Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
Най-голям в Царството небесно (1936–1937)
Рабство и приятелство
„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета само 15-и стих от 15-а глава от Евангелието на Иоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“
„Аум“
Сега ще говоря върху двете думи от прочетения стих: рабство и приятелство. Отличителната черта на рабството седи в това, че рабът не знае какво прави господарят му, а приятелят знае какво прави приятелят му. Следователно човек в живота си може да играе роля на раб, който не знае що прави господарят му. На същото основание понякога хората не знаят какво върши природата, защото са раби, а те могат да знаят какво върши тя. Такова е положението на човека в живота, а той сам е създал рабството. Човек сам е станал раб, не е слугувал, но раб е станал. А рабството не е нищо друго освен отдалечаване от онзи прав път на познаване. В рабството влиза чувството на страха. Страхът е най-високото чувство, което е развито у животните. Рабът се страхува от господаря си, а при чувството на приятелството има известна привързаност. В приятелството страхът не играе важна роля, там важна роля играе съзнанието, което човек има.
Ако се спрем върху живота на сегашните хора, ще видим, че между всички, били те учени, религиозни или светски хора, все има едно неразбиране. Всички религиозни все спорят за нещо, не се разбират. Това показва, че в религията има робство, там никой не може да мисли свободно. Ако срещнете един мюсюлманин, той ще ви каже, че има всичко 7 ката нагоре и 7 ката надолу – повече от това нищо няма. Какво означават тези 7 ката нагоре и надолу – има нещо в тях, но той нищо не казва. Знае само, че така е писано. Вие сте изучaвали закона на Моисея и виждате, че там има закон на рабство. Когато Моисей изведе евреите от Египет, той ги води цели 40 години из пустинята, път, който можеше да се извърви най-много за 3 месеца. Те се обезсърчиха и въстанаха против Моисея. Защо трябваше цели 40 години да пътуват из пустинята? За да се образува в тях характер. Като четете историята, ще видите, че през това време евреите постоянно третираха въпроса за яденето и пиенето. Те казваха на Моисея: „Ти ни изведе от Египет да умрем тук гладни.“ Египет представя света, а влизането на евреите в пустинята, това представя отиването им към Ханаанската земя. Който влиза в Ханаанската земя, той трябва да има особени разбирания върху нещата.
Сега хората казват: „Да си поживеем малко на Земята.“ За да си поживее човек на Земята, за това се изискват условия. Ти можеш да бъдеш богат човек, милионер, учен, но не можеш да разбереш живота. За да разбереш живота в неговата вътрешна пълнота, твоята душа трябва да бъде будна, твоят ум трябва да бъде буден, твоето сърце трябва да бъде будно и твоят дух трябва да бъде буден. Тези 4 неща в човека трябва да бъдат събудени.
Сега аз искам да ви наведа на факта: Хубавите неща се раждат на хубави места. Хубавите неща не се раждат на лоши места. За пример, ако ти се родиш при мъчни условия, не можеш да живееш лесен живот. Вземете за пример, от Стария Завет примера с Иосифа. Той представя един млад човек със силен характер. Той прояви такъв характер, защото имаше убеждение. Иосиф се роди от една майка, която беше обичана от Якова. Той трябваше да работи цели 14 години заради нея, за да му я дадат. Седем години го лъгаха и той трябваше да работи още 7 години, докато взе Рахил. При това трябва да се знае, че характер като този на Иосиф може да се роди само от такава майка. И само от една майка като Мария можа да се роди Исус. Една обикновена майка ще роди един обикновен син и една обикновена дъщеря. Една обикновена глава ще роди една обикновена мисъл. И едно обикновено сърце ще роди едно обикновено желание. Една обикновена душа ще роди един обикновен стремеж. Един обикновен дух, който се занимава с дреболиите на живота, с това, което занимава кокошките, ще роди също такива дреболии.
