Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
Най-голям в Царството небесно (1936–1937)
Да идем във Витлеем
„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета няколко стиха от 2-ра глава от Евангелието на Лука. Ще говоря върху 15-и стих от прочетената глава: „Да идем, прочее, във Витлеем.“
„Духът Божи“
„Да идем, прочее, във Витлеем.“ Някой път несъдържателните думи имат смисъл. Същото може да се каже и за числата. Има някои несъдържателни числа в математиката. Най-несъдържателното число в математиката е нулата. Обаче това число има сила да увеличава и да намалява. Ако го туриш пред единицата, това число се намалява 10 пъти, ако го туриш зад единицата, тя се увеличава 10 пъти. Значи това, което е нищо, има сила да увеличава и да намалява работите. Тъй щото, тези хора, които минават за нищо, понякога намаляват и увеличават нещата. Но ако зад единицата турите друга единица, ще се получи числото 11, а числото 11 може да създаде само мъчнотии в живота на човека. За пример, двама момци за една мома ще създадат голям скандал – нищо повече. Ако турите нулата зад единицата, тя не само че няма да създаде скандал, но ще създаде най-благоприятни условия за женитбата.
Та казвам: Вие живеете в един век, когато организираната разумна човешка деятелност се проявява. Ако хвърлите един поглед на обширното поле, в което науката се развива, ще видите, че тя се развива във всички области. Днес науката се развива и в кухните, и по домовете, и в тенджерите – навсякъде. Днес има готвачи, които са свършили университет, които имат диплом за това. Има готвачи, които получават два–три пъти по-скъпо и от някои професори. Сега нямам статистика, с която да ви доказвам това, но онези от вас, които се интересуват, могат да отидат в света, да намерят такива готвачи. Мнозина гледат на готвачеството като на проста работа. Не, сложно нещо е готвачеството. В готвачеството се крият тайни, които готвачите познават. Готвачеството е цяла тайна, която жените познават. Когато мъжът е недоволен от жена си, аз зная причината за това. Той е недоволен от нея, защото тя не знае да готви. В това съм 101 на сто убеден. Ако жената знае как да готви на мъжа си, тя ще бъде така обичана от него, както никой друг. Ако жената не знае да готви, и мъжът ѝ [ще] бъде недоволен от нея, тя ще се оплаква от съдбата си, от това-онова. Казвам: Никой не е виновен за нейното положение, освен това, че тя не знае да готви. Като не може да се справи с невежеството си, тя намира този или онзи виновен за положението ѝ. Ако тя знаеше да готви, въпросът щеше другояче да се постави. В готвачеството има някаква магия.
Сега дяволът е дошъл да учи религиозния човек как трябва да готви. И дяволът си има своя кухня. Господ направи водата, а дяволът направи виното. Господ направи водата, а дяволът направи спиртните питиета, разните абсенти и коняци. Много произведения има от дявола. Сега аз говоря за дявола почтено, като за учен човек. Дяволът казва: „Не е само Господ, Който може да прави някои работи. Той създаде само водата, а аз мога да направя ред спиртни напитки. В това отношение аз съм по-голям майстор от Господа. Водата, която Господ е направил, служи само за разхлаждане на хората, а напитките, които аз правя, служат още и за веселие. Като пият от моите напитки, хората ще придобият вдъхновение. Не само Господ може да прави много работи, но и аз мога да правя. Тъй щото, имайте вяра в мене.“
Казвам: Както сте дошли на Земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В каквото отношение и да попаднете, в духовно, в религиозно, вие трябва да се разширявате, да не се спирате пред дреболиите на живота. За пример, ако мислите, че вашият дом е свят, ще знаете, че и другите домове са свети. Ако църквата, в която ходите, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат свети. Ако вашата служба е свята, нека бъдат свети и службите и на всички останали хора. Ако вашата наука е свята, гледайте така и на науките на всички останали хора, защото те са все една и съща област. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Тъй щото, кой с каквото се занимава, всички хора в края на краищата се занимават все с наука или изкуство от тия, които влизат в природата. Всички тия науки и изкуства използуват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга.
Една наука може да заема по-високи области, по-високи центрове у човека, но това още не значи, че тя е по-важна от останалите. Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почетно място? Ако всички органи или всички клетки на човешкия организъм биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава? Като знаете това, вие трябва да се пазите да не изпаднете в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни. Едно трябва да знаете – че всички неща, които ангажирват вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което ѝ подобава. Всяка идея трябва да се тури на своето място.
