Новата земя
„Понеже, ето, нови небеса създавам и нова земя". „И видях ново небе и нова земя". *)
Исайя казва: „Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя". В този стих Исайя говори за създаването на бъдещия свят. Йоан пък в Откровението казва: „И видях ново небе и нова земя". Значи, той говори за създаването на света, като свършен факт.
Небето и земята са два полюса, които представляват великото в света. С тези два полюса започват всички алхимици. Ако човек не разбира великите закони на небето и на земята, той не може да бъде алхимик. Ако ученият не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде учен. Ако поетът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде поет. Яко художникът не разбира, какво нещо е небето и земята, той не може да бъде художник. Като казваме, че човек, който не разбира, какво нещо е небе и земя, не може да бъде нито учен, нито поет, нито художник, ние подразбираме, че той не може да твори. Ние взимаме думите „земя и небе" в техния най-висок смисъл.
Много хора имат схващания, разбирания по известни въпроси като децата; тия разбирания ние наричаме детински. В Библията, например, се казва: „И направи Господ човека по образ и подобие свое. Направи Господ света".. – Това е детинско разбиране. Хората могат да правят много неща; например, те могат да направят някоя картина, или някаква книга и т. н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави. Не може да се каже, че Господ е направил света, или че Господ е направил човека. Преди всичко, Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията; а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме в човека нещо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четем някои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но в същност и музиката, и поезията, и изкуството не съществуват на земята. Те са отражение на Божествения свят. Само там има музика, поезия, изкуство и наука. Следователно, човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото той е във връзка с Божествения свят. Никой не може да влезе в Божествения свят по никаква привилегия. Който иска да влезе в Божествения свят, той трябва да бъде герой в пълния смисъл на думата: да бъде абсолютно съвършен, да притежава качествата на Духа. Човек, който влиза в Божествения свят, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човек всичко може да направи, но във време и пространство. Когато някой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че в момента не може да го направи. В съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вътрешна слабост, която ние наричаме проказа. И те трябва да се очистят, да се освободят от тази проказа.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради? неразбиране на Неговото учение, излъзъл от Иерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седналъ» да си почине под същата смоковница, дето прс-каженият заспал, но Христос не го забълъ-зал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очит-б на Христа и паднали върху прокажения. Той усътил, че нещо капнало върху него и веднага се събудилъ* Като видъл човек до себе си, запитал го: човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъвъ-съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добр облъ-чен, от нищо не страдаш, защо плачешъ> Христос веднага съблъкъл дрехит си и ги далъ-на прокажения, а сам Той облъкъл дрехит на? прокажения. Чудно нещо, си казал прок-ажениятъ*. какъв неразумен човек! Облича моит дрехи& й отива с тях между хората, да разнася прока*-зата, пък и сам да се зарази. Христос се вер-нал пак в Иерусалим, между ученицит си. Ка*-то Го видъли с такива окъсани дрехи, т си казали: ето нашият Учител пак е срещнал някои бъден и му дал дрехит си, а облЪкълъ-неговит скъсани. Веднага донесли нови дрехи* на Христа, за да хверли скъсанит. Прокажени-ят, като облъкъл дрехитъ1 на Христа, оздравъ\пъ» и могъл вече свободно да влъзе в града. Тукт> той пак срещнал Христа, но вече с нови» чисто дрехи и си казал: наверно този човгбк трябва да е някой богаташ, който раздава- свежт* дрежи!
151
на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе.
Питам: права ли е философията на този про-кажен чов-бк? – Не е права. Обаче, такава е философията и на много от съвременните хора. Каквото добро и да им направите, т"б все ще му турят н-ькаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите към никого, той пак ще си го обясни по своему, все ще му тури никаква качулка. Аз взимам тази качулка в добър смисълъ-и я уподобявам на качулката в пауна. Обаче, колкото малка да е, щом влезе в човека, тя произвежда обратен резултат, Там тя внася вкисване, изопачаване на човешкия ум.
