от ПорталУики
Версия от 05:41, 6 юли 2011 на Valiamaria (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

Светлина, топлина и сила

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 16-а глава от Евангелието на Лука: от 10-и до 17-и стих.

„Духът Божи“

Ще се спра върху стиха за двамата господари. Думите „двамата господари“ ви се виждат много обикновени. Най-трудното положение, в което човек може да се намери, е да има двама господари, и то двама господари, които не се съгласяват един с друг и които имат диаметрално противоположни разбирания.

Аз няма да се спирам да обяснявам нещата, защо са така или иначе. Когато един художник рисува, той трябва да рисува туй, което му е дадено. Той трябва да бъде реалист. Защо е така, това е негова работа. Един виден музикант не трябва да критикува това, което му е дадено. Ние сме дошли на Земята да живеем и трябва да живеем. Защо Земята се движи с такава бързина? Защо се върти около Слънцето? Това са посторонни въпроси. Това са политически въпроси. Никой не е мислил досега по този въпрос.

Ние всички имаме идеята да завладеем света. Ние мязаме на онзи свещеник, който първоначално бил беден, но като спечелил малко парици, купил си една доста хубава нива. Като поглеждал нивата си, той си казвал: „Да знаеш сега, че поп те владее.“ Нивата му отговорила: „Като на тебе такива деветдесет и девет попа кожата одрах, а на други, на които съм одрала кожата, брой нямат.“ Това е анекдот. Но дали действително това е така, то е въпрос.

Някой път казват, че магарето казвало нещо. Дали магарето е казало това, въпрос е. Но поговорката е такава. Погладили магарето по задницата и то казало: „Тъпан бие на долната махла.“ Като го погладили по главата, то казало: „Тъпанът дойде и в горната махла.“ Дали е казало магарето така, то е въпрос. „Тебе думам дъще, сещай се снахо.“

Понеже ние сме от разумните хора, ние се намираме пред природата, която е затворена книга. Трябва да я отворим. Тя съдържа формули, задачи, които ние трябва да разрешим. Някой от вас е в женска форма – една задача е това. Някой е в мъжка форма – една задача е това. Вие гледате на тялото си, но трябва да знаете, задача е това. Вие гледате един вол – задача е това. Волът разрешава една задача. Гледате едно дърво – и то е една задача. Дървото разрешава своята задача.

Ние мислим, че дърветата не са интелигентни, че не са разумни. Това е наше субективно схващане; всъщност дърветата са същества, които помагат за нашето щастие. Те се жертвуват за нас. Няма къща, в строежа на която да не е турено някое дърво. И тези малки дървета, греди, маси, столове, на които стоим и с които си служим, не са мъртви, но са живи. Вие казвате, че те са мъртви. Ако едно дърво умре, то съвършено ще се разглоби. Дотогава, докогато във всеки предмет има сцепление, то има живот. Значи, има едно сцепление между частичките и на твърдите вещества, което им придава живот. Има сцепление и в течностите, но по-малко, вследствие на което нямат своя форма. Има и въздухообразни вещества; и те имат сцепление, но по-малко.

Сега мога да ви говоря философски, но философията е отвлечена работа. Да си философ, това значи от нищо нещо да изкарате. Да вземеш само една причина и от нея само да извадиш ред заключения. Ако на един философ кажеш, че жената погледнала накриво мъжа си, той ще извади ред заключения, защо жената погледнала накриво мъжа. Той ще извади ред аргументи, доказателства. Със своята философия, той ще изкара ред заключения и аргументи за отношенията между мъжа и жената.

Има много примери в света, които като се привеждат на хората, все ще се обиди някой. Едно време имаше иконописци, които като рисуваха икони за онзи свят, поставяха владиците и поповете напред, а другите грешници – подир тях, и всички ги теглеше дяволът. Сега тези икони не ги виждам вече. Разправят за един знаменит италиански художник, който нарисувал една хубава икона, която била поставена в църквата. Иконата представлявала ада, в средата на който бил поставен един папа. Тогавашният папа извикал художника и му казал: „Извади папата от ада, от твоята картина, защото ти уронваш престижа на папата.“ – „Не мога, Ваше Светейшество. Не мога да направя това поради законите на църквата, които казват: каквото е станало, не може да се измени.“ Следователно, веднъж папата влязъл вътре, не може да се извади навън. Къде се крие дълбоката идея? Значи, не може да направиш едно престъпление и да му дадеш благовиден характер, че е добро.

Доброто и злото се отличават по своя резултат. В света има едно привидно добро и едно привидно зло. Но има едно съществено зло и едно съществено добро. Ако ти спъваш ума на един човек, това е зло. Ако спъваш сърцето на един човек, това е зло. Ако спъваш волята на един човек, това е зло. Ако спъваш неговата душа, това е зло. Този принцип е всякога верен. Хората едни други се спъват, вследствие на това те стават проводници на злото. И тогава те почват да обясняват какво нещо е злото. Злото е нещо необяснимо, но въпреки това съществува в света. Злото се проявява, когато остане свободно. Само по себе си злото не е зло. Злото е зло в сравнение с доброто. И доброто е добро в сравнение със злото. Доброто само по себе си не е добро. То е добро по отношение на злото. И злото е зло по отношение на доброто. Обаче двете отделно взети, нито злото е зло, нито доброто е добро. Как ще разберете това? То е философски въпрос.

Аз ви давам тези неща като аксиоми в живота, които както да извъртате, както искаш да разрешиш, те остават неразрешени въпроси. Често вие казвате, че не ви обичат. Че отгде знаете, че не ви обичат? Не сте ясновидци. Преди години аз срещнах една млада сестра, която като гледа, отдалеч не вижда, но ми каза, че видяла някого отдалеч и видяла, че той не я обича. Питам я: „Ти нали си късогледа, как го видя?“ – „Видях го“ – казва тя. Не го е видяла тя, но го е почувствувала. Виждането и чувствуването са две различни неща. Но тя настоява, че го е видяла. Често хората казват, че Слънцето залязва. Изречението е вярно, но Слънцето привидно залязва. Слънцето залязва по единствената причина, че Земята се върти около своята ос. За да се убедим, че Земята се върти, трябва да ни се доказва с ред аргументи. Докато сме на Земята, ние фактически не можем да видим това въртение, нямаме съзнателно доказателство, че Земята се върти. И като се върти Земята, ние се чудим как се държим на нея, че не ни изхвърля в пространството.

Сега да оставим настрана този въпрос, да оставим настрана въпроса за пространството, за въртенето на Земята. Под думата „въртене“ на Земята ние разбираме живота. Всички ония неща, които ние изпитваме физически, те се намират в едно статическо положение, заради което може да ги наблюдаваме. Следователно ние виждаме само ония неща, които са в статическо положение, които стоят на едно място. Онези, които са в движение, ние не ги виждаме. Ние виждаме само тяхното движение.

Тъй щото, като кажете, че някой не ви обича, вие чувствувате самото това нещо, но не го виждате. Аз мога да констатирам за всеки едного дали ви обича или не. За това са нужни доказателства. Какви доказателства? Достатъчно е само да премеря врата на човека. Като срещна една млада мома и един млад момък, мога да позная дали момъкът обича момата или момата обича момъка. Ще премеря врата, ръката им, ще опитам пулса и ще се произнеса за степента на тяхната любов. Ако любовта се увеличава, след нея заедно се увеличава и топлината му. Ако любовта се намалява, в човека се явява известна студенина. При това, ако обемът на врата се увеличава, този човек има любов. Ако обемът на врата се намалява, и любовта намалява.

