Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
РАВНОСТРАННИЯТ ТРИЪГЪЛНИК
Двадесет и първа лекция 8 март 1925 г.
Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.
Размишление
Прочете се резюме от темата „Кой е най-важният мускул?“ Прочетоха се работите върху темата „Отличителните качества на отривистата реч“.
Сега ще пристъпим към един практически опит. Досега вашите работи бяха само теоретически – писане на теми. За идния път като тема ще имате следното нещо: всеки от вас ще напише едно писмо за Специалния и едно за Общия клас в кой и да е град от провинцията. Това ще бъде темата ви (№19). Ако в цяла България има двадесет града, дето съществуват тия класове, така ще се разпределите, че за всеки град да се получи по едно писмо и в двата класа. Тези писма ще бъдат кратки, лаконически, но насърчителни. Всеки от вас ще пише, без никакво изключение! Ще развиете една идея от това, което ви е говорено, тъй, както сте я разбрали и приложили. Който не иска да напише такова писмо, трябва да напусне класа. Вашите братя и сестри от провинцията се оплакват, че вие сте хора без инициатива, без сърце, не се отзовавате на техните нужди. Искам всички вие да отворите крановете си и от тях да потече толкова много, че всички от провинцията да кажат: „Стига вече!“
Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема Писмо с идея, каквато искате, която най-много приляга на сърцето ви. Щом си изберете въпрос, който ви интересува, вие ще го развиете добре, от душа, и като го прочетат другите, и техните сърца ще затрептят. Двама-трима души ще пишат например в Панагюрище; четири-пет души – в Пловдив, в Бургас, във Варна, в Ямбол и другаде. Също така ще пишете и в тия села, дето има само по един или двама души. Ще видите как ще се зарадват тия хора! Ако искате, може да си запазите и по едно копие от писмата, да видим какво сте писали, но това вече зависи от вашата добра воля. Аз искам да опитам честността ви. Ще приложите вашата честност в действие. Може да се извинявате, че нямате време, че не сте разположени и т.н. Не, ще пишете – нищо повече!
Та казвам: досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъв е резултатът от всичко това? Научихте нещо, но практика и приложение се изисква вече! От тия писма, които ще напишете на вашите братя и сестри в провинцията, те ще се ползват, ще се радват и ще си кажат: „Отде дойде тази светла мисъл на софиянци, да споделят с нас нещо от това, което са чули и разработили в себе си?“ Нека писмото ви бъде късо, но съдържателно. Може да напишете или десет-петнадесет реда, или една страница, или две страници – колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде.
Има един вътрешен закон в Живата Природа, според който, щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите. Като напишете едно такова писмо, вие ще почувствате малка радост, че сте извършили нещо добро. Аз ви давам свобода, като ви казвам, че може да напишете това писмо на някои ваши познати, на когото и да е, но непременно трябва да напишете. Никакво колебание не трябва да се проявява у вас! Който не иска да изпълни това, ще си излезе от класа. Как? – Невидимият свят ще ви изпъди. Той е много строг: големите ви грешки прощава, но малките – никога! В Невидимия свят по отношение на вас съществува следният закон: ако вие имате един дълг от десет милиона лева, те са готови да ви го платят, но ако имате един дълг от пет лева, те ще ви заставят вие сами да си го платите. В малките дългове от пет, десет, двадесет, сто лева, никой няма да ви помогне, вие сами ще си ги платите; що се отнася до големите ви дългове – от пет, десет и повече милиона, Невидимият свят ще ви помогне. За големите работи ви помагат, а за малките никой не помага. Такъв е законът в Духовния свят. Там се извършват големи работи, велики дела, а малки – никога. И тъй, понеже великите работи се вършат на Небето, малките работи са останали за Земята. Ето защо от вас не се изискват големи работи, но малки. Вие ще направите малките работи, а на Небето ще направят големите работи – и така Небето и Земята ще се допълват.
Вие знаете адресите на различните градове, нали? Тази тема е свързана с една малка глоба от два лева за марка, които ще излязат от джоба ви. Но вие нали се поздравявате с формулата: Доброта, Истина, Красота – това е Любовта, а щом е така, започнете от Доброто. Да напишете едно писмо на някои ваши близки, които чакат да чуят нещо ново, нещо красиво, това вече е едно малко добро.
Нека вземем триъгълника АСВ. Какви отношения може да има в този триъгълник? Първото отношение може да бъде отношение между точките А, В и С, които представляват върховете на дадения триъгълник. Значи ще имаме отношението: А:В; В:С; С:А. Второто отношение ще бъде между страните на триъгълника, а именно: АВ:ВС:СА. Третото отношение ще бъде между ъглите на този триъгълник: АВС:ВСА:САВ. Всички тия точки, страни и ъгли са само предположения. Всъщност съществуват ли в геометрията такива отношения?
Отговор: За да има отношения, изисква се още един триъгълник.
Триъгълникът АСВ е само проекция, а реалността е извън него. Каква е разликата между третото отношение и първите две? Когато вземем ъгълаАВС, в този случай точката А ръководи нещата; когато вземем ъгъла ВСА, точката В ръководи нещата; и най-после, когато вземем ъгъла САВ, точкатаС ръководи нещата. Отделно взети, точките А, В и С са центродеятелни точки. Или когато изговорим ъгъла АВС, това показва, че точките В и С се отправят към точката А. Когато изговорим ъгъла ВСА, точките С и А се отправят към точката В; и когато изговорим ъгъла САВ, точките А и В се отправят към точка С. От реда на буквите заключаваме кой от трите върха е най-деятелен и останалите точки отправят деятелността си към него.
Всички тия букви са отношения, които трябва добре да се разбират. Те могат да се заместят и с числа. В геометрията като наука точките и буквите представляват сили и се изразяват само в проекции, а в живата геометрия, дето участва умът, те представляват разумни същества, разумни центрове, които едновременно имат отношения един към друг. Какъв извод може да извадите от следната пропорция А:В=В:С? Какво означава тя в геометрията?
Отговор: Ако ъгълът В е мярка, тогава разбираме, че А:В=С:В. Това става само при равностранния триъгълник.
Какво означава равенството? – Равенство значи Свобода. Както в равенството работят сили, така и при свободата силите имат еднакви права. Това, което равенството го дава, и свободата го дава. Значи при равенството и при свободата силите работят еднакво. Когато хората имат еднакви права, тогава те са равни, имат и свобода.
Какво разбирате от второто отношение между страните на триъгълника?
Отговор: Преди всичко предполага се да имаме още един триъгълник, взет като мярка. Тогава ще имаме отношението АВ:ВС:СА=А1В1:В1С1:С1А1.
Значи човек, за да работи разумно, се предполага, че има още едно разумно същество като него. Какво ще кажете и за третото отношение?
Отговор: Тъй както е написано това отношение, то показва отде започва измерването на периметъра: дали от точка А, дали от В, или от С.
Какво означава периметърът? – Това са условия, граници, при които човешката деятелност може да се простре. В живата геометрия периметърът на разните фигури показва условията, при които човек може да работи, защото всеки ъгъл от триъгълника може да се проектира не само навътре, но и навън. Тогава, след като всички линии се проектират навън, ще имате една фигура извън условията.
Отговор: Тогава триъгълниците 1, 2 и 3 ще имат отношение към централния триъгълник АВС, взет като мярка.
Триъгълниците 1, 2 и 3 са условията, при които централният триъгълник може да се изрази. Както виждате, много разсъждения се изискват, за да разберете какво представлява равностранният триъгълник. Този е законът, с който може да работите. Последното отношение представлява ума, сърцето и волята, взети заедно.
Всяка жива сила има известна площ, върху която може да се прояви. Да кажем, че имате един килограм вода, която превръщате в пара. Може ли тази пара да се събере в същото шише, в което по-рано се е събирала водата?
Отговор: Не може.
Какъв обем ще заеме сега парата?
Отговор: Това може да се изчисли математически.
Какъв обем трябва да има котелът, в който се поставя парата, без той да се пръсне, а при това парата да извърши известна работа?
Отговор: И това може да се изчисли.
Следователно, когато у вас се съберат тъй наречените инертни сили, които са сгъстени, но могат да се разреждат и да стават по-активни, тогава обемът им се разширява. Ето защо вие трябва да знаете всяка ваша идея, като минава във възходящо състояние, какво пространство ще заеме, при какви условия ще може да се реализира. Една идея не може да се реализира на всяко място. Например вие не може да изпълните един Бетховенов концерт вън, когато вали силен дъжд. Дъждът ще развали вашия концерт. Значи изисква се сухо време или специално здание за този концерт. И тъй, за реализирането на всяка идея се изискват особено място и особени условия. Вие трябва да приготвите тия условия в себе си. В какво седят благоприятните условия? – Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл. Най-малкото съмнение у вас предизвиква пропукване на съзнанието ви и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа.
Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо? – За да не изтече водата – нищо повече! Ако се съмнявате, това показва, че формата, в която е вложена вашата идея, е пукната и в такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трябва да имате вяра, подразбираме да имате един извор, от който постоянно да наливате своето шише. Под думата вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи. Всяка идея може да се реализира само тогава, когато има един източник, който Ă помага. Затова всички величини в живота трябва да се превърнат на сили.
И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана. Щом идеята остане нереализирана, у вас се явява или сърдечен, или умствен, или волеви упадък, а може би и упадък на Духа. Когато човек реализира една своя идея, той подхранва в душата си нещо добро и възвишено. Пропукването на котлите всякога създава някакви пакости.
Ако представите в ума си един равностранен триъгълник, всяка страна в него е жива и в движение. Страните на триъгълника са път на живи същества. Ако можете да си представите триъгълника в такова положение, в душата ви веднага ще стане голяма промяна. Всички тия линии трябва да се превърнат на светлина и да се чувства, че от тази светлина излиза разумност. Схванете ли така равностранния триъгълник, тогава ще разберете какво е отношението между страните му. Равностранният триъгълник представлява отношение между същества от висшия разумен свят. Само между разумни същества може да има правилни отношения на свобода. Ако аз ви начертая един равностранен триъгълник, това значи, че съм написал едно писмо в Духовния свят. Ако ви изпратя до един мой приятел, като ви кажа да му предадете един лист, на който съм начертал равностранен триъгълник, знаете ли какво означава това? Туй е най-добрата препоръка за вас. Вместо да пиша на приятеля си, че приносящият това писмо е отличен човек, че вие може да разчитате на него, че той има прекрасен ум, благородно сърце и възвишена воля, равностранният триъгълник определя точно всичко това. Като изпратя някому писмо, в което съм начертал един равностранен триъгълник, това представлява съкратена реч. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере какъв е човекът, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен език, това значи да се напишат най-малко двадесет коли. За в бъдеще ще се пишат такива писма. Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако попаднат в ръцете на външни хора, незапознати с този символичен език, те няма да разберат нищо. Само така могат да се скрият много неща. В това отношение геометрията е наука, която скрива великите мисли от обикновените хора. Който може да разкрива и разбира символичните знаци в геометрията, той заслужава да ги знае; който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тях. И ако този човек пита какво означава еди-кой си знак, ще му кажем: „Това, което виждаш, е достатъчно за тебе.“
Аз бих ви препоръчал да наблюдавате небето вечерно време, когато е ясно. Излизайте вечерно време вън и наблюдавайте звездите на небето около половин час, за да намерите между тях един равностранен триъгълник. И нека всеки от вас забележи добре де е намерил този триъгълник, между кои звезди, в коя посока, и т.н. Това ще бъде една малка задача за вас. След това някоя вечер ще излезем всички заедно на една малка екскурзия на открито, ще разглеждаме небето и ще видим всеки от вас в коя посока е намерил своя равностранен триъгълник. После ще ви поговоря нещо върху тия естествени равностранни триъгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звездите едни към други, върху тяхното значение, и т.н. Това ще бъде едно хубаво упражнение за вас.
И тъй, тази вечер ви дадох две задачи: да напишете по едно писмо на Общия и на Специалния клас и да наблюдавате вечерно време звездите, докато намерите един равностранен триъгълник. Не мислете, че ще се освободите само с по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма. Тия задачи ще бъдат за вас хубаво разнообразие, понеже еднообразието е вредно за човека. Аз забелязвам, че у вас има събрана доста енергия, която не знаете как да пласирате. С тия задачи и упражнения, които ви давам като малки ценни опити за вас, вие ще пласирате част от своята енергия.
Всички знаете от физиката как стават отраженията на предметите. За да се изобрази един предмет в окото, стават ред пречупвания на светлината. Например ако пред окото седи един предмет СD, то лъчите, които излизат от точките С и D, не вървят в прави линии СА и DВ, но минават по друго направление, през друга среда, като образуват линиите СВ и DА. Светлинните вълни, които идат от Слънцето, по права посока ли вървят, или претърпяват някакво пречупване? – Пречупват се. Съвременните физици не са изчислили колко пречупвания са претърпели те, докато стигнат до окото. Как мислите, слънчевите лъчи претърпяват ли различни промени, докато влязат в окото? – Претърпяват, понеже минават през различни среди. Съвременната наука говори само за пречупванията, които стават в окото, а от тях ние съдим за пречупванията, които стават отвън. Когато един лъч минава от по-гъста в по-рядка среда, той се пречупва по един начин, а когато минава в по-гъста среда, пак се пречупва, но по обратен начин на първия. Тъй щото в окото стават няколко пречупвания, главно три, а физиците говорят само за едно пречупване. Най-първо образът в реалния свят е прав, после се получава обратен образ и при третото пречупване е пак прав. От лещата на окото образът минава в тия клетки, които образуват умствения център, в който се получава идеята за този образ. Тези клетки са специалисти по математика. Те правят известни пречупвания на светлината, за да превъзмогнат външната реалност. Само ние не мислим. И тия малки същества, клетките, мислят. Аз ще се спра друг път подробно върху въпроса кой мисли у нас.
Сега ще ви представя няколко отношения, от които можем да съставим една пропорция. Мисленето на подсъзнанието има отношение към съзнанието: П:С; мисленето на съзнанието има отношение към самосъзнанието: С:СС; мисленето на самосъзнанието има отношение към свръхсъзнанието: СС:С1С1. Оттук изваждаме следната пропорция: П:С = СС:С1С1. Мисленето на подсъзнанието е Божествен процес. Както в подсъзнанието, така и в съзнанието много същества мислят. Например ти съзнаваш, че трябва да изучиш известен предмет. Какво трябва да направиш? – Ще се заемеш да изучиш известни автори и от тях ще пласираш нещо в съзнанието си. Хора, които съзнават това нещо, винаги ходят на групи. Светът на подсъзнанието представлява група от още повече същества. Самосъзнанието е единичен процес – там човек не съзнава какво са мислили другите, но съзнава само какво той мисли. Свръхсъзнанието е също тъй единичен процес – там човек съзнава какво Бог мисли. Значи подсъзнанието и съзнанието са групови, множествени процеси, а самосъзнанието и свръхсъзнанието са единични процеси. Оттук имаме следната пропорция: С1С1:П=СС:С. Всеки от вас ще опита и двата вида процеси. Най-първо ще живееш в подсъзнанието, а после в свръхсъзнанието, защото те са Божествените процеси в човека. То значи: първо ще мислят възвишените духове, после ангелите и най-после Бог. След това тия процеси ще се отразят и върху нас. Тогава ние ще се допитаме до всички онези, които са мислили като нас – това е процесът на съзнанието; след него ще си дадем заключение какво ние мислим вече. По този начин ще се образува цял един кръг. В това седи философията на живота.
Та казвам: подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят Великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите човека, ближните му, както и цялата човешка раса; свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво Бог мисли; самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли човекът сам. Някой път казвате: „Трябва да бъдем съзнателни!“ Това се отнася до другите хора. Когато казвате, че трябва да бъдете самосъзнателни, това се отнася до самите вас.
Доброта, Истина, Красота – това е Любовта.