9. Връзване и развързване
9-а беседа, държана от Учителя, на 29.XI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.*
„Отче наш“
Ще прочета 18-и, 19-и и 20-и стих от 18-а глава от Евангелието на Матея.
„Духът Божи“
Две неща има в света, с които мъчно се справяме: С малките деца, които се раждат, мъчно се справяме и със старите хора, които са на 120 години, и с тях мъчно се справяме. Много взискателни са те вече. Младият никакъв съвет не чува и старият никакъв съвет не чува. Слиза младият от един свят и всичко тук му се вижда особено, тепърва има да се приспособява. Най-първо го удари на плач.
Ние живеем в един век, наречен културен. Постоянно даваме си мнението за всичко. Защо духа вятърът? Духа, защото духа. Разпокъсал сума листа, клончета, кому ще се сърдиш? Вятърът духа и по закон не може да го дадеш под съд. Счупи някакво дърво, направи някаква пакост, катури някой човек. Дойде студът, този измрази, онзи измрази, осакатил някого – кого ще хванеш да го съдиш? Ял си някаква неестествена храна, осакатила те – кого ще съдиш? Няма да го хванеш. Някаква мисъл влезе в главата ти, причини ти пакост – не може да я съдиш. Всички казват: „Да го съдим!“ Кого ще съдиш? Ние, съвременните хора, гоним Михаля по горите. Духа вятърът – ще кажеш: „Духа, защото това му е работата, много добре си върши работата, когато духа.“ Кого ще съдиш? Не се занимавай с него, нищо не му казвай. Не го съди. Тогава де е гаранцията?
Казваме: „Защо туй да ми се случи?“ Че кой ти е крив, защо дойде на Земята? Ако не беше дошъл, не щеше да ти се случи. Дошъл си, случило ти се е. Ти идеш на Земята, случило ти се нещо, ти искаш законите на Земята и на природата да се изменят заради тебе. Че някой голям човек дошъл на Земята, случило се. Че както бедният умира, така умира и богатият, и владиката, и царят, и патриархът – с каквато и дреха да го турят, че смъртта го намира, че разчопли, всичкото ще вземе. Египтяните, които балсамирваха своите мъртви, и царете балсамираха, и своите учени хора балсамираха, и владиците и поповете, понеже казваха: „Защо да се мъчат, да са готови телата им да оживеят, да не си създават наново тия тела.“ Сега трябва да ги търсят из английските музеи и т.н. Има една мумия, която причинила нещастия на всички, които се докоснали до нея, от единия до другия край. Кой как я вземе, все нещастия причинява. После, има такива скъпоценни камъни – който го е взел, не е харосал. Казва: „Защо да не се случи?“ Що ти е този камък, защо ти е тази мумия?
Влезе някой бръмбар на някоя мома да се жени за някой момък и оттам насетне дойдат ѝ всичките страдания. На някой момък момата влезе. Що ти трябва? Господ направил този момък, да му шета, слуга да му стане, да му върши работата, че ако му остане време, да се разговаря с нея. Тя иска да го отстрани от неговата работа. Той дошъл да се учи, тя иска да обърне внимание на момата. Не може тази работа.
Сегашните хора, като видят двама, казват: „Хайде да ги оженим.“ Че какво ви дава право да ги жените? То не е ваша работа. Хората нямат право да женят никого, нищо повече. Тия двама може да се женят, но вие да ги жените – оставете тази работа. Защо има толкова развалени бракове? Защото хората ги женят. Българите казват: „Или се млад жени, или се млад калугери.“ Другояче, дяволът ще те ожени.
Сега искам да ме разберете. Не съм против вашето мнение. Вие искате да извършите Волята [Божия], но по вашему. Ето къде е глупавото. Един постил 40 дена и като отпостил, наял се хубаво и умрял. Че постил, е хубаво, но че ял, не е хубаво. 40 деня като постиш, не трябва да ядеш, но ще вземеш едно зрънце грозде, ще го нарежеш на четири части, вземеш едната част в устата си, после втората, третата. Той се наял изведнъж и умрял. Казва: защо да умре? Защо постил? Умира, защото постил. Ако не беше постил, щеше да бъде жив.
Сега навсякъде слушам, всички говорят, бащата иска да има добри синове – добро е желанието. Майката иска да има добри дъщери, учителят иска да има добри ученици, господарят иска да има добри слуги, мъжът иска да има добра жена, жената иска да има добър мъж – отлични желания са тия. Най-първо господарят трябва да се научи как да се обхожда със своите слуги. Най-първо бащата трябва да се научи как да ражда добри синове. Майката трябва да се научи как да ражда добри дъщери. Не само да бъдеш грънчар, но добри грънци да знаеш да правиш. Ако за грънците си добър грънчар, колко повече за човека. Ако не си майстор грънчар, не се занимавай, защото ще фалираш съвсем.
Сега имаш една вяра. Защо ти е една вяра, която не може да ти помага? Защо ти е една религия, която не може да ти помага? Защо ти е една къща, която тече, мухъл има, навсякъде молци има, мишки има, какво ли няма вътре – защо ти е такава къща?
Христос дава един подтик какво може да вършите. Христос казва на учениците си: „Всяко нещо, което вържете на Земята, ще бъде вързано на Небето.“ Но не казва с какво да се върже. Да се върже, но с какво да се върже? Ако един човек вържеш с въже, мислиш ли, че е вързан? Едно куче като вържеш с въже, го прегризва. Някой може да умре вързан. Даже с вериги да свържеш някой човек, сега лесно се отървават от веригите, има такива лампички, че като ги тури, стопяват се халките. Няма нeщо, с което може да вържат човека. Какво подразбираме ние да го вържем? В света има само едно солидно връзване. Всички други връзвания са залъгалки и губене на време. Ако свържеш един човек с вълна, изплетена от нишките на Любовта, не се къса. Ако имаш една овца, която те обича и ти я обичаш, израсне вълна на гърба ѝ, че с тази вълна изплетеш едно въже, когото вържеш с него, той е вързан вече, когото развържеш, е развързан.
Сега за думите „връзване“ и „развързване“ нямаме еднакви понятия, за „отвори“ и „затвори“ нямаме еднакви понятия. Казваме: връзвам – много добре, ами като го развържеш, отношението е същото. Една врата, като я отвориш, ще излезеш и после ще я затвориш. Като я отвориш втори път, пак ще я затвориш. Този, когото развържеш, втори път ще го вържеш. Той ако рече малко да шава, пак ще го вържеш. Като се подчини на закона, пак го отвържеш. Хората не схващат така – мислят, като се развърже веднъж, не се връзва. Временно е, веднъж ако вървиш по закона на тия нишки, връзване и развързване ще има. Ако не може да се развържеш, ще мязаш на голям петел, който се уплел в кълчища. Гледа се, кълве, кълве, уплел си краката, махмузи има, кукурига, но и то не го освобождава. Кокошките гледат наоколо, но и те не може да го освободят. Казва: „Голямо чудо е туй.“ Най-после иде разумният господар, та го освободи от кълчищата.
Кълчищата в нас са необработени постъпки, мисли и желания, които ни спъват в живота на всяка една стъпка. Да кажем, че има някой с тояга ви бие. Къде е вината: в тоягата ли е вината или в онзи, който ви бие? Знаеш защо ви бил.
В света има две въжета, които се правят: едното – направено от вълната на Любовта и едно въже, което е изплетено от безлюбието. Ония, лошите хора, Господ ги е свързал с тия въжета на безлюбието. Искаш да се покажеш много милостив. Развържеш го. Той ви намери с тоягата, наложи ви. Срещнах един ден eдного, казва:„Защо да ме бие?“ Хубаво, защо да те бие? Ти не позволяваш. Ами ти да биеш жена си позволяваш ли? Казва: „Тя трябва да позволи.“ Не съм срещал, дето баща да е бил сина си, че синът да не го бил. Ако бащата мисли, че с биене възпитава сина си, той е на крива посока. Ако го бие, има един бой на Любовта, той е съвсем друг. Онзи пее, как бие. Поетът, който едно време се е учил да бие хората, разбрал, че сега бие книгата – пише. Написаните редове са боят. Хората, като четат неговия бой, хора стават. Куплетите са въжета, някой път 4 куплета, някой път 6, 7, доста дълги въжета. На туй въже отгоре какво трябва да се прави?
Сега често казвате: Христос как пострадал. Аз съм виждал проповедници, като проповядват, сълзи им текат за Христа. Виждал съм религиозни хора, набиват човека хубаво по Моисеевия закон. Проповядва Христа, а поддържа Моисеевия закон.
Какво е допринесъл боят в света? Единственото нещо, което боят направил, е че натрошил много камъни за градеж, че много прах се е образувал, че могат да се направят керемиди. Виж, туй не може да се откаже. Но боят досега не е дал живот никому. В Стария завет има един пример – пророк Елисей след като умрял, след време в неговия гроб турили друг умрял и като го турили върху пророка, мъртвият оживял. Пророкът казва: „Не го искам тук, да си върви!“ и да се освободи от него, оживил го. Казва: „Да си вървиш, при мене да не седиш да ме безпокоиш!“ Превеждате го като факт, че като сложили умрелия на костите и той оживял. От зор пророкът казва: „Господи, освободи ме от този. Едва се освободих от хората, и този дойде при мене.“
Сега ще ви наведа друг анекдот, ама няма да се докачите. Един имал много умна жена, пък сприхава, много пъргава била и по-силна от мъжа си, че му давала урок като учител – натупвала го. Той се молел да му прости, тя го биела. Той се моли за прошка. Един ден [тя] не знае какво да прави, казва: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца.“ Дотегнало ѝ да го бие, ще се хвърли в кладенеца да се освободи от него. Казва ѝ: „Не прави това, ще търпя още. Как да те изгубя?“ Един ден се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал. По едно време гледа, един дявол бяга от кладенеца. Дяволът, който е черен, побелял и хукнал да бяга. „Що бягаш?“ – казва му. – „Една жена, както виждаш, за половин час ми побеля главата, морализира ме, не се търпи. Избягах.“ Мъжът, който бил толкова бит, поумнял. Казва: „Понеже жена ми изплаши дявола.“ Иде му на ум, като иде при някой болен човек, казва: „Жена ми иде!“ и всичките дяволи бягат, оздравява човекът. Могъл да лекува всичките болести, понеже всичките болести от дявола се образуват, всичките избягват и човекът става здрав.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим. Като се научим как да живеем, ще се върнем пак в рая“.
Нито мъжът е виновен, нито жената е виновна. Под думата „виновен“ разбираме „прощава им се“. Бог пита Адама: „Да не би да си ял?“, не го пита: „Яде ли?“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода?“ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде?“ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
Който прави прегрешението на Адама, ще оре земята, малко ще му дава. Последствие е това. Който прави прегрешението на Ева, [Бог му] казва: „Ще раждаш деца и ще ти умират.“ Който върши прегрешението на дявола, главата му ще бъде смазана. Никой не може да се освободи от три последствия в живота: ако носиш постъпките на Адама, ще ореш, ако носиш постъпките на Ева, ще раждаш, ако носиш постъпките на змията, главата ти ще бъде смазана.
Сега време е, когато всички религиозни хора трябва да мислят тогава как е Господ създал света. Време е, когато хората трябва да знаят защо Господ създаде света и своето предназначение. Ние сме създадени, за да работим по закона на волята Божия, да служим на Бога от Любов. Вън от живота нямаме никакъв смисъл. То е само промяна, понеже никакъв резултат няма. Самото Евангелие поддържа, че само човекът на Любовта може да стане наследник. Само човекът на Любовта може да се роди от Бога. Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ За да се роди от Бога, той трябва да е роден от Любовта. Ако не си роден от Бога и не си роден да жертвуваш всичко, то значи, че си роден по плът. Роденото по плът, плът е, а роденото по Дух, Дух е. Под „роден“ разбираме човек, който е роден по Любов.
Сега съвременните хора имате спор за религиозни въпроси. Има спорове религиозни. „Ти в какво вярваш? Какво е твоето вярване за Христа?“ Има хиляди вярвания за Христа. Казва: „Какво мислиш за Христа?“ Казвам: Остави този въпрос. Христос казва тъй: „Никой не познава Отца, тъкмо един Син, и никой не познава Сина, тъкмо един Отец.“ Ние съзнаваме, че Бог е Любов, имаме възможности да се учим. Бог като ни изпитва, съзнаваме, че Той ни е създал, за да се учим.
Три неща има [за] Бог [, които човек трябва да] съзнава едновременно: първо, че ние имаме привилегията на Неговата Любов, имаме привилегията на Неговата Мъдрост и имаме привилегията на Неговата Истина. Значи, привилегията от Любовта Му е животът, който ще получим. Привилегията от Мъдростта е знанието, което ще получим. Привилегията от Истината е свободата, която ще добием. Защото ако не добием живот, ако не добием знание и ако не добием свобода, какво вършим в живота? В Божествения свят такива работи няма. То е един свят съвършен. Всички същества, които са там, са съвършени, живеят във вечна Любов, във вечната Мъдрост и във вечната Истина. За хора не може да се говори в Божествения свят.
Та казвам: Ние, религиозните хора, с какво ще се препоръчаме пред Бога, кажете ми? С какво ще се препоръча една мома пред един момък? Или с какво може да се препоръча един момък пред една мома? С какво може да се препоръча една майка пред дъщеря си и пред сина си? С какво ще се препоръча бащата пред своите синове и дъщери?
Единственото нещо, с което можем да се препоръчаме, е Любовта. Момъкът казва: „Обичам ви!“, готов е да се жертвува заради нея. С туй се препоръчва. Че другите работи са съществени: може да е красива, може да е силна, може да е богата, всичко може да има, но единственото нещо, с което се препоръчва, е Любовта. С какво ще се препоръчаме пред Бога? Ако младата мома може да се препоръча, защо ние, духовните хора, да се не препоръчаме с Любов?
Често ние казваме, че ние сме свободни. Но трябва да знаем какво нещо е свобода. Ние, съвременните хора, се самозаблуждаваме. Не сме свободни. Ние сме толкоз свободни, колкото е свободен един народ, който е хвърлен. Един аероплан из въздуха ходи, но друг го кара. Един кон е свободен, но друг го кара, има някой да го кара.
Свободен човек е, който не можеш да го ограничиш. Някой казва: „Ти си свободен.“ Казваш: „Не съм свободен.“ Свободен ли е наемателят? Изпъжда го хазяинът или повишава му наема, той се тревожи. Някое писмо си изгубил, тревожиш се. На свободния писмата не се губят. Свободният човек има своите неща. Той не се нуждае от нищо, всичко има. Той е свободен да помага на всичките хора. Всеки човек, който е готов да помага на всичките хора, той е свободен. Онзи, който чака да му помагат, той не е свободен. Не че е лошо. Но защо ще се самоизмамваме – не сме още свободни. Сега по този начин като ви говоря, вие казвате: „Ние какво ще правим?“ Защо трябва да се самоизмамваме, че сме свободни?
Не трябва да се лъжем, не трябва да бъдем като онзи българин – не че искам да правя упрек, но ето къде е заблуждението. Един българин се хвалил в селото, че знае турски. В селото никога не идвали турци. Той казвал: „Аз зная турски език, само да дойде турчин.“ Дохожда в селото един аянин, нещо като българския началник или съдия. Дошъл кадията в селото. Казват: „Да кажем на този българин.“ Повикали българина. Той му говорил, говорил. Най-после го питали селяните какво казва. – „Иска един съдран сак, не зная защо му е.“ Приел го кадията, говорил му пак и българинът казва: „Откъде му дошло на ум, иска една коза, сляпа с едното око.“ Кадията казва: „Този българин е много умен.“ Тълкува турчинът. Доста патил този българин, иска да покаже: „Вие този сак може ли да поправите, на тази коза вие окото може ли да излекувате?“ Кадията му говорил на турски и му казва: „Работа на Господа е това, ние не сме дошли да поставяме очи и човешките съдрани работи да поправяме. Ние не искаме сакове.“ Най-после кадията се докачил, ушил на Стояна две плесници, казва: „Бива, бива, ама такава шега не бива.“ Питат го селяните защо го бие, казва: „Наддумах го, не може да ми отговори.“
Ударил му две плесници – едната за козата, другата за сака. Говорил е турчинът, но той нищо не е разбрал, каквото му е говорил. Турчинът ето какво говорил на българина: „Стояне, идем отдалече. Да се заколи едно агне, да се опече. Да се направи една хубава баница, после да има джибренка. От агнето да се направи хубава супа, с ориз да се направи.“ Нему на ум не му иде какво му разправя кадията.
Ние, съвременните хора, разбираме живота като този българин (наричам го С.): мислим, че се нуждаем от сак, да хващаме риби, или от някоя сляпа коза, понеже по-евтино се продава. Казва: „И с едно око може.“ Не. Поляризиране има на очите. Очите менят се постоянно. Ако вие сте наблюдавали очите денем, едното е положително, другото е отрицателно. Сутрин действува дясното око, вечер – лявото. На другия ден сменят се, едното е положително, другото става отрицателно. Има смяна на очите, почиват си. Имаме също две уши, с едното възприемаме, с другото предаваме. И мозъкът, и той е двоен. Дробовете, и те са двойни. Сърцето има две камери. Не можеш да се избавиш от силния принцип и мекия.
