Акордиране на човешката душа - том 1
Смирение
Трима братя бяха приети от Учителя в приемната му стая. Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените. Кажете ни нещо по това.“
Едно дете, като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае, че невежеството му е много голямо. Някой мисли, че напълно е завършил. Трябва да не мисли така. Например един виртуоз още какви работи има да изучи в музиката!
Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдание в човечеството, най-много разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде пръв – там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използва, но нека изгуби желанието си за първенство. Първенството е относително нещо. Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят. Значи какво първенство? То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата!“ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря!“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори!“ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам.
Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече.
Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще. Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие.
Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма. На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине. Не се блъскай, давай място на всички.
Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.
Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. Ако съм виден човек и хората обърнат внимание на мен, тогава ще хвръкнат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.