Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)
28. И оздравя дъщеря й
Беседа, държана от Учителя, на 21 юни 1925 г. в гр. София.
„И оздравя дъщеря й от онзи час“. (Матей 15:28)
Тия последни думи от стиха аз считам като един разумен резултат.
„И оздравя дъщеря й от онзи час“. За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества. Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде.
В живата природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова природата цели да постави всеки един на неговото место. Това е красивото в живота!
Сега, ако някой ви запита, кога дойдохте на земята, някои от вас ще кажете, че сте дошли преди 10 години, други преди 20, трети преди 30, четвърти преди 40–50–60 години. Питам: каква интелигентност може да има в един човек, у когото паметта се простира до 40–50 години само? От преди колко години се е родил на земята, това и един вол помни. И мухата помни от преди колко време се е родила. Човекът казва: има около 40–50 години от как съм се родил на земята, но преди това нищо не помня. Как е възможно при това, един човек, който не знае откъде е дошъл, да се явява като философ, който пише големи трактати, дава направление в живота на човечеството, показва им как да живеят? Не само това, но по някой път този философ се осмелява да покаже на хората пътя към невидимото, към Бога. Това са съвременните наши философи, съвременните наши държавни мъже. Желанието, което те имат, да покажат пътя на човечеството, не е лошо, но нека покажат онзи истински път, който да има резултати.
„И оздравя дъщеря й от онзи час“.
Здравето, това е един плюс на живота. В човека има три състояния: едното наричам естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричам природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричам разумното състояние на човешкия живот. Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си.
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно, това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми.
Ние трябва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме. Щом човек не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тялото му, непременно идват неестествените болезнени състояния, за лекуването на които съвременната медицина е посветила целия си живот. Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се пресаждат, умират повече, отколкото ония, които не са пресадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? – Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят, от каква храна се нуждае организъма. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима всякаква болест ще може да го хване. От този закон изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна. Много хора заболяват умствено. От какво? – От неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво благоприятно върху всички хора. Вземете, например, как се отразява върху някои хора идеята, има ли Господ, или няма Господ. Запитват някого: какво знаеш, има ли Господ? – Нищо не зная. Казвам тогава: има живот, няма живот; има пари, няма пари; има здраве, няма здраве. Това са все противоположности. Казват: какво значи това нещо? Казвам: внесъл си пари в банката, отидеш да си извадиш от тях, но ти казват, че няма никакви пари. Какво ще бъде твоето състояние? Това е едно лъжливо състояние, което ние, съвременните хора, прекарваме в живота си. Има и ред други лъжливи състояния, които всички хора, без изключение, прекарват. Всички се намират под еднакъв знаменател. И религиозните, и светските хора. Виждам ги в живота, всички се проявяват като герои. Кога? – Когато имат пари. Някой внесъл 200,000 лева в банката, отиде да вземе част от тях, но предварително чете във вестник, че банка „Гирдап“ фалирала. Наведе надолу глава този човек, отчае се. На другия ден същия вестник пише: имаме погрешка, че банка „Гирдап“ е фалирала, а друга някоя банка. Питам: защо този вестник наведе главата на този човек, и същият този вестник изправи главата на този човек? Това състояние ние изпитваме всеки ден. Казвам: има вода, няма вода. Някое цветенце няма вода, изсъхне, наведе надолу главата си. Някой няма хляб, наведе надолу глава, като цветенцето. На другия ден чете във вестника, че банка „Гирдап“ не е фалирала, и той казва: нашето семейство е спасено! Има Господ значи. Питам сега: Господа ние ли създадохме? Учените искат да кажат, че хората сами са създали идеята за Бога. Много хубаво, отлично е това нещо. Нека дойдат тия хора и докажат, че това е така, че те са създали идеята за Бога. Ние се нуждаем от такива хора. Нека тези хора дойдат и спасят човечеството, ние ще ги турим на чело. Ако тези хора действително измислиха идеята за Бога, нека сега измислят друга някаква идея, как да станат хората добри. Тогава между хората ще има добродетели, няма да има войни, няма да има раздори, между тях ще съществува истинско братство. Щом съвременните учени не могат да измислят такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога?
Смешни са съвременните хора, като казват, че ние не говорим логически, че нямаме логика в своите разсъждения. Когато аз кажа думата слънце и убедя хората, че има слънце, в същност аз ли го създадох? Тази идея аз ли я създадох? Не, мухите имаха идея за слънцето преди аз да говоря за него, понеже мухите се явиха по-рано от слънцето, така че тази идея те я създадоха. Мухите са по стари от човека, и млекопитаещите са по-стари от човека. Днес учените хора казват, че старият човек оглупявал. Прави са те, защото наистина много стари хора оглупяват, но аз казвам, че много млади хора се раждат глупави. Учени ли се раждат младите? – Не. Обаче, ако младият е роден глупав, глупав си остава. И като стар, пак глупав остава. Младият роден мъдър, мъдър остава. Така е законът. Тъй че, когато говорим за слънцето, ние не го създаваме; когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Идеята за Бога, а и сам Бог си съществува. Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл, какво нещо е Бог и да не размишляваме като външните хора. Бог няма никаква форма. Единственото нещо, което трябва да знаем за Бога е, че Той съзнателно внася живота. Там, дето прониква Божествения Дух, Той внася сила, здраве, мощ, крепост и интелигентност. Следователно, ако тази Светлина не съществува в човешкия ум; ако тази Добродетел не съществува в човешкото сърце, идеята за Бога не е проникнала. Ние в такива богове не вярваме, те са мъртви богове. В такива богове вярват всички езически народи. Каква е идеята ми? Турете пред един идол някой болен, ще видите, че колкото и да седи там, той няма да оздравее. Запалете една свещица пред някой болен, той няма да оздравее. Тази запалена свещица няма да излекува болния. Но ако поставите един болен на действието на слънчевите лъчи, той ще оздравее. Слънчевите лъчи носят живот в себе си. Всеки може да опита тия лъчи, всеки може да опита Божествената мисъл в света. Тя е мощна. Тази мисъл върви периодически, по известни закони.
Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носител на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми!“ Христос й казал: „Аз не съм пратен до езичниците, а само до израилския народ.“ С това Той иска да каже, че езичниците са глупави, а израилтяните са разумни хора. Значи, за езичниците още не е дошло времето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаеш, че и псетата ядат трошиците от трапезата на господаря си“. Христос позна, че тази жена е умна и й каза: „Жено, да ти бъде според вярата!“
„И оздравя дъщеря й от онзи час“.
Ще ви приведа накратко един малък разказ от една съвременна европейска писателка. Този разказ се отнася до Христа, когато бил на около 12 годишната си възраст. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храм в цялото си величие, и той, като всяко малко момченце, се заинтересувал да го разгледа хубаво. Развела го тя навсякъде и най-после му показала една прашясала тръба. То я запитало: каква е тази тръба? – За тази тръба има предание, че който може да свири на нея, ще бъде най-великият човек, който ще управлява света. Ами защо е прашясала тази тръба? – Никой до сега не е свирил на нея. Отива по-нататък в храма и вижда една сабя, турена на две крайнини под една пропаст. Христос запитва: какво означава това нещо? – Това означава пътя за рая, към Бога. Никой до сега не е минал през този път. Който мине по този път, той ще научи хората да вървят към Бога и да се обичат. Като го развеждала из храма, най-после го довела до две много красиви колони, тъй слепени една до друга, че никой не могъл да се промъкне. Какво означава това нещо, запитва Исус? – Това означава вечната Правда. Който може да мине през тези колони, той ще даде на света един закон, чрез който да се управлява. Ами защо и тия колони са прашясали? Никой до сега не е минавал през тях. Никой до сега не е могъл да мине през ножа, нито през тези колони, нито пък е могъл да свири на тази тръба. Излизат най-после от храма, но след малко Исус се връща отново, иска сам, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза в храма, доближава се до колоните, мисли си, как може да се мине през тях. Не се минава много време, един богат търговец довежда една бедна вдовица в храма пред първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но аз се заклевам, че както тези колони не могат да се отворят, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворят тия колони! Исус слуша този разговор, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворят колоните!“ Доближава се до колоните, те се отварят и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видиш ли, че колоните се отвориха! Мнозина от вас може да се заинтересуват, как е станала тази работа, но питам ви: мъчили ли сте се вие като Исуса да минете през тези две колони?
