Акордиране на човешката душа - том 1
Страданията водят към добро
Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя в приемната му стая. Една сестра каза: „Тази сутрин в лекцията Вие говорихте за причините и значението на страданието. Тя породи много нови мисли в нас.“
Ако усещате някаква болка, тя ще ви застави да лекувате раната. Страданията са едно благо. Не постоянните, но временните страдания са едно благо. Като дойдат те, който е започнал зле, ще свърши добре. Или законът е: който е орал нивата, ще жъне, а който не е орал, няма реколта. Един болен не може да ходи и друг му прави разтривки на краката. От масажите болният усеща болка и крещи: „Каква е твоята любов?“, обаче след време стъпва на крака. Когато дойде скръбта, страданието, това означава едно лекуване.
Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните души. Всеки има препятствия според степента на силата си. Някои имат много малки препятствия, други – много големи. Колкото повече се повдигате, толкова повече ще страдате. Великите души използват страданието. Всеки, който страда, е придобил нещо без да знае. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Страданията продължават живота. Ако нямаш страдания, ще вземеш страдания на заем. Засега на Земята без страдания не може; така идат Божиите благословения. Страданията са корените на Живота и ако не ги наторяват, не могат да дойдат и Божиите благословения. Страданието произтича тогава, когато един по-висш живот се свърже с един по-низш живот.
Нося диня на рамото си – страдание е, свалям динята да я разрежа – радост е. Влажното време за градинарите е отлично, а за керемидчиите е обратно. Когато ти страдаш, трябва да имаш идеята, че друг се радва, и се радвай на тази радост. Ти мислиш, че като скърбиш, целият свят скърби и че всичко е изгубено. И като се радваш, мислиш, че целият свят се радва. Нито едното е вярно, нито другото.
Един градинар срещнал един беден човек и му хвърлил един орех. Бедният се докачил и му го хвърлил обратно. Градинарят хвърлил ореха на втори беден и той направил същото. Десетият беден счупил ореха и изял съдържанието. Страданието е черупка. В страданието е скрито едно богатство. Като отвориш черупката, ще намериш съдържанието. Не е лесна работа това, това е изкуство.
Един боледувал и след болестта не могъл да проговори. Цанил се за слуга при един господар. Господарят му го пратил за дърва. Насреща му излязъл горският, питал го какво точно търси, но понеже оня мълчал, той почнал да го налага с тоягата си и тогава чак проговорил: „Не ме бий!“ Значи в случая това страдание е дошло като средство да се освободи от болестта. Та често пъти има някои изкуствени връзки по закона на внушението. Страданието къса тези връзки. То е пътека от зло към Добро. Страданието е учене. Страданията са отворен път за големите Божии блага, които по друг начин не могат да ни се дадат. Като ти дойде зло, ако вярваш, ще видиш, че Бог ще накара и злото да работи за добро.
Един брат беше осъден от съда да плати порядъчна глоба – куп пари. Казах: „Всичко е за добро! Ето как ще научи това, което другояче не може да научи. Той ще има една опитност, която по никой друг начин не може да придобие. А това е важното. Виждам, че това е краят на една карма, която се ликвидира. Невидимият свят ще превърне всичко това за добро. Ще се подобри положението му!“ Всички изпитания, през които минавате, са за Добро. И ако схванете, че са за добро, те и за добро ще бъдат и така ще се ползвате. А ако не схванете, че са за добро, няма да се ползвате. Ако страдаш, това е едно условие за твоето щастие. А като си радостен, имаш двойна придобивка. Но ако всякога бъдеш щастлив, ти ще бъдеш нещастен и ще изгубиш много, затова засега на Земята не се позволява да бъдеш всякога щастлив. Едно дърво, за да го огънеш, трябва да се потопи във вода и да се понагрее. Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира. Например страдаш като носиш четиридесет хляба на гърба си, те са ти натежали, но като ги занесеш на хората, страданието се превръща в радост. Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си.
Небето и адът са два контраста. В Небето е Радостта, а в ада – скръбта. Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания. Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в леглото си.
Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало. Ти беше намислил да убиеш един човек, но благодари, защото сега не би го направил.“ Той си призна: „Да, това е вярно. Отде го знаеш?“ Някой път страданието предотвратява по-големи нещастия. Един намислил да се самоубие, но някой го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му и той си казал: „Този човек съвсем ми похаби дрехите!“, отишъл да се чисти и му минало желанието да се самоубива. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му, за да го трансформира.