Възпитанието (1940–1941) Том II
И рече им
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Ще прочета само седемнайсети стих от двайсет и четвърта глава от евангелието на Лука. „И рече им: „Какви са тези неща, които си приказвате по пътя и сте тъжни?“
„Духът Божи“
По някой път питат какъв е смисълът на човешкия живот. Да знаеш какво да приказваш. Съвременното човечество е с много големи амбиции. В цялата природа отначало досега всичките животни, които Бог е създал, са имали големи амбиции. Но сега природата държи един метод да възпитава големите същества, за да им покаже, че те не са фактори в природата, че те не вършат някоя голяма работа. Големите същества ядат повече и пият повече. И малките вършат големи работи. Ако сравните отношението между големите и малките работи, които вършат, те са едни и същи. Едно голямо същество свършва толкоз работа, колкото един комар. То мисли, че е свършило голяма работа, без да вземе предвид какво е извършило. Ако един търговец с един капитал от 30 милиона след една година има само 100 лева печалба и онзи, който оперира с 1000 лева, и той печели 1000 лева, питам, каква е разликата мужду големия и малкия капитал. Казва: „Много съм направил.“ Какво си направил? „Толкоз тома книги съм написал.“ Че какво като си написал. Надраскал си черно по книгите. Какво мислиш, че като си надраскал по български или по английски, или по германски, или по руски, или по американски, ти мислиш, че много си направил. Казва: „Зная няколко езика.“ Не знаеш всичките езици на земята. Не знаеш езика на животните, на млекопитаещите, на растенията езика не знаеш, на цветята езика не знаеш, на въздуха не знаеш, на светлината не знаеш. Казвам, че съществува едно голямо противоречие. Посадили няколко дървета на нивата, казвате: „Защо ги посадили там?“ Че къде да ги посадят? „Не му е мястото.“ Къде му е мястото? „Защо на това място? Посадено на друго място, щеше да бъде по-полезно.“ Казвам, посадете вие сега, дето мислите. Те ги посадиха тук, пък вие ги посадете, дето мислите, че може да бъде полезно. Казвате: „Защо вярваш така?“ Чудна работа. Че в какво да вярвам. В дадения случай вярвам, че съм ял, че храната, която съм приел, е приятна, че тя ми причинява приятност. Вярвам, че съм ял добре. Казва: „Не можеш ли да ядеш друго?“ Не зная дали може, то са предположения, то какво ще ям после, то е теоретическо, то е въпрос на бъдещето.
Сега мнозина от вас, българите изобщо, са политикани. И жените, и децата, и бабите са политикани, искат да знаят какво ще стане, кой ще успее в света. Светът е един театър. Всеки ще си изиграе ролята. В театъра всеки играе ролята, която му е дадена. Ако я изиграе добре, ще му кажат, че добре си изиграл ролята. Всичките не може да играят една и съща роля. Всички не могат да бъдат царе, царици, патриарси. Може да има и философи, и професори, и съдии, но ще има и слуги, ще има и крадци и разбойници. Ще се разглежда някое дело на сцената, онзи актьор никога не е крал, дадат му да играе ролята на един крадец. Казват, че майсторски я изиграл. Че човекът никога не е крал, учат го как да краде на сцената. После питат защо хората крадат. Защото са на сцената, играят. Онзи, който открадне, казва: „Актьор съм, роля имам дадена.“
Вие ще кажете: „Кажи нещо по-съществено.“ Да викажа. Най-същественото – да ядеш добре. По-съществено от това няма. Най-същественото е да дишаш, да употребяваш въздуха. Най-същественото, реалното е то. Най-същественото е да мислиш. По-съществено от това няма. Че двама души се бият, то е по единствената причина, че делят хляба. Като не могат да го разделят, бият се. Единият надвива. По-силният надвива по-слабия, взема му хляба и минава за силен. Онзи, който е бит, минава за слаб. Но аз казвам, слабият е всякога по-умен. Силният какъв е? Силният е винаги по-справедлив. Той казва на слабия тъй: „Ти, когато видиш силния, ще му дадеш хляба си и ще оставиш той от добрата си воля да ти даде, понеже е справедлив. – Казва – не е дадено право на слабите хора да делят хляба.“ Ти може да мислиш каквото искаш. Вие казвате: „Не може ли слабите хора да съдят?“ Не е имало случай, дето слабите хора да съдят. Ти може да съдиш само когато си силен и справедлив. Може да мислиш само тогава, когато си слаб. След като те бият, започваш да мислиш защо те били. Ще намериш причината.
Сега всинца вие мислите, че сте силни хора, нали така. Безпокои ви една война, че двама пехливани се борят в света. Вие се безпокоите кой ще надвие. Някой път и двамата ще се уравнят. Тук преди няколко време един български пехливанин и един румънски пехливанин се бориха и българският го надви. След четирийсет и седем минути борба българинът го дигна във въздуха, блъсна го. Другите двама, които се биха, дойдоха наравно, нито единият победи, нито другият. Питам, кое е по-хубаво – да те блъснат на земята или да дойдеш наравно. Хубаво ли е да те блъснат? Че онази струна, ако не блъснеш отгоре с лъка, дава ли звук? Вие може да си прокарате съзнанието на една струна сол, ре или ла, може да милвате с ръката или да я разтръсвате с лъка. Някой път тихо ще говориш. Ще говориш тихо, когато музикантът иска тихо да говориш. Ще говориш високо, когато музикантът иска да говориш високо. Ако на тебе като на една струна ти кажат: „Защо дигаш шум толкоз?“, казваш: „Аз съчувствам на цигуларя, споделям неговата идея. Когато той иска силно да говоря, и аз силно говоря. Когато той иска слабо да говоря, и аз слабо говоря.“ Този цигулар, който сега действа в света – светът е една цигулка, на която той свири. Две струни сол и ла дигат шум повече, ре и ми по-тихи са. Защо двете струни дигат повече шум? Защото цигуларят така мисли. Вие казвате: „Може ли другояче?“ Може другояче, но вземете вие да свирите.
Не давайте ум на хората кой трябва да победи. Вие ли сте създали света? Каква идея имате сега? Кой трябва да побеждава в света. Вие гласувате този или онзи да победи. Кой ви дава право? Вие сте зрители на сцената, гледате. Няма какво да се месите на актьорите какво да играят. Вие ще развалите реда. Няма да казвате онзи тъй и тъй да играе. Вие нямате никакво право да дигате шум. Ще гледате, ще излезете навън. Вие, когато пишете някоя драма, ще я напишете, както вие знаете. Някои сега не могат да спят. Синът се жени, бащата не може да спи. Дъщерята се жени, майката не може да спи. Някой е женен, жена му излязла да се разхожда вън на екскурзия, той не може да спи. Питам, защо. Казва: „Обичам я.“ Чудна работа. Обич, в която съществува смущение, това не е обич. То е късогледство. Ти не знаеш, че само невежите хора се смущават в света. Умните хора разсъждават и вземат поука какво трябва да се прави. Сегашните хора всичките са критици. Казват: „Светът не е създаден както трябва.“ Всички протестират. Вие мислите, че чрез нашите протести вие ще измените хода на нещата. Протестираш, че лятно време е горещо. Ще стане ли по-студено? Или протестираш, че зимно време е студено. Мислиш ли, че ще стане по-топло? Зимата ще бъде точно такава, каквато е. Зимата върви като зима; лятото върви като лято; пролетта върви като пролет и есента върви като есен. Слънцето изгрява както иска и залязва както иска. Твоето мнение, че ти си недоволен от изгрева и от залеза, то е на твоя сметка. Ти мислиш, че си някой фактор. Сега мнозина казват: „Трябва да живеем добре.“ Че какво ти влиза тебе в работата кой как живее. Ако две дървета са поставени някъде, то не е твоя работа. Кажеш: „Ти си израстнало малко.“ То не е твоя работа. Или казваш: „Ти много си израстнало.“ То пак не е твоя работа. Ако всичките треви растяха като дърветата, тогава какво разнообразие щеше да има? Малкото е намясто. То е състояние, не разбиране. Какво да се мисли така – какво е отношението на малката трева или какво е отношението на едно голямо дърво.
Казвам, съвременните хора са крайно непризнателни. Те говорят за Бога. Благосляват хората. То са празни работи. Няма никакво благословение в ръка, която се дига без любов. Ръка, която се дига без любов; ръка, която се дига без мъдрост; ръка, която се дига без истина; ръка, която се дига без живот, без знание, без свобода; ръка, която се дига без храна, без въздух, без мисъл – туй са безсмислени работи в света. Вие ще кажете, че ние работим. Хубаво, онзи, който прави хиляди кукли за малките деца, какво е направил в света? Направил забавление, но той турил една лъжа в тия кукли. Той трябваше да пише така: „Малко детенце, тази кукла не е жива.“ Той я направил като жива. Като бутне детето куклата по корема, плаче – за да мисли това дете, че куклата е жива, че трябва да я къпе, да я облича в пеленички, да я туря в люлката, да я разхожда с количка. Такова възпитание, как мислите, има ли смисъл? Това разбирам за децата. Но виждам сега културни хора, които се занимават с малки куклички и минават за професори, за ръководители на човечеството. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината не се говори. Истината е нещо, което постоянно дава, от която изтича нещо. Пък тъй не се говори. Под думата истина се разбира умрелите плодове – то е истина. Туй, което природата дава, туй, което дишаме, светлината – то е истина. Туй, което в дадения случай приемаме от природата, което ни ползва, което ни повдига – то е истината в света. Няма друга истина в света. Всяко нещо, което заблуждава, то е лъжа. Има нещо, което не носи никаква свобода, никаква мисъл, то е заблуждение. Ще турите свободата в света. Свободата ще ти даде възможност да се наядеш, свободата дава въздуха и след като го приемеш, ти си доволен. Свободата дава светлината. Каква е тази вашата вяра? Вярвате в Бога, и постоянно дигате шум. Защо е туй недоволство в света? Какво искате сега? Вие искате Господ да ви бъде слуга, пък вие да му бъдете господари. То е състоянието на съвременното човечество – всички искат да бъдат господари, а Бог – слуга. Хубаво, вие искате Бог да ви бъде слуга, но в какво да ви служи?
Сега се изисква една трезва мисъл. Туй, което сега имаме, ще се смени. Има една нова епоха, нови условия идат. Онази гъсеница вече е изиграла ролята си – трябва да стане пеперуда. Трябва да направи от себе си пашкул, да стане пеперуда, да може да се ползва от благата, които природата ѝ дава. Питам, ако един ученик го пратят в училището с добра препоръка от баща му – може да има високи препоръки – но ако той не учи в училището, колко пари струват тия препоръки? Тия препоръки през цялата година ще изгубят валидност. Този ученик може да влезе без препоръки и ако учи и е способен, той ще намери препоръки. Кое е онова, което може да ни препоръча сега, кажете ми. Как учите всеки един? Ще кажете, че е ваша работа. Ако вие свирите соло или сам пишете нещо, то е ваша работа, но ако вие сте в един квартет, не можете да свирите както искате – имате една определена партитура, която трябва да свирите добре, в хармония с вашия партньор. Ако сте в един оркестър, трябва да бъдете в съгласие с целия оркестър. Ако вие не свирите в хармония, тогава капелмайсторът ще ви каже: „Моля, поправете се или излезте вън от оркестъра.“
Сега сте толкоз умни, че давате ум на Господа. Казвате: „Това не е направено хубаво, онова не е направено хубаво.“ Нищо не знае, пък дава ум на другите хора. Я ми кажете вие, онези, които са музиканти в България, излюпването на едно пиле и снасянето на едно яйце как ще ги изразите музикално. Снасянето на едно яйце е до. Излюпването на едно яйце е ре. Следователно, за да снесеш едно яйце, за да направиш каквато и да е работа, за да я оформиш, трябва да разбираш ония трептения на онзи музикален тон, с който се строи всичко в света. За да се измъти едно яйце, трябва да разбираш ония трептения, в които нещата се излюпват и добиват цена в света. Трябва толкоз време да се измъти едно яйце. Ако ти не можеш да снесеш едно яйце – думата снасяне на български е двузначна: снасям нещо от по-високо, значи да снемем, или да снесеш едно яйце. Следователно онази кокошка, която влиза в живота, тя сама държи изпит. Тя снася яйцето. Като снесе яйцето, минава за ученичка в кокошото царство. Приета е в училището. Ако може да измъти яйцата си, тя вече минава, че е добре учила. Снасянето на яйцето е прима. Измътването е секунда. Сега де е терца? Изхранването и отглеждането на пилето е терца. Това за музикантите говоря. Ще кажете: „Какво отношение има музиката?“ За мене всичко в света е музика. Всяко нещо според мене, което не е музикално, то не е реално. Всяко нещо, което е реално, то е музикално. И всяко нещо, което не е реално, то не е музикално. Единственото реално нещо в света е онази вечната божествена хармония, в която всичко в света се движи и дава своя смисъл. Ако вашият живот няма хармония в себе си, вие сте в един живот нереален. Щом влизате в един свят, дето чувствате хармония, реалността, вие сте в предградието на онзи велик божествен живот.
Сега аз не искам да изявлявам празни работи, да ви говоря красноречиво, да турям думите си красноречиво, защото музикалният език кой е? Кой е основният тон? Първият основен тон на Битието, това е съюзът и. „И рече Бог.“ Рече е глагол. И – значи Бог намисли да свърже. Съюзът свързва. Две противоречиви неща като ги хармонираш, то е съюз. След като си свързал това противоречие, трябва да искаш да накараш тия същества да действат хармонично. Глагол може да се образува между две разумни същества, които имат отношение. То е действие между тях. Двете ръце образуват един глагол в движението. Някои казват: „Всинца да бъдем равни, да имаме едни и същи права.“ Едни и същи права, както вие мислите, е немислимо да имате. Ако турим еднакво право на краката, може ли да ходят двата крака заедно? Може, ако са ведно двата крака, ще ви турят в автомобил, ще седите, и краката ще бъдат прави. Автомобилът се движи. Но когато излизате из автомобила, как ще излезете? Ако ви снемат от автомобила, ще ви турят на тарга или, вие как ги казвате, когато ви вземат двама души и ви изнесат от автомобила. Че тогаз вие сте един инвалид в света. Щом излезете от автомобила, веднага десният крак ще вземе инициативата, левият ще бъде в тил. После левият крак ще вземе инициативата, десният ще бъде тил – ще имате едно движение. Вие мислите всичките народи да се повдигнат, да имат слава в света. Питам, в света само планини ли трябва да има. И долини трябват. Само долини не може да има. И равнини ще има, и долини ще има, и планини ще има. Равнините, това са децата на планините и долините.
Това са аналогии сега, уподобление. Човек по планините може да се качва, да развива своята мускулна система, своя мозък. В долините може да бъде добър градинар. В полето може да развива земеделие, да придобие истинската храна. В чисто психологическо отношение, ако хората живеят в една плоскост, в поле, ще имат един характер. Ако живеят в долини, имат друг характер. Ако живеят в планини, имат трети характер. Различават се. Следователно природата по някой път е направила света, дето има долини, равнини, за да даде едно разнообразие на живота. Имате радост. Що е радостта в света? Радостта произтича от известна печалба, която вие имате или в умствено, или в духовно отношение, вашите чувства са спечелили, или на физическото поле – радост. Скръбта винаги произтича от загуби, непостижения или в умствения свят, или в духовния, или във физическия. То е скръб. Скръбта винаги е резултат на някакъв недоимък, загуба. Щом имаме загуба, ние сме скръбни. Тъй щото ти мислиш, че си загубил нещо, то може да е фиктивно. Ти тежиш 150 килограма, изгубите 50 килограма от тялото си, мислите, че то е едно нещастие. То е благо заради вас. Защото, ако вие имате един ръст 165 сантиметра височина и имате 42 сантиметра около врата, и ако вие не смалите врата, вас ви очаква апоплексия. Трябва да се намали с два сантиметра врата ви, тялото ви да спадне до 50 килограма. Природата иска да ви освободи от едно голямо нещастие. Вие плачете, че сте изгубили нещо. Нейните закони са такива, че всякога, когато тя отнеме нещо, дава друго. Човек, който изгуби във физическото поле, печели в умственото. Човек, който изгуби в умственото и във физическото, печели в духовния свят. Другояче, ако не загуби, не се компенсира в природата, няма равновесие. Ако ви се случи някаква загуба в умствения свят или във физическия свят, спечелите в духовния, компенсира се. То е равновесие. Някой път изгубите в духовния свят, печелите в умствения и във физическия.
Вие сега не разсъждавате така. Нещо вие сте недоволни в света на физическото поле, дигате смут. Значи какво отношение има смутът, какво произвежда? Цели поколения се осакащат, цели семейства се изтребят от недоволство в себе си. Питам, де са допотопните животни. Имаше животни по 25, 30 метра дълги. Къде са? Няма нужда от тях. Природата няма нужда от тях, изпрати ги в духовния свят. Сега големите животни, мамонтите са в нас. Днес хората имат ненаситни желания. Сега ще ви дам един начин да излезете. Вие се намирате в един свят на дисонанс. Бог направил света красив, хората го развалиха. Понеже го развалиха, Господ сега иде пак да поправи света. Всичко туй, което сега виждате, няма да остане нищо. Всичко туй ще си замине. И слънцето ще си замине, и луната ще си замине, и звездите, всичко туй ще си замине. Ще се яви една нова земя, ново слънце, нова луна, нови звезди, нови хора – един красив свят ще се яви. Казвате: „Сегашните хора къде ще идат?“ Кажете, когато изваждате тросък от вашите лозя, къде ще иде? Туряте го извън.
В дадения случай, като говорим за божествения свят, разбираме, че в божествения свят, дето живеем, всичко нечисто ще бъде изхвърлено. Този свят, който го виждате, той ще остане пак такъв, както го виждате. Жабите ще останат да живеят пак в локвите. Рибите ще живеят във водата. Птиците ще хвъркат във въздуха. Хората ще живеят пак там, дето са живели. Онзи свят, който ще се създаде за бъдеще, онези, които ще живеят в божествения свят, те на земята ще идват на курорт по два месеца лятно време, и пак ще се върнат. Ще дойдат тук като посланици, ще се разхождат из пространството. Сега вие го разбирате – само богатите хора може да ходят на курорт. Сега и богатите хора не могат да ходят. Аз сега засягам, то е слабата страна на съвременната култура. Да ви кажа къде е слабостта на черните. Слабостта е в техните чувства. Всички се удоволстваха. Ако имало хора, които са се удоволствали, туй са лемурийците – те са най-разпуснатите хора, които някога са съществували на земята, които още съществуват. Всичките лоши работи, които съвременните хора ги направиха, се дължат на тях. Клането на животните, яденето на кокошки, дрането на крави – този занаят все от тях е. Всичките престъпления, които се вършат, тяхно изобретение са. И досега вие ги носите. Атлантската раса и жълтата раса, те създадоха насилието в света. Най-голямото насилие тогава е съществувало в света. Бялата раса се създала после. Те се различават, като се изучават черепите антропологически – има известни начини за изучаване черепите на черните, жълтите и белите. Бялата раса влезе в света, за да даде подтик, те да станат носители на човешката мисъл.