Приближава се после Исус до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това време пристига един беден, последен сиромах, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си млад син. Свещеникът му казва: „Мойсеевият закон казва, че не можеш да принесеш такава жертва на Бога, не се приема. Ако може някой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.“ Исус чува това нещо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: „Боже, покажи, че може да се мине през този път!“ Минава Исус върху сабята и с това показва на свещеника, че Господ приема в жертва и болните овци. И това чудо станало.
Най-после дохожда Христос до тръбата и размишлява. В това време идва един млад момък, езичник, при първосвещеника и му казва: „аз съм евреин, искам да вляза в школата.“ Езичници не се приемали в школата, затова той излъгал. Казва му свещеникът: „Не може, ти не си евреин.“ „Искам да вляза в тази школа!“ Не може. Исус слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освен евреите, могат да влязат в Твоето царство!“ Свещеникът казва на езичника: „Ако се намери някой да засвири на тази тръба, ти ще бъдеш приет в школата.“ Исус се помолва на Бога, приближава се до тръбата и започва да свири. С това показва, че и езичниците могат да влязат в Царството Божие.
Вие казвате: това само Христос, може да го направи. Не, това всеки може да направи в живота си. За да ни се простят греховете, трябва да се мине през колоната. За да ни се приеме жертвата, трябва да минем по острието на сабята. И за да влезем в училището, трябва да свирим на тази тръба. Тръбата е най-разумният език, чрез който може да се говори на човешката душа.
Ние посвещаваме 15–20 години от живота си само да се учим. Не е лошо учението, то си е на място, но трябва да го прилагаме. Ние трупаме милиони. Защо ни са те? В гроба си няма да ги носим. Още в този свят трябва да ги използваме. Добре, вие искате сега да влезете в Школата. Защо? – Да се учите. На какво? – На вечната Божия Правда. Правдата е една необходимост. Всеки един писател, за да пише добре, трябва да бъде справедлив. Има един закон, който гласи: всеки писател, който напише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. Този закон ще се приложи. А всеки писател, който напише една свещена дума, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на добро, ще се благослови. Па този писател и ръцете му, и краката му, и умът му ще се разработи. Ще знаете вече този закон: всеки писател, който в името Божие каже една лъжа и поведе хората в кривия път, езикът му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строг е този закон. Не е строг този закон, той е закон на Любовта. Всякой от вас, който не се храни, краката му не отслабват ли? Следователно, за в бъдеще, всеки който не говори Истината, умът му няма да се храни, и той ще отслабне. И ние, съвременните хора, не можем да разсъждаваме правилно, защото не говорим Истината. Ние не обичаме Истината. Казвате: с Истината не може да се живее, когато с лъжата можем да разбогатеем. Казвам: покажете ми един народ от историческите времена и до днес, който да е разбогатял с лъжата! Всички народи са лъгали, но са и пропаднали. Светът е пълен само с лъжи и то лъжи от най-учените хора и от най-религиозните. Дойде някой светия, говори, говори Истината и най-после казва: чакай да кажа поне една лъжа! То няма да мине без лъжа, ами да му пусна края! Цял живот посветил на Бога, и накрая каже една лъжа. Случи се, обаче, че тази лъжа разруши всичко. Някой казва: чакай да кажа една лъжа, не може без нея. Не, и с лъжа може, и без лъжа може. Може с лъжа, но ще бъдеш куц, сляп, хром, сакат, хилав и ням. Може и без лъжа, и тогава ще бъдеш богат и умен. Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе. Няма изключение от това. Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допущаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, било още на три години, преживява някакъв страх и от това онемява. Като станал момък на 21 години, баща му го спазарява слуга при един български чорбаджия. Момъкът всичко чувал, но не могъл да говори. Един ден господарят му го праща в гората да набере дърва. Идват горските стражари и го хващат в момента когато сече дърва. Кой ти позволява да сечеш дърва? Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после, от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се не ме бий! След този бой, момъкът се връща дома си радостен, че може да говори и забравил, че толкова години наред не могъл да говори. Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни са хората, като казват: не може съвсем без лъжа, поне най-малката лъжа, но все трябва да се каже някаква лъжа. Някой казва: ами представете си, че си на моето положение, как ще говоря Истината? Представи си пък, че и ти си на моето положение! Не, друго нещо е важно. Представи си, какво ще бъде твоето положение, когато се явиш пред Бога и почне да те съди и тебе, и света за лъжа! Той ще каже: я да дойде там Иван Стоянов! Какво направи от толкова милиони години насам, като те пращах на земята да се учиш? Господ няма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперят и парцалите от страх и ще проговориш. Нищо няма да остане у вас от страх. Казвате: аз искам да ям и пия. Не, смисълът на живота не е в яденето и пиенето. Господ е започнал вече да затваря стомасите на хората. Бог затвори стомаха на най-богатия американец – Рокфелер и цели три години той се хранил само с овесена чорба. Той казвал: цели три години ме храниха с овесена чорба, като кон. Някои казват: ние да имаме милионите на Рокфелер, че за друго няма какво да мислим. Питам: ако след като си свършил четири факултета, Господ ти отнеме ума, колко ти струват знанията? Ако Господ ти отнеме силата, колко ти струва пехливанството?
Сега някои от вас сте по-насърчени, казвате: ние тръгнахме вече в този път. Радвам се, че сте тръгнали в пътя, но това още не е достатъчно. Чудни сте, вие хората, със своите разсъждения! Не може да разсъждавате така. Питам: може ли човек да мине през реката и да не се окваси? – Не може. Казвам: има едно изключение, може човек да мине през реката и без да се окваси, но кога? – Когато мине през моста. Вие мислите, че като минете през реката и се оквасите, та това е някаква философия. Казвам: който минава през плитки води, всякога се намокря, а който минава през дълбоки води, всякога сух остава. Защо? Защото само плитките реки са без мостове, а дълбоките реки са с мостове. Следователно, всеки човек който лъже е една малка речица без мостове, а който казва Истината е една голяма, дълбока река с мостове. Затова няма защо човек да лъже. Колко струват моите разсъждения, щом не говоря Истината? Колко струват и твоите разсъждения, щом и ти не говориш Истината? Казвам тъй: без мост мокър ще бъдеш, с мост сух ще бъдеш. Без мост болен ще бъдеш, с мост здрав ще бъдеш. Защо? Който минава без мост, ще се накваси, ще се върне потен, ще се простуди, а онзи, който е сух, никога не заболява. Българите имат друга една поговорка: „Мокрият от дъжд не се бои“. Вярно е, че мокрият не се бои от вода, но от болест го е страх.
Да се върнем към стиха, в който Христос казва: „Иди си дъщеря ти оздравя!“ В живота си ние трябва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Под тази велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен.
Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който, като няма кому да проповядва, се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. Вие казвате: как така само с пари човек може да се радва! Да направим един опит! Ще туря на гърба ви един чувал от 100 кг. злато, а пък аз ще взема на гърба си един празен чувал. Според закона, вие няма да сваляте от гърба си този чувал, той е ваша собственост, пък аз съм без собственост. Тръгваме заедно из пътя и се разговаряме. Кой от двамата ще бъде по-весел? Вие ще кажете: ама това са изключителни случаи. Да, изключителни случаи са те, но това е философията на живота. Туй което е вярно за физическия живот, не е вярно за духовния живот. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Там резултатите са обратни. Следователно, жителите в небето нямат понятие, какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта и за нея нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат. Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни. При даден случай, като се върти колелото, ние се движим нагоре; при друг случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелите са невежи, те не знаят също и какво нещо е грях. Те не знаят още, какво нещо е опрощение на греховете. Вие казвате, знаеш ли, толкова време се моля за опрощение на греховете си! Те в това отношение не са учени, не могат да влязат в нашето положение, понеже не знаят, какво нещо е човек да се моли за опрощение на греховете си. Ние в това отношение, можем да им бъдем професори. Те казват: тази наука за сега не ни трябва. Един ден, когато Господ ни прати на земята, тогава ще ви имаме пред вид, ще ви потърсим да ни проповядвате тази наука, но за сега ще ни оставите свободни.
Питам: този живот,който ние сега живеем, съществен ли е? – Не е съществен. След 50–60 години вие ще се измените, и от сегашното ваше положение няма да остане ни помен. От сегашното ви величие нищо няма да остане. Как мислите, каква ще бъде тогава вашата философия? - Ами като душа ще бъда! Хубаво, правил ли си опит да видиш, какво нещо е твоята душа? Правил ли си опит да се молиш за здравето на тази душа? Тази идея, – да се сродим с нашата душа – трябва да проникне в цялото ни същество. Ние и нашата душа, тия две понятия трябва да се слеят. Трябва да се сродим с душата си! За сега те са две различни неща. Без душа ти не можеш да имаш никакъв образ, никаква идея. Без душа ти не можеш да се движиш на никъде ще бъдеш една малка клетка турена на дъното на океана и ще съзнаваш само, че си едно малко, голо съзнание. Ако си с душа, целият свят, ще се открие пред тебе. Тази езичница-хананейка представлява именно тази идея, скрита дълбоко в нашата душа. Христос искаше да опита тази жена, до колко душата й живееше в нея, и тя отговори на Христа: „Господи, аз съм готова да заема всичките положения, минала съм през всякакви места.“ И наистина, тя показа на Христа, през какви места е минала.
Та казвам: онези, които са влезли в този път, трябва да разбират, какво нещо е духовният живот. Всички казват, че на света трябва да се проповядва едно учение, да знаят как да живеят. Аз няма какво да ви уча на търговия, вие я знаете. Няма да ви уча, как да строите къщи и по колко стаи да имате, вие знаете това по-добре от мене. Всички тия материални неща вие сами знаете, няма какво да ви уча. После, как се възпитават малките деца, и това знаете. Детската душа вие я знаете. Питам ви: какво нещо представлява детската душа? Казвате: душата, това е сбор от различни функции. Как, душата била сбор от разни функции? Казвам: не, това е една влашка мамалига, една каша. Ами какво нещо са функциите? Някои казват: функциите, това са зависимости. Ами откъде се вмъкнаха тия функции? Сърцето имало своите функции. От де дойдоха тия функции? Тъй било наредено, да се свива и разпуща. Тъй наредила природата. Тъй казват нашите учени хора. Туй, което учените хора казват, то е само един факт. Туй сърце като се свива, кара кръвта да се качва нагоре. Ако останеше на човешкото сърце да движи кръвта нагоре и да я изпраща по цялото тяло, човек до сега сто пъти би умрял. Има друго нещо, което кара кръвта да се движи по тялото на човека. Човешкото сърце в този процес е само един ортак, то бие тъпана, а друг се мъчи. Аз тъй зная работата. Не казвам, че сърцето не върши никаква работа. Напротив, отлична работа върши то, но не е сърцето, което кара кръвта да се движи по тялото. Не е и човешкият мозък, който създава човешката мисъл. Не е и човешкият организъм, в който живее душата. Някои казват: в това тяло живее човешката душа. Не, човешката душа не живее в това тяло. Ако би живяла там, то би прокопсала тя. Тялото е само една временна станция за душата. Човешката душа живее в един такъв великолепен палат, който ако бихте видели, ще кажете, че това е някаква вълшебна приказка от книгата „1001 нощ“. Ако бихте влезли в тялото на душата, в този палат, то след като се върнете и разкажете всичко, което сте видели, ще ви турят в Александровската болница, да ви преглеждат там като нервноболен.