Сега, понеже сме влезли в една фаза на живота, дето смъртта царува, искаме-не искаме, ще умираме. Земята е едно училище. Човек е изпратен отнякъде на Земята, като на училище, да се учи. И той трябва да свърши това училище. В Слънчевата система по-добро място от Земята няма. И по-горно място от Земята няма. Великите души, които искат да свършат нещо, слизат на Земята да се тонират.
И тогава вие запитвате: „Нима Христос, една такава велика душа, слиза на Земята да научи нещо?“ На едно място Павел казва, че макар и да е знаел много нещо Христос, Той все таки е научил много работи, които не е знаел. Христос не е знаел какво нещо е страданието на Земята. Той не е знаел какво нещо е смърт на кръста, да Го прободат в ребрата, да Го бият римските войници, а след това да се подиграят с Него. Той не знаеше какво значи да Го облекат в царска мантия, а после да Му турят трънен венец на главата. Той не е знаел какво значи да Му изневери някой от учениците и после да Го продаде, и то така евтино, само за 33 сребърника – толкова евтино. Христос не знаеше всички тези неща и ги научи. Някои казват, че Христос е знаел всичко. Не, има някои работи, които Христос не е знаел. Тези неща именно Той не ги знаеше, а знание без опит не е знание. Той трябваше да преживее тези неща, които не ги знаеше, да има опитност за тях. Ако Бог всичко знае, Той всичко е преживял. Знаете ли вие това? В Него стават и добрите, и лошите работи – всички представления. И адът е в Него, и раят е в Него. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията им, в които се намират.
Сега да оставим настрана въпроса защо светът е създаден така. Когато вие ще създавате един нов свят, създайте го не така, както Бог го е създал, но така, както вие намирате за добре. Създайте един нов свят по ваш начин. А това защо Господ е създал света така, това е Негова работа. Хората разглеждат живота, света, по човешки начин. И наистина, ние виждаме, че много религиозни хора, които искат да минават за набожни и милостиви, не издържат на това положение. Те вършат ред престъпления. За да не вършат престъпления, съвестта им трябва да бъде силно развита, обаче има религиозни хора, на които съвестта ни най-малко не е развита. Човек може да бъде религиозен, без да е справедлив. Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо. Като обичаш един човек много, ти вече имаш религия. И понеже сега човек обича себе си повече от всичко друго, той има една религия на егоизъм.
Сега да се върнем към съществения въпрос. Човек първо трябва да има права мисъл, прави разбирания за нещата. Ще ви приведа един пример из живота на американските религиозни общества. В Америка има много съживителни събрания, в които хората ходят да се молят. Един беден християнин често ходил в едно от тия общества да се моли. Като се връщал от едно от тия събрания, той минал покрай дома на един банкер, който, като броил парите си, забравил една торба с пари на прозореца на къщата си. Като минал покрай банкерската къща, бедният погледнал нагоре към прозореца и видял торбата с парите. Той си помислил: „Ето, този банкер оставил тази торба с пари за мене.“ Като си казал тези думи, той взел торбата и отишъл у дома си. Като видял жена си, казал: „Жена, ето аз ходя в съживителните събрания, моля се на Бога и Той като знае положението ми, наредил така, че банкерът да забрави торбата си с парите на прозореца заради мене. Бог послуша молитвата ми.“ Как стана това? Банкерът оставил тази торба на прозореца на къщата си, но той има много торби с пари.
Обаче какво станало? Като започнал да се моли, торбата веднага застанала между молитвата му и Бога, вследствие на което не може да се моли. Той разсъждавал правилно, но торбата с парите непрекъснатo го следяла. На втория ден пак започнал да се моли, но торбата пак застанала между молитвата му и Бога. Той си казал: „Отде се взе този дявол да ми пречи?“ На третия ден пак се моли, но торбата пак изпъква пред него. Най-после той си казал: „Не мога да търпя това положение, ще отида да занеса торбата с парите на банкера.“ Той забелязал, че връзката му с невидимия свят започнала да се къса. Като занесъл торбата на банкера, той казал: „Ето, вземи си торбата. Ако тя не беше застанала на пътя ми между мене и Бога, нямаше да ти я върна, щях да я задържа за себе си, но понеже тя ми се яви като препятствие в живота, връщам ти я назад.“
Ще кажете, че този човек нямал съзнание. Не, невидимият свят насила го заставил да върне парите назад, с което да докаже, че парите не са една необходимост в живота. На религиозния човек не му трябват никакви пари. Той трябва да мине покрай торбата без да я забележи и торбата, „алe-пасe-хоп“, да тръгне подир него. Казвате: възможно ли е това? Значи, да вземете торбата и да бягате с нея, е възможно, а да бягате от торбата и да кажете „але-пасе-хоп“, било невъзможно. Защо да не е възможно да кажа тези думи и торбата да тръгне след мене?
И златото си има свой език. Ако знаете езика му и говорите на него, то ще ви следва. Питат банкерите как са спечелили богатството си. Те знаят как са го спечелили. Те знаят езика на златото. Според наблюденията в психологическо отношение е доказано, че в известно отношение човек може да стане толкова богат, колкото злато има в кръвта си. Златото при златото отива. Доброто при доброто отива, злото при злото отива. Такъв е великият закон. Подобните неща се привличат.
Сега, това, което ви говоря, не го туряйте в противоречие с това, което имате в себе си. Защото, ако го турите в противоречие, вие ще мислите, че имате всичкото знание на света. Тогава, ако имате всичкото знание, няма защо да ме слушате. Седете в къщи и уредете вашия живот. Ако всички ония, които проповядват... В света има толкова проповедници, които проповядват туй, което не знаят. И аз мога да проповядвам. Мога да ви избера на всинца ви да вземете лотариен билет и да ви кажа, че ще спечелите. Ако аз сега ви предскажа и всинца ако вземете по един билет и ако ви предскажа колко души от вас ще спечелите? Има един закон на вероятностите. Тънки изчисления трябват, но ако направите изчисления и ви накарам да спечелите пари преждевременно, аз ще съгреша сам. Аз считам, един човек, ако го нагостя преизобилно и разстроя неговата стомашна система, аз не съм направил услуга. Аз считам, че не е уместно в човека да събудиш алчност. Всичките хора не обичат еднакво парите. Някои много ги обичат. Тези, учените хора, като изследват човешкия мозък, забелязват, че ония хора, които обичат парите, имат на главата си един център, който обича да трупа. Те намерили в катерицата, в мравята, че този център е силно развит. Мравята, дето влезе, трябва-не трябва, задигне го, носи го; и катерицата като намери каквото намери, събира го. Пък има едни земни кучета, които събират картошки, правят цели складове. Та, в обществото на животните се зараждат всичките нещастия, всичките недоразумения, всичките противоречия.
Религиозните хора са роби, не са добродетелни. Между тях едва сега започват [...]. Преди 30–40 години в Америка между евангелските църкви, между православните, баптистките не може да излезе проповедникът да проповядва от една църква в друга. В православните църкви мислят, че който е православен, той може да бъде спасен, който е езичник не може да бъде спасен, но въпросът не седи тъй. Много езичници има в света, които ще ги намерите един ден в Царството Божие. Не е въпрос до името, но до онова чувство, което човек чувствува в себе си. Има езичници, които познават Христа по-добре, отколкото християните. То е до любовта. Ти не можеш да познаеш един човек, ако нямаш любов.
Тогава, ако ние познаваме Христа... Че, икономическия въпрос Христос го разреши. Ако всичките хора бяха като Христа, икономическият въпрос щеше да бъде разрешен. На 5000 души Той даде хляб и с 5 хлебчета ги нахрани. Много добре разбираше икономическия въпрос. 500 милиона християни, ако имаха едно сърце като Христа, икономическият въпрос не щеше ли да се разреши? Ако всичките свещеници във всичките религии на християнството, ако всичките имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши икономическият въпрос? Ако всичките управляващи имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши този въпрос? Значи има нещо в съвременните държави, има едно положение, което е робско. То е законът на Моисея, който господарува върху човека. За да дойде до второто положение, той трябва да има съответни качества.