Когато любовта влезе като сила в човека, тя разширява организма му, праща повече кръв. На кръвта се дължи разширението. Когато премерите пулса на онзи, който обича, пак ще намерите известна промяна. Средно пулсът на сърцето има седемдесет и два удара. На старите хора е по-малко, на младите – по-усилен пулс, но приблизително сърцето бие седемдесет и два пъти в минута. Но като обикнете някого, в пулса на сърцето има малка промяна, броят на ударите се увеличава. Вие ще кажете, че не се увеличава много. Не се увеличава много, но все направя известна промяна, пулсът става по-интензивен. Когато срещна човек, на когото пулсът е по-слаб, мога да позная каква е неговата любов. По въздействието на този човек върху мене, аз оценявам неговата любов. Когато любовта е по-висока, пулсът има един музикален ритъм. Като слушате пулса, слушате, че нещо приятно се излива. Има един пулс, който внася студенина. Тъй щото, когато говоря за пулса, мога да ви го представя музикално, като правилен и неправилен такт.

Сега вие казвате: „Какво ни интересуват тези отвлечени работи?“ За мене не съществуват отвлечени работи. Това, което вас не ви интересува, други се интересуват от него. Всички неща, които съществуват в света, са все полезни на някого. Запример, туй, което говоря, не е полезно за всинца ви, но за някои е полезно. Важно е, че и аз се ползувам от това, което говоря. И аз намирам, че от всяка беседа, която държа, ако аз не се ползувам нещо, казвам, че моята беседа не е хубава. От това правило се ръководя, за да определя кое е хубаво и кое не е. Следователно всяко нещо, което ние правим, трябва да ползува другите хора, трябва да ползува и нас. Всяка мисъл трябва да принесе някаква полза в света. Законът е такъв. Всяка постъпка трябва да принесе полза на другите хора, също и на самия човек, който я върши. Това е един Божествен закон, според който всеки човек, който иска да живее, трябва да бъде носител на онова великото и светлото в живота.

Та казвам: Двама господари. Не е лошо човек да има двама господари. На детето двамата господари са майката и бащата. После, като дойде голям брат, а след него и другите братя и сестри, и те стават господари на малкото дете. Обаче двамата основни господари, това са бащата и майката. Ние казваме: „Невъзможно е да слугуваш на двама господари.“ Но трябва да разберем тази мисъл. Ти не можеш да слугуваш на двама господари, които не се обичат, но можеш да слугуваш на двама господари, които се обичат. Следователно, ако детето обича някога повече майка си или баща си, аз зная вече, че между майката и бащата има вече раздор. Онзи, който казва, че трябва да служим само на един господар, той внася друга някаква идея. Не само на един господар може да се служи. Това зависи от любовта. Ние подразбираме, че само любовта носи същността на живота. Няма друга сила в света, която може да внесе живота, освен любовта. Човек, който няма любов към цялото, който не дава място на любовта, той не може да осмисли живота си. Някои казват, че изгубили живота си. Как го изгубил? С любовта. Не, това, което губи живота, не е любов. Това, което припечелва, е любов.

Следователно в бъдеще ние трябва да имаме една религия, която да не прави хората стари, да умират, но да проповядва на хората живот. Не е въпрос да се проповядва на хората, че като умрат, ще им направим паметници, ще остане паметно името им. Не, другояче се схваща животът. Аз схващам истинския живот като семейство, където синът и дъщерята трябва да живеят първо за баща си и за майка си, а после и за себе си. Ти си дошъл в света и трябва да знаеш, че първо ще живееш за Бога. Тогава ще разбереш, че целият свят, който имаш, е за тебе. Някой иска да знае как може да разбере, че този свят е за него. За това аз имам ред доказателства. Фактът, че като гледам с очите си, аз имам прямо съобщение със светлината, аз се убеждавам, че светът е заради мене. Ако гледам и не виждам, аз се спъвам. Това показва, че съм в тъмнина. Ако никога не се спъвам, това показва, че имам светлина в живота си. Ако пътувам без светлина, аз ще се спъвам. Това, което чувствувам, това е светлина; това, което мисля, това е светлина; това, което правя, то е светлина.

