Акордиране на човешката душа - том 1
ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА
Бяхме в приемната стая на Учителя няколко ученици. Стана въпрос за методи за развитие на Любовта в човека.
Най-голямата наука е да проявим Любов. Много лесна работа е да възлюби човек, но не знае где да си тури пръста на цигулката – малко като мръднеш на друго място и не излиза вече верен тон. Любовта иска точност. Като говориш на човек за любов, това не е още Любов. Думите да се обичаме не са на място. Или някой ми казва: „Разправи ми за Божията Любов.“ Казвам му: „Ела на трапезата сега.“
Някой казва: „Колко е мъчно да обичаш!“ Като не знаеш, мъчно е, а като знаеш, е лесно. Сутрин, като станеш, попей: „Кой е накарал Слънчицето да грее заради мен?“ Както Слънцето слуша Господа да раздава топлина и светлина на хората, на буболечките, на тревите, на цветята, така и ти постъпи – без никакво лицеприятие. Бог даде на Адам и Ева да научат какво нещо е послушанието и те не го научиха. Най-голямото изкуство е да обича човек. Само съвършеният човек може да обича така, както трябва. Ако ти не знаеш как да обичаш, не си разрешил една основна задача, която Битието иска. Всичкото Битие иска да го обичаш.
Един брат попита: „По кой начин може Любовта да расте в човека постоянно, да става все по-интензивна и все повече да се разширява?“ Човек може да се свърже с Невидимия свят чрез мисъл за Бога, съзерцание и молитва. Когато по този начин човек се свърже с Невидимия свят, то Напредналите Същества го свързват с тези души на Земята, с които са във връзка. Това дръжте вътрешно. Човек, като мисли за Бога, за небесните неща, Любовта в него се увеличава. Най-добрият начин за създаване на условия, за да протече Любовта, е молитвата. Това е силен практичен метод. Другите методи са второстепенни. Щом направиш връзка с Първичната Причина, тогава благополучните условия отвсякъде се стичат. На Природата трябва да се даде една строго научна база. Човек не може да разбере Любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Христос е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“ и човек трябва да влезе в този Път, в тази Истина и в този Живот, за да разбере Свещената любов. Казано е: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното – да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: „Не аз, но Христос живее в мен.“ Това е общение, за което хората нямат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до мистичното. Когато се говори за Свещена любов, то е една недостъпна област, която сама по себе си ще се разкрие. Други са там правилата. Недостъпното днес е достъпно за бъдещето. Човек да изследва това, което е достъпно, а недостъпното да остави за после. За тази област човек трябва да е готов. Това не зависи от желанието на човека. За да влезе човек в тази област, трябва да постигне други работи. Някой иска неща, които за него днес са непостижими, понеже има други работи, които не може да прескочи; нали ако не се разберат изваждането и събирането, не може да се разбере и делението. Но човек трябва да има стремеж, а и за да има постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на великите хора, които са имали прозрение в тази област. Като се измени вътрешното състояние на човека, ще се събудят вътрешните му способности, инак е безполезно да се говори. Ще изработваш това, което са изработвали пророците, апостолите, Христос. Те са благовествали.
Един брат се обади: „Учителю, Вие споменахте в една от беседите, че още не сте ни говорил за Любовта. И което сте ни казал, е все още предговор. Говорили сте ни за подаръците на Любовта, но за самата Любов – все още нищо. Колко желаем, Учителю, да чуем онова за Любовта, което не сте ни открили или, моля, напътствайте ни как да се подготвим, за да я възприемем.“
За тази цел изучавайте Евангелието на Йоана и после мислете доста дълго време върху Любовта на Христа, като се спрете и върху Любовта Му във връзка с Неговите страдания. Каква велика, дълбока и възвишена е била тази Любов, която Го е довела готов да страда заради другите. После изобщо е необходимо размишление върху Любовта по пет минути в утринта, на обед и вечер. Освен това е необходимо да намирате хубавите, Божествени черти в хората, а не човешките им погрешки, и да ги обикнете. В Америка пътувахме във влака с една българка. Тя беше много интелигентна и красива жена, каза ми следната мисъл: „Като срещна един човек, старая се да намеря една добра негова черта и задържам ума си върху нея. И не съм намерила изключение, свързвам приятелство и не знам някой да ми е направил някоя пакост.“ Напълно е права. Нали като отидеш в чужд двор, кучетата ще се нахвърлят върху теб; затуй трябва да предизвикаш да дойде господаря и той ще накара кучетата да млъкнат. Превод: като отидеш при един човек, трябва да извикаш Божественото и тогава то ще заповяда на човешкото да млъкне. Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. И в лошите хора има добри черти. За да обичаш някого, трябва да имаш основа за това. Можеш да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля.
Един брат попита: „Какво значат думите ви „Да намериш един приятел вътре в себе си, за да го обикнеш.“
Това значи да търсиш добрите страни в един човек и когато ги намериш, той е вече в сърцето ти. Един, който обичал много да критикува, бил пуснат в Рая от вратаря. Той казвал: „Това не е така, онова не е така.“ Така досаждал и искали час по-скоро да се отърват от него, но не знаели как. Тогава един се сетил и казал: „Вън в света се почва едно голямо предприятие.“ Онзи си казал: „Я, да ида да го оправя!“ И отишъл. След това затворили вратата на Рая за него и не го пуснали вече там.
Като размишляваш върху Любовта всеки ден, тя ще ти се разкрие. Това е вътрешен метод. Като схване човек вътрешните отношения, светът ще се разшири за него. Човек е като дете, което постепенно прохожда в пътя си. Прибързване не може и да има; всичко – според възрастта. В Божествената наука прибързаните работи никаква полза не принасят. Човек, който не е готов, е пълно шише, което трябва да се изпразни, за да му се налее ново питие.
Човек първо трябва да е оценил подаръците на Любовта, за да пристъпи към самата Любов. Оценяването на благата на Любовта е приготовление за разбиране и проява на самата Любов. Без да ги е оценил и разбрал, човек не може да разбере самата Любов.