Големият брат
Тази вечерь сте се събрали да посре¬щнете новата 1939 година. Числото 39 е обра¬зувано отъ 3 и 9, които сж. резултати. Чи¬слото осемь въ 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросигЬ: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забо- гатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно рЪже концигЬ, не мисли много. Оба¬че, новата година, която иде, е снизходителна къмъ всички. Тя крие въ себе си нЪщо вели¬ко и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдър- жатъ тритЪ велики добродетели — любовьта, мж.дростьта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото де- веть представя още чов-Ьшката глава, т. е. проявения човЪкъ, резултатъ на творческия принципъ, чрезъ който се изявява Божията сила въ свЪта. Числото деветь представя крайния резултатъ на всЬки живогъ. Никой не може да отиде по-далечъ отъ числото де¬веть. Тъй щото, новата година отнема на чо- в-Ька всички възможности да проявява своитЪ стари навиди и погр-Ьшки. Който иска презъ тази година да продължава по старъ обичай да грЪши, той ще фалира. Новата година но- Иоана 10: 1—10.
4 си всички условия за добъръ животъ. Който иска да жив"Ье добре, да проявява своитЪ добри мисли, чувства и постъпки, той ще на- м-Ьри благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя старъ животъ, пъленъ съ лоши мисли и же¬лания, той ще се разтопи като ледъ и ще се изпари като вода. Новата година е за добритЪ хора. Тя но¬си благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. Презъ тази годи¬на требва да извадите отъ хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя чов-Ьшката душа. Тази нива е св-Ьтътъ, въ който човЪкъ живЪе. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предъ видъ само външното й облекло. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби св-Ьта, що¬то даде своя единороденъ Синъ въ жертва, да не погине всЬки, който в^рва въ Него".— Кой свЪтъ възлюби Господъ? — Св-Ьтътъ, кой¬то е въ човешката душа. Значи, Богъ е въз- любилъ разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Богъ е възлюбилъ истината въ човека.— Къде е истината?—Въ чов-Ьшката душа. Истината не може да се прояви вънъ отъ душата. Който търси исти¬ната, първо той требва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и жив-Ье въ нея. Душата говори на човека чрезъ всичко, което го заобикаля. Слънцето, което гр"Ье; вЪтърътъ, който в-Ье; р-ЪкитЪ, които текатъ; цветята, кои¬
5 то растатъ, това е все говоръ на душата — великата майка на чов-Ьчеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна запо- вЪдь слънцето гр^е, в-Ьтърътъ вЪе, изворите бликатъ, плодовете зрЪятъ. Душата е проя- вениятъ Богъ въ чов-Ька. Когато чов-Ькъ не слуша душата си, тя се оттегля отъ него, и той се стопява, както ледътъ— отъ слънчеви¬те лъчи. Душата може да стопи човека на своя огънь, както вие топите восъка. Отъ сто¬пения восъкъ тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бждатъ из¬лети много добри хора, т. е. добри хора ще се родятъ. Като знаете това, бждете готови тази го¬дина да ви стопятъ и отново да ви излЪятъ. Това ще стане съ мнозина, но не съ всички. Нищо страшно нЪма въ стопяването и изли¬ването на новитЪ форми. Това не означава умиране. Има нЪщо страшно въ свЪта, но то не е въ умирането. Страшно е, когато човЪкъ вл-Ьзе въ противоречие съ себе си. Има едно противоречие въ свЪта, което произлиза отъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Каза¬но е, че Богъ създаде св-Ъта въ шесть деня, а въ седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория день, обаче, Богъ не се изказа. Този день има нЪщо общо съ храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да въз¬пита човека въ храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония
ь храни, които обича, да се облича сь гакива дрехи, които обича; да чете книги, които оби¬ча; да дружи съ хора, които обича. Въ хране¬нето човЪкъ може да се поправи, само когато свърже устата си съ ушигЪ. Съ други думи казано: чов-Ькъ може да изправи живота си чрезъ словото. Каквото говори, той требва да слуша. Вслушва ли се въ думит-Ь си, преце¬нява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва въ думит-Ь си, не ги ли преценя¬ва, той не може да се поправи, не може пра¬вилно да се развива. И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули отъ себе си. Щомъ сте казали н-Ьщо, което е минало и презъ вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, ц-Ьли- ятъ свЪтъ да го чуе. Не е ли минало презъ вашите уши, задръжте го въ себе си. Новата година ще бжде една отъ добрите и плодо¬родни години. Бждете будни, да съберете хра¬на въ запасъ, да имате за другите години. Сега вие сте въ Египетъ, когато Иосифъ пред¬сказа, че ще има седемь плодородни и седемь неплодородни години. За добрите хора тази година е една отъ плодородните. Те требва да си събератъ храна за неплодороднит-Ь го¬дини, които ще дойдатъ. Не вземайте думите ми въ букваленъ смисълъ. Азъ не говоря са¬мо за физическото плодородие. Като се говори за гладъ, за сиромашия, за смърть, хората започватъ да се страхуватъ. Страшна е смъртьта, но чов-Ькъ требва да
7 знае, за какво умира. Добре е понякога чо¬векъ да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е чов-Ькъ да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовьта. Безъ любовь животътъ н-Ьма смисълъ. Безъ свет¬лина и знание животътъ н-Ьма просторъ. Безъ свобода животътъ н-Ьма постижения. Да умре чов-Ькъ, това значи да се откаже отъ своите недъзи, отъ злото въ света. У-мира, т. е. чо- векъ отива въ света да учи. Да възкръсне човекъ, това значи да живее за доброто, за великото въ света. Като прилага законите на доброто, човекъ требва да посвети голема часть отъ живота си на любовьта, на мъдро- стьта и на истината. Любовьта ще му подари живота, мъдростьта — знанието и светлина¬та, а истината — свободата. Само при това положение човекъ ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовьта. Какво значи, човекъ да обича Бога? Да обича човекъ Бога, това значи, да Го вижда навсекъде. Търси ли Го вънъ отъ себе си, човекъ никога не може да Го види. Какъ мо¬же да Го види отвънъ, щомъ Той живее въ него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човекъ требва да има огле¬дало. Всички хора едни за други сж. огледа¬ла, въ които могатъ да се оглеждатъ. Следо¬вателно, като обичате единъ човекъ, вие се оглеждате въ него като въ огледало. Пъкъ и
8 този, когото обичате, също се оглежда въ васъ. Като се види въ н-Ькое огледало, чов-Ькъ се радва. — Защо? — Защото вижда Боже¬ственото въ огледалото. Образътъ, който виж¬да въ огледалото, е чистъ, неопетненъ. — Защо? — Защото никой досега не е могълъ нито да го пипне, нито да го пригърне. Кой чов-Ькъ е могълъ да пригърне своя образъ въ огледалото? Вие може да си съставите поня¬тие за Божественото като образъ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се пригръща, нито ц-Ьлува. Направите ли най- малкия опитъ да се докоснете до този образъ, той моментално изчезва. Сега, ако ви питатъ, защо тр-Ьбва да обичате, ще отговорите: Чов-Ькъ тр-Ьбва да обича, за да вижда Божественото навс-Ькжде. Не Го ли вижда, той н-Ьма животъ въ себе си. Безъ любовь животътъ н-Ьма смисълъ. Та¬зи година тр-Ьбва да дадете пжть на любовь¬та въ себе си, за да се вл-Ье струята на ве¬ликия животъ въ васъ. Мнозина се страху- ватъ отъ любовьта, наричатъ я огънь всепо- яждащъ. Не, огъньтъ на любовьта гори, безъ да изгаря. Като посветите живота си на лю¬бовьта, ще разберете, че имате сила да носи¬те мж.чнотиит-Ь си. Като посветите живота си на мъдростьта, ще разберете, че имате знание и св-Ьтлина да виждате ясно н-Ьщата. Като по¬светите живота си на истината, ще разбере¬те, че имате свобода. Силата дава възмож- ность на чов-Ька да преодолява трудностите
ч въ живота. Знанието осветява пътя на чов-Ь- ка. Свободата дава възможность на човека да се прояви. Н-Ькой казва, че е свободенъ да изкаже мнението си по н-Ькой споренъ въпросъ. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане отъ гроба и да започне новъ животъ. Каже ли му да стане, а той про¬дължава да лежи въ гроба, това не е сво¬бодно говорене. Сега, азъ желая на всички присътству- ващи да излезете отъ гробовет-Ь си. Не е въ¬просъ т-Ьлата ви да възкръснатъ. Не, душата ви тр-Ьбва да възкръсне. Да възкртсне душа¬та ви, това значи, да се прояви. Велико, краси¬во н-Ьщо е чов-Ьшката душа. Да се прояви ду¬шата на чов-Ька, това значи да се дигне над¬гробната плоча, която я затискала отъ хиляди години, и да се събуди отъ дълбокия сънь. Събудете се отъ тоя сънь и не спете вече! Заспите ли, гол-Ьми нешастия ще ви споле- тятъ. Не заспивайте на м-Ьста, дето минаватъ крадци и разбойници. Съ други думи казано: никога не допущайте въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които отъ една страна обиратъ хората, а отъ друга — обви- няватъ мирнит-Ь пътници въ кражба и зло- сторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъль по отношение на Божественото въ св-Ъта. Не питайте, защо съ допуснати страданията и
10 нещастията въ живота. Не питайте, защо едни хора сл. създадени добри, а други — лоши. По естество чов-Ькъ е създаденъ добъръ. Ко¬гато се проявява н-Ькога лошъ, причината за това е той самъ. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие въ страданията и нещастията на хората. Чов-Ькъ е създаденъ добъръ, но ако той доброволно не иска да се прояви такъвъ, насила никой н-Ьма да го за¬стави да прояви своето естество. Да прояви доброто въ себе си, това е право на чов-Ька. Ако не го прояви, той носи отговорностьта, че не се е проявилъ такъвъ, какъвто е създаденъ. Следователно, новата година иска отъ всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто въ себе си. Вс-Ьки тр-Ьбва да прояви любовьта на сърдцето си безъ страхъ. Ще кажете, че хо¬рата не ви обичатъ. Не е въпросъ въ обича¬нето. Днесъ отъ чов-Ька не се изисква толко¬ва любовь. колкото ум-Ьние да преценява лю¬бовьта. Ние сме въ епоха, когато тр-Ьбва да преценяваме любовьта. Ще кажете, че тр-Ьбва да се възлюбьте едни-други. Не, докато не цени любовьта, чов-Ькъ не може да люби. Не¬възможно е да любишъ чов-Ька, докато не це- нишъ душата му. Любовьта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешка¬та д>ша. Да ценимъ човешката душа, това значи, да познаемъ въ нея Божия образъ. Щомъ познаемъ образа на Божественото, ние
11 ще почувствуваме любовьта Му. НЪма по-ве¬лико нещо за човека отъ любовьта. Запали ли се човекъ веднъжъ отъ любовьта, по¬вече не требва да го палятъ. Ето и слънцето, веднъжъ запалено, никой повече не го пали. То е запалено отъ милиони години насамъ и постоянно гори. Същото се отнася и до чо¬в-Ька. Той е запаленъ съ Божествената запал¬ка на любовьта още при създаването му, но и до днесъ продължава да гори. Никой не е въ състояние да го изгаси. Дето и да го турятъ, той н-Ьма да изгасне. Топлината, която чов-Ькъ има, е въ състояние да разтопи всич¬ки надгробни плочи, турени върху него. Единственит-Ь н-Ьща, отъ които чов-Ькъ не тр-Ьбва да се плаши, това съ любовьта, знанието и св-Ьтлината и свободата. Единстве¬нит-Ь н-Ьща, отъ които чов-Ькъ тр-Ьбва да се плаши, това съ безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 въ новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братътъ, който жив-Ье въ Божествения св-Ьтъ; деве- торката е гол-Ьмиятъ братъ, който жив-Ье на земята и ръководи ц-Ьлого чов-Ьчество. Този братъ иде сега въ св-Ьта да помогне на всич¬ки страдащи. Пригответе се да посрещнете този братъ и да се запознаете съ него. Идна¬та година той ще си замине, а ще дойде ба¬ща му. Докато е още на земята, между васъ, радвайте му се и го посрещайте добре. Вие требва да го срещнете презъ тази година по¬
12 не няколко пъти. Интересувайте се отъ не¬говата любовь, отъ неговото знание и отъ не¬говата свобода. Щомъ придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Богъ тол¬кова възлюби св-Ъта, щото даде своя едино- роденъ Синъ въ жертва, да не погине вс4>- ки, който в-Ьрва въ Него, но да има животъ в-Ьченъ". Сега, поздравявамъ ви съ вашия голЪмъ братъ и ви пожелавамъ да го посрещнете съ любовь, да му отидете на гости, а също така и той да ви посети. Да посрещнете своя го- л-Ъмъ братъ, това значи да съедините на едно м-Ьсто физическия, духовния и Божествения св-Ьтъ.
Беседа отъ Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в. София —ИзгрЪвъ.