Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Ранните лъчи
Верен ъ, истинен ъ, ч и с т ъ и благъ всякога бъди! Размишление. Тема за следния пжть: „Обяснение на думата щастие". Какво се образува при съприкосновението на две живи точки? Какво се образува при съединяване или допиране на две тела, които се движатъ успоредно? Какво се образува, ако тия две т^ла се движатъ по криви, обърнати една къмъ друга съ гърбовете си и се до- косватъ въ една обща точка? Като се докос- натъ въ една точка, те ще се намерятъ въ положението, представено на фигу- ра 1. При това положение, тези те- ла непременно ще си въздействуватъ едно на друго. Това виждаме навсе- Фиг 1. къде въ живота и въ природата. Съ- щото се отнася и до науката. Всека теория е верна, само когато има допирна точка съ жи- вота. Запримеръ, теориите на смятането, на пението, на готварството иматъ приложение въ живота. Не само тези теории, но теориите на всички останали науки — химия, физика, анатомия, хигиена също иматъ допирна точка съ живота. Безъ хигиена животътъ на човека не би могълъ разумно да се използува. За кого се отнася хигиената: за болния или за I
60
здравия? Хигиената посочва на болния начинъ, по който да се л-Ькува и да възстанови здра¬вето си, а здравиятъ предпазва отъ заболяване.
Сега, като говоримъ за докосване на две гЬ- ла, имаме предъ видъ само такива, които иматъ енергии съ различна степень на активность. ЗапршугЬръ, едно светло и едно тъмно съще¬ство н'Ьматъ никаква допирна точка. — Защо ? — Защото сж еднакво активни. И едното, и дру¬гото сжщество иматъ желание да господару- ватъ надъ материята и надъ чов-Ька. Въ това отношение, чслгЬкъ представя бойно поле за разумнигЪ същества, били тЪ светли или тъм¬ни. По този начинъ тЪ указватъ известно влия¬ние върху възгледит-Ь на хората. Тъй щото, когато н'Ькой изнася своигЬ убеждения по да- денъ въпросъ, той не подозира даже, че това не сж негови убеждения, а убеждения на нгЬ- кое сжщество, св-Ьтло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е н-Ьщо особено, а въ сжщность играе ро¬ля на Донъ Кихотъ или на Санчо Пансо. Всички идеалисти минаватъ за Донъ Кихотов- ци, а всички материалисти — за Санчо Пан- совци. Ако си идеалистъ, ще се боришъ съ воденицата. Ако си материалистъ, ще изпад- нешъ въ друга краиность. Мнозина мислятъ, че м ат е р и а л и с т и т'); сж по-трезви, по-голЪми реалисти. Колкото идеалистътъ е реалистъ, толкова и материалистътъ. Идеализъмътъ и материализъмътъ сж две крайности въ живота. Смисълътъ на живота не седи нито въ идеа-
61 лизъма. нито въ материализъма. Не е достатъч¬но само чов-Ькъ да има н-Ькакви идеи, но той тр-Ьбва да разбира тЬзи идеи и да ги прилага въ живота си. Следователно, ако две сжщества, съ една¬кви стремежи и идеали, се докоснатъ, веднага ще се отблъснатъ. Т-Ь н-Ьматъ допирна точка помежду си. Благодарение на еднородностьта на силит-Ь на тия гЪла, т-Ь се отблъсватъ и стоятъ на известно разстояние едно отъ друго. Иначе, всички тЬла въ природата щ-Ьха да бж- датъ на близки разстояния едно до друго и щ-Ьха да образуватъ една хомогенна маса. За да се привл-Ькатъ две т-Ьла, т-Ь тр'Ьбва да иматъ противоположни сили или стремежи по¬между си. Значи, въ природата сжществуватъ два главни закона на привличане и отблъсване. Т-Ьзи два закона сж причина, отъ една страна за споръ между хората, а отъ друга — за споразумяване и съгласие. ПонЬкога чов-Ькъ влиза въ споръ и съ себе си. Съ кого спори чов-Ькъ? До вчера се мисл-Ьлъ за гениаленъ, а днесъ намира неджзи въ себе си. Кой е този, който вижда неговит-Ь способности? Като събере тия противоположни възгледи за себе си, чо¬в-Ькъ се намира предъ единъ дисонансъ. Това се дължи на факта, че енергиит-Ь и на двет-Ь по¬ловини на т-Ьлото му сж положителни, или отри¬цателни и взаимно се отблъсватъ. Ако не знае, какъ да трансформира това състояние въ себе си, чов-Ькъ може да полуд-Ье. Ако две отрицател¬ни или две положителни енергии едновременно
62 проникватъ въ човешкия организъмъ, той може да полудЬе. Полудяването не е нищо друго, ос¬венъ прекъсване достъпа на жизненитЬ тече¬ния въ организъма. Това прекъсване на тока ьа жизненитЬ сили въ чов-Ька се дължи на из¬лизане на неговия двойникъ. Щомъ двойникътъ излезе отъ чов4>ка, последниятъ живЬе почти животински яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това ще бъдете внимателни, ще се па¬зите да не се стрЬскате едни други, особено когато спите. Когато чов-Ькъ спи, двойникътъ му излиза отъ него и отива въ пространството. Презъ това време двойникътъ е свързанъ за тВлото само чрезъ една нишка. Ако събуждате чов-Ька и го стреснете изведнъжъ, двойникътъ му не усп-Ьва да се върне въ гЬлото, вслед¬ствие на което се преплита съ други двоини- ци въ пространството. Ако не знае, какъ да разплете двойника си, човЬкъ полудява. Мнозина мислятъ че полудяването се дължи на много учение или на гол Ьми страдания — Не, причината за полудяването се дължи на факта, че и двегЬ части на мозъка съ положителни или отрицателни За да бъде човЬкъ въ нормално състояние, в ь едното полушарие на мозъка трЬб¬ва да тече положителна енергия, а въ другото — от рицателна. Стане ли чов-Ькъ много остъръ, т. е. много електриченъ, въ л-Ьвата часть на мозъка си тр-Ьбва да вложи мекота, т е. магне- тизъмъ. Ако турите ръката си върху глава¬та на н-Ькой здравъ човЬкъ ще усЬтите две течения едно топло, а друго студено. Обаче
ьз поставите ли ржката си върху главата на н4з- кой неуравновесенъ чов^къ, ще ус-Ьтите само едно шило течение. За да си помогне, той тр-Ьбва да помоли нЬкои свой приятель здравъ чов*Ькъ да тури ржката си върху главата му 1а да урегулира енергиит!. на неговия мозъкъ Ако е неразположенъ или неуравновесенъ, чо- вксъ може да си помогне съ мисъльта си. Си¬лите на природата могатъ да в издействуват ъ върху човека само когато мисъльта му е кон¬центрирана. Тогава опититЬ, кошо прави изли- затъ сполучливи. Наи-малкото съмнение или колебание е вь състояние да спъне човека. За да усп4>е въ нкцо чов1къ 1р1^бва напълно (а вЬрва Единъ евангелски проповЬдникь държалъ пропов*Ьдь върху стиха въ които се казва какь Христосъ отворилъ очитЬ на слепия. Като пропов Ьдвалъ той се въодушевилъ толкова мно¬го, че решилъ въ себе си, щомь свърши пропо- в Ьдьта си, да излезе вънъ и да направи сжщия опить съ слЬпеца, който постоянно сед-Ьлъ предъ църквата Щомъ събранието се разпръ¬снало, той веднага излЬзьлъ навьнъ. Като ви- д!>лъ че слепият ъ седи на сжщото м!.сто, I ой се приближилъ до него, съ силно желание въ себе си да му каже Въ името на Господа Исуса Христа запов-Ьдвамъ ти да прогледашъ' Обаче, той се спр^лъ единь моментъ, зами- сяилъ се и казалъ: Ами ако не прогледа? Щомъ съмнението влязло въ него той веднага от- стжпилъ отъ слЬпия и се върналъ у дома си.
64> Съвременните хора се оплакватъ, че ка¬квато идея да се роди въ ума имъ, не мо¬гатъ да я реализиратъ. — Защо? — Защото съмнението влиза въ ума имъ, и те казватъ: Ами ако не прогледа? Кой ученъ досега, следъ като е казалъ на слепия, че ще прогледа, е ималъ успехъ? Никой не е могълъ да на-прави този опитъ. защото се е съмнявалъ. Сле-дователно, като ученици, вие требва да рабо¬тите върху себе си, да се освободите отъ съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши въ него всичко красиво. Некога съмнението е било по¬лезно за човека, но днесъ то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справи¬те съ съмнението си, концентрирайте мисъльта си и се свържете съ мисъльта на разумни, възвишени сжщества, които веднага ще ви се притекатъ на помощь. По този начинъ човекъ може да се справи не само съ съмнението си, но и съ много отрицателни състояния въ себе си. Срещате единъ човекъ, който казва, че въ нищо не верва, а същевременно ви убеждава, че приятельтъ му го обича. — Какъ познава, че приятельтъ му го обича? — По разполо¬жението, съ което се отнася къмъ него. — Не, човекъ чувствува любовьта на приятеля си вътрешно. Той проверява това нещо чрезъ интуицията си. И тъй, когато двама души се обичатъ, отъ единия къмъ другия излиза светлина. Нема ли между техъ втичане и изтичане на светли¬
ь, на. т-к не се обичатъ. Между двама души мо- гатъ да сжществуватъ истински отношения само тогава, когато гЬ заедно образуватъ една слънчева система. ВсЬки отъ тЬхъ е слънцето въ дадената система. Единъ за другъ гЬ пред- ставятъ слънце, което свЬти. Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали въ своитт. прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществува два ви¬да съмнение: външно съмнение, което минава и заминава въ мислитЬ на човЬка. Съ него лес¬но може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нЬщо пред¬ставя вътрешното съмнение за чов-Ька. По¬даде ли се на това съмнение. човЬкъ или по¬лудява, или става способенъ за такива пре¬стъпления, които му носятъ голф,ми стра¬дания и нещастия. Любовьта изключва веЬ- какво съмнение. Дето и да се намиратъ двама души щомъ се обичатъ, гЬ трЬбва да изпж- дятъ веЬкакво съмнение вънъ отъ себе си. Случва се, че едно отъ дветЬ сжщества е на земята, а другото въ духовния свЬтъ. Т Ь пакъ сж свързани въ съзнанието си обичатъ се и взаимно размЬнятъ своитЬ мисли и чувства. НЬма по-красиво нЬщо отъ срещата на две разумни души, които истински се обичатъ. Какво би било положението • на чов-Ька, ако, следъ като се движи хиляди години въ про¬странството, не срещне поне една жива душа. 5
06> подобна на себе си, съ която да се разго¬варя, да обмЬня мисли и чувства? Шша по- велико н-Ьщо за чов-Ька отъ това, да срещне една душа въ свЬта. съ която да се разгова¬ря и отъ която да получи нЬщо ново, свЬт- ло, което тя носи въ себе си. Всички души сж свързани помежду си по такъвъ начинъ} че образуватъ н-Ьщо д-Ьло. неразривно. Казано е въ Писанието, че никой не жи- в-Ье за себе си. Наистина, хората взаимно си влияятъ п помагатъ, безъ да съзпаватъ това. При всЬка ср-Ьща чов-Ькъ дава н-Ьщо отъ се¬бе си. Дали това става съзнателно или не¬съзнателно, не е важно. Ако приятельтъ ви е дошълъ отъ странство, дето е изучавалъ му¬зика, първото н-Ьщо, което ще ви даде отъ себе си, е неговата музика или п-Ьние. Той ще ви изп-Ье или изсвири н-Ьщо. Ако е поетъ, ще ви прочете н-Ьколко отъ своит-Ь хубави стихо¬творения. ВсЬки чов-Ькъ носи въ себе си н-Ь¬що хубаво, което може да предаде на бли- жнигЬ си. Отношенията на хората могатъ да бждатъ правилни само тогава, когато за осно¬ва седи даването. Обаче, ако единиятъ само дава, а другиятъ само взима, отношенията между т-Ьхъ не могатъ да бждатъ правилни. Когато влиза въ класъ, учительтъ дава на ученицит-Ь си отъ своето знание, а ученицит-Ь взнматъ. Когато учительтъ изпитва, ученицит-Ь даватъ н-Ьщо отъ себе си. Колкото повече знания има учительтъ, толкова повече дава. При това. способниятъ учитель може да пре¬
67> даде и най-великите истини и на децата, и на възрастнигЬ. Разликата въ преподаването му се заключава само въ формата. Той може да говори нещо по астрономия и на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че слън¬цето, земята и всички останали звезди пред- ставятъ едно юл-Ьмо семейство. Никога те сж живели добре, въ миръ и съгласие по¬между си, но по неизвестни причини сж раз¬валили отношенията си, вследствие на кое¬то майката ги наредила по особенъ начинъ: слънцето, най-големиятъ братъ, поставила въ средата, а по-малките брагчета -около него. Тази е причината, поради която и до днесъ всички звезди се въртятъ около слънцето. Те сж поставени по-близо или по-далечъ отъ слънцето споредъ големината имъ. Това е една малка приказка но астрономия,, която за-доволява децата. Въ тази приказка има нещо вкрно. тя не е измислена. На възрастните пъкъ, които сж свършили университетъ, ще се говори другояче. На техъ ще се говори за планетите като източници на енергии и т. н. Тамъ учительтъ ще си служи съ редъ сра¬внения, за ла направи въпросите по-ясни и близки до техния умъ. Той прави сравне¬ние между планетите и човешкия мозъкъ. Както слънцето е източникъ на енергия, така и презъ човешкия мозъкъ минава много енергия. Енергиите, които излизатъ отъ слънцето, криятъ въ себе си запасъ отъ жизнени сили,
(18 отъ л-Ьчебни енергии. Иска ли чов-Ькъ разум¬но да използува енергиите на слънцето, той требва да излага гърба си на ранните слън¬чеви лж.чи, още преди изгрева нето на слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняватъ на енергиите, които би приелъ, ако се излага цклъ день на слънцето. Даже и въ облачно време можете да излизате пре¬ди из! реването на слънцето и да концентрира¬те мисъльта си въ посока на изгр-Ьващото слънце. Облаците пречатъ само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии мина¬ватъ и презъ техъ. Никаква външна сила не е въ състояние да противодействува на слън¬чевите енергии. Ето защо, на всички анемични и слаби хора, лреиоржчвамъ при всеко време да излизатъ вънъ, половинъ часъ преди изгрева на слънцето, да възприематъ ранните слън¬чеви енергии и после да отидатъ на рабо¬та. Колкото по-разумна е работата имъ, тол¬кова по-голема полза ще иматъ отъ приетата енергия. Зората дава на човека такива енер¬гии, каквито никоя друга сила не е въ състо¬яние да му даде. И Псалмоп-Ьвецътъ казва: „Господи, ще тс потърся на ранина". Светли¬ната, която нема никакъвъ образъ, е по-силна отъ тази, която има образъ. Сжщото се от¬нася и до знанието. Докато човекъ се стреми къмъ знание, безъ да има н-ккакъвъ обектъ, стремежътъ му е ио-силенъ. Щомъ придобие некакъвъ обектъ, стремежътъ му се намалява.
ьч Обсктъть тр-Ьбва да бъде тилъ. Така постъпва и Богъ. Той винаги е тилъ въ човешкия животъ, никога не изпъква напредъ. Богъ се скрива задъ всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява въ видъ на слабъ по¬ти къ. Спре ли чов Ькъ движението си, Той пакъ го импулсира да върви напредъ, да реализира своята идея. Богъ никого не ограничава, но импулсира, дава потикъ. Като свърши за-почнатата си работа, Божественото въ човека се скрива, като дава възможность да се радва, да мисли, че самъ е направилъ всичко. ЧовЬкъ се радва, че е написалъ н'Ьщо хубаво. Божественото въ него Слуша, какво е напи¬салъ, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написалъ. Като ученици, вие трЪбва да имате пра¬ви разбирания. Приемете ли веднъжъ една идея, една мисъль, требва да я приложите. Не мислете, че същата идея може да се по¬втори Природата не повтаря н-Ьщата. ЧовЪкъ може да се фотографира само единъ пъть. Отъ този образъ могатъ да изл'Ьзатъ хиляди отпечатаци, но оригиналътъ е единъ. Живи- ятъ, безсмъртниятъ чов-Ькъ можете да видите само единъ пъть. Задържите ли се на това ниво, на което е билъ той, неговиятъ образъ винаги ще св'Ьти на вашия хоризонтъ. Сле¬зете ли по-долу отъ него, образътъ му ще за¬лезе отъ вашия хоризонтъ, и вие ще останете съ една блЪда представа за нЬщо св-Ьтло въ живота си, къмъ което п-Нчно ще се стремите.
70> Това не е загуба, но св-Ьтлиятъ образъ се е скршгь временно отъ васъ, за да има къмъ ка¬кво да се стремите. Загуба има само тогава, когато човекъ взима повече, отколкото тр-Ьб¬ва. Всичко, което е надвзелъ, ще му се отне¬ме. Когато земята е дошла въ съприкоснове¬ние съ една тъмна планета, станало е гр-Ьхо- падането. Това, обаче, не е загуба. Въ бъде-ще земята ще дойде въ съприкосновение съ една свЬтла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснатъ. Он-Ьзи, на които съзнанието е будно, ще ви- дятъ тази планета. ОнЬзи, на които съзнание¬то още не е пробудено. н'Ьма да я видятъ. Идатъ добри времена, добри условия на земята. За следния пжть пишете върху темата: „Разлика между будно и спещо съзнание". Упражнение: Ржцет-Ь напредъ, успо-редно една на друга. Палецътъ и ср-Ьд- ниятъ пръстъ допр-Ьни съ върховет-Ь си, при което образуватъ единъ малъкъ кржгъ. Отхвърляне съ сила ср-Ьдния пръстъ на¬предъ (и на двет-Ь ржде). Ср-Ьдниятъ и гол-Ь- миятъ пръстъ се поставятъ предъ устата, до¬пр-Ьни. Слабо духане. Ржцет-Ь се изнасятъ на¬предъ, съ бавно отваряне на пръститЬ. Това упражнение се прави нЬколко пжти. Съ какви планети сж свързани палецътъ и ср-Ьдниятъ лрьсть на човЬка? — Съ плане- тит-Ь Венера и Сатурнъ. Когато искате да бж-
71> дете справедливи и съвестни, хванете сред- ния си пръстъ — сатурновия. — В -Ь р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ в с % к о г а бжди! 5. Лекция отъ Учителя, държана на 24 октомврий. 1926 г. София.