Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Станете вие, които спите!
Отче наш.
В начало бе Словото.
Ще прочета само едно изречение: „Стани ти, който спиш.“
Духът Божий.
Трябва да се избягва скучността в живота. Има скучни работи. Скучните работи са стари работи. Скучните работи са болезнени работи, в тях няма нищо ново. Погрешките са скучни, защото зад погрешките няма никаква наука. Едва музикантите са направили гами. Привилегия на погрешките, че светът на мълчанието е един неорганизиран свят. Щом се организира светът, той става музикален. Музикантите по някой път искат да дадат привилегия. Някъде искат да дадат пауза цяла, половина, четвъртинка или осминка. Туй казва, което е написано едно време, може (да е) като тия паузи. Сега, има известен смисъл. Казвам: Погрешките в нашия живот, скучните работи, да бъдат като малки паузи за ефект, в средата или накрая една малка пауза. Трябва да се поеме дъха. Лошите работи в света, дето ги наричате, са спирка, почивка. Туй, от което вие се оплаквате, не е смисълът на живота, но понеже сте се забързали, за да се справите, трябва да ви се даде пауза, да се спрете. Вие така не го схващате. Вие схващате някой път като едно музикално творение. Искате да знаете защо ви се случва някое страдание. То не е наука страданието.
Сега искам да ви говоря за нещо, но не искам да бъда скучен, искам да бъда много кратък. Много не искам да говоря, понеже в многото говорене се харчи много енергия, пари струва. Понякой път ми представят голям лист за плащане, аз се уплашвам, но умерен съм. Икономисвам енергията. Казвам: И вие трябва (да) икономисвате.
Що е знанието? – Осмисляне невежеството. Що е невежеството? – Обезмислено знание. Може да го считате за анахронизъм. Психологически е верно. В света всяко нещо, което не прогресира, регресира. И двете думи са чужди. Вие трябва да ги намерите в речника. Човек, който отива с прогрес, значи нагоре отива, а регрес, значи повръщане назад, отстъпване назад. Прогресира и регресира. Та никога вие не можете да застанете на една точка. Може вас животът да ви е неприятен, то е от вашето разбиране. Ако измените само разбирането си, животът ще стане осмислен. Има неща в света, които са непостижими. Човек великото никога не може да постигне. Малките неща са постижими. Сега аз не искам вие да вярвате. Тъй разсъждавам: Великото е непостижимо, а малкото е постижимо. Ако желаете малки работи, ще постигнете. Ако желаете големи работи, няма да бъдат постижими. Да кажем, вие искате да завладеете месечината. Непостижимо е. Искате да спечелите 100–200 хиляди лева. Туй е възможно, даже и няколко милиона да желаете да спечелите и то е възможно, защото са направени от малки частици. Искате вие да станете първокласен светия. То е невъзможно. Искате да станете един обикновен човек, добър човек. То е възможно. Всичките хора искат да станат светии. Не, не. Нито един човек, нито един народ може станат светия. Може да играят ролята на светия, то е друг въпрос. Една свещ може да играе ролята на слънцето, но тази свещ да мисли, че е слънце, то е заблуждение. Ти може да си запалил свещта, може да светиш като слънцето, никой не го отказва, че си като слънцето, ти сам се заблуждаваш, искаш и другите да заблудиш. Казвате: Той е светия. Да, светия от 25 свещи, или от 100 свещи, или от 150, 500, от 2000 хиляди. Аз сега цитирам работи, за да се уяснят новите положения. Всичките хора ги е страх от новото в света. Че именно вечният живот седи в постоянното ново, което е в света. Вечният живот не седи в старото, не седи и в настоящето, а седи в туй постоянно проявление. В едно отношение в непостижимото бъдеще седи вечният живот. В еврейския език имат минало и бъдеще. Настояще нямат евреите, защото според тях, всяко нещо, което се е проявило, вече е минало. Сега аз не искам онова, което ще говоря, да го примирите с това, което имате. Не мерете нещата според вашия мащаб, според вашите мисли. Не мислете, че както другите хора мислят, е криво. Не мислете, че както другите хора мислят, са криви, а както вие мислите, сте прави. И вие, както мислите, сте криви, и както другите мислят, са прави. Но не мислят както природата мисли, затуй са криви. Природата не мисли като тях. Криви са в туй отношение, че искат да заставят природата да мисли като тях. Туй е невъзможно. Природата никога не ни заставя да мислим като нея, защото, ако тя искаше да мислим като нея, щеше да ни застави да направим света, както тя го е създала. Тя ни е оставила да се упражняваме с малките работи.