Казвам: новото небе и новата земя, които се създават сега, се отнасят до човека. Под думата „небе" разбираме красивото, разумното начало в човека. В Божествения св-бт сж вложени опитностите на всички вселени, които сж съществували някога и които ще съществуват за в бъдеще. Който иска да види учени хора, той трябва да отиде в Божествения св*ьт, т. е. в света на новото небе. И за новото небе има велик ден, когато и то се пръм-внява, облича се в нови дрехи. Другите сватове се пром-Ьнят и изм"ьнят, а новото небе, т. е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговете на новото небе мислят по-правилно от най-видните философи на земята. Прозорците на новото небе съчиняват по-хубави стихотворения от тези на нашите най-добри поети. Дърветата на Божествения свет, с шумоленето на своите листа, произвеждат по-хубава музика от тази на най-видните съвременни музиканти. Ако листата на дърветата свнрят по-хубаво и от най-великите музиканти на земята, може да си представите, какви
ще бъдат живите музиканти на новото небе! Ако
слушате да свирят тия велики музиканти, по ни-
152
кой начин вие не бихте желали да се вернете на| земята,
Н-Ькой казва: това са приказки от 1001 Нощ. Човек трябва да благодари, че има при* казки от 1001 нощ. Жиаотът е красив, докато в него има поезия, докато има приказки от 1001 нощ. Дойдем ли до материалистическия живот, който се изразява в форми, той представлява живот на смъртта. Това, което не е оформено, то представлява живот на безсмъртието. С други думи казано: всичко, което няма те-жест, съставлява пръ\дмет на Божествения св^тъ-Когато някоя велика идея от Божествения свет стигне до вас, тя ще се яви в форма на ангел, ^но в същност още не е ангел. Казвате: тази мисъл е отялечена, тя не е реална, Казвам; всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалносгьта и отражението на нещата има разлика. В отражението човеж чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
Това положение мяза на музиката, която из-пълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на низки дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пЕят и съчиняват. Тъ1 са добри поети. Най^напр^д започва да свири и пЪе едната група, а другите слушат. Като свершат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси въоху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва,
153
какъв ^е смисълът на страданията, а друга имъ> отговаря, че всбко страдание носи добро за чов-Ь-ка. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкоплъх-кат. Старциг си гладят само брадиг и благо-'дарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия, Съвременнит артксти или свирят, или п*бят, а :«зточнит"Б музиканти едновременно и п*бят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не *представлява най-великото. Един ден тя ще се тф-Бведе в нова, по съвершена форма от сегашната. Това, което днес имаме, то е само пред-вкусване от онова, което ще дойде в бъдеще. Питам: що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човека. Истинска наука .наричаме тази, коя го може да обясни един ве-лик закон, а същевр-вменно дава и начин, по който този закон може да се приложи в живота на човека. Както Божественият Дух борави с висшата математика, така и човешкият дух, и на най-простия човек даже, трябва да борави <с тази висша математика и да я приложи в живота си. Обаче, човешкото „азъ", или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава висшата, Божествената математика. В човека живЪ-ят едновременно дв*б същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да <:е развива едновременно в четирит промънчиви света, а другото същество е Божественото начало в човека, наречено „небе". За земята, дето се намират четирит света, е казано: „И земята б"Б-ше неустроена и пуста". Значи, тя требваше да се устройва. За небето не се казва, че трябва да се устройва. „Земята бЪше неустроена и пуста, и Дух Божи се нос-ьше над нея". – Значи, Духът ТБожи ръководи човешката душа и рабоги върху нея. Покакъв начин? – Като развива Божественото начало в чов-Ька. Яко той слуша Божественото в себе си,животът му постоянно ще се подобрява.
154
Единственото нещо, което ще остане от свЪ-та, който виждаме около нас, са месецът, звездите и слънцето. Светлината, коя го иде от слънцето, докато достигне до нас, минава през четири плоскости от различна материя, дето претърпява различни пречупвания. И в нашия орга™ низъм става същото: слънчевата светлина преминава през четири плоскости, дето претърпява различни степени на пречупване. Ето защо, когато-светлината преминава през материята и се пречупва, същевременно тя намалява и силата си; з да имаме истинска представа за светлината, ние,: трябва да превръщаме тия пречупвания. По сж-щия начин и всека идея, която иде до насъ>. претърпява тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние.: трябва да я превернем в нейното чисто състояние. По какъв начин ще се постигне това? – Като я прекараме през нашето сърце, през нашия ум и после през нашия разум, докато най-после стигнем с нея и до Божествения свет ш разберем, какво представляра този свет. В това превръщане главно участие ще вземе волята*
Казвам: нема по-хубаво нещо от това, да, изучава човек небето. То е запазило своя пър-вичен образ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаем. Яко човек излиза всека вечер на открито и съзнателно, с свещен,-трепет в себе си, повдигне очите си към небето и наблюдава звездите около 5 – 10 – 15 минути вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии^ които го очакват на другия ден, ще се разре-шат по Божествен начин. Щом изгрее слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат. Защо* иде нощта в живота? – За да разберем Божествения живот на земята. Защо има ден въ-живота? – За да разберем човешкия животъ-Следователно, деньт и нощта представляватъ-алегории в живота. Слънцето изгрева за хората,. а залезва за Бога. Деньт иде за хората, а нощта – за Бога. Другояче казано: дните идат за хора –
155
та, за обикновения живот, а нощигъ" – за Бога, за необикновения живот.* Щом изгрее слънцето, всички хора трътеат на работа, и никой за никого не мисли: жена, мъж, дъща – всъжи се залавя за никаква работа. През деня всички хора се раз-пръсват като пилци, а вечер се прибират. Значи, хората се плашат от нощта, затова се прибират по домоветь- си. Обаче, нощта крие в себе си Любовьта, Мъдростта, Истината – изобщо всички опитности на живота. Що е нощта? – Деньт на Бога. – Що са страданията? – Де-ньт на Бога. Хората мислят, че като дойде Бог, ще бъде ясно и светло. Казано е в Писанието, че когато Бог дойде на земята, ще се явят големи бури и ветрове, ще станат големи наводнения и землетресения, цялата земя ще се разтърси. Частиците на земята, които от хиляди години не са виждали Бога, ще се разиграяг, ще се разтър-сяг. Ученит наричат тази игра на земята зем-летресение. Ръжиг ще започнат да плискат и да излизат от коритата си. Това учениет наричат наводнение.
Ще ви приведа един дт^йствителен случай, станал преди години с един от преподаваге-лигтв по геометрия з Варненската гимназия. Той бил много низък на ръсте Един ден, при никакво тържество, на което приежтетвувал той с учениците си, един ученик, който бил един път и половина по висок от учителя, въодуше-вен нещо от праздника, почнал да ръкоплЪска, да маха с ръце ида вика: Ура! Да жив-Ье България! В въодушевлението си той не забелЪзал, че удрял силно върху главата на своя учител. Тъй удрял и ръкоплъхкал той около 5 – 10 минути. Най-послъ1 учительт го хванал за ръката и го попитал, какво има. – Ура! Да живЪе България! – Нека живЪе България, но върху моята глава ли тр*Ъбва да се стовари всичко? – Извинете ме, господин учителю, без да забЪлежа, безъ
156
да искам направихъ'тази голяма гр-вшка, Учите-льт се засмЪл и му казал: н-вма нищо., но пази се, утр, като те дигна на урок по геометрия, ако не знаеш урока си, по същия начин аз ще слагам ръцъте си върху твоята глава и ще викам „ура". Тъй щото, голямо тържество ще бъде, когато Бог дойде на земята. Върху глави-те на хората ще има удари, сътресения, докато съзнанието им се пробуди.
Казано е в Писанието: „Бог създаде небето и земята". Под думата „небе" се разбира връзката, която съществува от една страна между Бога и нас, а от друга страна – между всички души. На тази вътрЪшна връзка, именно, се дължи законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чръз гЪзи два закона душитъ1 про-' тресират. Едно от качествата на Бога е, че Той зникога не се изменя, а душите постоянно се ви-доизмъпят. Нищо лошо няма в това, че душитъ* се промЪнят. Красиво, е когато душата се м-бни. Когато се променя една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божествени-ят живот непрЪкъснато се влива в душата. И в това отношение, еволюцията и инволюцията не са нищо дпуго, освЪн вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той тр-Ъбва да се влива вътръ1 и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието й. За да се лробуди човешката душа, нужни й са скърби, страдания. Дойде ли човек до тия скърби, той тр-Ьбва да се радва, защото Бог ни посещава само вечер, т. е. в време на скърби и страдания. Вечер, когато излЪзем под открито небе, наоколо ни е само мрак, тъмнина, но погледнем ли към небето, ние ще видим безброй звъзди, безброй слънца, които изпращат към нас своята светлина. Чрез тях само ние можем да познаем и разберем истинската поезия, истинската музика и красота в живота. И колкото поресто чов-вк повдига погледа си към небето»
157*
толкова по-лесно той ще се издигне над дребнавостите в живота.
Астролозите казват, че звездите разрЪша-ват въпроса на живота. И действително, така е. Всека звезда е разумен център, чрез който Господ говори на хората. Той им говори по хи-ляци начини: на човешки език им говори, те са недоволни; чрез слънцето им говори, пак са невоволни. Хората са доволни от слънцето само сутрин, най-много до обед. След обед вече те стават недоволни, от него и започват да търсят дебела евнка да се скрият от лъчит му; страх ги е от него, защото то ги боядисва, прави ги черни. Това показва, че и слънцето е не-що недоволно от хората. Защо почерняват хората от слънцето? Слънцето има едно особено свойство да извлича навън лошите мисли и желания на хората, вследствие на което те почерняват. Ако искате да познаете, какъв е човек, поставете го на прякото влияние на слънцето. Ако той почернее напълно, значи в неговите мисли и желания има нещо нездравословно; ако пък никак не почернее, и това не е добре. Туй показва, че този човек не е здрав, и слънцето не е в сила да го лекува. Все-трябва да стане поне малко изгаряне на кожата. Обаче, има начинъ* когато човек може да не почернява от слънцето. – Какъв е този начин? – Да преобрази своите мисли и желания в добри. Някой казва: аз бих преобрааил своите мисли и желания, ако се заема с изучване на небето, но затова ми е нужна зрителна тржба. В човешкия мозък има такава тржба и с нея човек може да наблюдава всички звезди, да види, как живеят същества-та там. Колко ще струва днвс един голям телескоп, с който да наблюдават най-далечните звезди от земята? Един съвременен мате-матик, като прави своите изчисления, казва, че за наблюдение на най-отдалечените звезди от земята, се изисква телескоп с тожба дълга 25 клм. Представете си, какъв трябва да бъде обек-.~
158
тивът на този телескоп! Да допуснем, че такъв телескоп се намери. След това ще трябва да се търсят хора, които да го мъстят от едно место на друго. Значи, около такъв телескоп ще бъдат ангажирани много хора. Що се отнася до телескопа в човешкия мозък, той има големина най-много 5 см., и затова всеки, лесно може да си служи с. него.
Това са проекти за новото небе и за новата земя. Те показват, каква е бъдещата култура, която иде вече в света. Когато говорим за бъдещия живот, ние разбираме живот, в който Бог ще се проявява най-много. Ние не говорим за такъв Господ, който се нуждае от нашите молитви. Нима майката се нуждае от молитвите на своето дете, за да го нахрани? Първият ден ще й бъде приятно да го слуша, как се моли, но после ще й дотегне и ще му каже: стига вече! Детето трябва да бъде разумно. Като погледне веднъж майка си, да разбира, какво иска тя да му каже. Много от съвременните хора постъпват като неразумните деца. Те отиват при Бога и постоянно викат: Господи, хляб нямаме, пари нямаме. Грешни сме, прости ни! И като не получат, което искат, в тях се заражда недоволство. Не, ние трябва да бъдем хора с будно съзнание, с възвишен и благороден характер, и всякога да благодарим на Бога за всичко, което ни е дал в живота. Дойде ли ви някое изпитание, излезте вън, погледнете към небето и се зарадвайте, че на другия ден, след изгряване на слънцето, всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени. Когато Христос се роди, на небето се яви една. светла звезда, която разреши един от важните въпроси. Тогава ангели слизаха от небето и пак възлизаха нагоре, като пееха: „Слава на Бога и мир на человеците". Обаче, хората заместиха тази светла звезда с кръст, като на умрял човек.
Днес учените хора казват, че слънцето представлява голяма огнена маса, в която има
% I
159
мажежени и запалени газове, като кислород, водород и ред други елементи. И тези твърдения са верни, но трябва да се знае, че кислородът и всички елементи, които се намират в слънцето, са живи, и човек може да се разговаря с тях, като с живи, разумни същества. Казва се, ме температурата на слънцето е около пет милиона градуса. И пет, и десет, и сто милиона градуса да е температурата му, обаче, влъзе ли човек в този огън с своите лоши мисли, чувства и желания, всичко ще изгори, и той ще се пръобрази. Светлината и топлината на физическото слънце не са Божествени, но светлината и топлината на духовното слънце са Божествени, Всъ-«и човек познава, кога се явяват в него Божествената светлина и топлина. Когато извершите едно възвишено дело, вие сте доволни от себе си; в този момент ви огръва Божествената свет-~лина. Кога човек прави добро? При какви случаи в живота си той може да прояви Божественото? – Когато е най-скърбен, Човек проявява най-голямит си добродъгели при най-голями ^скърби. Когато забогатъе и стане щастлив, тогава той проявява най-малкит си добродътели.
„И видъх нозо нвбе и новз земя". Небето подразбира човешкия дух, който тоъбва да се "проявява в свобода и полет нагоо; земята подразбира човешката душа, която трябва да расте в знание и мъдоост. Сега ще приведа един ^поимъо за обяснение на вътръшното противоръ-. <чие, което съществува в живота. Когато Господ създал света, който вече си заминава, изпратил на земята един ангел, наоечен Язраил, облъ-чен с много хубава дреха, на която били написани всички най-красизи нъща, които могат д*з се случат в живота на онъзи души, които вер-.вят по Божия път. Ангелът не знаел, колко красива била неговата дреха. Господ го изпратил при един от тогазашнит царе, наоечен -Бетман Халвег, който имал една красива дъ-шдеря, наречена Мелита Лебил. Царьт билъ
160
един от първостепените адепги по онова време-Той направил на дъщеря си една хубава бЪла дреха, с много краски и върху влакънцата на дрехата написал миналото на цъчлото човечество. Дъщеря му не знаела, че има нъчдо писано върху дрехага й, Той пазЪл дъщеря си затворена в един хубав парк и не позволявал на никого да се приближава към нея. Обаче, ангелът Яз-раил влЪзъл в градината и се отправил към царската дъщеря. Като го видъ\ла тъй красив и хубаво обл"Ъчен, тя се влюбила в него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята. Хайде да ги размЪним! Според правилото-на ангелит*, да не, отказват никому нищо, той; веднага съблЪкъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облъжъл нейната. ОтЬд това ангелът изл*Ьзъл от градината и се вернал. на небето при другит^ ангели. Събрали се анге-лиг около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царьт, от своя страна, отишъл при дъщеря си. и видътг, че тя е облечена с никаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види, какво е: написано върху дрехата, но не могъл да чете. ВидЪл нъчцо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото днес и на земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат да четат написаното върху дрехата* на ангела.
Казвам: ангелиг не се занимават с чо-въчикигь1 гр-Ьхове и пръстъпления. Това нъчцо е съвъошено скрито за тяхното съзнание. Янгелит- не знаят, какво нещо е гръчс, или какво е прЪ~ стъпление. Тъ1 живЕят в абсолютна чистота. Зароди ли се у някой ангел желание да разбере, какво нъчцо е престъплението, той веднага иска да го опита, а с това се опорочава. Въз основа на същия закон, когато у някой чов-Ьк се зароди желание да рдзбере, какво н^що е Добро –
161
д*Ьтельта, той веднага иска да я опита, да заживее в нея. Следователно, да пробудиш една душа, значи да пр^дизвикаш в нея желанието да й се говори за Божествения живот, за великото в света, и тя иска да направи опит в това отношение. Направи ли човек и най-малкия опит в това направление, той ще го доведе до Божественото в него.
Питам: как ще примирите противоречието, в което се намерили ангелите на небето, както и царьт, които не могли да четат написаното върху дрехите на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, с която ангелът се качил на небето, станала причина да слЬзе Хоистос с нея на земята, да разбере, какво нещо е карма и да понесе кармата на човечеството, да изплати дълговете на хората, и в замена на тази дреха да даде своята – дрехата на новия живот. Той показал на хората начин, по който могат да помирят Божествения живот с човешкия. Това е великата задача на всеки човек – да поимири Божественото в себе си с човешкото. Ето защо, съвременните хора трябва да се научат да четат всичко, което е написано по тех. За тази цел трябва да слезе на земята великият Учител, великият Дух и най-после и сам Господ. Много неща са написани по човека. Има хиоомантици, физиогномисти, френоло-зи, които по некои общи чърти на ръката, на лицето и на главата на човека могат да опреде-лят неговия характер и темперамент, както и неговите способности. Обаче, те още не са истински хиоомантици, физиогномисти, нито френо-лози. Истинският хиромантик само по палеца на ръката може па прочете всичко за човека. В горната фаланга на палеца е изразен висшият, Божественият живот на човека, а този живот включва всичко. Това не е алегория, но действи-телен факт. Затова, именно, турците наместо да си служат с печат, за удостоверение на своята личност, те натопяват палеца си в мастило
162
и го отпечатват върху документа. Па-у^ртит и извивкиг на този пръст може да се познае, дали даден човек е лъжец или искрен, дали е поет или философ и т. н. Изобщо, по този пръст може да се познае цЪлият характер на човека, но затова се изисква голямо умЪние, тънко разбиране. По лицето на чов-Ъка пък се пра-вят коментарии върху нъчцата. Вие харесвате, н> пример, тънкиг в%жди на н-Ъкого, или чернит- му очи, или червенит му устни. Зад тънкит вЪжди, или зад черниг очи, или зад червениг устни на човека се крие по едно благородно качество. Голямо разнообразие има в устнит на хората, Т* се различават и по форма, и по цвът. Често от устниг на някой човек лъха свЪ-жест, живот. И затова, когато светията ц-Ьлува, чов-Ьк възкръсва, но когато грЪшникът цъ\лувз, човек умира. Когато ученият слага ръцет си върху главата на някой човек, той става учен; когато простакът слага ръцът си върху главата на н*Ъкой човек, той става простак. Божественото Божествено ражда, а човешкото – човешко.
Казвате: да се обичаме! Любовьта и обичьта в новото небе и новата земя представляват ве-лик закон, който осмисля нъчцата. Сегашната земя е мъртва по причина на човешкиг грахове. Следователно, и нашата земя трябва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трябва напълно да се обнови. Когато хората стъпват с краката си по земята, тъ* постоянно я опетняват. Когато един пръхтъпник спре пред някой извор, той веднага пресъхва. След извъхтно вр-Ь-ме същият извор излиза на друго мъхто. Значи, дето мине пръхтъпникът все, ще причини никаква пакост: или н*Ькоя гора ще се запали, или някой извор ще пръхъхне, или нЪкое растение ще увехне и т. н. Питам: ако такъв един учи-тел влЪзе в н*Ькое училище, какво ще стане с училището? И сл^д всичко това хората казват: ние тр*Ьбва да се осигурим, не ни трябва нито
163
поезия, нито наука, нито музика. Как може чо,-вЪк да се осигури? – Като намери Истината. Истината се заключава в красивото, в благородното, в възвишеното. Истински благороден и възвишен човек е този, който живЪе в закона на жертвата. Който живЪе в закона на жертвата, той придобива живота; който живЪе в егоизма,, той придобива смъртта. Който иска да се домогне до Вечния Живот, той ще се занимава и с поезия, , и с музика, и с наука, и с философия. Поезията запознава човека с висшит светове, с небето; музиката доставя вътрЪшна наслада на човека и го тонира, Каквато работа и да започва човек, да обмисля някой въпрос, да чете, да пише или да учи нЪ-що, преди всичко той тр.Ъбва да започва с музика. Музиката е ключ за тониране. Който не е музикант, не може да влЪзе в Царството Божие. На това основание в Питагоровата школа не са приемали за ученици ония, които не са музиканти. Някой казва: аз не искам да свиря. Казвам: който не иска да свири и пъе, ще остане за дълго време на земята; такъв човек не може да влЪзе в Царството Божие. Като говорим, че всеки човек трябва да свири и да п-Ье, ние не разбираме да стане музикант или п%вец, като съвременните музиканти и певци, Ние говорим за музика и за пение, в които душата се излива. Такива музиканти и пъвци се срътцат много р"Ьд-ко на земята. Те са извънредни таланти, които идат на земята да свирят и пЕят на хората, да ги повдигат и по този начин да изкупят греховете си. Ако г не изпълнят своето предназначение, както трябва, невидимият свет ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли един велик музикант на земята, той трябва да съзнава своята мисия, да свири, да работи с своя талант за облагородяване на човечеството. Неговата музика трябва да вдъхва в"Ьра между хората и да ги примирява.
Един американецъ» мой познат, ми разпра*
164
вяше за едно свое силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушах Камила Русо да свири „Съньт на живота", в мене стана цъчл пр-Ьврат. От този момент аз бех готов да се примиря с всички хора, да раздам имането си на бедните и да започна чист и свет животъ". Това значи да свири човек с вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика живо-тът губи смисъла си и постепенно се изхабява.
„Ще създам нова земя и ноео небе". Това значи: старата земя и старото небе ще заминат, и Господ ще създаде в нас нова земя и ново небе – нов свет. Любовьта ще бъде основа на този нов св*бт. Това е ново не само за хората, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега Любовьта влиза в нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, той трябва основно да проучи Любовьта. Не проучи ли Любовьта, той ще живее в старата земя и в старото небе. Яко слушате един музикант с любов, той ще вдъхне в вас живот, и вие вътрешно ще го разберете; не го ли слушате с любов, той ще остане за вас чужд, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По същия начин, ако живеете с любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.
Казвам: ние трябва да пожелаем да позна-ем Бога, Който всеки момент ни се открива. У нас трябва да се събуди свещен трепет към Него, като към наш Баща и да вершим всичко заради Него с радост и веселие. Дали ще работим с пари или без пари, това не е важно; служим ли с любов, парите не опетня-ват. За нас е важно да вершим всичко с радост и веселие. Някой казва: колко да ям? – Яко ядеш без любов, и малко, и много да
165
ядеш, това ядене не хваща мъхто, то не е благословено. Яко ядеш с любов, и малко да ядеш, и много да ядеш, това ядене е благословено. Такъв е законът. В любовьта няма преяждане, нито преливане. Следователно, под думите любов, музика, изкуство, наука, се разбират велики дарби на човешката душа; когато се изучат тия дарби вън от човека, ние ще видим, че има нещо по-велико, по-красиво от тех. В тази смисъл Бог е дал и на човека богатство, красота и сила. Питам: какво трябва да правят хората с хубавите дрехи, които Бог им е дал? Мнозина казват: дотегна ми животът, искам да се освободя от него, искам да умра. Каз-вам: ако можете да умрете, както праведният умира, вие сте за ублажаване; обаче, ако умирате каго грешник, вие сте за съжаление. Друг казва: аз искам да живея. – Мко живеете, както праведният живее, разбирам; ако живеете като грешникъ» вие сте за съжаление. В това отношение, да живее човек или да умира, подразби-рам да живее или да умира, каго праведен, като душа, гогова на всекакви жертви за своя брат и то не само в един момент на живота му, но през всички моменти. Това значи, че в душата на този човек цари великата Божествена Любов, която се изявява всеки момент в неговия живот.
Казвам: тази е великата философия, която трябва да се приложи в живота. Съвременните хора търсят начини за поправяне на света. Све-тът всекога може да се оправи. Как? – Чрез закона на Любовьта. Каквато служба и да заема човек, бил той военен, писател, учител, фи-лософ, държавник или свещеник, тури ли в живота си Любовьта, като основа, неговата служба е благословена. Яко в всека служба н4ма любов, тя е отклонение от правия път на живота. Имаш ли любовьта в себе си» и лук да пържиш, всеще научиш нещо; немаш ли любов в себе си, и в най-големия университетъ
166
да си, ще изгубиш и това, което знаеш. Много хора, сл^д като свершат няколко факултета, казват: животът няма смисъл, всичко е празна работа. Те изгубват всякаква вера и в науката, и в живота – всичко се обезсмисля загюс.