Човечеството е минало пет фази. То има тия сетива. Всяко сетиво показва една епоха на културата. Било е време, когато човек се е занимавал само с впечатленията. Тия впечатления, които придобил, останали в ръцете, в лицето. Каквото приел чрез тялото, то е било общо знание за външния свят. Втората култура вече е била вкусът, на човешкото ядене. То е цялото животинско царство, което се е учило. Когато е създаден човекът, то е дишането. Човек се намира във фазата на дишането, обонянието се е създало тогава. Писанието казва: „Вдъхнах в ноздрите на човека, и той стана жива душа.“ Той започнал да се храни чрез мисълта. Той се хранил чрез въздуха. Сегашните хора казват, че само с въздух не може да се храни. Сегашната култура, която иде, ще даде храна чрез ушите. Новата култура ще бъде култура на ушите. Да слушаш, да схващаш най-деликатните трептения и онова, което божествената любов носи. Защото любовта чрез устата не може да се внесе. И чрез ръцете не може да се внесе, и чрез носа не може да се внесе. Чрез ушите ще се внесе. Всеки един човек, който може да възприема любовта чрез ушите, чрез слушането, той е от новата култура. Казва Писанието: „Не само чрез хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза из устата Божии.“
Как може да се възприеме Словото? С всяко Слово, което излиза из устата Божия, човек може да живее. Не само с хляб ще живее човек. Че Словото чрез ушите ще приемеш. Има сила в слушането. Словото е било и в яденето, в пипането, в мирисането е, но слушането сега започва. Всяко Слово, което излиза из устата на Бога, ако се храни човек с него, тогава той е човек на новата култура. Вас ви е страх, като ви говоря, ще се изпоплашите. Мнозина от вас, виждам, се плашат, както мнозина се плашат от слънцето, да ги не изгори. Ако те изгори, ти си приел нещо, може да живееш. Ако слънцето не те изгаря, твоята съдба е решена. Всичките хора, които слънцето не изгаря, побеляват и изчезват от света. Те стават много крехки хора в света. Слънцето има сила да изтегли черното. Ако живеете хармонично, то черното навън. Ако слънцето не изтегли от тебе черното, ти не си в хармония сега. Та по някой път аз харесвам черните повече, отколкото белите. На белите черното е отвътре. На черните бялото е отвътре, черното е отвън. Има хора, които отвън и отвътре трябва да бъдат бели. То е вече другото слънце. Сега ще се направи новото слънце. То като изгрее, изтегля злото. Хубаво е новото слънце. Онова новото слънце няма да изгаря хората. Тогава хората ще бъдат отвън бели и отвътре бели. При сегашните условия човек трябва да бъде черничък. Някога не може да направите една картина само с бели бои. Ако имате бяло платно, с черна боя може да направите картината, но ако имате само черна, картина не може да направите. Пак може да направите, някой казва: „Черно.“ Черното ще го маскираш, нищо не можеш да направиш. Няма смисъл черното. Бялото само по себе си няма смисъл. Едно бяло и черно – животът се осмисля. Черното отвън, бялото отвътре. На черното трябва да се даде най-хубавото жито, да израстне. Като се посее, ще се превърне на бяла храна. Като се превърне на бяло, образува се един сок, който е бял. После той се поляризира в призмата на живота, тогава ще се добие онзи червен естествен цвят, който е носител на живота. Червената кръв е едно Божие благословение заради него.
На Христос, казват, не знаете какво стана. Дойде един човек, ние мислим, че ще освободи Израиля, беше много силен пророк, лекуваше болни, предсказваше много неща. Хванаха го, разпнаха го и всинца сме тъжни за онова, което стана. Но те не разбират. После Христос им казва: „Колко малко разбирате писанията.“ И той започна да им тълкува писанията. Един християнин се чудил на Господа как е възможно човек, като умре, да възкръсне, да оживее. Казва: „Как е възможно, Господи, човек да умре, и пак да оживее? Я ми кажи.“ Сънува един сън една вечер. Сънува един стар човек с брада и му казва: „Ти искаш да знаеш как живее човек, като умре. Може да оживее.“ Той носил един златен часовник. Казва: „Тури го в чутурата и чукай.“ Чукал, чукал, направил го на прах. Турил този прах вътре в торбичката и казва: „Слушай.“ Слуша, цъка тъй – като часовник. Като е стрит на прах, пак цъка. Чудни са хората, когато искат статически положения. Кибритената клечка като се запали и предаде своята енергия на огъня, казвате: „Къде е кибритената клечка?“ В огъня. Какво ще бъде вашето положение, ако дойде един съвършен човек, той, като дойде при вас, говори ви нещо. Ако започнете вие най-малко да се усъмните, ще видите, че той ще изчезне. Какво ще придобиете? Щом се разкаете във вашето съмнение, пак ще се яви пред вас, пак ще стане видим. Този закон е верен.
