Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
Внушение
„Отче наш“
Каква тема имате?
Прочете се темата „Психологически синтез“.
Как бихте превели думата синтез? Онези, които са запознати със синтеза на нещата, търпеливи ли са, или не; умни ли са, или глупави; силни ли са, или слаби? От какво произтича слабостта на хората? Една слаба нишка лесно се къса, но когато се съединят много слаби нишки, започва да се намалява тяхната слабост. Значи, ако съберете хиляди нишки на едно място, колко ще се намали слабостта? Допуснете, че вие сте се обезсърчили. В психологическо отношение как трябва да се лекува обезсърчението? Как трябва да се изправи слабостта? Казва някой: „Слаб съм.“ Слаб е в знанието, слаб е в здравето. Слабият в здравето как трябва да се лекува? Слабите се хранят със специална храна. После им препоръчват да дишат. Това са скачени съдове.
Допуснете, че имате един навик да отлагате. Отлагането има разни причини. Някой път отлагаш някои работи. Някой път се намесват чувствата. Отлага човек някоя работа пред друга, счита някоя работа по-важна. Да кажем, имате навик да отлагате в живота. Има важна работа, която я отлагаш. Казваш веднъж: „Няма да отлагам“, и пак отлагаш. Във физическия свят имаш един конец. Туриш го на работа, скъсва се. Какво трябва да правиш? Туриш два конеца, и те се скъсват. Туриш пет конеца, и те се скъсват, докато дойдеш до едно място, дето тия конци устояват.
Сега трябва да имате един опит. Кажеш веднъж: „Ще направя тази работа“ – скъса се, не я направиш. Кажеш два пъти, три пъти, но като повториш десет пъти, че ще направиш тази работа, ще я направиш. Ти кажеш: „Ще направя това“, не го направиш. Кажеш два пъти: „Ще направя това нещо, ще направя това…“ Като дойдеш до пет–десет пъти, започнеш да правиш това.
Има едно изключение. Допуснете, че вие закъснявате. Има хора, които закъсняват всякога. Някои хора закъсняват по единствената причина, че времето у тях не е развито, нямат понятие какво нещо е времето. Все ще закъснее пет–десет минути и като дойде, се извинява. Ще каже, че времето било лошо, пътят бил лош, часовникът го излъгал. Ако е господар, ще каже, че слугата не го събудил, неразположен е малко. По някой път да закъснее човек е полезно, но то са изключения. Да кажем, ти трябва да вземеш последния параход. Някой град се изпразнил, ти закъснееш, няма друг параход да дойде. Какво ще правиш? Има случаи, когато човек не трябва да закъснее. Тогава човек трябва да бъде предвидлив. Очакват те някъде на пътя да те пречукат, добре е да закъснееш. Точност се изисква. Човек трябва да предвижда нещата, той трябва да бъде точен.
Да кажем, някой обича да се успива. Ляга си вечер, заспива дълбоко, часовник будилник има, но той дрънка, ти не го чуваш. Ставаш, закъснял си. Ти ще имаш едно спокойно състояние, няма да бъдеш развълнуван. После ще кажеш на себе си, ако искаш точен да бъдеш: „Искам да стана точно в четири часа.“ Някой път си кажеш, че искаш да станеш в четири часа, но си казваш: „Дали ще мога да стана?“ Ти започваш да философстваш дали ще станеш в четири часа. Легнеш си, и няма да станеш. Закон е – когато искаш нещо да стане, ще кажеш: „Искам да стана в четири часа“ и нищо повече. Няма да философстваш. Никакво философско разискване не трябва. Тогава ще станеш точно в четири часа. Някой път, ако закъснееш, ще е може би с половин минута, или може да станеш малко по-рано, защото времето на внушението не съответства с механическото време, което имаме. Може да има една разлика от една, пет, десет или осем минути. Виждаш, че часовникът е закъснял, но ти, като си внушиш, ще станеш точно навреме.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея. Когато се намирал в трудни положения, казвал: „Ничево.“
Оплетеш се някой път, казваш: „Няма да я бъде тази работа.“ Кажи: „Ничево.“ Когато дойдеш до крайния предел, че никой не може да ти помогне, не знаеш как ще стане тази работа или онази, който вярва по човешки, казва, че няма да стане тази работа. Аз не виждам никакъв изход, но ще стане тази работа. Да имаш тази работа в ума си и да нямаш никакъв страх и никакво колебание. Ничево подразбира да няма никакъв страх. Бисмарк казва: „Ако тия посланици са толкова важни, нека почакат малко. Времето е на тяхно разположение.“ Те не разполагат с времето, времето разполага с тях.
