Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.
СГЪСТЯВАНЕ, РАЗРЕДЯВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ
„Отче наш” „Венир Бенир „
(Учителят разглежда темите: „Малки загуби, малки придобивки”.)
Малките теми са за много учени хора, за гениални хора. На гениалния човек трябва да дадеш най-малко брашно, за да направи хляб. На обикновен човек, който не знае, и цял чувал да му дадеш, пак едва ли ще направи хляб. От три буки три вретена може да изкара неученият. На някой може туй да му се види противоречие. Природата не обича да се хабят нейните енергии. Затуй тя създава сега новото в света, едно ново поколение. Първите хора са хабили много нейната енергия. Казват: „Човек няма какво да мисли много.” – Какво трябва да прави? Не трябва да мисли. Той още не се е научил какво да мисли. Не трябва да мисли. Той не е започнал да мисли, пък разсъждава за мисълта. Някой говори за любовта. Говорят за любовта някои, но не са дошли и до прага на любовта. Имат някакво смътно понятие, сянка за нея и казват: „Не трябва човек да обича.” Той още не е почувствувал какво нещо е любовта. Тези хора, които само говорят за любовта, са много разточителни. Любовта именно е ограничение на всички разточителни хора. Щом влезе някъде любовта, разточителността престава в света. Докато няма любов, разточителност, колкото искаш. Например двама души се карат – това е разточителност. Двама души се сърдят – това е разточителност. Двама души се обезверяват – това е разточителност. Двама души са мързеливи – това е разточителност. Всички отрицателни неща в света – това е все разточителност. Казва някой: „Искам да си поживея малко.” Това е разточителност. Хората на тази разточителност искат да си почиват. Казват: „Да починем малко.” Как ще почине човек, когато не работи. Почивката подразбира работа. Учил дълго време, престава малко да учи. Той никак не е учил, научил за една година три думи французки и казва: „Побеля ми главата, не искам да уча французки.” Но казва, че два езика знае. Един българин казва: „Сил ву пле” [*Заповядай; моля (фр.) (б.р.)] и „хелп юъселф” [Заповядай; помогни си сам (англ.) (б.р.)]. „И още зная, но не искам да казвам.” А това са единствените думи, които знае. Религиозните хора са научили нещо и искат да обясняват нещата, сравняват, но всички едно и също нещо повтарят. По някой път правят баници. Или я правят, като я въртят като змия на колело, това българите наричат зелник. А пък други я правят, като набръчкват корите. Не я правят вита, а набръчкват корите. После я поливат с мляко и каймак. Някой път някои си дават мнението: „Тази, набръчканата е малко по-хубава, витата е малко по-твърда.” Към коя категория спада яденето?
Сгъстяването – това е физическият свят, това е яденето.
Разредяването – това е духовният свят.
Разширяване – това е умственият свят.
Щом човек се сгъстява повече, отколкото трябва, усеща едно ограничение. Щом има ограничение, то е вече сгъстяване. Следователно свободата е да излезете от онази област на сгъстяването, на втвърдяването. По някой път хората започват да остаряват, втвърдяват се. А се втвърдяват по единствената причина, че старите хора малко мислят, малко чувствуват. За чувствуването, за любовта те казват така: „Любовта е младежка работа. Многото мислене и то не ни трябва. Човек и да мисли много, какво ще придобие? Толкова години като мислих, какво придобих, само главата ми побеля, нищо не съм придобил, само си блъсках главата.” Именно с блъскане на главата нищо не излиза. Като блъскаш млякото, може да извадиш масло. Какво печели маслото? Млякото губи. Ако някой те блъска, някой избие млякото и на тебе остави само мътеницата. Какво придобиваш тогава? Щом излезе маслото и остане мътеницата, мътеницата вече друга психология има, мътните води повреждат. Щом влезе в стомаха, става наслояване. Хората се повреждат от сгъстените мисли, от сгъстените чувства, от сгъстените постъпки. Щом на човека се сгъстяват мислите, той свършва, замръзва. Щом замръзне човек, трябва наново да го размразяват. Значи в замръзналия човек няма достатъчно топлина. А топлината, това е онзи закон за разредяването. От него зависи здравословното състояние на човека. Щом започнат да ти изстиват ръцете, щом започнат да ти изстиват краката, това е едно нездравословно състояние. Щом започне да се стопля тялото, да се стопля главата, да ти изстиват ръцете, топлината е отишла там, дето не трябва. Умът не се нуждае от топлина, нуждае се от светлина. А пък тялото се нуждае и от светлина, и от топлина, за да може да става правилен растеж.
Имаш неразположение на ума, не знаеш защо. Щом имаш неразположение, сгъстяване е станало. Тогава как може да се освободиш от една мъчнотия? Трябва да се разредиш. Да се разредиш или да се наредиш, както трябва. Разредяването и нареждането спадат в същата категория. После ти трябва разширение, трябва ти една мисъл, защото мисъл, която не може да помогне на сърцето, не е права мисъл. Добро чувство е, което може да помогне на тялото. Добрите чувства помагат на тялото, добрите мисли помагат на сърцето. А пък трите съединени заедно – човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля, помагат за усилването на човека. Така човек е разделен на три части: главата му е, която се съобщава с Божествения свят. Сърцето му е, което се съобщава с духовния свят. Тялото му е, което се съобщава с физическия свят. Сега в тия три свята съществуват три вида ангели. Едни ангели направляват човешкото тяло, други ангели направляват човешкото сърце. Трети ангели направляват човешкия ум. Когато ние не слушаме първите ангели, осакатяваме тялото. Когато не слушаме вторите ангели, осакатяваме сърцето. Когато не слушаме третите ангели, осакатяваме ума. Когато човек престане да слуша изобщо, осакатява се в трите свята. Как наричат туй положение – умиране. Умира значи, че той излиза от този свят на Божествената хармония.Да умре човек, значи да излезе от Музикалния свят и да влезе в един свят, дето няма никаква музика, светът на вечното мъчение, на хаоса, на безпорядъка на нещата. Вие сте преживявали това състояние, когато всичко е объркано в ума, когато всичко е объркано в сърцето, и когато всичко е объркано в тялото, и когато не знаете дълго време да живеете. Уреждате въпроса на тялото например. Искате дълго време да живеете. Тялото само по себе си не може да живее. За да живее човек дълго време, той трябва да разбира законите на сгъстяването, разредяването и разширяването. Да знае кое кога ще му трябва. Представете си, че в част от човека има сгъстени неща, твърди. Костите например. Един човек, ако целият стане само кости, какъв ще бъде? Казвате, че човек трябва да бъде твърд във всичко. Твърд трябва да бъде, но някъде трябва да бъде мек, да има и широка душа. Широката душа към кое спада? Към разширението. Човек не може да има широка душа, ако в него умът не взема участие. Как ще познаете това състояние, когато имате широчина? В широчината има разположение, има мир. Един човек с широка душа с всички хора може да се справи където и да е. С всеки лесно може да се справя. Той е като богатият човек, дето иде, лесно се справя, понеже на всички плаща. Дето влезе, плаща човекът, богат е, лесно се нарежда всичко. Аз наричам богат човек този, който е богат с тялото си, богат със сърцето си и богат с ума си. Има хора, които са богати телесно, но сърдечно не са богати. Има други, които по сърце са богати, но телесно не са богати. Има други умствено богати, а сърдечно сиромаси. Богат е човек, който умствено е богат. Не всеки може да бъде богат. Човек да бъде богат, трябва да има една открита и голяма площ на челото. Богатите хора се определят от известна площ, известни криви линии, известни пропорции има, понеже всичкият умствен живот иде само от тази площ на челото. С челото се възприема това, което идва от Божествения свят. Долната част на носа възприема чувствата. Човек е чувствителен много, ако ноздрите са разширени. Долната част на челюстта в мъжете и жените се отличава. Понеже челюстта на мъжете е покрита с косми, а на жените е гола, следователно по сила мъжът е по-силен, отколкото жената. Защо? Защото челюстта му е покрита с косми, а жената е по-слаба, понеже няма окосмена брада. Ако жената би придобила качествата на мъжа, ще израстне брада. Ако мъжът придобие качествата на жената, брадата му ще изчезне. Сега това са практически приложения.
Целият съвременен свят иска да тури в една държава, в едно общество ред и порядък. А пък, ако влезете в едно религиозно общество, първо ще ви кажат, че трябва да се вярва в Бога. Да се вярва в Бога, но с какво трябва да вярва човек? Казвате: „Със сърцето си.” То е тъй казано, но вярата на човека не се намира в неговото сърце. Вярата на човека се намира горе, в главата му. Но за да се придобие тази вяра, в симпатиковата нервна система има особени центрове, оттук една енергия трябва да слезе, за да се прояви вярата. Та казвам: Щом дойдеш до вярата, трябва да мислиш. Ти не може да имаш вяра, ако не си мислил. Когато говорим за вярата, за чувствуванията, ние разбираме тия чувства вече. Вярата спада в областта на чувствата, на интуитивната мисъл, на Божествената мисъл. У нас Божествената мисъл се изявява като чувство. Не може да я разберем. Ти някои работи разбираш, след като си ги възприел. За пример ти се опариш и веднага дръпнеш ръката. Дръпнеш ръката преди да си помислил. След като си се опарил, от резултата започваш да мислиш. Ако остане на човешкия ум да спаси ръката, с мисленето да дойде спасението, ще изгориш ръката. Ръката, като се опари, веднага се дърпа, оттегля се. Туй оттегляне, туй чувствуване е много по-бързо, отколкото твоята мисъл. Някои хора казват, че техните мисли са много бързи. Много слаба мисъл имат хората. Чувствуванието действува по-рано и по-бързо, отколкото мисълта.
И в процеса на яденето мисълта е слаба. Вие, като погледнете яденето, не може да определите колко да ядете. Някой пък казвате: „Преядох.” Какво показва преяждането? Не сте обмислили хубаво. Взели сте повече храна, отколкото стомахът може да смели, да свърши тази работа. Хиляди години вие ядете. Процесът на яденето едва сега започва да се изучава. Какъв процес е яденето? Какъв процес става в човека? Хората едва сега започнаха да изучават сложния процес на яденето. При дъвченето на храната стават ред процеси. После става едно пречистване. Полезното от храната ще се вземе, ще се образува сок, излишното ще се изхвърли навън. Този процес, тия сокове ще минат в дробовете, ще се окислят, ще добият червен цвят, ще се образува кръв. След туй кръвта ще иде в мозъка, ще се образува мисълта. И после се заражда желание да ядете. Не само човек има желание да яде. Вълкът е ял и вълк е станал. Овцата е яла и овца е станала. Конят е ял и кон е станал. Рибата е яла и риба е станала. Човек е ял и човек е станал. Но ние искаме да разберем каква е отличителната черта на храната, с която се храни идеалният човек. Човек, който не знае как да яде, той не е човек. Единствената хигиена е това. Бог е направил човека. На първия човек е казал: „Всичко ще ядеш, но само от едно дърво няма да ядеш.” Дал му хигиенично правило да спазва при храненето. Казал му каква храна трябва да яде. Ти например искаш да бъдеш мълчалив. Ядеш кокошо месо, мълчалив човек не можеш да бъдеш. Кокошката, щом като влезе вътре, ще разрови. Като влезе вътре, ще изхвърли всичко навън. Ти искаш да бъдеш мълчалив, да туриш всички хора в ред и съгласие, но ядеш свинско месо. Свинята ще разчопка, ще разрови, всичко ще разбучка. Дето влезеш ти, ще скараш хората – свинско месо си ял. Свинята какво иска? Тя търси яденето, заровените работи търси. Аз съм наблюдавал свинята. Тя дойде, намери някоя круша и като я изяде, започва да рови. Вятърът задуха, паднат круши, тя мисли, че тя ги е изровила. Тя рови навсякъде и мисли, че всички круши тя е изровила от земята. Тя не мисли, че те падат. Тя мисли, че като рови, тя ги е изровила. Това е разбирането на свинята.