Някои питат кое е реалното в света. Аз считам, че в дадения случай реално е това, което аз мисля. Това, което не се мени в мене, е реално. Има неща, които и в настоящия, и в бъдещия живот ще останат едни и същи. Понятията ми за сладчината винаги ще останат едни и същи. Понятията ми за любовта винаги ще останат едни и същи. Често се подига въпросът, че някой човек обича повече от другиго. Възможно е. Но ти в дадения случай не можеш да бъдеш обичан нито повече, нито по-малко. Според законите на битието, ако ти си обичан по-малко отколкото трябва, ти ще замръзнеш. Ако те обичат повече отколкото трябва, ще се изпариш, ще се превърнеш на въздух. Затова всеки човек трябва да бъде обичан толкова, колкото е необходимо. За да живееш, ти трябва да имаш онази любов, която носи истинския живот, без качествата на смъртта. При сегашните условия, мнозина от вас сте били красиви, а сега вече не сте красиви. Защо не сте красиви? Имате доста бръчки по лицата, които показват, че сте се грижили за нищо и никакво. Аз виждам бръчки по лицата от ревност; виждам бръчки по лицата от любов. Виждам бръчки от омраза, виждам бръчки от лъжа. Това не значи, че човек съзнателно иска да лъже, но като се уплаши, без да иска, лъже. Някой път, за да се избави от нещо, човек лъже.

Един полковник, който участвувал във войната през 1914 г. на Солунския фронт, ми разправяше една своя опитност. „Излязох – казва той – с генерала да правим преглед на фронта. По едно време англичаните като насочиха онези големи батареи, онези пушки, че като започнаха да свиват наляво, надясно, ченетата тракаха на генерала, тракаха и на мене. По едно време генералът попита: „Господин полковник, как си?“ – „Много добре съм, господин генерал.“ После и аз питам генерала: „Как си, господин генерале?“ – „Много добре съм.“ Като се свърши войната казвам: „Големи герои бяхме, но тракаха зъбите ни.“

Сега ще кажете, че това се отнася до генерала и до полковника. Че, в света на всяка крачка стават сражения. Дойде беднотията, сиромашията – война е това. Ти се плашиш какво ще правиш с нея. Неприятел е сиромашията, обстрелва те този неприятел. Заради някаква ревност в душата ти война става. Ти мислиш, че някой ще ти вземе любовта. Как мислите, възможно ли е някой да ви открадне любовта? Дошъл някой при мене и се оплаква, че любовта му откраднали. Трябва ли аз да се меся в сърцето на баща си, че той обичал майка ми повече? Трябва ли да се меся в неговата работа, защо обича майка ми повече? Това е негова работа, защо той я обича повече. Аз съм син, но нямам право да се меся в работите на баща си. Аз нямам право да се меся в работите на майка. Та, ние, съвременните хора, се месим в работите на баща си и майка си, вследствие на което правим грешки.

Та казвам: Ние трябва да имаме преценка за онова, което става във възвишения свят. И ако понякога за най-възвишеното в света имаме такова криво мнение, мислим, че с нашето криво мнение ще дадем правилен ход на любовта. Като изследвам историята на човешкото развитие, виждам, че колкото повече се стараете да не обичате някого, ще ви заставят да го обичате повече. Ако пък заставите човека да не мрази някого, с това ще го накарате да го мрази повече. Понякога аз не искам да защищавам човека. Защо? Ако дойде слаб да защищава слабия, той ще бъде повече бит. Ако се защищава някой, той трябва да бъде силен.

В съвременния свят ние търсим хората на силната любов. Някой казва: „Аз не искам любов.“ Че, ти още не си опитал какво нещо е любовта. Ти искаш да бъдеш силен, да бъдеш учен, да бъдеш добър, да имаш всички добродетели, да се ползуваш от всичките блага в света, но всичко това ти не можеш да придобиеш без любов. С любовта човек всичко придобива. Ако майка ти не те е родила с любов, ако баща ти не те е родил с любов, ти любов не можеш да имаш. И обратно: ако майка ти те е родила с любов и ако баща ти те е родил с любов, и ти ще имаш любов. И тогава, ако обичаш някого, ще го обичаш на свят. Няма да се плашиш да не мине нещо от тебе, че си дал нещо повече.