Тогава аз да ви представя един пример. Един господин, който имал обичай да ходи да купува инструменти, намерил един екземпляр от Страдивариус, но не знае да свири; ходи, показва цигулката, но не иска да я продаде. Само я показва. Един ден влиза в едно богато семейство, носи цигулката. Там имало гениален музикант. Той като [я] вижда, казва: „Аз нямам такава цигулка, може ли да ми я дадеш да посвиря?“ – „На радо сърце.“ Какво става с двамата? След като посвирил половин час, казва: „Аз ти подарявам тази цигулка, тя не е за мене, тя е за тебе.“ И оттам насетне този виртуоз и този, който носел цигулката, се сприятелили. Онзи говори на обществото, а пък кой свири – онзи свири. Онзи, който носил цигулката, своето богатство той подарил на онзи, който знаел да свири. Онзи, който знае да свири, днес е министър.
Днес трябват в света певци, трябват свирци в света. В света трябват мислители на новата мисъл, не да се повтарят старите мисли, че Бог е Любов. Тогава вие ще се намерите в едно противоречие [като оня човек], който като намерил Библията, взел да я чете, да направи връзка, да му се оправят работите. Станало точно обратното. Като [не] чел Библията, имал пари, но като почнал да я чете, изгубил парите, изгубил всичко, което имал, и най-после казал: „Тази книга ми донесе всичките нещастия.“ Взел, че я хвърлил в огъня. Изскочило едно парче и на него той прочел: „Бог е Любов.“ И той разбрал тази мисъл и туй парче го турил в джоба и от него ден всичко му тръгнало напред.
Ти докато не се научиш да обичаш хората, [...]. Аз това го турям правило за себе си, но и за вас. Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон. И за в бъдеще, ако така не се внесе законът, няма да може да се разбираме. Христос казва така този закон: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз“ – значи по същия начин. Не казва: „Както Себе си ви обичам.“ Същия закон туря. Казва: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз ви възлюбих.“ Следователно, ако ние не може да обичаме другите хора, нашите ближни, на които съзнанието е пробудено, онези хора, които очакват нашата помощ... В света има хора страдащи, които очакват да им се даде помощ. Тази помощ няма да бъде толкоз материална, колкото духовна, защото материалните блага, това са резултати на един духовен живот. Духовното в света е, което урежда нещата. Ако хората духовно биха уредили или ако Божествено биха уредили, светът ще се уреди. Другите неща лесно се уреждат.
Христос казва: „Не ви наричам вас раби, наричам ви приятели, понеже каквото чух, изявих ви го.“ Какво направи Христос? Той оправи много работи. Той казва на учениците: „В дома на Бога Моего много жилища има.“ Цялата Слънчева система, всичките системи, това са условия за всички, които любят Бога. Казва: „Всичките земни страдания, те са нищо. За вас този великият свят е създаден.“ А пък ние се самозаблуждаваме, а пък нас ни заблуждават от временните неприятности, които имаме на Земята.
Сега някой казва: да се научи човек да говори. Човек не може да говори хубаво, ако душата му няма този импулс. Не може да дадеш на другите това, което в себе си нямаш. Само великият музикант в света може да научи хората да свирят. Само великите певци могат да научат другите да пеят. Само онзи, който разбира, може да научи другите да разбират. Следователно, ако вие имате дарба, тя ви е дадена отнякъде. Ако имате дарба отнякъде, тя ви е дадена. Ще повикате Онзи, Който ви е дал тази дарба.