Казва някой: „Нямам време.“ Ти си турил едно свое време. Времето да разчита на тебе, а не ти да разчиташ на времето.
Сега, когато вие сте гладували, бързате, нали? Вие не сте господар. Значи гладът ви подтиква. Когато сте сити, не бързате. Казвате: „Не бързам.“ Ти бързаш, понеже остен има, който те подтиква. Не бързаш, понеже няма остен, ти оставаш. Кое състояние е по-хубаво: да бързаш или да не бързаш? Вие казвате: „Аз съм разположен или неразположен.“ Неразположен си, защото остен има. Гладен си, затова си неразположен. Между тия две межди на разположение и неразположение има разлика, както едно към десет. Едно към десет, те са методи, с които трябва да се справиш.
Има десет начина, по които можеш да се справиш с глада. Има десет начина, по които може да се справиш с невъзможността. Неразположен си – има десет начина, по които можеш да се справиш с неразположението. Пари нямаш – има начини да се справиш с безпаричието. Да допуснем, че имаш пари, но боледуваш, лекар няма. Пари има, но лекар няма. Или имаш пари, има лекар, но няма лекарства, които лекарят препоръчва. Или има пари, има лекар, има и церове, но няма кой да ги донесе. Изреждат се тия препятствия сега. Ти трябва да дойдеш до едно положение, дето всичките тия препятствия се премахват. Казваш: „Лекар няма“, но лекарят е вътре в тебе. „Цяр няма“, но церът е вътре в тебе. „Няма кой да го донесе.“ Онзи, който донася, е вътре в тебе. Ти сега ще се намериш в едно чудо. Търсиш лекар отвън, търсиш церове отвън, търсиш онзи, който да донесе церовете отвън.
Тази работа не става тъй. „Ще умра“ – ти търсиш смъртта отвън. Казваш: „Аз ще умра.“ Защо туряш смъртта в себе си? Тури я вън от себе си. Като дойде смъртта, достатъчно е да кажеш: „Аз имам работа, не съм свършил работата си.“ Ще чакаш. Някой казва: „Аз трябва да умра.“ Аз умирам само когато си свърша работата. Щом не искаш да свършиш някаква работа, ти лесно умираш. Кога човек иска да умре? Когато има да дава пари. Но когато има да взема, никак не иска да умира. Певецът, който не иска да пее, иска да умира. Като пее, хич не иска да умира. Грешникът, като греши, иска да умира, но праведникът ни най-малко не иска да умира. Ученият, като изгуби всичко, иска да умира. Онзи, който има всичко на разположение, ни най-малко не иска да умира. Когато вие имате някои наследствени черти, навици придобити, неразположен сте. Неразположението ви произтича от това, че сте болен, няма лекар, няма церове, няма кой да ги донесе. Вярно ли е, че няма лекар. Кой е първият лекар на човека? На слепотата кой е лекарят? Светлината. На глухотата кой е лекарят? Звукът.
Ще ви приведа този пример, аз съм го привеждал и друг път. Пращат едно глухонямо в гората. То насякло дървета. Иде горският стражар и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва?“ То, като не чува, гледа си работата. Казва: „Ти искаш да не ме слушаш, не искаш да ми говориш. Какъв си такъв чорбаджия?“ Казва: „Дай си позволителното.“ То пак си гледа работата. Казва му: „Такъв чорбаджилък не искам.“ Той не разбира, че е глухо момчето, започва да го налага. Като започнал да го бие, в детето се сменя състоянието, прочува най-после, казва: „Чакай, не ме бий.“ „Кой те прати?“ „Аз – казва – съм ти много благодарен, че ме би, защото аз бях глух, не можех да говоря. Ти като започна да ме биеш, аз прочух и проговорих.“
Сега по някой път и вие питате: „Защо ме бият?“ Да прочуете и да проговорите. Едно неразбиране има в живота. Всякога ние искаме другите хора да ни разбират, но нямат възможност тия хора, нямат тази опитност. Един човек, който няма опитността, която ти имаш, той спрямо тебе е глух, той говори на един особен език. Да кажем, един французин ще ти говори ли на български? Той ще ти говори на френски и ти няма да разбираш.
Казвам, болен сте. Казваш: „Ще оздравея.“ Ти да забравиш, че си казал, че ще оздравея. Следната минута пак кажеш: „Ще оздравея, ще оздравея.“ Да кажем, че не може да станете от леглото, кажи: „Ще оздравея.“ Нека мине една минута, и пак кажи: „Ще оздравея. Ще стана.“ Ако постепенно спазваш този закон, десет пъти като кажеш ще стана, и действително ще станеш. Но в съзнанието трябва да има една междина между всяко казване. Като кажеш: „Ще оздравея“, трябва да го забравиш, че си казал, да забравиш болестта си.
Сега лекарите лекуват паралитиците. Лекарите, които са материалисти, намерили един начин да ги лекуват много евтино. Съберат двайсет–трийсет души паралитици. Всички мислят, че не могат да станат. Без да знаят те, пуснат в стаята една голяма боа. Всички паралитици, като видят змията, изскочат навън. Рядко ще остане някой в стаята, всички изскачат навън. Като влезе змията, всичките накара да излизат вън. Като влезе вътре змията, мислят, че ще ги нагълта, забравят парализата и изскачат навън. Като влезе змията, те забравят, че са паралитици, те вече мислят, че може да излязат навън. Те, като се уплашат, забравят болестта си.
По някой път е хубаво човек да се уплаши, да забрави като тия паралитици болестта си. Казвам, когато си внушавате, трябва да забравите онова противоречие. Или да допуснем, че ти нямаш хляб. Казваш: „Ще дойде хлябът.“ Десет пъти като кажеш, ще ти дойде една права мисъл в ума, която ще те заведе към целта.
Аз съм привеждал и друг един пример, който се е случил в Америка с едного. Един казвал, че Бог ще промисли за всичко. Друг млад момък се намирал в едно трудно положение, казва: „Господ ще промисли, ще промисли, но… няма защо да се лъжа, няма защо да живея при такива условия. Този закон не работи.“ Решава се да умре, но решава точно в дванайсет часа да се отрови. Защо в дванайсет часа, защо не в девет или в десет часа, защо не по-рано, ами точно в дванайсет? Има си психологически причини. Седи той в стаята си, гледа часовника и чака дванайсет часа да се отрови. На другия, който казвал, че Господ ще промисли за всичко, един глас му казва: „Ти да станеш и да идеш на еди-коя си улица, еди-кой номер.“ Не му се случвало друг път такова нещо, казва: „Някой път си играят.“ Не се минават пет минути, пак му казва един глас: „Да идеш на еди-кое си място.“ Трети път му казва: „Ако не идеш, ще те сполети едно голямо нещастие.“ Понеже наближавало времето да се трови младият момък, единайсет и половина, той отива на същата улица и номер и тропа, казва: „Пратен съм тук.“ Един дрезгав глас му отговаря. Той пак казва: „Пратен съм тук, отвори.“ „Какво искаш?“ – отговаря му. Гледа един момък разчорлен. „Тук съм пратен, има нещо.“ Момъкът започва да се изповядва. „Аз съм пратен да те избавя.“ В дванайсет часа той искал да се отрови. Дванайсет часа, то е вече последният срок.
Когато човек иска да се отрови в дванайсет часа, той не умира, не може да умре. Човек, за да умре, изисква се известно време. Ако оставите в гората една болна овца или много мършава, колкото вълци и да минат, не я ядат. Дойде някой вълк, побутне я по корема – не е за ядене. Болна овца не яде вълкът, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я. Щом е болна, не я яде. Питам, ако вие сте като тази болната овца между вълци, струва ли си да бъдете мазни и угоени овце? Ще хвръкне кожата ви, нищо повече. Ако сега сте в Америка, тези големите милиардери, по пет–шест души детективи има да пазят техните деца да не ги отвлекат тия американски гангстери. Те искат някой път по десет–двайсет хиляди долара за откуп. Ако не дадеш откупа, ще платиш с живота си.
Вие по някой път разглеждате живота и сте много взискателни: как така именно с вас да се случи едно нещастие. Сиромашията считате едно голямо нещастие. Казвате, как да нямаше едни хубави обуща, да се поразходиш или как да нямаше един билет, да идеш на представление. Има много причини. Дето отидеш на представление, може да стане един пожар. Във Варна преди много години стана едно много голямо нещастие в една гръцка църква. Казва някой: „Пожар!“ Всички тия хора от църквата, като хукват да бягат, задръстват вратата и повече от петнайсет или деветнайсет души бяха убити в бягането. После погребаха деветнайсет души. Отиват в църква да се молят на Господа. Като казва: „Пожар!“, всички не седят по местата, но всички бягат от църквата. Църква, където можеш да бягаш, не е църква – място, дето може да се молиш. Тогава да избереш онова хубавото място, дето може да се молиш.
Мястото, от което бягаш, не е място, дето Бог живее. Като кажат: „Пожар!“, ти да кажеш: „Аз сега ще почакам.“ Вас ви е страх. Мислите ли, че може да ви изгори пожарът? Четете в Стария завет, онези тримата момци, които хвърлиха в пещта, разхождаха се в огъня, и той не ги изгори. Значи, ако ти се молиш и твоята молитва не може да те спаси, молитвата не е намясто. Ти говориш по един телефон, и не може да те чуят – не е истински телефон. Дето и да говориш, този се обади, онзи се обади – не е той. Обажда се от едно място, ни най-малко не е онзи, който може да ти помогне. Молитвата ти не е вярна. Та сега мнозина от вас, като сте ходили по лъжливи телефони, казвате: „Няма го там.“ Или внушавате си. Останеш, закъснял си половин час. Пет–десет минути може да закъснееш. Тогава си имал две внушения. Казваш: „Аз утре в четири часа я стана, я не стана.“ И тъй става. Ще кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Не да заповядваш, но да кажеш: „Утре в четири часа ще стана.“ Или имате хрема, кажеш: „Утре моята хрема ще си замине.“ Станеш сутринта – хремата заминала. Ако туриш мисълта, че „хремата ми утре ще си замине“, тя ще си замине, но ако туриш мисълта: „Тя я ще си замине, я не“, хремата ти няма да си замине.
Най-първо, като имате някоя хрема, лекувайте я чрез внушение. Хремата е едно хубаво състояние. Хремата е най-малката неприятност, която може да те постигне. Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави?
Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй. Той, като рита, хвърли ме във въздуха, и аз паднах долу. Като паднах, той се откопчи от ръцете ми и започна да бяга. Казва: „Нагоре ще те хвърля. Слез от гърба ми, защото не си от тия, които мога да нося.“
Когато дойде някоя мъчнотия и рита, отпуснете крака, да ви хвърли нагоре, защото, ако рече да бяга, работата е опасна. Какво ще кажете? „Мене ме хвърли един кон.“ Щом конят рита, някой казва: „Дръж го.“
Казвам, психологически човек трябва да се бори със себе си. Психологически той не трябва да критикува себе си. Човек само трябва да констатира една своя погрешка, и да не се критикува. Една погрешка може да стане. Да кажем, вие пишете. Направили сте една погрешка, не сте я направили съзнателно. На български пишеш една дума – с просто е („Е“ и „Ѣ“, според правописа, прилаган от 1899 до 1945 година) ли се пише, или с двойно е? Каква е разликата между е просто и е двойно? Онези, които са създали знаците, какво са искали да кажат? С всичките думи, които се пишат с е двойно ти трябва да бъдеш много силен. Щом има е двойно някъде, ще има големи мъчнотии. Ако думата се пише с просто е, ти трябва да бъдеш не само силен, но трябва да бъдеш и щедър. При е двойно ти трябва да бъдеш въоръжен с няколко парабела. Като пишеш е просто, хората от тебе не очакват юначество, с просто е човек е на угощение, разполага. Онзи човек, който пише е двойно, той е на бойното поле, той не е човек, който яде и пие. Той е ял по-рано, сега той ходи да се състезава. Обаче вие пишете е двойно кога? Когато ядете. Някъде, наместо да пишете е двойно, пишете е просто. На бойното поле с ядене става ли? Там има куршуми, ще ядеш ли? На бойното поле ще пишеш е двойно. Когато си на угощение, ще пишеш е просто. Как се пише е двойно? Но на угощение като идеш, само по себе си ще дойдеш, без никаква мъчнотия. Като отидеш на бойното поле, е двойно ще го научиш още първия урок като ти дадат. На бойното поле сте, като ви дадат хубаво ядене, ще ядеш ли? Сипят се гранати.
Сега психологически казвам, нещата са постижими. Когато си в тази област, да създадеш едно състояние, което е необходимо. Запример търпението къде ще го създадеш? Търпението се създава в големите мъчнотии, а пък неволята се създава при големите неудобства, които човек има. По някой път вие питате защо са тия мъчения. Природата иска да ви направи да бъдете търпеливи. Тя ще ви създаде големи препятствия, ще ви тури в големи изпитания, за да станете търпеливи. Тогава човек става търпелив. Има голямо разнообразие. Ще се учиш на търпение.
Учили една млада мома, че като се ожени, ако някой от роднините на момъка я обиди, тя да си преглъща. Казвали: „За да нямаш мъчнотии вкъщи, зълвите или деверите като те обидят нещо, ти само ще си преглътнеш, ще мълчиш, нищо няма да казваш. После пак те обидят, пак преглътнеш, и най-после ще навикнеш.“ Лошо ли е да преглътнеш? То е метод на възпитание да не говориш. Сега ще философстваш какво ще стане, като преглъщаш. Най-после казват: ще се научиш. Може да приведем този метод, че трябва да се преглъща. Значи обиди те някой, ти искаш да му отвърнеш. Казваш: „Ако аз му отвърна, какво ще спечеля?“ Ако ти му отговориш, ще имаш една глоба. Да кажем, минава едно високопоставено лице на съдебната власт, казва ти нещо и ти възразяваш. Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“
В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място. Ако се противи, веднага ще му удари три удара по носа. Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси. Кажат ти: „Върви“ – върви. Ако си от силните и можеш да устоиш, то е друг въпрос. Когато вие се намирате в мъчнотии в живота, закон има. Не човек да стане страхлив, но закон има. Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана. Да допуснем, че някой от вас не може да помни, забравя. Знаете ли причината защо хората забравят? Кои повече забравят, които имат да дават или които имат да вземат? Каква е вашата опитност? Които имат да вземат или които имат да дават? Кой повече забравя – който е гладен или който е сит? Каква идея трябва да се тури в ума? Кой повече забравя – ситият или гладният? Гладният рядко забравя. Който има да дава, забравя по-често. Който има да взема, забравя рядко. В онези, които имат да вземат, напрежението е силно. В онзи, който има да дава, напрежението е слабо. Ако ти вземеш пари назаем от един човек и мислиш само веднъж да искаш, да не ги връщаш, ти си невнимателен. Но ако мислиш от този човек и друг път да вземеш, много си внимателен. Ако мислиш да вземеш много пъти, не забравяш.
Казвам, ако искате да вземете добра памет, вие трябва да знаете, че тази памет е за всичко. Вие искате памет специфично, само за някои работи. Паметта така не може да се усили. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред техни поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности за памет: някоя памет е хубаво развита, някоя памет не е хубаво развита. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото хора с високи чела. Не с ниски чела, със средни чела които са, малко идеи имат в ума. А онези с високите чела, толкова работи имат, че са разсеяни. Разправят за един философ, който искал да си свари в едно джезве яйце и вместо яйце турил часовника си вътре. Изважда го и казва: „Не е увряло.“
Помнете едно правило: човек се ражда с възможности за мислене, с възможности за чувстване и с възможности за постъпки. Всякога се изисква да бъдеш взискателен, да искаш в даден случай само едно нещо. Не искай две неща, не искай три неща. Щом искате две–три неща – нямат място. Искайте само едно нещо, то е най-малкото. То като ви се даде, другото ще дойде. Никога умът не трябва да се раздвоява. Щом има раздвояване във волята, щом има раздвояване в сърцето, щом има раздвояване в ума, работите не стават, законът не работи. Двоеумният е непостоянен във всичките си пътища, двуеличен е той. Двуеличен е на сърцето, двоеумен е на ума… На волята как ще го турите? Той никога не се колебае.
Всяко нещо, което искате да го направите, не се колебайте, не търсете причината вън от себе си, защото мишката, която е хваната в капана вътре – къде е причината? Причината е в това, че тя искала да изяде кашкавала. Туй желание я вкарва в капана. Тя да каже: „Не ми трябва.“ Не влизайте никога в един капан, за да достигнете една цел. Мишката всичко знае, когато влиза в капана, всичко е научила, дори знае как е направен капанът, само в своите математически изчисления тя има една погрешка: тя мисли, че като вземе кашкавала, ще излезе, преди да се затвори капанът. Тя не знае само едно нещо, че не може да излезе, преди да се затвори капанът. Мишката, тя не е глупава. Тя е много умна, тя е много разсъдлива. Като влезе в някой сандък, голям критик е. Като намери хубави дрехи, казва: „С такива дрехи се обличаш.“ Започва да ги яде, да ви опитва булската дреха хубава ли е. После казва: „Много хубаво, но няма нищо сладко.“ Прегризва, прегризва и нищо не оставя.
Казвам, има такива критици. Като критикуваш, изядаш хубавите дрехи. Една мишка, като влиза в сандъка, като наяла дрехите, влиза в капана, и нея наказват със смъртно наказание.
Казвам, не бутайте булските дрехи, в булския сандък не влизайте. Или другояче казано: не разрешавайте въпроси, които не съответстват на вашия ум, не разрешавайте желания, които не съответстват на вашето сърце, и не искайте да постигнете постъпки, които не съответстват на волята.
Човек трябва да иска онова, което е постижимо за ума. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за сърцето в даден случай. Човек трябва да иска онова, което е постижимо за волята. То е един закон психически.
Всяко нещо има своето време. Пазете времето, което мислите изискват. Пазете времето, което желанията изискват. Пазете времето, което волята, което постъпките изискват.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Осма лекция на Младежкия окултен клас 1 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев