Акордиране на човешката душа - том 1
== Отношение към страданието ==
Беше на един от общите ни обеди, направени на полянката на Ел-Шадай. Всички бяхме насядали в кръг, а Учителя както винаги беше от страната на каменната ограда. Кръгът представлява красив символ, който всякога ни е обединявал, и тогава чувството на братство – тази велика идея – ни свързваше в едно цяло. След свършване на обеда една от темите ни беше какво трябва да бъде нашето отношение към страданието.
Един страда от едно, друг – от друго и идват при мен да се оплакват. Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни. Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба. Имай широко сърце! Ти си в един свят, пълен със звезди – всичко е устроено и нищо не си платил. Обезсърчиш ли се, разбери, че има други, които те обезсърчават; освободи се от тях, кажи на тези духове: „Аз съм мобилизиран, ще ме оставите на спокойствие!“ Всяка сутрин прочитайте по три стиха от Евангелието от Йоана и всичко ще отмине. Ликвидирайте със старите сметки и с всички тези заблуждения. Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти. Предназначението на Живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата. Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушаването и на най-малката Добродетел води към страдание, което иде да те възпита. Трето, може без страдание, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат отгоре. Обаче, ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към идеи, които слизат отгоре, тогава страданието ще бъде с цел да пречисти организма ти, да го префини, та да стане възприемчив към възвишените идеи, които са за твоята еволюция, за твоя възход.
В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Кога? Когато човек спази горните три условия.
Всяка нова идея в човека иде от Слънцето. Но човешкият организъм не е толкова чувствителен, за да възприеме тези слънчеви идеи и затова, когато е определено човек да съприживее такава нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му и да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание.
Един брат попита: „Дали това е закон за цялата вечност? Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея?“
Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите. Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина.
Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:
Когато желаете, произнасяйте следното мото:
„Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в стремежите на моето сърце.“