Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)
Послушание
Човек живее на земята, която влиза в слънчевата система. – Какво представя слънчевата система? – Затворен кръг. И човек е затворен кръг, като слънчевата система, със своя определена повърхност. Като живее, той се движи по повърхността на тоя кръг. – Кое е най-важното за вас? – Животът. – Кое е най-важното за детето? – Животът, знанието и силата. Детето няма знание и сила. В първо време то върви по пътя на животните – пълзи. След време се изправя на краката си и започва да ходи. В развитието си, човек минава през три главни фази: детинство, възмъжаване и старост. Детето расте във физичния свят, придобива сила; възрастният расте в духовния свят, а старият – в умствения свят. Старият придобива знания и опитности, но не може да ги приложи. Той има капитал, който струва милиони, както диамантът, но няма на кого да го продаде. С такъв капитал човек може да умре от глад, а могат някъде и да го убият – скъпо струва тоя диамант.
Като изучавам живота на хората, виждам, как те се движат по периферията на кръга. Виждам мъже, жени и деца, всички вървят един след друг; всеки носи магическата пръчица в ръката си. Мъжете носят магическата пръчица в дясната си ръка, а лявата им е свободна; жените носят магическата пръчица в лявата си ръка, а дясната им е свободна. Когато мъжът настигне друг мъж, удари го по гърба и продължава движението си; когато жената настигне друга жена, хване я за косата и я разтърсва; децата, като се настигат, удрят се по краката. Това е една от картините на живота. Ще кажете, че в тая картина има нещо дисхармонично. Наистина, има известна дисхармония.
Какво представя пръчицата в ръцете на мъжа и на жената? Тя е проводник на енергия, която хората си предават един на друг. Оня, който приема енергия от съседа си, бърза да я предаде на друг, стоящ преди него. Така хората предават енергията си един на друг. Вътре в кръга виждам едно момче, около 15 годишно, даровито и умно, но крайно своенравно – на никого не се подчинява, никакви съвети не слуша. Тая е причината, дето напуща периферията и поема друг път. По картината може да се съди за морала на тия хора. В центъра на кръга е застанал млад, 21 годишен момък – свири на цигулка. Всички се обръщат с лице един към друг, спущат ръцете си надолу, и пръчките престават да се движат. Своенравното дете спира движението си и се вслушва в цигуларя. То следи, как той движи раменете си, как изнася напред ту левия, ту десния си крак и започва да го подражава. Тия движения на детето не са естествени, то не знае, какво означават те. Най-после детето започва да играе, да прави свободни, естествени движения. То се увлича в свиренето и забравя, че окръжаващите го гледат. Първата картина се сменя с втора.
Сега вие искате да се измени животът ви. Как се постига това? – Като повдигнете погледа си нагоре, към небето, към изгряващото слънце, а вечер към светлите звезди. Слънцето носи великата хармония на живота. То крие в себе си велики тайни. Вие всеки ден може да бъдете в тая хармония – от вас зависи това. Малцина търсят тая хармония и се занимават с дребнавостите на живота. Срещнете някого, не го харесвате и казвате: Той е невежа, простак, без никакво благородство. Какво означават думите „невежа и простак“, не знаете. Това значи, да говорите несвързани неща, както орехите, които се търкалят по земята. Ако вземете един костелив орех, може да си счупите зъбите с него. Попадне ли такъв орех в ръката ви, трябва да намерите начин, да се справите с него, без да си счупите зъбите.
И тъй, животът на сегашните хора представя картина на потупване. Те търсят свобода, но не по Божествен начин и, вместо да я получат, объркват конците, не са хванали, както трябва. Ако знаят, отде да хванат и как да намерят края на конеца, всичко ще върви добре. Има нещо объркано в умствения, в духовния и във физичния свят на хората. Те са отделили тия светове така, като че нищо общо няма между тях. Това е все едно да мислите, че между мозъка, дробовете и стомаха няма никаква връзка. Когато човек минава от физичния към духовния свят, той навлиза в по-високи форми на живота и вижда, че такъв свят съществува и в духовния, и в умствения, и в Божествения. Това, което вие считате за нещо високо във физичния свят, в Божествения то представлява нещо обикновено. Там нещата са особени, не като тия на земята.
Някои се занимават с въпроса за квадратурата на кръга. Тоя въпрос е мъчно разрешим. Квадратът, т. е. квадратурата представя условията, които съществуват в оня кръг, дето хората живеят. Квадратът е разумното, което може да използва тия условия. Човек не може да използва всички условия на кръга, затова въпросът за квадратурата на кръга има отношение към друг свят. Да разрешим квадратурата на кръга, това значи, да разрешим смисъла на живота. Тоя въпрос е неразрешим. Защо Бог е създал света, и тоя въпрос е неразрешим. Вместо да разрешаваш смисъла на живота, запитай се, какъв е смисълът на сегашния ти живот. – Защо правя погрешки? – Остави тоя въпрос настрана. Когато се гради къща, не стават ли погрешки? Всичкият материал влиза ли в къщата? Колко тухли, колко вар и пясък остават неизползвани. Ако хората бяха умни, щяха да използват и най-малката частичка, всичко щяха да вложат в къщата. Това не става, защото всеки очаква други да наредят живота му. Някой казва: Да има едно общество, по-лесно бихме прекарали. – Такова общество съществува. Слънцето е едно общество, то грее за тебе. Звездите, дърветата, реките са също общества. Земята, на която живеете, е също едно общество. Какво знаете за тия общества? Какво знаете за тайните, скрити в слънцето, в земята? Какво знаете за слънцето, което всеки ден изгрява? Въпреки това, разрешавате въпроса, какво ще прави човек на оня свят. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, какво ще прави цигуларят, като влезе в оркестъра. – Ще свири. Той ще заеме едно място – или на първия музикант, или на последния – според свиренето му. Той ще свири на един от инструментите в оркестъра, но ще чака да дойде времето му. Не може той да свири, когато пожелае, но ще се вслушва, кога ще дойде определеното за него време. До това време ще слуша, как свирят другите.
Сегашните хора искат да бъдат самостоятелни. Всеки иска да бие тъпана, когато той пожелае и както желае. Ще биеш тъпана, както искаш, но когато си вън от оркестъра. Докато си в оркестъра, ще го биеш точно на определеното време. Ще свириш, както ти диктуват. И животът на хората не се нарежда, както те желаят. Какво представя животът? Според мене, животът се състои от три части: драма – в началото, трагедия – в средата и симфония на края. Сега ние минаваме от драмата в трагедията. След това ще дойде симфонията на живота. Бъдещият живот, който всички очакват, ще донесе разумността. Той ще бъде симфоничен живот. Слънцето изгрява, носи условия за симфоничния живот. Ти дишаш, приемаш диханието на Господа и питаш, де е Господ. Той те е оживил, а ти Го търсиш, не знаеш, де е. Дойде една светла мисъл в ума ти, а ти питаш, де е Господ. Той е твоята светла мисъл. Слънцето е в своите лъчи, а ние питаме, де е слънцето. Ние не познаваме тия лъчи, но те ни познават. Те са Божествените лъчи, които действат в света. Влезе едно приятно чувство в сърцето ти, а ти питаш, де е Господ. Той е в приятното чувство, в неговата топлинка. Постъпиш добре и пак питаш, де е Господ. Той е в твоята добра постъпка. Всяка добра постъпка е проява на Господа. Вън от светлите и възвишени мисли, чувства и постъпки, никъде не може да намерите Господа. Ако хората можеха по друг начин да Го намерят, светът би се оправил досега. Всички хора търсят Господа там, дето не е. Там никой не Го е намерил.
Днес всички хора седят и се питат, какво им е дал Господ. Чудни са те. Слънцето, луната, звездите, цялата земя – всичко е създадено за тях. Ще кажете, че нямате крепостен акт за владение на слънцето, на луната, на звездите. Вие се ползвате от слънцето, от звездите, от водата, от въздуха, от всичко окръжаващо без крепостен акт, а отгоре на това, питате, може ли да живеете без крепостен акт. Вие разполагате с несметни богатства, даром дадени, но не ги използвате разумно. Какво ще прави мухата, ако влезе в една библиотека? Тя ще кацне на една от свещените книги, на втора, на трета, най-после ще си излезе и ще каже: Колко пъти съм кацвала на свещените книги! Много пъти е кацвала, но нищо не е чела. Съвременните хора ходят по свещените книги, но на малцина от тях е дохождало на ума да отворят тия книги и да ги четат. Казваш: Аз видях това-онова, сънувах един важен сън. Остави съня настрана, той е почивка. Важно е, след като си сънувал, да отидеш на работа.
Истинският живот е свещена работа. Какво е почивката? – Свещена почивка. Като се събудиш, благодари на Бога, че си поспал малко и си починал. Като станеш от сън, пак на работа. Вие искате да живеете щастливо. Покажете ми един щастлив човек на земята. Има ли поне един щастлив пророк, щастлив поет, философ или учен? Има ли някой Учител, който да е живял щастливо на земята? Няма щастливи хора в света. Всеки е опитал драмата и трагедията в живота. Сега трябва да опитате симфонията на живота. Като минете през драмата и трагедията – курс от мъчни работи, ще дойде разумният живот. – Какво съм научил в толкова години? – От тебе зависи да научиш нещо. Ако имаш цигулка и 20 години не свириш, а само я показваш на хората, разправяш историята й, кой я направил, колко струва, наистина, нищо не си научил. Нито ти свириш на нея, нито на друг я даваш. Все трябва някои да свири на тая цигулка. Все трябва да дойде някой артист, да те научи, как да живееш. Човешкото тяло е най-красивият инструмент, даден от Бога. Несметни богатства се крият в човешкия ум. Несметни богатства се крият в човешкото сърце. Несметни богатства се крият в душата и в духа на човека. И след това той търси богатството вън от себе си. За да се домогне до вътрешното си богатство, човек трябва да се научи да бъде доволен. Ако се объркаш на планината в тъмна, бурна нощ, не се обезсърчавай. Небето ще се изясни, и ти ще се ориентираш, ще намериш своя път.
Казвам: Най-важното за човека е светлата мисъл; най-важното за човека е благородното чувство; най-важното за човека е възвишената постъпка. Когато цигуларят постъпва добре това е неговото чувство; когато цигуларят внася съдържание в свиренето си, това е неговото чувство; когато цигуларят внася красота в свиренето, това е неговият умствен живот. В свиренето цигуларят участва със своя ум, със своето сърце и със своята душа. На същото основание казвам: Умът и сърцето трябва да взимат участие във всяка постъпка на човека. От години наблюдавам българина и виждам, че той е станал по-духовен, започнал е да се вглежда в погрешките си. Всъщност, българинът е материалист. За една педя земя той разваля отношенията си със своя брат.
Какво ви е нужно сега? – Уважение. Вие нямате уважение помежду си. Аз ви дадох свобода, но вие злоупотребихте с нея. Всеки се е надигнал и мисли, че е свободен. Човек, който не почита хората, не е свободен; човек, който не люби хората, не е свободен; човек, който не може да прави добро, не е свободен; човек, който не използва разумно условията, не е свободен. Днес всички хора работят насилствено – това не е свобода. Да служиш без закон, това е свобода. Дето е законът, там няма свобода. В сегашния християнски свят няма свобода. Сегашните хора са ограничени; всички очакват смъртта си. – Защо? – Под закон живеят. Законът е в Стария Завет. Следователно, смъртта е в Стария Завет. – На какво се дължи нещастието? – На непослушанието на хората.