На вас, ако кажа за една седмица да живеете тъй, че да няма никакъв спор, с никого да не спорите, с всички да сте в мир, ще изпълните ли това. Чуете, че някой говори на чужд език, не произнася добре и вие се дразните. Мислите, че българите говорят много добре български. Мислите, че французите говорят много добре? Или че англичаните говорят добре? Знаете ли кои бяха първите французи, първите българи, първите англичани? Какви бяха първите езици? Има една вътрешна аномалия в езиците. Няма да се спирам върху това. Тази аномалия е произлязла от храната на хората. Българите изговарят р-то натъртено. Германецът турил р-то в гърлото си и го изговаря гърлено. Англичанинът, който е усетил, без да знае психологически, избягва р-то, иска да го произнася много мекичко. В тях има един верен усет, пък и всичко подлагат на опит. Те имат джентълменско възпитание. В англичаните има благородство. Но тяхното благородство не е каквото е у французите. Англичанинът трябва да се мъчи да стане благороден, по воля иска да се накара да постъпва добре. Пословични са англичаните със своето хладнокръвие. Господар и слуга ядат на масата. След първото ядене слугата умира, господарят продължава да яде. Че умрял слугата – той не се занимава сега с това, иска да си свърши работата. И с това мисли, че е превъзмогнал нещо. Иде келнерът, прави сметката. И пресмята всичкото ядене на господаря и на слугата. Не, господине, той изяде само първото ядене. Англичанинът прави сметката. Плаща за себе си, плаща и за слугата, който умрял, и плаща само едното ядене, държи сметка, че другото не е изял. Българинът, ако е, ще стане да види какво е станало със слугата. Този седи и казва: „Негова работа е, че е умрял.” Какво се гони с този пример?
Един друг пример ще ви кажа. Това се случило в Лондон. Един руски княз и един английски лорд се срещат в една тясна улица със своите файтончета. Такива файтон-чета не с два коня, с по едно конче. Улицата е тясна, не може да се разминат. Князът се спира и англичанинът се спира. Руският княз извадил в. „Таймс” и започнал да чете, спират се, гледат се. Англичанинът изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете вестника, ще бъдете ли тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета?” Българин, ако е, ще му се пръсне сърцето. Той бърза всякога. Българинът е много разточителен. Цяла зима ще прекара в кръчмата, като дойде лятото, бърза. Изгубеното време иска да го навакса. Вследствие на това си причинява голяма вреда. Такова е неговото психологическо схващане. Много бърза. Или в турско време. Българинът е правил големи снопове, понеже е плащал данък на сноповете. Но като вдигне снопа, който толкова тежи, се изсипвал. Как го наричат това, изсипването? Човек и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение може да се изсипе. Законът е все същ, не трябва да пресилваш нервната система. Пресилиш ли нервната система, ще плащаш. Щадете нервната система. Не може да преспивате и мускулната си система. Ако я пресилите, ще се явят известни болести на тялото. Ако пресилването е в чувствата, ще се яви нарушение в симпатиковата нервна система, в дишането ще стане някакво нарушение, после се чудите от какво сте заболели. Ако пресилите ума си, тогава ще дойде неврастенията. Та казвам, неврастенията зависи от пресилването на ума. Разстройството на сърцето зависи от симпатиковата нервна система. Внесли сте повече топлина, отколкото трябва. Пък заболяването на тялото иде от голямото сгьстяване. Сгъстяването е хубаво нещо, но нещата са станали по-твърди, отколкото трябва.
Ако четете Библията от единия край до другия, ще разберете колко опитности са имали тези хора и всички тези хора казват, че човек трябва да води един естествен живот в умствено отношение, в духовно отношение и във физическо отношение. Ако вземете закона за постенето. Законът за постенето е закон за почивката. В седмия ден човек трябва да си почине. Шест дни Бог работи, но на седмия си почина. Наместо да се заемете за почивката, вие се заемате със спасението. Човек трябва да пости, за да се спаси. Как ще се спасиш? Ти постиш три–четири дена, някои са постили десет дни. Един брат пости десет дни и припадна, трябваше да го свестявам, трябваше да го пръскам с вода. Той не знае да пости. За да дойде до десет дена пост, той ще започне с един ден, после два дни, три дни, четири, пет, шест, седем, осем, девет и тогава десет дни ще пости, да се приспособи неговата нервна система. Той изведнъж пости десет дни, пресилил се е, мисли, че като пости десет дни, вече много нещо е направил. Но като постиш десет дена, трябва да взема участие умът три дни, сърцето трябва да вземе участие три дни, и тялото трябва да вземе участие три дни. И след като постиш десет дни, трябва да направиш едно малко резюме, да видиш какво си спечелил. Например аз бих постил десет дни, но кога? Да кажем, има някой човек, с когото не мога да се примиря. Аз ще постя десет дни и като постя десет дни, ще се примиря с него и той ще се примири с мен. Ако след като съм постил десет дни, той не иска да се примири с мен, ще си замине за другия свят. Или ще се примири с мен, или ще си върви от света. Естественият живот е както музиката. Вземете някой музикант, напише някой ноти. Щом някоя нота не е намясто, объркал е, зачеркне нотата, махне я. Щом няма тази хармония, която се изисква, веднага ще махне нотата и ще тури друга. Сега някои от вас казвате, че не можете да се примирите. Щом не искате да се примирите с Божествената хармония, теглят ви черта и ще ви задигнат. Туй е до отношение на Божествения живот. Вие не можете да влезете в Божествения живот, ако не хармонирате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Трябва да се хармонирате. Не да ви убеждават другите, но вие сами трябва да го знаете. Досетлив трябва да бъде човек, много досетлив. Сега аз като ви говоря, в някои отношения неразбиране има на въпроса. Вие искате да угодите някому, вие най-първо искате да живеете за окръжаващите хора и те да кажат, че сте добър. Най-първо човек трябва да угоди на онзи, който го е пратил на земята. Един ученик, като отиде на училището, на кого трябва да угоди? На учителя, който преподава. Едно време преподаваше един учител по всички предмети, сега преподават много учители. Човек трябва най-първо да угоди на своя учител, който му преподава. Човек най-първо трябва да угоди на Бога, който му е дал живота и който се грижи за него. Има да се коригираме. За Бога имаме едно понятие, че Господ едва ли не ни чака някъде с някоя тояга да ни наложи. Щом дойдеш до Него, Той като погледне живота ти, ще коригира. В каквото и да е отношение, ще коригира. Например вие по някой път искате да се лекувате. Казвам, не може да се лекувате, ако не знаете да пеете. Искате да се лекувате, но не можете да бъдете здрави, ако не знаете как да ядете. Може да направим опит с вас. Като ядете, ще ви кажа: Ще бъдете здрав или ще се разболеете. Има едно ядене, едно кривене на устата, и като го видя, казвам: Този човек ще се разболее, той не яде добре. Тридесет и два зъба, това е цяла арфа. Като яде човек, трябва да усеща музикалност. Музика да излиза. Зъбите като се допират, излиза известна музика. Ако в яденето не чувствувате музикалност, ще се разболеете. Като седнете да ядете, ще нагласите своята арфа. Акорди ще вземате. Вие казвате: „Да се наядем.” То е неразбиране. Да се наядете, но музикални да станете. Музикални, за да станете, трябва да се учите. Най-първо вие имате едно напрежение, едно желание да ядете. Туй желание – да ядете, не е лошо, но как ще си подвижите устата в яденето. Вземате едно парче хляб или една ябълка. Отрежете или отхапете, как ще го турите на зъбите, отпред или отзад? Говоря за онези, които имат здрави зъби. Някой вземе един плод, огледа го хубаво, очисти го, обърне внимание на формата му. Ако е ябълка или круша обърне внимание върху формата, върху цвета. После допре този плод до обонянието си да види какво ухание има. И след това, като е огледал външната форма, опитал мириса, отхапва от хубавата ябълка, Трябва да почувствувате сладчината, която има. Ако тази сладчина, която има в нея, по този естествен път я изядете, ще можете да приемете тази Божествена енергия, която съдържа плодът. А вие бързате. Тогава тази енергия се изсипе, разпилее. Вие бързате да се наядете. За да може да възприемете Божествения живот, не трябва да бързате. Този плод е дошъл от слънцето, оттам е взета тази енергия. Плодът е съчинение. Това, което е написано върху плода, ако вие не можете да го отворите и да разберете какво ви носи този плод, значи, че нищо не сте разбрали от това писмо. То е цяло писмо, което трябва да разчетете. Като ядете бързо, не сдъвквате добре храната и тази, несдъвканата храна, влезе в стомаха и започва да прави известно безпокойство.
Казвам: Яденето е един от най-важните въпроси. Първите хора пострадаха, понеже не мислеха. Вие казвате сега: „Това ни е останало сега да мислим за яденето. Ние нямаме време да мислим за ядене.” Сутрин половин час, на обед половин час и вечер половин час. Един час и половина ще употребите за яденето, като през това време трябва да ви занимава някоя светла мисъл. Аз, ако съм на ваше място, няма да взема от фурната хляб, щях да си варя жито; ако ми са здрави зъбите, няма и да го варя. Ако не са здрави, ще го варя хубаво, мекичко да е. Сега, ако имах жито, каква храна бих взел с житото? Една хубава круша, жълта, с тънка опашка, някак тумбеста надолу или една хубава ябълка, валчеста, малко тъмночервеничка. Малко жълта от северната страна, а червеничка от южната, бледа от източната. Червеничка от западната страна. Тази Божествена храна, която влезе у мен, тя ще създаде, тя ще донесе онази енергия, която е необходима за тялото. Ще ядете такава храна, от която ще почувствувате в себе си един подем. Тази ябълка и това жито ще внесат у вас разведряване, ще имате приятни чувства. После енергията ще се качи във вашия ум и ще внесе разширяване. Казвате сгъстило се нещо. Мъчи ви нещо. Но това, което ви мъчи, ако вие не можете да се освободите от него, образува сгъстяване. Ако този закон не се спазва, образува се наслояване. Всички болести сега се образуват от наслояването. Ревматичните болки в ставите то е от сгъстяването. Наслояване става, полуорганически вещества се наслояват по ставите и като дойде кръвта, като минава през тъканите, през капилярните съдове, които вече са се втвърдили, образува се известно търкане, става възпаление, става подуване на крака.
Първият процес – това е мисленето. Мисъл има там, дето има една естествена светлина. И чувствата трябва да бъдат естествени, а те са там, където има една нормална, приятна топлина. Тази топлина ще произведе разведряване. Сгъстяването е потребно на физическото поле. В клетките трябва да става туй сгъстяване, между тях да има една нормална връзка, а не втвърдяване. После, щом дойдете до чувствата, започва вече разведряването. Най-после идва човешката мисъл, разширяването. Сега с какво бихте ги заменили, за да ги преведете? Разведряването с какво ще заместите? В разведряването ще внесете милосърдие, кротост, въздържание. И аз, когато говоря за любовта, разбирам закона за разведряването. Този закон трябва да действува в човешкото сърце. А пък в разширяването иде вече знанието. Вие като се учите, става разширяване във вашата мисъл. Сега някои от вас мислят, че с целия си мозък мислят. Не, задната част на мозъка се занимава с хиляди работи. Но човешката мисъл се занимава само с предната част на мозъка. Ако развивате долната част на ума си там, където са наблюдателните центрове, впечатленията, обективният ум, челото ви ще изпъкне долу. В някои хора долната част на челото е изпъкнала, а горе челото става полегато. В някои средната част на челото е развита, те са хора, които обичат история, литература. Тези, които обичат философия, отвлечените науки, у тях горната част на челото е развита. Музиката спада към литературните способности на човека. Редът и порядъкът спадат към материалния свят. Ако искате да се занимавате с философия, трябва да е развита горната част на челото ви. Ако нямате развити тези центрове на философски въззрения, няма да можете да разглеждане принципите на нещата. Да се занимавате с литература, значи да разглеждате законите на нещата. А да се занимавате с физическия свят, това значи да се занимавате с фактите. Физическият свят се занимава с фактите. Духовният свят се занимава със законите. Божественият свят се занимава с принципите. Следователно горната част на челото на човека се занимава с принципите, средната – със законите, а долната – с физическия свят. Гледате челото на човека – горе не е ли развито, принципите ги няма. Не че ги няма, но не се е занимавал човек с тях, не ги е развил. Той говори за законност. Но тази част на челото, средната, която се занимава със законността, и тя не е развита. Дойдете до фактите и там е слаб. Какво може да направи един човек, който няма достатъчно факти, няма закони, няма принципи, но които да се ръководи в този живот. Казвате, че човек трябва да се самовъзпита. Кой е методът на самовъзпитанието? Вие ще изучавате законите на светлината за ума си, ще изучавате законите на топлината за сърцето си и ще изучавате законите на силите, които действуват вътре в тялото, за тялото. Ако изучавате силите, ще помогнете на тялото. Ако изучавате топлината, ще помогнете на сърцето. Ако изучавате светлината, ще помогнете на своя ум. Мнозина от вас искате да се самовъзпитавате. Най-първо трябва да имате някое цвете, което да обичате. Аз не зная кои цветя вие обичате. Ще обичате едно цвете, както обичате един човек. Цветята се влюбват. Едно цвете, като ви обикне, ако го отделите от себе си, изсъхва. Законът сега е следният. Да кажем, вие живеете тук, срещате се и не се оценявате. Бог ви оценява, а вие не се оценявате. Бог обръща внимание на една душа, а вие казвате какво има в нея. Така ние разглеждаме и виждаме едно дете, че за в бъдеще то ще прояви талантите си като музикант, или като художник, или като архитект, или като голям правник, или като някой философ. Много заложби има вложени вътре в него.
Вие казвате: „Много остаряхме.” Оставете вашето остаряване. Но всинца, които сте остарели, трябва да се подмладите. Много лесна работа е подмладяването. Не трябва да правите погрешката на онази стара баба. Ето къде е погрешката на старата баба. Тя имала една колибка, а до нея имало една могила, та не можела да вижда слънцето. Могилката пречела. Тя може да си пренесе колибата на друго място, дето няма могила. Казва се, че каквото повярва човек, ще стане. И тя започнала да се моли могилката да се премести. Молила се и после казва: „Стана точно, както помислих, че няма да се премести могилата.” На другата вечер пак се моли, но могилата остава. Цяла година се моли да се премести могилата. Ако могилата не се махне, махни се ти. Старите навици, които хората са придобили, за да се преобразят, се изискват големи усилия. Не мислете, че лесно можете да премахнете един навик. Постепенно ще стане това. На този навик трябва да му говорите, да го убеждавате, да отправяте неговите енергии в друго направление. Идва ми на ум един друг пример. Един българин, който обичал да пие, двадесет и пет години пил и кой ли не му проповядвал въздържание. Решил се той цяла седмица да не пие вино. Говори той на себе си: „Голям герой си, не пиеш. Ще минеш покрай кръчмата да покажеш на кръчмаря, че вино не пиеш.” И като минава, казва: „Дръж се, Иване, сега.”. Като се отдалечил на сто метра, казва: ,Да, Иване, да му покажеш на кръчмаря, пак ще минеш.” И пак влиза вътре.
Туй е вярно и по отношение на търпението. Две млади сестри говорят: „Учителю, ние сме турили търпението като цел в живота си.” По едно време гледам, като се заловили и двете, картечен огън излиза от устата им. Казвам: Как се разговаряте много приятелски. Те веднага дойдоха на себе си. Казват: „Искаме да се разбираме.” Че двама души се разговарят, не е лошо. Като говори един събеседник какъвто и да е гласът му, най-първо, говори ли правилно, изслушай го, приеми го. Да кажем, каже някоя по-остра дума, изслушай го добре. След туй той да те изслуша и един друг ще се опознаете. Често, като говоря на някой, казва: „Ама ти ми се караш.” Не, казвам, малко повишавам гласа, не се карам. Какво значи да се карам. Казвам някому: Не постъпваш добре. Сега как може да се каже меко „не постъпваш добре.” Има друг начин: „Не постъпваш добре”. Казвам, трябва да се постъпи добре. Може да кажеш, не, постъпваш добре, турям запетая след нето. Трябва да постъпваш добре. Трябва, да постъпваш добре. Някой път туриш „не”. Ако туриш едно отрицание „не”, после „да”, те се заменят. Българинът казва: „Няма ли да идеш?” и англичанинът казва: „Wont you go?” – Няма ли да идеш? Българите и англичаните си мязат. Защо казва: „Няма ли да идеш?” Той иска да каже какво мислиш, колебаеш ли се нещо? Ще идеш ли? Положително е това. Казва: „Няма ли да идеш?” Разбираме: „Мислиш ли?” Като кажем „няма ли да идеш”, разбираме, мислиш ли, че ако идеш, ще е по-добре. Ще идеш ли, значи решил си тази работа да я свършиш. Няма ли да я свършиш, значи: какво мислиш, имаш ли свободно време или нямаш? Как си решил, ще идеш ли или няма да идеш?
Човек не може да се самовъзпита, докато няма един предмет, който да обича. Вие не можете да вложите в себе си самовъзпитание без любов. Трябва да има нещо да обичате. Да кажем, обичате математика. Ако вие не обичате математика, много мъчно можете да я учите. Искате да пеете, да свирите, но ако не обичате музиката, мъчно ще я изучавате. Най-първо ще обичате музиката. Тя ще ви бъде като една цел. Ще имате обич към музиката, за да станете музикант. Не можете да се занимавате с философия, ако не обичате философия. И тъй във философията седят принципите, в музиката седят законите. Музиката е закон. Следователно ще минете от принципите към закона. Музиката показва правилното приложение на един закон. Вие не можете да приложите един Божествен закон правилно без музика. В музиката имате до, ми, сол, до. Желанието, което имате, е този закон. Какъв е начинът, по който можете да изпълните закона? Сол – то е завършеният резултат на изпълнението на този закон. Ако тия трите тона може да ги вземете правилно, то законът сте го изпълнили. Щом сте изпълнили добре закона, вие вече влизате в Божествения свят. Щом изпеете трите тона, ще влезете в Божествения свят, после пак ще свършите. Понеже има тясна връзка между принципите, законите и фактите, законите се справят с фактите. Принципите се справят със законите. Всичко туй съставя едно цяло. Един факт, то е една истина. Тя нито се доказва, нито се опровергава. Нещо, което е станало вече. Та казвам, една права мисъл, едно право чувство, една права музикална мисъл, едно право музикално чувство, една права музикална постъпка, как ще ги изразите вие? В правата постъпка трябва да има хармонично сгъстяване. В правото музикално чувство трябва да има правилно разредяване, а в правата музикална мисъл, в умствено отношение, трябва да има правилно разширяване. Можете ли да дадете един тон на сгъстяването? До е сгъстяване. Ми е разредяване. Сол е разширяване. Винаги разредяването и разширяването образуват правилно сгъстяване на нещата. Хармонично сгъстяване. Но ако вземете до в музиката, то е за тялото. Ако вземете ми, то е за сърцето. Ако вземете сол, то е за ума. Аз говоря за ония звукове, които са в законите. Не в съвременната музика. Съвременната музика е сянка на реалността. Когато вие вземете един правилен тон в природата, ще почувствувате сила. Ако вземете до вярно, веднага ще почувствувате сила в тялото. Ако вземете ми вярно, ще почувствувате приятно разположение в сърцето си. Ако вземете сол вярно, ще дойде светлина в ума. Щом светлината не се явява, щом топлината не се явява и щом силата не се явява, обикновено пеете. Можете да пеете, колкото си искате, резултат няма да има. Но при закона за самовъзпитанието тия промени трябва да станат. Има работи, които трябва да се изменят. Ще идем по-далече. Във философията, в музиката, в принципите, в законите, във фактите седи подмладяването на човешката душа. Мисленето, чувствуването и постъпките трябва да се съединят. Принципите, законите и фактите трябва да се съединят и тогава ще дойдем до онова разбиране – да разберем какво нещо е любовта. Любовта вече спада към музикалния свят. Мъдростта спада към Божествения свят, а Истината спада към физическия свят. Когато говорим за фактите, имаме истината, когато говорим за музиката, имаме предвид Любовта, законите в природата. Любовта се справя с всичките закони, а тя само не е закон. Когато говорим за принципите, разбираме Божествената Мъдрост, която е създала света.
Да вземем „Изгрява слънцето”. До, ми, сол е изгряването на слънцето. „Залязва слънцето”. „Сол” е залезът на слънцето.
Добрата молитва”
30 лекция на Учителя, държана на 24 април 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.