Питам тогава: какво е предназначението на съвременната религия? Да ни научи да вярваме в Бога ли? Какво е тогава предназначението на вярата? – Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? – Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия разум? – Да подтикне нашето сърце към добродетели. Какво е добродетелта? Защо ни е тя? – Добродетелта е основа на нашия земен живот. Следователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човек не добие за себе си тези добродетели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, в България съм срещал само двама души, които знаят от кога са дошли на земята и при какви условия. Питам единия от тях: кога си дошъл на земята? – Родих се в първата епоха на ледения период и затова темпераментът ми е студен. Той описва дрехите на майка си и на баща си – всичко помни. Питам другия: ами ти кога се роди? – Когато изтичаше ледения период, в началото на горещия период, затова темпераментът ми е горещ. Родих се в една малка колибка. Това научни твърдения ли са? – Научни, разбира се. От тия научни твърдения аз мога да напиша цяла история. Ако хората само от една кост на някое предпотопно животно описват цялата епоха, условията, при които е живяло то и ред други сведения, защо и аз да не мога от тия научни данни на този, който е живял в ледената епоха, и на този, който е живял в горещата епоха да опиша техния живот, тяхната история, и при това да вярвам на всичко това? За мене тези данни са верни, научни. Аз казвам на единия: ти в това време беше едно овчарче, пасеше овците и се хранехте с месо, което печаха в специални за това пещи. Казвате: това вече са приказки от 1001 нощ. Може да бъдат верни, може да бъдат и неверни. Турците казват: олабелир. В математиката тия неща са възможности, вероятности. Но ние ще дойдем постепенно до нещата, според както се изявяват. Нашият живот носи своето минало, своето настояще и в зародиш и своето бъдеще.
За да изменим живота си правилно, ние трябва да зачитаме законите на живата природа. Има един естествен правилен начин на мислене. Аз като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисълта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пак на страна. Това изисква природата от всинца ви! Съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Някой път може да кажете нещо преувеличено, а някой път може да кажете нещо намалено. Не, вие ще казвате нещата тъй, както ги е турила природата. Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: аз искам да изпълня волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил, тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене. Не само тя, но и много други мислят, че Господ е вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии. Пък аз ви казвам, че този Господ, който върши грехове, е много дребнав и аз мога да ви го опиша. Той е човек, подобен на нас, с мустаци и с брада. Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората. Онзи, който убива хората, не е Господ. Не е грънчар онзи, който смачква тестото, направя от него форми и след това ги разваля. Истински грънчар е този, който омесва добре тестото и направя от него най-хубави и доброкачествени форми. Не е писател онзи, който само драска и след това къса написаното. Истински писател е този, който пише най-хубавите съчинения, и те остават безсмъртни за вечни времена. Не е художник онзи, който само цапа с боите и с четките си. Истински художник е този, който може да рисува най-велики творения. Чудни са хората, като мислят за Господа, че Той правил грехове. Казвам: сестра, с този ум ти никъде няма да отидеш. За Господа вие трябва да имате едно правилно мнение, една свещена идея. Няма да мислите, че Господ прави грехове и престъпления. Вие ще кажете: Господ е най-умното, най-мъдрото, най-великото същество, но аз, със своя глупав ум, не мога да Го разбера. Имам, обаче силното желание да Го разбера. Христос имаше това разбиране. Той казваше: „Вие ме наричате благ, но чакайте, още не сте ме видели. Един ден, като взема камшика, ще ме видите“. Ако ви гладя и мажа, ще имате мнение за мене, че съм свят човек, но ако и аз един ден взема камшика, ще си измените мнението за моята святост. Аз виждам хората, разбирам ги. Аз употребих два метода: употребих и лошия метод и добрия метод. Едно нещо разбрах, че хората не разбират от добрия метод. Днес и лошо да направиш, и добро да направиш, все лошо го тълкуват. Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте в къщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне да отраства, как ще разсъждава върху нещата. Ако тази мома не я осиновите, ще си каже: има си тук крушка опашка. Или, ако някоя жена превързва някого, той ще си каже хъм… Даваш пари някому, ще си каже: хъм… Говориш за Бога някому ще си каже: хъм… Всички знаят все това хъм… хъмбък. Хубаво, това е вярно. Едно нещо, което зная аз е това, че във всеки човек, даже и в най-големия престъпник, в известен момент се пробужда нещо благородно в душата му. Това именно благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е пътят, по който трябва да вървите.
