Младежки окултен клас - година 1
Красотата в природата
Т. м.
Четоха се темите върху красотата.
Питам: какво нещо е красотата? Красотата чувства ли се, или се вижда? Как бихте нарисували едно красиво лице? Какви са чертите на красивото лице? Като гледате някои хора в известно положение, например в мълчание, те са красиви; като се засмеят, стават грозни. Други хора пък тъкмо обратно: като се засмеят стават красиви, а като мълчат са грозни. Как ще си обясните това нещо? Представете си едно кръгло, валчесто лице, с малки очи, поставени близо до носа. Красиво лице ли е това? Не е красиво. Красиво ли ще бъде лицето, ако очите са далеч от носа? И това лице не е красиво. Ами какво ще кажете тогава за едно голямо, кръгло лице, с големи или с малки уши? Ще кажете, че и това лице не е красиво. Колко големи трябва да бъдат ушите на това лице? Като не харесвате това или онова лице, туй показва, че вие имате в себе си известна мярка, известен мащаб, с който мерите нещата. Тъй щото, за всеки даден случай, за вас е важно, не какво са казали разните автори за красотата, но какво е вашето вътрешно разбиране. Мнението на разните автори ще послужи за обяснение, за допълнение на вашето. Хората се стремят към красотата, разбират я, но като ги запитат, в какво седи красотата, какви са външните ѝ признаци, нищо определено не казват. Красиво лице е това, което, при всички условия на живота, запазва своите основни черти: дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек всякога остават едни и същи. Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителност. Малките очи са признак на скъперничество. Големите очи са признак на разсипничество. С други думи казано: хора с малки очи са бедни; хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си.
Изобщо, красиво лице е това, между частите на което има пълна съразмерност, правилно съотношение. Например, челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета част от цялото лице. При това, формата на лицето не трябва да бъде съвсем кръгла, а малко крушообразна, заострена. Когато видите някое много кръгло лице, това се дължи на известно количество мазнини, натрупани около брадата. Вследствие на този излишък от мазнини, лицето губи от красотата си. Днес всички хора се стремят към красота, но външната, видимата красота е създала големи злини в света. Красотата трябва да бъде вътрешна, а не външна. Вътрешната красота подразбира пластично, живо лице. Красивото лице подразбира още вътрешна дълбочина, голяма чувствителност и благородство на душата. В красивото лице трябва да преодоляват кривите, а не правите линии. Правите линии показват, че в даден човек преобладава електричеството; кривите линии показват, че в даден човек преобладава магнетизмът. Някои хора имат красиви чела, но носът, брадата и ушите им не са красиви. За да се определи, кое чело, кой нос, коя уста, коя брада, кои уши са красиви, правилни, човек трябва да си послужи с онази строго отмерена, в математическо и геометрическо отношение, мярка на природата. Който се стреми към красив вътрешен живот, той ще придобие тази красота и върху лицето си. Например, благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент. Тези очи са груби, неподвижни. Изобщо, очите играят важна роля в живота на човека. Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви някое грубо или горчиво чувство, постарайте се, като ученици, да ги отстраните от себе си. Вземете чука в ръката си, както майсторът скулптор и ги дялайте, обработвайте, докато се напълно смекчат. За тази цел се изисква голямо самообладание. Самообладание се изисква не само от учениците, но и от учителите. Сегашните учители по музика се дразнят, гневят на учениците си, когато взимат фалшиви тонове. Ако може да запази нужното самообладание и присъствие на духа, учителят ще може лесно да коригира учениците си. Под влияние на неговото спокойствие, и най-неспособният ученик ще може да изправи гласа си и да пее хубаво. Когато учителят се гневи, тоновете се съкратяват и гласът излиза фалшив.
Сега, като говоря за красотата, аз имам предвид човешката душа, която сама по себе си е красива. Красотата на душата непременно трябва да се излее в някаква форма. При това всяка форма е толкова по-красива, колкото е по-близо до истината. Например, вашите теми за красотата бяха хубави, но по външен израз. Вътрешно, т.е. по съдържание и смисъл, те не бяха толкова красиви, защото не съдържаха в себе си истината. Първото нещо, което се изисква от ученика, е да даде място на истината в себе си. Всяко нещо, което съдържа в себе си истината, без никакви прибавки, без никакви преувеличавания и намалявания е красиво.
Ще ви дам няколко правила, да знаете, как да пишете темите. Като започнете да пишете, успокойте се добре. След това прочетете работата си на глас, високо, да видите, как ще се отрази върху ухото ви. Освен това, проследете, как се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система. Ако и на двете места се отразява хармонично, темата е добре написана. Прочетете темата си два-три пъти наред, да видите, как ще прозвучи на слуха ви. Ако на вашите уши се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушите на другите. Ако на вашите уши не прозвучи добре, няма да прозвучи добре и на ушите на вашите ближни. Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. Всяко нещо, което е приятно, звучно за вашите уши, ще бъде слушано и от нас. Освен това, учете се да пишете кратко, но отчетливо и идейно. При свободно време, ще ви дам образец от една и съща идея, изразена в три различни форми, да видим, коя от трите форми ще бъде най-права. Тя ще бъде и най-красива. Значи, всяка идея може да се изрази по три различни начина. Добре е да четете красиви описания, да се развива вашия вкус към красивото, към изящното. Една красива история е животът на Йосиф в Библията. Добре е всеки да прочете тази история.
Сега, ще ви дам образец за една идея, изразена в три различни форми, а именно, идеята за живота. И затова казвам: Светлината носи живот. Любовта носи живот. Истината носи живот. В такъв случай, какъв е животът, който светлината носи? Какъв е животът, който любовта носи? Какъв е животът, който истината носи? При това, може ли истината направо да носи живота? Все има някакво различие между живота, който светлината, любовта и истината носят. Следователно, обект на истината е свободата. Обект на светлината е знанието. Обект на любовта е животът. Като казваме, че светлината носи живота, ние взимаме светлината като необходимо условие на човека да учи. За да учи, той трябва да има любов. Значи, светлината извиква живот за знанието, да даде свобода на хората. Също така и истината извиква живота.
И тъй, в бъдеще, като пишете темите си ще ги четете няколко пъти и ако нещо не ви харесва, ще го коригирате. Щом прочетете темата си и тя прозвучи приятно на ухото ви, ще я четете в клас и ще видите, че ще се хареса на всички. При това, ще пишете бавно, спокойно, без бързане. Окултната школа изисква от учениците си геометрическа точност. Листата, на които ще пишете, могат да бъдат малки, или големи, според желанието ви, но непременно правилни. Формата може да бъде триъгълна, четириъгълна или каква да е, но непременно правилна. Също така темите ви трябва да бъдат чисто, красиво написани. Не е достатъчно само да се говори за красотата, но трябва и да се постъпва красиво. Мнозина започват да пишат красиво, четливо, а към края се отегчават, и почеркът им става нечетлив, неравен. Това показва, че са несъгласни със себе си. Това говори още и за известни недъзи в тях. Затова, борете се с тия недъзи, докато ги преодолеете.
Казвам: запомнете всички правила, които ви дадох за писането и ги прилагайте. Вие трябва да знаете, че всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка на човека, били те добри или лоши, се отпечатват в съзнанието му и оказват своето влияние върху него. И по този начин, от некрасивите, от отрицателните работи, вие ще разберете красивото, възвишеното и положителното в живота.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 3 май, 1922 г.
София.