Идеалът на ученика
8 юли 1926 г. 16 ч.
1. Останала сама, загубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е пътят ти, душа, към Бога!
Една Искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а Нея, тази малка Искрица наричаш Бог, и добиваш всичко.
Сега тя мълчи, защото сърцето и е изпълнено. Ти любиш само Бога - ти живееш.
2. Тя слезе от планината, дето първият Небесен лъч я огря; дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Тук срещаш Човекът, който носи Високият Идеал. Съзнаваш себе си като ученик, а Човекът, който носи Великата светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му. Ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш учител на пътя си. Сега тя благодари, защото умът и се изпълня. Това е пътят ти, ученико, към Вечното!
3. Събуди се от сън, ти, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малка Искрица, която ти дава живота. Люби Бога безспир и ти ще срещнеш Учителя си, който ще те води в пътя на познанието и в пътя на Истината.
Така ще намериш Бога - там е домът ти. Ще срещнеш Учителя си - там е пътят ти. Ще носиш винаги туй съзнание светло и будно в себе си. Това си ти - ученикът на живота.
Съзнай себе си като душа, съзнай себе си като ученик, съзнай себе си като част от общото битие! Това е най-висшето благо, което може да носи една душа, говори Духът. Към Бога, към Учителя, о, ученико във вечността!