Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Неизвестни величини
— Веренъ, истинен ъ, чистъ и благъ всЬкога бжди! Размишление. Като четете Евангелието, вие се натъква¬те на н'Ькои неразбрани неща. За да ги раз¬берете, требва да работите съ неизвестни числа. Защо? Защото много работи отъ Слово¬то на Христа сж. пропуснати. За да ги наме¬рите, вие трЯбва да познавате математически¬те закони и правила и съ тЯхъ да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отдел¬ни кости на животни, съществували въ пред- исторически времена, могатъ да възстановятъ целото животно, така и вие, отъ известното, което ви е дадено отъ Словото на Христа, мо¬жете да дойдете до неизвестното. Когато изу¬чава мистичната страна на духовния светъ, чо-векъ работи съ неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа, като главенъ обектъ. Защо? Защото животътъ на Христа представя сборъ отъ жи¬вота на всички напреднали души, съществува¬ли преди него. Като е дошълъ на земята, чо¬векъ изучава сегашния си животъ, но съще¬временно той требва да прониква и въ свои¬те минали животи. Човекъ требва да знае,
203>
презъ какви форми е минавалъ. Когато изуча¬ва клетката, растенията, животните и минера¬лите, естественикътъ требва да ги разглежда като пътища, презъ които той самъ е миналъ.
Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човекъ требва да изуча¬ва живота подъ и надъ себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния жи¬вотъ, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начинъ човекъ ще проследи и пътя на своята душа. Когато изуча¬ва себе си, добре е човекъ да изучава теория¬та за наследственостьта. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетки¬те и ще види, че има клетки, които съ се отклонили отъ първичния животъ, и такива, които още не съ се отклонили. Последните съ въ сила да възстановятъ първоначал¬ното състояние на всеки органъ въ човешко¬то тело. Ако всички клетки въ човешкото те- ло се върнатъ къмъ своя първиченъ животъ, човекъ ще бъде напълно здравъ, физически и психически.
Сегашниятъ човекъ е изгубилъ нещо отъ онова, което първоначално е било вло¬жено въ него. Той требва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на човека отъ правия пъть на живота съответствува на от¬клонението на земната ось. Земната ось се е отклонила на 23° отъ нормалното си положе¬ние. Когато дойде въ първоначалното си поло¬
204> жение, и човЯкъ ще изправи своя животъ. Съ- временнитЯ учени намиратъ, че въ пжтя на движението си, земята претърпява 19 колеба¬ния, т. е. 19 люления. На какво се дължатъ тЯзи колебания? Споредъ едни учени, това се дължи на опасния пжть, презъ който земята минава. Споредъ други учени, причината за то¬ва явление е луната. Нито едното е вЯрно, нито другото. Споредъ нЯкои окултисти, коле¬банията, които земята претърпява, се дължатъ на една тъмна планета, която се намира между земята и слънцето. Тази планета е невидима. Следъ грЯхопадането, човЯчеството, чрезъ ми¬съльта си. е влЯзло въ района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази планета върху мозъка на хората, става разбърк¬ване на умоветЯ имъ. Днесъ човЯкъ съ чо¬вЯкъ не могатъ да се разбератъ въ мисъльта си. Като не познаватъ тъмната планета, хора¬та казватъ, че луната е причина за приливитЯ и отливитЯ въ моретата. Такива приливи и отли¬ви ставатъ и въ мозъка на човЯка. Когато ста¬не приливъ на кръвьта въ мозъка, човЯкъ трЯбва да знае, какъ да си помогне. Не може ли да си помогне, той е изложенъ на опасность. Сега, като се говори за възпитание и самовъзпитание, човЯкъ трЯбва да се спра¬ви съ влиянието на луната въ себе си, т. е. съ влиянието на своитЯ религиозни вЯрвания. Всички хора, които приличатъ на луната, сж крайни догматици, обичатъ външната страна на нЯщата. ТЯ сж голЯми материалисти, ТЯ
205> могатъ съ часове да , говорятъ за спасение¬то, а същевременно те оставятъ гладенъ. Хора, които се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сж. щедри, жизнерадостни. Изобщо, всички планети указватъ известно влииние вър¬ху човЬка, споредъ теченията и силитЬ, които излизатъ отъ т'Ьхъ. Запримеръ, хора, които се намиратъ подъ влиянието на Марса, сж юна¬чни. Въ тЬхъ е силно развитъ центърътъ на самозапазването, който се намира задъ ушитЬ. За да запазятъ живота си, тЬ сж готов и да извършатъ редъ престжпления. Тия пъкъ, кои¬то се намиратъ подъ влиянието на луната, сж готови, за едно свое удоволствие, да продадатъ мило и драго. За да си въздействува, човЬкъ трЬбва да се познава, да може да се предпаз¬ва отъ лошото влияние на различнитЬ планети. Ученикътъ трЬбва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Чо¬вЬкъ може да има редъ способности въ себе си, но той самъ трЬбва да съчетае всички външни условия въ едно, за да развива способноститЬ си. Въ това отношение човЬкъ е подобенъ на художникъ, който има четка, платно, бои, но той самъ тр'Ьбва да съчетае боитЬ, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начинъ. За да придоби¬ва знания, да развива своитЬ добродетели, чо¬в-Ькъ трЬбва да се свързва съ енергиитЬ на слънцето. Когато слънцето действува върху даденъ човЬкъ, умътъ и сърдцето му се раз-
206> ширяватъ, и той влиза въ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ" разбираме идеенъ животъ. Като вниквате въ живота на ученитЯ, на хората на изкуството и на музи¬ката, виждате, че тЯ се намиратъ подъ влиянието на слънцето. ТЯ сж идейни хо¬ра. Като казвамъ, че човЯкъ трЯбва да се свързва съ енергиитЯ на слънцето, нЯ- мамъ предъ видъ само физическото слънце, което изгрЯва и залЯзва на хоризонта. Азъ имамъ предъ видъ главно Божественото слън¬це, което изгрЯва въ душата на човЯка и ни¬кога не залЯзва. Като ученици, вие трЯбва да изучавате методитЯ, съ които живата природа работи, и да ги прилагате въ живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, съ хиляди и милиони години. Природата работи бавно, но последо¬вателно. Като изучавате формитЯ, презъ които е миналъ човЯкъ, виждате, че за създаване на сегашния човЯкъ, природата е употрЯбила око¬ло 18 милиона години. Като проследите разви¬тието на човЯка въ утробата на майката, отъ ембрио до сегашната си форма, виждате, че въ единъ кратъкъ периодъ, отъ деветъ месеца, той минава презъ всички форми на живота. Значи, достатъчно е човЯкъ да работи систем¬но и последователно, за да може да съкрати работата на хилядитЯ години въ единъ кра¬тъкъ срокъ. Всичко зависи отъ интенсивность- та на човЯшката мисъль. Природата, обаче, ра¬боти бавно, но сигурно. Ще дойде день, кога¬
207> то осьта на земята ще се изправи. Щомъ осьта на земята се изправи, и човЬкъ ще се изправи. Климатътъ на земята ще бжде приятенъ и здравословенъ. Формата на човешката глава ще се преустрои. РжцетЯ и краката му ще приематъ по-красива форма. Като резултатъ на всичко това, въ човЯка ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живЯятъ като бра¬тя и сестри, въ пъленъ миръ и съгласие по¬между си. Като живЯе, човЬкъ минава презъ редъ пертурбадии, които се предизвикватъ отъ при¬чини вънъ и вжтре въ него. Както надъ земя¬та има една тъмна планета, така и въ живота си всЯки човЬкъ срЯща единъ черенъ гений. Натъкне ли се на него, чов-Ькъ минава презъ редъ пертурбадии. Пертурбациит-Ъ се предиз¬викватъ отъ тъмнит-Ь мисли, които идатъ отъ този черенъ гений. Неювит-Ь мисли сж въ съ¬стояние да отклонятъ човЬка отъ правия пжть. Следъ голЬми страдания той пакъ ще се върне въ пжтя си. На помощь ще му дой¬датъ добритЯ сили въ природата. НЯма чо¬вЯкъ въ свЯта, който да не е миналъ и да не минава презъ тъмнитЯ сили на природата. ТЯ сж механически. Колкото да сж силни, човЯкъ може да се справи съ тЯхъ. Както парахо- дътъ се люшка отъ вълнитЯ на една и на друга страна, безъ да се обърне, така и чо¬вЯкъ ще бжде изложенъ на действието на си¬ли, които ще го разтърсватъ, но въ края на краищата той нЯма да потъне. Защо? Защото
208> законит-Ь, по които е създаденъ, не позволя- ватъ да потъне. И параходътъ е създаденъ по известни закони, споредъ които, и най-го- л-Ьмитъ бури не могатъ да го обърнатъ въ во¬дата. Човешката душа крие въ себе си вели¬ки възможности, вследствие на което, презъ каквито изпитания да мине, въ края на краи¬щата пакъ ще се върне въ първоначалното си положение. Като не разбиратъ великит-Ь закони на живота, хората се намиратъ подъ единъ вж¬трешенъ страхъ, не знаятъ, какво ги очаква въ бждеще, Т-Ь искатъ да се проявятъ. Щомъ е дошълъ на земята, човЬкъ има и условия, и ср-Ьда да се прояви, но тр-Ьб¬ва да направи малки усилия, да преодол-Ье противодействията, които ср-Ьща на пжтя си Ще изл-Ьзе нЪкой ученъ съ своята нова теория за създаването на св-Ьта, но веднага теорията му ще се подложи на строга критика. Ако е малодушенъ, той ще се обезсърдчи. Втори пжть н-Ьма да см-Ье да изнася теориигЬ си предъ св-Ьта. Истинскиятъ ученъ не се обез- сърдчава. Той или мълчи по това, което знае положително, или смЬло изнася своит-Ь тео¬рии Вс-Ька теория съдържа известна истина въ себе си. Теориит-Ь представятъ добра ги¬мнастика за чов-Ьшкия умъ. Като мисли върху известни въпроси, чов-Ькъ се упражнява. Ако днесъ не е дошълъ до абсолютната истина на н-Ьщата, това още не значи, че не тр-Ьбва да се упражнява. Ще дойде день, когато ще се
209> Яомогне до абсолютната истина. День следъ день детето учи буквит-Ь, докато единъ день започне вече свободно да чете и да пише. Значи, ще дойде день, когато учениятъ ще се домогне до въпроса за създаването на св-Ьта и за произхода на чов-Ька. Едни отъ сегашнитЬ теории подържатъ, че човЬкъ е произлЬзълъ отъ клетка. Клетката се е размножавала чрезъ д-Ьление, и по този начинъ е дошла до обра¬зуване на различни форми на живота. Послед¬ната и най-съвършена форма въ живота на земята е чов-Ькътъ. Ученит-Ь се отличавагь съ I олЬмо постоян-ство. ТЬ продължаватъ да изследватъ въпроса за наследственостьта, търсятъ причинитЬ, за¬що въ единъ домъ се раждатъ само момчета, а въ другъ—само момичега. Забелязано е, че нЬ- кжде момичетата и момчетата се редуватъ пра¬вилно: ако първото де ге е момче, второто е момиче, третото—момче, четвъртото—момиче и т. н. Другаде се раждать първо две моми¬чета, после — две момчета. Въ нЬкои семей¬ства се раждатъ три момичета и едно момче. Има случаи, когато на седемь братя се ражда само една сестра. Яковъ пъкъ имаше 12 сина, а само една дъщеря. Това показва, че въ еврей¬ския народъ преобладава I рубиятъ елемен гъ. Изобщо, грубиятъ, мъжки елементъ не може да бжде носитель на ХрисговитЬ иден, на Божията Любовь. Колкото е неправилно въ единъ домъ да има 12 сина и една дъщеря, толкова е неправилно да има 12 дъщери и
210> единъ синъ. Правилно е въ единъ домъ си¬новете и дъщеритЬ да се редуватъ: единъ синъ и една дъщеря. Споредъ този законъ, Яковъ требваше да има 12 сина и 12 дъщери. Въ едно предание се казва, че Адамъ ималъ 40 сина и 40 дъщери. Той започна съ число¬то 4 — наи-стро! ого число. Това число е са- турново. Който вл-Ьзе съ здрава кожа въ рж¬цет-Ь на Сатурна, строгиятъ Богь, той не¬пременно ще изл-Ьзе съ одрана кожа. Безпо- щаденъ е Сатурнъ. Сега, като изучавате закона за наслед- ственостьта, за раждането на депата, ще изу¬чавате и вашит-Ь мисли. Заприм'Ьръ, има ми¬сли отъ мжжки и отъ женски характеръ. Вие тр-Ьбва да различавате мислигЬ си. Ако вь ума ви се роди една положителна мисъль, ще знаете, че тя е отъ мжжки произходъ. Тя но¬си въ себе си св-Ьтлина. Тази мисъль събужда въ чов-Ька н-Ьщо възвишено и благородно. Ония мисли пъкъ, които сж. проводници на отрицателни сили въ природата, носятъ въ себе си любовь и топлина. Т-Ь сж отъ женски произходъ. ВсЬка мисъль, която внася въ чо¬в-Ька любовь, е дева. Когато мислит-Ь на чо¬в-Ька се редува 1Ъ правилно, една положителна и една отрицателна, и умътъ му се раз¬вива правилно. Каквато работа запотне, той я свършва добре. Не се ли редуватъ правилно, н-Ьма ли известна последователности между т'Ьхъ, човЬкъ е изложенъ на юл-Ьма дисхар- мония въ себе си, вследствие на което се
211> блъска отъ единъ предметъ на другъ, отъ едно решение на друго. СрЯщате, запримЯръ, единъ студентъ, който следва математика. Той учи една-две годнни математика, но после намира, че по- добре ще бжде да учи философия. Започне философия, но скоро и нея напуща. Запише се въ музикална академия, да учи музика. Следва музика, но скоро и нея напуща. Дока- / то се колебае въ себе си, човЯкъ нищо не по- стига. Мисъльта на човЯка трЯбва да бжде съсрЬдоточена. За да стане ученъ, човЯкъ трЯбва да прояви усилена умствена дейность. ИстинскитЯ учени, творцитЯ на науката, но- сятъ съ себе си работата и усилията на редъ поколЯния преди тЯхъ. Истински учениятъ носи своята теория съ себе си, живЯе спо- редъ нея, но не я излага предъ свЯта. Той на- мира, че свЯтътъ не е готовъ още за нея. Ра- зумниятъ човЯкъ, обаче, вижда, че този ученъ носи въ себе си нЯкакаква особена наука. На каквито мжчнотии и противоречия да се на- тъкне, той бързо се освобождава. Каквито не- благоприятни условия да срещне, той ги пре- връща въ благоприятни. Да превръща чо- вЯкъ лошитЯ условия на живота си въ добри, отрицателнитЯ състояния въ положителни, то- ва значи, да владЯе силитЯ на природата. Истински учениятъ познава свойствата на раз" личнитЯ видове материя и законитЯ, които я управляватъ. Той познава и твърдата, и те
212> чната, и въздухообрйзната, и светлинната ма¬терия и лесно се справя съ техъ. Тъй щото, като ученици, отъ васъ се иска да изучавате законите на материята и да не се оставяте тя ла ви управлява, но вие да я управлявате. Подадете ли се на мате¬рията, вие ще живеете въ противоречията на живота. Който се движи само въ противоре¬чия, той казва: Чудно нещо, едно време, като дете, мислехъ едно, а сега, като възрастенъ, мисля друго. Каже ли човЬкъ така, знайте, че нито онова, което е мислилъ като дете, е би¬ло верно, нито сегашната му мисъль е верна. Права мисъль е онази, която и въ детската възрасть, и на зрела възрасть е една и съща. Разликата седи само въ дълбочината на ми¬съльта, въ обосноваването й. Въ основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и въ гласа на своето детинство. Като просле¬ди живота си, оть детинство до зрела въз¬расть, човекъ ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още въ най-ранната си детска възрасть. Корените на знанието се криятъ въ душата на човека, а не въ неговата младость или зрела възрасть. Когато човекъ се пробуди за своя душевенъ животъ, тогава иде истинското знание, истин¬ската мощь и гениалность. Мойсей, запримеръ, прояви своята сила на 80 годишна възрасть. До тази възрасть той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошълъ на земята.
213> Следователно, ако човЯкъ не се прояви до 33, до 60, до 80 годишната си възрасть, пакъ не трЯбва да се обезсърдчава. ЧовЯкъ може да се проявява до 120 годишна възрасть. Това не е утеха, но истина, която можете да провЯрите. Ученикътъ трЯбва да работи не¬престанно, съ силна вЯра въ себе си, въ жи-вата природа и въ всичко велико около себе си. На всЯки човЯкъ е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пжтя на права¬та мисъль, не се ли отклонява отъ примамки- тЯ и заблужденията на свЯта, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволенъ отъ този свЯтъ, че е на пра ви л ь нЯщо. Следвай¬те пжтя на ученитЯ, възприемайте по нЯщо отъ всЯка наука, но не преяждайте. Приемай¬те толкова храна, колкото можете да асимили¬рате. Само онази храна може да ползува чо¬вЯка, която е добре смлЯна и възприета отъ организъма. Достатъчно е човЯкъ да работи умствено по три часа на день, за да придобие много знания. НЯкои хора четатъ по цЯли дни, но малко придобиватъ. За да възприема до¬бре, човЯкъ трЯбва да бжде младъ. Истински младъ е онзи, въ когото Божественото се е пробудило. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае отъ външни доказателства. Защо трЯбва да доказвате на човЯка нЯща, които той отвжтре възприема и разбира? Мла- диятъ има вЯра и никога не остарява. Щомъ грЯши, и младъ да е, той преждевременно остарява. Отклони ли се отъ правия пжть,
214> чов-Ькъ тр-Ьбва да знае, че е вл-Ьзълъ въ пжтя на н-Ькой отъ чернит-Ь гении. Щомъ съзнае това, нищо друго не му остава, освенъ да призове св-ЪтлитЬ сили на помощь и да се върне въ правия пжть. Съвременниятъ св-Ьтъ се нуждае отъ мла¬ди хора, съ нови идеи, които да не се откло- ияватъ отъ своя пжть. Св-Ьтътъ се нужаде отъ хора съ високъ идеалъ, готови на вс-Ь- какви жертви. Това сж хората на Божестве¬ното учение. Т"Ь носятъ новит-Ь идеи безъ страхъ отъ страдания и отъ смърть. Това не значи, че безогледно тр-Ьбва да се хвърлятъ въ огъня, но за т-Ьхъ страданията сж условия за растене, а смъртъта — минаване отъ единъ св-Ьтъ въ другъ, отъ една работа на друга. Въ това отношение великит-Ь хора дадоха при- м-Ьръ. Т-Ь умрЬха за своит-Ь идеи, които и до днесъ още продължаватъ да жив-Ьятъ. Като е дошълъ на земята, чов-Ькъ неизбежно ще стра¬да. И великиятъ чов-Ькъ, и обикновениятъ стра- датъ, само че великиятъ страда и се подига, а обикновениятъ страда и се ожесточава. Же¬ланието на чов-Ька да расте и да се подига не е временно. То е желание, което сжществу- ва отъ в-Ьковет-Ь. Събуди ли се Божественото съзнание въ чов-Ька, той става изворъ, отъ благословението на който могатъ да се ползу- ватъ всички живи сжщества. Като говоримъ за новитЬ хора. разбира¬ме хората на слънцето, които жив-Ьятъ съ ра¬дость и веселие. Т-Ь сж жизнерадостни, щедри,
?15 лесно се справятъ съ мжчнотиитЯ си. ТЯ сж героитЯ на времето. ТЯ сж хора съ широка душа: всичко използуватъ разумно, на всичко се радватъ. ТЯхниятъ умъ работи непрекж- снато. Физически тЯ сж здрави хора, могатъ да използуватъ топлината и свЯтлината на слънцето най-рационално. И като страда, и като се радва, новиятъ човЯкъ еднакво се про¬никва отъ вжтрешна радость. Той знае, че и добритЯ, и лошитЯ условия въ живота сж да¬дени на човЯка за растене. Чрезъ страдания¬та човЯкъ се калява и изпитва въ живота. Ко¬го изпитватъ въ училището? Ученикътъ. Единъ китайски мждрецъ искалъ да опи¬та търпението си. За тази цель Провидението му изпратило единъ просякъ, да види, докол¬ко може да приложи търпението си. ЦЯли 40 години просякътъ посещавалъ мждреца, но по- следниятъ всЯкога го посрЯщалъ добре. Въ това време се явилъ единъ конкурентъ на мж¬дреца, който пожелалъ да го надмине по тър¬пение. Като видЯлъ. че и този човЯкъ е бла- годетеленъ, готовъ на жертви, сжщиятъ про-сякъ започналъ и него да посещава. Той го посещавалъ редовно цЯла година, докато единъ день новиятъ му благолетель извикалъ: Махни се вече отъ очитъ ми! Нека дойде другъ нЯкой, да дамъ и на него. Достатъчно си се ползувалъ отъ моитЯ блага. Просякътъ отго¬ворил'!»: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работишъ върху търпение¬то. Отъ 40 години насамъ азъ ходя въ дома
216> на твоя съседъ, но той нито за моментъ не се е отегчилъ отъ мене. Отъ първия день до днесъ той ме приема все така любезно и вни¬мателно. Съвременнит-Ь хора приличатъ на втория благодетель. Като пострадатъ малко, т'Ь за- почватъ да роптаятъ. Кой човЬкъ е миналъ презъ страданията на Мойсея. на Христа? Мой¬сей е прекаралъ 40 години въ пустинята, оби- коленъ отъ хора, които не го разбирали, кои¬то били I отови вскки моментъ да го убиятъ. Едно тр-Ьбва да знаете: Па вс-Ьки чов-Ькъ сж. дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не сж произволни. Като говоря за страдания¬та, азъ имамъ предъ видъ разумните страда¬ния, а не тия, които чов-Ькъ самъ си създава. Има много страдания, които хората сами си създаватъ. Те сж тъй наречените „излишни страдания". Дойдатъ ли страдания и мжчно¬тии въ живота ви, вие се плашите, обезсърд- чавате се. Плашете се, безъ да се спирате въ пжтя си. Обезсърдчавайте се, безъ да се от¬казвате отъ работата, която сте започнали. Ако сте писатель и се страхувате отъ крити¬ка, пишете подъ псевдонимъ. Това значи докато не сте се калили въ живота, стойет въ тила, не излизайте на фронта, да воювате съ неприятеля си. Като млади, вие сте пълни съ енергия. Използувайте енергията си за разумна работа. Работете въ всЬко направление, но съ един¬
217> ствената цель да следвате своята идея. Всич¬ко изучавайте, но доброто дръжте. Не се стра¬хувайте отъ труда и работата, но каквото предприемете, работете съ огледъ на своя ве¬ли къ идеалъ. За да постигнете своитЯ идеали, отъ васъ се иска постоянство. Постоянството е отличителната чърта на новия човЯкъ, на хората отъ новата култура. И тъй, следвайте великитЯ идеали на ва¬шата душа, които носите въ себе си отъ де¬тинство. ТЯзи идеали съ въ състояние да ор¬ганизиратъ силитЯ на вашия умъ и на вашето сърдце. Щомъ организира силитЯ на своя ор¬ганизъмъ, човЯкъ е въ състояние да даде мЯ¬сто на душата и на духа въ себе си. Това значи, да се роди човЯкъ отново, отъ майка- душа и отъ баща-духъ. Роди ли се отъ душа и отъ духъ, човЯкъ носи въ себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онЯзи мощни сили, чрезъ които да преодолява всички мъчнотии и противоречия. Това озна¬чава идеята, да се роди човЯкъ отново, отъ духъ и вода. Размишление. — В Я р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всЯкога бъди! 18. Лекция отъ Учителя, държана на 30 януарий, 1927 г. София,