Всичките гениални хора, всичките талантливи хора, всичките светии на Земята, които имате, и те са имали подобни майки. И техните майки са били гениални. А за майката има съвсем друго понятие. Аз не разбирам майката [като] една обикновена жена. Аз разбирам майката [като] една необикновена жена в света, която може да роди един необикновен човек. Аз разбирам баща[та] [като] един необикновен дух, който може да роди в света пак подобен на себе си. И Писанието казва, че Бог направи човека по образ и подобие.
Ние седим и се занимаваме, мислим, че съвременните хора, със сегашните наши схващания, ние мислим, че с нашите сегашни разбирания и схващания, ние мязаме на Бога. Ами тогава как ще разберете думите на Христа: Ако човек не се роди изново, ако човек не се отрече от себе си, ако човек не се отрече от баща си и майка си и от всичко в света, той не може да бъде ученик? Не само той не може да бъде ученик, но той никога не може да извърши това, което се изисква от него. Следователно, ако ние сме ученици, ние ще извършим на Земята туй, което никой не може да извърши.
Сега някои мислят, че ако тръгнем по пътя, по който Христос [е] казал, ние ще бъдем нещастни. Не. Животът ще се подобри – 10 пъти по-добре ще бъде, отколкото е сега. Ако се приложи Христовото учение, тъй както Той е проповядвал. Болни хора няма да има. Затворници няма да има. Недоразумения няма да има. Погребения няма да има. На Земята ще живеят само толкоз хора, колкото могат да бъдат щастливи. За всеки едного от тях ще има преизобилно. Преизобилно трябва да има. Човек не трябва да седи в една къща от 300 метра. Един човек не трябва да мисли, че е щастлив. Не, най-малко 1000 декара земя трябва да има, с градини, с паркове, с ябълки, с круши, с лимони. Вселената е толкоз широка, че Бог е предвидил всичко. Някои мислят, че земята е разсадник. Тогава всичките слънчеви системи, колкото има, Бог е предвидил по една Земя за един човек. Най-после, като ти дотегне, Господ ще те прати на толкоз широка Земя, и ти, [на] който искаш отнякъде може да пратиш писмо да ти дойдат на гости. Тогава хората ще си ходят на гости. На Земята само един ще живее, а другите ще идат като гости, ще живеят и ще се връщат. Така Бог е разрешил въпроса.
Понеже ние по човешки мислим, като сме дошли, не искаме да идем по-далече. Всеки хванал по 300 метра, направил една къща и казва: „Не се мърдам.“ Някой път с лостове трябва да го изпъдят. И като умира, не умира, ами моли се, не иска да умре, не иска да иде в другия свят. Сега, аз мисля, че вие не сте от тези, които не искате да идете, не искате да умирате.
Ама не се самозаблуждавайте както онзи българин в Свищов. Пак ще ви приведа примера за един, който се занимавал с окултизъм. Молил се, молил се, да му покаже Бог как да забогатее. Той казва: „Беден окултист не може.“ Напредва времето му и като се моли, моли, една вечер иде един и му казва: „Аз ще ти кажа къде има пари.“ Отиват на едно място и му дава една голяма торба пари. Той хваща парите, той върви, уловил парите, но отде около него е дошла една крава и започнала да се върти наоколо. И той казва: „Тази беля отде дойде.“ Най-после догневяло го, че ритнал кравата, и като ритнал кравата, помислил, че кравата се обърнала с четирите крака нагоре. Той казал: „Така ти се пада.“ Но какво да види: това той сънувал и като се събудил, държал с ръцете си чаршафа, покривката на масата и като дръпнал покривката, на масата имало шише вода, то се разляло и паднало на земята, а пък масата я обърнал нагоре с краката. То е смешно положение. След като се събудил, видял това.
Другият свят е видим. Ще държим една покривка. Тази живата крава е масата, която е обърната с краката нагоре. Сега, може би в този пример има нещо преувеличено. Но аз вярвам, като правя своите преценки, 25% е вярно, а 75% го намирам преувеличено. Защото този, който го направил, малко го [преувеличил], да поосмее окултистите. Но вярвам, че 25% е вярно.