Сега аз не искам да ви говоря неща, които да ви отегчават, но искам да ви кажа как трябва да живеете, понеже вие може да живеете по-добре от мене даже. В някои отношения аз ви похвалявам. Вие си миете устата по три пъти на ден, когато аз не си мия устата и по два–три деня. Мнозина от вас по три пъти на ден си миете лицето, а аз и по два пъти на ден не си мия лицето – забравям. Вие по няколко пъти в седмицата отивате на баня, а аз и по един път на месеца не ходя. В това отношение съм изостанал много назад. Като казвам така, не казвам, че правя добре. По-добре е човек да се мие по няколко пъти на ден, отколкото никак да не се мие.
Някой дойде при мене и ми казва, че бил излъган. Казвам: Аз те облажавам, щом някой е могъл да те излъже. Аз имам отлично мнение за онези, които могат да се лъжат. На онези пък, които не са лъгани, аз гледам малко скептически. Когато лъжат някого, аз казвам: Блазе на този човек, защото се отнася към вярващите. Затова се казва: „Блажени вярващите.“
Като гледам как този го закърпили, онзи го закърпили, казвам, че това са вярващи хора, а не безверници. Когато не ме закърпи някой, аз се чудя защо не са ме закърпили. Но после си обяснявам причината. Ако не са ме закърпили или ако малко са ме закърпили, причината на това се крие във факта, че аз обикновено нося по 1–2 лева в джоба си. Понеже имам слабост, като нося повече пари в джоба си, всичко да раздам, затова обикновено нося по 2–3, най-много до 5 лева. Тъй щото, и да искам да дам повече, нямам в себе си. Понеже икономисвам енергията си, затова нося по 2–3 лева в джоба си. Из пътя срещам много просяци и всички ме познават. Защо ме познават и как, не зная, предполагам да са ясновидци. Не зная отде се явяват толкова просяци. Толкова ли съм богат, че всички излизат насреща ми? Аз не се спирам да изследвам причината защо има толкова много просяци в света, но казвам: Тия просяци в миналото си са били все пророци. Като не са знаели добре да пророчествуват, те са изпратени днес като просяци. Аз не давам днес на просяците много, защото е казано на пророк много да не се дава. Като излизам от къщи, гледам как да разпределям парите си: в единия джоб турям 10 лева, а в другия – няколко монети по 2 лева, защото не е позволено да се дават повече от 1–2 лева на просяци. Тъй щото на един пророк давам по 1 лев, а на другите – по 2 лева. Като видя някой пророк, бръкна в джоба си, мисля, че съм напипал някоя голяма монета, а се оказва, че била 1 или 2 лева. – „Нямаш ли повече от 2 лева?“ – В бъдеще. Когато повече пророкувате, повече ще ви дам.
„Да идем във Витлеем!“ Когато човек отива до Витлеем, все ще намери нещо ново. Новото, това, което е родено, е във Витлеем. В света се ражда нещо и всички ние сме на стража като овчарите. Няма човек в света, който да не е овчар. Всеки седи при своите мисли и чувства у дома си и мечтае за своите идеали, когато идва ангелът при него и му казва: „Радвайте се, роди се вече Спасителят на света!“
Та, сега и вие, които пазите вашите стари идеи и старите си чувства, трябва, като овчарите, да напуснете стадото си, да отидете във Витлеем, да видите Онзи, Който се е родил. Понякога вие намирате погрешки в онези хора, които обичат промените в света. Не е лошо човек да обича промените, но в промените трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон. Ние не можем да седим на същия уровен и да имаме едни и същи вярвания. Вярванията на хората се изменят. Ученикът от първо отделение мисли, че неговият учител знае много, че е много учен човек. Така е, това не може да се отрече. Защото един учител в първоначалното училище е свършил поне гимназия, а има учители, които са свършили даже и университет и са станали учители в първоначални училища. Те заслужават похвала, но много от тях са станали първоначални учители от зор, по нямане места в гимназии. Като няма място в гимназия или в прогимназия, за да не стоят без работа, висшистите стават първоначални учители. И това е добре, защото понякога децата задават философски въпроси. И те се нуждаят от висшисти. Един висшист може да преподаде много по-добре азбуката, отколкото един учител със средно образование. Ако аз бях учител в отделенията, за буквата А бих създал такива приказки, които детето не би забравило през целия си живот. През целия си живот то ще помни какво нещо е буквата А и който разбере какви елементи крие в себе си тази буква, той би приложил в живота си силите, които се крият в тази буква.
