Младежки окултен клас - година 1
Т. м.
Четоха се темите за "Ниските и високите хора".
Каква е разликата между възможност и необходимост?Възможността има отношение към човешките процеси, т. е. към човека. Необходимостта има отношение към Божествените процеси, които се налагат в силата на нещо по-високо от човешкото. Когато се говори за възможности, подразбираме онова, което човек трябва да прави за всеки даден случай, за да използува благоприятните условия, които необходимостта е турила в ръцете му.
Сега ще ви представя един пример, който илюстрира отношенията между висшето и низшето в човека. Един господар има хубав кон, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създават другарски отношения: господарят язди коня, а конят го носи на гърба си, отиват на вършитба. Господарят слиза от коня, впряга го и двамата започват заедно да вършеят. Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си. Господарят влиза в къщи, а конят отива в дама. Питам: в кого от двамата се крият възможностите в господаря, или в коня? В господаря. Само господарят е в състояние да измени, в смисъл да подобри, или да влоши положението на коня. Конят пък, от своя страна, е в състояние да улесни положението на господаря си. Следователно, низшето начало у човека, улеснява а висшето подобрява положението му.
Каквито са отношенията между господаря и коня, такива са отношенията между учителя и ученика: учителят подобрява положението на ученика, а ученикът улеснява положението на учителя. Щом учителят подобри условията на ученика, последният трябва да ги използва разумно. Тъй щото, възможността в човека не е нищо друго, освен разумното начало в него. Човек трябва да използва възможностите, които се крият в него, за подобрение положението на коня си, който пък ще го улеснява. В какво може да се подобри положението на коня? В жилището, в храната и във водата. Като се подобри положението на коня, той ще бъде по-здрав, по-силен и ще може повече да улеснява господаря си. Това значи: ако господарят на вашето тяло не подобри умствените сили и способности на своя мозък, ако не подобри чувствата на своето сърце, и най-после, ако не подобри действията на своята воля, той не може да има никакви улеснения в своя живот.
Като ученици на тази Школа, предстои ви задачата, да използувате своето недоволство, което с години наред ще ви бъде спънка. От какво е недоволен ученикът? Ученикът може да бъде недоволен от себе си, от своя ум, от своето сърце, от своята воля; също така: той може да бъде недоволен и от окръжаващата среда. В каквато форма и да е изразено, от каквото и да е предизвикано, недоволството е енергия, сила, която може да се използва като стимул за работа. Недоволството на човека се дължи на това, че му липсва нещо, крайно необходимо, нужно за неговото щастие.
Питам: де ще намерите това, което ви липсва? Ако ви липсва топлина, де ще я намерите? В слънцето. Ако ви липсва светлина, де ще я намерите? В слънцето. Някой може да каже, че светлината иде от всяко запалено, горящо тяло. Например, когато гори някакъв газ, свещ или дърво, пак имаме топлина. Да, но тази топлина е вторична. В свещта, в дървото и в други горящи тела е складирана слънчева енергия, която, според случая, може да се превърне в топлинна, или светлинна. Обаче, най приятна топлина и най-чиста светлина е слънчевата. Първична топлина и светлина е тази, която иде направо от слънцето.
И тъй, топлината и светлината ще търсите в слънцето. Де ще търсите любовта, мъдростта и истината? В Бога. Значи външната страна на Бога, или Неговият диск е мъдростта. Съдържанието на този диск е любовта, а смисълът му, това е истината. С други думи казано: мъдростта представя реалната, външната, видимата форма на нещата; любовта е съдържанието на тези форми, а истината е техният смисъл. Ако речете да търсите любовта, мъдростта и истината в хората, това вече е вторична, второстепенна тяхна проява. Когато търсите любовта в Бога, вие сте на безопасно място. Защо? Защото Божията Любов е неизчерпаема. Тя е извор, който постоянно блика; тя е огън, който постоянно гори. В този извор трябва да вливате своята вода. В този огън трябва да внасяте своето масло. Ако не внасяте водата си във вечния извор, той ще престане да извира. Ако не внасяте маслото си в Божествения огън, той ще престане да гори, както лампите изгасват без газ, и както електрическата светлина прекъсва без ток. Газта, маслото, токът са условия за горене. Хората намират, че много от условията внасят противоречия в живота. Когато условията са конечни, ограничени, те внасят противоречия.. Обаче, когато са безконечни, неограничени, те изключват всякакво противоречие.
Като ученици на Великата Школа, стремете се да разбирате безграничното, безконечното проявено в ограничените, конечни, но разумни форми. При това положение, вие ще знаете, отде иде недоволството. Безконечното прави човека недоволен. Какво трябва да направите, за да се освободите от недоволството? Да се разширите. Станете голяма, широка тръба, през която водата на Божественото езеро свободно да протича без да ви създава някакъв напор, някакво напрежение. Щом се разширите, недоволството ще изчезне. Причината за недоволството е обстоятелството, че човек не е могъл на време и разумно да използва условията, дадени за неговото развитие. Кога стават хората недоволни? На стари години. Всички стари хора са недоволни от себе си. Те виждат, че на младини е трябвало да учат, да придобиват знания и опитности, а напразно са прахосвали времето си и не могат вече да се върнат назад. Всички стари хора, с малки изключения, са крайно недоволни от себе си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които ги спъват, за да реализират своите желания. Всяка спънка, всяко препятствие на пътя им ги прави недоволни.
Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята "Щъркел и жаба". Тази басня е окултна, тя има вътрешен, дълбок смисъл. Един млад щъркел, който представя млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, дето живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба. В случая, жабата представя момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да ѝ разправя за света, в който живее: – Знаеш ли, на каква височина достигаме ние? Знаеш ли, какъв простор, каква широчина пред нас се разкрива? Аз се чудя, как живееш в това мръсно блато! – Какво да правя? Нямам възможност да изляза оттук, крила нямам. – Много лесно. Качи се на гърба ми и аз ще те вдигна в широките пространства, да видиш нов свят, нови простори. Жабата се качила на гърба на щъркела и полетяла в небесното пространство, като не могла да издържи на новите условия, тя се пръснала и паднала на земята. Каква поука може да се извади от тази басня? Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен. Ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Ненавреме щъркелът е говорил на жабата за красивите високи места, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато.
Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно. И обратно: това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива; нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. Възможностите дават условия за развиване на ума, на сърцето и да волята на човека. В мислите и чувствата на човека трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност.
Сега, за да познаете, доколко вашите мисли и чувства имат широчина и дълбочина, и доколко волята ви е интензивна, направете следния опит. Когато някой ваш познат или приятел ви каже една обидна дума, вижте, дали можете да я превърнете в добро и за колко време ще можете да я превърнете. Колкото по-скоро се справите с тази обидна дума, толкова по-голяма е широчината и дълбочината на вашия ум и на вашето сърце. Изкуство е човек да дойде до положение да превръща обидните думи в музика. Който си зададе за цел да каже някаква обидна дума на приятеля си, трябва да бъде внимателен, да не каже някоя тежка обидна дума, че да произведе голям, дълбок разрез. На когото от вас направят един разрез, ще следи, за колко време ще премине. Индусите лесно лекуват раните си. Те имат начин, чрез който събират праната от природата, и с помощта на мисълта си, те отправят тази прана към болното място, което в 20 минути най-много оздравява. Следователно, обидата не е нищо друго, освен малък разрез, направен на ума, на сърцето или на волята на човека. Който има в запас от праната на природата, достатъчно е да концентрира мисълта си към болното място, да го докосне с ръката си и в няколко минути само да го оздрави. Това значи силна, интензивна воля. Без този опит, човек ще се намери в положението на търговец, който мисли, че е богат, без да има пари в касата си.
И тъй, ще направите опита съзнателно. Като видите, че някоя ваша приятелка е в отлив, т. е. неразположена, ще отидете при нея и ще ѝ кажете нещо, за да я предизвикате. Тогава тя ще ви каже някоя обидна дума. След това вие ще ѝ благодарите и кажете, че направихте малък опит с нея, затова я подразнихте. За да направите опита, ще изберете такова лице, на което разчитате, че може да ви каже някаква обидна дума. После, ще се обърнете към себе си, да видите, за колко време ще можете да се поляризирате. Такива опити могат да се дават естествено, без да ги търсите сами. Когато опитите са естествени, по-добре ще бъде и за самите вас. Тъй щото, вие ще си създавате изпити сами, само когато естествено не се нареждат. Всички опити, всички изпити, които ви се дават в Школата, представят условия за придобиване на енергия. Който успява в опитите си, който добре се справя с изпитите си, той черпи енергия. Който не решава добре задачите си, той губи енергия. Ще знаете, че противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие. Следователно, противоречията са необходим закон в развитието на ученика.
Когато се говори за законите и силите в природата, дръжте в ума си мисълта за Първичния закон, според който нещата са точно определени. В този закон има само едно изключение, което съществува като възможност, като врата към нещо ново. Според този закон, за Бога, например, няма нещо невъзможно. Той може всичко да изправи, и моментално, и постепенно. Когато е студено вън, вие сте недоволни; щом се стопли, ставате доволни. Когато е тъмно вън, вие се спъвате, падате, вследствие на което сте недоволни. Щом се разсветли, щом дойде светлината, вие ставате доволни. Както виждате, студът и топлината, тъмнината и светлината са сили, които или развалят, или нареждат работите. По същия начин се сменят и състоянията в човека. Докато е тъмнина в съзнанието на хората, те мислят, че невъзможно е да постигнат своите желания. Щом слънцето изгрее в съзнанието им, желанията им стават постижими.
И тъй, ще изучавате възможностите на сегашния си живот, да знаете, кои неща трябва да подобрите, и кои да улесните. Значи, трябва да знаете, какви възможности имате за подобряване, и какви за улесняване. Низшето трябва да улеснява, а висшето да подобрява условията. Овцете улесняват. човека, като му дават млякото и вълната си; човек подобрява положението на овцете. Следователно, подобрете положението на ума си, за да ви улесни той; подобрете положението на сърцето си, за да ви улесни то; подобрете положението на волята си, за да стане тя интензивна, силна, могъща и да ви улесни.
Днес говорих за възможностите в живота. Злото и доброто са възможности, които съществуват в Битието. Неразположението и разположението на духа са възможности. Скръбта и радостта са възможности. Всяка дисхармонична мисъл, всяко дисхармонично чувство или действие произвеждат в човека скръб. Всичко хармонично произвежда радост. Скръбта представя оран на нивата, а радостта жетва. Когато хората орат, земята се радва; когато жънат, житото се радва, че е минало през ред страдания и се е освободило.
Т. м.
20. Лекция от Учителя, държана на 26 юли, 1922 г.
Чамкория.