Мисълта, която ще ви наведа. Има едно положение, което трябва да го възприемете сега. В окултизма има една теория. Човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Онези от вас, които са дошли до положението, няма да ви раждат майките, вие сами трябва да се родите. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат, да образуват бъдещето ви. Сами да се родите. Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда и човек ще се преобърне, ще се роди сам. Човек няма да бъде съвършен по сегашното обикновено разбиране. По сегашния път ако вървят, такива ще бъдат резултатите. Ако сега ви говоря по въпроса на самовъзраждането, отсега трябва да събирате онова богатство във вас, във вашите умове и сърца, богатство, което е потребно за новото, за създаване на новото тяло, с което вие трябва да се облечете.
Докато човек не се облече с това новото тяло, той винаги ще носи тия недъзи, които сега носи. Знаете ли какво влияние оказва стомахът? Знаете ли какво влияние оказва дихателната система? Знаете ли какво влияние оказва нервната система върху целия организъм? Ако стомашната ви система у вас не е правилна, ако правилно не се развива, както трябва, непременно ще се струпат такива вещества и ще започне да расте коремът ви, ще се натрупат вредни вещества в кръвта ви, ще станат анормалности. Ако във вас вземе надмощие вашата дихателна система, във вас може да се роди един темперамент много избухлив. Вие ще станете съвършено лековерен. Тези хора, които са лековерни, дихателната им система е много слабо развита. Ако е силно развита нервната система, те стават неврастеници.
Та казвам: Потребно е едно нормално развитие на мозъчната система, едно нормално развитие на дихателната система, понеже дихателната система е свързана с чувствата на човека. Човек не може да има едни благородни възвишени чувства, ако няма една отлична дихателна система.
Аз бих ви препоръчал да не се изтънява носът ви. Онези от вас, които сте много нервни, нетърпеливи, хващайте носа си за края и го упражнявайте, после го изтегляйте назад и малко на широчина. Природата тъй е направила, тези, които се секнат постоянно, те постоянно упражняват носа си, за да започнат да мислят.
Много пъти вие се гневите. Аз да ви кажа, лесно може да се оправи това. Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо. Когато човек се разгневи, ноздрите се разширяват, трептят. Поглади го отгоре, отстрани. Ти кипнеш и направиш нещо, може година, две години да минат, за да изправиш това. Поглади малко носа си. Това е честолюбие, как да ни обидят. Той има особени понятия. Носът е отделен, някой път действува отделно.
Някой ще каже: „Ще се занимавам с носа си!?“ Ако дигнеш ръка, да започнеш да налагаш другите, кое е по-хубаво: с носа си ли да се занимаваш или с другите хора? Аз съм забелязал: там, дето не сме употребили ума си, всякога има лоши последици. Дойде някой, поглади носа си. Той като види, че гладиш носа си, той ще се поусмихне, и той хване носа, мисли: „Да не прави някаква магия?“ Той само се поусмихне и казва: „Дай си ръката. Защо бараш носа?“ Казва: „Имам лоша хрема.“
Ще кажем: има една лоша хрема в човека. Едно лошо чувство, аз го наричам „хрема“. Цял час, два часа не можеш да дойдеш на себе си, изхарчиш излишна енергия. Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се докосваш и по този начин ще направиш връзка.
Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни сили, които действуват. Дясната ръка е положителна сила, която възприема. Лявата ръка е положителна сила, която дава в природата. По някой път ти ще употребиш ръцете. Ако цигуларят иска да свири на цигулката и някой път не може да вземе тона, като поглади няколко пъти, може да свири хубаво. С него и виртуоз може да се състезава. Като не прави туй упражнение, той е един обикновен цигулар.
В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат „вдъхновение“. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото. Хубаво е по някой път да имаме един наш приятел. Аз бих желал... ако имам един учител по музика да ми преподава, аз какво ще направя – ще избера първокласен учител и ще искам той да ми поглади лявата ръка, по 3 пъти да си прекара към пръстите, нищо повече. А пък ако този учител преподава, тогава бих желал да ме бутне по челото, да прекара двете си ръце. Ако някой пее хубаво, бих желал да ме бутне по челото, да излезе и да предаде от магнетическата сила.
