от ПорталУики
Версия от 19:05, 7 септември 2011 на Ани (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.

Мегалитните структури в Ирландия

Светла Балтова

Megalitnistrukturi 1.PNG

Преди около 5000 години една цивилизация, неизвестна на учените и наречена просто „Строителите на мегалити“, е оставила своите следи в много части на Европа, по земите на днешна Англия и на „Изумрудения остров“ - Ирландия. Официалната археология, която оспорва съществуването на Атлантида, същевременно не е могла да обясни как тези хора от каменната епоха са създали с примитивните си сечива каменни съоръжения, които биха затруднили съвременната техника. И за да стане загадката още по-неразрешима от гледище на научната доктрина, оказва се, че тези съоръжения имат прецизна пространствена ориентация съобразно съзвездията и движението на небесните светила, така че да служат като точен календар, отбелязващ повратните точки в природния годишен цикъл.

Megalitnistrukturi 3.PNG
В долината на река Бойн в Ирландия се издигат няколко огромни каменни могили с кръгова форма. Най-известната е Нюгрейндж, до нея са Ноут и Доут, а малко по-нататък Лохкрю. Долината на река Бойн сама по себе си е магическо място. Реката се извива така, че заедно с единия си приток огражда елипсовидна част от сушата, сякаш специална - отделена от останалия ландшафт. На тази територия, освен споменатите кръгови съоръжения, се намира и свещеният хълм на Тара - мястото на коронация на ирландските крале, където е бил дворецът на митичния крал Кормак. На това място, обвеяно с легенди, се възправя „Камъкът на съдбата“. (снимка) Според преданията, когато каменният обелиск бива докоснат от крал, той издава стон.
Нюгрейндж, зимно слънцестоене
На десетина километра от хълма на Тара е Нюгрейндж. Огромната могила - 80 м. в диаметър, е била преоткри- та в 17 век, като е била смятана за гробница, заради намерената вътре каменна урна с останки от изгорени човешки кости. Известно е, че кремацията е била предпочитана от племената, обитаващи този край в древността. През 19 век прочутият ирландски археолог проф. О'Кели пръв е установил, че входът е ориентиран и съграден така, че през специално преградената му горна част проникват първите лъчи на изгряващото Слънце в деня на зимното слънцестоене и в продължение на няколко минути слънчевата светлина пропълзявало 19-метровия коридор, за да освети изправената стела в края му с нарисувани (издълбани в камъка) знаци по нея.(снимка)

(виж повече за Нюгрейндж в 16 бр. на сп. „Житно зърно“).

В края на осемдесетте години изследователят Мартин Бренан, изучавал мегалитните артефакти в други краища на света, и негови колеги започват да изучават ориентацията на мегалитите в долината на Бойн и издълбаните върху тях фигури, които са емблематични за така нареченото мегалитно изкуство. Техните изследвания излизат като публикации в няколко сериозни издания, които обръщат наопаки съществуващата до момента доктрина, че се отнася само до погребални могили. Научната общественост трябва да признае, че мегалитите в долината на р. Бойн представляват цял комплекс с астрономиче ски точна ориентация и с изящна декорация по вътрешното и външно пространство. Същевременно всеки обект е служел за погребална могила с погребална камера. Само че, за разлика от египетските пирамиди, мъртвите тук не са били мумифицирани, а са били изгаряни и в огромните каменни урни е съхранен прахът им.

Странна за съвременния ни ум е комбинацията между почитанието към покойните и астрономичните наблюдения, която намира място тук, както и при цивилизацията на древен Египет. Сравнението с Египет се налага поради това, че пирамидите са малко „по-млади“ от тези съоръжения, които са строени най-малко преди около 5000 години. Нюгрейндж е най-известното от тях. Каменните блокове са донесени от десетки километри, а малките камъни, украсяващи стените, от още по-далече. Още една загадка: на фона на белите камъни, които украсяват стените, изпъкват черни, обли камъни. Материалът е донесен също от десетки километри. Защо? Само като символ, като украсителен елемент или са имали и друго предназначение? Покривът е строен по същия стъпаловиден начин на застъпване на каменните блокове, който намираме при тракийските гробници, с ключов камък на върха. Тук е мястото на друга забележка. Има нещо странно общо между мегалитните съоръжения в днешна Ирландия и тези по нашите земи.

Megalitnistrukturi 4.PNG
Могилата Ноут е най-голямата в Ирландия. Тя е около 500 г. по-стара от Нюгрейндж според радиокарбонния метод, но е с най-точната ориентация по отношение движението на Слънцето и Луната. Най-впечатляващото са каменните блокове, които, подобно на крепидата на тракийските могили, я опасват. (снимка) Това са 134 каменни блока, повече от половината с гравирани върху тях сложни изображения: спирали, кръгове, вълнообразни линии. Смятало се, че това е „абстрактно изкуство“, докато един астроном не открил, че някои от тях представят фазите на Луната и са Лунен календар. Когато в деня на есенното равноденствие Слънцето залязва, сянката на изправения пред входа камък пада точно върху издълбаната отвесна черта на входния камък.
Megalitnistrukturi 5.PNG

Ноут е ориентирана така, че в дните на зимното слънцестоене залязващото Слънце огрява кръглия отвор, издълбан на входния камък; най-дългият коридор в могилата също е ориентиран така, че да бъде осветен от лъчите на залязващото Слънце. Вторият вход на Доут също е ориентиран според залязващото Слънце и отбелязва дните 8 ноември и 4 февруари.

Така че трите гигантски съоръжения по долината на р. Бойн, изградени от хиляди тонове камък, формират единна система, която проследява движенията на Слънцето от есенното до пролетното равноденствие. Изглежда, че след пролетното равноденствие наблюденията се насочват вече към лунните фази.

Хълмът Лохкрю се издига най-високо и от него се виждат останалите.

Още един паралел с тракийските гробници и храмови постройки е и това, че мегалитите в долината на Бойн винаги са на възвишение. И върху това възвишение е построено кръгово пространство, в което мракът бива пронизван от светлина в най- важните дни на годината. Слънчевият лъч, проникващ в утробата на Лохкрю, осветява един след друг образите по стените. Впечатляваща е богатата украса с рисунки на вътрешността на това съоръжение: то има централен коридор и в края му - две странични малки помещения, наречени рецесуси, където са намерени останки от кости. Рецесусите са толкова малки, че човек трябва да се промуши, за да влезе, и може да остане там само сгънат на три. Но са богато украсени с рисунки, издълбани в стените и дори по таваните. За кого? Кои очи биха се спрели върху тях? Тези на мъртвите? Екскурзоводът не може да даде отговор. Бих желала повече български екскурзоводи да бъдат така откровени, както ирландските си колеги, които не се стараят да натрапят на посетителя някаква схема, доминираща научния хорозонт за момента, и не смятат за некомпетентно да кажат просто: „Не е известно.... Предполага се, че ...“ И без това всеки, имал досег с мегалитите, усеща, че това е съвсем друга цивилизация, съвсем различен от нашия начин на мислене и възприемане на реалността. Друга сетивност.

Впечатлението, което човек получава, е за величественото усилие на високо развита цивилизация с помощта само на груб строителен материал - камъкът - да продължава наблюденията си върху небесните светила и да реализира прецизни математически и астрономически наблюдения.

В наскоро излязлата книга на ирландски изследователи на мегалитите намираме нови изводи за връзката между постройките по долината на Бойн, небесните съзвездия и легендите на древността, които съдържат информация, облечена в символи и образи.

Много често мисълта ми се връщаше към тракийските и пред тракийски забележителни обекти на територията на нашата страна. Макар да съм далеч от археологията, не мога да пропусна приликите: наличие на прецизна астрономическа ориентация; технически възможности за пренасяне на многотонни каменни блокове от отдалечени места; начина на строеж (в Ирландия кръговите могили са много по-големи, но също имат крепида и са покрити с помощта на същото стъпаловидно подреждане на каменни блокове, с огромен запушващ блок най-отгоре); служат едновременно за храм и погребални камери, или в близост до тях има следи от погребални ритуали; същевременно са точен календар; налице е майсторска работа с камъка и с особеностите на ландшафта. Като че ли са познавали свойства на камъка, които днес са забравени. Все умения, които разбиват на пух и прах научните представи за примитивните диваци, облечени в кожи.

Има нещо много общо и в ландшафта, само че българската земя е много по-изсушена и природата ни е занемарена, и някак тъжна.

Усетих много силно душевно сродство и със самите ирландци (които нямат нищо общо с англичаните, ако читателят не е информиран). Същото сърдечно и дружелюбно отношение, които човек може да усети все още у нас в планинските села и най-вече у родопчаните.

Време е и у нас да се популяризират задълбочени и добре обосновани изследвания в областта на археоастрономията, да се даде повече гласност на заключенията на добросъвестни изследователи, които не са обременени от налаганата официална доктрина, защото има достатъчно артефакти, сочещи изключително високото ниво на знания, присъщо на строителите на мегалити и по нашите земи. Но това би било предмет на друга статия.

Питах се, за кого ще бъде интересна тази история и отговорът, който ми дойде наум, беше свързан с цикличността на времето. Откритията на археолозите, които изобилстват в последните десетилетия, по един или друг начин обръщат вниманието на човечеството към отминалите цивилизации. Като че ли те имат послание за нас и ако се вслушаме в каменните исполини, може и да се докоснем до мъдростта на древните.

Щем не щем, признаваме, че те са притежавали огромни знания и строителни умения, които не можем да достигнем с нашите технологии.

Разбираме, че са познавали природата много по-добре от нас, в частност свойстват на камъка, и са умеели да работят с ландшафта.

Вероятно са виждали невидимото за нас.

Очевидно са почитали света на душите и са правели връзка с тези измерения, които наричаме „отвъден свят“.

И - макар и живеещи в грубите земни условия, са били обърнати към небето, което старателно са изучавали и пресъздавали в строежи и рисунки