Хронология на Неделните беседи
Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II
Изново родени
„Отче наш“
3-та глава от [Евангелието на] Иоана, от началото до 14-и стих.
„Духът Божи“
„Истина ти казвам, ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие.“ Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза. Има два пътя, по които хората се раждат. Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта. А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът. Хората сега вървят по две линии. Едни – по линията на смъртта, а други – по линията на живота. Когато някой човек пита: „Защо този човек умира?“ Защото върви по линията на смъртта. Такава е неговата съдба.
Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва да се роди изново, да влезе по линията на живота. Да влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука. Една нова наука има, на която основата трябва да бъде Истината. Хората имат детинско разбиране за истината. Казват: „Какво е истината?“ И казват: „Истината е горчива.“ Няма по-сладко нещо в света от истината. Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава. Туй, което горчи, е смъртта. Няма нещо по-горчиво от лъжата. Няма нещо по-горчиво от смъртта. Няма по-сладко нещо от истината. Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там. Това са определения, за да имате едно истинско понятие, едно истинско схващане. Каква трябва да бъде новата насока? Защото всички хора искат да живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта. Горчивините ще дойдат. Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти си учител Израилев. Как учиш народа? Как проповядваш учението? По кой път трябва да се влезе в Царството Божие? През пътя на смъртта или през пътя на живота?“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може да влезе в Царството Божие. Роденият от плътта плът е, той ще умре. А роденият от Духа, той ще влезе в Царството Божие.“
Царството Божие е това, което вие търсите. То е онова щастие в живота. То е вашето спасение, то е вашето благоденствие. Може да го кръщавате както искате, то е Царството Божие. Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее. Казвам: При сегашните условия, при които хората живеят, те се определят на хората. Светските и духовните хора по какво се отличават? Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда. По какво се отличава духовният човек? Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи. За да бъдеш духовен, ти трябва да имаш вяра. Да имаш вяра и да вярваш, това са две неща различни. Да бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна. А да бъдеш проводник, това е външната страна. Този живот има и външна страна.
Та сега човек, за да се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва да расте и да порасте в света. Следователно онзи човек, който трябва да се роди, трябва му вътрешна среда. Това са водата, въздухът. Водата, това е майката. Водата представлява животът. Казва някой, че обича майка си. Това е животът. Все трябва да се оформи в някакъв предмет. Майката може да даде на роденото дете живот. Ако тя не е, то не може да се прояви, не може да се прояви животът в него.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за да бъде човек духовен. Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може да дадете на въздуха? Някой път те представят като една птица. Представят, че е духовният свят. Областта на духовния свят е обширна. Тя не е така ограничена, както областта на Земята. Безгранична е. Това е обширно пространство. Учените хора не може да знаят границите на пространството. От тука до Слънцето се изчисляват, но къде са границите на Слънцето, никой не знае.
В туй пространство, дето няма граници, съществуват много гранични тела. Тези тела, както ние тук на Земята съществуваме и се измъчваме. Ние сме на една Земя, дето има доста голямо измъчване. И тогава ние, хората на Земята, мислим, че има хора само на Земята. Мислим, че единствените хора, които съществуват, са само на Земята. Така мислят и мравите – че единствените същества, които съществуват на Земята, са само мравите. Растенията мислят, че единствени са растенията на Земята. Растенията мислят, че мравите са едно видоизменение на растенията и хората считат, че първите жители на Земята са растенията. Те са предците.
Обаче това са наши схващания, с които ние се намираме в едно противоречие. Ние мислим, че в света нищо друго не съществува около нас, а при това се намираме в едно вътрешно противоречие, в едно вътрешно безпокойство, като че нищо не съществува. Ти страдаш. Питам тогава: какви са основите на страданието? Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно. Ти може да страдаш и когато имаш пари. Може да ти дам пари, с тия пари ти ще си купиш хляб. Парите са условие за хляба. Ти вземеш хляба и пак можеш да страдаш. Хлябът не е туй, което търсиш. Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес. Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва да се превърне на една вътрешна сила. Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания. Даже и любов като имате, пак имате страдания. Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма да остане от тебе. Тя е силна вода. Не че тя иска да ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече. И тази форма, която имаш, няма да остане от тебе нищо.