Ти, ако дружиш с обикновени хора, обикновен ще бъдеш; ако дружиш с велики хора, велик ще станеш; ако дружиш с талантливи, талантлив ще станеш.
Та, има един закон в света. Великите хора се събират, за да помагат на другите. Те са проводници на великите блага.
Писанието казва: Божественият Дух е, Който раздава дарбите в света и затова човек трябва да мисли върху Божествения Дух, за да може да дойде онова великото в неговата душа.
Христос казва: „Аз не ви наричам вече раби.“ Сега ще кажете: „На стари ли години ще уча?“ На стари години ти страдаш, защото не си учил досега. Аз на вас, старите хора, препоръчвам да си направите една китара, някоя цигулка или тамбура, най-малко тамбура, или окарина, или пищялка, а който не знае и на тях да свири, нека си купи един тъпан. В съвременната наука, която е постигнала толкоз велики факти, в своите наблюдения подразделят науката и материала подразделят. За пример, ако аз бях един геолог, най-първо ще има да изсвиря едно парче – като ида, ще ми върви. Ако съм някой химик или физик, пак ще изсвиря друго парче и като ида, природата ще ми отвори вратата. Сега учените хора мислят, кой каквото и да е, трябва да пее, да пее за себе си. Тогава за геология има особени парчета, за химия има особени парчета, за физика има особени парчета. Ако съм един красив и млад момък, искам да запазя здравето. За здравето има особени песни.
Сега аз не искам вие да вярвате. За мене вярата е изключена, понеже аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. В музиката аз съм правил опити, доста опити съм правил. Много пъти някои братя са ме слушали и някои са бягали. Трябва да знаете закона, ако не знаете как да мислите, хората ще започнат да мислят. Като знаете как да мислите, хората ще се приближат. Ако не знаете как да чувствувате, хората ще бягат от вас и ще се чудите защо. Ще се образува сила, която отблъсква.
Религията за какво служи? Казваме: „Да обичаме Господа.“ – „Че къде да Го намерим?“ Мислите ли, че Господ е като човека, да Го намерим на едно място? Къде е Той? В тази грандиозна идея. Всеки един от вас в живота си има моменти, когато неговото съзнание може да бъде будно. И аз зная, за пример, дали един билет може да спечели от лотарията. Аз вземам един билет. Понеже този въпрос е неразбран, недостъпен е за вас. Ако седя до един, който има билет, ще му кажа щом дойде времето за неговия билет, неговият ум се отвлича нанякъде и няма да спечели; той седи и е уверен 101%, че ще спечели. Този човек, който ще спечели, той гледа всичките, които спечелят, той се радва на всичките, че спечелили някои 100 лева или 100 000 лева или 1 милион, все едно е за мене. 5 лева са както 5 милиона. Някой път аз бих взел 5-те лева, отколкото 5-те милиона. Петте милиона ще ми създадат много неприятности. А при 5-те лева аз съм спокоен. Ако знаят, че има 5 милиона, апашите ще се наредят, а пък при 5-те лева, аз съм свободен. При дадените условия, аз бих предпочел да нося 5 лева, отколкото 5 милиона. Сега вестниците пишат, че от [...] имало нещо откраднато. Навсякъде трябва да имаш 5 очи.
