Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940-1941)
Гениална воля
„Отче наш“
Имате ли зададена тема? („Нямаме.“)
„Давай, давай“
Някои от вас може да напишете за втория път „Произходът на числата“. Какво бихте писали? От какво са произлезли числата. Само като тема вземете произхода на числата. Най-първо, помислете. Може да не разбирате нещо. Ако разбирате, от едно до десет числата.
После, друга тема: „Най-ценното в човешката мисъл“.
Каква беше основната мисъл на миналата лекция?
Представете си, че имате един обикновен човек, един талантлив и един гениален. За какво ще мисли обикновеният човек? Представете си, че сте един ученик и отивате в училището. Ако сте обикновен и учите някой предмет, каква бележка ще имате? Обикновените ученици каква бележка имат? Спасителната бележка каква е? Обикновеният ученик иска три, каква бележка ще иска талантливият човек? Обикновеният ученик избягва единицата и двойката. Като дойдат те, не е разположен към тях. В полето на обикновения има едно, две и три, талантливият има три, четири и пет, гениалният – четири, пет и шест. Обикновеният има 1 2 3, талантливият – 3 4 5 и гениалният – 4 5 6. При гениалния четири е минус, а шест е плюс. За талантливия три е минус, а пет е плюс. За обикновения едно е минус, а три е плюс. Тия числа, за онези, които знаят, имат известен смисъл. Онези, които нямат понятие за числата, нищо не разбират.
С какво ще се занимава обикновеният човек, който не знае да чете? Все ще има един предмет, който да го интересува. Един обикновен човек, като се интересува от овцете, какво ще стане? Един обикновен човек, като се интересува от свинете, какво ще стане? Нали има някой, който се интересува от кокошките, от патиците, някои се интересуват от земледелие, някои се интересуват от градинарство. Имат разни занятия хората, от които се интересуват. Разни занаяти има, които съществуват в света, без хората да знаят. Всяко едно занятие има влияние.
Онези хора, които искат да живеят един спокоен живот, обичат яденето и пиенето. Но какво добиват, които имат вкус към яденето? Всичките хора, които обичат спокойния живот как ще ги познаете? Един човек дали обича спокойния живот? Как ще го познаеш дали обича, или не? Онези, които обичат спокойния живот, пръстите [им] в основата са дебели и […] не са много дълги. На когото пръстите в основата не са дебели, той има воля. На които пръстите са дебели в основата, те оценяват живота. Някои хора има, които не се радват на живота. Един ученик, на когото пръстите не са дебели, целия ден се безпокои защо учителят му е турил четири, а не пет. Каква е разликата между четири и пет?
Какво представя тази линия? Каква крива линия е тя? Имате плюс и минус. Под думата минус ние всякога разбираме един човек, който събира. Онзи, който има плюс, той има изобилие. Една река или един извор извира, дава. В празното шише веднага можеш да налееш вода, пълното шише не приема нищо.
Да допуснем, че вие искате да станете много учен човек. Какво разбирате под думата учен? Известна идея. Да допуснем, че някой иска да стане добър пианист или цигулар, иска той да знае да свири хубаво. Ако знае да свири хубаво, ще привлече вниманието на хората. Ако привлече вниманието на хората, те ще съдействат. Ако свири и привлече вниманието на публиката, те ще му платят добре. Ако хубаво свири, веднага публиката е добре разположена. Ако свириш и някой човек те слуша, веднага той ти праща една хубава мисъл, казва: „Много хубаво свириш.“ Ти чувстваш в себе си тази мисъл, чувстваш радост. Щом не свириш, усещаш, че с гореща вода те поливат. Щом свириш и питаш: „Свирих ли хубаво?“, значи има нещо, което те безпокои. Как ще познае един цигулар, че той е свирил хубаво? Той като погледне, да кажем, всичките тия хора – всеки си мисли за нещо приятно или неприятно в живота, но щом той засвири, и на всички лицата им светнат, станат весели тия хора – значи музиката им е подействала. Щом хората станат весели, цигуларят им е харесал.
Хубаво сега, вие искате да бъдете добри. Каква е мярката? Под думата добър вие какво разбирате? Вие искате да бъдете добър. Вие можете да бъдете добър като обикновен, вие можете да бъдете добър като талантлив и като гениален. Те се различават. Представете си, че имате една обикновена чешма, един талантлив извор и един гениален извор. Обикновеният извор за колко време ще напълни една стомна? Свободно предположете едно число. Да допуснем, че струята на извора е дебела, колкото показалеца. Вие имате една стомна от десет килограма, за колко минути ще я напълните? Нека вземем да е струята колкото първия пръст на един човек, който е на двайсет и една година. За колко минути ще се напълни стомната от десет килограма? („Две минути.“) Да допуснем две минути. Тогава талантливият извор колко ще бъде – струята му ще бъде колкото двата пръста, показалеца и средния заедно. Колко ще вземе да се напълни същата стомна? За една минута. Гениалният извор – струята е колкото три пръста заедно. За колко време той ще напълни стомната? За [около] половин минута.
Едните числа са във възходяща степен, другите – в низходяща. Значи за обикновеният ученик се изисква повече време, за да научи урока си. Продължава времето. Талантливият съкратява наполовина времето. Гениалният какво прави? Аз бих го турил така. Обикновеният ще научи урока си за три минути, талантливият – за две минути и гениалният – за една. Ако обикновеният за три минути учи, какво печели? Той ще научи урока си, но време [ще] изхарчи. Ако трябва да плати за времето, ще плаща. За три минути от времето колко трябва да се плаща? Ако вечерно време учи един ученик, той ще плати за светлината. Талантливият плаща по-малко, гениалният плаща още по-малко.
Ако разгледате един обикновен човек, ще видите, че в неговия мозък има по-малко светлина, в талантливия има повече и гениалният е изпълнен със светлина. Ако влезете в дома на обикновения човек, ще видите, че има само една вощеница, едва мъжделее. Като влезете при талантливия, ще видите, че той има вече две свещи. Талантливият има една лампа от десет свещи. Като дойдете до гениалния – той има трийсет свещи. Който е с една свещ, той е обикновен; с десет свещи е талантлив, с трийсет свещи е гениален. Следователно гениалният разполага с двайсет и девет свещи да даде на ближните си да си служат. Обикновеният, като даде своята светлина, той остане в тъмнина.
Сега това са ред разсъждения спекулативни. Според хората по някой път той е добър. Хубаво, допуснете, че някой човек е по-добър. Какво ще добиете, ако допуснете, че някой човек е добър? Вие сте двама души и спорите за един извор или, да кажем, спорите за два извора, които извират добре. Онзи, който докаже, че изворът е по-добър, печели нещо, заинтересувани са двамата. Ако докаже, че тази вода е по-хубава, тази вода се продава. Когато някои хора искат да докажат, че някой човек е по-добър, подигат неговите акции. Щом докажат че е умен, подигат неговите акции. Щом докажат, че е силен, подигат неговите акции. Като докажат, че не си добър, акциите спадат. Казват: „Ти не си силен.“ Акциите ти спадат. Кажат, че не си умен, акциите спадат. По някой път ти казваш: „Не съм добър.“ Сам понижаваш акциите си. Казваш: „Аз не съм силен.“ Сам понижаваш акциите си. „Не съм много умен.“ Сам понижаваш акциите си.
Сега да допуснем, че имаме един обикновен, един талантлив и един гениален човек. Вземам като мярка. Обикновеният мисли само за себе си. От сутрин до вечер обикновените хора мислят само за себе си. Обикновения човек другите хора го интересуват дотолкова, доколкото могат да му бъдат полезни. Ако е учен или ако завзема някоя служба, има мярка в себе си. Ако другите хора му са полезни, той тогава обръща внимание. Той има една мярка в себе си, всички да работят заради него. Той така разбира живота. Обикновените хора мязат на катерицата. На една катерица вие дадете царевица. След като яде от царевицата, колкото зърна останат, ще ги скрие някъде. Кокошката минава за гениална. Като ѝ дадете цяла крина жито, тя ще кълве и ще изрови житото навън и после напусне крината. Мисли си, че пак ще има и си замине. Катерицата ще иде, ще си намери, ще се наяде. Кокошката търси крината и като не я намери, чуди се защо да няма, кои са причините. Гениалните хора, които мязат на кокошката, са много щедри. На тази, гениалната, кокошка ѝ е дадено едно благо, но тя не го оценява. Сама не е орала, не е вършала, не е садила. Тя не разбира колко труд струва това благо. Намира всички да се ползват от благата. Но от сравнението ни може да се извади криво заключение. Тя е гениална в туй отношение: тя не мисли за утрешния ден. Казва: „Добър е Господ, няма какво да му мисля.“ Щом намери крината, разпръсква я. В нея туй чувство на придобивки е слабо развито.
Казвам, ние правим аналогии. Да се тури кокошката на първо място, да извади хубава поука. Де е хубавата поука? Много талантливи и гениални хора мязат на кокошката, която има най-добрите условия – те изпохарчват времето, условията, които имат, не ги употребяват добре. След това, в края на живота си, влизат в противоречие със себе си. Много талантливи ученици отлагат, казват: „Аз съм способен, лесно може да постигна.“ Даже и гениалният човек всякога няма благоприятни условия. Гениалният се познава при известни условия, които са дадени.
Да допуснем сега, че искате да учите музика. Не отлагайте. Или търсите учител по музика, не можете да намерите. Някои ученици отлагате да свирите. Отлагате, времето минава и не научавате нищо. Сега ето аз какво разбирам под думата музика. Тъй както сега съм предавал нещата, каква е основната идея, която трябва да имате? Казва някой, да учи музика. Но да имате една конкретна идея. Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има. Извади праханта, тури я на кремъка, удари с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта. Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето. Нагрее се, изсуши се.
Онази музика, която допринася на живота, това е музика. Когато нищо не допринася, прави само усилие, човек не се ползва от нея. Това не е музика в живота. Казвам, ние това вземаме само за изяснение. Във всичките области на живота, там, дето се спира нашето постоянство, непостоянство имаме. Започнеш една работа, цъкаш с кремъка, не се хваща огънят. Започнеш друга работа, пак цъкаш, не се пали. Казваш: „Защо мене не ми върви?“ Не ти върви? Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна. Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят. Който е майстор, веднъж като удари, има си особен начин на удар, запали се праханта.
Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта. Тази прахан трябва да се запали. Сега да кажем в музиката как се пали праханта? Като се запали праханта, то е вече началото на музиката. Запалването на праханта е обикновеното в музиката. Запалването на огъня, то е талантливото. Когато свариш яденето, то е гениалното в музиката. Когато свариш яденето и го вкусиш сам, то е гениалната музика. Музиката, от която можеш да се ползваш, е гениална. Музиката, която създава условието, е [талантлива]. Онази музика, която дава подтик, е обикновена музика. Значи върви постепенно от обикновената музика към талантливата и гениалната – степени на развитие на музикалните енергии, степени, по които се развива музиката.
Сега пяхте тази песен „Давай, давай“. Как бихте турили тенора на тази песен? Може да изпеете една песен като обикновен певец, може да я изпеете като талантлив певец и като гениален, да дадете на всичките ноти тяхната ценност. Каква цена ще дадете на „ла“? Каква цена ще дадете на „сол“? То е едно вътрешно схващане, защото в „ла“ вече имате една енергия събирателна, енергия имате, която привлича. Цъфтене има, привлича, организира. В „сол“ вече теченията са други. Седем течения има, музикални течения има, течения на „ми“, „фа“, „сол“ и така нататък. Това са течения, и във всяко течение на тоновете има известни постижения.
Запример някои от вас искат да развиват своята воля. За да развиете вашата воля, вие трябва да знаете как да съедините „ре“ с другите тонове. За да развиваш ума си, „сол“ е което доминира, то е едно течение на ума. Но трябва да знаете как да съедините „сол“ с другите тонове. Три неща се изискват, за да се произведе една искра в даден случай: огниво, кремък и прахан, за да имате едно обикновено проявление, за да може да се ползвате от него.
Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие. Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на праханта. Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек. Какъв трябва да бъде ударът? Вземете си огниво, един кремък и прахан и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде ударът. Обикновените цигулари обикновен лък имат, талантливите имат друг и гениалните музиканти имат гениални движения на лъка и гениално държане на лъка. Ако един цигулар не знае как да държи цигулката, не знае как да държи лъка си, не може да бъде цигулар. Тия неща спонтанно идват.
Нищо в природата не е произволно. Туй е за всичките неща, които вършите. В живота – музика, изкуство, архитектура, изучаване на езици, какъвто и да е друг занаят – всички дадени неща имат отношение към човека. Вие, ако знаете как да съпоставите вашата мисъл като гениален човек, вие ще бъдете щастлив. Гениалният човек, и на камък да го туриш, от камъка той ще извади нещо. Един гениален човек, той мяза на един извор, той има един извор. Нали има консервни кутии. Онези, които не знаят, изследват, не могат да извадят съдържанието. Които знаят, изваждат съдържанието, дето да са в природата. Разбират закона. Разбира къде природата оставила консерви заради него. Често екскурзианти ходят по някои места и те нямат понятие.
Някои места от природата вземат от човешката енергия, някои придават. Та някой път у тебе се набрало нещо непотребно – ще идеш на мястото, което взема от тебе. Някой път искаш да се разходиш, да вземеш нещо от природата – ще идеш на някое място, дето не дава, но което взема повече, и после съжаляваш, че си излязъл на разходка. Ако искаш да вземеш нещо, ще отидеш на разходка на място, което ще ти даде. Има места, като минеш, веднага дават на човека едно разположение. Има места по планината, има каменисти места, така са разположени камъните, че като идеш, от каквато и болест да си болен, ти само поемаш и болестта ще си отиде. Има места, дето, ако седнеш, ще станеш по-лош. Някои казват: „Простудил се.“
В природата, когато човек се движи, трябва да разбира. Някъде има неща, оставени заради него, някъде той ще остави. Някои блага са скрити. Трябва да изучавате живота, да търсите онова, което е оставено заради вас. Дето учите в училището, вие търсите онова, което ви е дадено. Някой ден дойде просветление в ума ви, вие го държите. Днес задържите едно просветление, утре задържите, трети, четвърти път. Всеки ден се обогатява умът ви. Някой път не ги задържате тия идеи. Дойде ви една мисъл, вие не я запомняте, нито я записвате. Имайте едно тефтерче да записвате тия мисли. Вие мислите, че като ви дойде една мисъл, и втори път ще ви дойде. Дойде ви една велика мисъл, имайте си едно тефтерче, извадете го, запишете си. Хубавите работи трябва винаги да се записват. Който е паметлив, може да не я записва в тефтерче, записва я в ума си, че никога да не я забрави. Някой път искаш да си припомниш, търсиш, изчезнала. Нали сте имали опитност? Имате един сън, сънувате, събудите се, много ясно можете да го запишете. Казваш: „Като стана, ще го запиша.“ Станеш сутринта, но сънят изчезнал, нищо не помните, всичко сте забравили. Като се събудиш, запиши го, защото втори път всичко това ще се изличи.
Никога не отлагайте в себе си една добра мисъл. Нещата в природата не са произволни. Някои хора се раждат при числа, които са отрицателни. Някои хора се раждат при числа, които са положителни. Следователно на числа, които са отрицателни, трябва да търсим противоположното на него. Вследствие на това между хората има хармония. Онези хора, които са отрицателни, винаги имат желание да се срещат с натури, които са положителни. Всякога между тях има топлина, светлина и сила. И зимно време слънцето грее, но не растат работите. Защо? Малко топлина има. А пък ако има топлина и няма достатъчно светлина, пак няма растене. Светлината спомага. Светлината и топлината, като се съединят, дават посоката на правилното растене. Силата оформява, дава резултат. Човек за да може да се самовъзпита, той трябва да мисли, да има светлина, в сърцето трябва да има топлина, за да има резултати. После, неговата воля трябва да работи, да произвежда сила. Човек всеки ден трябва да има достатъчно топлина, достатъчно светлина, достатъчно сила, за да свърши подходящата работа, която му е потребна.
Та сега от вас, които са музиканти, за втория път да дадете един тенор на песента „Давай, давай“. Втори път бих искал да изпеете тенора на „ Давай, давай“. Може да дадете един обикновен тенор, един талантлив тенор и гениален тенор. В тази песен имате обикновен земледелец, той трябва да дава на нивата, трябва да посее. В обикновен смисъл трябва да посее, всичките ниви щедро да дадат. Такова давай, давай – всичко има смисъл. Казваш: „Защо ще дам?“ Мислете да дадете на хората. Давай, хвърли свободно в земята, туй жито ще израсне. Давай, давай, всичко давай. Ако всичко дадеш – чисто семе пшенично да се сее на нивата. Вие сега пеете тази песен. Не вземете тази песен да [я] приложите, не я туряте да я приложите в себе си. Пеете песента, но никой от вас не е седнал да мисли защо се пее тази песен. Пеете: „Давай, давай.“ (Учителят пее.) Но то е безсмислено, песента не е продуктивна. Казвате: „Давай.“ Като дадеш някъде, че да запомниш къде си го дал. Ако внесеш капитала в една банка, забравяш, че си внесъл, документ не вземеш, какво ще правиш? Губиш. Ще си вземеш документ. Аз, ако съм на вашето място, като пея, ще взема документ. Никога не пея така. Някой казва: „Попей ми.“ Рекох: „Не пея. Ако не знаеш как да ме слушаш, никога не пея.“ Който не слуша хубаво, аз не пея. „Защо не пееш?“ „Защото ти не слушаш.“ „Аз ще те слушам.“ Казвам: „Ти трябва да ме слушаш, че тогава да ти пея.“ „Ти ми попей, че тогава ще те слушам.“
Как ще го разрешите вие сега? В песента процесът както върви, онзи зрелият плод, насъбраното в плода, което трябва да се посее и поникне, може да му [се] даде форма. Единият процес е долу в корените, другият процес е вече горе в клонищата.
Та казвам, вие, ако не изучавате тия закони, нещата са неразбрани. Сега представете си, че денем, когато идат благата, богатите хора седят и спят, не стават даже да посрещнат слънцето. Или пък, ако станат, те не разбират защо трябва да станат. Гледат, слънцето изгрява, не разбират какво има в това слънце. Имате обикновено сравнение, имате кибритена клечка. Едно дете взема кибритената клечка, туря я във водата – накваси се, не може да служи. Един умен човек ще запази тази клечка. Като иде в планината, ще си услужи. Тази клечка съдържа една енергия, която в дадения случай може да ви бъде полезна. Една мисъл, която вие сте складирали във вашия мозък, може да ви бъде полезна при дадени условия. Мисъл, която не може да ни бъде полезна, ни е непотребна. Мисъл или чувство, или желание са потребни. Някои казват: „Не желай.“ Желай, но не пожелавай. Желанията са нещо Божествено, пожеланията са нещо човешко.
Та казвам, всяко едно чувство трябва да е складирано в дадения случай, трябва да ви ползва. Някой път вие сте обезсърчени. Може обезсърчението да идва от вашата мисъл, обезсърчението да иде от вашето сърце и обезсърчението може да иде от вашата воля. От три неща може да иде обезсърчението. Усещате, че нямате достатъчно светлина, усещате, че нямате достатъчно топлина, нямате сила. Казвате: „Тази работа не е заради мене.“
Та аз ви говоря и вие минавате за ученици. Природата обича необикновени ученици. Тя има обикновени, има и талантливи и ги цени. Има обикновени ученици, които след време ще станат гениални. Има гениални ученици, които след време ще станат обикновени. В нея обикновените стават гениални и гениалните стават обикновени. Тогава казваме, обикновените ученици са работили, а пък гениалните не са работили. Вследствие на това става повръщане назад, не закон на израждане.
Та разчитайте на вашия ум, който е гениален; разчитайте на вашето сърце, което е талантливо; разчитайте на вашата воля, която е обикновена, за да стане волята ви гениална. Този човек, който знае как да постъпи, в него трябва да стане съединение между ума и сърцето, едно правилно съединение. Тогава вече волята има гениалните условия и човек постъпва правилно. Когато има пълна хармония между ума и сърцето, волята е гениална. Когато няма пълна хармония между ума и сърцето, волята не е гениална.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Двадесет и първа лекция на младежкия клас 28 март 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев