Веригата на Божествената Любов - съборни срещи 1903–1915 г.
Приложение към протокола от 1911 г.
1 януари 1911 г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов.
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда.
Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце.
Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.
7 януари 1911 г., Велико Търново
Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането.
Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.
Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли.
Велико Търново, преди срещата.
Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“.
Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България.
При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора.
По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение.