Будност
10 ч. с., Хр. Койчев
Нашият събор е един тих залив, където могат за малко да спрат и отдъхнат корабите, зареяни по разни посоки в окена на живота. Или по-право, той е гостоприемен дом, всред обширен лес, където пътникът спира, за да отпочине, да смени мисъл и където неволно всички стават близки един на друг.
През цялата година ние сме живели с красиви желания, с благородни стремежи, с искрени разбирания, и ние трябва да дадем пълен израз на всичко това. Още смелост, още увереност в себе си ни липсва, за да изявим онова, което ни движи, сплотява, ръководи. Изразът, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаят само тия, които владеят идеите с всичките им възможности на съчетание и познават множеството на формите. Той най-после е резултат от дълго разучаване при едни – несъзнателно свързване със същността на нещата, при други – съзнателно. Твърде съзерцателен, твърде внедрен в себе си трябва да бъде човек, за да разбира този чар. И тайната на всичко онова, което привлича човешкия ум, човешкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вътрешната същина на нещата.
Виртуозността на музиканта открива една тайна, една същност на човешката душа! Също тъй лиричният дар на поета, или гениалността на мъдростта на човека, който изразява Истината.
Един от най-големите съвременни виртуози, след като се проявил като твърд способен и обещаващ музикант, отива при един учител, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко бил той разочарован, когато трябвало от сутрин до вечер непрекъснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинаещи ученици. В края на първия месец, той се считал напълно за пропаднал, а мислил се вече и за настоящи идиот. И що? – На първия концерт след своето обучение, той добил всичката известност и слава, която вече никой не му отрекъл. Нещо съвсем малко е липсвало в неговата музика, което той по такъв необикновен начин придобил – то било изразът.
Може би на нас именно, предстои тази опитност: идеите, които ни вълнуват, са ясни за нас, ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживеят и дадат израз.
В сегашния, тъй усложнен живот, нашите разбирания, нашите методи, нашите сили отиват противовес на общото течение на мисълта, на методите на заобикалящото ни общество. Тъкмо за туй ние можем да различим, да съпоставим и да видим най-после, че външното благополучие никак не отговаря на вътрешното такова, че външната начетеност не означава още духовност или дълбочина на ума, нито пък общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродетели.
За това, когато нещата и отношенията в живота са тъй противоречиви, ученикът трябва да има една скала, у която да се разбиват несъобразностите.
Потребен е един метод, проверен и абсолютен. Тайната на едно ученичество е тайна на един такъв метод.
В света са дадени различни методи, обаче опората, стимулът на всички без изключение е една – това е будността. За всички ученици будността е начало, задача, цел, а в последствие, тя става път. Будността е дете на времето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будността борави с най-малките математически величини; в една милиардна част от секундата се решава съдбата на цял човешки живот, на цял народ, на цяла раса, а и на цялото човечество.
За това будни, всеки при светилника си! (един девиз, повтарян от хиляди години).
На Изток, чували сме, че има школи, които, чрез магичността на думите и силата на желанието препоръчват на своите ученици постижението на задачите и идеалите си. Ако за една цел, едно духовно томление се оживи, като една вътрешна нужда, то тя възпламенена би осветила пътя към себе си.
И тъй, ако в скръбта и в радостта, в отчаяние, както и в благополучие, желаем, търсим и изговаряме будността, тя ще ни покаже метод към себе си.
Така ще притежаваме тайната на ученичеството.
Тъй ще изразим живота в Любовта.
Тъй ще изразим пътя в Мъдростта.
Тъй ще се внедрим в Истината, която е Красота.
Да изразим Будността!