„Не ви наричам вече раби.“ В обществото има един вътрешен страх, една вътрешна несамоувереност, едно вътрешно подозрение. Ние сме в една епоха, когато трябва да се научим да вярваме в нещата. Не да вярваш, че вълкът може да стане една овца. Не може да стане овца. Не да вярваме, че овцата може светия да стане. Овцата светия не може да стане. Всякога да даваме на овцата туй качество, което тя в дадения случай има в себе си. За мене една овца е само това, което в даден момент е в моето съзнание. Някой път и вълкът е момент на моето съзнание. Може да минава някой път една мисъл. Един момент или едно чувство минава, което има характера на овцата, или на птицата, или на светията, или на ангела. Зависи доколко може да схвана, кой е зад тази мисъл вътре в [мене]. Минава един господин, някой млад момък, оттук иска пари, оттам иска пари, навсякъде го изпъдили. Той казва: „Няма оправия в света. Да живея както Господ писал.“ Един ден върви една госпожица модерна, паднала ѝ кърпата, дава ѝ я, доста скъпичка била, казва: „Госпожице“, и подава кърпата. Тя му казва: „Дайте си името“ и оттам насетне всичко тръгнало, тя му урежда работата.
Една кърпа навреме дигната, навреме ще оправи работите. Една кърпа ненавреме дигната няма да оправи работите. Ти ще пропаднеш в този живот. Една мисъл, която дошла навреме в твоята душа, в твоето сърце – ако кърпичката на твоята мисъл вдигнеш, работите ще се оправят.
Казвам: Какво ни препятствува да имаме любов? Не тази любов, от която хората стават неврастеници. Аз наричам „любов“ – в присъствието на един човек ставаш спокоен, колкото и да си скръбен, мязаш на един хубав ден, като днешния. Като изгрее Слънцето, птиците пеят. Казвам само по някой път: че какво ми липсва? Другите хора са богати, че този е красив – радвай се на това. Радвай се, че този човек е здрав. На туй трябва да се радваш. Щом го имат, туй нещо от тях ще мине и до тебе. Ако един човек някой път е болен, може да направите опит. Когато лекарите казват, че вашата работа е свършена и трябва да се готвите за другия свят, тогава направете този опит. Понеже ще заминете за другия свят, свържете се с най-здравите хора в света, хванете се за тях и вижте какво ще стане с вас. Който е правил този опит, е имал сполучлив резултат.
Ще бъдеш искрен, като се обърнеш към Бога, и Той ще ти помогне. Не да играеш на въже или да играеш ролята на онова магаре, което минавало през една вода, натоварено със сол. То паднало във водата и като се вдигнало, солта се разтопила и му олекнало. Но вторият път като минавало, било натоварено с вълна и като се потопило във водата, вълната се намокрила и товарът му станал по-тежък. Ако направите този опит, вие изневерявате на вашите обещания. Всеки път не изпълнявате това, което сте обещали. Не обещавайте много. Казвате: „Утре ще стана, ще взема един хляб, ще го занеса на една вдовица.“ Стани навреме, иди в църквата, запали една свещ, занеси хляб на вдовицата. Или някой човек се е съблазнил, закъсал е – ти на него ще му кажеш една блага дума. Срещна един човек, казва: „Закъсал съм.“ Казвам: „Ще се оправят твоите работи. Ако твоите работи не се оправят, ела при мене, аз ще ти дам. Но аз ти казвам, че ще [се] оправят 101%.“ На другият ден иде този човек, казва: „Започнаха да се оправят моите работи.“
Ние сме служители на Бога. Говорете на хората, че работите се оправят, и ще се оправят. Божественият Дух казва: „Този свят Аз го създадох за вас, не грешете. Добро правете.“ Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания.
Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ Всичките страдания ще си идат. Иде вече светлината. Всичко е на оправяне вече. Всичко се свърши вече. Повече страдания няма да има. Много гноища ще излязат. Всичкото лошо трябва да излезе навън. Тази гной, нечистотиите, отвътре всичко туй ще излезе. Че новото ядене, новото пиене, новото мислене, новото чувствувание ще създадат нещо ново в света.
Та казвам сега: Изстисквайте всички нагноясали неща, да идат навън и да остане само същественото. И тогава турете онази основа в живота си – да любим един другиго тъй, както Бог ни е любил.
„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“
24-та неделна беседа, държана от Учителя на 16.V.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.