Така е, без Божията Любов, животът нЪ-ма смисъл, няма никаква основа. Обичате ли поне едно лице в света, тогава и знанието, и мъд-ростта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобинат смисъл. Кое е това лице, което трябва да обичате? НЪкое лице на земята ли? Човтьк ли трябва да обичате? Не, хората на земята са само сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живее в тялото на човека, но заради нея ще обичате и човека. Душата има Божествен произход. В нея Бог живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвершено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовьта в вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резул-тат от неправилното приложение на Любовьта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умрешъ". То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш в вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се преверне в животно. Питам: защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език.
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви
167
помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви никаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. ВсЪка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освЪн една странствуваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да заверши развитието си и сега не може да си на-мЪри място. Изпейте й една песен и кажете: не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тжжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седат верзани между физическия и астралния свет и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й н*Ъщо. Яко не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младиг започват до-бр своя живот – с хора, с музика и с пЪе-ни. На стари години, обаче, прЪстават хората, прЪстават пЪсниг, и хората казват: остаряхме вече, не ни се играе и п*Ье. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пак играйте и пЪйте. Такъв е Божест-взният закон. Сега човек, като остарее, казва: като бях млад, играх и пЪх, но за мои-т години е срамно да п*Ья и да играя. Този човек мисли, че не е благочестиво да играе и да пЬе сега. Яко той на млади години е играл и пЪл от любов, това е било от Бога. Ако и сега, на стари години, пак играе и пЪе от лю-бов, и то е пак от Бога. Вие казвате: стар човек съм вече, какво ще кажат хората, като видят, че съм се разиграл и разпЪл? СъврЪ-менниг хора остаряват от такива мисли; от думит и мнението на кои хора се безпокоите вие? От т-Ьзи хора, които не разбират живота нито на земята, нито на небето и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате? Дз бих взел в внимание думит- и мнението и на та*
168
къв човек, но най-напр^д ще го изпитам, като му кажа: братко, дай ми 20,000 лева на за-ем! Каже ли ми, че иска полица, аз не прие-мам никакъв съвЪт от него. Ние не можем да приемаме съвътите на хора, които н*Ьмат вЪ-ра в нас. Който има в%ра в нас, ние ще изслушаме неговит съвети, неговото мнение по извЪстен въпрос. Такива сяк същесеата от духовния свет. И сегашният свет е на местото си, но само едно качество още му липсва, за да се изправи. Ще кажете: кое е това качество? Питам: каква е разликата между мъртвия и живия човек? – Мъртвият няма топлина. Внесете топлина в мъртвия човек, и той ще възкръсне и ще почне да се движи и да говори. Що е топлината? – Божествената Любов. Следователно, душит се различават една от друга по степеньта на Божествената Любов, т, е. по степеньта на своята топлина. Значи, дето Божията Любов цари, хората са живи.
„И ще създам нова земя и ново небе". Основата на новата земя и на новото небе е Любовьта. Искате ли да придобиете тази Любов, наблюдавайте небето и отправяйте към Бога по една малка молитва. Каквото и да е воЪмето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето. Не вершете това по буква, но от любов. Погледнете към небето и отпоавете към Бога една малка молитва, от няколко думи само, но нека тя бъде ппопита от любов. Кажете си: Госпопи, ние Ти благодарим за хубавия живот, Който Си ни дал. Ние Ти благодарим за този св-Ьт, който Си създал. Ние искаме да жив*Ьем по нозия начин, по закона на Любовьта, която си внесъл в душитъ1 ни. Нека Твоята светлина озарл умо-ветъ" ни, да разпЪшим въпросиг, които седат пр*Ьд вратата на нашата душа!
БесЪда от Учителя, държана на 13 февруари, 1927 год. з гр. София,
- ) Исайя 65:17 Откровение 21:1