1932 г.
Единният живот
Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното въ живота. Когато човЪкъ тръгва на пжть, за него не е необходимо да вижда края на пжтя. Той требва да познава началото на' своя пжть, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човЪкъ требва да знае само началото на посоките, въ които се движи, но не и техния край. Който се интересува само отъ резултатите на нещата, той изпада въ заблуждение. Тъй щото, иска ли човЪкъ да схване нещата изцяло, той ще се намери въ механическит-Ь процеси на живота. Ако нЪкой човЪкъ иска да разбере напълно устройството на една кола само отъ нейния външенъ видъ, той нищо нЪма да разбере. За тази ц-Ьль, той требва да разглоби кола¬та, да разгледа отделните й части, и отъ тЪхната направа да сжди за цялата кола. Щомъ има представа за направата на от¬делните части, той ще може вече самъ да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Сжщото може да се направи и съ нЪ- коя дреха, кжща или съ нЪкой часовникъ. Разглобяванията и сглобяванията на предме¬тите представятъ забавления за човека, съ които той неизбежно требва да се занимава. Тези забавления сж относителното въ живо¬та, което отвлича човешкия умъ отъ сж-
10 щественото. Само същественото носи радо¬стите въ живота. Въпреки всичко, както чо- векъ работи съ временните, преходни или относителни величини, така требва да работи и съ абсолютното, съ Божественото. Казвамъ: тази мисъль требва да бжде ясна въ умовете на хората, за да не се спъ- ватъ въ пжтя си. Запримеръ, срещате не кой човекъ радостенъ, веселъ; не се минава мно¬го време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдатъ не- какви страдания: условията на живота му ще- се изменятъ, ще станатъ по-лоши отъ тези, въ които сега се намира. Младъ е този чо¬векъ, но дойде му мисъльта, че ще остарее и нема кой да го гледа; здравъ е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, какъ ще замине за онзи светъ, кой ще го приеме тамъ, какви ще бждатъ отношенията на тамошните сжще- ства къмъ него и т. н. Яко е жененъ, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновникъ некжде, ще работи, ще гледа да не го уволнятъ, да не останатъ же¬ната и децата му на пжтя. Такива и редъ подобни мисли могатъ да минатъ презъ ума на човека, обаче, те не сж абсолютни, не сж положителни. Тия положения представятъ временна обстановка на нещата. Мнозина питатъ: кои сж временни и кои абсолютни неща и какъ се различаватъ? Запримеръ, да вземемъ следното положениег което хората считатъ за положително: всеки човекъ има майка и баща. До кога човекъ
11' има майка и баща? До известно време само. Щомъ майката и бащата умратъ, човекъ. казва, че е сираче, т. е. безъ майка и безъ баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата сж отвънъ човека, той още не е разбралъ, какво» нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, сж проекции на реалностьта, които се изразяватъ отвжтре навънъ. Външно погледнато, майката и баща¬та сж отражение на реалностьта. Че действи¬телно сж отражение, това се вижда отъ обстоя¬телството, че майката и бащата не мислятъ постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питамъ: де отиватъ бащата и майката, като заспятъ? Следовател¬но, всеки човекъ, самъ за себе си, е отраже¬ние на нещо. И всичко, което човекъ има вънъ отъ себе си, е сенка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезватъ. Всеко нещо, което изчезва, не е реално; всеко не¬що, което не изчезва, е реално. И тъй, относителните неща изчезватъ, а положителните, абсолютните — никога не изчезватъ. Съ други думи казано: относи¬телните неща не сж реални, а положителни¬те, абсолютните — сж реални. Запримеръ, човекъ живее известно време на земята, но единъ день му казватъ," че требва да напу¬сне телото си и да замине за другия светъ. Той се намира въ противоречие, чуди се, де. ще отиде. Учените, философите наричатъ ди¬вота на земята времененъ, или животъ на
12 относителната реалность. Азъ наричамъ този животъ сЪнка на живота, или най-малката проекция на целокупния животъ; той е вода, която изтича отъ н^коя чешма. Наистина, този животъ е врЪмененъ, но той е свързанъ съ непр^ривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислимъ, че въ изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния животъ, който всеки моментъ носи нещо ново. Некой погледне къмъ водата на една чешма, отъ която некога е пилъ, и казва : азъ познавамъ тази вода. Не, ти не позна- вашъ водата, която въ дадения моментъ из¬тича, защото всеки моментъ тя се различава по качество и по количество. Напрежението, налегането на тази вода днесъ не е такова, каквото е било некога. То всеки моментъ е различно. Този законъ е веренъ и по отно¬шение на нашите мисли и чувства. Всеки моментъ те иматъ различно напрежение, различна сила. Понекога мислите и чувства¬та на човека едва текатъ, а понекога те представятъ велика, мощна сила. Когато ми¬слите и чувствата на човека сж мощни, ве¬лики, той си представя, че е по-великъ, откол¬кото въ друго време, но това сж външни по¬ложения. Когато човекъ има светлина, той добре разбира нещата; когато нема светли¬на, той слабо разбира нещата. Всичко за¬виси отъ светлината на съзнанието. Когато човекъ греши, или върши некакво пре стжпление и му кажатъ, че не требва мно¬го да мисли, съ това искатъ да му обър- «атъ внимание, че въ случая требва да мисли-
13 онзи, който го е накаралъ да направи пр-Ь- стжплението. Кой е той? — Лукавиятъ. Сле¬дователно, лукавиятъ мисли прЪди да е на- правилъ престъплението, а човЪкъ мисли, когато извърши прЪстжплението. Питамъ: кое наричаме права мисъль? Права, истинска мисъль е тази, която е сво¬бодна " отъ тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се нарече права мисъль онази, която е пълна съ тревоги, безпокой¬ства и съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ходъ на красивото, на възви¬шеното въ себе си да изтече навънъ. То е Божественото въ човека, то е животътъ, който непременно требва да мине пр^зъ него и да изтече навънъ. Животътъ требва непрЪривно .да влиза навжтре и да изтича навънъ, той не може да спре. Това е Боже¬ственото, което азъ наричамъ абсолютното множество. То требва да мине прЪзъ всеки човЪкъ, за да го свърже съ окржжаващигк Яко животътъ не изтича вънъ отъ човека, той не може да се свърже съ окржжаващитк Сжщиятъ законъ е вЪренъ и по отноше¬ние на Бога. Яко отъ Бога не изтича нещо, което да се влее въ насъ, ние не бихме има¬ли отношения къмъ Него. Яко Богъ се уеди¬ни и живее само за себе си, ние не бихме имали връзка съ Него. Обаче, свържемъ ли се съ Бога, ние ще мислимъ, ще чувствуваме и ще дЪйствуваме като Него. Яко животътъ, който изтича отъ Бога, не се влива въ насъ, ние ще жив^емъ въ относителната реалность, въ която мнозина отъ съвременните хора
14 жив-Ьятъ. Всеки човекъ има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже из¬лиза отъ Бога, понекога той се заблуждава и мисли, че е едно съ Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човекъ казва, че как¬то малкиятъ портретъ прилича на големия човекъ, така и човекъ е подобенъ на Бога. Верно е, че на физическия свЪтъ човекъ мо¬же да се фотографира по^малъкъ и по-големъ, отколкото е въ сжщность, но самиятъ човекъ не е фотография на Бога. Въ Божествения св-Ьтъ, обаче, човекъ не може да се пред¬стави по-големъ, отколкото е въ дЪйствител- ность. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нари¬сувате нито по-големъ, нито такъвъ, какъвто е въ сжщность. Вие всЬкога ще Го нарису¬вате по-малъкъ, отколкото е въ действи- телность. Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното въ живота? — ВсЬ- ко н^що, което може да се нарисува по- малко, отколкото е въ действителность, нари- чамъ абсолютно. Всеко нещо, което може да се нарисува по-големо, отколкото е въ действителность, нарича мъ относително. Тъй щото, когато човекъ се мисли по-големъ, от¬колкото е въ сжщность, той се намира въ относителната реалность на живота. Понеко¬га човекъ се мисли по-големъ, отколкото е въ сжщность. И едното, и другото положение сж вжтрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния животъ.
15 Днесъ мнозина се смущаватъ отъ ми- съльта за своето бждеще. Обаче, само онзи човЪкъ се безпокои за своето бждеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се предскаже бждещето на човека. Ето, какъ бихъ прЪдсказалъ бждещето на човека: човЪкъ младъ ще бжде и ще остар%е; бо- гатъ ще бжде и ще осиромашее; ученъ ще бжде и ще оглупее; силенъ ще бжде и ще се обезсили; здравъ ще бжде и ще изгуби здра¬вето си; послЪ, "ще обича, ще мрази, ще се бие съ хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави кжщи, ще ги прода¬ва и т. н. Най-посл-Ь ще се разкае, ще за¬почне да прави добро, да се изправя. ОтЬдъ всичко това ще умре, ще го заровятъ въ земята, или ще изгорятъ гЬлото му, а пра- хътъ ще поставятъ въ нЪкое гърне, което ще се пази за дълги времена. Надъ гроба му ще пишатъ: тукъ почива единъ необикно- венъ, гениаленъ чов-Ькъ. Такова е бждещето на всЪки човЪкъ при сегашния животъ. Кой¬то иска да оправи св-Ьтд, въ края на краи¬щата, той ще влЪзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Който иска да си пожи¬вее, и той ще влЪзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. СъврЪменнигЪ хора турятъ костигЬ на майка си и на баща си въ една торба и казватъ: тукъ почиватъ коститЪ на нашитЪ майки и бащи. ВЪрую е това! Има нЪщо скрито въ костигЬ на вашигЬ майки и бащи, но изкуството седи въ това, човЪкъ да изва¬ди своята майка >и своя баща отъ гЪхнигЪ
16 кости. Реалностьта на живота не се крие въ- костит-Ь. Да мисли човекъ, че въ костите има некаква реалность, това е заблуждение, това е мая. Човекъ требва да се освободи отъ това заблуждение. Ако мисли по този на¬чинъ, животътъ му всекога ще бжде празенъ. Това показва, че съвременните хора нематъ ясна представа нито за живота, нито за Бо га. Който разбира реалностьта на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърналъ на прахъ. Какъ ще го възкреси? Той ще извади отъ джоба си едно шишенце, пълно съ елексира на живота, и ще капне неколко капчици върху свещения прахъ на майката или на бащата. Следъ това ще разбърка този прахъ и отъ него ще образу¬ва една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи неколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и следъ 24 часа отъ него ще изле¬зе целъ човекъ, живъ, подвиженъ, готовъ за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съмъ спалъ! Де съмъ билъ до¬сега, не зная. Този човекъ е бащата, който преди неколко години беше заминалъ за онзи светъ. Всички въ кжщи се радватъ, че бащата се върналъ. Обаче, само магътъ може да възкресява мъртвите. Само магътъ може да оживява праха на мъртвите. Той има зна¬ния, съ които може да прави чудеса. Това знание се крие въ Словото, за което Хри- стосъ е казалъ: „Които чуятъ гласа Му, те ще оживеятъ". Може ли мъртвиятъ да ожи-
17 вЪе, ако не познава Словото Божие ? То требва да стане плъть и кръвь за него, за да бжде въ сила да го възкреси. Следова¬телно, ако реалностьта дойде въ съприкосно¬вение съ най-малката частица на човЪшКия животъ, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе чов-Ъка до безсмъртие. Това значй възкресение, връщане отъ смърть къмъ жи¬вотъ. Казвате: какво нЪщо е смъртьта? Смърть - та е процесъ на връщане. Казано е аъ Пи¬санието, че човЪкъ ще живЪе и пакъ ще се превърне въ първоначалната пръсть, отъ която никога е билъ направенъ. Съ др^гЙ думи казано: човЪкъ е съгр-Ьшилъ, понеже не е разбралъ реалностьта на живота. И сега, за да разбере тази реалность, той тр-Ьбвд отново да се върне въ нея. Това връщане въ реалностьта подразбира повторение на1 класа. Яко единъ ученикъ не разбере мате¬риала отъ даденъ класъ, той ще остане да повтаря класа, не може да мине въ по-го-1 ренъ. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира връщане въ реалностьта, отъ която човЪкъ е излЪзълъ, за да научи началото на Битието, началото на тази реалность. НЪкой казва: защо трчЬбва да повтарямъ класа? — Защо¬то не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава въ този класъ. Яко уче- никътъ минава отъ класъ въ класъ, безъ да е усвоилъ материала на по-долния класъ, той не може да постигне нищо въ живота си. Той ще остане първокласенъ невежа.
18 Както въ съвременните училища, така и въ живота на хората, сжществува строго опре¬делена програма, споредъ която никой чо¬векъ не може да мине въ по-горенъ класъ, или на по-горно стжпало, ако не е разбралъ, изучилъ и приложилъ материята на по-дол¬ните класове. Материята въ горните класове е тесно свързана съ тази отъ долните. Ако сжществува такава връзка въ материала, кой¬то се изучава въ училищата, толкова повече тя сжществува въ живота. Този законъ има приложение и въ лю¬бовьта. Не е любовь това, да се свързватъ отношения само. Любовьта е велика наука, която требва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате отъ тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете въ положението на човека, ако не можете да изучите и раз¬берете живота му, вие не разбирате любовь¬та и не можете да се обичате. Да обичашъ, да любишъ човека, значи да четешъ отъ книгата на неговия животъ, всеки день да я прелиствашъ. Не можешъ ли да четешъ отъ книгата на неговия животъ, ти не разбирашъ езика на любовьта. Тъй щото, не може ли некой човекъ да прелиства книгата на вашия животъ и да я изучава, между васъ не мо- гатъ да сжществуватъ никакви отношения. Дето нема любовь, животътъ е неразбранъ. И ако човекъ самъ може да чете отъ книга¬та на своя животъ, той ще има правилни от¬ношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Ще отворите тази книга, ще
19 четете отъ нея, ще я изучавате, ще размиш¬лявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я раз¬бирате. Вейки день ще намирате въ нея «Ъщо ново, н-Ьщо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора сж книги, написани на различни езици, които трЪбва да се изучаватъ. Това не требва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите. И тъй, искате ли да обичате единъ чо- в-Ькъ, вие трЪбва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия животъ. Разбирате ли този езикъ, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещениятъ огънь, за който се говори въ Писанието. Благосло- вение е за човека, сърцето му да се запали. ВсЬко сърце не може да гори. Щомъ не мо¬же да гори, то само дими, отделя димъ, сажди. Това горение наричамъ любовенъ ка- цежъ. Д%то има такъвъ кадежъ, тамъ вече не може да се седи, непременно тр-Ъбва да ое из¬лезе вънъ отъ кжщата. Тогава хората започватъ да казватъ, че въ този домъ е станало нЪщо особено. Любовниятъ кадежъ се обяснява научно съ това, че хората въ този домъ не могатъ да четатъ книгата на живота на своя ближенъ. Изобщо, дЬто има любо¬венъ кадежъ, това показва, че тия хора не разбиратъ нито своята книга, нито тази на своитЬ ближни. Щомъ се натъкнатъ на та¬къвъ кадежъ, хората казватъ: ние не се разби¬
20 раме, защото възгледите на живота ни сж различни. И сл^дъ всичко това тия хора очакватъ да отидатъ на небето, между анге¬лите. Казвамъ: отидете ли между ангелите, вие требва да знаете техния езикъ.' Въ онзи светъ има деветь ангелски иерархии, които си служатъ съ деветь различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици сж извънредно богати; те разполагатъ съ грамаденъ речникъ отъ думи, а не съ не¬колко хиляди само, каквито сж езиците, съ които хората си служатъ. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения езикъ. Мнозина искатъ да знаятъ нещо за Го¬спода, да Го познаватъ"? Човекъ може да по¬знава Бога, само ако знае Неговия езикъ. Ко¬гато некой твърди сжществуването на Бога, това показва, че този човекъ разбира езика Му. Когато некой отрича сжществуването на Бога, това показва, че той не знае и не раз¬бира Божествения езикъ. Въ този смисълъ, единствената причина за безверието на хо¬рата се дължи на неразбирането на Боже¬ствения езикъ. Напримеръ, въ духането на ветъра, въ течението на водите се крие езика на Бога. Въ ветъра, въ течението на реките, въ движението на светлината, въ проя¬вите на живота азъ слушамъ такава отлична речь, каквато не съмъ слушалъ и отъ най- красноречивия ораторъ въ света. Въ най-го¬лемите бури азъ слушамъ речите на видни оратори. Понекога техните речи сж така сил¬ни, съдържателни и красноречиви, че сж въ състояние да задигнатъ и дрехите, и шапките,
21 и керемидите отъ кжщигЬ на хората. Вие казвате: вЪтъръ, буря има вънъ, страшно е времето! — и гледате часъ по-скоро да се скриете вжтр-к Обаче, азъ съ удоволствие настройва мъ ухото си, да чуя говора на този в-Ьтъръ, или на тази буря. Като види нЪкой, че се излага мъ на бурята, казва: защо си изложилъ ушигЪ си на тази буря? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Казвамъ: който не разбира Божествения езикъ, той се просту- дява; който разбира Божествения езикъ, той никога не се простудява. Реалностьта на жи¬вота е скрита въ буригЬ, въ вЪтровегЬ, въ моретата, въ слънцето, въ луната, въ всички планети, които изразяватъ великата Истина на живота. Казвате: какво нЪшо е ралностьта ? Всичко, въ което човЪкъ вЪрва, е реалность. Това, въ което човекъ не вЪрва и постоянно се съмнява, то не може да бжде реалность. Реалностьта произтича отъ любовьта въ чо¬века. ДЪто има любовь, има и реалность; дЪто н-Ьма любовь, никаква реалность не сжществува. ДЪто има любовь, реалностьта се разкрива въ всичката си светлина; д%то нЪма любовь, реалностьта не се проявява въ своята свЪглина. ДЪто има свобода, тамъ и реалностьта се проявява; нЪма ли свобода, никаква реалность не сжществува. Следова¬телно, д-Ьто има-любовь, тамъ ще намерите свобода, светлина и истина; дЪто нЪма лю¬бовь, тамъ нЪма никаква свобода, светлина и истина. Светлина, свобода и истина сж тригЪ най-важни нЪща, съ които трЪбва да за¬
22 почнете своя животъ. ТЬ произтичагь отъ- любовьта. Затова, започнете първо съ лю- бовьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза живота; започнете съ мждростьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза светлината; започнете съ истината, научете езика й, защото отъ нея излиза свободата. Казвате: какъ да разберемъ гЪзи неща — бу¬квално или преносно ? Разберете ги и въ бу~ кваленъ, и въ пр^носенъ смисълъ. Вие требва да изучите езика на любовьта, на мждростьта и на истината и да ги различавате. Езикътъ на любовьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на мждростьта; езикътъ на мждростьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на истината. Сжщо така се различаватъ езика на живота, на светлината и на свободата. ' И тъй, най-първо чов^къ требва да из¬учава езика на живота. Животътъ е изразенъ въ множеството хора, животни, растения и ми¬нерали. Всички те пр-Ьдставятъ форми на жи¬вота. Изучавате ли този езикъ, вие ще видите, какъвъ просторъ, каква велика область седи пр"Ьдъ васъ, която требва да изследвате. Само по този начинъ ще разберете смисъла на живота. И тогава, въ духането на ветровете, въ течението на реките, въ бликането на из¬ворите ще чувате гласа, говора на сжще- ства, които ви обичатъ. Това е реалность, която азъ абсолютно познавамъ, но вие сами требва да я разберете. Язъ не искамъ да вервате въ моето верую, защото по този на¬чинъ сами ще изпаднете въ противоречие. За да вервате въ това, въ което и азъ вер-
23 вамъ, вие требва да имате моитЪ мисли, чув¬ства и постжпки. Яко дойдете до положе¬нието, въ което азъ се намирамъ, тогава, д-Ьто и да турите окото си, ще виждате като мене; дЪто и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята в-Ьра, и да чувате това, което азъ чувамъ, нищо н^- ма да разберете; и ако виждате това, което азъ виждамъ, пакъ нищо нЪма да разберете. То¬гава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има ГолЪма разлика. Така и много поети пишатъ, но съчиненията на едни отъ т^хъ се четатъ и разбиратъ отъ всички хора, а съчиненията на други не се четатъ и не се разбиратъ. Защо е така? Защото едни поети сж вло¬жили едно н^що въ своигЬ съчинения, а други сж вложили друго нЪщо. ЗабЪлЪ- жете, Библията, напримЪръ, и досега не е изгубила силата си. Въ какво седи нейната ^ила? Въ съдържанието й, въ това, което е написано. Въ нея е вложено нЪщо особено, което и досега още не е изчерпано. Въ ду- мигЬ на Библията се крие реалностьта на нещата. Казвате: ние сме чели по няколко пжти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи отъ начина, по който четете. Правилно четене е, когато чо- вЪкъ може да се свърже съ съзнанието на този, който е писалъ книгата. Можете ли да се свържете съ съзнанието на даденъ поетъ или писатель, вие сте вече въ реалностьта на написаното. Въ туй отношение, езикътъ на
24 Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явятъ пр%дъ васъ и ще кажатъ: какво обичате? Съ какво можемъ да ви бЖдемъ полезцр1 ? Вие се съмнявате, дали това е въз¬можно. Възможно е, разбира се. Яко знаете, отд-Ь да започнете и какъ да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви предъ васъ, ще свърже съзнанието си съ вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. Обаче, за това се изисква ключъ на разбиране. Този ключъ седи въ следното : да започнете оттамъ, отдето Христосъ е за- почналъ. Започнете ли оттамъ, дето Хри¬стосъ е свършилъ, Той нема да ви се яви. Некой пропозедникъ казва: ние требва да започнемъ оттамъ, дето Христосъ е свър¬шилъ. Не, това не е правилно. Ние требв§ да започнемъ оттамъ, отдето и Христосъ е започналъ. Въ това седи реалностьта на не¬щата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вжтрешно просветление и правилно разби¬ране, вие требва да започнете оттамъ, отде¬то Христосъ е започналъ и да свършите тамъ, дето Христосъ е свършилъ. По този начинъ ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, отъ което страдатъ всички съвре¬менни хора. Всички хора сж последователи на Христа, изповедватъ Неговото учение, но пакъ се дразнятъ. Защо? Има причини за това Яко Христосъ дойде Днесъ между хо¬
25 рата, въ единъ моментъ Той може да пре¬махне причините за дразненето и да ги на¬прави ангели, съ крила и съ корони на гла¬вите. Те ще бждатъ ангели, докато Христосъ е между техъ. Отдели ли се за минута само, те пакъ ще бждатъ такива, каквито и по- рано сж били. Това показва, че има неща въ човека, които той самъ требва да направи. Съвременните хора иматъ криви разби¬рания за проявите на живота, както и за самия животъ. Запримеръ, докато майката е между децата си, те сж чисто облечени, съ здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне кжщата, децата веднага се разпиля- ватъ и тръгватъ по улиците окжсани, необ¬лечени, рошави. За такива деца хората каз¬ватъ : горките деца, нематъ майка, нема кой да ги облече, нема кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвре¬менните християни. Христосъ е заминалъ не- кжде, оставилъ ги е сами. И те, горките, и досега ходятъ окжсани, обеднели, нема кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казватъ: едно време, когато майка ни беше между насъ, ние бехме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвремен¬ните християни да се научатъ сами да се чистятъ. Това може да се постигне само, ко¬гато хората започнатъ оттамъ, отдето и Хри¬стосъ е започналъ. Когато Христосъ дойде между хората, въ единъ неразбранъ светъ Той работеше непрекжснато и даваше всич¬ко, каквото имаше. Когато "с^ изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си къмъ по-високъ
26 свЪтъ, дЪто пр-Ькарваше дълго вр-Ъме въ молитва и размишление. Щомъ дойде въ плъть облЪченъ, между хората, Той постоян¬но даваше, но и постоянно взимаше отъ невидимия свЪтъ. Голяма разлика има между човека въ плъть и човека като духъ. НЪкои казватъ : не знаемъ, какво става съ насъ. Едно вр-Ьме бЪхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате въ джоба си. Какво требва да напра¬вите? Да отидете въ нЪкоя банка и оттамъ да извадите известна 'сума. Яко нЪмате пра¬во да вземете пари отъ банката, ще отидете на нЪкое лозе да копаете. Казвате: малко плащатъ хората. Вие требва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се опр-Ьд-Ъля отъ любовьта. Яко рабо¬тите на лозето, или на нивата на нЪкой бо- гатъ землед-клецъ съ любовь, той ще ви пла¬ти повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на единъ чифликчия. ПрЪзъ ц-кпия день тя по¬вече се разтакавала, отколкото рабогкпа. Като я гледалъ, чифликчията си казвалъ: гор¬ката мома, освЪнъ че е грозна, но и не ра¬боти добрЪ! Вечерьта той й заплатилъ сума¬та, за която била пазарена, но повече не я повикалъ на работа. На другия день пазарилъ една красива мома да работи на лозето му. Отъ врЪме на врЪме той поглеждалъ къмъ нея и му се виждало, че тя работи повече, от¬колкото трЪбва. Доволенъ отъ работата й, този чифликчия още първия часъ повишилъ условената ц-Ьна съ единъ левъ. Вториятъ
27 часъ й прибавилъ още единъ левъ ; третиятъ — още единъ левъ и т. н. Вечерьта, когато требвало да й плати, той прибавилъ къмъ парит-Ь, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придалъ на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила съ любоЕЬ, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейнъ погледъ сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той билъ готовъ да даде повече, от¬колкото требва. Следъ това той казалъ на красивата мома: утре пакъ елате на работа при менъ; азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Питамъ: по какъвъ начинъ требва да се отворятъ сърцата на хората ? Мнозина ми- слятъ, че като имъ се говори за Господа, за светиите, за доброто въ света, сърцата имъ ще се отворятъ. Не, това сж човешки рабо¬ти. Реалностьта на живота не се изразява съ думи, съ говорене. Тя не е некакво външно верую Да се говори на човека, безъ да има той примери, образци, това е външно заба¬вление. При това положение, животътъ на хората ще бжде такъвъ, какъвто е днесъ. Некой ще каже, че светските хора живе- ятъ по-добре отъ религиозните. Дали хо¬рата сж светски, или религиозни, ако не- матъ въ себе си абсолютна вера, те ще жи- веятъ по единъ и сжщъ начинъ. Сега, като говоря за красивата и за гро¬зната мома, азъ взимамъ красивата като об- разецъ на правиленъ животъ. Достатътъчно е само красивата мома да погледне къмъ богатия чифликчия, за да е доволенъ той отъ
28 нея и да е,- готовъ да й придаде повече, от¬колкото требва. Сърцето на този човекъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едного е любовь къмъ всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито единъ, сърцето му не може да се отвори и за другигк И слЪдъ това този човекъ ще каже.- изядоха ме, злоупотребиха съ мене! ДЪто има любовь къмъ едного, тамъ никакво злоупотребление не може да стане; д-Ьто нЪма любовь къмъ едного, тамъ редъ злоупотребления могатъ да се извършатъ. Чифликчията далъ на красивата мома 20 ле¬ва повече, отколкото се е пазарилъ съ нея, защото съ любовьта, която има въ себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла н^що ново въ ума и въ сърцето му. Отъ момента, когато чифликчията видЪлъ кра¬сивата мома, съ него станалъ голЪмъ, вжтрЪ- шенъ прЪвратъ, и той казалъ въ себе си: чо- в-Ькъ трЪбва да дава! Споредъ морала на съврЪменнитЪ хора нЪкои ще кажатъ: този чифликчия е готовъ да даде повече на краси¬вата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовьта. На лю- боьта всЬки дава. Сега, ще ви дамъ единъ примЪръ за изяснение на тази идея. Представете си, че една дружина отъ, 20 жътварки, отъ различ- .ни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се .условятъ да работятъ при единъ богатъ зе- мледкпецъ. Само една отъ тЪхъ е 21-годишна ; при това, тя е красива, стройна мома. Като
29 го погледне тя, сърцето му трепва и си каз¬ва : красива е тази мома! Богъ да я благо¬слови! Коя ли майка я раждала? Щомъ по¬гледне къмъ нея, той поглежда мило и къмъ другит-Ь свои работнички. Обаче, като не разбиратъ закона, те казватъ: отде се взе тази мома ? Тя завъргЬ ума на господаря, и споредъ нея, той ще изпжди насъ. Между гЬхъ се поражда зависть, която създава редъ ин¬триги. Всички сж неразположени къмъ нея, искатъ да я изпждятъ. Обаче, единъ день тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този землед-Ьлецъ. Като види, че красивата мома напуща работата, землед-кпецътъ казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми требва вече! Казвамъ: Богъ постжпва съ хората по сжщия начинъ, когато иска да ги извади отъ по-низко положение и да ги постави въ по- високо. Само по този начинъ може да се разбе¬ре смисъла на живота. Смисълътъ на живота не седи въ неговата външна страна. Яко е въ- просъ за външна красота, човекъ лесно мо¬же да стане красивъ. Майката и бащата мо- гатъ да родятъ какъвто синъ, или каквато дъщеря искатъ. Въ това нема никаква мж- чнотия. Мжчно е, когато ние изискваме отъ хората да направятъ това, което те не мо- гатъ. Запримеръ, часовникътъ може само да показва времето, но не и да говори. Чо¬векъ не може да се разговаря съ часовника. Иска ли човекъ да направи нещо повече отъ това, което се крие въ неговите възмож¬ности, той требва да бжде едно съ Бога и
30 „да вЪрва въ Него. Да бждете едно съ Бога и да вярвате въ Него, това подразбира да се запишете за ученикъ въ Неговото училище и свещено да държите НеговигЬ закони. За да дойдете до това положение, Богъ ще ви прекара прЪзъ хиляди изпитания, и ако мо¬жете да издържите, само тогава Той ще ви повЪри едно малко знание. Който дости¬гне това знание, той ще може да възкресява мъртвитк Достатъчно е само да дигне рж- ката си пр%дъ гЬхъ, да имъ каже три све¬щени думи, за да оживЪятъ. Щомъ оживЪятъ, тЪ ще го запитатъ: какво заповядвате ? Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ги очаква. Казвамъ: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, съ крила и съ корони на главигЪ. Въ това положение ще видите БожиигЬ чудеса и ще изучавате за¬кона на единството. И тогава, отъ любовьта къмъ Бога ще дойдете до любовьта къмъ хората и всички сжщества подъ г&хъ. Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи. Гро¬зната мома представя злото. Чифликчията прЪцставя самия човЪкъ, а жътваркитЪ на разнитЪ възрасти пр-Ьдставятъ хората, които човЪкъ тр-Ьбва да обича. Когато човЪкъ обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество въ св-Ьта. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. Въ лю¬бовьта си къмъ Единния, той ще обича всички. Въ тази любовь не трЪбва да влиза никаква ревность, никакво подозрение, никакво мало-
31 аЪрие. Онзи, когото обичате, той всЬкога седи по-високо отъ васъ. Не можете да оби¬чате нЪкой чов%къ, ако той не седи по-ви¬соко отъ васъ. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо отъ аасъ. Понеже Богъ е надъ всички сжщества, затова и Той обича тия малкигЬ подъ Него. Въ това седи идейната любовь: всЬки човЪкъ може да обича сжщество, което седи по-ви¬соко отъ него. Не мислите ли, че същество¬то, което обичате, седи по-високо отъ васъ, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има въ това сжщество, или въ този чов-Ькъ, за което заслужава да се обича ? Пи¬та мъ: какво познахте въ този човЪкъ? Казвамъ: никой не може да разбере човека. ЧовЪкъ се намира задъ очигк, задъ ума, задъ сърцето и т. н. Всички тия н^ща прЪдставятъ обвивки на човека, но не и самия човЪкъ. Умътъ, сърцето на човека сж сили, които дЪйствуватъ въ него. Ако въ сърцето, въ ума, въ душата и въ ду¬ха на човека, както и въ техните проявле¬ния, не виждате Бога, вие не познавате ре¬алностьта, отъ която произлизатъ всички нЪ- ща. Умътъ, сърцето, духътъ и душата на чо¬века се включватъ въ великото, въ Боже¬ственото. Схващате ли нещата по този на¬чинъ, вие ще имате великъ импулсъ въ себе си. Имате ли този импулсъ, ако сте богатъ човЪкъ и ви откраднатъ една сума отъ 100,000 лева, или единъ милионъ, вие нЪма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулсъ въ себе си, и сте бЪденъ човЪкъ,
32 който завързва паригЬ си въ деветь вж- зела, единъ левъ да ви взематъ, вие ще окрЪкате св^та. Лзъ взимамъ думата „крЪкане" въ до- бъръ смисълъ. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да крЪка, съ което иска да каже на господаря си: много се измжчихъ, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го , взе- мешъ, а не нЪкоя сврака! ЧовЪкъ требва да разбира смисъла на крЪкането, както и смисъ¬ла на излюпването на яйцата. Вие казвате: гЪзи яйца тр-Ьбва да се излюпатъ. Не е доста¬тъчно чов-Ькъ да казва само това, но той треб¬ва да разбира, какъ става излюпването на яйца¬та. ЧовЪкъ е още въ яйцето си, затова нека се скрие подъ крилата на нЪкоя квачка и да Седи тамъ, докато се излюпи. Когато казвамъ, че човЪкъ е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трЪбва да се поста¬ви при добри условия, да се излюпи. До¬като човЪкъ е въ яйцето, той е изложенъ на по-голЪма опасность, отколкото вънъ отъ яйцето. Когато н-Ькой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слабъ, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходниятъ пжть отъ това положение? То¬ва яйце тр-Ьбва да се постави подъ крилата на нЪкоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано въ 91 Псаломъ: „Който живЪе подъ покрива, т. е. подъ кри¬лата на Всевишния, ще прЪбивае подъ син¬ката на Всемогжщия". Ето защо, човекъ всЬ« ки день требва да влиза подъ крилата на' тази квачка. Който седи подъ крилата на
33 тази квачка, въ края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо сжщество. Язъ взимамъ думата „квачка" въ нейния широкъ смисълъ. Сега, азъ говоря върху този прЪдметъ, защото подогЬдната цифра отъ 1932 година е двойка. Числото двЪ представя свЪта на майката, свЪта на любовьта. Яко не разбере¬те любовьта, нЪма да разберете и майката. Любовьта е майката въ свЪта. Следователно, безъ майка нищо не може да стане. ВсЬки тр-Ьбва да има майка I НЪкой казва: защо тр-Ьбва да любя? Ти трЪбва да любишъ, за да дойде майката, да те роди. Яко нЪмашъ майка, нЪма кой да те роди. Ето защо, съ¬знанието на хората требва да се пробуди, да схващатъ тЬзи нЪща правилно. За да се пробуди съзнанието, съ което да разбиратъ любовьта, гЬ трЪбва да иматъ майката въ себе си, а сжщеврЪменно и гЪ да живЪятъ въ майката. Любовьта е великъ законъ. Безъ любовь нищо не се постига. Безъ любовь човЪкъ постоянно губи, докато най-послЪ се превърне на прахъ и влЪзе въ гърнето. Той ще живЪе съ недоволство въ живота, докато единъ день каже: празенъ е животътъ! Нищо не разбрахъ отъ него. Този човекъ ще вл-Ь- зе въ гърнето, дЪто ще прекара дълъгъ сънъ. Тукъ майката ще го люлЪе, като въ люлка, ще мисли, какво да направи съ това неразбрано д-кге. СлЪдъ това ще дойде ба¬щата, и върху този прахъ ще капне няколко капчици отъ елексира на живота, докато съ- 3
34 живи детето. Щомъ го съживи, отново ще го изпрати въ живота. Това е законъ на пре¬раждане. По този начинъ човЪкъ ще се пр-Ьражда, докато разбере, че цЪльта на Бо¬га е да го научи, че безъ любовь животътъ нЪма смисълъ. Съ други думи казано: безъ любовь, т.' е. безъ реалностьта на живота, всичко е страдание и нещастие. Питамъ: какво струва на човека да люби? Едно липсва на съврЪменнигЪ хора: любовь. Когато младиятъ човЪкъ дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наслади в^ченъ животъ, Христосъ му каза : „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасигЪ!" Азъ пъкъ казвамъ: едно ви не¬достига — любовь! Всички сте богати, но любовь нямате. Казвате: защо требва да продадемъ богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовьта си въ ходъ. Щомъ раздадете богатството си и остане¬те послЪденъ бЪднякъ, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте голъ и босъ. Елате при мене, азъ имамъ ху¬бави обуща и дрехи, ще ви ги продамъ евтино. ПослЪ, пакъ погледне и казва: азъ мога да ви дамъ и на кредитъ, съ условие, че ще ми платите. Казвамъ: сега и азъ съмъ готовъ да давамъ на кредитъ, но не безъ пари. Когато се казва, че любовьта дава даромъ, безъ пари, това е символъ. Наистина, паригЬ тичатъ, търкалятъ се подиръ любовь¬та, т. е. подиръ онзи, който има любовь въ себе си.
35 И тъй, който погледне красивата мома, той тича подиръ нея, предлага й услугигЪ си и я пита: моля, какво обичате? Ако нЪкой бан- керъ я срещне, и той й предлага касата си. БанкеритЪ седятъ съ отворени каси прЪдъ нея и я питатъ: какво обичате? ТЪ се чу- дятъ на силата, която се крие въ тази мома. Да, магическа сила е любовьта. Казвате: ами ние какво требва да правимъ? Търсете лю¬бовьта, а не паригк Ако вие търсите пари¬те, работата ви е свършена. ПаритЪ требва да ви търсятъ! Яко търсите знанието, рабо¬тата ви е свършена. Знанието требва да ви търси! Яко търсите силата, работата ви е свършена. Силата требва да ви търси! Който има любовь, и паритЪ го търсятъ, и знание¬то го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухътъ, и водата го търсятъ — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очигЪ си, и светлината влиза пр^зъ тЪхъ. Достатъчно е да настрои ушитЪ си, и звукътъ влиза пр-Ьзъ гЪхъ. Всичко става доброволно, непринудено, безъ той да очаква н^що. Защо? — Защото «въ него живЪе любовьта — магическата прж- чица на живота. На любовьта всички услуж- ватъ: и светлината, и въздухътъ, и водата, и растенията, и животните, и хората. ВЪрни сж думите на Бога: „Дкго-е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е светлината, тамъ е радость- та, тамъ е мирътъ — въ любовьта е всичко." Сега, и на васъ казвамъ: понеже имате любовь, излезте вънъ отъ гърнето! Какъ? Бащата ще дойде при васъ, ще капне ня¬колко капчици отъ елексира на живота, ще за-
36 мЪси този прахъ и отЪдъ 24 часа ще ожи¬веете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Кои¬то чуятъ гласа Му, ще ожив-Ьятъ". Всички хора требва да оживЪятъ ! Мнозина очакватъ идването на Христа, за да оживЪятъ. Отд-Ь очакватъ Христа? Отъ небето ли? Отъ това небе, което виждате вие? Небето, което виж¬дате, е отражение на друго небе. Казвате г може ли всЬки да оживи праха въ гърнето? Който знае, какъ да отвори гърнето, да за- мЪси праха и да духне върку него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! За¬примеръ, имате торба съ злато. Кой може да извади златото отъ нея ? Онзи, който знае, какъ да отвори торбата, той ще може да из¬вади златото отъ нея. Не знае ли да отваря торбата, и златото ще остане неизползувано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие тр-Ьбва да знаете, отдЪ да я бутнете, за да се отвори. Съвр-ЪменнитЪ хора се интересуватъ отъ небето и затова го изучаватъ. Споредъ менъ, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогватъ само ония, които имагъ ключа за отварянето му. Ключътъ за небето е любовьта. Иматъ ли този ключъ, ще се ползуватъ отъ Божието благословение. Това значи да имате любовь къмъ Бога. НЪкой казва: какво нЪщо е любовьта ? Азъ позна- вамъ любовьта, но какво н-Ъщо е тя, не опрЪдЪлямъ, не смЪя да я бутамъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вЪченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". СлЪ-
37 дователно, животъ вЪченъе да познавате лю¬бовьта. Ако н^кой ви пита, какво нйщо е любовьта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. ЧовЪкъ тр-Ьбва да познава любовьта, да познава благото, което тя носи за всички сжщества. Достатъчно е човекъ да знае, че любовьта носи благо за всички сжщества. а какво е тя, не требва да опр-Ь- дЪля. Любовьта е свещено мЪсто, на което ничий кракъ досега не е стжпвалъ. НЪкой казва: какво н-Ьщо е Господъ? Какво н-Ьщо е Господъ, сжщо не може да се •опрЪдЪли. Който иска да познае Бога, ще му кажа, какъ може да Го познае, но по въпроса, какво нЪщо е Богъ, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасямъ, нито мога да Го опрЪдЪлямъ. Мойсей, който е разбиралъ това нЪщо, казалъ на евреигЪ: „Не произнасяйте името Божие напразно!" Всички страдания и нещастия въ свЪта произ- тичатъ отъ факта, че хората искатъ да знаятъ, какво нЪщо е Богъ, какво нЪщо е любовьта. НЪкой казва: защо Богъ ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания сж за негово добро. Който «е обича и не познава Бога, и отъ благата, които Той му дава, ще си създаде адъ. Който обича и познава Бога, и отъ благата и отъ страданията ще си създаде рай. Тази € великата Истина въ живота. Ако обичате и лознавате Бога, въ рая ще бждете; ако не обичате и не познавате Бога, въ ада ще бж¬дете. ТЪзи двЪ н-Ьща трЪбва добрЪ да се ломнятъ. Защо е така, не питайте. Този въ¬
38 просъ не трЪбва да се разисква. Той е из¬кушение. Ние не искаме да пипаме забране¬ното дърво. Въ забраненото дърво се криять двЪ нЪща, които човекъ никога не може да разбере. Това сж злото и доброто. Въ т%хъ. сж скрити тайнигЪ на живота. Едно само чо- в-Ькъ може да знае, а именно: въ доброто той ще разбере небето, рая, а въ злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния животъ,. който произтича отъ любовьта, носителка на всички блага въ св-кга. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положител¬ното въ себе си, т. е. любовьта, която всЪки день требва да се разширява. За тази ц-кль вскки тр-Ьбва да обича едного, който да седи по-високо отъ него. Мнозина се колебаятъ. Бога ли да обичатъ, или другъ н^кой. При това, тЪ се запитватъ: ние ли трЪбва да оби¬чаме Бога, или Той требва да ни обича? Казвамъ: дали Богъ ви обича, това не е ваша работа. Онова, което требва да знае¬те, то е, дали вие обичате Бога. Дали Богъ. ме обича, това е Негова работа. Той требва да знае това. Дали азъ обичамъ Бога, това вече е моя работа ; това азъ трЪбва да зная. Ако азъ не обичамъ Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовьта позна¬ва, кой я обича, и кой не. Това значи: ако нЪкой ме обича, той ще познае, обичамъ ли го азъ, или не. И ако азъ обичамъ никого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовь¬та познава себе си въ всички прояви. Това сж схващания за живота и за отношения, сво¬
39 бодни отъ всЪкакъвъ егоизъмъ. Яко човЪкъ прекара цЪли 20 години въ пустинята, за да разбере, дали Богъ го обича, и дали той обича Бога, това е единъ въпросъ. Обаче, ако той прЪкара тия 20 години въ пустинята, съ ц-Ьль да придобие светость и чистота, това е другъ въпросъ. Яко пъкъ нЪкой прекара 20 години въ пустинята, за да привлЪЧе вни¬манието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му животъ. Изобщо, човЪкъ може да познае Бога въ любовьта, въ свещения трепетъ на своята душз къмъ Него. Яко чов-Ькъ обича Бога, едновременно съ това ще обича всичко, което Той е съз- далъ. Който не обича Бога, той ще се движи като сггЪпецъ въ свЪта, безъ направле¬ние и смисълъ. И тогава, свЪтътъ, който е крас^въ, приятенъ за хората, за слЪпия ще бжде тормозъ, мжчение- Каква полза, ако въ този св4тъ има топлина, и светлина, а той нЪма никакво отношение къмъ тази светли¬на и топлина ? Каква полза отъ благата, ако той нЪма отношения къмъ живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че сжществува — нищо повече. Животътъ е непрЪривенъ. Така тр-Ьбва да го разбиратъ хората. Обаче, нЪкои философи казватъ, че жи¬вотътъ се явявалъ и изчезвалъ. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всЪки зжбецъ отъ едно назжбено колело изчезва, щомъ свърши работата си. Не, зжбецътъ, който е свършилъ работата си, не изчезва; нЪма да мине много врЪме, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така
40 той постоянно ще се явява и ще изчезва, безъ да се е изгубилъ. Това сж временни съ¬стояния. И когато се казва, че нЪкой чо¬векъ ' е умрЪлъ, това не значи, че той е изчезналъ нЪкждЪ безвъзвратно. Той е зж- бецъ на едно назжбено колело, временно е отишълъ нЪкждЪ, но пакъ ще дойде. Това е законъ на прераждане. Споредъ този законъ, човЪкъ не може да изчезне. Той е поста- венъ въ система, която не може да изчезне. ЧовЪкъ не изчезва, както и слънцето не за¬лязва. Чов-Ькъ си въобразява само, че слън¬цето изгрева и залязва. Привидно слънцето изгр-Ьва и залязва, но въ тия смЪни то изми¬нава свой опрЪд-Ьленъ пжть. И звЪздигЪ, като слънцето, привидно изгрЪватъ, но въ сжщность гЪ непрЪкжснато вървятъ по своя нъчъртанъ пжть и вършатъ известна работа. И тъй, вие сте поставени на едно реал¬но мЪсто въ дадена система. Който ви е по- ставилъ на това м^сто, той изисква отъ васъ само едно нЪщо: да познаете любовьта. Познаете ли любовьта, тогава и животътъ ще стане за васъ реаленъ. Яко не бЪше така, вие бихте се обезсърдчили, бихте по¬мислили, че никой не ви обича. Щомъ раз¬бирате правилно живота, и да ви гонятъ и хулятъ хората, това нЪма да ви смущава. Мнозина ще кажатъ, че сте заблуДени, защо¬то не мислите като гЪхъ. Казвамъ: права ли е жабата, ако каже на чов-Ька, че за да я разбере, той требва да стане като нея? Не, отъ своето положение човЪкъ може да раз¬бере жабата по-добрЪ, отколкото, ако стане
41 «ато нея. Жабата жаба не може да разбере. Човекъ може да разбере жабата, но жабата .не може да разбере човека. И човекъ не може да разбере себе си, докато не мине въ по-високо положение, въ по-висока форма. Йначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човекъ да се разбере, той требва да заеме положението на ангелъ, или на нЪкое сжщество съ по-свЪтълъ умъ и съ по-възвишено сърце отъ неговото. Само по този начинъ той ще си състави ясна пред¬става за човека и за това, което той самъ е въ сжщность. Мисъльта, която сега ви казвамъ, е от¬влечена, но азъ се радвамъ, че е отвлечена. За едни тази мисъль може да е неразбрана; азъ се радвамъ, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; азъ се радвамъ, че е неопределена. Яко разполагахъ съ по¬вече време, щехъ да ви поговоря, да на¬правя неопределените неща определени, а ■ясните да затворя херметически, да не изгу- бятъ своето значение. Искате ли нещата да запазятъ своя смисълъ, те требва да се пре- даватъ на свещенъ езикъ. Този езикъ има свое особено произношение и смисълъ. Той ле е като български езикъ, или като евро¬пейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината «а съвременните хора, те не се вслушватъ въ смисъла на думите, но гледатъ, дали за¬петаята и другите препинателни знаци сж употребени на место. Какво показва запетая¬та ? Запетаята показва, че когато човекъ
42 дойде до изв^стенъ пунктъ, той требва дз спре малко и да помисли. Какво показва точ¬ката и запетаята ? Този знакъ показва, че на известни мЪста човЪкъ требва да спре повече, отколкото при запетаята. ДЪто има запетая,. човЪкъ ще спре движението си за малко врЪме и ще се огъне наляво. Запетаята е животъ на съображения. При точката и запе¬таята човЪкъ се натъква на единъ центъръ, отъ който трЪбва да излЪзе по пжтя на ра¬диуса. Двоеточието пъкъ показва, че огкдъ него се цитиратъ чужди думи, които често се затварятъ въ кавички. Значи, минавате ли отъ човешкия къмъ Божествения животъ, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Богъ! СлЪдъ кавичкигЪ можете да продъл¬жите рЪчьта си, да я завършите по човешки. СлЪдъ всЪка отделна мисъль поставяте точка. Това е значението на знацигЬ въ земнигЪ езици. Създаването на земнигЬ езици е ко- стувало големи усилия на възвишени, на ра¬зумни сжщества. ТЪ сж работили много, до¬като създадатъ всички форми и правила въ съврЪменнигЬ езици. Граматиката на земни- гЬ езици е пр-Ьнесена на земята отъ невиди¬мия св-Ьтъ. Тя е изработена по правилата на Бо¬жествения езикъ. Върху български езикъ от¬сега нататъкъ требва да се работи, докато стане свещенъ езикъ. Когато единъ езикъ стане свещенъ, любовьта въ него се усилва, и хората започватъ да се разбиратъ. Днесъ, обаче, срещнатъ ли се двама души, тЬ непременно ще се скаратъ. Когато хората
43 се разговарятъ на свещения езикъ, гЪ никога не се каратъ. Когато момата обича нЪкой момъкъ, тя казва: колко милъ, смисленъ по- гледъ има този момъкъ! Когато не го обиче, тя казва - лошъ погледъ има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото ези- кътъ, на който се разговарятъ, не е свещенъ. Езикътъ, на който се разговарятъ, не съ¬държа нужния пламъкъ, вследствие на което и любовьта между гЪхъ не може да се прояви. И тъй, тази година за пръвъ пжть искамъ отъ васъ, да се запознаете съ езика на любовь¬та. Най-първо започнете съ съюзите и мисле¬те върху гЬхъ. СрЪщалъ съмъ млади хора, които говорятъ за любовьта и се оплакватъ, че сърцата имъ изгорели отъ любовь. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любовь. То сж пушила на човЪшкитЪ сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсккждЬ ще видите димъ, сажди. Д^то огъньть на любовьта е запаленъ, тамъ всЬ<и обича да се топли, за¬щото изпитва приятно чувство. Не е въпро- сътъ огъньтъ да бжде голЪмъ, но да гори хубаво, горението да е пълно, безъ димъ, съ силна светлина. Вие требва да разбирате лю¬бовьта правилно, да не я изопачавате. Сър¬цето на човека требва да бжде огнище, на което постоянно да гори огънь. ЧовЪкъ не тр-Ьбва да се плаши отъ любовьта, но да из¬питва свещенъ трепетъ къмъ нея. Любовьта на съврЪменнигЪ хора е толкова малка, че едва мухитЪ могатъ да се топлятъ на нея.
44 Изобщо, мухигЪ обичатъ да кацатъ на човЪшкигЬ глави. Подъ думата „муха" разби- рамъ малки, дребни мисли и чувства, съ кои¬то хората често се задоволяватъ. Като напра- .вятъ нЪщо малко, тЪ мислятъ, че много нЪщо сж свършили. И малкигЬ нЪща се цЪнятъ, но законътъ на любовьта изисква големи рабо¬ти. Малко хора има днесъ, които могатъ да вършатъ голЪми работи. Лко единъ съвр-Ь- мененъ човекъ влЪзе въ нЪкоя богата кжща, паригЪ се скриватъ отъ него. Отиде при нЪ- кой банкеръ, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любовь нЪма този човЪкъ. Отиде ли красивата мома въ кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любовь има тази мома. Тя внася нЪщо отъ себе си въ душата на банкера, за което и той е готовъ да дава. Вие мислите, че той •се е влюбилъ въ тази мома. Не, банкерътъ не се е влюбилъ въ момата, но той е позналъ любовьта, и затова е готовъ да разтвори сър¬цето си и за нея, и за другигЬ хора. Сега, съ единъ образъ ще ви представя, какво нЪщо е любовьта. Влиза единъ човекъ гвъ кжщата на едного и казва: тази кжща е моя, не мърдамъ оттукъ. Никой не може да ме застави да излаза вънъ отъ тази кжща! — Не, има нЪщо, което може да те застави да излЪзешъ вънъ. — Съ камъни да ме би- ятъ, нЪма да се мръдна отъ местото си. — Тъй ли, ще видимъ. ЧовЪкътъ, чиято е кжщата, подпалва я и наблюдава, какво ще •върши другиятъ. Той веднага хуква да бЪга. -г- Защо б-Ьгашъ? Нали каза, че нищо не е
45 въ състояние да те накара да бЪгашъ? — Какъ да не бЪгамъ? Кжщата гори! Яко остана вжтрЪ, и азъ ще изгоря. — Лъжешъ се, нЪма да изгоришъ. — Какъ да не изгоря ? — Сега ще видишъ. Той маха съ пржчицата си изъ въздуха, и огъньтъ престава. — Какъ на¬прави това нЪщо? Защо ме заблуди? Каз- вамъ: сжщото нЪщо става, когато любовьта дойде въ човЪка. Той се запалва, гори и не¬пременно требва да излезе вънъ отъ кжща¬та си. Не излЪзе ли, това показва, че е ин- валидъ. Когато любовьта дойде, всЪко нЪщо- тр-Ьбва да падне отъ ржката на човЪка. Бо¬гатство, слава, величие, всичко това требва да излЪзе вънъ отъ кжщата на човека, да се раздаде на сиромасигк Това подразбира „да- ромъ си взелъ, даромъ ще давашъ." Матери¬алното тр-Ьбва да с^ раздаде на сиромасите Когато любовьта дойде, ние ще бждемъ но¬сители на БожиитЪ блага, на новото. Щомъ човЪкъ стане носитель на новото, той става изворъ, който постоянно блика, тече, безъ да пресъхва. Вр-Ьме е вече да се простите съ старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясалъ хлЪбъ да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новиятъ, на- правенъ отъ прясно, хубаво брашно. Казва¬те : какво да правимъ съ стария хлЪбъ ? За него вече не мислете. Турете пресния хлЪбъ въ торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напрЪдъ! Сега, отъ всички искамъ да имате абсо¬лютна вЪра въ Божественото. То носи животъ,
46 мисьль, сила, щастие, радость и т. н. Придо¬биете ли тази вЪра, вие ще разберете вели¬ката Истина, която разкрива смисъла на жи¬вота. Който ви говори отъ гледището на ве¬ликата Истина, дръжте се за него. ТЬ могатъ да бждатъ единъ, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединятъ въ името на тази Истина. Когато Божественото заговори въ сърцата на хората, всички ще се обичатъ и разбиратъ. ДЪто е Божественото, тамъ е Любовьта, тамъ е Мждростьта, тамъ е Истината.
БесЪда отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1932 г., 5 ч. с. ИзгрЪвъ.