Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Свещеният огън
10 ноември 1935 г., 5 ч сутринта.
(Общо небето покрито, но нещо прониква сияние отвътре. Днес е пълнолуние, но не се вижда месецът. Времето хладничко.)
Нарядът:
„Добрата молитва“
91-ви псалом
„Отче наш“
„Молитвата на Царството“
Ще прочета 6-а глава от Евангелието на Лука.
„В начало бе Словото“
Най-важните думи в прочетената глава са последните. От 46-и стих. Има едно положение, което човек трябва да пази. На физическия свят, за да бъде човек здрав, той трябва да пази онази топлина – една нормална топлина има, която поддържа здравето. Или тъй наречения, да пази Свещения огън в себе си. В човека има един Свещен огън, който гори. И този Свещен огън зависи от правилното кръвообращение, от правилното дишане, от правилната мисъл. Щом изгубиш този Свещен огън, тогава ще дойде обикновеният огън. Тогава почва димът, горението не става правилно, кръвообращението не става. Няма достатъчно светлина вкъщи, започваш тук-там да се буташ. И често човек търси, по някой път той търси извинение. Като прави погрешки, като някой път направи престъпление, току търси някой адвокат някъде, да го защищава пред съдиите. Сам не може да се защищава, понеже не разбира потънкостите на закона. И може да го хванат и да го съдят. И погледнеш, вземе двама адвокати, разправи си и седи и не знае. И започнат адвокатите. И едва ли не те угасят Свещения огън.
Престани да правиш погрешки. Погрешката показва: няма Свещен огън. И защо си виноват? Защото си запалил ти друг огън, от димящия, и си направил не пакост на себе си, а си направил пакост на своите ближни. Тогава от този огън излизат саждите и димът.
Та, не може да има един добър огън вънка от Свещения огън. Вънка от Свещения огън... Той е огън, който изпълня цялото пространство. Цялото междупланетно пространство е изпълнено с този Свещен огън. Защото огънят е, който поддържа живота.
Вие имате едно понятие, че огънят се пали и се изгасва. В обикновения огън е така. Всяка сутрин, като станете, зимно време, като станете, по-голямо внимание се обръща на огъня; а лятно време, само когато имате нужда, тогава обръщате внимание. Често, запример, се случва, че вие заболявате, и веднага се подига температурата във вас. Свещеният огън се отличава с едно качество. Той образува една приятна топлина в човека. И когато той гори, човек се усеща крайно разположен; когато той гори, ти усещаш едно разположение на душата си.
Или вие приближавате... Може да ви дам един пример: представете си, че вие сте пътували зимно време, в една зимна нощ, върнали сте се отвън, имало е 25–30 градуса студ и ви приемат в една селска колиба, къща, и ви турят до камината, до огъня. И вие си турите ръцете и приемете една приятна топлина; и като седнете, сложите си ръцете към огъня. И усещате едно приятно чувство. Като приемете това приятно чувство, същевременно и ви отнесе една хубава дрямка, заспите – една почивка, подига се организмът.
Когато гори Свещеният огън на човека, той придобива туй, хубавото чувство, което наричат хората: мир, спокойствие, вяра има, любов има на Земята. А щом дойде обикновеният огън, човек е неразположен, нервен, това няма, онова няма, всичко го безпокои. Тогава питат: „Защо идат безпокойствата?“ Щом ти изгасне Свещеният огън, всичките бели почнат една след друга да те посещават. Сега, някои от вас ще кажете така: „Та досега не сме ли имали Свещения огън?“
Тогава ще ви приведа друг един пример. Когато венчават някоя млада невеста, тя тогава нали си облича най-нови дрехи. Че невестата, туй е мярката. Най-хубаво обличат невестата. Ще я накичат тъй, както никога не са я кичили. Хубаво е облечена, и чисто, тъй! Хората, само когато се женят, обличат се. Свещеният огън загорява. А после, докато тя носи булото на лицето си, има този Свещен огън. Щом ѝ хвърлят булото, снемат ѝ булската рокля, тогава ѝ турят обикновената рокля и кажат: „Хайде сега на работа!“ Аз наричам: обикновеният огън дойде вече.
Та, сега, хубавото е само в празнични дни. Тогава ще се облечем добре, а през другите дни – някои скъсани дрехи, да се не оцапаме, ако имаме чистите дрехи. Та, по този образец, от този огън зависи. По някой път, понеже ние считаме, да гори Свещеният огън много скъпо ще ни струва, та по някой път го гасим и тургаме обикновения огън. Макар че пуши, по-малко разноски са там. И действително, обикновеният огън много евтино коства. Не се лъжете, [има] много несгоди в живота и болести, които струват много по-скъпо, отколкото Свещеният огън.
Разбира се, и ние имаме една опитност; трябва да преживеете една опитност. Каквото и да се говори, може да четете за огъня, много се е говорило за огъня, даже хора са почнали да се покланят на огъня, имало е огнепоклонници. И онова, което дава цена на Слънцето, то е онази топлина, онзи огън, който иде от Слънцето. И досега казват, мислят какъв огън има на Слънцето. Когато започне да загасва Свещеният огън на човека, и човек започва да загрубява. Най-първо започва да загрубява неговата кожа. Кожата загрубява. А пък на физическото поле кожата е носител на живота. Щом кожата е почнала да загрубява, вече тия, фините течения на човека не стават правилно и почват да се явяват много болести. Загрубява кожата, няма да ви дам диагнозата, вие ще почнете да си попипвате кожата, като лекар, и ще се изпоплашите.
Вие не знаете какво нещо е загрубяване на кожата. Представете си, че имате едно дебело гемиджийско въже и и искате да направите един възел от него. Може ли да направите такъв възел, както от един тънък конец? Или пък може да направите една разлика. Веднъж аз си изваждам дрехата, една хубава (вълнена) дреха, дълго време не е употребена, платът много хубав. Понеже не е обличана дълго време, пък и нямало кой да се занимава с нея, виждам, че някои разумни същества влезли в нея, та направили прозорци. И доста големи прозорци направили. Седи една сестра при мене, че ѝ казвам: „Тези архитекти са били молците, които са влезли и намерили, че тази дреха не е изплетена както трябва.“ Тя казва: „Мишки са влезли, големи са дупките.“ Казвам: „Не вярвам, ако са мишки, ще оставят своите визитни карти.“ Намерили, че има нужда да турят прозорци под ръкава отдолу. После намерили за нужно отзад, на гърба, да си направят прозорци. И там турнали. След като гледах от едната страна, виждам, че не са имали достатъчно време да турят прозорци и от другата страна. Остава сега въпросът да мислим: мишки ли са направили прозорците или молците? И въпросът остава висящ. Казвам: Ще дадем някой голям авторитет да се произнесе. Онези, които знаят хубаво да плетат. Ще ги попитаме: „От мишки ли са или от молци са тия дупки?“
Та, по някой път, като дойдем и в духовните работи, като се направи някоя погрешка, ние питаме дали е мишка или е молец. Дали е мишка или молец, е все едно. Прозорецът е отворен. Дали е молец, малък дефект или мишка, но не зная кой е. Но от тия зидари тук аз не съм доволен – нито от едните, нито от другите. Усещам лошата миризма. Като отворили прозорците, развалили дрехата и оставили една миризма. И аз съм недоволен от миризмата на молците.
Та казвам: Когато Свещеният огън гори в човека, той оставя своето ухание. И когато гори другият огън, който е обикновен, и той оставя. Те са реални. Оставят всичките несгоди. Идва една млада сестра – заболели я двете плешки, и отзад плешките я болят, и отпред гърдите я болят, казва: „Не зная какво е станало – уж живея добре, храня се добре, пазя хигиеничните правила, откъде тази беля на гърба? Да не би да е дошла от охтиката?“ Щом дойде тя, то е призовка за другия свят. Да я повикат. Иска да ѝ дам някои наставления. Казвам: „Никакви наставления – ще мине.“ – „Как ще мине? Човек трябва да вземе мерки.“ Казвам: „Мерки ще вземеш. Една доза ще измениш мислите си – мислова доза. Ще вземеш друга доза цяр: ще измениш чувствата си. Ще измениш и постъпките си.“ Казва: „Нещо по-лесно, по-съществено. Как ще изменя мислите си и чувствата си? Толкоз време се мъчих да държа мислите си в изправно положение, и чувствата, и постъпките си, и тия работи се загнездиха по гърба ми.“ Аз седя и казвам: „Не може да Ви дам никакви наставления сега. Идете дома, ще ви мине.“ Тя ме гледа. Чета в очите ѝ, един поглед: че Учителят не се интересува; като че 5 пари не дава, че те боли гърбът. Тя иска да ми каже: „Че какво те интересува тебе, че ме мен боли гърбът?“ Тъй си мисли тя. А на себе си аз казвам: „Позагаснал малко Свещеният ѝ огън.“ Нищо повече. На мен си казвам: „Свещеният ѝ огън изгаснал.“ При обикновения, димящия огън, тогава мислите са други, чувствата са други, всичко върви другояче. Как да ѝ предам Свещеният огън? Тя ще каже: „Какъв е той?“ Без дим. Абсолютно никакъв дим няма, но една приятна топлина. Като те лъхне неговата топлина, като че живот носи в себе си.
Казвам сега: Ако тази сестра е тук, тя може да знае, защо я боли гърбът. Причината е Свещеният огън. Не че той е причината за болката. Отсъствието на Свещения огън е причина за всичките болести, които имаме ние, от какъвто и характер и да е. Дали са в мускулите, дали са в кръвообращението, дали са в нервната система, каквото и да е разстройство се дължи на това, когато този Свещен огън не функционира. Тогава тялото не може да възприема ония жизнени сили, които поддържат и самия живот. Има в света един временен живот, който се предава на човека при обикновения огън; другият, Божественият живот, се предава при Свещения огън. И тогава хората го кръщават, казват: „това е любовта“, „това е чувството“, „това е мисълта“ – всякак го кръщават. Христос казва: „Добрият човек по какво се отличава?“ И тогава добрият човек...
Трябва да взема един пример из физическия живот, за да изясня една духовна истина. Запример се казва: когато на физическия свят един човек, който съгради къща върху камък, дойде наводнение, тази къща издържа, понеже има основа. А пък другата, която е съградена върху пясък, когато дойдат тия наводнения, не може да издържи. Казвам така: Свещеният огън в човека, това е основата, върху която трябва да се съгради животът. Всякога човек трябва да гради върху него. Казва там: „Бог е Огън пояждающ – Свещен огън.“ Моисей, който беше посветен върху египетските тайни, знаеше почти всичко, което вещите, учени хора в Египет знаеха, трябваше 40 години да пасе овце, за да има една опитност, за да види какъв е външният израз на Свещения огън. Той един ден, като пасеше стадото, дойде до едно място, гледа една къпина, че гори и не изгаря. Учуди го това. Той знаеше, че там, дето има огън, нещата горят и изгарят. Той се учуди как гори и не изгаря тази къпина. И отдалеч той чу глас, който му казваше: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Там чу един разумен глас, който излезе и говори из тази Свещена къпина. Казва: „Чух страданията на Моя народ и онова, което става в Египет. И затова съм дошъл от тази Свещена къпина да ти говоря.“ Приблизително този пример изяснява туй, което искам да ви кажа. И в човека има огън.
В Новото Учение ние искаме да запалим Свещения огън. В какво седи Новото Учение? – Да запалим Свещения огън! Щом се запали Свещеният огън, всичко е свършено. То ще даде наука. Но огън трябва. Тогава ще се яви животът, ще започне да функционира животът. А пък като няма огън, ще има кадеж.
И тогава се явяват разсъждения при един обикновен живот. При един обикновен живот ще имаме обикновени неща в живота; при един обикновен живот ще имаме една опитност, която аз имах. Преди години минах през Казанлък и ми дадоха доста големи мускали с розово масло. Турили го в шишета и аз ги окачих някъде. По едно време, години се бяха минали, може би една–две, и един ден ми дойде на ума да видя какво има в тези мускали, дадоха ми ги хората. Гледам, няма никакво розово масло. Мирише, но нищо няма вътре. Казвам: Дали тия са се подиграли или по погрешка ми дали празни мускали? Всичко изчезнало, изфирясало, няма никакво масло в мускалите – празни. Казвам: Това нещо, което се изменя и изчезва, то е правено на обикновен огън. Ония неща, които стават на обикновен огън, всякога се изгубват, не са реални неща. Запример едно розово масло, варено на един Свещен огън, никога не може да се изпари. То се изпарява и с хиляди години седи там. Тези шишета и досега седят в 66 (ул. „Опълченска“ 66, където Учителят е живял), доста хубави шишета, с халкички такива направени.
Казвам: И вие сега мязате на такива празни шишета. Ако всичко изфирясва от вас, трябва да знаете, че е от обикновения огън, който гори. Има обикновени мисли, които изчезват; има обикновени желания, които изчезват – губи се туй, обикновеното.
Ще направя разлика сега, дотолкова може да направя един предмет ясен. Тия, обикновените работи в живота ще изчезнат. Щукне нещо из ума ти, ти не можеш да го намериш никъде. Не ти е потребно. Някой се мъчи да ти припомни. Тия, Божествените работи остават вечно в паметта. Те никога не могат да изчезнат. А обикновените работи всякога ще ги забравиш. И ако ги забравиш, благодари на Бога, че си ги забравил. Някой път напъваш ума си, да си ги припомниш. Запример ще осиромашееш.
Сега, да ви обясня от туй гледище. Обикновените работи са като моите мускали, аз разполагах с тях. Можеше да дойде някой да му ги продам и щях да взема няколко хиляди от тия мускали. Отиде, изхвръкна всичкото богатство на мускалите. Да допуснем сега, вие изгубите здравето си. После осиромашееш. Значи, богатството изфирясва, здравето изфирясва.
Ти се чудиш как Господ направил света така, да изфирясват тия работи. Не смесвайте тия работи с Господа. Господ е допуснал тия работи, за да види по какво се различава Божието от вашето. Всичко онова, което Бог е направил, е нещо постоянно и всичко друго, което съществува, което вие сте направили, е непостоянно.
Сега, практическата страна, каква е съществената страна: всякога трябва да се стремите да поддържате Свещения огън. Да направим едно малко различие. Човек има едно вътрешно различие. Как познавате от двама души кой е по-силен? Някой път формата показва, но някой път товарът, с който е натоварен човек, показва. Че онзи, по-силният кон носи повече товар. А слабият кон носи по-малък товар. Онзи, който е съвършено слаб, него почти не му турят нищо, само самара си носи той. Някой път здравите коне са натоварени, а онези, които искат малко да се угоят през лятото, които са изпосталели, не носят нищо, освен самара си. Значи във физическия свят един кон, който носи товар, е ценен, повече пари му плащат.
Казвам тогава: Има два вида товари. Запример някой път ако [се] натовари един кон с ечемик или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи ечемик. Казва: „Може да ми дадат и на мене от този ечемик!“ Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблюдавали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му. Тогава той е недоволен, понеже няма нищо за него. Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен. По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете да го носите, вие сте силен. Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили. Казвате: „Дотегна ми да нося тия страдания. Не съм имал бял ден, искам да бъда радостен.“ Че, радостта, и тя е товар. Значи, ти искаш да се натовариш с ечемик. Аз правя сравнение. Като си натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато си натоварен с ечемик, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш да участвуваш, то е Свещеният огън.
Тъй щото, защо идат страданията? Дим има вкъщи – обикновен огън. И спасителното средство е да се запали Свещеният огън. Аз ще ви приведа същия пример, който казах по-рано, ще направя същата аналогия. По какво се отличава Свещеният огън от обикновения огън? При един голям земледелец, който работил на нивата, идват две млади моми. Едната – от аристократически произход, от милионери закъсали, тръгнала по света да си търси прехраната. Тя е угрижена, паднала духом. Идва до къщата – тя е затворена, момата седи и мисли, като дойде злемеделецът, как да му разкаже страданията си, за да влезе в положението ѝ, и да ѝ помогне. Като някои списатели, нали знаете, като пишат, чудят се каква дума да турят, за да се харесат на хората. Иде друга една мома, и тя закъсала; като влиза, гледа къщата затворена, тя гледа къде е ключът. Отваря къщата, измита я, донася вода, намира брашното, отсява го, замесва хляб. Онази се чуди, какво голямо безобразие върши. Тя мисли, че ще има цял скандал, като се върне земледелецът. Намира нещо за ядене, сготвя всичко; връща се земледелецът, намира двете моми вкъщи – едната се разшетала, погледне: хлябът готов, яденето готово, изчистено, изметено навсякъде. Той се усмихва, като гледа такава спретната мома, казва: „Дойдох вкъщи, искам да се поотплатим, Господ живот и здраве да ти дава.“ Разговаря се с тази мома, която шета. „Господ и тебе да ти дава, да ти плати така!“ Тази мома има Свещения огън, а онази – обикновения огън. Тя чака да се изменят условията на живота, да дойде земледелецът, да я погледне усмихнато. Но той не обръща внимание на нея, но на онази, работната. Сега, как ще се разговаря земледелецът с онази, другата мома? Лични отношения са. Еднообразен живот: „Баща ми умря, много заможни бяхме. Баща ми добър човек беше, остави ме сираче; не само това – умря и майка ми. Като умря баща ми, останах половин сираче. Като умря майка ми, останах цяло сираче. После умря брат ми, умря сестра ми – останах самичка в света, нямам никого около мене.“
Питам сега: Този, който така се оплаква, какво понятие има за живота? Баща му умрял, майка му умряла, брат му, сестра му умрели – четирима души умрели. Той има идеята на Настрадин Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, ще се свърши половината свят. Аз като умра, целият свят ще се свърши.“ Не, баща ти не е умрял. Баща ти се е освободил от твоя тормоз; майка ти се е освободила от твоя тормоз, брат ти, сестра ти – също. И ти си останал сам да носиш товара. Те всички се освободиха и казват: „Хубаво стана, че се освободихме.“ И тогава ти оставаш да живееш. И ако погледнете, в околния свят въпросът почти тъй седи. Бащата умрял, всичките най-добрите заминават и остават най-ленивите, най-мързеливите. Не иска да работи той, командува наготово. При бащата седи, той го гледа и го потупва. Той от бащата имаше да вземе нещо. Брат му, сестра му умряха, той остана сам. „Нашият прокопсаник“ – каже бащата и въздъхне и обърне се на другата страна. Работата на майката, на бащата, на сестрата остава на него. Той ще учи, нищо повече. Не е въпрос, че са умрели, ще учи занаята на баща си, ще учи занаята на майка си.
У тебе ще запазиш Свещения огън. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“ И всички онези, които имат Свещения огън в себе си, те са живи. Няма какво да ги търсим. Те са при огъня.
Та, искам да ви представя, не може да има едно разбиране. Както и да разправят на един човек за живота, онзи, който няма Свещения огън, той си разбира едно. Запример може да разправяте на един човек, той дойде при вас, той най-първо не иска да ходи, той иска пари назаем. Казва: „Нямаш съчувствие, аз деца имам.“ Той няма никакви деца. Казва: „Четири деца имам, жена“, пък той няма нито жена, нито деца. За да изкрънка нещо от тебе, така ще ти каже. Или, за да изкрънка пари, ще ти каже, че следва в университета, вече последен семестър, осми семестър, още една година му остава. Пък той не е замирисал към университета, само приказва за университета. Или той ще каже, че е последния клас на гимназията, той иска да му се помогне.
Сега не искам да се спирам, тия неща аз ги давам за изяснение, за да разберете Свещения огън. Противоречията в живота се раждат от един вътрешен недоимък. Недоимъкът е винаги признак, че Свещеният огън не функционира – това е всичкото. Недоимъкът в каквото и да е отношение: в здравословно отношение или в чувствено отношение, или в мислено отношение, е само признак, че Свещеният огън в тебе не функционира тъй, както трябва – то е всичкото.
