Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.
Верен и истинен
„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Има един стих в Откровението, ще го намерите, казват: „Видях небето отворено и видях кон бял и на него... Верен, Истинен...“. („И видях небето отворено, и ето кон бял и онзи, който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен, и с правда съди и воинствува;“, Откровение, гл. 19, ст. 11.)
В живота има много стремежи. Често съвременните хора са изгубили онзи, истинския стремеж за живота. Дават се различни обяснения за противоречията, които произтичат. Някой път детето се роди хилаво в някой дом. Казват, майката е била болна. Детето е хилаво, причината не е майката. Че майката е болна, тя не е причината. Че неговата майка била болна, че неговият баща бил болен, не са причина. Мислим, че майката е причина. Майката е само едно следствие. Една държава се намира в противоречие. Тя се намира в трудно икономическо положение или може държавата да е бедна с производство, земята е бедна. Някои страни са индустриални. Казват: ако има индустрия. Нима индустрията може да поправи живота? Ония фабрики, които дигат крясък със своите колела, какво ще добиеш ти от този крясък, ако ти седиш десет, петнадесет, двадесет години? Или един железничар, който пътува по железниците, какво ще добие, ако се движи наляво, надясно; или, ако се движиш в един аероплан, какво ще добиеш? Бих желал, ако някой пътува, да пътува със силата на своята мисъл. Ако някой би искал да има удобства, бих искал удобствата, които сърцето дава или туй, което неговата воля може да създаде.
Казвам: При сегашните условия хората са попаднали в едно временно заблуждение. Един съвременен богат човек, като изгуби богатството си, всичката му сила отива. Във войната, щом войниците изгубят оръжието си, всичката сила им отива. Щом си изгуби хляба, войната се свършва. Може да ви докажа това. Докато има снаряжения, хората се бият, но щом хлябът престане, щом снаряженията престанат, те веднага изгубват духа си. Че трябва да се воюва, но как и с какво трябва да се воюва? Погрешното воюване е в света, от което страдаме. Една война, която не се води чрез любовта, не е война. Една война, която не се води чрез мъдростта, не е война. Една война, която не се води с истината, не е война. Аз, като чета историята на великите войни, виждам: всичките войни, които са водени, са водени без любов, без мъдрост и без истина. И затова казвам: Де са великите народи? Великият Вавилон къде е? Помен няма. Къде е Велика Персия? Къде е Великият Египет? И новата история един ден ще бъде такава, както е старата история.
Кое е важното в света? Ние казваме: един народ. Трябва да знаем какво отношение ние имаме, човекът какво отношение има към своето семейство, семейството какво отношение има към обществото, обществото какво отношение има към народа и народът какво отношение има към цялото човечество. И цялото човечество какво отношение има към космоса. Всичко туй е един велик вътрешен организъм. Ние разглеждаме нещата отделно. Ако вие извадите един човешки крак вън от тялото, какво ще стане? Той няма никакво отношение. Кракът сам по себе си не може да се движи. Кракът се движи, когато е свързан с тялото.
Та, когато разглеждаме един народ, не можем да го разглеждаме вън от цялото човечество. Всеки един народ, ние подразбираме милиони разуми същества, които са групирани по един Божествен закон и образуват народа, или много такива народи, които образуват цялото човечество. Пък цялото човечество на Земята образува една малка група. Защото във всичките други планети и Слънцето – няма слънце, няма планети, няма част, където да няма живот, навсякъде има живот.
Сега може да има учени хора, които да възразяват. Да ме извинят учените хора. Те са учени, които има още милиони години да учат. Те знаят толкоз, колкото мравите знаят заради нас. Досега още нито един мравешки вестник не е писал за хората нищо, че има такива културни хора, че са напреднали. Мравите мислят, че са най-учените същества, най-умните същества. Те мислят да завладеят Земята. Мравите мислят, че те изкривили оста на Земята. Понеже цялото южно полушарие е [можело] да се завладее от тях и трябвало да се измени оста да стане по-студено, за да не би да дойдат термитите да изядат всичко. Всичко щяха да изядат.
Сега не искам вие да вярвате в тия работи. Туй е наука. Трябва да мислите. Който иска, да мисли. Доста термити има. И всички съвременни хора трябва да се пазят. Знаеш какви термити има, от които светът може да пострада? Всяка една лоша мисъл е термит. Всяко лошо чувство е термит. Всяка лоша постъпка е термит. Казвате: термити. У нас оста се е изкривила по причина на тия термити в нас. Когато аз говоря, че трябва да се изправи животът, разбирам оста на човека трябва да се изправи. За да се изправи оста на човека, в него трябва да има отличен ум, гениален ум. Някои хора отделят любовта. Аз когато говоря за любовта, разбирам три качества на любовта: любов, която носи живот; любов, която носи мъдрост, знание и светлина; и любов, която носи истина и свобода. Всичко туй е любов. Когато говоря за истината, пак разбирам три неща. Тогава, в истината на първо място думите са важни. Когато говоря за Божията мъдрост, пак същото разбирам. Животът [не] може да се разглежда отделно от любовта.
Та казвам сега: Нашият живот не може да се изправи, по никой начин ние не можем да станем щастливи хора, нито човек отделно, нито семейството, нито народът, нито цялото човечество, ако те не прегърнат онази любов, която небето предлага.
Казвате: къде е тази любов? Тази любов е, която слиза чрез Слънцето, чрез светлината. Тази любов е, която държи всичкото в един контакт, свързано. Всичко туй, което имаме, се дължи на любовта. Реките текат по причина на любовта. Вятърът духа по причина на любовта. Хората се движат по причина на любовта. Къщи се градят, тренове вървят, всичко това става в света по причина на любовта. Вижте онази малката птичка, която ходи да събира сламки, да си направи гнездо. Причината е любовта. Ако нямаше този вътрешен импулс, никак нямаше да прави гнездо. Ако няма тази любов, нищо не може да се направи. Вие искате да имате една къща, понеже любовта ви подбужда.
По някой път мислите, че ако къщата може да бъде по-голяма, и любовта ви ще бъде по-голяма. Но колко голяма къща можете да направите? В Америка сега има около сто и двадесет-етажни здания. Някои от тях са по-високи от Айфеловата кула. Такива са тия небостъргачи. Тия небостъргачи имат граница, докъдето може да достигнат. Преди векове хората бяха намислили да направят едно здание, да достигнат до облаците. Господ като видя тяхното безумие, размеси езиците им. Многото езици произлизат от големите идеи, да съградят нещо великолепно, да не се боят от потоп в света, ако стане. Потопът е опасен, но против него цяр има. Но когато дойде огънят? Да кажем, че и Земята не е сигурна. Като дойде огънят, и тази Земя ще се разтопи. Тия хора, които живеят сега, ако се образува на повърхността четиристотин–петстотин градуса топлина, как мислите, сегашните органически същества биха ли могли да живеят? Ще има ли някой друг живот? Този живот, както го разбирам, няма да бъде такъв.
Сега психологически аз искам да ви наведа на ония причини, на ония закони, които действуват в нас. Съвременните психолози говорят много повърхностно за човешката душа. Религиозните хора, и те говорят много повърхностно за Бога. Те считат Бога едно същество като човек, с наклонност да му принасят жертва. Едно време са му принасяли жертва агнета, волове, даже някои от старите пророци са въставали против тази идея и казвали: „Господ не се нуждае от вашите овци.“ Като принесеш малко масло на Господа, мислиш, че ще Го подкупиш.
Единственото нещо, с което можем да привлечем вниманието на Господа, то е да имаме любов към Него. То е първото нещо. С нищо друго не може да се привлече вниманието на Бога. Второто нещо, с което можеш да привлечеш вниманието на Бога, то е онази светлина, знанието, което имаш – че ти разбираш любовта и мислиш тъй, както Господ мисли. Като види това Бог, приятно Му е, че има едно дете, което мисли умно, както Него, не е глупак. И после, третото нещо – че туй дете е свободно. Верен, истинен се нарича. Това дете, каквото каже, не го изопачава нито на един косъм.
Сега, вярващи има, които казват: „Аз съм готов да умра за Господа.“ Готови са да умрат те тъй, както апостол Петър умря. Той казва: „Господи, всички да се отрекат, но аз, Петър, няма да се отрека. Ти, Господи, ще видиш, че Петър е този, Ти на мене разчитай.“ Този герой Петър, когато една слугиня му казва: „Ти да не си от Неговите ученици?“, той казва: „Не, не съм.“ Герой е Петър. Тамън се отрече, изведнъж дойде друг да го пита. Три пъти се отрече той. Туй е лошата страна на Петър. Петър изгуби силата си. Дотогава той беше Петър, но като се отрече, стана Кифа. Няма да ви тълкувам думата „Кифа“. Защото за мене думата „Кифа“ е една. Всеки човек с необрязано сърце е Кифа. Всеки човек, който не си държи думата, е Кифа. Всеки човек, който не знае да мисли, е Кифа. Всеки един човек, на когото колелото се върти на една или друга страна, е Кифа. Всеки в света, който не върви както трябва, е Кифа. Казва Христос на Петра: „Ти си Кифа, но отсега нататък няма да бъдеш Кифа, но ще бъдеш Петър, камък, на който може да се съгради нещо устойчиво.“
Всички вие сте войници. Трябва да имате ново снаряжение. Пушките трябва да бъдат направени от веществото на любовта. После, барутът трябва да е направен от знанието, от мъдростта, а пък прицелната точка, далечното биене, истината трябва да бъде. Пушките далеч трябва да бият, на тридесет–четиридесет километра. На няколко хиляди километра като хвърли, да удари. От единият край до другия на Земята да бие. От България да може да обстрелваме на която и да е точка на земната повърхнина. Ако някой не се подчинява, да го обстрелваме оттука с гранати и за четири–пет часа ще го обстрелваме и да го очистим.
Да ви кажа сега по кой начин. В новото воюване не се позволява убиване, но се позволява приспиване. Приспивайте вашите неприятели в себе си, не ги убивайте. Вие освен че не ги приспивате, но ги събуждате. Всяко едно неестествено желание – ти си събудил един свой неприятел. Всяка една мисъл неестествена – ти си събудил един неприятел. Всяка една неестествена постъпка – един твой неприятел се събудил. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ Но кой? Аз допълвам (някой ще възрази, не притурям, но казвам, което не е казано): Ако ти не може да побеждаваш с любовта, ти не си добър войник. Ако ти не може да побеждаваш със знанието, със своята светлина, че като хвърлиш светлината, да победиш, ти не си от добрите войници. Ако не можеш да освободиш себе си и другите хора, ти не си от добрите войници. Отдето минеш, трябва да освобождаваш.
Казвам: Ще обезоръжаваме старите хора. Казвам: С тия оръжия не могат. Като ги обезоръжиш, ще му дадеш своето оръжие и ще му кажеш: „Ще станеш истински войник.“ Някои казват да се разпуснат войниците. Аз не съм за разпускането на войниците. Ние сме за мобилизиране на войниците. Да се мобилизират по любов. Демобилизиране постарому, а мобилизиране по любов. Всички други глупави работи да се демобилизират, а [с] всички хубави работи да се въоръжим – с новите оръжия.
Вие всички очаквате да дойде някой да ви освободи. Кой кого освобождава сега? Адам като беше в рая, очакваше някой да дойде да му осмисли живота. Той се чувствуваше ограничен. Казва: „Не си струва сам да живее човек, да има другарка като мен, да я прегърна, да я целуна. Виж другите животни, пък тя да ми каже сладка дума, да ми говори. Пък аз съм сам, няма кой да ми говори. Хубаво е да има една женица.“ Адам така си говореше. Не го казваше, но в сърцето си мислеше. В него имаше една мисъл, казва на Господа: „Всичко си направил много добре, но не си предвидил едно нещо, забравил си.“ Когато Господ позна това, тури го в дълбок сън и казва: „Искаш една жена, ще ти направя.“ Извади я из ребрата му, тя беше скрита. Но тя беше, която го човъркаше. Тя казва: „Кажи на Господа да ме извади навън.“ Вие не сте Ева, вие сте образ на Ева. Дотогава, докато човек е мъж и докато човек е жена, не е разбрал живота. Жената разбира живота по един начин, мъжът разбира живота по друг начин; и двата възгледа са прави, но това не е Божественото начало. Жената сама по себе си не носи щастието в света и мъжът сам по себе си не носи щастието в света. Аз ще ви кажа къде е погрешката. Мъжът и жената трябва да се съединят в едно и да привлекат със своята любов Бога. Бог като дойде в света, то е смисълът на живота. Мъжът и жената, които не могат да привлекат Бога с ума си, техният живот носи нещастие. Децата, които се народят, ще измрат. Каквото и да направят, всичко ще изчезне. Ако привлекат Бога с любовта си, те ще родят туй, което никога не умира.
Казвам сега: Новият Адам, който иде, няма да бъде в живота по законите на стария Адам. Новият Адам, който иде в света, и новата Ева, която иде в света, ще се съединят в едно, да привлекат Бога. Тогава се изпълнява онзи стих, който казва: „Дето са двама събрани в Мое име, и Аз ще бъда там.“ Те разбират по човешки. Щом дойде Бог да живее между нас, ние няма да умираме. Тогава всичките страдания ще изчезнат, сълзи няма да има, беднотия няма да има, смърт няма да има, всичко ще бъде тъй, както вие го чувствувате в себе си.
Сега, като ви говоря, казвате: „Колко е хубаво да има някой човек, както го е Господ направил.“ Най-лесното нещо в света е и от него ние се плашим. Казвате: „Как да обичаме?“ Няма по-лесна работа от любовта в света. Питам: Колко материал се изисква да кажеш една сладка дума? Колко лева струва материалът да кажеш една сладка дума? Не само думата, освен думата, която ще произнесеш, трябва да знаеш закона, да вложиш в самата дума светлина, да вложиш в самата дума топлина, да вложиш в самата дума сила. Имаме такъв пример. Когато Христос казва на онзи, който боледува тридесет и осем години, казва му: „Стани и ходи!“, той стана и проходи. Тази дума беше казана с любов. Христос каза: „Стани!“
Казваме сега: Христос не е минавал. Колко пъти е минал и казва: „Станете!“, а вие не ставате. Туй е съмнението, което съвременните хора имат. Аз чета съмнението, чета мислите на хората. Казвате: „Този какво [е] дошъл? Ние си имаме учение, църква си имаме, ние вярваме в Христа.“ Че, туй е една лъжа. Ако вие вярвате в Христа тъй, както аз разбирам, между вас щеше да бъде Царството Божие и всички да живеете добре, и владици, и попове, и жени, и мъже, и деца. Да живеете, да няма бедни хора, да не умират хората.
Сега той си мисли, като умре, кой ще го погребе, поп ще го погребе или владика ще го погребе. Ще ми разправяш, че ти вярваш в Христа. Колко владици погребаха Христа? Няма какво да уподобяваме на никого. Всички проповедници, бащи и майки, са служители на Бога. Дотогава, докато майката е служител на Любовта, тя е майка. Докато бащата е служител на Любовта, той е баща. Докато владиката е служител на Любовта, той е владика. Докато свещениците, учителите, съдиите, всеки, който служи на Любовта, той е истински служител. Всеки, който служи без любов, той е на крив път. Ако аз съм дошъл да заблуждавам хората в света или ако вие сте дошли да заблуждавате хората в света, какво ще придобиете, кажете?
Казвам: Всеки може да знае заблудил ли се е или не. В една тъмна къща ще излезеш. Ако се спъвам във вашата светлина, вашата светлина не е на място. Ако вие се спъвате в моята светлина, моята светлина не е на място. Ако при моята светлина можете да ходите без спънки, тази светлина е на място. Аз не казвам, че тази светлина е моя. Не казвам, че Слънцето аз го направих. Може да кажа и това; вие ще кажете: да кажеш е едно нещо, а да се направи е друго. Как аз ще се изтъпанча да кажа, че аз съм направил Слънцето, пък аз не съм го направил? То е лъжа. Може да кажа, че направих Слънцето, когато Бог живее в мене. Аз ще кажа: аз направих Слънцето, а Той говори. Тогава казвам, че аз го направих, аз говоря в Неговото име. Не казвам, че Бог го направи, понеже Бог е в мене, аз говоря в Неговото име, понеже Той и аз едно сме. Каквото Той направи, като че ли аз съм го направил.
Ще каже някой, че това е богохулство. Аз разсъждавам и казвам: Ти като говориш, не е ли богохулство? Като кажеш ти, че църквата е всичко, не е ли богохулство? Като кажеш, че църквата спасява, не е ли богохулство? Как спасява църквата? Еврейската църква спаси ли евреите от всичките нещастия? Моисей можа ли да спаси евреите от гонението, което имат? Да не се заблуждаваме.
Моите уважения към всичките светии. Но всеки един светия е на мястото. Окото на светията е на място. Ухото на светията е на място. Устата на светията е на място. Пръстите са на място, ръцете са на място. Не трябва да даваме ние на някое нещастие по-голяма цена, отколкото то има. Всичките светии имат една цел, всичките имат любов към Бога. Не може да кажеш този, онзи. Един светия, когато говори, [се] има предвид, че във всичките светии, Бог говори в тях. Те всички говорят в името Божие. И тогава, всички, в които Бог живее, в техните сърца, в техните умове, в тях трябва да имаме онази безгранична любов. Онези, които така не разбират, трябва да ги доведем до познанието да обърнат още един лист.
Казвам: Онзи, който е начертал съдбините на България, той е онзи Бог, Когото познаваме, Който живее вътре в мене и ми казва цялото бъдеще какво ще бъде на България; мога да ви го кажа, но ако имате любов към мене. Ако нямат любов, нищо няма да им кажа. Ако имат любов, имате едно велико бъдеще. Ако нямат любов към Бога, ще имат едно страшно бъдеще, по-лошо от еврейското. Дали вярват? Ще го видят. Моисей казва на еврейския народ: „Бог ще подигне пророк между вас като мене и този пророк, който не го слуша, той ще се изтреби от Земята.“ Туй е, което казва Моисей. Дойде пророкът, не го приеха, не го искаха. Казват: „Не го знаем откъде е. Моисей знаехме откъде е.“ Моисей се оплакваше и казва: „Господи, и мене ще убият.“ Казва: „Не бой се.“
Аз искам да ви наведа само на онзи факт. В какво седи животът? За мене съществуванието на един народ е, когато любовта царува в този народ. За мене целта на един човек е дотолкоз, доколкото любовта царува. Щом любовта царува, той е човек. Той ще има дълъг живот. Той е ценен. Ако искаме да бъдем ценни, и в сегашното време, и в бъдещето трябва да имаме онази непреодолима любов към Бога и от любов към Бога да обичаме всичките.
Казвам: Добрите хора са в света, които ще уредят света сега. Казват, нова Европа щяла да се урежда. Ние ще си дадем думата на Европа, от нас зависи. Каквото кажем ние, това ще бъде и всички ще се подчинят. Новият живот в света без любов не може да дойде. Новият живот не може да дойде без мъдрост. Новият живот не може да дойде без истина. Каквото са казали светиите, каквото казал Бог, каквото е казал Бог чрез мене, всичко това ще бъде. Тия работи ще се коригират. Постоянно ме питат кога ще влезем в Добруджа, ама те искат без любов. Те уповават на своите вътрешни пушки. И като кажем на румънците само, те зад Дунава ще отхвръкнат, даже не трябва една пушка да гръмне.
Всичко туй ще бъде. Аз говоря за един бъдещ живот. Говоря не такива да бъдете, българите, каквито сте. Аз не бих желал да ви срещам такива, каквито сте сега. Добри сте. Само че бих желал да срещам българите, като говоря, умът им да е пълен със светлина, да свети, сърцето да е топло, здраво, че като го срещнеш, в него да има доблест, българин да бъде.
Онзи, който е яздил на белия кон, се е наричал Верен и Истинен. Слушал съм много пъти да говорят: „Ние сме чада Божии.“ Не може да бъдеш чадо Божие без любов. Не може да бъдеш чадо Божие без мъдрост. Не може да бъдеш чадо Божие без истина. Не можеш да бъдеш чадо Божие, ако нямаш живот в себе си. Не може да бъдеш чадо Божие, ако не си свободен.
Та казвам: Всички разбират, че да станем чада Божии, трябва да бъдем бедни. Не, богати трябва да бъдем, богати с любов. Онова богатство, което никой не може да отнеме. Единственото богатство, което никой не може да отнеме, то е любовта. Вие всички се заблуждавате и мислите, че някой може да ви открадне любовта. Единственото нещо, което не може да се открадне, то е любовта. Може да ви открадне някой любовта, но любовта като иде някъде, тя ще се завърне; сто пъти да я задигнат, тя се връща. Тялото се връща при майка си. Туй сто и едно на стоте е вярно. Светлината никой не може да загаси. Никой не може да отнеме своята свобода.
Първото нещо: вложете за основа любовта, която ще ви направи силни в света. Мнозина от вас сте семейни. Не може да живеете с вашите Адамовци. Не може да се спогаждате. Децата измират. Ева не може да се спогажда. Защо? Не само да кажете, така знаете, но да имате онзи свещен трепет като видите майка си, но да ви трепне, да виждаме в майка си Божественото лице. Синът и дъщерята като видят майка си, този син и тази дъщеря да са готови за всички жертви и майката като види детето, да вижда образа Божи и тя да е готова за всички жертви. Мъжът и жената да са готови на самопожертвувание.
Сега, да се разберем, какво разбирам под самопожертвувание. На Земята един голям извор, който тече, той показва закона на жертвата. Той постоянно се жертвува. Вие мислите, като се пожертвува човек, ще изтече. Не, той постоянно, вечно изтича. Туй, което вечно изтича и дава живот, то е жертва. Без любов никаква жертва не може. Ако туриш вода в едно шише, то не е жертва. Когато някой човек ни дава вода от едно шише, аз зная, че той иска да ме умори. Когато искам някой човек да живее, казвам: Ела с мене, да идем при извора. Казвам: Пий от тази вода. Искам да живееш дълъг живот. Ако пиеш от извора, ще живееш още дълго, а ако пиеш от шишето...
Аз искам да ви почерпя, да ви заведа на Витоша, някъде при някой голям извор, от който да пиете, да се продължи вашият живот. Този извор, това е Словото Божие. Трябва да вярвате в Бога. Знаеш каква вяра трябва да имате?
Мене някой път ми става криво, когато говоря за себе си. Да говоря за себе си в добър или в лош смисъл. Кой от вас не иска да бъде големец? Кой от вас не иска да бъде светия? Кой от вас не иска, това, което каже, един ден да стане? Кои от вас не искате да станете милионери? Не го изказвате, но във вас е спотаено. Вие го имате. Аз като говоря за себе си, чета във вас, вие казвате: „Че, остави място, много ни засенчи; и за нас да има малко място.“ Аз ще ви кажа една истина. Когато говоря за себе си, подразбирам едновременно всичките хора. Аз не отделям себе си от тях. Бог всичко в света както е направил, и аз между тях, не че един трябва да се съпостави. Когато аз говоря, подразбирам: ние всички направихме, Господ и аз направихме света.