Казвам: Природата сега се е заела да ни преподава. Тя дойде при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Ти седиш и си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че са малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? Казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава дойде природата, тури те на легло. Тогава, като полежиш 5–6 месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват да ти услужват. Ти се нуждаеш от тяхната помощ. Като ти услужват, ти започваш постепенно да ставаш доволен от тях, от живота, от всичко, което те обикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?
Природата учи човека на това да вярва и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко. В даден случай човек се нуждае от малко. Представи си, че ти имаш разни сладкиши, хубав мед, пресен хляб, но отиваш на планината, дето всичко това замръзва. Там има студ около 34–40 градуса. Всичко замръзне, стане на кокал. Какво те ползуват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която може да внесе малко топлина в студа вътре, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало, и да направи окръжаващата среда приятна за тебе.
Та, недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно вие се нуждаете само от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която има той. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовният свят в този човек е слаб. Аз не говоря за обикновените хора.
Някой казва: „Аз обичам всички хора.“ Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Така седи въпросът. Някой казва, че вярва в Бога. Питам го: Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Не вярваш в Бога. – „Аз съм влюбен.“ – Доволен ли си от този, когото обичаш? – „Не зная, аз трябва да го опитам.“ – Дойдеш ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. Представете си, че аз имам един приятел, който е вложил 200 000 лева в банката, и аз от време на време му отпущам по една–две хиляди лева, това ни най-малко не е някакво доверие. Срещу това, което му давам, този човек има вложена много по-голяма сума, която стои като гаранция. Да имам доверие в един човек, това значи, след като той нищо не е вложил, нищо няма, да мога да му вложа доверието си. Жената или мъжът имат доверие един в друг, но защо? Защото или единият, или другият е вложил в банката една сума от 500 000 лева. Мъжът е здравеняк, свършил е четири факултета, има на какво да му се вярва. Тогава и жената му, и децата му, всички го уважават и почитат. Учен е човекът, вложил е нещо в банката. Някой казва: „Жена ми ме обича.“ – Защото си вложил известен капитал в банката. Дойде някой мъж и се оплаква, че жена му не го обичала. – Много естествено. Нищо не си вложил в банката, няма за какво да те обича. – „Децата не ме обичат.“ – Нямаш нищо в банката. – „Приятелите не ме обичат.“ – Нямаш нищо в банката. Наскоро един приятел ми се оплакваше от положението си. Той казва: „Жена ми не ме обича, децата ми – също, всичко крият от мене. Не ме считат за близък. Искам да направя връзка с тях, но не ми се удава. Считат ме за разбойник.“ Питам го: В банката нямаш ли пари? – „Нямам.“ – Там е всичкото. – „Да, ако имаш пари, работата щеше да върви добре. Синовете и дъщерите ми казват, че не съм бил баща, както трябва, не съм им направил апартаменти, къщи, както другите имали. Какъв баща си, ако след смъртта си оставиш ние да ти плащаме дълговете?“
Та, и вие, когато обичате Христа, има причина за това. Защо ще обичате Христа? – Защото ще плати дълговете ви. Хората обичат Христа, но в Негово име какво ли не се върши днес? Ще излезе някой да проповядва, че така казал Христос, иначе казал и на края на месеца ще му платят няколко хиляди лева. Ще отидат на гробищата, ще полеят гроба и ще им се плати. Ако нямаше това поливане, нищо нямаше да се плаща. Това ви говоря, за да бъдем искрени.
Сега аз ви говоря за вътрешния живот, който изисква голяма искреност. Често, като проповядвам на хората, и аз се запитвам: „Защо проповядваш на хората – да ги убедиш в истината или да оправиш работите си?“ Ако пък съм измислил една теория, ще се запитам: „Защо разправяш на хората за своята теория – да ги научиш на нещо ново или искаш те първи да опитат твоята теория?“ После можете да се оплачете от мене, да кажете, че съм ви вкарал в крив път.
Аз не искам да направя същата погрешка, каквато направил един виден педагог. Оплакваше ми се един евангелски проповедник от един виден педагог. Един ден той прочел нещо от неговите съчинения и се спрял върху думите му, дето педагогът казвал, че човек може да направи всичко, каквото пожелае, от човека. „Въз основа на неговите думи аз се ожених за една мома, от която исках да направя нещо. Ожених се за нея, но главата ми побеля. Аз мислих, че ще мога да ѝ предам своето учение, но след като ѝ преподавах цели 20 години, тя не се мръдна нито на йота от своето. Тя излезе десет пъти по-разложена в характера си от англичанина. Огън да гори около нея, тя не се мърда. Но от всичко това научих един урок и си казах: „Втори път като се женя, няма да се женя, за да поправям хората.“
Аз поставям работите другояче: никога не се качвам на кола, която коларят още не е свършил. След като я свърши, тогава мога да се кача на нея. Господ още не е завършил човека, че аз ще се заемам да го завърша. Новото в света седи в онова широко разбиране на нещата. И при това разбиране на нещата, хората все пак имат правилни разбирания.
Питам един ден един стар българин: „Така, както ме гледаш, ако ти поискам пари, с колко можеш да ме кредитираш?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „До 1000 лева мога да ти дам.“ Казвам му: „Прав си.“ И наистина, всички българи могат да ме кредитират до 1000 лева. Каквито грешки и престъпления стават днес в България, всички ги приписват на моето учение. Те казват: „Неговото учение е виновно за това.“ Наскоро се извършило едно убийство, някакво престъпление, и престъпникът избягал от затвора и се скрил при някой от нашите. Той не го познавал, но му се помолил да го приеме за една–две нощи. В това време полицията го търсила и го намерила при нас. Като го хванали, казали, че той е наш човек. С това искат да припишат неговото престъпление върху нас. Съществува един закон в света, според който всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.
Сега аз давам този пример само за изяснение на истината. За мене животът представя една пиеса, която е толкова красиво написана, актьорите ѝ са много разнообразни. Всеки човек, учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора могат да заемат някои долни роли, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почетна или непочетна. Каквото и да правите, каквато роля и да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Какво ще правиш? Всички важни роли са заети, ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по-лошо. Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без да представя твоя действителен живот.
Един българин ми разправяше следното. „Аз не ходя на любовни сцени в театъра.“ Защо? – Защото жена му била актриса. Той казва: „Когато жена ми играе любовни роли, аз не ходя на театъра. Да не ти дава Господ да попаднеш на такива работи.“ – Защо? Нали знаеш, че това е на шега, не е действителност? – „Остави се, днес на шега, утре на шега, докато видиш един ден, че станало на истина.“
И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. Ако ролята на някого е да представи лош човек, той ще играе ролята си така майсторски, че да покаже наистина лош човек. Ако някой играе ролята на добър човек, ще трябва добре да представи ролята си. Изобщо, всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек пък трябва да играе ролята на старец. Някой млад, 21-годишен момък трябва да играе ролята на 85-годишен старец. От ваше гледище право ли е това или не е? От гледището на някой моралист, това е лъжа. Моралистът ще каже: „Този човек е млад, не е стар. Какво се почернил толкова?“
Аз вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По-нататък виждам, че един стар въздиша. Аз изваждам инструмента си и меря, да видя какви са въздишките на младия и какви – на стария. По този начин аз искам да видя от каква болест страда младият и от каква – старият. Виждам, че и младият, и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? – Да ядат кисели лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон, докато стигнат до 10 лимона: днес един лимон, утре два, на третия ден три и т. н. Като стигнат до 10 лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черният дроб.
Сега аз имам съвсем друга мисъл за разстройството на черния дроб, но не искам да я изнасям на пазар. Не е полезно всичко да се изнася на пазар. Не е полезно с всичко да се прави опит. Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е с тези киселини да се прави опит. Има някои взривни вещества, с които е опасно да се правят опити. Има известни чувства у човека, които не трябва да се засягат.
Аз засягам, за пример, [...]. Аз го разглеждам така, както е в пиесата. Някой човек е малко нечестен, обича да послъгва, но сам той не е такъв, обаче в пиесата е представен такъв. Друг някой пък е учен, философ – така е представен в пиесата. Друг пък е поет, но той сам не е такъв, обаче в пиесата е писано, че е поет. Някой разсъждава философски, без той сам да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който ние живеем. Какво ще ходите на драма да гледате как живеят семействата? Вие имате един син и една дъщеря, които не ви слушат. Каква по-хубава пиеса искате от тази? Имате един слуга, който обича да пооткрадва. Какво ще ходите на театър да го гледате? Вие го имате в дома си. Този слуга ти задигнал няколко хиляди лева. Какво ще ходите по театрите да го гледате? Благодарете на Бога, че е пред очите ви и ще гледате как хубаво си играе ролята.