Сега, другите неща, няма защо да се занимаваме с тях. То си има ред правила, всичките религии искат да покажат пътя за най-добрия живот. Най-първо, ти не можеш да живееш един добър живот, както ти искаш, ако Свещеният огън в тебе не е запален. Казвате: „Ще дойде Духът Божий.“ Когато дойде Духът Божий, тогава Свещеният огън трябва да е запален. Най-първо, когато Духът слезе отгоре над тия хора, в огнени пламъци, запалиха се тия хора. Това е Свещеният огън. Тук сте прави. Когато дойде Духът, Той ще носи Свещения огън. Хората по някой път, за запалването на Свещения огън казват: мръднало му сърцето. По някой път вие, когато ви мръдне сърцето... Не зная коя по-хубава дума да употребя. Мисля, има по-хубава дума. Аз няма да употребя думата „мръднало“ му сърцето, понеже е физическо, но – стоплило му се сърцето.
Има едно стопляне на сърцето – то е Свещеният огън. Една топлина действува на сърцето от Свещения огън. И веднага тази закоравялост, тази грубост в тебе, всичко изчезне, всичко омекне, почнеш да мислиш, да чувствуваш. Най-първо, когато няма Свещения огън, недоволен си от всичко. Ти си най-добрият човек, недоволен си, като че целият свят е крив. Щом се запали малко Свещеният огън, ти минаваш в друга гама. Тогава се свързваш, Свещеният огън свързва хората. Ако той не се запали, ти където и да идеш, този, Свещеният огън ще те заведе при хората. Който има запален този, Свещения огън, ако ти искаш помощ, ще я намериш само там. Хората, у които гори Свещеният огън, по това се отличават.
Или, друго изяснение. Само при големия извор, при изобилната вода ти можеш да идеш, никой няма да те смущава. Дето една вода капе, всички награкали и постоянно там речено-казано, речено-казано. Аз съм гледал, при някоя малка чешмичка има стомни счупени при голямото блъскане, всеки бърза, никой не чака. А при голямата вода, всички си наливат вода и почти мястото е празно. Когато Свещеният огън гори у човека, натрупването го няма, всичко е тихо и спокойно и всичко си върви редовно. Всеки ден върви по ред.
И сега вие ще ме попитате: „Ама ние от кои сме сега?“ Един художник може да имитира огъня на платното и може да го имитира тъй живо, че ти като гледаш платното, като че гори. Там гори, без да изгаря. Един художник може да ти запали един свещен огън, ти можеш да се измамиш, да мислиш, че този свещен огън постоянно гори. Сега вие всички имате по една свещена картина с нарисуван свещен огън и все го гледате, казвате: „Гори нашият Свещен огън.“ Аз се радвам на вашата картина, тя е на мястото си, но вие ще намерите този художник, който е нарисувал тази картина, да ви каже оригинала откъде е рисувал. Ако е прекопирвал от друга някоя картина, той не е художник. Ако той е нарисувал от Свещения огън, ще кажете: „На кое място е тази картина? И аз искам да ида на мястото, и аз искам да видя Свещения огън.“ Че сте видели Свещения огън как гори на картината, е хубаво, но трябва да идете и да имате истинския Свещен огън. И там, от самия Свещен огън да вземете този вътрешен импулс. Художникът, който е рисувал, той не може да предаде повече. Туй, което той е предал, в нашето съзнание има предадена една картина нарисувана. Ще благодарите за нея. Но при художника ще идете да ви покаже къде е Свещеният огън. Трябва да се научите как да го поддържате. Не да го палите, но трябва да се научите да поддържате Свещения огън в себе си. Той не може да се изгасва. Никога той не се изгасва. Но всичката работа седи в поддържането на Свещения огън.
Та казвам: Туй, което поддържа Свещения огън най-добре, това е Вярата, това е Надеждата, това е Любовта. Туй, което поддържа Свещения огън, това е Знанието, Мъдростта; туй, което поддържа Свещения огън, това е Вярата, това е Истината. Тия неща поддържат Свещения огън. Свещеният огън, това е реалното у човека. Онези неща са отвлечени още. Любовта е нещо още много отвлечено. Туй, което чувствуваш. Бог е Любов. Бог е нещо много отвлечено. „Отвлечено“ подразбира в този смисъл картина неразбрана. Ние имаме известни схващания за Слънцето, но за неговата големина и грандиозност, за онова, което е в Слънцето, ние нямаме понятие. Както и да описваме, каквото и да описваме ние, от такова далечно пространство за Слънцето, какво е вътрешното състояние на Слънцето, ние не знаем.
Наскоро в „Мир“ имаше една статия. Български[те] вестници събират такива окултни неща. Та, в „Мир“ изнасят, изясняват слънчевите петна на какво се дължат. Та, след като привежда ред научни данни [на] сегашните учени хора за учението за петната, и най-после привежда и понятията на старите, тия учени адепти на изток, индусите както вярват. Те считат, тия петна се дължат на ангели, които излизат от Слънцето да носят Божиите благословения във вселената. Та, ангелите, като се връщали от своята експедиция, екскурзия, за да предадат, че са изпълнили Волята Божия, та като влизат в Слънцето, отварят големи дупки. Петната те правят. Как го изчисляват математиците, така обясняват. Един автор обяснява едно източно вярване. Той не трябва да обяснява работата на източното вярване. От сегашното гледище той обяснява: „Като хвърлите един камък голям във водата и водата разпръсква като гейзер.“ И казва: „Ангелите като влизат в аурата на Слънцето със своя устрем, понеже се движат с голяма бързина, като се мушнат в аурата, тия пламъчета изкачат нагоре и се отварят големи пътища, по които те се връщат в Слънцето.“ И тия отверстия учените ги схващат като черни петна.
Че съвпада, този период за слизането на ангелите и тяхното връщане става в 11 години. Та, правят сега паралел с източните вярвания и изследванията на модерните учени хора и този период е пак 11 години. И се учудват. Един период: ангелите като излизат от Слънцето, докато се връщат в Слънцето, образуват се петната.
Та, сега, това не е до обяснението на нещата. Щом ангелите излизат от Слънцето, минават през Земята, ако имаш запален Свещения огън, те ще се спрат при тебе, ще ти предадат едно послание и ще си заминат. Най-малко трябва да имате една ясна представа за движенията.
Запример нека вземем, ангелите се движат с по-голяма бързина, отколкото бързината на светлината. Но ние вземаме, че с бързината на светлината се движат – 300 000 километра в секунда. Туй, което един ангел може да извърши в една секунда, един човек от вас му трябват 3000 дни. Три хиляди дни превърнете ги на часове. Три хиляди дни му трябват, за да изходи туй пространство. На вас ви трябват 3000 дни да преминете едно пространство от 300 000 километра. Туй, което ангелът минава в една секунда – 300 000 километра, на тебе, обикновения човек, ти трябват 3000 дни. Колко години влизат? (– „3 години.“ – „10 години.“) Десет са много, но 9 и от 10-ата година няколко месеца. Та казвам: Каква грамадна разлика съществува в начина на схващането. Значи, туй, което един ангел може да извърши в една секунда, една каквато и да е работа, на тебе ти трябват повече от 9 години, близо 7 месеци и няколко дни ти трябват.
Та казвам: Когато у нас гори Свещеният огън, тия ангели се спират. Ангелите всякога се спират при хора, у които гори Свещеният огън. И за дълго време не седят на рандеву. Той ако се спре, ангелът, при тебе една секунда, то е достатъчно. Той като е седял една секунда, за него е много, понеже те го считат като че е 9 години и няколко месеца, че е седял. Той една секунда ако седи при тебе, ти ще считаш, че е седял 9 години и няколко месеци. Даже ако седи една 300-хилядна от секундата, то е пак приблизително на доста много. На колко време може да съответствува една наша секунда? По-малко време ще бъде тогаз.
Колко сега биха предпочели да остане ангелът, колко време от секундата бихте желали да остане при вас ангелът? (– „Постоянно.“) То е идеята постоянно, но то е несъвместимо, не мислете, че постоянно, туй е реално. Понеже нещастията, които постоянно ни следват, реални ли са? И безпокойствията, които постоянно идат, реални ли са?
Постоянните неща са непреривни. Туй помнете за реалността. Там, дето става прекъсване на нещата, прекъсване на каквато и да е реалност, дето става едно прекъсване, то не е реално. При неща, при които не става никакво прекъсване, тия непреривни неща, те са реални неща. Дали вие ги съзнавате или не, то е друг въпрос. Но в самите неща, в същността на нещата, дето няма прекъсване, там е реалното. Запример, ако в твоя живот, ти в младини си мислил едно, а в старини – друго, станало е прекъсване, ти не си бил в реалния живот. Ако ти облажаваш живота на младините си, а не си доволен от живота на старините си, ти не си в реалния живот. Животът, и в младини, и в старини е един и същ. Но за нас има стари и млади.
От гледището на Свещения огън млад и стар съвсем другояче може да се обяснят. Идеята за млади и стари е съвсем възпитателна идея. Например каква е разликата, казвате: „Едно време бяхме млади.“ По какво се различава младият човек? Може да дадете едно изяснение. Най-същественото, което отличава младия? Същественото, което отличава стария? Има някаква разлика. Но това ни най-малко не подразбира, че е съществена разликата. В духовния свят старите хора са много подвижни, те са подвижни като светлината, а пък младите са инертни, те се движат едва, едва пъплят. Както на Земята старият е неподвижен и младият е подвижен – напълно обратното. Та, на Земята младите са на правия път, а старите са на кривия път, в движението. А в духовния свят, от това гледище, старите са в правия път, а младите са в кривия път. Затуй, понеже и духовният свят, по някой път той приема повече стари хора, понеже те са по-пригодни от младите. И от младите много малко кандидати има. А старите, всичките са кандидати за онзи свят. А там, като дойде до младия да го приемат, те го прегледат, там има комисия, като го прегледат, те казват: „Да се върне назад, той не е за нас.“ А като дойде последният, някой стар, казват: „Годен е тук, в първите редове.“
Сега ще разберете същността на нещата. Сега старият ще каже: „Дано не се случи това на нас.“ Аз обосновавам сега само идеята: старите хора са кандидати за другия свят. И старият човек като умре, веднага го хвърлят в Свещения огън. Най-първо плашат ги хората. Казват, че ще те турят в огъня – в ада. Пък то действително, като умреш, ще те хвърлят в ада. А пък адът, това е ад. И на Небето, и на двете места има огън. И в ада, и на Небето има огън. Само че в ада има привиден огън, който гори, а в Небето има Свещен огън. Та, най-първо ще минеш през адския огън и ще ти настръхнат космите от всичките страдания там. Старите хора само ги турят в правия път, те димят, кадят вътре. Като се запалят в ада, изведнъж всички отиват горе, в Небето.
