Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.
Бъдете яки!
Сряда, 5 ч сутринта
„Отче наш“
Една тема да мислите: „Правият път, който не погрешава“.
Аз забелязвам, че някои от вас са много остарели. Когато човек престава да мисли, аз казвам, че той е остарял. Когато човек престане да чувствува, аз го наричам стар. Когато човек престане да мърда, аз го наричам стар. Казва: „Не ми се ходи. На млади години ходене, пък сега малко почивка.“ Младите носят празни кесии, мислят да ги напълват. [А] старите, като напълнили кесиите си, не знаят какво да ги правят. Едните се безпокоят, че няма къде да напълнят празните кесии, другите се безпокоят, че няма къде да ги изпразнят. Каква идея може да дадете?
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Това е една механическа система. Но в природата има едно изчисление, дето едното означава нещо. Ти ако искаш да вървиш по един път, трябва да разбираш числото 1. Ако ти искаш да се движиш в една плоскост, трябва да разбираш законите на числото 2. Ако ти искаш да знаеш как да се справиш с едно тяло, ти трябва да разбираш законите на числото 3. Ако искаш да разбираш законите на растенето, трябва да разбираш числото 4. Ако искаш да разбираш цъфтенето, трябва да разбираш законите на числото 5. Ако искаш да разбираш зреенето на плода, трябва да разбираш законите на числото 6 и т.н.
Казвам на вас: Вие трябва да излезете от [този] свят, в който сте потопени. Вие сте потопени в астралния свят като рибите във водата. Не сте даже като риби, но като растения, като лозови пръчки на земята.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Главата на човек е още зарината в гъстата материя. Вие седите и целия ден мислите как ще прекарате живота си. Казвате: „От где ще намерим хляб да ядем? После, като умрем, къде ще ни заровят? Кой ще ни зарови, какъв ще бъде паметникът, кой ще ни опее?“ Мислиш за неща, които нищо няма да те ползуват. След туй седим в туй положение и питаме кой е прав човек. Разсъждаваме на право и на криво. Кое растение е криво? Кое растение е право? Кой клон е прав, кажете ми. Най-първо върви нагоре, после се огъне, стане крив. Когато човек се претоварва, той се изкривява. Човешката мисъл се изкривява от натоварване.
Всеки един от вас не мисли какво Бог му е дал. От съвременните хора малко хора ще намериш, които мислят какво Бог им е дал и как трябва да обработят това, което им е дадено.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се. Удари го на плач. Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница.
Това е само за изяснение. То е за сцената. Понеже човек искал да се отдели от Бога, да стане самостоятелен. Но той не е узрял. Като се отдели от Бога, той трябва да знае как трябва да постъпи. Голямата опасност е там, че като излезе от бащиния дом, светът е пълен с изкушения. Не е лошото в изкушенията, то е изпитание. Но когато не можеш да разрешиш правилно една задача, ти ще дойдеш до едно изкушение. Да кажем, бялата лъжа как е излязла? Учениците в гимназията, големи ученици, написали някои формули на ръката си, че като пише, поглежда на ръката. Пък някои учители има ясновидци, казват: „Я чакай и аз да прочета.“ Погледне, тури единица. Той, учителят, му дава една задача, да разреши числото 1.
Казват, че между две точки може да се тегли само една права линия. Но ученикът доказва, че между две точки може да се прекара не само една права линия, но много прави линии. Учителят доказва, че има само една права линия – като направи една погрешка, не се извинява. Ученикът трябва да докаже, че има много прави линии – извинява се една погрешка. Човек не само по една права, но по много прави може да върви. Ти имаш една права линия на твоята мисъл. Ти имаш една права линия на твоето сърце. Ти имаш една права линия на твоите постъпки. Сега не мислете, че както постъпиш в своя ум, по същия начин ще постъпиш в своето сърце. Не мисли, че както чувствуваш, така и ще постъпваш. Не е лесна работа човек да живее на Земята. То е едно цяло изкуство. Най-голямата наука е да се научиш да живееш. В съвременното знание ние всички се срамуваме. Знанието е толкова обширно, че човек го е страх. Ако речеш да пишеш на френски, на английски, то не е лесно. Знаеш колко мъчно е да се пише? Трябва да помни хиляди неща човек. В английски трябва да знаеш всяка една дума да я сричаш. Ако не знаеш да сричаш думите в английски, не можеш да пишеш.