Христос казва: „Онзи, който връзва“ – той е силният принцип. Силният човек на Земята и на Небето е силен. Слабият на Земята и в Небето е слаб. „Каквото развържете на Земята, ще бъде развързано горе.“ Щом отворите вратата на Земята, и в Небето ще бъде отворена, щом затворите вратата на Земята, и горе ще бъде затворена. „В Небето“ в дадения случай значи: то е в твоята мисъл – това е Небето. Земята в дадения случай е сърцето. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако не е сърцето да изпраща кръв на човешкия мозък, престава всяка деятелност. Постоянно сърцето изпраща кръв в мозъка, храни го. Мислим, че сърцето е независимо, няма нищо общо с нашите чувства. Мислим, че умът е независим, няма нищо общо с нашия мозък, няма нищо общо с човешката мисъл.
Има Любов – тя е единственото нещо, което можем да пазим в себе си в едно здравословно състояние. Аз говоря за Любовта. Любовта на Земята е здравословно състояние. Без Любов, то е анормално състояние на Земята. Любовта е едно здравословно състояние, при което човек може да живее.
Сега трябва да отличаваме. Земната Любов има известни качества. В земната Любов има особена правилна обмяна. Каквото дадеш, толкоз и ще вземеш. Не мислете, че само трябва да вземате. Ако очакваш само да те обичат хората, след време ще те намразят. Всеки човек, който ти направи услуга, ти трябва да му се отплатиш. Във всичките хора има туй желание. Всеки човек, като му се направи услуга, иска да се отплати. Ако приемеш каквато и да е услуга, и ти ще му се отплатиш. Четеш една хубава книга – като прочетеш тази книга по закона на земната Любов, ще благодариш на този човек, който я писал. Ама ти мислиш, че си взел книгата с пари. Туй, което написал, което напечатал, с пари не се купува. Синът трябва да благодари на майка си, че го е родила. Да благодари на баща си, колко енергия е изхарчил баща му. Един слуга трябва да благодари на господаря си и господарят трябва да благодари на слугата си за това, което той свършил заради него. Отношенията са взаимни. Казва слугата: „Аз му слугувах.“ Но и ние трябва да слугуваме – когато слугуваме на другите, слугуваме на Господа, Който живее в тях. Слугата слугува на Господа, Който живее в господаря. Господарят трябва да уважава слугата си, понеже Бог живее в неговия слуга. Господарят и слугата, те са само имена. Много пъти слугата седи много по-горе от господаря в знание, в благодарност, в постъпки.
Сега, по някой път ние се самозаблуждаваме, мислим, че може да направим сами много нещо. Човек на Земята не може нищо да свърши. Казва: „Мене не ми трябва никакъв Господ.“ Как никакъв Господ не ти трябва? „Мене не ми трябва никаква жена.“ Как никаква жена не ти трябва? „Мене не ми трябват никакви деца.“ А, не! Значи тебе ти трябваше една майка да те роди. Щом те роди, вече нищо друго не ти трябва. Ще се намериш в една задънена улица. Ще дойде време, когато нито една жена няма да иска да те роди, тогава? Ще дойде време, когато нито един баща няма да иска да те роди. Ще искаш слива да станеш – няма да искат да те посеят. Като те посеят, трън ще станеш. [Според] моите схващания, тия тръне са изгонени души, които са станали трънища. Аз им зная престъпленията, защо са станали трънища. Зная защо са станали черешите череши, сливите, ябълките – цялата история зная. Много хубава история е. Онези, красивите цветя, красивите плодове, те са форми, които са се жертвували по Любов в света и Бог ги благославя. Те имат много по-голямо бъдеще, отколкото някои хора, които са на Земята.
Ще кажете: „Това е заблуждение.“ Хубаво, всичките тия теории, които имат хората, верни ли са? Кой е ходил да проверява какво има в Небето? Някои казват преди 2000 години какво е казал Господ. Аз се интересувам какво днес казва Господ, не преди 2000 години, но сега какви са Неговите закони. Аз не се интересувам какви са били плодовете преди 5–6 000 години, но сега какви са плодовете, които Бог ги е създал. Аз не се интересувам от големите мамонти, които оставиха своите кости, но аз се интересувам от сегашния живот, интересувам се от сегашните риби, много повече се интересувам от сегашните дървета. Всички трябва да ни интересува сегашният живот. Мене ме интересува сегашният въздух, мене ме интересува сегашното Слънце, което изгрява, интересуват ме звездите, интересуват ме сегашните жени.
Под думата „красив“ човек аз разбирам един чист човек, защото само чистотата носи красота. Без чистота красота няма. Под думата „красив“ човек аз разбирам чист човек. Под думата „чист“ човек аз разбирам разумен човек, добър човек и силен човек. За мене чистият човек е разумен човек. Всяко нещо, което го прави, [го прави] без оглед на каквото и да е користолюбие. Какво се ползуваме ние, ако изопачаваме? Казва: „Той иска да заблуждава хората.“ Какво се ползувам, ако заблудя хората? Ако заблуждавам хората, ще се намеря само в задънена улица. Ние мислим, че в заблудата може да спечелим повече. Има един свят, дето няма заблуждение. Слепите хора може да ги заблудим. Заблуждаваме слепия, че свещите горят – не вижда човекът. Човек, който гледа, никога не можеш да го заблудиш. Той вижда, казва: „Не гори тази свещ.“
Да ви приведа пример – има неща, които не могат да се заблудят. В древността имало един шах на Индия, който бил много щастлив, искат да му направят дреха, без да е пипана от човешка ръка. Всичките мъдреци, които били около него, казали, че не може да се направи такава дреха. Явява се един, който казва: „Аз ще ти изтъка такава дреха, дайте ми средства.“ Направил стан, започнал видимо да снове, но преждата не се виждала, започнал да тъче, но платът не се виждал. Праща шахът министрите си да видят дрехата. Те виждат как хвърля совалките, но не виждат плата. Казват на царя: „Много хубаво е насновано, много хубаво се тъче.“ Онзи тъче 20–30 деня. Всички казват, че платът е много хубав. Явява се един със своите ножици, който ушива дрехата, след като я скроява. Облича царят дрехата и всички казват: „Много хубава е дрехата на царя.“ Като минава едно дете, извиква: „Царят е гол!“
Сега разбирайте. Искам да ме разберете добре. Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива. Ако вие повишите трептенията на човешкото тяло, ако вие повишите температурата на тялото на 100 000 [градуса], човекът ще светне. Тялото няма да бъде такова. Ще имате много красив човек, ще има много хубава, красива дреха около себе си.
Та казвам: Ние, духовните хора, не трябва да се самоизлъгваме. Седиш, казваш: „Не съм толкова лош, добър съм.“ Аз, ако искам да видя дали съм добър или не, ще направя следния опит: Ще посадя една ябълка, или круша, или слива. Ако тази слива ражда много хубави плодове, няма нито един червей, всичките плодове са чисти, листата остават неопарени, аз съм добър човек. Но ако някои от сливите са наядени, ако листата са опарени, аз зная, че още ми липсва нещо. За мене ако искам да правя опит, може да правя.
Често ме викат някъде да лекувам някого. Казвам: Аз може да ви помогна, ако имате вяра, и то донякъде. Ако има поне един човек, когото обичате, може да ми помогне, ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна. Казвам: За да помогна, някой път аз искам един човек с трезвен ум, умът да не е раздвоен и сърцето да не е раздвоено и волята да не е раздвоена. Аз мога да му помогна. Щом умът е раздвоен и сърцето е раздвоено, не мога да помогна. Пък някой път някои хора трябва да си заминат за другия свят – освободят се от затвора. Има хора, които са родени и в затвор живеят. Дошло му времето да го пуснат от затвора. 20 години живял там, пускат го, за да дойде да се роди втори път, свободен да бъде. Какъв е този живот, да бъдеш сляп или глух? Ако искаш да развиваш добродетели, разбирам, но такъв живот не разбирам. Ако не можеш да ядеш сладко своя хляб, ако не можеш сладко да пиеш вода, ако не можеш сладко да възприемаш своята светлина и всичките други блага, какъв е този живот? – „Така Господ е направил.“
Оставете тия лъжливи философии. Бог е създал отличен живот в рая на хората, но те не можаха да издържат на онези условия, които той изисквал. Сега Христос казва: за да влезем в рая, да се отречем от всичкия този живот на Земята. Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка.
Сега не искам да съдя. Аз не съдя нещата, но само ги разглеждам. Показвам един червен цвят защо е червен. Показвам един жълт цвят защо е жълт, един син цвят защо е син. Аз не правя червения, жълтия, синия цветове. Пък един червен цвят е такъв, какъвто е направен от природата – чист цвят.
Цветовете са в три октави, в три степени. В третата октава цветовете показват едно възвишено състояние. Най-хубавите чувства, най-хубавият живот, който човек може да има, то е червеният цвят. Онзи, красивият жълт цвят са най-хубавите мисли, които човек може да има. Синият цвят показва най-хубавата сила, която владее – може да я тури за добро на другите. Синият цвят не сте го виждали. Ако го видите, той е може би сто пъти по-красив, отколкото го виждате на небето. Ще го видите, блика, блика светлина, синкава светлина излиза. Тази светлина като блика, подбужда те да направиш добро. Трепериш да направиш добро и на най-малката мушица, радваш се, че можеш да направиш добро. Ако синият цвят не те стимулира да направиш добро, ако жълтият цвят не те стимулира да мислиш хубаво, да имаш най-хубавите красиви мисли, ако червеният цвят не те стимулира да приемеш най-хубавите трептения в живота, защо ти е този цвят?
Казвам: Всяко нещо, което вържем с Божията Любов, в името Божие без никакво раздвоение, всяко нещо, което вържем с Божията Мъдрост без никакво раздвоение на Земята, всяко нещо, което вържем с Божията Истина, то е вързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Любов на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Мъдрост на Земята, е развързано и на Небето. Всяко нещо, което развържем с Божията Истина на Земята, е развързано и на Небето.
Тъй седи въпросът. Туй е развързване. Старайте се да развързвате чрез Любовта. Най-първо, да се свържете с Любовта значи да влезете в живота. Под думата „свързване“ Христос разбира, като се отвори вратата, да влезеш в живота. И като излезеш, да те развържат, да можеш свободно да излезеш и да те пуснат навън. Казвам: Старайте се в живота да влезете вързани с Любов и излизайте из живота развързани от Любов. Влизайте в живота вързани с Мъдрост и излизайте развързани с Мъдрост. Влизайте в живота вързани с Истина и излизайте из живота развързани с Истината. Връзването е Любов, връзването е Мъдрост, връзването е Истина.
Нас, всичките хора, Бог с три нишки ни е свързал. Засега ни е известна само една нишка – то е Неговата Любов. Другите две нишки са непознати за нас. Казвам: Ако съзнаете нишката на Любовта, вие може да изучавате и другите нишки. Ако имаш връзка с Любовта, само тогава може да живееш. С Мъдростта ако имаш връзка, тогава само може да се учиш. Ако имаш връзка с Истината, само тогава можеш да бъдеш свободен. Без връзки нищо в света не може. А пък да се развържеш, значи да влезеш в живота, да работиш.
Най-първо трябва да се ограничим, да се вържем. Значи всеки един човек, който реши да служи на Бога, той е вързан. Всеки, който излиза да воюва отвън, той е развързан. Сега трябва да влезем в живота, да се ограничим и тогава да излезем да воюваме. Когато ние извадим тия, силните оръжия на Любовта, когато извадим тия, силните оръжия на Божията Мъдрост и на Истината, когато извадим тия оръжия на живота, на знанието и на свободата, когато извадим всичките оръжия на движението, на учението и на работата, Царството Божие ще дойде на Земята.
Желая ви всички да вървите в този път на новите оръжия и да побеждавате.
Искам да ме разберете, не искам да ме разбирате буквално. Сега има едно буквоядство. Сега от невидимия свят Бог е турил в действие следното: Един народ, който не се подчинява на Божията Любов, един народ, който не се подчинява на Божията Мъдрост и на Божията Истина, няма бъдеще. Един народ, който не се подчинява на Божия живот, един народ, който не се подчинява на Божието знание и на Божията свобода, няма бъдеще. Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата, те са хората в света, които имат бъдеще. Те са народите, които ще управляват. Другото всичко е заблуждение.
Тайна молитва
9-а беседа, държана от Учителя, на 29.XI.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.*
- На 22.XI. Учителят не дойде. (Бел. на стенографката)