Съмнението разединява хората, любовта ги обединява. Ако хората нямат доверие един в друг, ако не се обичат, нищо не могат да добият. Без любов вярата не може да се прояви. Без любов и надеждата не може да се прояви, никаква добродетел, в света нищо не може да се прояви без любов. Любовта е първата врата, която се отваря, и всичките божествени блага потичат вътре. Искате да кажете от 22 години на безверие Русия какво доби. Сега някои може да сте болшевици, някои може да сте хитлеристи. Болшевизмът добре дошъл и хитлеризмът добре дошъл, но болшевизъм, който носи любов, който носи мъдрост, който носи истина – добре дошъл. Болшевизъм, който носи знание, свобода, добре дошъл. Болшевизъм, който носи храна, светлина, който носи мисъл, добре дошъл. За хитлеризъм е същото. Хитлеризъм, който носи същото, пак добре дошъл. Всичко в света, което носи светлина, добре дошло. Казвате: „Бъдещото учение.“ Това са дървета. Болшевизмът, това е дърво. Всичките учения, които съществуват в света, са проби. Иде един, който има право да реформира света. Той е онзи, който го е създал. Писанието казва: „В края ще се яви знанието на сина человеческаго.“ На кой син? Този син човечески няма да бъде слаб, да го разпънат. Той ще носи знамето на любовта; той ще носи знамето на мъдростта; той ще носи знамето на истината; на знанието, на свободата, знамето на храната, на водата, на мисълта. Син човечески, който ще дойде, ще каже: „Мир вам. Всички на работа.“
Сега даже тук има някои, които не си говорят. Казва: „Не трябваше да играя тази роля.“ Има нужда човекът от пари. Да краде ли е по-добре, или да копае? Да копае ли е по-добре, или да защитава лоши дела като адвокат? Като лекар да мори хората или да копае е по-хубаво? Да ги лекува, разбирам, но да ги мори, не разбирам. Да насърчава престъплението, не разбирам. Като дойде адвокатът, да каже: „Ти си на кривата страна, да идеш да провериш, твоето дело не е право.“ Адвокатът да каже: „Аз те съветвам да се примириш.“ Ще дойде някой и казва: „Не съм ли аз прав?“ Казвам, не си прав, понеже мисълта ти не е в хармония с Божията мисъл, любовта ти не е в хармония с Божията любов, твоята истина не е в хармония с Божията истина. Какъв е този живот в света? Казвате: „Какво ще стане?“ Ако вървите по този път, тъй ще бъде. Ако вървите по пътя на любовта, по пътя на мъдростта, по пътя на истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко. Ако не слушате, ще бъдете роби, нищо повече. „Какъв ще бъда?“ Ще бъдеш човек. Ако тъй живееш, може пак да се проявят противоречия.
В живота има две противоречия. Злото и доброто еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще ядеш хубавата храна – Словото. Ще се храниш с онази храна, която е жива. Христос казва: „Аз съм живият хляб.“ Как ще го разберете вие? Ще посадиш едно плодно дърво или ще посадиш един декар земя с жито. Да ви кажа как трябва да живеете, ако искате да се храните, да бъдете здрави. Сам ще идеш да разкопаеш един декар, с бел ще го разкопаеш и сам ще го садиш, ще пееш и ще благодариш на Бога. Като израстне житото, ще го изплевиш и ще пееш; като го жънеш, ще пееш; като го вършееш, ще пееш; като го вариш, пак ще пееш. Туй жито, като го ядеш, ще благодариш и няма да кажеш нито една лоша дума, нито псувня, нито мисъл, нито чувство, нито постъпка лоша. Някои от вас искате новото в живота. Така ще си обработите един декар. Един декар е много, вземете една четвърт или една пета от декара, двеста метра, например. Някои ако нямат, и сто метра, ако нямат, и петдесет метра разкопайте ги, да посадите житото и да го отгледате.
Искате нови работи в света. Всички съвременни хора са учители. Българите казват: „Да ми дадат власт, ще беся всички лоши хора.“ Все бесят. Аз казвам, ако стана управник, ще извадя всичките въжета, които висят, ще кажа: „Доста висяха.“ С висене нищо не става, но само с работа. Всеки един, който не работи, е обесен, виси на въжето. Казвам, без бесене. Свещена работа трябва. Свещена работа в нашия ум, свещена работа в нашето сърце. За Бога трябва да го направим. Свещена работа за тялото. Ние трябва да започнем да се срамим. Някой казва, че го е срам. Какво нещо е срамът? Мене само от едно нещо ме е страх, не ме е страх, но ме е срам. Срам ме е от голямата алчност. Всеки, който е чрезмерно алчен, от това да се срами. Срамежливият да се научи да дава – който и да е, и цар да е. Всеки се срами, понеже иска да вземе. Младата мома се срами привидно. Срамът е една лъжа, привиден. Няма по-хубаво нещо човек да бъде свободен. Намирам се между хора, и те искат да знаят аз какво мисля. Две неща може да мисля: или искам да взема, или искам да дам. Има степени в даването, може много да дам. Но принципите са два. Искам да дам – то е хубаво. Искам да взема – то е лошото в света. Кога е лошо? Лошото е, когато трябва да дам, пък искам да взема. Когато трябва да дам, да дам. След като съм дал, трябва да взема. Такъв е законът. След като съм дал на нивата, имам право да взема от нивата, която съм посял, да взема нещо. Ако нищо не съм сял, аз трябва да изправя това. Бог казва: „Ще изпратя духа си, да внесе в нас своя живот, да посее хубавото.“ От туй хубавото посятото ние ще се ползваме. Ние искаме по един механически начин да дойде. Съвременните хора както мислят, светът няма да се оправи. Ще имаме един обикновен живот, какъвто животните са имали. Каквото те са направили, и ние това ще направим. Виждате – животните паметници нямат. Ние имаме паметници. Какво ни интересуват паметниците. Кое е по-хубаво – паметници да имаме или хората да бъдат живи? За бъдеще паметници няма да има. И сега ходят в Йерусалим да търсят паметници там. Ако Христос беше в тази страна, в страната, дето го разпнаха, дето сега ходят да се покланят на Христа, това не е тази любов, която Христос носеше в себе си. Покланяй се на тази любов, която Христос носи в себе си. Покланяй се на онова знание, на онази свобода, на онзи хляб, на онзи въздух, онази мисъл, която той носеше. Това е новият Йерусалим.
Сега цяла Европа какво е? То е Йерусалим, който е обсаден. Днес се бият християнски народи. Защо се бият? Сега да оставим това. В света иде един нов порядък на нещата и никой от вас да не ходи да рита. Какво иде в света? В света иде най-хубавото, което ще ни освободи от лошото. Ще приемем най-хубавото. Най-лошото е, което сме били – роби, досега. В света иде братството. Братството се проповядва. Тази идея е основа. Доброто в природата е основата. Братство има между растенията, братство има между минералите, братство има между животните, навсякъде има братство. Всеки, който отива в другия свят, проповядва братство. Навсякъде има братство. Тази идея е последна. Тя произтича от едно място. От едно място иде братството. Туй, което произтича от два извора, не е братство.
Казвам, кому искате да служите сега? Ако служите на Бога, на всички може да служите. Ако не служите на Бога, никому не може да служите. Значи ние ще кажем – съдбата на всеки народ е начертана отгоре. На България е определено какъв народ може да бъде. Българите не могат да бъдат един голям народ, един народ от сто милиона не могат да бъдат на земята. Толкоз, колкото са, е достатъчно. На всички народи в света ръстът е определен. Българите не са от най-високите хора. Тия мисли, с които се занимаваме по този начин, не са понятни. Хората в новото учение казват: „Какво ще стане?“ Ще видите. Чакайте, ще видите. Тези побеждавали. Кой може да побеждава? Какво значи победа? Германците учат славяните на ум, да мислят хубаво. Славяните ще научат германците да чувстват добре, да постъпват справедливо. Затова ги турил Бог да се бият. Едните ще поумнеят, другите ще станат справедливи, да приложат справедливостта. Славяните носят доброто. Англосаксонската раса носи мисълта. Латинската раса какво носи? Три неща се носят в света: добро, справедливост и мисъл. Та едновременно ние сме латинци, едновременно ние сме англосаксонци, едновременно ние сме славяни. Онзи избраният народ в света, той е, който носи добродетелта в тялото, справедливостта в сърцето и разумността в ума. Той е избраният народ. Всичките народи, които служат на този народ, те са призвани от Бога, те са слуги на Бога, който и да е той. Благословен в света е, който иде да изпълни Волята Божия. Всеки, който изпълнява Волята Божия, носи благото в света.
Та казвам, вие не се смущавайте. Смущавайте се, нямам нищо против това. Като работиш на нивата, ще те заболи кръстът. Не туряй нищо лошо в ума си, кажи: „Няма лошо, нещо хубаво ще излезе.“ Вие искате да победят някои. Хубаво, ако победят славяните, зле е за германците. Ако победят германците, зле е за славяните. Ако победят англичаните, зле е за германците. Победители няма да има. Господ иде сега и ще хване всички за ушите и ще каже: „Кой ви даде правото да дигате шум? Земята е за земеделеца, за индустрия, за наука. Работа на всинца ви дадох. Вие какво правите?“ Казвам, не сме ние съдии. Има кой да съди. Вие гледате като избраник, който гледа своята възлюблена. Той мисли, че като неговата възлюблена няма друга. След като се ожени, вижда, че не е така. Ние имаме думата женитба, жени. Ти жънеш това, което не си сял. Казвам, излез из това противоречие.
Пита ме един: „Как мислиш, кои са по-прави – комунистите ли са прави, хитлеристите ли, демократите ли, богатите ли, сиромасите ли?“ Казвам, комунисти не се раждат хората, хитлеристи не се раждат – те отпосле станаха. Някой е болшевик. Отколко години се роди болшевизмът, социализмът в тази форма? Всички мои почитания за идеите. Тия идеи са хубави, но има още много работи да се турят в тях. Любовта във всички тия форми трябва да влезе. Какви са демокрациите? Иди в Англия, в Лондон, има един квартал от 40–50 хиляди души, преди 25 години дадоха статистика, дето децата не си познават бащите и майките. Ако някой иска да мине в този квартал, трябва да има полиция. Тия хора гладуват. Такъв квартал има в Ню Йорк. Такива квартали навсякъде ги има в големите градове. Всички тия хора си правят оглушки. Такива работи не трябва да ги има. Злото не може да се извини, но все таки злото може да се тури на работа.
Та сега пожелавайте всичко в света да се свърши за добро. Не вземайте никоя страна. Която и страна да вземете, ще се заблудите. Един има да взема, друг има да дава. На когото и да взема страната: ако взема страната на онзи, който има да дава, трябва да дам; ако взема страната на онзи, който има да взема, пак трябва да платя. Ако взема страната на онзи, който има да взема, казва: „Аз нямам, последните си пари дадох.“ Изваждам и плащам, вземам неговата страна. Онзи, който има да дава, казва: „Нямам, да имам, ще платя.“ Аз изваждам и плащам. Аз, за да стана арбитър между двамата, трябва да платя. Казвате: „Не разбирам такава съдба.“ Когато искаш да станеш арбитър, ще отвориш кесията си. Мъже и жени се карат, как ще ги примириш? Много лесно. Той бие жена си, понеже е бедна, няма пари. Турям сто хиляди лева в банката на името на тази, дето я бие. Казвам ѝ: „Слушай, няма да даваш по много, по-малко, по петдесет лева през седмицата, да видиш как ще бъде любезен.“ Ако жена му го бие, тогава на името на мъжа турям в банката сто хиляди лева. И на него казвам: „По много няма да ѝ даваш.“ Много лесно се примирява.
Ако вие можехте да приемете това, но мене ме е страх, че сте още помаци. Знаете какво значи помаци? Съвременните хора се намират в положението на онзи светия, който ходил в Александрия. Като влизал в града, един беден човек го посрещал, завеждал го в дома и го угощавал. Десет–петнайсет години така го посрещал като мил на душата. Започнал да се моли за него, казва: „Много добър човек, петнайсет години все ме посреща, не може ли, Господи, да му дадеш малко парици, да си подобри живота.“ Казва: „Може, но ще си развали живота.“ Казва: „Дайте му, аз мисля, като му се дадат, ще се подобри.“ Казва: „Кажи му да иде на еди-кое си място. Има заровено богатство.“ Той, като извадил това богатство, хвърлил чуковете – той бил майстор – става голям търговец, станал виден в Египет. Минава светията, и онзи хич не го поглежда, не го посреща, с работа се занимава. Един ден го среща на пътя. Казва: „Какво стана с тебе?“ Казва му: „Аз не ви познавам.“ Той излязъл навън и иде ангелът на бедния човек и казва: „Знаеш какво престъпление направи, че отклони душата на този човек.“ Хванал го за врата, че го наложил, както светии се бият. Наложил го хубаво. Като си отишъл светията, започнал да се моли, казва: „Господи, ти можеш да поправиш работата.“ Започнали да гонят богатия човек, да го обвиняват. Изгубил всичкото си богатство и потърсил наново чуковете, захваща стария си занаят. Иде светията, той пак го посреща, води го вкъщи. Казва му: „Аз те познах тогава, но се възгордях.“ Казва: „Помоли се на Господа да ми върне богатството.“ Казва: „Втори път не искам да ме бият.“
Не трябва да бъде нашата душа раздвоена. Може да каже някой: „Тъй му дошло наум, така говори.“ Има неща, за които така не може да се говори. Когато един учител говори по математика, геометрия, химия, физика, той трябва да говори това, което може да се приложи в живота. Можем да говорим само за това, което може да приложим. Всеки ден като прилагаме, ще имаме една придобивка.
Вече в човека се заражда едно чувство, едно ново виждане. Вие за бъдеще ще видите това, което сега е невъзможно да го видите. Това, което сега е невъзможно, за бъдеще ще стане възможно. За бъдеще тия хора, които ще живеят, щом отдалече дойде една мъчнотия, тя – помощта, отдалече ще дойде. За България и за всички други народи от слънцето има бюджет колко енергия да се прати, колко влага да се прати. Бюджет има и за всичките е определено. Ако живеете според законите на любовта, бюджетът, който е определен, ще дойде. Щом направите престъпление, ще се съкрати бюджетът.
Казвам, изпълнете Волята Божия по любов; изпълнете Волята Божия по закона на мъдростта; изпълнете Волята Божия по закона на истината; изпълнете Волята Божия по закона на живота; изпълнете Волята Божия по закона на знанието и по закона на свободата, по закона на храната, на въздуха, на светлината, и Бог ще бъде с вас.
Само един е в света, който може да премахне скърбите. Само един е в света, който може да даде радостта на хората.
Тайна молитва
Тридесет и седма неделна беседа 29 юни 1941 г., неделя, 10 часа София – Изгрев