Сега да се върнем към онова, което е съществено във вас. Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот. То се обуславя. Щастлив човек не може да бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм. Те са елементарни работи, които трябва да съществуват. И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там. Сърцето функционира в белите дробове. Сърцето функционира в слънчевия възел. Някои го наричат стомашен мозък. А пък твоите дробове функционират в целия човешки организъм.
В по-ранните времена, когато хората били като деца, те не знаеха като вас и мислеха, че човек е направен само от плът. Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени. Тия същества се намират на разни степени на интелигентност. Ако вземете извън човешката глава, най-разумни, най-умни са клетките на сърцето. Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества. Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата си и ума си, и човек минава за глава. Казва: „Аз съм човекът, който господарува!“ Не трябва да господаруваш, но ти трябва да бъдеш богат, да даваш. Господар, който иска да му слугуват слугите и да му дават, той е роб на условията. Господар, който дава на слугите си и работи за тяхното подигане, той е господар. В този свят господарят [не] трябва да седи на едно място, да чака слугите да му дават. Не само на едно място, но навсякъде, с „дрън“ работа не става. Едно дете може да бутне звънеца, но знаете ли какво му коства? Много скъпо е бутването на един звънец.
Един свещеник, не зная какъв е бил, гръцки свещеник може би, но в Румъния пътувал, носел една хубава попска шапка. Дошло му на ума, той искал да погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън. Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат да го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това?“ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл да купи 20 шапки.
Питам: Струва ли си за една шапка да спреш целия трен? Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш да купиш. Като ти падне шапката, ти се прости с попската шапка. Имаш едно желание, с което трябва да се учиш. Например имаш желанието да бъдеш красив, пък не си красив. Турците казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата? Ти казваш: „Аз искам да бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството? Не мисли, че като си богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
Имах един познат, приятел, богат беше. Той ми се оплакваше: „Дотук ми е дошло!“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам да се родя богат човек, не искам да се родя сиромах, но искам Господ да ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право. Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може да намериш един човек да ти каже истината. Все за парите този ще те излъже, онзи ще те излъже. Не може да намериш хора, с които да се разговаряш. За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари. За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща. Този човек за Бога хич не се явява.“ Казвам: „Това са твоите слуги, по същия начин постъпват. Ти си богат човек, тия твои слуги, понеже ти си толкова богат, че те разтоварват, да не ти е тежко на гърба. Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав си, казва, но като карам, да не ме изпразнят, та съвсем да не се обърна.“
Сега да дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир, да се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов. След туй се проявява животът. Християните казват: „Като дойде Христос, Той ще оправи света.“ Какво разбираме под думите: „Като дойде Христос“? Христос вече е дошъл! Ако ние очакваме да дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде!“ Какво ще Го очакваме? Като дойде, ще има плач и скръб. Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали. Тогава защо трябва да дойде Христос да развали нашия порядък на Земята? Ако така разбираме Неговото идване, то е физическо разбиране. Сега да ви обясня. Когато дойде Христос на Земята, Той ще направи един преврат в нашите умове. Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?], [както] казват турците. Той няма да развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света. Но нашите мисли съвършено, коренно ще се изменят. Съвършено и коренно трябва да се изменят.