Там, във Варна, имало един служащ в гимназията, който се е занимавал с пощата, разсилен, питат го: „Колко вземаш?“ Той казва: „Моята заплата и тая на директора – осем хиляди лева.“ Неговата заплата е шестстотин лева, но той, за да не се унижи, казва: „Заплатата на директора и моята е осем хиляди лева.“
Ние, новите хора, трябва да бъдем съвършено искрени. Не на всички да кажем, няма защо да го казваме, но абсолютно в душата ни да няма никакъв оттенък. Не да кажем нещо, което не е вярно. Аз съжалявам по някой път, че някои работи ги правя по-малки отколкото трябва. Някои мислят, че съм говорил повече. Аз наполовината говоря. Някой път се утешавам, каквото стане, да не го казвам, иначе щеше да се пукне шишето. Казвам: Направих погрешка, че не го казах. Казвам: Иначе щях да направя две погрешки. Щях да уморя тия хора.
Един евангелски проповедник безпокои Христа и казва: „Покажи ми Твоята любов. Искам да живея по Твоята любов.“ Една вечер го посещава любовта, започнала да работи – той сам ми разправяше това. Той казва: „Господи, стига вече, не мога да седя на краката си.“
Вие често казвате: „Напуснал ни е Христос.“ Вие казвате като онзи евангелски проповедник, но като дойде Христос, не ритайте. В новия живот ние се нуждаем от едно вътрешно спокойствие. Тогава всеки да се изправи, да се радва, че среща своите братя, да се радва на Слънцето, което грее, да се радва на растенията, на всичко онова. Туй е положението. Тогава, като срещнеш един сиромах, да се радваш и сиромахът като срещне богат, да се радва. Богатият да се радва на сиромаха и сиромахът – на богатия. Богатият трябва да се радва на сиромашията на бедния и сиромахът да се радва на богатството на богатия.
Казвате: „Как ще бъде това?“ В света не е ли така? Ние, богати и бедни, по какво се различаваме? Всеки приема; и аз дишам както искам. Нито купувам, нито той купува светлината, която приемаме. Казвате: „Как може?“ Някой път бедният приема светлината по-добре, отколкото богатият. Бедният някой път яде по-сладко, отколкото богатият. Ние имаме съвсем човешки порядък. Ние искаме да го турим в касата и като се затвори в касата, мислим, че животът е сигурен.
Сигурността седи в това, че постоянно приемаме Бога. Бог постоянно чрез светлината се влива в нас. Бог чрез въздуха постоянно се влива в нас. Чрез храната, чрез всеки човек, чрез всяко растение, чрез всяко камъче, чрез всяка дъждовна капка. Една капка като падне, Божието присъствие се влива в тебе. Ние сме заобиколени от безброй свидетели, които работят за нашето подигане.
Тогава, събуйте си краката сутрин като излезете и с боси крака по росата като походите, като се радвате, да ви стане приятно. Като видите малките тревички и цветенца, да ги помилвате с крака си. Отдето минете, като погледнете, на растенията да се радвате. Като минавате през реките, да се радвате. Като ходите по камъчетата, да се радвате.
Може да направите друг опит. Да си събуете краката между циганското тръне, сто декара да го преминете както онези, които играят на огън. Всичките тия цигански тръне ще станат на рози. Няма да има бодене, но ухание. Ще видите, че циганските тръни ще се превърнат на рози. За онези, които любят, са рози, а за онези, които не любят, са цигански тръне. Ако светът е лош, нямаме любов. Когато любовта дойде в нас, всичко ще бъде рози.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
Има един вътрешен изгрев в човешката душа, за който всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне.
40-а неделна беседа, държана от Учителя на 14.VII.1940 г.,10 ч. сутринта, София – Изгрев.