Казва: „Трябва да започнем с онова правилното мислене“ Аз наричам правилно мислене онова, при което всяка една мисъл допринася нещо. Всяка една мисъл е лъч от мисловния свят. Мислите са лъчи. Ако тия мисли не вървят така хармонично (защото мислите могат да вървят и дисхармонично; мислите могат да вървят по закона на хармонията и мислите могат да вървят по закона на дисхармонията), тогава вътрешната светлина на ума не е еднаква. Ако човек няма достатъчно светлина в мозъка си, той не може да мисли правилно. Ако няма достатъчно светлина в сърцето си, той не може да чувствува правилно. Ако няма достатъчно светлина в постъпките си, той не може да постъпва правилно. По нямане на думи се изразяваме така. Светлината само ни показва света. Но съвременната светлина не показва отношенията на нещата, които съществуват.
Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените – алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата „мъж“? Българинът под думата „мъж“ разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се – мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: „Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.“ Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.
Българите за силен човек имат думата „як“. Тя е много хубава дума. Има същества яки, силни, които творят. Като се съюзяват яките, всичко може да направят. Всеки, който няма някой як около себе си, нищо не може да направи. Все трябва да има най-малко един як. Този як вие го наричате „ангел“. Българите казват „як“ – тя е много хубава дума. „Ангел“ значи служител, „як“ значи същество силно, което може да ти помага във всяко отношение. Та, вие трябва да бъдете яки.
Да кажем, ти пееш. Какво представя сопран? Сопран показва, че ти излизаш от центъра на Битието. Чистота и интензивност има в движението. От центъра към периферията излиза. Дойдеш до крайния предел на твоя път. Но в тебе ще се зароди едно желание да се върнеш към центъра, с онази опитност, която си придобил. Следователно басът в дадения случай е един човек, който има богатство събрано, в него има израз, топлота. Той носи един товар. Сопранът пее едно, басът пее друго. Сопранът излиза на разходка, пътник, пътува. Басът се връща дома си. Той, бащата, който ходил в странство, събрал богатство за децата си и се връща. Всички го посрещат като добре дошъл.
Та, по някой път аз като ви слушам, пеете хубаво, по някой път като пеете, умът ви е нанякъде. Аз ви казвам, че ако в България има някъде концентрирани хора, които, като пеят, са съсредоточени, то сте вие. Но при вашето пеене още по-голямо концентриране трябва.
Но човек трябва да има една права мисъл. Една музикална мисъл трябва да има. Една красива мисъл трябва да има. Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш една красива мисъл. Музиката изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си. Говорът на човека трябва да бъде музикален. Сега аз, като говоря, не харесвам моя говор. В дадения случай трябва да ви говоря, защото след като ви говоря, аз съм недоволен – не от мислите, които ще ви кажа, туй, което ви говоря, е философия, но начинът, по който изказвам милите си, не е музикален. Мисълта не е изказана така, както трябва. И причини има за това. Салонът не е отоплен хубаво, има 25 градуса студ – психически. После, има една разпокъсана мисъл – един мисли за едно, други мисли за друго. Един мисли за децата си, други мисли за краката си, трети – за главата си, за ушите, за дрехите, някой мисли за някаква болка, някой мисли за безпаричието. Някой мисли какво ще стане с Франция, какво ще стане с войната в Англия, някой мисли като умре къде ще иде. Малцина мислят.