При един български чорбаджия отишъл един турски бей. Чорбаджията налял на турчина една чаша вино, но оставил чашата един пръст празна. Като налял в своята чаша, прелял я и казал: „утяля!“ Това е една българска дума, която показва, че си прелял. Налял втора чаша на бея, пак с един пръст празна, а своята пак пълна с утяля. Най-после турчинът казал: „Чорбаджи, налей и на мене с утяля.“

Та казвам: Ние наливаме на другите все с един пръст недопълнени чаши, а нашите преливаме и казваме: „Стана нещо.“ Питам: Кое е по-хубаво, да се прелива ли чашата или да е с един пръст празна? Ако наливате чашата с един пръст празна, това е икономически, струва си да правиш това, ще спечелиш нещо. Но ако искаш да бъдеш щедър, нека да бъде с утяля. Ние, съвременните хора, страдаме от празни чаши. Навсякъде чашите са с по един пръст празни. Значи, с по един пръст по-малко.

Сега аз говоря общо за хората. Има едно неразбиране на онзи велик закон в света. Съвременните хора нямат едно правилно разбиране за живота. Може би те не са виновни за това, така са ги учили. Вие минавате за българи, защото сте родени българи. Англичанинът е роден като англичанин. Когато на българина върви в работата, той се радва, когато не му върви, страда. Но радостта на един англичанин не може да бъде радост на българина. И радостта на българина не може да бъде радост за англичанина. Но ако англичанинът и българинът се обичат и не си мислят злото, тогава радостта им ще бъде еднаква. Значи уеднаквяване е нужно.

Ние трябва да оставим онова високо разбиране на интересите. И това е хубаво. И това, което става в света, и то е добро. Но аз разглеждам света като едно действие на сцената. Така е писано да стане. Два народа трябва да се бият, нищо повече. Защо? Има си своите причини. Но как ще го обясним? Един мъж и една жена се обичат – има си причини. Ти ядеш – има си причини. Гладен си. Ако нямаш глад, ти няма и да ядеш. Ако не беше жаден, ти никога нямаше да пиеш вода, защото и като пиеш хубавата вода, казваш: „Още един път искам да пия от таз вода.“ Ако ядеш от хубавото ядене, казваш: „Още веднъж искам да ям от хубавото ядене.“ Често са ми казвали: „Не може ли да създаде Господ един свят без да ядат хората?“ Казвам: Такъв свят е за ленивите; яденето е най-малката работа, която трябва да направиш. Понеже хората не обичат да работят, за да ги застави Господ да работят, е създал яденето, като най-малката работа, която може те да направят. Гледането е също малка работа, слушането, мърдането на ръцете и на краката, това са все малки работи. Казвате: „Без тази работа не може ли?“ Може. Тогава ще ви приведа примера за Паганини. Запитали го един път: „На три струни не можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ Той дал концерт на три струни. – „На две струни можеш ли да свириш?“ – „Мога. И на две струни свиря.“ – „А на една струна можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ И на една струна свирил. – „Ами без струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“ Но той не се явил повече.

Та казвам: Някой път вие искате да живеете по един ограничен начин. Не, на четири струни е по-хубаво да се свири, отколкото на една, на „сол“. Сега вие искате живот без ядене, без страдания. Значи искате живот на еднообразието, да няма никакви страдания, да няма беднотия, да няма това, онова. Какво трябва да има тогава? Ние трябва да живеем, да разбираме законите на живота. Живот без любов най-първо към себе си, а после към другите, не е живот. Ти трябва да разбираш закона на любовта. Като вземеш цигулката, ти трябва да знаеш местата на всеки тон в първата позиция, във втората и т.н. Преди това ти трябва да знаеш как се настройва цигулката, къде е „до“, „ре“, мястото на всяка нота. И ако стъпиш на съответното място, тогава ще произведеш тия звукове. Ако не стъпиш на съответното място, никакви звукове не можеш да произведеш.