От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим достойнството си, но как? Някой казва: аз имам честолюбие, достойнство, гордост. Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите! Но да бъдеш горд в твоето насилие, това не е достойнство. Някой казва: аз имам достойнство. Достойнството седи в това, да служиш на Бога в името на великата Любов. Ти можеш да бъдеш търговец в света, но да си гений. Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че в каквото положение на живота и да изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. А сега, всеки от вас иска майка му и баща му да са богати. С пари ли? Не може. Господ иска баща ти да бъде богат с добродетели и с ум. Що се отнася до пари, беден е човекът. Какво ще предпочетеш? – Умът и сърцето на баща си, но не и неговите звонкови пари.
И тъй, силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е законът. Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нещо. Не, обаче, при каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: аз ще живея за Бога. Как? Ако съм търговец, ще продавам по-евтино. Ако съм слуга, добре ще извършвам работата си. При каквито положения и да се намирате, не трябва да ви е страх. Ами че ако аз стана слуга при някой милионер, още на втората година той ще раздаде половината от богатството си. Аз ще му кажа: не трябва на мене да дадеш богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромасите! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си изляза тъй, както влязох. Това значи служене на Бога! Хем ще му измивам тиганите, хем ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито аз ще имаме пари в джоба си. Ще тръгнем двамата без пет пари в ръка, ще се представим като слуги при някой богат човек и на третата година ще станем трима. Така, година след година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питам: ако светът така осиромашее, сиромах ли ще бъде? – Не, богат ще бъде. Тогава ние ще им кажем: ние имаме пълната вяра, управлявайте вие това богатство! Тъй трябва да бъде. А сега, богатите трябва да ги пазим. От кого? – От сиромасите. Сиромасите трябва да ги пазим. От кого? – От богатите. Изнасилват се едни други. Не, ние не разбираме още онзи велик Божествен закон, а при това казваме: Господ има! Не, нашата душа трябва да оздравее. Всеки трябва да намери Христа и да каже: Учителю, да оздравея сега!
Христос каза на тази хананейка: „Жено, голяма е твоята вяра! Иди си, да бъде моето благословение с теб. Дъщеря ти ще бъде здрава.“
Та сега и ние ще се молим да изпрати Господ повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всеки на местото си, душата му да бъде здрава.
Сега всички казват: кога ще дойде Царството Божие? Казвам: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенците си! Аз виждам много ангели, които от 4–5 месеца тропат на вашите кепенци. Отворете ума си да ги приемете. Те минават покрай вас и ми казват: „Не ни отварят вратите си“. Някои сестри ме запитват: Учителю, кога ще дойде Царството Божие? Кога ще дойде някой ангел при мене? Казвам: този ангел е дохождал 100 пъти до сега при вас. – Ами аз не съм го чула. Кой ти е виновен? Аз ги виждам. Ако дойде още един път, няма да дохожда повече. Не казвайте така! Казвам: за някой ще дойде още само един път, а за други – още 99 пъти ще дохожда. Само не спете, бъдете будни! Казвате: не мога да разбера какво иска да каже учителя. Ако ви поканя на моята трапеза и на един от вас, като на вегетарианци дам ябълки, круши и други плодове, а на други, които обичат по-пищна храна и са месоядци, дам хубави пържоли или друго нещо подобно, трябва ли да ви кажа, как да ядете? Не, ще ви кажа: заповядайте! Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетарианците, и месоядците са виртуози в тази работа. Ще бъде смешно, ако аз взема ножа и започна да ви уча и ви питам: научихте ли как да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли в този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи цар, на когото един циганин решил да занесе от своите череши в една табла. Като ги носил по пътя, от време на време си хапвал по една черешка и като стигнал до царя, останала само една черешка в таблата. Влязъл при царя, предложил му черешката, но царя го запитва: как се яде това нещо? Циганинът показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичките череши. Царят, това сме ние, глупавите хора в света. Като ни донесат едно благо, ние казваме: я ни покажете, как се яде това нещо! След като ни покажат, не остава нищо, и трябва да чакаме втората година, докато получим пак същото благо.