В една роля за един лев или за два, три, четири или пет лева не могат да те осъдят. И на небето не съдят хората за пари. Там няма никакви съдилища, които да съдят човека за пари. На Земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Виж, ако си направил един идол, един истукан и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят, но да те съдят за кражба, такъв закон там няма. Ти може да си обрал десетина търговци, да си взел от един до 10 милиона лева, никой няма да те съди. Но коленичиш ли пред един идол да се кланяш и молиш на него, веднага се завежда углавно дело против тебе. Онези педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да не се стреми към богатство, да не краде, не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата на хората в парите. Като забогатеят, било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не в открадването на парите, но във вярата на човека в откраднатите пари. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздава на сиромаси, той не е извършил никакво престъпление. Но ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте най-малката мисъл в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на онази същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на углавно дело. Тогава идат вече изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложи ли човек вярата и упованието си в парите, грехът вече го следва.
Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас, да види какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, срещу което се завежда углавно дело. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква на себе си. В любовта има отношения.
Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Принцип, Който е в нас и зад нас, представя онази същина, на която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голяма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя. Не мислете, че вие можете да се свържете с Бога в коя и да е църква. Не, вие можете да познаете вашата вяра само в най-големите изпитания. В най-големите изпитания вие можете да познаете докъде сте стигнали във вашето верую. Ако при големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Но ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитания ти трябва да кажеш като Иов: „Господ даде, Господ взе.“ Иов беше един мъдрец, който се изпита.
Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си. Само по този начин ние можем да създадем формите на истинския живот в себе си. Казано е в Писанието: „Когато всички пътища на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ И тогава Бог ще ти съдействува на всяко място. И дето и да ходиш с тази свещена идея, нищо не трябва да говориш на хората за нея. Ти трябва да държиш тази свещена идея дълбоко в душата си.
Аз гледам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20–30 години за изучаване на някой научен въпрос. Някой посвещава 20–30 години за изучаването на известен род микроби. Той сам се е обърнал на микроба. По цели часове седи над микроскопа, наблюдава, изучава живота на тази микроба в най-големите подробности. Какво особено намира той в тази микроба? Изучава я. И като свърши работата си, той написва едно научно съчинение за този род микроби, да покаже на хората какво представят тия микроби, как живеят, как може да се предпазват от тях и т. н. Този човек работи за пари. Той е посветил цели 30 години за един научен въпрос, а ти, човекът, който работиш за Бога, не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога. Кой от двамата седи по-високо? Ти не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога, а този учен посвещава цели 30 години за една микроба.
Някой казва: „Дотегна ми да мисля за Бога.“ – Това, което ти е дотегнало, това не е истината. Нас ни дотягат човешките въжделения, човешките формули, човешките символи. Само човешкото може да дотегне, а Божественото – никога. То носи живот в себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Под думата „вечен“ живот се разбира онзи красив живот, в който човек може да даде всичко. Това не значи, че трябва да го даде изведнъж, но през течение на цялата вечност. Все дава.
Казвам: Това са новите веяния, които трябва да имате предвид. Когато някой се препоръчва за окултист, аз го питам: С кои окултни науки си запознат? Хиромантия познаваш ли? – „Малко.“ – Графология? – „Малко.“ – Физиогномия? – „Отчасти само.“ – Френология? – „Също.“ – Ами астрология? – „Много малко.“ Питам: Какъв окултист си, като не познаваш тия окултни науки? – „Е, познавам линиите на ръцете.“ – Че си познавал линиите на ръцете, това не значи, че си окултист. Две–три линии на ръцете всеки може да познава. Да бъдеш окултист, да познаваш тайните науки, това значи, като видиш един човек, да му кажеш: „Ти ще се ожениш след една година през месец май. Жена ти ще бъде красива, напета. Ще ти се родят 3–4 деца, които ще бъдат лоши, ще те изпъдят от къщата ти.“ – „Ама аз не вярвам в това.“ – Не искам да вярваш. Ти сам ще го изпиташ. И като го изпиташ, тогава ще разбереш какво нещо е окултна наука. Ако всичко се сбъдне така, както съм го предсказал, окултист съм. Не се ли сбъдне, никакъв окултист не съм.
Това са неща, които съм изследвал и като ги зная, с тях мога да гадая както и когато искам. В природата има положителни неща. За мен не е мъчно, зная тия неща. Достатъчно е много малко да надигна пердето и да чета. Когато виждам нещата, аз съдя за възможностите, които се крият в тях. А възможностите се определят от степента на човешкото развитие. Според светлината, която имам, аз съдя за възможностите. Като предскажа нещо, аз зная колко възможности има за сбъдването му и колко изключения. Аз зная, че в предсказанията ми има най-малко 10 на сто изключения. Някъде има 15, 20, 30, 40, 50 на сто изключения, но от 50 надолу не слизам. Има 3 възможности да се сбъдне предсказанието: при едната възможност само 1 на сто е вярно; при втората възможност – 50 на сто е вярно, а при третата – 101 на сто е вярно. Третият случай може да се сбъдне най-много 2–3 пъти в годината, рядко и до десетина пъти. Ако някой предскаже с процент 101 на сто, това предсказание е много вярно. Има такива предсказания от някои окултисти, но за да могат да направят тези предсказания, те трябва да се намират в особено повишено състояние, когато са виждали много далеч.
И тъй, използувайте тия състояния, които имате. Всички можете да бъдете пророци. Всички можете да се ползувате едни от други. Не оспорвайте пророчеството на другите хора. Дойде някой при мене, казва: „Искам да видя ръката ти.“ – Не, ръката ми не можеш да видиш. Виж ми лицето. – „Искам и ръката ти да видя.“ – Ами, не обичам да си давам ръката. – „Тогава да пипна главата ти.“ – Нито главата ми не обичам да пипат. Гледай лицето ми и се произнеси. Но не позволявам да пипаш нито ръката ми, нито главата. – „Хайде тогава, свари едно кафе, да ти гадая.“ – Нито на кафе искам да ми гадаеш. Ето, лицето ми е едно сварено кафе, гледай по него. Ако ти не можеш да четеш по лицето ми, че по кафето ще четеш.
С това аз не искам да ви настроя против онези, които гадаят, защото според мене всички хора са гадатели. Срещате един човек и казвате: „Този човек не ми харесва.“ Значи и вие сте гадатели. Познавате какъв е човекът и го харесвате или не. Казвате за някого: „Този човек е малко шмекер.“ Отде познавате? По лицето му, по очите, по устата. Значи вие четете по лицето на човека. Тънки работи са тези.
За да отгадаете съдбата на един човек, вие непременно трябва да го обичате. Ако между този, на когото гадаете, и вас не се създаде връзка, този човек ще остане за вас затворена книга. Ако го обичаш, тогава в ума ти ще се хвърли светлина и ти ще можеш да четеш по него. Тъй щото, можете ли да хвърлите светлина в живота на човека, вие ще можете да четете по него и да гадаете нещата. Обаче, ако животът на даден човек е обвит в своята атмосфера, вие няма да можете да проникнете в него, няма да можете да му гадаете. За вас този човек ще остане непознат.
Казвате за някого: „Този човек е много скрит, много таен.“ – Няма скрито-покрито в света. Какви тайни може да има този човек, кажете ми? Според мене тайни няма на Земята. Доколкото зная, за мене няма тайни на Земята. Какво може да крие един човек? Ще крие, че обича парите, или че има знания, или че обича жените, или че вечер се моли. Какво лошо има в това, че някой обича жените? Да криете нещата, това са човешки работи. Този човек е художник, затова обича жените. Господ е направил жената, за да я обичат. Че този човек обича ближния си, какво лошо има в това? Той обича ближния си. Какво лошо има в това? От ваше гледище това е против вашия морал. Какво лошо има в това, ако обичам една жена?
Като я обичам, аз ни най-малко няма да ѝ пиша такива любовни писма, каквито хората пишат. Ако ѝ напиша едно любовно писмо, ще ѝ кажа: Господ ти е създал добри условия, дал ти е отлично сърце и отличен ум, да ходиш с тях между хората, да им влияеш. Още като те видях, зарадвах се, че Бог ти е дал хубав нос, хубави очи, хубава уста. Щом мога да оценя тези ѝ качества, това показва, че Бог и на мене е дал такива хубави неща. Когато срещна една такава жена, в мене се явява свещен трепет. Щом видя такава благородна жена, в мене се явяват възвишени мисли и чувства, и аз пожелавам да проявя своето благородство към хората. Аз се радвам, че мога да напиша едно такова писмо. Колкото повече жени срещам, които Бог е създал, толкова повече са и мъжете, които Бог е създал.
Сега какво правят хората? Те постоянно казват: „Пазете се от мъжете. Пазете се от жените. Пазете се от младите моми и момци. Пазете се от старите баби“ и т.н. Стари баби са онези, които правят сватовщина. Като рече да направи работа на някоя мома, тя ще срещне някой млад, добър момък и ще започне да му говори: „Синко, видях една мома, като нея няма друга.“ Пак го срещне, пак за нея ще му говори, докато накара момъка да пощурее. Като се ожени, момъкът вижда, че момата не била такава, каквато бабата я препоръчвала, и си казва: „Отде се намери тази баба, да ми скрои тази работа!“ Не, бабата не трябва да се налага. Ако иска да хвали една мома, тя трябва да каже: „Синко, тази мома ми се вижда добра. Виж ти, ако ти се попада на сърце, вземи си я, но аз не мога много нещо да ти кажа за нея. Мене ми харесва, но за тебе ти сам ще имаш думата. Може човек да се излъже.“
Сега вие сте млади. Господ ви е пратил на Земята да учите Закона на Любовта. Че, ако вие срещнете една млада мома или една жена, как да не знаете как да я обичате? Как да не знае мъжът как да обича една жена? Или може ли жената да не знае как да обича един мъж? Че, Господ е вложил закона Си в нея. Ако пуснете водата да тече, тази вода ще си избере онзи път, който ѝ подхожда. Водата веднага ще намери онзи път, онази почва, по която да върви.