Казвам: „Стани ти, който спиш“. Значи, който спи, трябва да стане. Онзи, който е станал, на него трябва ли да му се каже да стане? Ами на онзи, който е станал, който работи през целия ден, какво трябва да му кажем? – Легни ти, който си буден. Не е ли туй, което става? След като ти кажат: Стани ти, който спиш – да работиш. Вечер, като се умориш, какво правиш? Природата казва: Спи. Та спете, когато природата ви казва да спите. Ставайте, когато тя ви казва да ставате. Когато ви каже: Стани, стани, понеже то е в твой интерес. Ако ти станеш, в твой интерес е. И в единия, и в другия случай все е в твой интерес. Понякой път хората се оплакват от нещастията на земята. Такова нещо като нещастие в света, то не съществува. Нещастието съществува само по единствената причина, че човек мисли, че може да носи един товар, който не е по силите му. Следователно, този, който носи такъв товар, той е всякога нещастен.
И съвременните хора, запример, искат да ги убедят да не воюват. Нали така? Те не могат да се убедят. Природата има само един начин, с който може да убеди хората. Направете и мъже, и жени да раждат, всичките да раждат и нищо не проповядвайте. Те ще се убедят, че не струва да се воюва. Направете едновременно всичките хора болни, те да страдат, за да ги убедите, че не е хубаво страданието. Тъй, когато един е здрав, а друг е болен, каквото кажеш, казва: Празна работа е. Ако ние искаме да направим хората да разберат една истина, ние трябва да им дадем един опит. Ще се даде един опит, към който природата ни кара. Всички ще минем дисциплината на страданията, за да познаем, че има страдания. Казва някой, че страданието е реално. В дадения случай е реално страданието. И радостите са реални. Това са две фази на живота. Когато опитваш живота, страданието ще бъде временно и радостта ще бъде временна. Страданието може да бъде дълголетно и радостта може да бъде дълголетна. Казват: Вечното блаженство. Онези, които разбират този закон, казват: Има и вечно мъчение. Как ще ги примирите двете? Няма какво да се примиряват. Ти в огъня няма какво да примиряваш дърветата, които горят. Щом като горят, те са примирени. След като горят, те се освобождават и всички отиват във въздуха. Огънят казва: Вие сте свободни. След като излезе този газ навън, туй газовидно вещество, природата го взема пак. Растителното царство ги поема, туря ги в нова форма, създава нови дървета от тях. Искат другите да примирят смъртта. Защо хората умират? Защо умират хората не знаят, но и защо живеят, и него не знаят. Защото ти не може да разбереш, защо умираш, докато не разбереш защо живееш. Като разбереш защо живееш, ще разбереш и защо умираш. Дотогава ще умираш несъзнателно, без да искаш. Пък може да умираш и съзнателно. В реда на нещата е съзнателно да умреш. Кое е съзнателното умиране? Само великите души умират съзнателно. Вземете Христос, той умря съзнателно, съзнава, че трябва да умре. Така е писано, че трябва да умре, за да помогне на хората. Написано е той да умре. Ако той не умре, не може да помогне. Все таки, за да се спаси един човек, друг заради него трябва да го замести в страданието. Или другояче казано: За да направите известен съсъд хубав, от какъвто и да е материал, от какъвто и да е ценен материал, все трябва да направите някаква пакост някъде. Тази кал вие ще я извадите от някъде, ще развалите туй място и ще вземете и от тях ще направите хубави паници, стомни или вази, каквито и да са, ще бъдат за едно украшение. Но туй, хубавото нещо, се дължи на някаква пакост, която сте направили някому. После, докато ги направите, на няколко дървета ще направите пакост. Колко дървета ще изгорите? Казвам: В нашата култура, която имаме, знаете ли колко пакост сме направили? Тази култура колко пакости е направила! Казвате: Отлична култура. Хубаво, в какво седи отличието? Ако цената на тази култура е повече, отколкото загубата, която е причинила, тя е на място, но ако загубата е двойна, отколкото цената, значи ние ще имаме половин глоба и всяка една култура в света, която изхарчва повече, отколкото спечелва, тя е осъдена на секвестиране. Сега, мисълта ми каква е? Не се спирайте върху тези работи. Запример, ако вие сте в театър, не обръщайте внимание. Аз да ви представя една работа на театър, вие схващате, че тази работа ни най-малко не е сериозна. Театър представя той. Вие гледате, някой е облечен, умира на сцената, но то е гьоз бояджилък. След половин час той ще възкръсне. Някого са го обрали на сцената, но след туй видиш, че парите са намерени. Всичко, което става на сцената, то е възпитателно средство. Ти изваждаш поука. И животът, който става в природата, то е едно възпитателно средство. Земята е едно училище на изправление. Нашата земя е изправителен институт. Най-хубавото изправително училище е земята. В цялата слънчева система няма по-хубаво изправително училище от земята. От Слънцето, от Венера, от Юпитер, от Сатурн, от Уран, от Нептун тях ги пращат тук, на земята и пращат доста бюджет, че ги изпращат на земята. Обичат земята, понеже тя служи за изправление. Който излезе от земята възпитан, той стане виден човек в тяхното отечество. Които идат от другите планети, земята ги прави видни. Вие сте изпратени тук за изправление. Аз съм уверен, че след векове вие ще станете много видни във вашето отечество. Вярвайте в туй, че е тъй. Човек на всичко трябва да вярва. И на лъжата вярвайте, защото ако повярваш на лъжата, тя не е лъжа, но истина. Ти на лъжата не може да направиш по-голяма пакост, отколкото да повярваш на лъжата, че е истина. Ако на един светия вие му дадете един мухлясъл хляб, той като го вземе, казва: „Пресен хляб.“ Вие се чудите и ще видите, че той е топъл, веднага се преобразява хлябът. Значи лъжата при светия става действителност. Както вие сте казали, така става. Туй е вярно при светията. При обикновения човек мухлясалият хляб ще остане пак мухлясал. Следователно, туй, което ви говоря, при сегашните условия хлябът пресен не става, той си остава все мухлясъл. Лошият живот остава лош и добрият живот остава добър. Богатият остава богат и сиромахът остава сиромах. Това е статическо положение, което съществува.
Та казвам: Ако днес дойде Христос в света, макар че той си е намислил да дойде на земята, какъв метод ще приложите? Ако дойде сега, как ще проповядва Христос? Ако дойде Христос, ще носи ли някаква тога или ще носи ли някаква чалма или някоя индуска чалма, защото някои искат да покажат, или ще носи ли той сандали? Негова работа е. Ако си избере сандали, свободен е сандали да избере. Ако избере чалма, свободен е, или може да си тури на главата калпак или цилиндър. Но вярвайте, че Той ще избере нещо, което подхожда и мислим, ако дойде Христос на земята, Той ще бъде облечен много добре. Ще има един цвят, който му допада. Ще има шапка, която допада, обуща, всичко туй, което казват „ком ил фо“. Туй сега е предположение. Каква ще бъде реалността, то е друг въпрос, но ние предполагаме. Всеки един учен човек предполага. Предполагат, че слънцето имало 25 хиляди градуса, други – че 50 милиона градуса, а други – 40. Но с какво сме го премерили? Или някой казва, че са 10 хиляди градуса, с какво сме ги премерили? Все ще има някъде някакъв уред да се премери. Обаче, една топлина при 25 или 50 милиона градуса, не е такава, каквато е нашата топлина. После, ако вземем такова твърдение в науката, че телата, които са в покой и телата, които се движат, имат една и съща стойност. Абсолютно покойните тела и абсолютното движение ще имат една и съща стойност. Те се намират на едно и също място и следователно две тела, които се движат с еднаква бързина, паралелно вървят. Две тела, от които едното върви с по-голяма скорост, винаги отблъсква тялото с по-малка скорост. Щом двама души се отблъскват, единият се движи с по-голяма бързина, а другият с по-малка. Казвате: „Еди кой си не ме обича.“ Или вие се движите по-бързо, или вие се движите по-бавно. Всичкото е в движението, в бързината. Ако ти го обичаш и намираш, че се движиш с по-голяма бързина, ти спри, да се приравниш и той ще те обича, човекът. Ти вървиш напред, искаш да те гони. Де ще те стигне той? И да иска, не може да те стигне. Вие искате хората, които бързо се движат, да ви обичат. То е невъзможно. Сега философски разсъждавам. То е едно противоречие. В тия противоречия философия има. Вие още не знаете философията. На какво се дължи симпатията и на какво се дължи антипатията? Казва някой: Нито Христо, нито Христос. Този, който е нито Христо, се движи с по-малка бързина, а Христос се движи с по-голяма бързина. А пък онзи, който се движи с по-малка бързина, понеже онзи заминал напред, той оставал да го тършува отзад, понеже Христос е заминал за небето, пък дяволът тук е, на земята. Каквото намерил в неговото общество, вземе всякога да го направи нещастен. Като дойде той, ще се престори, че е Христос, той ще говори Неговите думи. Слабоверните, лековерните моми може да се излъжат. Някой път момъкът, като обръсне брадата, стане угледен, приличен. А ако е с брада, като поникне брадата, не е толкоз приятен, но като се обръсне хубаво, става по-приличен без брада. Хората са по-прилични. Аз бих желал хората да бъдат без бради. Предполагам, че има 24 души в света с бради. Англичаните са дошли до това убеждение. Един англичанин като стане сутрин, намаже лицето си със сапун и се бръсне. Щом имаш брада, то е цяла беля, защото всеки косъм на брадата, то е едно правило. Всичките закони в света са написани там, ако направиш нещо криво. Най-големият аристократизъм в брадата се намира. Питат ме: „Защо ти носиш брада?“ Разправям: Аристократ съм. Защото като не може да ми служат, нося ги тук. Те ме мъчат, но и аз ги мъча. Туй в същност не е така. Всеки един аристократ с енергията, която има, той произвел един косъм на моята брада. Искам, не искам, заставен съм да нося тия аристократи. Той с енергията си култивира един косъм. Какво ще го правиш? Ако го изтръгнеш, пак ще изникне, не може да се освободиш. После ще питат: „С какво право си бръснеш брадата. Нямаш право да си бръснеш брадата, брадата е наша. Ти ще я носиш за обявление.“ Тогава аз седя вечерно време и като седна, зная как се пише на всеки косъм. На косъма го напиша. Един ден как са живяли е написано на брадата и тогава в невидимия свят ще направят една книга, ще четат живота на всичките аристократи, как са живяли, понеже как са живяли, те са го предали на моята брада, пък искат мене да ме направят виноват, пък аз не съм будала.
Та казвам: Туй е алегорично. На космите това го има. В миналото са били по-потребни. Ще дойде един ден, когато ще имаме по-малко нужда от косми. В животните цялото тяло е покрито с косми, туй показва, че те са минали в една епоха, толкоз неблагоприятна, това са били дрехите, с които са били покрити. Че космите са паднали от нашето лице показва, че ние сме излязли от тази северна област на живота, дето нищо не е расло и за в бъдеще даже главата на човека ще започне да оголява. Цялото тяло на човека оголява и ако остане гладко, по-малко косми да има, ще бъде по-добре. Възприемчивостта ще бъде по-голяма. Ако ние изясним ония положения, в които природата ни е поставила, тя е турила всяко нещо на своето място. Запример, на езика не е турила косми. Ако беше турила косми, какво щеше да бъде? Ако би турила косми вътре в нашите дробове, какво щеше да бъде? Значи космите са необходими на външната кожа.
Та казвам: ние сме дошли до едно положение, една пробуда. В живота какво трябва да се прави? Защото всяка една област в живота си има свое специфично място. Ако един човек е светски, това не е лошо нещо. Не е лошо да бъде човек светски. Да бъде материалист не е лошо нещо. Да бъде човек светски, да бъде човек духовен, не е лошо. Но всичките хора на земята не може да бъдат духовни. Всичките хора на земята не може да бъдат религиозни. Всичките хора на земята не може да бъдат светски. Виждаме, че в природата има едно велико разнообразие. Всичките хиляди и хиляди видове от растенията и животните, от рибите до човека, всички се различават и допълват. Всеки един човек, който е достигнал до тези времена, той трябва да се справи. Трябва ви сега една много трезва мисъл и трезви чувства, и трезви постъпки ви трябват. Онези от вас, които са пробудили плачът и страданието, не знаете някой път защо плачете. Аз позволявам плача само при един случай. Трябва да плачеш, да си омиеш очите. Щом си омиеш очите, не си хаби водата. Сълзите са за промивка, да виждаш, да са влажни очите, да може да възприемаш. После при сълзите и при страданията, човек се възбужда и тия жлези работят и ако не знаеш как да размишляваш, ще събереш повече вода. Защо е тази вода? Понеже става по-силно горение в организма, тогава идват сълзите. Природата показва, че огънят се гаси с вода. Ти си станал скръбен. Защо плачеш? Иде една топла баня. Пусни топлата вода на главата и веднага ще ти мине скръбта. Изгубил си 100–200 хиляди лева. Иде ти отчаяние. Един душ в банята на 37–38 градуса като го пуснеш 5–10 минути, временно ще се освободиш от туй състояние. Що са 200 хиляди лева? Взели ги и ти ще се самоубиеш. Иди продай едното око. Сега продават очи. 200 хиляди лева ще ти дадат и ще го присадят или пък може да продадеш носа си за хиляда лева, ще го пресадят. Или ухото си може да продадеш. Защо ще се самоубиваш? Иди продай едното ухо, ще го посадят. Да умреш, че си изгубил 200 хиляди лева. Гледай този серсемин и той мисли. Казва: Искам да се самоубия. Или мисли от канарата да се хвърли, или във водата да се удави и мисли какво ще пишат вестниците. Той иска да се хвърли от канарата, но мисли какво ще пишат вестниците. Той и като умира, е щестлавен. Иска да знае какво ще мислят хората за него. Аз да ти кажа какво ще кажат. Те ще кажат: „Ето един голям будала, който не оценява живота.“ Ти като изгубиш 200 хиляди лева, иди запали 10 свещи в църквата и благодари, че те освободили от едно зло. Вместо да се самоубиеш, запали 10 свещи за благодарност. Разболял си се, изгубил си 30–40 кгр., запали 5 свещи и благодари на Бога. Пак ще дойде онова вещество. Всичко, каквото става на земята, трябва сега една нова философия. Аз ви говоря за неща, които трябва да проверите. Трябва една нова школа, в която хората да се възпитават. Аз ви говоря за някои неща. Казвате: „Не скърби.“ Аз зная, лесно е да кажеш не скърби, но как да не скърбиш.
Това беше във Варна. Един момък се влюбил в една мома. Тя залюбила друг. Иде му отчаяние. Казва: „Иде ми да се самоубия. Тя да ме излъже!“ Казвам: Няма нищо. Не са ти взели живота. Всичките моми са на Господа. Тя отишла при баща си, защо така мислиш, че не те обича? Тя те обича, работа си има, няма време. На нейното място виждам, иде една мома, която седи по-високо от другата. Съзнанието му не е будно, моето съзнание е будно. Казвам: Я се обърни да видиш, и той поглежда и изведнъж се изменя. Казва: „Стана ми малко по-леко.“ Тогава този, в когото ти си се влюбил, не е този, който ходи по земята. Онзи, в когото ти се влюбил, той е от друг свят. Той е минал, няма го там. Писанието казва: „Не огорчавайте духа, с който сте запечатани“. Не огорчавайте онзи, който ви е възлюбил, защото той ще излезе, ще си замине и няма кой да ви помага. Онзи, който ви обича, може да мине в един, във втори, в трети, той може да мине в 20–30 и в цял народ и може да накара целия народ да ви обича. Може да накара и цялото небе да ви обича, може да накара и себе си да ви обича. Той е всесилен. Този, който ви обича, той може всичко да направи. Тъй, както ние разсъждаваме за любовта, че само мене ще любиш, тъй не може. Щом речеш само тебе да люби, той не е от тази земя. Той не е вол, говедо, да му туриш юлар. Той седи над твоето разбиране. Той е господар на положението. Няма по-голям господар от онзи, който обича. Няма по-голям господар в света от него и няма по-голям слуга от него в света. Няма по-умен в света от него. Този, който те обича, той е във всичките. Ако виждате някои недостатъци, те не се дължат на онзи, който ви обича. Те се дължат на органите, чрез които се проявява. Когато на един художник боите са калпави, не може да рисува. Не е той виновник, четката, платното, боите не са хубави. Когато един пианист свири и лошо е пианото, не е той виновен, но пианото. Дай на този човек един инструмент и ще видиш какъв гениален човек е той. Ние разсъждаваме за любовта като за нещо статическо. Казвате: „Той се е влюбил.“ Не. Любовта, това е най-великата наука, която съществува на земята, единствената сила, която облагородява хората и тя периодически се проявява. На земята се проявява в месец май. Няколко месеца има подготвителни, през зимата са подготвителните условия за любовта. В месец май тя се проявява. След туй, през юний, юлий, август, намалява. Но най-високата точка, това е май. Като дойдеш в май, всичките птици пеят, животни, треви и цветя, всички, едно надпреварване има. Растенията се обличат в своите дрехи. Като мине туй време, после пак настане един период и тия любовни сили се оттеглят. Туй, разумното в света се проявява. Аз виждам в растенията, това са висши същества, които идват и като идват на земята, тия растения са техни деца. Те ги посрещат. Растенията, като се обличат, посрещат техните роднини, които идат от другия, духовния свят. Вие, когато се влюбите, посрещате вашите близки, които идват от другия свят. Щом се влюбите, благодарете, че сте се влюбили. Вие посрещате същества от Божествения свят. Вие посрещате същества от ангелския свят, вие посрещате същества от светийския свят. Вие посрещате същества от най-развитите от хората. Ние, когато се влюбим, няма да мислим, че туй нещо е станало на земята. Обикновените хора може да мислят така. Великите, гениалните хора мислят другояче. Сега тъй мимоходом влиза любовта.
Сега въпросът е: „Стани ти, който спиш! Стани ти, който спиш!“ Не мисли, че със спане всичко ще стане. Стани ти, който спиш, защото спането нищо не може да постигне. То е животът но животът не се реализира в спането. Животът се реализира в будното състояние. „Стани ти!“ Сънят е едно упоително средство в живота, а будното състояние, то съществува за всичките идеали, които съществуват, може да се поставят в един буден живот. Будното състояние може да бъде в нашето подсъзнание, будното състояние може да бъде в нашето съзнание, будното състояние може да бъде в нашето самосъзнание и будното състояние може да бъде в нашето свръхсъзнание. Вие се радвайте за любовта, която съществува, понеже когато двама души в света се залюбят, то е един общ кредит. Когато двама души се залюбят, то е общ кредит, който се отпуща на цялото човечество. Следователно, с любовта, която постоянно иде на земята, живее цялото човечество. Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. В какъвто и смисъл да съществува любовта, тя носи живот в себе си. Няма в света престъпна любов. Престъпността седи в онова невежество, в кривото разбиране, в неизползуването на любовта. Престъпността седи, когато искаме любовта да я подложим на робство, на окови. Любовта иде в света да внесе живот. Любовта иде в света да внесе светлина и знание. Любовта иде в света да внесе свобода и простор, да даде щастие на хората, не само тук, на земята. На земята ще им даде известно здраве, но приготвя се един нов свят, той е около нас, този нов свят е около нас. Представете си, че вие сте в едно яйце вътре. Да ви представя сега ясно, от моето становище, аз както виждам нещата. Представете си, че аз ви поставя в тоя затвор, в тия условия, в това яйце. Вие казвате: „Какво ще се прави при тия условия?“ Казвам: Не бой се! Щастието ти е в другия свят. Тази черупка е заобиколена от онзи свят. Като се измъти туй яйце, ще бъде в оня свят, ще имате крачка, крилца и веднага вие тръгнете да използувате условията, които ви са дадени. Сега с какво ни утешават? Някой умрял, казват: „Къде е нашият умрял?“ Казвам: Той не е при вас, но отвън е. Сега, както и да ви представям работата, вие ще дойдете до едно лъжливо разбиране. Както и да ви говоря за оня свят, ще имате лъжливо понятие. Защото човек трябва да е бил там. Както и да ви го представям, аз ще го представя, както не е. Както искам да го представя, виждам, криво се схваща. Да кажем, иде някоя майка, виждам дъщеря ѝ някой път от ляво, някой път от дясно. Ако е от дясно дъщеря ѝ, има един смисъл, ако е отляво дъщерята, има друг смисъл. Някой път дъщерята е отзад. Някой път показва главата на дясно. Някой път на ляво. Някой път зад гърба на майка си. Вижда ѝ се лицето. Тя е срасната с майката в тялото само, отвън се показва главата, в тялото на майка си живее. Как ще ме разберете? Ще кажете: „Как може в тялото да живее?“ Хубаво. Вземете в едно тенеке, турете такива едри куршумчета по 10 грама и напълнете тенекията. После турете по-ситни сачми и те се поместват, след това още по-ситни и мислите, че тенекията е пълна. След това, като няма място за сачмите, налеете вода и тя си намери място, а след това може да турите още 10–15 грама спирт и той ще си намери място. Питам: Де се събраха? Как се събраха в едно тенеке? Сега мнозина от вас се оплакват някой път, че стават разсеяни. Разсеяността вече се дължи на едно същество, което е проникнало в твоето тяло и понеже се намира в неблагоприятни условия, иска да дойде на земята и неговите вълни на ума и чувствувания разбъркват твоя ум, унесеш се, заспиш, като че виждаш сънища. При туй състояние ти не можеш да бъдеш спокоен. Всички ония същества, които са напреднали, напредналите същества произвеждат два различни резултата. Ако дойде едно много напреднало същество при вас, веднага ще се сгромолясате на земята, но съзнанието си няма да изгубите. Само не може да се дигнете. Туй същество трябва да се приспособи на вашето положение, да ви подигне. Като се върнете, вие ще имате една опитност. Ако дойде едно същество с по-ниски трептения на тялото, след като се върнете, пак ще изгубите и вие ще бъдете със седмици недоволен. Дето иска да се самоубие някой човек, то се дължи на чужди влияния. Вие всички страдате не от вашите прегрешения, но от прегрешенията на хиляди поколения ваши роднини, които са живяли преди вас и вие изплащате постоянно чужди дългове. Казвате: „Сега да поправим живота.“ Как ще го поправиш? Поправя ли се? Плащате вие, явят се други. Плащате, пак други се явят. Какво ще плащате? Казват ти: „Моли се.“ – И с молитва не става. – „Той, Господ ще прости.“ – Трябва да се разбира как ще прости. Има един начин, по който се прощава. Тогава трябва друго разсъждение. В една малка вадичка, която е като моя пръст, колко дрипели може да оперете, я ми кажете? В една река, която е широка като този салон или 10 пъти по-широка, много нещо може да оперете. Тази, малката вадичка и голямата река, която е 10 пъти по-широка от този салон, еднаква работа ли ще свършат? Може да се простят греховете. Няма нещо невъзможно за Бога, но онзи, който ще прощава греховете, казва: Син човешки има власт да прощава, но от него излиза много. От когото излиза прощаването, може да стане, но само да каже.
Един англичанин отива в Италия да почива. Седи в един хотел и от прозореца се вижда, че един италианец държи един револвер, ту го туря в устата си, ту го дърпа и като го гледал, англичанинът поискал да се запознае с този италианец. Запознават го. Той казва: „Господине, защо туряте револвера си в устата?“ – „Имам да давам 25 хиляди лири. Нямам ги, искам да се самоубия.“ Богатият англичанин изважда чек и подписва за 25 хиляди. Казва му: „Ти си много страхлив човек. Тебе от 25 хиляди лири стерлинги те е страх и от револвера те е страх. Мислиш ли, че револверът ще уреди твоите работи? Виж, моето перо урежда по-добре твоите работи.“ Дава му 25 хиляди лири и казва: „Как, револверът ли разрешава неговите пари или твоето перо?“ Казва му: „Научи се да пишеш.“ Казвам: Всички ние като този италианец понякой път с револвера в ръка се колебаем да гръмнем или не. Тук гръмнеш, там гръмнеш. Не е ли по-хубаво да напишеш 25 хиляди лири така?
Ако дойде някой при мене, ще кажа: Ела, ще те заведа при Господа. Не му казвам: Повярвай. Казвам: Аз отивам при Господа, ела с мене. Ще го заведа на общо основание. Ама вие не знаете как ще го заведа. Вие предполагате, че този човек не вярва. Защо? Защото неговите братя са го лъгали. Този човек не вярва. Защо? Защото работите му не са вървяли. Този човек станал безверник, защото в училището са го късали. Навред ред неприятности, несгоди. Казва: „В никого не вярвам. Между всичките добри хора все съм последен.“ Тия хора, които е срещал, те са много добри хора, но са били много заети. Всичките са били така заети, не са имали време да направят нещо за него. Аз съм сега без работа, виждам туй, което те не са направили, аз ще направя заради тебе. Тъй аз ще постъпя. Няма да му кажа, че Господ е казал. Всички са били много добри хора. Елате, какво искате вие? Казва: „Искаме един автомобил.“ – Друго? – „Дрехи, шапка, обуща, искам да се оженя.“ Хайде, ожени се. Хайде на туризъм. Всичко, каквото иска. Казвам: Какво искаш още? – Нищо, казва, много ти благодаря. Виждам, че може да има друга някаква сила в света, която помага. Има такава сила, аз я нося със себе си. Онзи, на когото аз служа, той е от мене хиляди пъти по-добър, по-умен и по-силен. Сега казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа.“ Че как ще повярва този човек в Христа? Той няма понятие за Христа. Един слаб човек, когото са разпънали преди 2000 години, който не е бил смел, нямал оръжие. Един извадил нож и той казва: Турете си ножа, тази работа с нож не става.
Та казвам: Вие, които сте дошли сега подир две хиляди години, очаквате Христа. Как Го очаквате? Имате много право вярване, но в едно вашите възгледи не са прави. Вие очаквате Христос да дойде и да уреди всичките ваши работи. Прави сте, той ще уреди всичко. Но питам, след като Христос уреди всичките ваши работи, автомобил ви купи, къща ви направи, деца ще имате и след като направи всичко за вас, вие какво ще направите заради Него? От това зависи вашето бъдеще. Ако можете туй благо да го използувате, едно благословение е заради вас. Ако вие не може да го използувате, вие ще носите пак стария живот, ще имате страдания.
„Стани ти, който спиш“. Аз сега не ви казвам: Станете, аз виждам само, че вие спите. Казвам ви: Станете вие, които ме слушате, които спите. Всяко спане е опасно сега. После пак ще ви кажа: Идете да спите. Сънят ще продължи. След като работите, вечерта ще кажа: Идете да спите. Ни най-малко няма да наруши сънят. Спането е отлична почивка. По-хубава почивка от спането няма, но и по-хубаво състояние от работата няма. Да бъдеш буден, да бъдеш между хората, които те обичат, да слушаш баща си, когото не си виждал, който носи хубави качества. Погледне те баща ти с онова хубаво чувство. Като те погледне, да срещнеш майка си, да срещнеш сестра си, да срещнеш брата си. Какво по-хубаво има? Да срещнеш всички свои приятели. Какво по-хубаво има от това разбирателство в света? Сега аз не апелирам към вас, защото като спите, вие не разбирате. Аз искам да ви събудя, за да ме разберете. Някой път каже: Стани, Стоянчо. Погледнеш, пак заспал. Дойде майката, казва: Стани! Той казва, ще стане, стане и пак заспива. Три, четири пъти трябва майка му да го събужда и се му се спи, много хубаво. Не иска да се пробуди.
Казвам: Радвайте се в света. Радвайте се на трите прояви на Божествения дух. Радвайте се на всички онези души, в които любовта е проговорила. Радвайте се на всички ония души, в които мъдростта е проговорила. Радвайте се на всички ония души, в които истината е проговорила. Радвайте се на всички души, в които животът е проговорил. Радвайте се на всички души, в които знанието е проговорило. Радвайте се на всички ония души, в които свободата е проговорила.
„Стани ти, който спиш!“ Станете вие всички, които спите по лицето на земята и всичките тия страдания, които идат, не са нищо друго, освен майката, която казва: Станете! Всички трябва да станете. Няма спане. Светът трябва да се пробуди, понеже новата култура, която иде, носи нови разбирания, нови схващания. Вашият морал, който сте имали, този морал е бил на място. Да не мислите, че когато ядете една кокошка, е морално, когато ядете едно агне, е морално, когато отсечете едно дърво, когато оцапате водата, е морално? Когато цапате ума, сърцето, душата си, всичко това е морално? Чудни са тия хора! Ние трябва да се надмогнем. Всеки един човек трябва да бъде закон в себе си. Без съдии, всеки да бъде съдия на себе си. Като дойдеш вечер, всеки да отсъди право. Ако имаме такъв свят, дето всичките хора, след като се осъдят, всички да направят, знаете ли как щяха да живеят хората? Казвам сега: Хубаво, ако Христос дойде и ви даде всичко, каквото вие искате, вие какво ще направите заради Него? Христос дойде и даде църкви, служители, на свещениците заплата. Какво направиха заради Него? Христос дойде на земята и на царете от памти века е давал пари, средства, какво направиха заради Него? Кому ли не е дал Христос! Майката, на която Христос даде да роди отличен син, една отлична дъщеря. Учителят, на когото Христос даде всичко, той да възпита двама ученици добре, да ходят в неговия път. Един съдия, на когото Христос дал всичко, трябва да осъди две дела право. Има такива съдии. Та сега, ако Христос ви даде всичко, вие какво ще направите, които не сте съдии. Да кажем, някои от вас сте слугини. Ако Христос ви даде всичко, вие ще напуснете слугинството. Когато Христос ви даде всичко, вие трябва да бъдете най-добрият слуга. Ние, когато Христос ни даде всичко, ако аз съм един слуга, докато не ми е дал Христос всичко, аз с пари слугувам, но след като ми е дал всичко, ще започна да слугувам без пари. Ще слугувам и ще бъда свободен. Аз нямам пет пари и каквото ми кажат, ще извърша. Този, моят господар, но когото аз ще слугувам, няма ли да бъде доволен? Как няма да бъде доволен, ако съм човек, който имам образование. Има един добър свирец, на няколко инструмента свири, той е художник, скулптор, шивач, какво ли не знае? Каквото искате, всичко може да направи. Как мислите, такъв човек последен ли ще бъде в къщи? Ще го държат като писано яйце. Елате да видите. Всичко създава хубаво. После, като го срещнете, той казва: Имам малко работа за Господа. Като си свърши работата, пак ще дойде. Казвам: Вие колко слуги имате, които да ви дават концерт? Концерт ви дават сега. Желая да бъдете от тия слуги и да сте свършили по 4 факултета и да слугувате всички, да знаете музика, изкуство, скулптура, всичко да знаете в света и отдето минете, да бъдете най-знатните хора в света. Това ви пожелавам.
Станете вие, които спите!
Благословен господ Бог наш.
Добрата молитва.
20-та неделна беседа от Учителя, Държана на 13 февруари, 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.