Дъщеря ви трябва да бъде здрава. Вашата душа трябва да бъде здрава! Всички хора трябва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора са болни; лицата, мускулите им са загрубели; всички са недоволни. Казват: темпераментът ми е такъв. Казвам: или си в ледената епоха роден, че си малко студен; или си в горещата епоха роден, че си малко сприхав, но при студения топлината трябва малко да се увеличи. Не е лошо да си роден в зимно време; не е лошо да си роден и пролетно време; не е лошо да си роден и през лятото, както не е лошо да си роден и през есента. Важното е, че вие трябва да разбирате условията на този велик живот. Вложете в ум си мисълта, че всички ме разбирате. Някой казват: не ви разбираме. Тъй както ви познавам, аз виждам, че всички ме разбирате много добре, само някой казват, че още не им е дошло времето. Да, не е ви дошло времето, но ако ви поканя на угощение, дошло ви е времето. Ако не ви поканя на угощение, времето не е дошло още. Когато аз съм при вас, времето е дошло; и когато вие сте при мене, времето е дошло. Когато аз дойда при вас, времето е дошло; когато вие дойдете при мене, времето е дошло. За Бога времето е дошло. Между Бога и вас трябва да има една вътрешна връзка. Бог идва, за Него времето е дошло. И за вас времето трябва да дойде. Когато дойде Бог, трябва да Го приемем. Някой братя и сестри казват: да ни остави Господ поне още 10–15 години за да се приготвим. Ти си приготвен. Приготовлението не става по един физически начин. То е един духовен процес, който става моментално и извън времето и пространството. За да се приготвиш, ще ти вземе 1/1000-на част от секундата. Някои хора, като станат сутрин, усещат, че са изминали голямо пространство и казват: за мене времето е дошло. За някои пък е обратният процес. Станат сутрин, казват: за мене времето не е дошло. И едното е вярно и другото е вярно.
И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони няма да бъдат така слепени, че никой да не може да мине през тях. Не, първо вие ще минете и после всички други ще минават. Освен това, пътят ви няма да бъде толкова остър. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господ е направил толкова остър ножа, че да плаши всички, които минават за Царството Божие. За сега пътят е тесен. Но когато станете добри, тогава широк ще бъде този път. Когато пред прозорците ви има железни пръчки; аз зная, какви хора сте. Когато вляза в домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, аз зная какви са хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любов, онази живата Мъдрост, онази живата Истина.
„Иди“, казва й Христос, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете в дома си!“ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат. Щом идете дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Аз във въодушевлението не вярвам, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трябва да имат нашите писатели и поети! Вдъхновение трябва да имат не само писателите и поетите, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трябва да има.
Та сега като се върнете дома си, всички да напишете следните няколко реда: Аз, Иван Стоянов, например, колективно име е то, и дома ми, от сега нататък ще живеем в закона на Любовта. В нашия дом от сега нататък ще царува Божията Мъдрост. Божията Истина ще ни дава светлина, и ние ще ходим в Неговата Свобода за сега и през всичките времена. Да бъде Името Божие благословено през всичките векове! – Амин!
Беседа, държана от Учителя, на 21 юни 1925 г. в гр. София.