За да се произведе любовта на човека, пак същият закон е важен. Знаете ли, че за да се произведе любов към даден човек, се изискват специални условия? Запример, за някоя любов причината е светлината, за друга любов причината е топлината, а за друга любов причината е силата. Светлината, топлината и силата, това са три условия, които могат да създадат у човека подтик, да произведат любов. Коя любов носят мъжете? – Любовта на светлината. Коя любов носят жените? – Любовта на топлината. А коя любов носят децата? – Любовта на силата. Тогава, можем да направим един психологически, биологически опит. Ако един момък обикне една мома, умът ѝ непременно ще започне да работи, умът ще има светлина. Ако момата обикне момъка, той ще придобие повече топлина и мекота и ще каже: „Стана ми по-меко, по-топло, по-рано бях малко по-строг. Щом дойде топлината на любовта, станах мек.“ И най-после, когато дойдат децата, те създават вече силата на човека.

Та казвам: Ако искате светлина, мъжа трябва да обичате. Ако искате топлина, жена трябва да обичате. Като казвам „жена трябва да обичаме“, имам предвид девата, девицата трябва да ви обича. Аз взимам думата „момък“ в чист смисъл, неженен мъж. Сега аз не говоря за сегашните хора, които са женени. Под думата „женени“ аз разбирам хора, които обичат. И като се обичат, да са доволни едни от други. Аз не считам любовта за порок. Запример, ако обичаш един мъж, никога не крий от мъжа си, че го обичаш. Че как ще криеш? Ти цял светиш. И ако един мъж обича една жена, не трябва да крие от жена си, че я обича. Той и не може да крие, защото гори човекът. Това е новото, което иде в света.

Казано е в Евангелието: „Ако се не родите отново, не може да влезете в Царството Божие.“ Това значи: ако не се родите от онази любов, която носи светлина в себе си, ако не се родите от онази любов, която носи топлина в себе си и ако не се родите от онази любов, която носи сила в себе си, по никой начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е подразбирал Христос, като казвал: „Ако не станете като малките деца.“ Значи, всеки ден трябва да се раждаме от любовта, която носи светлина, топлина и сила. И тогава няма да има това разногласие в света, което сега съществува. Казвате: „Обезсмислил се е животът ни.“ Казвам: Топлина нямаш. Защото топлината дава на хората храна. А пък светлината дава на хората хубавите картини, с които могат да се наслаждават. Силата пък дава на човека условия за постижение в света.

Прост пример: ако ти нямаш сила, не можеш да ядеш, не можеш да сдъвчеш храната. Следователно, за да възприемеш храната, ти трябва да имаш сила. А пък таз храна, която не е топла, тя е блудкава. Ти не можеш да възприемеш блудкава храна. Тъй щото, вкусната храна подразбира да имаш топлината на любовта. Следователно такава храна е добре дошла, ние я възприемаме. После, трябва да имаш вяра в себе си и разположение в яденето. Това е светлината. Като ядеш приятно, това значи да ядеш не само по обичай и задължение, но да ти е приятно, че възприемаш тази храна.

Това са прости психологически наблюдения, от които зависи животът на хората. Значи животът на хората зависи от това как да закусват сутрин, как обядват и как вечерят. Големи страдания има в съвременния живот. Аз съжалявам хората, че не знаят как да живеят. Гледам, жената, от сутрин до вечер, цял ден готви на своя възлюблен. Като дойде, той свие вежди. Защо? „Това е не е хубаво, онова не е хубаво“ и така разваля всичко. Другаде пък мъжът донесе всичко. Като погледне, жената свие вежди и казва: „Това не е хубаво, онова не е хубаво.“ Ето защо, при сегашните условия, когато мъжът донася храна, не трябва да се знае кой я носи. И когато жената готви яденето, не трябва да се знае кой е готвил. А сега единият ще каже една лоша дума за другия. И така никой не е доволен нито от сготвеното, нито от донесеното. Ние трябва да се храним и чрез ушите. Всяка сладка дума, която достига до твоето ухо, трябва да бъде храна за твоя възлюблен. Ние се храним и от хубавите поучителни мисли. Запример, като четем Библията, Новия Завет, ние се връщаме няколко хиляди години назад, да видим какво е казано тогава.