На какво се дължи щастието? – На послушанието. Всички блага, всички добрини се дължат на послушанието. – Как ще се оправи светът? – Като започнете да слушате всичко, което Бог, т. е. любовта ви говори. Не казвам, че светът ще се оправи, но вие ще се оправите. Обаче, живеете ли в непослушание, всички нещастия ще ви следват. – Богатството не прави ли човека щастлив? – И милионер да си, ако стомахът и дробовете ти са болни, богатството не те ползва. Животът има смисъл само в послушанието. Тогава ще си служиш с организма правилно. Важно е организмът ти, като инструмент, да бъде здрав, за да те слуша. Чудни са хората, когато при най-малкото разстройство на организма си търсят лекар да ги лекува, да ги масажира, да им прави нагревки със специални лампи. Чудно нещо! Бог е поставил на небето слънцето, на което да се греете, а вие търсите лекар да ви нагрява изкуствено с лампа. Това не е лекуване. Ако се греете всеки ден на слънце съзнателно, по половин час, но с участието на мисълта, ще придобиете повече, отколкото да четете с дни в някоя библиотека, да търсите, какво казват лекарите за дадена болест.
Какво струва красивата мома пред слънцето? Ти си се увлякъл в тая мома, тичаш подир нея, пишеш и писма, че не можеш без нея, но тя не ти обръща внимание. Тя е царска дъщеря, не може да се ожени за тебе. Без момата ти можеш да живееш, но без слънцето не можеш. Единствената красива мома, без която никой не може да живее, е слънцето. Като видиш слънцето, ти му пишеш вече любовно писмо. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е свещеният пламък – диханието на Бога – въздухът. Единствената красива мома, без която не можеш да живееш, това е водата. Видиш ли една от тия моми, напиши й едно любовно писмо и благодари и, че тя ти дава условия да живееш. Можеш ли да се ожениш за една от тия красиви моми? Не се заблуждавай. Никой не се е оженил за слънцето; никой не го е завладял с крепостен акт.
Често чувате някой мъж да казва за жена си: Тя е моя жена. Жената казва. Това е моят мъж. И единия, и другият се заблуждават. Някой нарисувал една картина, ти купуваш картината и казваш, че е твоя. Това е заблуждение. Всеки трябва да си зададе въпроса на кого принадлежи. Днес всички хора са роби. Всеки е роб на някого и на нещо, а заблуждава другите, че може да владее. Той мисли, че като се ожени, като има жена и деца, ще бъде господар на условията. В края на краищата, той изпада в положението на овца, на която взимат агънцата, а най-после отнемат и нейния живот. Ако изяждат вашите мисли, ако изяждат вашите чувства, ако изяждат и вашите постъпки, де е свободата ви? Човек трябва да мисли право, да разбере своето положение в света. Какъв човек си, ако за най-малкото докосване до тебе, или за една обидна дума, даваш своя ближен под съд? Сегашните хирурзи турят човека на операционната маса, режат го, вадят вътрешностите му, и никой не смее да ги даде под съд. Бодне ли те някой отвън с игла, ти бързаш да го дадеш под съд. Де е логиката? Аз не поддържам тоя въпрос, не съм за съденето. Кого ще съдиш? Някой голтак, който няма пет пари в джоба си. Какво ще получиш от него? Ще го глобят да плати някаква глоба, и, като няма пари, ще го затворят. Той ще лежи в затвора, а ти ще се тревожиш, че нищо не можеш да получиш. Не давай под съд голтака. Не давай под съд и богатия. Ще кажеш на богатия няколко сладки думи, ще го разположиш, да ти даде поне половината от онова, което ти дължи. Със сладки, с добри думи всичко се нарежда.
Сега, както виждам, първо, вие нямате отношение към Бога. Всички давате съвети на Господа, искате да Го заставите да върши това, което вие намирате за добре. Всеки ден Му четете нотации. Това не се позволява. Вие нямате страх от Бога. От закона се страхувате, но не и от Бога, от Любовта. Като ви говоря така, ще ме разберете криво. Ето какво искам да ви кажа: Вие сте ходили на екскурзия, изпотили сте се, напрашили сте се, валял ви е дъжд, окаляли сте се и едва сте стигнали по домовете си, искате да отидете на среща. Казвам на едного от вас: Не бързай да отиваш на среща. Първо се измий добре, преоблечи се, почини си и тогава излез. Като направя на някого забележка, той казва: Ти ли ще ме учиш? Хората не обичат калта и нечистотията. Как ще те приемат кален в дома си? Обхода трябва да имаш към хората. Когато си тъжен, скръбен, или когато имаш някакво недоразумение с някого, не влизай в дома на своя приятел. Посети приятеля си, когато си добре разположен, когато имаш добри мисли и чувства. Така е от гледището на разумната природа. Да дойде човек в дома ми, когато е богат външно и вътрешно. Защо трябва да чака да се разболее, да обеднее, че тогава да ме посети? Ще дойде прокаженият в дома ми да показва проказата си. Той не иде от любов към мене, а само от нужда.
Сега аз говоря от името на природата. Не говоря за обикновени, за човешки работи. Ако е за човешките работи, всички хора говорят за тях. Всички хора говорят за пари, за хляб, за облекло. Парите нито се ядат, нито се пият. Хлябът, обаче, се яде. Ако ти не го ядеш, друг ще го яде. Човешкото не е фактор в живота. Божественото, като вечно начало, е единственият фактор в света. Човек седи и очаква светът да се оправи. Светът сам не може да се оправи – ние ще оправим света. – Как ще го оправим? – Представете си, че десетина души отиват на планината в снежен ден. Носят хляб, закуски, но кибрит забравят. Стигат на върха, не могат да запалят огън. Всичко имат, запалка нямат. Това е нужно на хората – да запалят свещения огън в себе си. Животът на сегашните хора представя зима в природата. Запалка им е нужна, да запалят огъня, за да се стоплят. Днес всеки проповядва, иска да учи хората. С проповеди светът повече се обърква, вместо да се оправи. Хората се нуждаят от музика – нищо повече. Гладният се нуждае от хляб, жадният се нуждае от вода, оня, който се задушава, се нуждае от въздух; оня, който се спъва вечер, се нуждае от светлина. Всяко външно стълкновение е признак на тъмнина – нощ е около тебе. Изгубиш самообладание – нощ е. В светлината погрешки не се правят. В любовта пакости не се правят.
Любовта е ден, безлюбието – нощ. Безлюбието е отрицателна сила, за която не искам да говоря. Какво ще се говори за скържавия банкер. Ако искате пари, ще ви пратя при него. Той ме пита: Защо пращаш тия хора при мене? Те са лениви, не работят, не искат да плащат. И вие ме питате, защо съм ви пратил при тоя скъперник. – Много естествено, да му дадете нещо. Вие ме слушате от години вече, много знания имате, много желания имате, но сте користолюбиви. Защо не давате нищо от себе си? Давайте поне от старите си дрехи, обувки, книги. Вие сте минали най-малко през 30 – 40 прераждания: женили сте се 30 – 40 пъти, имали сте много жени, деца; имали сте коне, овце, говеда. Някои от вас са били царе, заповядвали са на хората, а сега са прости, невежи. Казвате: Какво да правим сега? Чудно нещо, едно време, като царе и царици, князе и княгини оправяхте света. Сега нищо ли не знаете? Де отиде вашето знание? Де отива захарта, като се тури във водата? – Разтваря се и отива между частиците на водата. Захарта не се губи. Ако вие сте изгубили знанието си, това показва, че то е сянка на истинското знание, то не е реално. Всичко може да загуби човек, но не и царственото в себе си. То е любовта, която трябва да задържи. Царственото в човека е любовта. Царственото в човека е знанието. Царственото в човека е свободата. Следователно, задръжте в себе си царственото.
Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Мисълта е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония на живота. И астрономът, като наблюдава през своята тръба, участва в тая симфония. Той наблюдава, а тръбата му говори. Разумното начало говори и чрез тръбата на астронома, и чрез цигулката на виртуоза. Ако цигулката издава хубави тонове, защо и човек да не може да издава такива тонове? Дайте в ръцете на добрия цигулар една хубава цигулка, да видите, как ще свири той. Същата цигулка, в ръцете на обикновен цигулар, едва ще издава тонове. Дайте цигулката си в ръцете на добрия цигулар във вас. Оставете сърцето на живота да работи във вас. То няма да свири мъчни работи; то няма да свири класическите автори – Бах, Бетовен, Моцарт. Тия неща са мъчни за вас; в бъдеще ще се свирят, да не се сбърка ума ви. Ще ви свиря нещо разбрано, може да е българско – тъжно, или радостно нещо. Когато свиря нещо тъжно от българската музика, след това трябва да се чистя. Драмата и трагедията създават тъжната музика. Добрият живот създава симфонията.
Казвам: Свърши се старата епоха, сега иде новата – симфонията на живота. (Учителят свири). Разумността, която иде, носи красивото в света. Аз се интересувам, от музиката, но не съм свирил много. Човек трябва да знае, че може да постъпва добре, т. е. може да свири. Няма по-хубаво нещо от правата мисъл. Няма по-хубаво нещо от благородното чувство. Няма по-хубаво нещо от възвишената постъпка. Те са музиката на живота. Душата е цигулката на човека. Ако тя не се проявява, какво ще донесе човек в света? – Бог сам трябва да оправи света. – Не е така. Всеки човек е орган на Божествения организъм. Дали е крак, ръка, ухо, нос, той трябва да свърши някаква работа. Ръцете трябва да покажат, какво могат да свършат. Краката трябва да покажат, какво могат да свършат. Всички ние, в даден случай трябва да направим нещо, да свършим някаква работа.
Днес всички хора очакват войната да се свърши час по-скоро. Те не знаят, че войната е благословение за човечеството. Опитностите, които хората придобиват в тая война, ще ги научат на много неща. Сега милиони хора се убиват, но и те ще научат много неща. Страданията учат хората. Сегашните хора живеят, но не са сигурни за своя живот. Сигурност има, само когато обичаме Бога. Само Бог може да ни пази от злото – никой друг. Без Бога бомбите ще дойдат, както дойдоха в Скопие. Погледнеш, тоя изчезнал, оня изчезнал. Какво се ползва човечеството с убиването на хората?
Бъдещето носи живот и свобода на хората, а не смърт и ограничаване. Само живите се нуждаят от свобода, а не умрелите. Казваш: Докато съм жив, много неща мога да направя. Остави тоя въпрос настрана. Какво можеш да направиш? Слънцето не можеш да носиш на гърба си; земята не можеш да носиш; на въздуха не можеш да заповядваш. Обаче, можеш да служиш на ума, на сърцето, на душата си доброволно. Бог не се занимава с нас. Той е оставил други да се занимават с нас и да ни помагат. Той говори тихо на душата ни и казва: Бъдете добри. Отговаряш: За да бъда добър, трябва да съм богат. – Добро с пари не се прави. – За да правя добро, трябва да съм учен. – Учението, знанието е проводник на доброто, но то има и други проводници. Всякога и навсякъде може да се прави добро. Има една философия, една религия, една наука, които са причина за нещастията в живота. Обаче, има една философия, една религия, една наука, на които се дължи щастието. Неразбраните неща причиняват нещастие, а разбраните – щастие. Знайте, че животът е добър, но вие още не го разбирате.
Това, което днес свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засегне всички. Никой не може да се освободи от влиянието на тая песен. Това са тонове, на които не можете да се противите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете. Не гръмотевиците на боговете ще оправят света. – Кой ще го оправи? – Божествената мисъл, която минава през нашите умове, Божествената любов, която минава през нашите сърца и Божествената сила, която минава през нашите души – те ще оправят света. Бог, чрез нас, ще оправи света.
3. Лекция от Учителя, държана на 20 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.