Денят на доброто
Днешния ден ще наречем ден на доброто.
Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато човек се нахрани, той не трябва да се безпокои как ще се смели храната. Следователно седне ли човек пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после, трябва да започне да яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил. Как ще се смели и преработи приетата храна от стомаха, по това не трябва да се прави никакъв въпрос. Когато гладният се намери пред ядене, мисли ли как ще се нахрани, къде ще отиде храната и как ще се смели? Гладният мисли само за едно: дали ще намери храна и колко храна ще намери.
Съвременните хора често мислят какво ще стане за в бъдеще с тях. Това не е тяхна работа. Когато купите едно перо и го сложите на перодръжката, мислите ли какво ще стане с него? Нищо не мислите. Слагате перото на перодръжката и то пише. Когато поставяте чучур на някоя чешма, мислите ли каква работа ще върши той? Вие поставяте чучура и нищо не мислите. Който погледне чешмата, той знае вече каква работа ще върши чучурът. Трябва ли чучурът от своя страна да остави цялата си работа и да разправя на хората каква му е службата? Чучурът изпълнява работата си и мълчи, а който дойде до чешмата, той разбира, че чучурът е на мястото си. Конете, които теглят кола, трябва ли да спират на пътя, да разправят на този, на онзи, каква работа вършат? Трябва ли коларят да спре колата и да разправя на минувачите кой тегли колата и кой кара конете? Достатъчно е само да се погледне към колата, за да се разбере кой каква роля изпълнява. Не е наша работа да разискваме върху въпроса, кой тегли колата и кой кара конете. Да спирате колата, да разпитвате кой я кара, това не е на място. Спира ви някой и пита: „Защо си дошъл на земята?“ Ще отговориш: „Аз съм дошъл на земята за това, за което и ти си дошъл.“ – „Аз не зная защо съм дошъл.“ – „И аз не зная.“ Красотата е, именно, в незнанието. Ако знаем защо сме дошли, нямаше да дойдем на земята. Понеже не знаем, дошли сме да научим каква е задачата ни на земята. Като се научим, ще се върнем там, откъдето сме дошли. Ако някоя риба се хване на въдицата, но успее да се освободи, втори път ще се хване ли? Втори път тя не се лъже. Тя вече се отказва от примамката на въдицата.
Казвам: в съвременния свят има много хора, заинтересувани от рибите, искат да ги ловят. И ще видите, че в света има много архаически, изостанали неща, които служат за примамки. Съблазните в света не са нищо друго, освен въдици, с които мамят хората. В това отношение светът е бурно море, в което са поставени безброй въдици. Човек пък е риба, която свободно се разхожда в морето, докато се натъкне на някоя въдица. Зърне ли отдалеч още някоя въдица, той отива към нея, понеже мисли, че ще намери нещо особено. Закачи ли се за въдицата, той вече излиза от Бога. Щом излезе от Бога, изгубва свободата си, не е господар на своето положение и го виждате или върху някоя перустия на огъня, или в някоя тенджера, или в някой човешки стомах.
Един ден, като се върне в морето, ще го питат: „Какво имаше на въдицата, с която те извлякоха от морето? Какво научи от нея?“ Той ще отговори, като онзи американец, който влязъл в добре осмолена и затворена бъчва и с нея се спуснал от Ниагарския водопад, по течението на водата. Като го запитали как се чувствувал в бъчвата, той отговорил: „Влез в бъчвата и сам ще разбереш. Едно важно нещо научих: и целия свят да ми дават, втори път не влизам в бъчва, да преминавам с нея водопада“. Този човек искал да се прослави, всички вестници да пишат за неговия подвиг. Обаче, след опита си, той казал: „Какво ще пишат сега вестниците за мене, това не ме интересува. Едно зная: втори път не влизам в бъчва, която се върти на всички страни. Още в първия момент изгубих съзнание. Ето защо, от тази опитност не научих нищо ново“.
И така, бъчвата представлява безпорядъчния живот, който някои хора водят. Който попадне в този живот, ще знае толкова, колкото е знаел преди влизането си в него. Като излезе от този живот, той все ще има някаква опитност, но в края на краищата ще каже: „Втори път не влизам в този живот!“ С този пример искам да ви наведа на мисълта, че бъчвите са създадени за изкушение. Кой има най-много бъчви? – Кръчмарят. Той има мази, пълни с бъчви, в които има и старо, и ново вино. Още кой има много бъчви? – Търговецът на дървено масло и на други растителни масла, които продава на хората. Най-после идваме до онези хора, които нямат бъчви, но наливат гореща вода в термосите си, когато отиват на екскурзии по планините. Следователно най-много и най-големи бъчви има кръчмарят.
Питам: нашите мисли и желания в големи или в малки бъчви трябва да се затварят? Който има някоя голяма мисъл, или някое голямо желание, затворено в голяма бъчва, той се намира в кръчма. Тази голяма мисъл, затворена в голяма бъчва, след време ще експлодира, ще пръсне бъчвата и ще излезе навън. Такава мисъл може да се уподоби на ново вино, което още не е ферментирало. Както младото вино, затворено в бъчва, може да пръсне бъчвата и да се излее навън, така и голямата мисъл, като влезе в човека, предизвиква същата експлозия. Ние казваме тогава, че този човек е пиян. Обаче всяка възвишена, всяка красива мисъл е малка, като семенце, или като житно зърно. Тя не се нуждае от големи бъчви. За нея е достатъчна най-малката черупчица. Попадне ли в почва, благоприятна за развитието ѝ, тя изниква и започва да расте, да се развива. Такива мисли не се нуждаят нито от бъчви, нито от хамбари. Сложат ли ги в хамбари, тяхното предназначение е друго. Ще кажете: тези мисли могат да се поставят в хамбарите, да се запазят. Не, всички мисли, които се поставят в хамбари, са определени за продан. Ние уподобяваме възвишените мисли с житното зърно, защото в него природата крие своите велики тайни. Житото символизира великата жертва в живота. Защо житото е дошло на земята, това знаят само онези хора, които са завършили своето развитие. Една от задачите на житото е да подобри живота на хората, да им помогне в еволюцията. Ако човек в яденето на хляба не може да разбере и осмисли жертвата, която житото прави за него, той никога не би могъл да разбере думите, които Христос е изказал в стиха: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който ме яде, ще придобие живот в себе си“. Разберете ли дълбокия смисъл на този стих, вие ще сложите хляба в устата си с трепет и с благоговение, защото ще знаете, че Божественото влиза във вас. Какво правят съвременните хора с хляба? Някои хора, като се нахранят, събират трошиците от хляба и ги хвърлят настрана, за кокошките или за други птички; някои пък ги хвърлят на мравките. И това не е лошо, все ще се използват тези трошици. Има хора, които и така не използват трошиците, но ги оставят да се тъпчат по земята. Правилно е, когато човек се нахрани, да събере внимателно трошиците и да измие мястото, където те са паднали. След това нека остави тези трошици на някое специално за тях място, където нито крак да ги тъпче, нито вода да ги залива. Оставени на специално място, те ще се използват при известни случаи най-правилно.
Изобщо, иска ли човек да живее правилно, той трябва да има верни понятия за постъпките си в живота. Например, човек трябва да знае как да се храни, как да се мие, къде да изсипва водата, с която е измил лицето и ръцете си. Сега хората се мият, където намерят, и след това хвърлят водата безразборно, където им е най-близо. Ще кажете: „Ако всеки момент обръщаме внимание, къде сме хвърлили трошиците от яденето, къде сме хвърлили водата след измиването си, ние ще живеем в постоянен страх“. Както живеят съвременните хора, те сами създават анормалности в живота си, които се отразяват зле върху организма им. Ако сте на планината и трябва да измиете лицето си, какво ще направите? Ще отидете при някой извор, ще гребнете от водата му и малко настрана от него, ще измиете ръцете и лицето си. Ако на това място има езера, както тук, ще отидете до най-близкото езеро, ще влезете две–три крачки навътре, за да не пада водата от лицето ви вън от езерото. Ако пък се намирате в местност, където има цветя, ще се измиете върху тях, водата да падне отгоре им.
Днес повечето хора се отличават с крайно непослушание. Те мислят, че са много послушни, а всъщност не са такива. Човек е изгубил две съществени качества: послушание и смирение. В замяна на това той е развил в себе си прекомерна гордост. Гордостта е най-големият враг в развитието на човека. Ако някой човек е дошъл до положението на адепт, но има най-малката гордост в себе си, той може да стигне пред вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнат оттам. И най-малкият недостатък у човека е в състояние да го спре пред вратата на рая. Там не се търпи никаква нечистота, никакъв недостатък. И в окултната наука се казва, че който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да бъде абсолютно чист! Без чистота, без смирение нищо не може да се постигне. Опасно нещо е гордостта за духовния човек. Горделивият представлява висок скалист връх, който нищо не дава. Горделивият човек е скъперник, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорят само за него. Той мисли, че целият свят е създаден само за него. Всички стремежи на горделивия се дължат на неговия егоизъм, на желанието му да стане голям, велик. От осем хиляди години насам човек се сили да стане голям, но освен че не е успял в това, той даже е издребнял и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си.
Съвременните хора се хвалят с големи постижения в областта на религията, на науката, на изкуството и на живота. Те казват: „Вижте какви изобретения, какви картини, какво нещо сме направили!“ Преди години ме поканиха в една гръцка църква в Анхиало, да видя какво е нарисувал един виден художник. Влизам в църквата, на стената виси една картина, образа на Христос. Този художник искал да нарисува Христос, но го нарисувал с несъразмерно голяма глава, а чертите му по скоро представляват черти на престъпник, отколкото тези на Христос. Никакво художество нямаше в тази картина. Тя трябваше да се изхвърли навън. Не се мина много време и тази църква изгоря! Казвам: на същото основание всеки човек трябва да се запита: „Образът, който нося, отговаря ли на Божественото в мен?“ Някой казва: „Знаеш ли кой съм?“ – Кой си? Този човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие. Казвам: който мисли така, нека каже кои са отличителните черти на образ, създаден по подобие на Бога. Ако срещнете лице, направено по образ и подобие Божие, ще видите, че от всяка негова пора излизат лъчеизпускания, трептения от електричество и магнетизъм, които го правят абсолютно чист. Никаква кал не може да се задържи на такова лице.
Сега ще приведа една положителна мисъл, разгледана и в буквален, и в преносен смисъл. Дойде при мене някой и ме запитва: „Харесваш ли ме?“ Казвам му: ти си пръв на яденето, последен на работата. Той се замисли, не ме разбира. Казвам: това не е обидно, то е едно вярно положение, взето и в буквален, и в преносен смисъл. Преди да започне някаква работа, човек първо яде, а после работи. Като поработи малко, пак яде. Следователно работата е между две яденета. Сутрин човек яде, до обяд работи, а на обяд пак яде. Значи яденето всякога предшества работата. То е подтик, резултат на едно вътрешно желание у човека.
Сега ще преведа този закон. Любовта всякога предшества постъпките, действията на човека. Човек не може да извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта. Не приеме ли нещо от тази храна, той не може да работи. И затова, като казвам, че някой е пръв на яденето, разбирам, че е пръв в Любовта. Който се храни от Любов, неговата работа и в началото, и в края ще бъде отлична. Такъв човек не трябва да има на лицето си никаква кал, която да запушва порите; мислите му трябва да бъдат чисти, ясни. Тогава, каквито противоречия се явят в сърцето му, те моментално ще се разрешат. И той ще има противоречия и трудности, но ще ги разрешава правилно. И неговият път не е абсолютно прав; и той ще обикаля оттук-оттам, но стъпката му е сигурна. Когато минава през опасни места в живота си, той поставя крака си така, като че го забива. Щом дигне крака си, той пак е свободен. Това значи да бъде човек праведен.
Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии? Като вървите по високи, стръмни места, вие се ужасявате, страхувате се да не се подхлъзнете и паднете. Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх? Тези явления в живота представляват също такива стръмни планински места, каквито и вие срещате по екскурзиите. Като погледнете към тези места, вие се страхувате и казвате: „Как ще изкараме живота си, как ще се прехраним? Лоши хора има в света. Какво ще се прави?“ Казвам: това е най-малкото още. Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пълен мрак. Друг път ще се намерите пред големи земетресения; около вас ще гърми, ще се светка; хоризонтът ви ще се заоблачи, ще започне да вали дъжд, камъни ще се събарят около вас и надеждите ви една след друга ще се рушат, ще изчезват. Какво ще правите тогава? Има ли по-голям ужас за човека от тези състояния? Обаче, който следва в закона на Любовта, той ще види, че всички тези неща са привидни. Те ще изчезват пред него като сапунени мехури.
Разправяше един познат, че една вечер му било много студено и като си легнал, сложил на краката си един нагорещен камък, да ги стопли. Обаче, цялата нощ сънувал, че ходи по нажежени планини. Като станал сутринта, спомнил си съня и разбрал, че този сън бил предизвикан от нагорещения камък, който сложил през нощта на краката си. Температурата на камъка била едва 35–40 градуса, но в съня впечатлението от него било преувеличено. На другата нощ той не сложил нагорещен камък на краката си и затова не сънувал, че ходи по нагорещени планини. Значи между съня и действителността има известно съотношение.
Сега, мисълта, която искам да остане в ума ви за днес, е, че днешният ден е ден на доброто. Човек трябва да воюва за доброто в света, но той трябва да знае как да воюва. Значи човек не трябва да бъде миролюбив. Ако въпросът е за мир, човек трябва да е в мир с доброто, но не и със злото. Между доброто и злото не може да има нито мир, нито съгласие, нито равновесие. Злото всякога се стреми да подчини доброто, да му стане господар и да го използва, но и доброто, от своя страна, се стреми да подчини злото. В края на краищата един от двата принципа ще подчини другия, ще го застави да му слугува. Досега доброто е слугувало на злото, но отсега нататък злото ще слугува на доброто. Искате ли да бъдете свободни, станете господари на злото. Вие не можете да бъдете приятели със злото, но господари можете да му станете. Дошло е вече времето за това. Положението на злото се изменя: който е бил лош, сега ще бъде слуга. Щом стане слуга, може да му се предскаже какво го чака. В миналото добрите хора са били слуги, а лошите – господари. Сега ще стане обратното: добрите хора ще бъдат господари, а лошите – слуги. Следователно ще имаме добри господари, а лоши слуги.
И така, опасността, която заплашва съвременното човечество, идва от слугите, а не от господарите. Понеже в миналото злото е било господар, а доброто слуга, затова са казали, че който е господар, той е на крив път, а който е слуга, той е на прав път. Днес, обаче, трябва да бъде обратното: доброто да е господар, а злото слуга. В миналото доброто се е оплаквало от своя господар, но сега, за да се оправят работите, злото трябва да се хвали със своя господар. Само по този начин ще се реализира мисълта, изказана от пророк Исай: „Вълкът и агнето ще пасат заедно; и лъвът ще яде плява, както говедото, а храна на змията ще бъде пръстта: не ще предизвикват нито вреда, нито гибел“.
Сега, целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка между невидимия и реалния свят. Вие мислите, че освен вас никой друг няма тук; вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват. Щом има очи, има и уши, всичко се вижда и чува. Когато Моисей изведе евреите из Египет, той ги заведе в пустинята, където като деца трябваше да ги учи как да стъпват, как да пазят абсолютна чистота. Той им казваше: „Понеже Бог се движи между вас, вие трябва да пазите голяма чистота, да не се натъкне Той на някаква нечистотия“. Обаче и досега още евреите не живеят в тази чистота. И българите също не спазват тази чистота. Ако биха приложили чистотата в живота си, те щяха да прогресират по-бързо. Из цяла България най-чисти хора са еленчани. В това отношение те стоят по-високо и от американците. Лагерът ни трябва да бъде абсолютно чист, та който мине оттук, да остане доволен. И така, ако искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете и то поне по три пъти: сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечер – пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте. Добре е да се правят частични измивания на тялото. Понякога те са за предпочитане пред целите бани. Изобщо, природата обича разнообразието. Германският лекар Луи Куне е схванал този закон и затова на слаби, на болни хора той препоръчва седящи бани, т.е. да се измива само едната половина на тялото, а другата да остане суха. Например, ако един ден човек измие горната част на тялото си, до кръста, другата част, долната, трябва да остане суха; на другия ден ще измие долната част на тялото си, от кръста нататък, а горната част ще остане суха. Или ако сутрин човек измие лицето си, на обяд да намокри малко главата си отзад. По този начин се предизвиква правилна обмяна в тялото. Който знае как да мие ръцете си, тяхното измиване ще се отрази добре върху краката. И обратно: краката измити правилно, това се отразява и върху ръцете. При това, като миете краката си, не бързайте изведнъж да ги измиете. Бързото миене показва неразбиране на закона. Потопете краката си във водата и поседете в това положение малко време. Мислено измивайте краката си, докато усетите някаква приятност, някаква реакция в ръцете. След това бавно измивайте краката си. Като се миете по този начин, силите в организма се разпределят правилно. Щом започне реакция в организма, човек може постепенно да измие всички части на тялото си. Само по този начин може да се предизвика уравновесяване на енергиите в организма на човека.
Често хората се повреждат от баните, понеже не знаят как да ги използват. Например, някой направи една топла баня, а след това отиде на студен душ. Тези резки промени върху тялото не са за обикновения човек, те са само за боговете. Който не е кален, той трябва да прави топли бани, като оставя енергиите на топлината да действат върху организма. Студените душове, които срещате в природата, са добри, но само при известни условия. Някой казва: „Аз правя студени бани, да се каля“. Докато човек се кали, тези резки промени ще предизвикат най-различни реакции на втвърдяване в тялото, вследствие на което в организма ще се натрупа повече електричество, с което той мъчно ще се справи. Ако е въпрос за студени бани, аз бих препоръчал на всички хора дъждовните бани, главно през месеците май, юни, юли и най-много до половината на август. Дъждовните капки през тези месеци са топли и пълни с електричество и магнетизъм. Дъждовни бани през останалите месеци не препоръчвам. Когато не можете да правите дъждовни бани, добре е да правите бани с вода, която е нагрята най-много от 35 до 40 градуса, близо до естествената топлина на тялото. Такива са и много от естествените извори. Над тази температура водата има вече отпускаща сила, която не е приятна за тялото. Добре е дъждовните бани да не се правят направо на тялото, но през някаква тънка дреха. Така правени баните, дъждовните капки развиват особена енергия, която се отразява върху организма благотворно. Вземете пример от животните. Природата ги е покрила със специални дрехи, посредством които дъждовните капки извършват своята служба много правилно. Техните дрехи ги предпазват и от неблагоприятните условия на живота. Чрез козината си те възприемат енергии на природата и ги използват правилно.
И така, човек трябва да държи тялото си в голяма чистота. Той трябва да прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото. Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва да намери подходящ за себе си. В това отношение аз съм правил много опити и съм дошъл до положителни резултати. И вие трябва да правите опити, да се домогнете до един специфичен начин за всеки един. Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му толкова се беше влошило, че едва го върнахме от онзи свят. Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. Такава баня представлява най-голямо благо за човека. В яденето, в спането трябва да се спазва същият закон. Човек трябва да яде и да спи при най-голямо разположение на духа. При всички положения в живота си човек трябва да бъде господар.
Казвате: „Човек трябва да се пази от вятър, от течение, да не се простуди“. Вярно е, че човек трябва да се пази, да не се излага на силни, големи ветрове, но има един приятен, тих ветрец, от който не трябва да се крие. Този ветрец предизвиква голяма приятност у човека. Този ветрец аз наричам дихание на Бога. Съществата от невидимия свят, които ни обичат, изпращат този приятен, тих ветрец да ни облъхне. Обаче, има силни, големи ветрове, топли течения, които са опасни за човека, понеже извличат влагата от тялото му. Такива топли течения се явяват понякога денем, понякога нощем. Тихите ветрове са приятни за въздушни бани. Човек може да се излага на тях без никакъв страх. Днес из цяла Европа хората правят такива въздушни бани, но понеже не знаят по какъв начин и по кое време да ги правят, те нямат добри резултати. Когато човек се домогне до правилния начин, по който могат да се правят въздушните бани, той ще разбере закона, на който се подчиняват неговите мисли. Същевременно той ще научи закона, според който ще може правилно да разпределя дневната си работа: той ще знае какво трябва да върши сутрин, какво следобед и какво – вечер.
Съвременните хора се намират в голям хаос, не знаят кога, какво да работят, вследствие на което много енергия изхабяват, а получават слаби резултати. Искате ли да имате успех в работата, щом станете сутрин, още докато се в леглото си, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. Вие ще кажете: „Къде е Господ?“ – Господ е зад слънцето, зад небето, зад земята, зад водата, зад въздуха, зад вятъра, зад камъните, зад растенията, зад животните, зад хората – навсякъде е Бог. Няма нещо в света, зад което да не е Бог. Всичко, което е в нас и извън нас, всичко, което ни заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог, като велик художник. Той иска да ни изпита, да провери как ние разбираме нещата. Щом гледам природата и я разбирам, аз зная вече, че зад мене, над мене и около мене, навсякъде е Бог; аз се радвам на всичко, което Той е направил, и мисля за Неговите дела. Докато мисля за Господа, Той е пред мене; престана ли да мисля за Него, Той е зад мене. Следователно, когато Бог е пред вас, вие ще имате едно състояние; когато е зад вас, вие ще имате друго състояние. Кое от двете състояния е по-добро? По-добро е, когато Бог е пред вас. Представете си, че вие сте сам в гората, объркали сте пътя, не знаете накъде да вървите. Изведнъж виждате насреща си човек и веднага се зарадвате, че той ще може да ви ориентира. Снощи една сестра отишла да се разходи малко и се отдалечила от лагера. Като се видяла сама, тя започнала да вика, да се моли, но никой не ѝ се обадил. По едно време чува стъпки зад себе си, обръща се и вижда един брат. Кой е този брат, как се казва, това не я интересува. Тя била доволна, че има близък човек, с когото да се върне в лагера. Тя викала, молила се, без да подозира, че Господ е зад нея. В дадения случай, в лицето на този брат тя видяла Бога. Често хората изпадат в такова положение в живота си. Например, някой е затруднен, намира се в безизходно положение, не знае какво да прави. Изведнъж зад него изкача един човек, потупва го по гърба и му казва: „Не бой се, аз съм“. В първия момент той се стряска, но после вижда, че този човек е неговият приятел, който идва да го изведе от трудното положение, в което се намира. Това е проява на Божията Любов. Ето защо, при най-големите изпитания, страдания и трудности за човека, Бог ще му се яви в една или в друга форма, да го утеши, да му помогне.
Казвам: ние сме дошли тук да изучаваме Божиите дела, да видим какво Бог е направил; после, ще се срещнем с Него и ще си поговорим малко. Ако кажете на някой външен човек, че сте разговаряли с Бога, какво ще помисли той за вас? На хора, които не ви разбират, трябва ли да им разправяте какво сте видели и с кого сте разговаряли? Ако срещна художника, чиито картини съм разглеждал, ще му кажа: много се радвам, че видях твоите картини, много ми харесват. Трябва ли да разправям за картините на този художник на човек, който нищо не разбира от изобразително изкуство? На човек, който не обича екскурзии и не прави никакви излети из планините, трябва ли да разправям защо ходя на екскурзии? Каквото и да му кажа, той няма да ме разбере. Обаче, ако кажа на този човек, че на планината някъде има заровено голямо количество злато, той веднага ще ме разбере. Колкото и да не обича екскурзиите, макар и никога да не е ходил по планините, той веднага ще се приготви и ще тръгне на път. Стремежът да намери заровеното злато ще му даде сила да премине и най-трудния път. Един ден споменах пред някои от приятелите, че на много места из Рила има злато. Те веднага казаха: „Кажете ни къде тук има злато, защото ни дотегна вече сиромашията“. Казвам: на много места из Рила, където човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, където е този елемент, за да се подмлади моментално. Ако е бил стар, подмладява се; ако брадата му е побеляла и окапала, изведнъж става черна и гъста; ако косата му е побеляла, моментално става черна. Като се види в това положение, човек сам ще се чуди как се е преобразил. Ако някой прекара известно време в Рилската пустиня и се върне между познатите си така преобразен и подмладен, какво ще кажат за него? Ще вярват ли в това, което той ще им разказва? Никой няма да вярва. Всички ще го питат: „Кой си ти? Ние не те познаваме“. Колкото и да им обяснява, че той е същият техен познат, те няма да му вярват. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Следователно всички трябва така да се измените, че никой да не ви познае. Един ден и вие все ще стъпите на това място; от този момент за вас ще настане нова епоха в живота ви. На това място, именно, е стъпил някога Моисей, заради което Бог му каза: „Изуй обущата си, защото мястото, на което си стъпил, е свято“. От този момент вече Моисей стана силен, мощен и беше в състояние да изведе израилския народ из Египет. Обаче, Моисей дълго време се колеба, да приеме ли тази задача или не. Откак Бог започна да му говори, той стана смирен. Моисей имаше много знания, но не се решаваше да приеме възложената от Бога работа и казваше: „Господи, тази задача е трудна за мене. Аз не съм готов да се излагам на такива изпитания, аз съм гъгнив. Възложи тази работа на друг някой“. Господ му каза: „Понеже ти стъпи на свещената земя, на тебе възлагам тази мисия“. Както каза Бог, така и стана. Гъгнивостта на Моисей показва, че той е бил страхлив човек. Докато не беше убил египтянина, той не беше гъгнив. Щом го уби, той вече стана гъгнив. Човек става гъгнив, когато се уплаши. Моисей нямаше право да убива, понеже беше член на Бялото Братство, а всеки член, който извършваше убийство, се наказваше строго. За да изкупи този грях, Моисей трябваше цели 40 години да пасе овци в пустинята. И след това той трябваше да се ожени, за да може убитият египтянин да се прероди чрез него. Както виждате, всеки грях се изкупва скъпо. Дълго време ще трябва овци да се пасат, докато човек изкупи греховете си. Казвате: „Работата на Моисей беше друга, но нашето положение не е лесно“. И на Моисей положението не беше лесно. Един такъв учен, като него, известен на целия Египет, трябваше 40 години да бъде овчар, за да изкупи греха си. Голямо смирение и търпение се изискваше за това. Обаче по този начин Моисей изучаваше Божиите пътища. Един ден Бог му се яви в пустинята и каза: „Чух страданията и воплите на моя народ, затова ти ще отидеш да го освободиш от египетското робство“.
Животът на Моисей представлява история на човешките изпитания. Всеки човек трябва да мине през тези изпитания, за да може един ден, когато Бог му се яви, да знае какво да прави. Яви ли се Бог на човека, той го изпраща на работа. И в който ден Бог го изпрати на работа, той трябва да бъде готов. На първо време ще се поколебае малко, но после ще стане силен, ще приеме възложената работа и ще я свърши благополучно. Бог се яви на Ион, когото изпрати в Ниневия да проповядва на жителите от този град да се разкаят. Не се ли разкаят, всички ще загинат. Ион не прие тази работа, но замина с параход за Испания. Като се качи на парахода, по пътя се яви буря в морето. И хвърлиха Ион във водата, където го погълна една голяма риба, в утробата на която той прекара три дни и три нощи. Когато съзна грешката си, рибата го изхвърли на брега на морето. Като се видя вън от утробата на рибата, той се обърна към Бога с молитвата: „Господи, прости ме! Каквото ме накараш, аз съм готов да го изпълня“. Господ го запита: „Ще отидеш ли сега да проповядваш?“ – „Ще отида, Господи, където ме пратиш.“ Той отиде в Ниневия да проповядва на хората, че ако не се разкаят, в продължение на 40 дни ще загинат. След това той се качи на едно високо място, да види дали ще се изпълнят Божиите думи. Като видя, че не се изпълниха думите Господни, той каза: „Аз знаех, че така ще стане. Бог ме постави на голям изпит. Сега всички ще кажат за мене: „Ето, един голям лъжец!“ Тогава Бог го запита: „Как мислиш, не трябва ли да се смиля над тези хора, които, от цар до последен, се смириха и разкаяха?“ След това Бог му даде един добър урок. Ион си направи една колиба, а заради скръбта му Бог определи една тиква да му пази сянка. Обаче, на сутринта червей порази тиквата и тя изсъхна. Ион остана пак на открито, да го пече слънцето. Той се обърна към Бога с думите: „Господи, Ти ме прати да проповядвам и да предам Твоите думи на жителите от град Ниневия, но те не се сбъднаха. Даде ми една тиква и нея ми отне. Трябваше ли и тази тиква да ми вземеш?“ И стана му мъчно за тиквата. Бог го запита: „Ако на тебе ти домъчня за една тиква, за която нищо не си направил, не трябваше ли аз да пожаля и да се смиля над целия народ, който се разкая?“ Казвам: Божиите пътища са велики и неизповедими. Искаме ли да познаем Божиите пътища, не трябва да бъдем страхливи като Моисей и като Ион. Трябва ли да проповядваме в Ниневия и след това да следим дали ще се изпълнят Божиите думи? Трябва ли, като ни даде Бог една тиква и тя изсъхне, да негодуваме за нея пред Господа? Трябва ли, като Моисей, да се отказваме от работата, която Бог ни възлага, защото сме гъгниви? Бог запита Моисей: „Кой създава красивата реч? При това ти знаеш причината, защото си гъгнив“. Днес и вие, като Моисей, не искате да напуснете овците си и да отидете да освободите народа си. Когато Бог се яви на Моисей, той беше на 80 години и си каза: „Как е възможно на тази възраст да се наема с толкова трудна задача, да освобождавам своя народ? По-добре ще си паса овците, както досега съм ги пасъл. При това, аз съм гъгнив, не мога да говоря красноречиво“. Бог му каза: „Ти приеми тази работа, всичко друго ще се нареди. Ще извикам брат ти, Арон, да ти помага. Вземи тояжката си, т.е. знанието, напусни овцете си и тръгни“. Овцете на Моисей представляват израилския народ. Бог каза на Моисей: „Колкото години беше овчар, толкова години ще водиш еврейския народ в пустинята, където ще имаш работа с живи овци“. При един случай Моисей се обърна към Господа с думите: „Господи, овците, които ми даде, без малко щяха да ме убият с камъни“. Казвам: и вие, като Моисей, сте били овчари, пасли сте овци в пустинята, но отсега нататък ще пасете живи овци. През цялото време, което евреите прекараха в пустинята, ангел Господен постоянно ги придружаваше и казваше им какво трябва да правят. От пребиваването си в пустинята Моисей придоби нови знания и издържа изпита си, вследствие на което ликвидира със своята карма. След завършване на работата си, той остави еврейския народ в ръцете на своя заместник, да продължи пътя си за Ханаанската земя.
И така, новият път, по който сега вървите, е път на учение. Каквото се случва в живота на човека, то е определено от Бога. Всяко нещо е на мястото си. Първото нещо, което се изисква от всички, които сте дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физически, чистота сърдечна и чистота умствена. Това значи: всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва да се анализират, да се види кои от тях са животински, кои – човешки и кои – Божествени. След това човек трябва да ги отдели едни от други, както се отделят металите от примесите, или от елементите, с които са съединени. И най-после, след като е отделил и класифицирал желанията, според техните места, да вземе от тях само Божествените. Има желания, които не са потребни за човека – тях той ще остави настрана. Има желания, които му са необходими – тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание. Второ, необходимо нещо за всички ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите. Човек може да бъде уединен и всред обществото. Уединението не е външен процес. Представете си, че някой човек управлява един кораб всред бурно море. От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място? – От неговия ум, от умението му да направлява своя кораб. Обаче, през целия си живот той няма да бъде все в кораба. Корабът представлява място на уединение. Следователно уединението на човека е временно, то не може да продължава цял живот. Уединението е изпитно състояние за човека. Мине ли изпита, престава и уединението. След това той трябва да влезе между хората, да работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога. Привилегия е за човека да има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо? – Понеже всичко е създадено от Бога.
Следователно, който не разсъждава по този начин, той ще остане само с първоначалното си образование. Средното и висшето образование започват с дълбоко разбиране на живота. Който има такова образование, той вижда навсякъде в живота пълен ред и порядък. Без този поглед, човек вижда нещата разхвърляни, но и това положение съставя предметно обучение. Всички камъни около нас са разхвърляни, те чакат да дойде някой отвън, да ги нареди. Те са материал за работа. Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години те ще се превърнат в долини, в полета. На местата на сегашните полета ще се явят нови планини. Ето защо, сегашните планини ще се превърнат в долини, в полета, а сегашните полета – в планини. Или, другояче казано: почвата, която е била под водата, ще излезе над водата, като полета за обработване, а тази, която е била над водата, ще остане под водата. Това означава: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снижат, ще станат долини и полета, на които ще растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри. И в Писанието е казано: „Планините ще се снижат“, т.е. неблагоприятните условия на живота ще станат благоприятни.
Сега, като държа тази беседа, идва ми на ум следния пример. Един ревностен евангелист имал едно малко дете, което често молило баща си да го заведе на църква, да види как хората се молят. Бащата отказвал на детето, намирал, че още е малко да го води на църква, но то все настоявало. Най-после бащата се съгласил, завел детето си на църква. Техният проповедник имал обичай през времето, докато траела молитвата и проповедта, да стои на колене. Така правили и богомолците. Бащата казал на детето си: „И ти трябва да стоиш на колене“. Детето послушало баща си и коленичило. Като постояло половин час на колене, детето се уморило и запитало баща си: „Татко, много ли още ще стоим на колене?“ Баща му казал: „Чакай, проповедникът е още в пустинята. Той трябва да излезе оттам, да премине целия Стар Завет и най-после да навлезе в Новия Завет, а за това се иска много време“. Проповедникът обикновено започвал от Битието и свършвал с Откровението. Детето, като стояло толкова време на колене, казало на баща си: „Татко, много се уморих. Ще си помисля дали втори път ще дойда на църква“. Сега, като ви говоря аз и вие си казвате: „Много трудна работа е тази, ще си помислим дали можем да я изпълним“. Това дете трябваше да стои на колене само 15 минути и след това да седне на стол, да слуша какво говори проповедникът. Казвам: всяка истина, която може да се приложи в живота, има форма, която съответства на състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека. Следователно всеки ще я приложи според своите възможности и разбирания. Казвате: „Ами ако направим някаква грешка?“ Вие приложете истината и ако направите грешка, тогава ще говорите. Представете си, че някой познат ви среща и пожелае да му кажете нещо за Господа. Откъде ще започнете да говорите? Ето какво трябва да правите. Щом излизате из града, вие всякога трябва да носите със себе си торба, пълна с ябълки, с круши, със сливи, с праскови и т.н. Като ви помоли някой да му кажете нещо за Господа, вие извадете от торбата си една ябълка и кажете: „Заповядай! Какво чувстваш?“ – „Кажи ми нещо за Господа!“ Извадете една круша и кажете: „Заповядай! Какво чувстваш?“ Той взима и крушата, но пак иска да му кажете нещо за Господа. Вие ще вадите от торбата си още плодове и ще му давате, докато престане да пита. След това ще се разделите и ще му кажете: „Като се срещнем втори път, пак ще си поговорим“. Този човек остава в недоумение. Среща един свой приятел и му казва: „Чудно нещо! Видях преди малко един свой познат, но много странен човек! Питах го да ми каже нещо за Господа, той извади от една торба една хубава ябълка и ми я подаде. Изядох ябълката и пак повторих въпроса. Той ми подаде една хубава круша. Изядох и крушата. Щом го запитвах нещо за Господа, той само ми подаваше по един плод и нищо не ми отговаряше. Най-после, като престанах да го питам, той затвори торбата си и ми каза: „Втори път пак ще поговорим“. Какво мислиш ти за този човек?“ – „Изпитва те нещо.“ – „Възможно е.“
И така, сега и на вас давам тази задача. Всеки трябва да носи със себе си по една торба, пълна с плодове, та като ви помоли някой да му кажете нещо за Господа, предложете му един от плодовете, които носите. Ако не искате да носите торба с плодове, тогава можете да носите една торбичка със златни монети, които да раздавате на всеки, който би ви запитал нещо за Господа. Обаче този начин на проповядване е много скъп. Така могат да проповядват само милионерите. За вас е първият начин – да проповядвате с плодове. Ето защо, всички трябва да имате по една торба, пълна с различни и то най-хубави плодове. Щом носите тази торба с плодове, и за вас ще има, и за ближните ви ще има. Какъв по-практичен и по-реален метод за проповед може да има? И тогава стихът, че агнето, вълкът, лъвът и змията ще се хранят заедно и никому зло няма да правят, ще бъде верен.
Беседа от Учителя, държана на 14 юли, 1931 г., 8 ч. сутрин.