Та казвам: Аз искам да се спра върху реалното в живота. Вие търсите смисъла на живота. Много автори са писали върху радостите на живота. Но радости не може да има без любов, която носи светлината. Радости не може да има без любов, която носи топлината. Радости не може да има без любов, която носи сила в себе си. Значи, три неща се изискват. Значи радостта иде като общ резултат на топлината, светлината, силата. Ние, съвременните хора, не трябва да се заблуждаваме. Ако се оглеждаме в едно огледало, можем да се харесаме или да не се харесаме. Но какво ще стане, ако се оглеждаме в десет–петнадесет огледала? Ти можеш да се харесаш в едното огледало, във второто може да не се харесваш и т.н. Оттам можеш да кажеш, че първото огледало ти се харесва повече от второто. Защо? Защото в първото си по-хубав. Твоята хубост не зависи от огледалото. Може би това огледало да дава по-добро отражение. Значи, според образа си, харесваш и огледалото. Някой път огледалото не дава добър образ и ти не го харесваш. Това е субективно схващане. Може да направите опит, да видите, че промените, които стават у вас, едновременно стават и у другите хора. Когато двама души се обичат, могат да направят опит и ще видят, че промените, които стават у единия, стават и у другия. Запример, ако подозрението влезе у единия, ще влезе и у другия. Но те ще скрият това нещо в съзнанието. Благодарение на това често ние правим погрешки в живота. Някой крие нещо в съзнанието си и мисли, че никой не може да го разбере, а всъщност то се отразява в друго някое съзнание. За тази цел ние, съвременните хора, трябва да бъдем съвършено чисти, никакви подозрения не трябва да поддържаме в себе си.

Преди две години дойде тук един млад човек, свещеник, на около тридесет и пет години, с добре закръглено лице. Външно мяза на поп, но млад. Дохожда при мене и ми казва, че чел моите книги и се заинтересувал от учението. Сега решил да напусне православната църква и да дойде тук. „Не искам – казва той, – като свещеник на новото учение, да нося това черното расо. Можете ли да ми дадете пари да си направя бяло расо?“ Аз чувствувах в него нещо дисхармонично, но оставих това настрана и го питам: „Че какъв свещеник си ти, да нямаш пари за едно расо? Защо ще напущаш църквата? И православната църква е християнска. Ти можеш да си направиш бяло расо и като православен свещеник.“ – „Не, ще ме изгонят.“ – „Няма да те изгонят. А ние тук нямаме бюджет за бели раса.“ Мина се една година, пак се явява същият поп, който искаше бяло расо. Казвам му: „Дай си адреса тогава.“ Той казва, че е свещеник в Пловдив и дава някакъв адрес, улица и номер. Казвам на наши приятели: „Идете да намерите този брат, да видите може ли да носи бяло расо.“ Отиват на посочената улица и номер, но не намират такъв свещеник. Какво може да бъде това? Да е някакво привидение, да е някаква халюцинация, да ми се е сторило, че някакъв поп е дошъл при мене?

Все и на вас ще се яви някой път поп да иска бяло расо. Сега вие може да направите възражение. Ако видите такъв поп, ще кажете: „Нали виждаме, че е действителен.“ Какво виждам? Виждам един човек, който се е нацапал. Аз го наблюдавам, като гледа, погледът му е отправен към земята. За такива хора турците имат една поговорка: „Мене гледа, тебе вижда.“ Той представя, че има такова благоговение към мен, че не смее да ме погледне в очите. Не е там въпросът, аз зная, той се страхува. Но той ще ме помни. Аз му казах: „Слушай, ти си изпратен на Земята да бъдеш един свещеник както трябва, а не такъв, какъвто не си.“ Той ще помни моите думи. Дошъл да ме изпитва какво ще кажа за православната църква. Каквото кажа за православната църква, аз ще го кажа пред всички, ако кажа нещо, ще го кажа на всеослишание. Ако не трябва да кажа нещо, на никого няма да го кажа. Ако трябва да кажа нещо, ще го кажа от любов; ако не трябва да го кажа, няма да го кажа. Защото всяко нещо, което трябва да се каже, ако не го кажа аз, други ще го кажат.

Често противоположните неща в света покваряват нашия характер. Сега ще дойде някой да ме лъже. Същевременно той мисли да ме хване някъде в лъжа. Но аз му казвам: „Ти не си никакъв поп. Ти не си нищо друго освен един детектив.“ Аз го приемам този поп, но в себе си зная какъв е. По закон той е поп, но по съдържание той не е поп. Много детективи има в света. Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие. Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н. Но някой правел много поклони. Той прави колкото трябва. Преди години от Светогорския манастир дойде тук един калугер. Върви той и ми разправя, че бил калугер. Друг един му казва: „Аз зная, че ти си много набожен човек.“ – „Отгде знаеш?“ – „Виждам. От мазолите на ръцете ти виждам, че ти правиш на ден не по-малко от четиристотин–петстотин поклони“, от които го е заболяла кожата на ръцете му. „По мазолите познавам“ – това не е някое ясновидство. Всеки човек, който прави поклони, той прави гимнастика. Аз го уважавам за това. Поклоните са най-хубавата гимнастика. Който страда от ревматизъм, аз му препоръчвам да прави поклони. Ще се поклониш няколко пъти, пак ще станеш. Но не мисли, че като правиш поклони, че това се пише в невидимия свят, че си станал по-добър.

Та казвам: Аз съм за любовта, нищо повече. Аз съм за любовта, която има отношение към нашето тяло, към всяка клетка, към всеки нерв, към всеки мускул, към всички удове на организма. Цялото тяло трябва да усети тази любов. Любов трябва да има в движението на нашата кръв, в пулса на нашето сърце, в движението на нервната система в нашия мозък, в очите – навсякъде трябва да функционира любовта. Ако любовта функционира в целия организъм, във всички системи – симпатична, мозъчна, стомашна, дихателна и други – тя внася дълговечния живот. Това искат учените да постигнат с присаждането на някои жлези. И това е хубаво. Но всички вярвате. Трябва да направят една операция, да функционира любовта през мозъка, през цялото тяло. И тогава, ако обикнеш някаква жена и те питат обичаш ли я, кажи: „От хиляди години я обичам.“ А той, като го питат, отказва, че я обича. Същото прави и жената. Като я питат дали обича някой мъж, тя отказва. Тя трябва да каже: „Обичам този мъж, понеже в миналото ми е бил брат.“

Има друга една история, от която се виждат отношенията между хората, но друг път ще говоря по нея. Вие знаете историята за катастрофата, за грехопадането на човека. Но не знаете историята за човека, когото Бог направи по образ и подобие Свое. Те живяха там като брат и сестра. Те са първите родени хора от Бога. После се заговори за онзи Адам, който беше направен от пръст – за грешния Адам. Тъй че, кажат ли ти: обичаш ли някого, ще отговориш: „Обичам го.“ Днес и мъжът, и жената страдат от любов, но не признават. Аз съм ги наблюдавал как се поглеждат тъй, под око, седи горката жена тъй с мъжа си, а гледа друг някой с очите си. Мъжът наблюдава, но тя се преструва, че не гледа никого. И това не е лошо, но тя трябва да бъде искрена, да каже: „Много ми се хареса този човек. Харесват ми се очите, веждите, носът, устата.“ Нека и мъжът се зарадва, че жената е харесала. Турците имат една поговорка: „Да гледаш хубавите неща в света, това е благословение.“

Затова аз ви препоръчвам да бъдете свободни във вашия ум, да бъдете свободни във вашето сърце, да бъдете свободни във вашите движения. Във всяко движение да има една вътрешна пластичност. Да чувствуваме, че от човека лъха нещо хубаво. Всеки трябва да излъчва нещо ново от себе си, като един нов свят, в който да се радва, че е влязъл. Радвайте се, че има такива хора.

И тъй, хората трябва да мислят по любов, да чувствуват по любов и да вършат всичко по любов. Да станем разумни деца, носители на топлина, светлина и сила.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

39-а неделна беседа, държана от Учителя на 7.VII.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.