Тогава, какво беше поведението на Христа, когато доведоха при Него онази блудница? И казват: „Учителю, какво казваш Ти? Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни да ги убиваме. Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те да се развратят. Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той да вземе пръв камък и да хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може да съди. Той може да има известни прави понятия. След като си отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой да те осъди?“ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам. Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре. Туй, което си го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха да те пречукат. Втори път ако го направиш, втория път ще те пречукат. Иди и не съгрешавай вече.“
Това е учението на Христа, Който иска да подигне падналите в света. [Той] не взе тази жена да я подигне от земята, да я помилва, да я погали, да ѝ каже: „Ти си безгрешна“, но ѝ казва: „Жено, има ли някой да те осъди? И Аз не те осъждам. Иди и не съгрешавай! Пази Божия закон, защото в тебе има нещо хубаво.“ Знаете какъв преврат стана в сърцето на тази жена? Ако при вас доведат такава сестра, какво ще кажете? Ако една такава сестра доведат във вашия дом, какво ще кажете? Ако такава една сестра заведат при вашия мъж и вие я намерите при мъжа си, какво ще кажете на мъжа си? – „А, ти с такива работа имаш, нали? Прилича ти, браво!“ Ами ако вие намерите един паднал мъж при краката на една светица, ще кажете „Браво!“ При светицата подобава такъв грешник, че тя ще му каже същото нещо: „Братко, няма ли кой да те осъди? И аз не те осъждам, иди и не съгрешавай!“ Мъжът трябва да каже на жената: „Иди и не съгрешавай!“ И жената трябва да каже на мъжа: „Иди и не съгрешавай!“ Трябва да възприемем реалното. Защото ние грешим, понеже реалното нямаме в себе си. Човек, на когото душата е изпълнена с любов, никога не може да греши. То е немислимо. Немислимо е богатият човек да бъде крадец. Ако неговите каси са пълни, той не може да бъде крадец. Краде онзи, който няма нищо.
Следователно, ако ние в света вършим престъпление, то е с онази илюзия, че нямаме нещо. Искаме да откраднем, да го придобием по един неестествен път. И следователно всичките хора си служат все с насилие.
Има един път, по който ние може да постигнем желанията си. То е пътят на Любовта, ако ти обикнеш Бога с всичкото си сърце. На вас може да ви кажа: Ако ти обикнеш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила, ти имаш всичко, което искаш. Ти ще имаш всичко, което Той иска да ти даде. Питам: Ако вие обичате Бога, какво ще искате най-първо? Ако вие не знаете, аз ще ви кажа какво да искате. Като обичаш Бога, искайте да ви даде живот. „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Само като любиш някого, може да го познаваш. Ние като не обичаме Бога, не може да Го познаем. Ако не обичате, искате да се запознаете. Запознанство в света без любов не може да стане. Който иска да се запознае с човека, непременно, преди да се е запознал, той трябва да го обича както себе си. Като се запознае, тогава може да се образува между тях едно вътрешно отношение.
Сега ние, хората на Земята, се оплакваме. Познанството много скъпо ни е коствало. Всякога едно познанство, което не е съпроводено с любовта, много скъпо струва. Познанство, което следва любовта, то е най-голямото благо, което човек може да получи. Един човек, когото познаваш по законите на Любовта, то е най-голямото благо. Ти ще познаваш човека, неговата душа, неговия ум, сърцето му. Той за тебе ще бъде целият свят. Този човек ще бъде готов да стори всичко онова за нас, което иска законът на Любовта.
Сега, аз не съм за онази любов, дето някой път искаме в света да ни обичат хората. То е вярно, ако ние сме хора необикновени, ние не бихме се явили на Земята. Че сме се явили на Земята показва, че има някой да ни обича. Как сме се отплатили на тези, които ни обичат? За Този, Който е създал всичките условия и тия, които са създадени за тия условия, какво сме дали от себе си? Ние нищо не сме дали. Ние сме дали много малко. Истинският живот настъпва сега. Има работи, които в нас не са довършени. Тия недовършените работи създават всичките сегашни страдания. Животът от единия до другия край, във всичките страдания влиза нещо незавършено. Любовта ни е незавършена. Обичта ни е незавършена. Вярата ни е незавършена. Милосърдието ни е незавършено. И всичките неща са отгоре разгледани. Няма нещо компактно, вследствие на което да е завършено. Следствие на това външният израз не е красив.
Аз, като наблюдавам хората, казвате някой е красив. Аз, като изучавам хората, се чудя на онази аномалия, която съществува. Пък ме удивява онова великото постоянство на Небето. Виждам, онзи разумен свят постоянно работи, работи, за да изправи един човек. Виждам какви разумни сили работят, за да го накарат да учи. Като едно упорито дете е.
Казвам: Всичко онова трябва да се съедини. После, ако човек не се подчини на туй разумното, най-после той ще изгуби смисъла на живота. Ще дойде вътрешно обезсърчение, ще чувствуваш, че никой не те обича. Страшна работа е, когато някой казва: „Никой не ме обича!“ Разбирам какво значи. Няма по-страшно нещо от [това] да изгубиш любовта на всички. Няма по-страшно нещо [от това] да изгубиш любовта на Бога. Ти трябва да умреш, да изчезнеш. От тебе ще остане само едно голо съзнание, че всичко си имал, всичко си изгубил, останали само сухи кости. Когато мисли[ш] за всичко онова, което е изгубено… Представете си, че един учен човек, който е свършил 4 факултета, който е бил здрав, към 33-тата година изгубва зрението, слуха, вцепеняват се краката, остава само съзнанието, съвсем се затвори от външния свят и остават само неговите възпоминания. Знаете ли какво ще бъде неговото вътрешно терзание? Това е цял един ад.
Сега ние не съзнаваме благата, които имаме, ние не ги съзнаваме. Ние не съзнаваме какво представлява една екскурзия по планината. Ние не съзнаваме какво означава изгревът на един ден. Ние не съзнаваме какво означава идването на един приятел, когото посрещаш, който носи една благодат в дома. Всички тия неща не ги съзнаваме правилно. Ние сме от ония хора, които са взели лотариен билет и постоянно мислят за лотарийния билет, кой колко ще спечели. Очаквате лотарията, дойде денят, тегли се билетът, няма нищо. Дойде следующата лотария, тегли се, пак няма нищо. Всичко е свързано с обезсърчение. Казвате: „Парите отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „Да си опитам, хайде, пак късмета!“ Не е лошо нещо и това. В лотарията се усилва вярата. Лотарийните билети донасят това, че се усилва вярата. Ако в лотарията не може да спечелиш, ще ви кажа коя е причината. Вярата ви е малка. Ако вярата ви е голяма, който билет вземете, ще спечели. Който печели, той има силна вяра. Който спечели, от това гледище [той] има най-силната вяра. От Невидимия свят казват: „Кому да дадем най-голямата печалба? – На онзи, който има най-голямата вяра.“ На вас не ви върви. Купите си билет да си опитате вярата, да познаете. Ако не ви се падне печалба, ще кажете: „Слаба е вярата ми.“ В туй отношение вие може да се обезсърчите, че не сте много вярващи. Представете си, че вземете един билет, падат ви се 200 000 лева, и то швейцарски.
Сега някои казват, че парите са съблазън. За слабия човек парите са съблазън, за силния и умния човек са едно благо. За слабите хора жените са съблазън, но за умните хора са едно лично благо. За слабите хора светът е лош, за умните хора светът е добър. Един умен човек, който е в света, за него злото в света е нещо частично, привидно така се вижда. Един предмет може да се вижда, че е много голям, но той е близо до очите. Като го отдалечиш на един километър, понякога няма да го видиш. Туй, което ви смущава, то не е голямото, то е много малкото, то ни смущава нас.
Христос казва: „Трябва да се родите.“ А за да се родите, вие трябва да се обичате. Вие трябва да обичате Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Тази обич е за да се родите втори път. Само чрез любовта към Бога може да се родите. Аз не говоря за прераждане. Аз говоря за раждане. Не, за новораждане. За мене процесът на раждането [е] раждане по дух, раждане и по плът.
Ако искаш да се родиш по дух, непременно ти трябва да обикнеш Бога с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава ще се родиш от вода и дух. Всичко ще бъде на твое разположение. Ти ще бъдеш царски син. Ти ще имаш всичко на свое разположение. Ще кажеш за всичко това. За да имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия си живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди. Защо пострада Иов? Изпит беше. Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот. Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам. Господи, обичам Те с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила!“ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите. Той и Иов се роди втори път.
Аз може да ви приведа друг пример. Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни. Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за да се роди. Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за да намерите пътя, да намерите духовно да се родите и да станете свободни.
В този път ви трябва тази наука, разбиране на живота ви трябва. Колко са пътищата? Има много пътища. Най-първо трябва да изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва да разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва да разбира качествата на въздуха, той трябва да разбира качествата на водата, той трябва да разбира качествата на храната. Това са елементарни работи, които той трябва да знае. На Земята да знае от какво зависи изобилието в света. Когато един извор е изобилен някъде, [да] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор. Ако този планински масив го няма, този извор не може да бъде така силен. Когато Слънцето изпраща грамадна енергия, показа, че Слънцето има грамаден запас, който е определен за хората на Земята.
Как мислите, тази светлина, която ви се праща от Слънцето, че тя иде така безразборно? Та, вие тук имате електричество. Всеки има часовник, който определя какво количество е изразходвал. Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали. Има хора, които се интересуват колко вода харчите. Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма да ви търсят сметка за нея? Мислите ли, че вас няма да ви търсят сметка за хляба, който сте яли? Мислите ли, че няма да ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали? Ще ви държат отговорни за всяка ваша дума, която е казана напразно. Какъв отговор ще дадете? Защо сте изразходвали тази енергия напразно? Какъв отговор ще дадете? Ако през целия [си] живот [си] седял пред огледалото, мажеш лицето си, стягаш прическата си, теглиш мустачките си, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как си теглиш мустачките. Как си бил като дете, като старец. Как си се гладил пред огледалото, как с четката си си гладил косата, брадата. Мислиш ли, че брадата е нещо съществено? Когато някой иска да се дегизира, той си турга изкуствени Мустачки и брада, туря [си] перчем на главата. Когато иска да се покаже, да се дегизира, да не го познаят, той си обръсне мустаците, обръсне си главата. Хората имат едни идеали без мустаки, а други идеали с мустаки. Аз бих ви казал, смешно е. Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците си и брадите си, да не ги познават. А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради, да ги не познават. Тази работа не става така.
Сега да оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия. Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците? При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда. Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия. Всеки един косъм, това са разни жици, съобщава му се по тях за неговото предприятие как върви. Хване един косъм – вече са му съобщили. Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени. Мъжете, понеже имат бради, те са турили старите предприятия, а понеже жените [са] изгубили. Туй е сега мимоходом. Тя в рая искаше да направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна. Мъжът, като излезе отвън, тури си брада и мустаци, помъчи се да поправи погрешката, която жена му направи. След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще си мязат. Мъжът няма да има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси. Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия! Благодарим, че може да се върнем при първия бащин дом, където може да живеем без каквито и да е приключения.“
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия. Те са условия вътре във вас. Няма да мислите, че външният свят ще се измени. Ако се изменят нашите възгледи, ние ще видим, че светът, в който живеем, не е такъв, какъвто предполагаме. Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може да го видите.
Може да ви приведа един пример. Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление. Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него. Разправяше ми един баща: „Имам едно дете на година и половина. Това дете разбира каква любов има в душата ми. Каквото говоря, разбира.“ Той обича детето и като каже нещо, тази душа се отваря. Туй дете не е просто. То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща си, любещия си баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува. Дотогава, докато ние разбираме Бога, ако ние разбираме Бога, светът ще има смисъл заради нас. Ако ние не разбираме Бога и щом престанем да Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят. Ако обичаме Бога в душата си, всичките хора ще те познаят. Щом измениш мнението си за Бога, веднага и хората ще изменят мнението си за тебе. Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог. Ако ти обичаш ближните си… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни. Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може да се родиш изново, не може да влезеш в Царството Божие. Само любовта е в сила да даде спасение на хората. Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората да се обичат, да влязат в новия живот. И всеки, който влезе, то е възкресението на човека. Роденият от дух е той. За тях се казва, че са синове Божии.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва да се постави на един изпит. Любовта ще разреши всички въпроси в света. Най-първо ти трябва да разрешиш онази връзка. Щом имаш любов, вече всичко в света може да се постигне. Семейството може да се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи. Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас. Туй, което ще стане в нас, ще стане и отвън.
Сега на всинца ви казвам: Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Не може да придобиете Царството Божие.
Сега може да се зароди следният въпрос: „Как може да го постигнем?“ Много пъти са ме питали: „Как да обичаме?“ Аз ще ви попитам един въпрос: Кое ви привързва към вашата майка? Кое е онова качество, за което обичате майка си? Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в себе си, ти не може да не я обичаш. Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може да не го обичаш. И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може да ви не обича. Но не да се лишите. Помнете: Реалността ти не може да дадеш. От онова, което имаш, от него да дадеш. Тогава вие спирате и казвате: „За мене какво ще остане?“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма да намали туй, което имаш. То е както извора: колкото вода тече, няма да намалее. Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат. Любовта в света трябва да бъде искрена. Не само на думи. Трябва да му желаеш доброто, трябва да имаш само едно мнение заради него. Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма да бъдеш прям. Ще кажеш направо: „Не си справедлив, не си добър, имаш една погрешка, не си милосърд.“ След туй може да му кажеш: „Много си добър, но не си щедър.“
Най-първо човек трябва да бъде справедлив, да имаш една мярка, с която да мериш. Справедлив трябва да бъде човек. С каквато мярка мерите, със същата ще ви възмерят. Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост. Който спрямо тебе покаже милосърдие, и ти ще бъдеш милосърд. И като те критикува, той пак е милосърд, щедро те критикува. Милосърдният като те критикува, внася милосърдие.
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот да го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш. Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще. Казват българите: „Днес – с пари, утре – без пари.“ Много хубав метод е в търговията: „Днес – с пари, а утре – без пари.“ Ако карат обратното: „Днес – без пари, утре – с пари“, отиде конят в реката.
„Днес с пари“ – което днес е микроскопическo, туй го направи. Микроскопическите работи в света са силата на човека. То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже. Ти днес туриш една малка мисъл, утре туриш и ще образува цял характер. Казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо. Втория път пак кажи: „Ще стане нещо!“, на третия ден: „Ще стане нещо!“ И най-после наистина ще стане нещо. Даже може да направите опит: турете една главня някъде [да] запазите запалената главня. Ако вложите вашата главня в земята, тази главня ще престане. Ако престане тази главня, ще имаш един навик да пееш. Не вярвам да има някой, който да не обича да пее. Обичаш да пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча да пия!“ Пак пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча, ще се отуча да пия.“ Една година наред като поддържаш, тебе ти се втръсне и започне, че като започнеш да пиеш, ще се отчуждиш и ще се отучиш да пиеш. Няма да пиеш.
Всичките навици в света са все да се покаже колко човек е силен. Хубаво е да се отучи човек. Няма какво да се бори. Някой път дойде някой, иска да те изпита. Каже ти някоя обидна дума. Аз съм в кръчмата, погледна чашата, пълна с вино, и казвам… Погледна чашата с вино и искам да го ударя с чашата. Подигна чашата и сложа я. Повикам кръчмаря да ми даде чаша с вода и взема водата, и пак погледна чашата [с вино] и кажа в себе си: „Да мине от мене.“ Без да пия. Кой е по-силен? Едно време един българин – във Варненско има един анекдот, – на когото краката били много големи, ходил да си купува чехли и като обиколил чаршията, мерил тук, мерил там, не му стават и един турчин му казал: „Калъпсъс.“ Той излязъл от Варна и като се отдалечил на няколко километра, обърнал се към града и казал на турчина: „Ти си калъпсъс. Сен калъпсъс.“ Той казва така, за да му олекне. „Тия крака, които Господ ми даде, не са без калъп.“ Той няма калъп, затова казва така.
„Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам да се родите от вода и дух и да станете наследници на Царството Божие.
„Благословен Господ Бог наш“
„Добрата молитва“ 40-а неделна беседа, държана от Учителя на 15.VII.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.