Работна среда на електронния архив
Царе – слуги на Господа
В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способността да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога можете да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубав, а края - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията към същите неща в по-напредналата ни възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100 —120 годпшен старец, всичко им е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не трябва да бъде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. същинският живот още не сте опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е същинският. Запример, една мравка може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравкя застане в положението на един философ и каже, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в заблуждение. Тя, може би, е опитала хиляди и милиони положения на мравешкия живот, но д4лиял живот е извън възможностите на тази мравка. Тя, запример, не е опитала живота на човека, и за него даже няма никакво понятие. Нейният живот има допирни точки с човешкия живот, а пкенно, както мравката яде, така и човека, но да има по вече допирни точки, не зная. Дали те имат тенджери, вилушки и лъжици — не зная. Дали имат градини, лозя, дето садят ябълки, круши, грозде — не зная. Дали имат разни карфачки, чепички и други подобни — не зная. Сега, но някой път вие си казвате: какъв ли е ангелският свят, как ли живеят ангелите? Действително, между ангелския и човешкия живот има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човешкия. Туй не трябва да ви обезсърчава, но трябва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие в истинския живот. Туй, което живеете, то е само начало на живота. Нашият живот, в сравнение с живота на мравките е ангелска живот. Ние, за кравите, и за всачквки съшества иод нас, сме богове. Ако попитат една мравка нещо за хората, тя ще каже: е, да отидете при хората да ги видите, туй е култура! На всичка мравки сърцата туптят от желание да станат като хората. И дествително едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човек. Сега, да видим какви са мислите и думите, които хората изказват. Нема да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам, че в живота има известни възможности, които са скрити в формите на нещата. Вземете, запример, семките на няколко плодни дървета и ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на един жълъд, и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината им, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скрити в техните семки. Как ше определите това? Ва да определите големината им, вие трябва да имате известни познания по законите на тяхното растене. Често ние произнасяме думата „любов" .Тази дума, произнесена от разни хора, произведа различен ефект, разни действия. Запример вземете думата Александър. Ако този Александър е един обикновен слуга, или ако този Александр е един управител на някоя област, или ако този Александър е един княз, или ако най-после този Александър е един дар, питам сега: ако Александър слугата еди-кой си издаде заповед до българската народна банка да изплати на Стоян Стойчев 100,000 лв. заповедта му ще бъде ли валидна. Ако Алексадър управител издаде същата заповед, ще бъде ли валидна. Ако Алексанцър княза,тъ или Александър царят издадът същата заповед, чия заповед, чии думи изобщо ще бъдат най-ефикасни ? — Разбира се, че думите на Александър дарът. Той щом каже думата си, и парите са веднага готови. Защо ? И единият е Александър и другият е Александър, и третият е Александър. Не, има степени, по които се различават Александър слугата, Александър управптелят, Александър князът и Александър дарът. Тези различия съществуват и вътре в природата. Казвате: да, според обществения строй е така. Общественият строй е такъв, но и в природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават ? И в тях има степени. Има вложено нещо особено г в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жължд не става. Има вложено нещо особено в жължда, че той бук не става. Значи, всека семка си има свои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние требва да изменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, дуката любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си управител при алчността, думата любов в твоята уста няма да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на умразата, думата любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Да оставим царят, защото думата „цар" в невидимия свят изключва гряха, изключва кражбата. Царят не може да краде. Слугата може да краде, управителт може да краде, князът — също но царят не може да краде, няма възможност да краде. Може ли царят да краде от себе си? Ако имам 100 хамбари, ще има ли нужда да пренасям съдържанието им от един в друг? Това само лудите могат да го правят. Човек себе си не може да краде. Следователно, има едно положение, при което грехът е изключен. И тъй, според мене, най-хубавото име, което можем да носим, казва там Писанието, е да бъдем царе. В с и ч к и трябва да станем царе! Ще кажеш: как, аз да стана цар! Да, да, в тази специална смисъл, всички трябва да станем Царе, за да изключим греха от нашия живот. Да станеш цар в света, да управляваш хората, то значи да се натрупаш с грехове, а да станеш цар, за да изключиш греха от себе си, това трябва да бъде един от най-силните потици на твоята душа. Ще кажеш : аз искам да стана цар, за да изключа всички грехове от душата си. Сега вие искате да бъдете слуги на Господа,но Господ не иска простя слуги, Той иска слугите му да бъдат царе. И най-простият слуга на Господа трябва да бъде цар. Ако не станете царе, вие не можете да бъдете слуги на Господа. Тъй че, ако някой иска да бъде слуга на Господа, той трябва да стане цар, и като стане цар, като изключи греха от себе си, тогава ще заеме най скромната служба. Някой ще каже: защо да стане цар? — За да станеш слуга на Господа. А какво означава царят? — Изключване на греха. Някои хора казват: е, грехът Какво хубаво е допринесъл греха на хората? Я ми кажете, какво е допринесла лъжата на хората? Какво са допринесли злобата, умразата, завистта, всички тия грахове, на хората ? Века се намери един човек, който да каже, че от всички тези пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци са внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние оше се лъжем. Ние мислим, че като нанравим туй-онуй, имаме право да се разгневим и казваме: трябва та се разгневи човек, ето и в Писанието се казва, че Господ се гневи. Не, това е игра на думи. Някой писал, че Господ се гневи. То е писано по нямане какво друго да се пише Аз казвам, че когато Божията Любов стане много интензивна, Той се гневи. Значи когато Госнод се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление па Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. И често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта си, едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислпм така, но мисълта, която искам да остане у вас е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалът ви трябва да бъде висок. В такъв случай, какво се изразя : ва съ мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син ? Тя се домогвала до царския син, за да стане царица. Цар или царица, то е все законът, който изключва греха. Сега запример, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но нравили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че като се разгневите, вие забравяте Господа? Казвате, че познавате Гостпода, едно от най-великите същества на света, единственото същество на Любовта, а се гневите. Как е възможно това? Представете си, че туй същество е близо до вас, и дойде една ваша приятелка или един ваш приятел и ви обиди иещо; Вие веднага дигате скандал, Цитам: какво показва това? Познавате ли Господа? Представете си, че вие сте една млада мома, на която дошъл нейния кандидат, за да се оженят. Тя го очаквала цели 10 години, като ирЪз това време все са си писали писма. Като и дойде някоя приятелка в това врйме в къщи и я обиди нещо, тя ще се скара ли с нея ? — Не. Даже и да има много поводи да се кара, ще избегне това и ще си каже: ние да си наредим първо нашата работа, че после ще се караме. Ами вие какво нравите сега? Някой път аз казвам никому: трябва да търпиш. — Ами как мога да търпя? Търпи ли се това нещо ? Аз ще му кажа, ще му дам да се разбери! Казвам: ами твоят ь възлюбен е ч.ошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от велпкитЯ случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си взел 10,000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко с себе си, същественото ти не е взел. Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия нема да има вече. Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат - Когато дойде Господ на земята ще имате най- хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава няма да имате никакви лишения. Писанието казва: .Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им", Нема да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщам ви внимание върху тия мисли, които ви навеждам, да ги имате в ума си, да мислите върху някой велики въпроси. Някой път казвате: е, Ние знаем какво нещо е Любовта! Вие всички сте влюбени, кажете ми тогава, какво нешо е Любовта, колко пъти в секундата бие сърцето на влюбения. Ще кажете: 72 пъти. Не, сърцето на влюбения бие 35 милиарда пъти всекундата. В Любовта сърцето требва да бие :-;5 милиарда пъти в секундата. Такъв е законът. Щом не бие толкова пъти, Любовта я няма. Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарди пъти биене на сърцето. Туй може да бъде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитност може да имате само веднъж, дваж или три пъти и то само за 5—10 секунди. Сега нан-големият светия на земята може да яздържи едва 10 секунди туй биене. И тъй степеньма на Любовта ни се определя по броя на биенето на сърцето. При нашата любов, тук на земята, сърцето бие най много 100 — 150 пъти. Даже като дойде до 150 пъти. всички казват: отива си човекът. сърцето, не може вече да издържа. И действително този човек си отива. Дойде ли положение да бие 200 иъти, той умира вече Казвам: биенето на сърцето това са трептения вътре в човешката душа. При това състояпие вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне целия свет в себе си И тогава всички въпроси падат, разрЪшават се. Когато дойде туй биене на сърцето всичко е разрешено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пак обпкновен яовек и се чудите, где бех, и где съм догаъл. Много пъти вие сте близо до великата Любов, и затова всички се стремите към нея. Ще дойте та.ш Любов! Няма ли да бъде красив света, когато имаме пълна вяра един в друг ? Какво ще бъде тогава ? Вадя от джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: дайте ги на Драгана! Аз имам в вас пълна вяра, нищо не ме смущава. Давам ви парите, и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам н е кому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до местото си. НЯкой път се явяват такава развалени пжтища. че парите не могат да отидат на своето предназначение. И после, нне требва да умеем да предадем сяоите чувства комуто.и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора ? Божествепият закон казва: „Каквото нравиш, това ще ти правят". Ако любпш, ще те любят — нищо иовече! Та. от сега пататък нема да бждете носители на чужди мисли, защото сегашните хора сж пграчка на извънземна сжщества. С некой от вас духовете си играят тъй, както децата си играят с своите колички. Некой пжт дойде некой дух н ви надъха да се карате, да изгубите разположението сп. На другия ден, като ви мине неразположението, вие си чудите на себе си, как сте направили туй нещо! Не си ти, който си напракил това нещо. Не мислете тъй! Вие можи да играйте рол на една гайда. Гайдарджияга като надуе гайдата, тя стане голема, надуе се п засвири, а всички хора пграят наоколо. Тя ще каже: аз съм всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата н тя казва: какво стана с мене? Гайдата не е нищо друго, освЯн кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човЯк може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и аз мога да вдъхновя всЬкиго. ЗапримЪр, нЯкой държи пЯкаква бесЬда, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нЯщо. Защо е замислен? — Има да плаща 20,000 лева. Азъ мога да го накарам да се заинтересува. Как?— Приближавам се при него, давам му 50,000 лв. Той веднага си отвори очитЯ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. сж това! Като пошепнеш на един чов$к: 50,000 лв. — всичко става. Пък и най-жежкият от вас мога да го попаря. Как ? — НроповЯдник си, имаш да ми д-ваш 50,000 лв. Приближа вам се при теб и казвам: или 50-т4 хиляди лева ще нлатиш, или прп сждебнпя пристав ще отидеш! Казвашъ: какво му стана на този брат? Ами че тия сж думитЯ, които постоянно развалят нЪщата в живота ! Рдна дума казана не на мЯсто, веднага ни попарва. Колко внимателни трЯбва да бъдем за своитЯ дума! ТрЯбва да бъдем като царетЯ. Една дума казана от един цар, веднага се изпълнява. Александър слугата, Александър управительт, Александър князът, всичка вмат възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Аз желая прЯз тази година всички да станете царе! Понеже искам да станете царе, то нарядът, който 6Я прЯдвидеи да започнете от 21 септември, ще го заиочнете от 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до Софиянци. Аз ще ви диктувам. а вие ще нишетс, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишленията от наряда слЯд като изгрЯе слънцето. Слънцето изгрЯва всЯкога в 6 часа. Като изгрЯе слънцето, всички трЯбва да сте на крака и да четете; като четете, трЯбва да бъдете като свЯтлината. Слънцето трЯбва да е изгрЯло, и да имате високия идеал! Вашият идеал не трЯбва да бъде като идеала на онзи осиромашЯл княз, примЯр из европейската история, княз X, който, като изпаднал въ голЯма бЯднотия, и се намЯрил между много кредитори, рЯшил нЯкик да си попрадаже за един обикповен морал, за един идеал в душата си. Топ е послЯден вагабонт! В математиката има положителни и отрицателни величини. ПрЬд положителните величини винаги се туря знака плюс, а пр4д отрицателните — минус. В духовния живот отрицателна величина е всЬка величина, в която епергиятя е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всЬка величина, въ която енергията е изразходвана разумно. Тогава природата опрЯдЪля отрицателната величина съ скръбьта, а положителната величина съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скръбьта е минусъ. Понеже въ духовния свЪть врЯме и пространство не сж- ществуватъ, то радостьта и скръбьта може да се смЯняватъ моментално. ЗапримЯръ, може да си най-голЪмиятъ грЯшникъ, говоря по човЯшки, оца панъ съ най-чернит4 грахове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство па 35 милиарда любовь, веднага всичкитЯ ти грахо¬ве се заличаватъ. И обратното е вЯрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нЯкждЯ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, момен-тално може да те смъкнатъ вжтрЪ въ ада. Тъй щото; дигането и падането е постоянно,- и врЯки стоп или пада сноредъ закона на Любовьта, спо- редъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законъ е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. Бс/Ъки пада или става споредъ онова, което мисли, чувствува и дей¬ствува. Затуй, всекога когато имате едипъ пликъ прЯдъ васъ, ще гледате дали вашите величипи, съ които разпол?гат<>, сж положителни или отри¬цателни. Ами, ако азъ бихъ допесълъ една поли¬ва, волски езикъ ги нарпчатъ, и ви кажа: моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много вп обичамъ, подпишете се! И вие, безъ ла мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който ви много обичя, на¬пише на полицата: да се броятъ 200,000 лева! Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сто се. На волски езици нЯма да се подпиггате, но на чисти книги само и ще пишете тъй: този подписъ цма сила само за духовния светъ, а не и за материалния. Ако дадете една полица съ такава уговорка, мис¬лите ли, че на земята те я взематъ прЯдъ видъ ? — Нема да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна. И тъй, ще носите въ србе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бждете слуги па Госиода! БесЬда, държана на 7 септември, 6'/3 ч. с, 1924 г.