Сега, това не е така, само за обяснение. Сега не искам да го вземете буквално, да кажете, че е тъй. В Свещения огън ти не можеш да намериш нито едно недоволство. Щом се намери в тебе една мисъл на неудоволство и едно желание на неудоволство, то е признак вече, че не си в Свещения огън. В Свещения огън абсолютно всички мисли и желания и постъпки, всичко в себе си е хармонично. Ти си в рая, в блаженството. А щом изгубиш блаженството, ти вече си излезнал от Свещения огън. Та, в себе си ще съдиш. Щом дойде онова състояние на недоволство, ще кажеш: „Огън е това.“ Обикновеният огън е това, дето се раждат страданията. То е външната страна. И тогава, като разсъждавате, вие ще се намерите в едно противоречие с вашите възгледи. Вие може да вземете буквално – огън. Ама тогава какво ще мислим за Духа? Изследвайте Духа. Светлите Духове навсякъде ходят със Свещения огън. Нито един Дух не отива без Свещения огън. Вие не може да отделите Свещения огън от разумността; не може да отделите Свещения огън от мира на човека, от любовта, от надеждата, от вярата му, от милосърдието му, от въздържанието, кротостта, от доброто и всичките добродетели. Вие не може да отделите Свещения огън – възрастването на тази добродетел. Всичките тия добродетели растат и се развиват в Свещения огън. Той е като почва, на която всичко расте. И ако премахнете тази почва, всичко престава, всичко спира. В този огън всичко туй расте.
Или казано тъй: че в Бога живеем и се движим. Значи, Бог е огън! И тогава – по думите „Бог е Любов“, а Любовта носи този Свещен огън. Любовта се носи от Свещения огън. А Свещеният огън носи живота. Той е огънят. Право разбиране трябва. Именно животът е израз на Свещения огън. Любовта е израз на Свещения огън. Надеждата, вярата, всичко туй е израз на този, Свещения огън. Но какво нещо е огънят, вие го оставете това. Всички неща се проявяват при Свещения огън. Не че Любовта се създава от Свещения огън, но Любовта се проявява при Свещения огън. Проявява се – той като е там, и тя е там; той като отсъствува, и тя отсъствува. Като отсъствува Свещеният огън, и вярата я няма. Той като не се проявява, нещата остават непроявени.
Та, ще ви преведа от вашето гледище, за да ми разберете мисълта. Искам да направя мисълта конкретна малко. Мога да ви говоря на един отвлечен език. Хубав е той, отвлечен математически език, но понеже не са всички математици, а той е много мъчен. Той е за най-умните хора, най-острият ум, да е най-умният. Тогава ще кажете: „Ние от кои сме?“ За специалисти математици способни хора има. И ако вие искате да направите вашата къща привлекателна, зимно време трябва да имате запален огън на вашето огнище; трябва да имате една хубава стая и стаята ви да бъде затоплена, че който влезне, да не му се иска да излезне от стаята. Пък ако искате да направите вашата стая неприветлива, при 30 градуса студ оставете вашата къща с незапалена печка. И тогаз, кой как дойде, ще си иде навънка. И после, ще ви кажа: Някой път вие искате да бъдете привлекателни, да ви обичат хората, всичко това. Аз ви превеждам сега Свещения огън. Искате всички това: да придобиете много блага. В Америка и в Германия има много общества, които говорят за магнетизъм. Цяла наука има как да привличат хората. Проста работа е това. Ти, за да бъдеш привлекателен, да те обичат хората, запали огъня си. Никакви други реклами не ти трябват. Нищо не казвай. Той, като дойде при тебе, не му се иска да излезе. Казва: „Привлича ме нещо.“ То е огънят. Огънят го привлича. Запалете Свещения огън и ще бъдете здрави, хората ще те обичат, ще бъдат в твоя услуга. Изгасне ли огънят, хората ще почнат да бягат от тебе. Хората казват: „Студен човек е той, лед е този, ледена планина.“ Казват: „Студен си.“ А пък някой път, тъй като е вече наближило да се запали сърцето, кажат: „Има нещо у него, топлина има в този човек.“
Та, това не са неща привидни, реалността е това. Искам да знаете, като говорите, не да говорите, но да мислите за Свещения огън. Не да го разисквате, а да мислите дълго време за Свещения огън, в който Бог се проявява. В къпината! В който всичките съвършени души и духове, които идат, го носят със себе си. Това е Свещеният огън. Като го получим, да сте научили да го пазите. Не да го пазите, той не се нуждае от пазене, а да поддържате в себе си Свещения огън! А с туй се поддържа и животът. Аз не разгатвам защо Бог направи света, че ближният ми един ден не ме обича, че баща ми не ме обича, бъра-бъра-бъра. Като гледам тъй, някои се оплакват като някои обрани попове. Обрали един адвокат, който носел два револвера, та се оплаква: „Обраха ме“ – казва. „Ама кобурите ти?“ – „Е, не можах да ги употребя.“
Тази работа мяза... всичките други мерки, които вземаме ние вкъщи; ти ще държиш Свещения огън. Някой на мене ще разправя, че не ял, че пари нямал, че лекарят не дошъл, че това било, че онова било – нареди ред причини. Аз го слушам, казвам му: „Приятелю, ти като нямаш Свещения огън, и пари да имаш, и каквото и да имаш, всичко е празна работа.“ Като имаш Свещения огън, всичко добре отива. Нямаш Свещения огън – работата не отива добре. Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право – нищо не може да ви помогне. Имаш Свещения огън – на камък да сееш, на камък да седнеш, всичко тръгва. Някой път не се безпокойте. Казвате: „Този човек няма пари.“ Една доза от пламъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие много повече от всичкото богатство на света.
Та казвам сега, аз тургам следующето тълкувание: Разумен човек е онзи, който е съзидал живота си върху Свещения огън. И дойдоха всичките изпитания на живота – той устоя. А неразумен човек е онзи, който съгради живота си върху димящий огън. Сега огънят вътре се разбира. И ако ти съградиш живота си само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек. И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете. И ти ще кажеш: „Животът нищо не струва.“ Затуй градете върху Свещения огън! Не да мислите за този обикновен огън; не онзи огън, дето са вярвали верующите и се покланяли на него. Не. Той е навсякъде. Всички напреднали същества за Свещения огън имат само едно понятие. Всяко едно напреднало същество, което излиза от Бога, носи със себе си този Свещен огън. И дето ходи, и работи с него. И като се връща, пак го носи със себе си. Този огън е, който навсякъде може да се носи. И докато е с вас, или, по човешки казано, ако вие изгубите огъня си – той не може да се изгуби, но ако вие престанете да вярвате в него, в туй, което ви държи, – тогава иде противоположното. Хората казват: „Обезверил се той. Той не вярва в Бога.“
Та казвам сега: В Свещения огън, той е същината на нещата вътре. И аз го наричам тъй: живот без страдание, живот без противоречие, живот без смърт. Живот, в който няма никаква смърт. Нищо повече! И там ще дойдат пак неща, ще има някои неща, и благодарете, че всички неща не се обясняват. Защото всяко едно обяснение е една спънка. Ти мислиш, че нещата са обяснени, а те не са обяснени.
Сега ще ви преведа, като обяснявам някои истини, ще дойдем до положението: отишъл един да се учи как се правят баници, най-хубавите бюреци. Дошъл до един турчин, първокласен бюрекчия, учен той. И той му казал как се правят бюреците. И като ги опекъл, този казал: „Дай да ги вкуся.“ – „Не може. Продават се. Имаш ли пари?“ – „Нямам.“ – „Ще ги миришеш само.“ Той му предал всичко: как се правят, как се пече, а като дойде до яденето, казва: „Имаш ли пари?“ – „Нямам.“ – „Ще ги миришеш само.“ (Смях.)
Та, всичките обяснения, които аз мога да ви дам, то е както бюрекчията, който всичко ви каза, а като се опекат, ще ви каже: „Пари имате ли? Ще ги помиришеш.“ Та, кое е важното? Важно е яденето на бюрека, а всичкото друго, може и без него. Хубаво се ядат опечените бюреци. Вече човек има една представа. Тогава всичките философии престават. Ти, като го ядеш, не питаш: „Как става?“ Казваш: „Много хубаво, отлична работа е това! И утре ако има такъв бюрек!“
Та ви казвам сега: Вие досега сте учили как се прави Свещеният огън. Хубаво е! Но всякога бюрекчията, след като си направи бюрека, като речете да ядете, той казва: „Не може, няма да се яде, само ще помиришете.“ Та ви остава само да си похапнете от опечения бюрек – или, да се поогреете на този Свещен огън. Да имате една ясна представа за Свещения огън, за едно огнище, дето са събрани най-великите хора, дето мислят и говорят за неща, за които апостол Павел казва, че е бил и той при огнището на Свещения огън, та чул неща, които човешки език не може да изкаже. И то е туй Свещено място, дето е Свещеният огън. Там са всичките най-умни хора. И тогава си дават най-хубавото ядене и там е най-хубавият разговор – при Свещения огън. И желая ви сега и вие да бъдете при този Свещен огън.
7.18 ч сутринта
Божият Дух носи всичките блага на живота! (Три пъти.)
Сега – на упражнения. На поляната!
8-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 10.XI.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев