Акордиране на човешката душа - том 1
Закони на мисълта ББ
След Младежкия клас разговорът се проведе върху идеите на текущо държаната лекция. Често ставаше така, че да засегнем главно въпросите на самата лекция, защото тя бе събудила нови въпроси в нас.
Една сестра запита: „Как ще познаем дали една мисъл е от Бога или не?“
Когато една мисъл е дошла в теб от Божествения свят, тя внася светлина, хармония, лекота, през целия ден си радостен. Тази мисъл е дошла отгоре. А когато една мисъл ти причини скръб, тъмнина, тежина, неразположение, това показва, че тя е дошла от низшите области. Ако искате да се запазите от влиянието на лошите мисли и чувства, оградете се с положителни мисли и чувства. Те са здрава ограда, щит срещу злото. Не се връзвай с лоши мисли, мисълта е здраво въже; ако се свържеш с лоши мисли, то е едно внушение. Върже те веднъж и не можеш лесно да се развържеш.
Човек да се пази от отрицателни мисли. Някой като ти изпрати една отрицателна мисъл, например, на подозрение и прочее, тя ще се върне отново при него; въпросът с добрата мисъл стои също така. Ако човек изпрати една мисъл на подозрение, това ще има два рода последствие: от една страна, у другия ще се събуди подозрение към него, но и самият той ще стане по-подозрителен. Затова човек трябва да изпраща винаги добри мисли. Една мисъл може да се измъти в теб и да ти причини цяло нещастие. Човек трябва да е внимателен. Лошите мисли затварят вратите за Духовния свят. Как ще изпъдиш една мисъл или едно чувство? Ще привлечеш една по-силна мисъл или едно по-силно чувство, с които да заместиш нечистите мисли и чувства. Остави чистата вода да изпъди мътната. Значи когато ти дойде една лоша мисъл, тури насреща ѝ една добра. Когато ти дойде на ум да откраднеш нещо, тогава иди и подари нещо на някой сиромах. Човек, като мисли, се освобождава. Никога човек да не остави сърцето да управлява ума и ума – сърцето. Умът може да влияе на сърцето, но то само се управлява и обратно. Някои хора имат порок на сърцето, понеже са оставили ума да управлява сърцето.
Колко е важна добрата мисъл! Добрите мисли имат отзвук върху известни сили в Природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в Природата работят и ти помагат. И за добрите, и за лошите мисли ще платим. В Божествената банка добрите мисли и чувства ги внасяме в отдела „да взема“, а лошите – в отдела „да дава“. Та като отидете един ден горе, ще ви покажат какво имате да вземате и какво имате да давате. Ние сме отговорни за мислите, които изпращаме. Ще ни съдят, ако са лоши. Защото сегашният живот е построен въз основа на мислите от миналото. Няма нищо скрито-покрито. Това, което мислиш, се хроникира. Един ден ще ти го покажат и ще ти кажат: „Това е твое.“ Това е то съдбата. Като видиш погрешките на хората, не говори за тях, защото на себе си вредиш. А виж дали има някоя добра черта – нея дръж, това е Божественото.
Има химически реакции, произведени от мислите, чувствата и постъпките. Кръвта се изменя от тях. Червените кръвни телца се изменят.
Закон е, че каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото. Ти не можеш да спреш ума си да мисли; ако го спреш, Невидимият свят ще ти създаде толкова нещастия, че от сутрин до вечер ще мислиш откъде да си изкараш хляба. Нещастията ще те накарат да мислиш. Като не искаш да мислиш, ти реагираш на Бога. Бог иска да се прояви чрез теб, а като се прояви, това е за твое благо. Ти се роди, за да дадеш ход на Божествената мисъл в себе си. Ако ѝ дадеш ход, гол и гладен няма да останеш, няма да страдащ и болест няма да те хване. А като ѝ противодействаш, всички нещастия ще дойдат върху теб. Позволиш ли на Божията мисъл да мине през теб, ти си свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата.“
Има закон: за каквито хора мислиш, такъв ставаш; с които хора се заобикаляш, такъв ставаш. Дойде при теб някой недоволен, внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силна вътрешна мисъл и по този начин да запазиш своята свобода.
Щастливият човек живее по-малко, понеже му завиждат, а нещастният – повече, понеже, който го види, казва „горкият, горкичкият“ и го подкрепят с мисълта си.
Една сестра попита: „Учителю, може ли човек да говори с някого с мисълта си?“
Да, може да се долови, мисълта ще му влезе в съзнанието. Например, искаш да срещнеш някого, да се видиш с него и, ако е чувствителен, може да долови твоята мисъл и да му дойде на ум да мине оттам, където може да се срещнете.
Когато няколко души работят известна работа, то да няма хора наоколо, които не взимат участие в изпълнението ѝ, защото те ще препятстват със своята мисъл.
Един брат каза на Учителя: „Има една американска и западноевропейска школа, която казва, че човек, като работи с мисълта си, че е щастлив и като си мисли, че е богат, красив, ще стане такъв.“
Това е криво схващане. Ако човек прилага метода да добива някои неща, като си представя, че ги има, ще мине през големи разочарования. Например един момък иска да се ожени за богата мома и наистина се реализира това желание – тя е богата, но лоша. Така че той изпада от едни лоши условия в други, по-лоши. Та когато човек се стреми по този начин да добие щастие, богатство, красота, той ще има разочарования. Естественото е следното: да служи на Бога, да обича Него и всичко и тогава благата ще дойдат при него по естествен начин.