Казвам: Всички хора имат условия в живота, но знание се изисква да могат да използуват тия условия. Аз искам да ви освободя от някои наследствени черти. Вие бягате от себе си. Хубаво е това, защото всъщност вие бягате от греха, от злото в себе си. Но ако ти не влезеш в големия огън, да опиташ неговата сила и да останеш невредим, ти няма да познаваш колко си силен. Ти трябва да влезеш между жените, да те опитат, да видиш можеш ли да устоиш на този огън. Те са Божественият огън. И всяка жена трябва да влезе между мъжете, да опита техния огън. И като излезе оттам, да каже: „Аз съм минала през този огън, познавам го.“ Тя трябва да разчита на себе си.
Така работи Бог в света. Тези, които Бог е обичал, Той ги е оставил в света. Не ви ли се е случвало баща ви и майка ви, които ви обичат, да заминат за някъде и да ви оставят на произвола на съдбата всред света? Хората казват, че си горкият. Но ти имаш една солидна опитност, има на какво да разчиташ. Казваш тогава: „Аз вярвам в Бога. Аз минах през една голяма опитност и зная вече какво нещо е Божественият огън. Няма какво хората да ме убеждават има ли Господ или няма. Аз излязох от едно страшно положение и зная вече има ли Господ или не. Аз минах през големи изпитания и вярвам вече в Бога.“ Онези, които не са минали през тези изпитания, те не познават Бога, те не се нуждаят от нищо още. Но онези, които са минали през големи изпитания, те познават Бога и вярват в Него. Между Бога и тях има известни отношения.
Бог иска всички ние да бъдем трудолюбиви и да се учим в Неговата любов, да няма никаква леност в [нашите] чувства. Много болести в хората се дължат на реагиране срещу своите чувства. Много жени са виновни за създаване на ред болести в мъжете. И много мъже са причина за ред болести в жените. Защо? – Те реагират срещу своите чувства и по този начин си причиняват различни болести. Ако живеят по този начин, хората ще се натъкнат на ред катастрофи. Понякога жената така наплашва мъжа си, че той не смее никъде да погледне. Днес се страхува от нея, утре се страхува, докато един ден се разстрои черният му дроб.
Питам: Къде е свободата, за която всички хора говорят? Не е въпрос жената да стане стражар за мъжа и да ходи подир него, да го пази, да го морализира. Бог е закон, а не жената. Бог ще постави и жената, и мъжа в правия път, а не те помежду си. Ако остане на мъжа да тури жената в правия път, горко му. Мъжът трябва да бъде закон сам за себе си. Всеки човек е носител на Божията любов, и той трябва да даде тази любов в пълната ѝ чистота, така, както е излязла от Бога – от недрата на Бога.
Аз искам да ви наведа на свободата, да бъдете свободни, но не така, както днес сте свободни; вие трябва да имате едно вътрешно верую. В какво трябва да вярваме? Всеки човек има едно вътрешно чувство, на което да разчита. Не се смущавайте. Съвременните хора се смущават повече, отколкото трябва. Каквото и да ви се случи, турете го настрана. Че някой ви обрал, взел ви 20, 30, 50, 100, 200 хиляди лева. Какво от това? Ти човек само за толкова пари ли си? Че, вие разполагате в себе си с един грамаден капитал. Само тялото, което имате, струва повече от 250 милиарда английски лири. При това положение е срам за вас да правите въпрос за някакви 100 или 200 хиляди български лева. И един милион е нищо пред богатството, с което разполагате. Това са 250 милиарда английски лири! Ако се страхувате за някакви си 100 000 лева, питам: къде ви е вярата тогава? – „Ама вярно ли е всичко това?“ – Даже и половината от истината още не съм казал. Знаете ли това? Ами ако ви кажа, че вие разполагате с една сума от 100 квадрилиона, какво ще кажете? Знаете ли какво число е 100 квадрилиона? Ако цялата Земя е от злато, пак не могат да се изплатят тези 100 квадрилиона английски лири.
Ние, дребните хора на Земята, казваме: „Какво ще правим? Ние ще умрем гладни.“ Какво по-голямо богатство можете да искате от онзи отличен ум и от онова отлично сърце, които Бог е вложил във вас? Какво ще кажете за онзи дух и душа, които Бог е вложил във вас? Вижте този син майчин, който има 100 квадрилиона на разположение, и след всичко това смее да каже, че гладен щял да умре! И след това дойде някоя жена при мене и се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал. Много просто. Тя не знае да готви. Нека дойде при мене, аз имам една хубава кухня, ще я науча да му готви както трябва. Нека опита това и ще види, че като му наготви добре, той ще остане доволен от нея и ще си вземе думите назад. Каквито лоши думи ѝ каже, ще си ги вземе назад. И ако жената не обича мъжа си, нека и той се научи да готви добре. Едно време готвеха само мъжете, но сега и жените станаха готвачи, че се яви конкуренция. Не зная сега кой готви по-добре: мъжът или жената. Засега нито жените, нито мъжете още са добри готвачи. В природата най-добрите готвачи са плодните дървета. Орехът е готвач, крушата е готвач, ябълката е готвач, сливата е готвач, черешата е готвач, картофите са готвачи и т.н.
И тъй, новото верую в света седи в разбирането и в прилагането на любовта по пътя на най-малките разходи. Ние ще оставим сегашния си живот такъв, какъвто е, не трябва да се борим с него. Никога не се борете със себе си, но се борете със своите лоши наклонности. Още по-точно ще ви кажа: Не се борете и със своите лоши наклонности, но ги канализирайте. Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете. Един от видните окултисти искал да победи злото в себе си и в резултат на тази борба той съвършено изчезнал. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото“. Това значи: Не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече. Човек трябва да бъде умен, да канализира своите мисли, чувства и постъпки, да им даде ход. Казано е в Писанието, че Бог действува в човека. Следователно оставете всичко на Бога, Той ще оправи работите ви. Всички пориви, които се зараждат в човешката душа, представят Божествени импулси, но криво разбрани, събрани някъде повече, някъде по-малко. Всички импулси са Божествени, но като са били подпушвани, те са образували един жабуняк. Първоначално всички чувства и желания са били Божествени, но отпосле са били подпушени. Сега тези бентове трябва да се отпушат, да дойде онова първоначално положение.
Какво ви коства на вас, всички, които ме слушате, да бъдете свободни? Като видите някой брат или сестра, да си кажете: „Този брат или тази сестра имат нещо Божествено в себе си. Ще стане нещо от него. От него ще излезе човек.“ Макар че днес го виждате такъв, но има някакви добри заложби в него. Защо да не мислите така? Ако мислите по този начин, светът лесно ще се изправи. Този е правият път на самовъзпитанието. Имайте вяра един в друг, понеже и Бог има вяра във вас. И ако Бог, Който е създал небето и Земята, при всички наши прегрешения има вяра, че от нас ще стане нещо, защо и ние да не вярваме като Него? Щом Бог има вяра в нас, че ще стане нещо от нас, и ние трябва да имаме вяра в себе си, че ще излезе нещо от нас. Аз вярвам, че ще стане нещо от вас – нищо повече. Аз вярвам, че от вас ще стане даже нещо повече, отколкото вие си въобразявате. Сега вие сте достигнали вече до областта на гениите. Вие мислите гениално. Както виждам, мислите ви са гениални, методите ви са талантливи, а постиженията ви са на обикновените хора. Още една стъпка ви остава. Сега нека поне методите ви да бъдат гениални, а постиженията ви – талантливи. След това трябва да дойдете до гениалните постижения.
И тъй, раждането на Христа подразбира онази нова идея, която се ражда у нас. Тази нова идея ще преобрази света. Така, както нещата стават отвън, това не ни ползува. Онова, което е в нашата душа и в нашия ум, това е важно за нас. Значи за вас е важно това, което се ражда у вас.
„Да идем във Витлеем!“ Вашият Витлеем, това е мястото, дето се ражда новото. Това е вашият ум, вашето сърце, вашата душа и вашият дух. Идете във Витлеем да го проверите. Това е, което Бог е вложил във вас. Това е отдавна вложено, а не от сега, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. Реализирайте това, което по друг начин не може да се постигне.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
21-ва неделна беседа, държана от Учителя на 25.IV.1937 г. (Връбница), 10 ч. сутринта, София – Изгрев.