Сега какво трябва да се прави? Туй е сега. Какво трябва да се прави сега? В сегашното време какво трябва да правиш? В сегашните времена трябва да имаш една отлична надежда, да имаш котва, че като турят твоя параход в морето, да пуснеш котва и да не могат вълните да го дигнат. И параходът да бъде в пълна пара. Някои хора искат да прекарат един отличен живот. Те мязат на един параход и той да е стегнат. Умът им да е стегнат, сърцето им да е стегнато и волята да е стегната. Те идат в живота и мислят, че ще ги посрещнат с финикови вейки. Идат като царски синове. Очакват работи, които никога няма да ги имат. Ще те посрещнат много добре, но ще те изпратят много зле. Ще те посрещнат на ръце, ще те носят, а пък като те изпращат, ще те заровят в земята. Ще турят отгоре ти пръст, ще поливат вода, ще посадят растения отгоре, за спомен. А пък тия растения ще ти изтеглят всичките сокове, турят ги, да те ограбят. Всичките тия хора ще искат да вземат малко от тебе, понеже по закона е запретено да те изядат. Тия растения, като направят плодове, те ще дойдат и вкусят. Казват: „Чакай да му видим месцето.“ Яли ли сте такива черници, които са садени в гробища?
Аз ви навождам на една мисъл, от която човек не може да се опетни. Дръжте една идея, че човек никога не може да се опетни. Една кал може да влезе във водата, но тя не може да проникне в състава на водата. Водата остава неопетнена. Като влезе във водата, цветът на водата става мътен. Тази вода, като мине през известни пясъчни пластове, тя се пречиства. Там, дето водата прониква, калта не може да проникне.
Често вие в живота си трябва да се филтрирате. Някои от вас ви е страх от мъчението, страх ви е от страданието. Казвате: „Защо да страдам?“ Страданието е една необходимост. Страданието е филтриране. Ако вие не страдате, вие сте изгубени хора, вие кални ще бъдете. Човек като страда, се пречиства. Нали в Писанието има едно място, казва: „Откъде са дошли тези? – От голямата скръб, като дойдоха, избелиха дрехите си.“
Мислите ли, че големите страдания, които минава днес французкият народ, са безполезни? Целият французки народ се подига, Бог го посещава сега, иска да го благослови. Намислил е Бог да го благослови, затова сега го прекарва през големи страдания, изпитания, че тогава ще му даде благословението, за да го разбере.
Законът е верен и за вас. Когато Господ и на вас иска да ви даде благословение, ще ви прекара през големи страдания. Кажете ми: кой пророк, кой светия, кой учител е минал без страдания? И Христос, един от най-великите учители, не мина ли през най-големите страдания, посвещения? Но вие си мислите: „Той, Христос, да страда, но не и ние. Той може да носи това.“ Че, вие не можете ли да носите?
Че, вие имате тогава философията на онази българка – това е един анекдот, то не се отнася до вас, давам го само за изяснение на идеята – една българка от доста високо произхождение, било я страх от дъжда. Капка да не падне на нея отгоре. Треперела от дъжд. Мъжът ѝ бил земледелец, ходил на нивата, върнал се един летен ден, съвсем измокрен от дъжда. Тя му казва: „Я, както си наквасен, иди да донесеш вода, понеже аз не може да изляза, да не се наквася. Ти и така си мокър, защо аз да изляза да се намокря.“ Той взема котела с вода и го излива на нея и ѝ казва: „Сега и ти си мокра, може да идеш за вода. И ти си като мене, може да идеш на чешмата.“ Едно неразбиране на въпроса. Дойде ли въпрос за вода, аз трябва да ида, да не казвам дали съм мокър или съм сух. В живота, ако мъжът обича своята другарка, той ще каже: „Аз ще донеса вода.“ Пък и тя, като го види, да вземе котела, и тя да не чака, но и тя да отиде от любов
Някои от вас, учениците, сте мокри, някои сте сухи. Между вас има два вида: едните са мокри, другите са сухи. Всичките спорове стават между сухите и мокрите. Сега като се карате, аз си казвам: мокри има и сухи има и е въпрос кой да донесе вода. И тогава в моя ум изпъква едно разрешение: по любов трябва да стават всичките работи. И служението на Бога трябва да става по любов. Ние [не] можем да разберем света, ако нямаме любов.
Ти не искаш да направиш нищо за крака си, но като те хване болката, ще го разтриваш, ще го милваш. Защо го милваш? Защото те боли. Мажеш го със зехтин, превързваш го с бяла кърпа, памук туряш, това-онова, пък той кряска. И тогава ще правиш гимнастически упражнения, ще дигаш, ще слагаш крака си, даже лекар трябва да дойде да го разтрива. Най-първо, като не те боли кракът, ти го буташ – няма докачение. Или да кажем, ако при един здрав мъж дойде една жена да му разтрива крака, ще каже жена му: „Как тъй тя да си позволи да разтрива крака на мъжа ми!“ Но ако кракът е болен и тя го разтрива, нищо няма да каже, ще ѝ бъде приятно. Каква философия имате? Защо при болното състояние на място е разтриването, но при здравото състояние разтриването не е на място?
Сега, това разтриване, тия съблазни съществуват вътре в човека. Често нашата мисъл не е чиста. Защото в пълния смисъл човек е чист вътрешно. Той отвън може да е много коректен, но само там не трябва да спираме. Трябва да бъдем коректни и чисти не от един вечен страх, но по закона на любовта. Онзи, който живее по закона на любовта, той изпълнява закона. Той трябва да живее по закон. Без закон не може да се живее в света. Ако ние не живеем по закона на любовта, няма да можем да изпълним закона, т.е. няма да имаме това знание. Защо аз трябва да мисля правилно? Понеже, ако не мисля правилно, всички правилни и неправилни мисли ще се върнат при мене с онзи капитал, който са придобили.
Казвате: „Имам една чиста мисъл.“ Като излезе една чиста мисъл и се върне при тебе, няма да те окаля, но ако е нечиста, като се върне, ще те окаля.
Запример аз говоря против някого, че той е крадец, че той е лъжец, че той е лицемер, човек без воля, всичко говоря като един съдия. Но туй нещо един ден може да се върне, може съдията да бъде съден. Той теглил резолюция, този съдил, онзи съдил, един ден хванат съдията, че и него съдят, че не е съдил както трябва.
Сега, аз искам вие да разберете за бъдеще как трябва да живеете. Този живот трябва да го напуснете, трябва да излезете от този живот. Този живот трябва да стане по закона на малките подбуждения. Ако ти отиваш да учиш от любов, ти ще добиеш Божественото знание. Ако отиваш да учиш без любов, ти пак ще добиеш знание, но туй знание ще ти донесе неприятности в живота. Ти ще разбираш живота и ще започнеш да страдаш повече. Ако отиваш да учиш музика с любов, ти ще научиш много и ще бъде благословение. Ако отиваш да учиш без любов, може да добиеш музика, но тази музика ще ти причинява страдание.
Сега, туй са само твърдения. Какво трябва да се прави? Туй, което сега имате, е добро. Имате една много добра придобивка. Да допуснем, че имате един скъпоценен камък, носите го на пръста. Сега, може да имате един пръстен от желязо, може да имате един пръстен от мед, от калай, може да турите един пръстен от дърво, но ако турите един пръстен от злато, ще имате съдържанието на златото. Ако туриш един пръстен, той е обект. Всеки един от вас трябва да има един пръстен. Като дадеш едно обещание, ти вече имаш един пръстен. И в живота някои давате много обещания.
В живота човек три обещания трябва да даде. Трябва да даде едно обещание за ума си, не повече, едно обещание за сърцето си и едно за волята си, за душата си. Три обещания, те са достатъчни. Те са три пръстена, ще ги туриш на първия пръст, на втория и на третия пръст. Някои турят и на четвъртия пръст. Не трябва да ги туряш трите на една ръка. Някои от вас носите пръстени. Тук сестрата има един пръстен на третия пръст. Тя го носи с цел за красив живот, за щастие. Все очаквате щастието, но то не иде. Тя се чуди защо не е дошло. Някои имате обеци на ушите. Може да имаш обеци на ушите, но то значи дълъг живот. Имаш дълъг живот – имаш обеци. Нямаш дълъг живот – никакви обеци нямаш.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш. Защо е мека тази част, а горната част на ухото е по-яка? Най-първо, ухото е едно предметно учение. Ушите са предметно учение, носът е предметно учение, веждите, очите, устата, пръстите – всички тези са предметно учение. Трябва да знаем функциите на тия удове, които имаме, за да се оправят работите.
Ти трябва да внесеш една свещена мисъл в ума си. Ти не може да обичаш един човек в неговата грозота. Ако в ума си държиш ти една лоша черта за един човек, ти не можеш да го обичаш. За да обичаш един човек, ти трябва да държиш една от най-хубавите черти, които Бог му е дал. Разбирайте закона. Ти не може да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествената черта, която Бог е турил в него. Аз няма да ви кажа коя е. Тя никога не се мени. Всеки човек има по една черта, която никога не се мени. От двете страни на главата се намира. Върху тази Божествена черта е построено човешкото тяло. Тя е Божествен стълб. Сега, това външно е вярно и вътрешно е вярно. В мислите има една опорна мисъл и в чувствата има едно такова опорно чувство.
Та казвам: Трябва да намериш най-хубавата черта, която е Божествена. Само така може този човек да го обичаш. Ако и той намери в тебе Божествената черта, и той може да те обича. И тогава законът на любовта какъв е? Вие искате да ви обичат. Имате право да искате да ви обичат, но и вие може да обичате. Ако аз ви обичам и ако вие възприемете правилно моята любов, тогава ще знаете как аз ви обичам и вие ще можете да ме обичате по правилен път. Чрез приемането на моята любов вие ще знаете аз как ви обичам. Туй, което аз възприемам, ще извадя каква е моята любов. Чрез възприемането на любовта. Вие ще познаете чрез вашата любов, която […] към вас. Така ще позная вие как ме обичате. Вие чрез моята любов ще ме познаете и аз чрез вашата любов ще ви позная. Без любов не може да се опознаем по един вътрешен, Божествен начин. Един човек като обикне, по-хубаво нещо от това няма. Тази любов минава в този свят, в другия свят, нагоре като минава, тя е непрекъсната.
И аз ви казвам: Ако възприемем правилно Божествената любов, ние ще обичаме Бога. Тогава ще се опознаем. Ние, като не можем да възприемем Божествената любов, имаме едно криво понятие за Бога. Следствие на това не се образува правилна връзка между нас и Бога. Любовта на Бога е правилна, Бог изявява Своята любов както никой друг. На нас остава ние да изявим нашата любов, ще се образува правилна връзка. Като говорят окултистите за Шестата раса, която иде в света, ние разбираме, че те са хората на истинската любов, които ще живеят братски.
Не може вие да живеете по братски, ако нямате любов към баща си и баща ви [трябва] да има любов към вас. Добрите синове, които обичат баща си, и те може да се обичат. Ако те обичат баща си и баща им ще ги обича, те не може да не се обичат. Любовта между двама братя ще [е] правилна, ако любовта [на] двамата синове към бащата е правилна. Между двама братя не може да има любов, ако любовта им към бащата им не е правилна. Имаме такъв пример за Иакова и Исава. Иаков беше любимец на майка си, а Исав – на баща си. Имаше ли любов между двамата братя? Нямаше. По-малкият брат Иаков излъга баща си и взе благословението на брата си. Баща му го благослови, понеже син му го излъга. Според закона, баща му какво трябваше да направи? Исак не можеше да направи противното.
Та казвам: Духът и душата са във вас. Трябва да разбирате законите, които съществуват между духа и душата. То е Божественият свят. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между ума и сърцето. След това трябва да разбирате отношенията, които съществуват между сърцето и тялото. Сега това са общи твърдения и трябва най-малко 20 години да посветите, за да имате една картина, да нарисувате една картина. Защото то е голямо изкуство и трябва 20 години да рисуваш, за да нарисуваш една хубава картина. Ти си недоволен вече от […]. Вие ще дойдете до онова положение, че като изкажете една дума, тази дума да има смисъл.
Сега, правили ли сте опити колко са силни думите? Да кажем, боли ви кракът. Ти кажи: „Да не ме боли кракът.“ Като кажеш, болката е там. Кажеш веднъж – болката е там. Кажеш втори път – болката е още там. Кажеш трети път – там е. Значи слаби са думите. Силни думи са като кажеш на една болест да бъде тъй добра и тъй любезна да напусне тялото ти, тя да си отиде и ако не послуша, ти ще постъпиш по съвсем друг начин. Казвам: „Аз съм мобилизиран, трябва да служа на Господа. Няма да те нося на коляното. Ще дойдеш с мене отвън.“ Болестите са ваши възлюблени – ваши деди и прадеди. Дошъл дядо ви и се курдисал в коляното. Дошъл баща ви и се курдисал в гърба ви някъде. Дошла някоя ваша стрина, качила се на рамото, друг на лакътя, на пръстите. Това са все ваши роднини, които заели рамото, пръстите, заели врата, коляното. Болестите, това са ваши роднини. Ще им кажете: „Така не може.“ Те считат, че това са апартаменти. Не е лошо, че е дошла в коляното, но трябва да ме попита. В коляното има един особен апартамент, за дядото, аз трябва да му кажа да влезе. А той влязъл сам, без да ме пита. Там е всичката погрешка. Курдисал се там и турил неща, които не са потребни. Донесъл със себе си всичките говеда. Казвам: Говедата отвън! Ти си влязъл в коляното, но коляното не е за говеда.
Сега това да го разберете. То е една фигура много правилна. Всичките болести се дължат на един неразумен живот в света, който съществува.
Христос казва: „Когато някой дух бива изгонен, той ходи по безводни места, после се връща отдето излязъл. И като се върне и го завари изчистен, отива и взима още други 7 духа и влизат.“ Седемте духа, това са вашите прадеди, баби и ред поколения. Аз не искам да остане във вас мисълта, че вашите деди и прадеди са всесилни, но казвам: Трябва да се тури ред и порядък.
Една млада сестра ми разправя една своя опитност. Казва: „Има нещо, ходи по ръката ми.“ Казвам: „Това е една ваша баба от миналото, търси място, не може да си избере апартамент, не се е установила. Докато не се е установила, лесно е да я изпъдиш, но щом се установи, закон трябва да имаш, тя е като един квартирант, който седял 10–15 години, че не може да го изпъдите.“
Другата мисъл, до която трябва да се дойде. Между вас сега се заражда едно изстудяване, животът ви е станал безсмислен, нямате импулс. Някой път нямате импулс да мислите, някой път нямате импулс да направите нещо. Запример аз съм наблюдавал и съм следил религиозните хора и в Англия, и в Америка, и в Германия, и в Русия, и в България и като изучавам историята, виждам, че хората като останат религиозни, дойдат до едно съзерцание. Хубаво е то, аз го намирам, че е на място, но то е изопачаване на онзи Божествен живот.
Аз това го уподобявам на едно младо момиче или момче, много жив, пъргав, ходи, учи се добре. Току един ден стане замислен, остава в съзерцание, не му се работи вече. В село някой момък работил, впрегнал воловете, биволите, работил. Един ден не му се работи вече, не иска да впряга воловете. Казва: „Не ми се работи.“ Коя е причината? Някоя мома влязла в главата му. Тази баба се е проектирала в някоя млада мома. Бабата в момата е станала вече красива. Момата е огледало на бабата и тя казва: „Нея ако не вземеш, животът няма смисъл. Само така може да те обичам.“ Момъкът вече се замисля, не му се работи. Казват: „Какво ли стана с нашия младия?“ Казвам: Бабата влязла в момата. Младата отвън, бабата отвътре.
Сега, това как ще го примирите? Ти примирявал ли си баба? Много мъчна е тази работа да примириш един млад момък с една баба. Ако той напише едно писмо, бабата отвътре, че еди-коя си дума не е турена на място, ще намери някаква причина, че нещо студено имало в писмото. Бабата не го харесва. Случи се, че някой път момата е свободна. Тази баба не иска да ходи свободно. Но и той не е свободен, тази баба обикаля около тази младата мома.
Друго сравнение може да ви дам. Децата, като минават покрай някоя градина с хубави плодни дървета, те вървят около градината и поглеждат дърветата. Туй дете го привличат тия плодове. И в света туй дърво съществува: нас ни привличат хубавите мисли, желания и постъпки, както малките деца – плодните дървета.
Даже и великите хора, и поети, и списатели, и те са като малките деца, само че някой път се представят, че не са деца. На мене поети са се оплаквали, казват: „Толкоз писах, никой не се е влюбил в мене, не ме разбраха.“ Казвам: Баба ти пише. Казвам: Не пиши за онзи, когото не обичаш. Пиши за онзи, когото обичаш. То е поезия. То те пишат поезия, за да ги обичат. Пиши поезия, че си обикнал, нищо повече. Обикни, че тогава пиши поезия. Обикни, че тогава говори. Има за какво да говориш. Всички сте дошли до това. Има Един, Който ви обича. Пишете за Този, Който ви обича. Към всеки едного от вас Бог има специфична любов. Каква е специфичната черта? Никой не ще ви обича както Бог ви обича. Няма какво да ви казвам как ви обича. Той тъй ви обикнал, че кой би ви дал това, което Той ви дава! Кой би ви дал такова тяло, такова сърце, такова разположение, такава обстановка, кой би ви дал баща, братя, майка, сестри, кой друг ще ги направи в света? Никой друг в света не може да го направи. Може да говорят каквото искат за Бога, но Той каквото е казал, ще го направи.
Та, ние сега проповядваме: Онзи, Който ни е обикнал, и ние трябва да Го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже Този, Който ни обикнал, живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие минавате по пътя, вие сте жаден. Минава един човек покрай вас, дава ви една ябълка или носи една стомна с вода, налива ви една чаша вода. То е любов. Като ви дава, в погледа му има нещо чисто. Благодари – то е Бог, Който се изявява в този човек. Във всичките хора има Един, Който ви обича. И когато Той е там, Любовта действува. Когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат. Когато Го няма, казват: „Няма Го. Когато дойде, тогава елате.“ Туй го наричаме безлюбие. Казват: „Сега не сме разположени.“ Няма Го Господа. Когато Господ е в нас, ние сме разположени; когато Господ не е в нас, ние сме неразположени.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? Изгарянето седи в неразбирането на нещата. Кое е онова, което ще осмисли живота ви?
Сега вие ме слушате и мислите: „Съвсем се обърка. Животът стана надолу с главата.“ Трябва да имате следната идея. Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал. Той ще направи нещо заради вас. Какъвто материал му дадете, такава стока той ще изработи заради вас. Ако дадете на един шивач добър материал, той ще ви скрои хубави дрехи. Но ако му дадете калпав материал, той ще направи точно това, което му дадете.
Казвам: Това, което Бог ни е дал, ние трябва да го изработим. Знаете, че много пъти вие не оценявате любовта? Бъдете внимателни. Казвате: „Аз пет пари не давам за неговата любов.“ Казвам: Аз пет пари не давам за неговото безлюбие, пет пари не давам за неговото безверие. Но за неговата вяра, за неговата любов, за неговия мир, за неговото търпение, за всичко онова, което е вътре в човека, ще имате една свещена мисъл. Всякога ще признавате в душата си онова хубавото, което Бог е вложил във вас и в другите. Това е, ако искате да се възпитавате.
Аз винаги коригирам нещата. Когато вие по някой път се карате, когато вдигате шум, аз в себе си казвам: Аз ни пет пари не давам за вашия ум. Ни пет пари не давам за вашите крамоли. Като дойде за любовта, въпросът е друг. Някой път вие говорите за любовта. Казвам: Виж, за туй всичко давам, за онова, Божественото, ценното, за любовта. По някой път вие любовта я проявявате много добре. Ако всеки ден бихте проявявали любовта, както по някой път виждам да се проявявате, всички щяхте да бъдете светии, първокласни светии. Тогава щяхте да бъдете яки. Искам всинца да бъдете яки, силни хора. Според мене сила в света се добива само по закона на любовта.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб…“ Той разбира „когато съм слаб“ – когато съм в добро разположение. Аз разбирам новото тълкувание: когато аз разбирам Божия път, чрез закона на Любовта, аз съм як. Когато не разбирам Божиите пътища по закона на Любовта, аз съм слаб човек. Щом разбираш нещо без любов, ти си слаб човек. Ще ти дойде едно страдание като на Франция. „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Значи свободен ще бъде. Ако отвориш една война без любов, ще те набият хората, ще платиш глоба, ще ти вземат оръжието, ще те ограничат. Къде е тогава погрешката?
Туй, което става вън, става и във вас. Вие всинца имате да прекарате една война. От любов ще воювате всички. Да ви не трепне окото, че шинелите ви ще бъдат нашарени само с дупки, пък и ранички ще има. Туй да ви не смущава. Човек като воюва дълго време в духовния свят, ще наплюнчи раните си и всички рани ще се заличат. Никаква скръб няма да остане. Сега някои, като се опарят, наплюнчат опареното и се свършва въпросът.
Турете в ума си сега една задача. Дръжте в ума си мисълта да искате да бъдете яки. Яки с любов. Аз съм слушал мнозина да казват: „Не зная защо го обикнах.“ Та, и аз се чудя защо Господ ви е обикнал – ако е за чудене. Какво има да се чудите! Че, за мене са ясни работите като белия ден. Минавам покрай зеления плод, погледна – не го хваща окото. Това не показва, че този плод няма съдържание. Минавам след месец, откъсвам плода – има вкус вече.
Всичките хора, това са плодове на Божественото дърво. Един ден, като узреят тия плодове, ще имат цена. Сега още нямате цена, понеже плодът не е узрял. Един ден туй Божественото във вас като се прояви, всинца ще имате цена.
Сега искам да бъдете яки. Да напуснете стария език. Старият език е: „Нямам разположение. Не зная какво ми стана.“ Не, ще кажете: „Разположен съм!“ След „не“ турете запетая и кажете: „Не, разположен съм.“ Неразположението се обръща в разположение. Неверието се обръща във вяра. Безлюбието – в любов. Лъжата се обръща в истина; безсилието – в сила; тъмнината – в светлина.
Имате права линия, плоскост и куб. Дошли сте до числото 3. Числото 4 продължава. Числото 4 продължава линията. Всяка линия до числото 4 е само между две точки. Щом влезе числото 4, то удължава, плоскостта се удвоява и телата се удвояват. В числото 5, 6, 7 всички измерения се изменят.
Казвам: Когато любовта влезе в човешката душа, човек започва да расте. Растенето е потребно, за да се измени физическият живот. Трябва да започнем от любовта. Тя е силата, която променя човешкия организъм, променя и човешкия ум, променя и човешкото сърце – всичко променя и изменя в човека, усъвършенствува го и му предава най-хубавите черти. Няма друга сила в света, която да предаде такава хубава сила, както любовта. Когато любовта действува, лицето му е симетрично и тялото симетрично, и движенията, и постъпките, и думите, всичко е на място. Неговите думи са отмерени, всяка дума е на място.
Та казвам: Научете се да мислите правилно, с любов. Втория път всички напишете само по една дума – една дума, която вие сте обикнали. Не тайна дума, която имате, но една дума, която обичате, с която си служите, една дума, която на вас ви е принесла най-голяма полза. Може да е само една мисъл, каквато и да е. Ще ги класифицираме тия думи, какво можем да кажем. После ще ви дам задача от всичките думи да направим една лекция. Археологически да ги извадим, да ги съчетаем и да направим нещо полезно.
Да бъдете яки! Да възпитавате вашите баби със закона на любовта.
За любовта ще имате построена една къща, в която няма да имате северен полюс. Слънцето ще я осветлява навсякъде и навсякъде ще имате само юг.
„Добрата молитва“
XIX година (1939–1940)
39-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 26 юни 1940 г.,
София – Изгрев.