Работете с Любов
10.05.1920 Понеделник, София
Искам да зная защо искате тази среща.1
Реплика: Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю.
Имате ли да зададете някои въпроси?...
Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, как нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам, учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик няма онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за Живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, е вътре у вас. Но има и неща, които не са вътре във вас.
Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават с етюди и упражнения, а не да отвличат вниманието си с музикални парчета или да дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този Живот. Всеки ученик трябва да си има свои методи.
Сега забелязвам онези от вас, у които Духът започва да говори, да казват: „На мен вече Духът ми говори”. Но знаете ли каква голяма разлика има, когато говори Духът? И на Илия, и на Исаия е говорил Духът, но въпросът е как е говорил. Значи Духът не говори еднакво на всички хора. Някой учител по музика може да преподава на петдесет-сто ученика, но единият от тях едва е научил нотите, вторият е взел два, три, пет урока, а третият – петдесет урока и т.н. Вие не можете да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само Духът да говори у нас, но трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели дават най-добри примери: те правят върху дадено нещо един, два, три несполучливи опити, петнадесет-двадесет години правят все несполучливи опити, докато най-после някой достигне целта си, а друг не я достига. Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Не е учение това, което може да се постигне за един ден. Не че е трудно, но се изисква време. Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има двадесет-тридесет ученици по музика, но поставени при различни условия: на един от тях бащата е богат – купил му добър инструмент, на друг бащата е беден – този ученик няма обуща и има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у по-бедните се развива подобър характер, отколкото у богатите ученици – бедните повече се каляват. Много от вас сте като тези богати ученици и искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът.
В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, подобно на угояването на някои прасета, чиято сланина става все по-дебела, образува се мазнина, която обаче не е мускулна сила. Така и върху земята се наслояват пластове над пластове или в една къща, оставена без почистване, се наслояват пластове прах един върху друг. Това е външно придобиване и забогатяване. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене – всяка частица е съединена и в тази частица участва Животът. Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси”, а в друг случай всяка частица е свързана една с друга, всички са живи.
Следователно вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга – това е наслояване. Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, когато се наслои вашият Живот и се заемете да го опитате, от вас се вдига само прах, а вие мислите, че го познавате. Всички тези частици се отделят, но това не е нещо органично. Това съществува у вас и вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.” Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали – това не е живо нещо. Ако водата премине през вашия прах девет пъти и той остане, без да се отлепи, това е нещо органично, но ако се отлепи, това е несъществено. Аз констатирам закона, който направлява Живота.
Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни. Не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието гневът, омразата, завистта, лъжата и много други неща са неизбежни.
Реплика: Ако тази свещица е запалена в умовете ни, като Вие казвате, то тези неща неизбежни ли са?
Не, когато се запали тази малка свещица в Божествения ум, т.е. когато Господ запали тази ваша свещица, Той ще я тури на свещилника и ще каже: „Така да просветне тази светлина пред хората”. В това е смисълът, така хората ще прославят Господа.
Реплика: От кого зависи да се запали тази свещица – от Бога или от нас?
Запалването идва чрез контакт с Бога. Ами тези огнени пламъци, които се явиха на апостолите, не бяха ли такива свещици. От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има.
Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз ви казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете и да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Плачът има съвсем друг смисъл: когато отидете при някой жесток човек, вие плачете, за да го смекчите – нали сухата почва има нужда от вода. Когато отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи и боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, той няма да се застъпи за вас? Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли.
Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро.
Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни?” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира. Питам ви как преминувате с останалите синове и дъщери? И с тях преминувате. Те ви са като гости, идват и казват “Това, мамо, онова, мамо” и си излизат, а другото дете остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам!”, или пък заявявате: „Аз казах на баща си това да ми купи, онова да ми купи, и той ще ми го купи”. Това е една от спънките, поради която мнозина не успяват. Сега, в този истински Живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи Мир и разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, но вие ще дойдете до практическата страна на Учението, за да направите вашите домове оазиси в пустиня, с плодни дървета, та когато мине някой пътник с натоварени камили, да може да спре в тях.
Реплика: В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога.
Реплика: Как може да се прилага това Учение практически?
За това са нужни три положения: първото положение е, когато служим на хората – тогава сме в положение на слуги; второто положение е, когато служим на себе си – тогава заяква нашият индивидуален живот; третото положение е, когато служим на Бога. Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек, служейки на Бога, може да служи пак на хората, но неговото положение ще бъде друго. Така, именно, ще измените първоначалното си положение – ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие поначало разбирате, а не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете го, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене, трябва Училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа.
Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота. Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза. Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Ще ви обясня как стои това в Природата: онези цветя, които са по-близо до прозореца, ги поливате както и останалите, но те са по-свежи, защото върху тях пада повече светлина. А тези, които са поставени на по-затънтено място, на север, все ще се чумерят. Те са четвъртата дъщеря – никой не се грижи за нея, все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея!” Аз намирам едно малко прозорче, турям я там и тя започва да вирее – светлинка иска тя.
Следователно първо гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото светът може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще пребъдва. Бог е Виделина.
Второто положение в света е това, че всички очакват от другите повече, отколкото могат да им предложат. Забележете, че има друг един закон, според който честотите на трептенията на душите не са едни и същи. Има някои вярващи хора, които при съприкосновение с вас не само че не ви повдигнат, но ви снемат по-долу, на техния уровен – тъй както във физиката сместа от две течности с различни температури приема средната температура на двете. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действат, но когато нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, летят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.
Заемете се сега да прецените това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. Да се освободите от тези ваши утайки подразбира винаги в живота ви да има прииждане на нов Живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара; старата дреха, колкото и да я изпирате или да я кърпите, все си е стара. Нова дреха трябва. Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И Вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но когато станах мъж, напуснах детинските работи.”
В онези от вас, които не могат да разберат, ще се създаде интерес и докъдето са стигнали, оттам ще продължат – кой докъдето е стигнал. Както растението пуска по едно малко заколче, тъй трябва и вие всеки ден да пускате по едно. Не го ли пускате, няма растеж, няма разбиране. Трябва да дойдете до онова състояние, при което поискате ли да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа така живо, че да се спрете преди да го сторите. А вие сега твърдите, че имате присъствието на Господа, но като дойде някой изпит, не го издържате и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това.
При сегашния развой на Живота ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието!” Казвам: много неща са писани там, но вие не ги разбирате. Понякога тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за великденските яйца. В тях е написано каква боя съдържат, какви яйца се боядисват, как се разтваря тя, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се разтвори в толкова вода, след това яйцата така и така ще се поставят и тогава ще имате резултат.” Всичко ще се извърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се премине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от тези за боите.
При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.
Реплика: Тези души ли ни правят спънки?
– Да.
Реплика: Те навярно печелят?
– Да, идват да те оберат.
Реплика: Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях?
Когато дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъкат, да предат, турете ги на работа в кухнята. Те действат само върху ума и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое!” – така ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се подава на всички желания и мисли, които минават през ума и през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания трябва да си вървят като водата и вятъра, а ние ще вземаме от тях само това, което ни е потребно – всичко не е за нас.
Аз ви оставям свободни и искам всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно и да ги прилагате така, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го снемате. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате понякога да ме надлъжете, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често гледам, че много неща, които аз съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците – той ще отиде при най-хубавите плодове. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действа и в света: ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и те са много верни: според богатството на вашия ум и според богатството на вашето сърце ще се определят днес отношенията ви към окръжаващите.
Аз не наричам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо – обичал, пък след десет години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада”.
Реплика: Много пъти съм си мислила, че който се насили, ще вземе Царството Божие.
Реплика: Коя добродетел е най-силна, за да добием големи резултати?
Под израза „насила се взема Царството Божие” се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. Представете си, че излизате сутрин на някой планински връх да посрещате Слънцето; ако всички се пръснете по разни места, без да оставате в една точка, Слънцето ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате на опашка да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Едновременно всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите.
Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София?
Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви.
Реплика: Да ни поизкачите малко на планината.
На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината.
Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не можете да намерите Истината по този начин. Огледалото ще ви покаже, че Слънцето изгрява някъде от дълбоко, т.е. ще ви покаже, че Истината е зад гърба ви.
Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка една от вас трябва индивидуално да преживее.
И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по какъвто и да е начин запали свещицата ни, само я запали!” Ще оставите всичко на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл.
Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне Виделината!”
Учителя поглежда навън: вали ситен дъждец.
Дъждът показва, че ви трябва повече Живот. По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са толкова големи, колкото вие ги преувеличавате. Слагаш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма!” Това е вярно – твоите мъчнотии са точно за теб. Ще се сближите, ще вървите по Пътя на Любовта и ще видите какво може да направи Господ заради вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни.
Реплика: Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармически нещата изчезват.
Да. Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна Вяра? Аз разглеждам положителната Вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави – ще ви махна праха да не ви смущава. В Божествения свят нещата са като при качване на някой трен. Ще спазвате правилата на трена – закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите и ще слезете на определеното място. Няма да се напрягате да мислите какъв е машиниста или да се страхувате, че по пътя локомотивът може да се откъсне от вагоните – това са все предположения. Ще кажете: „Да се молим на Бога да не стане по пътя нещо!” Ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си. Ще вложите Вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате – живата Вяра е потребна!
Да кажем, че имате едно неблагоприятно положение, измъчвате се. Това положение понякога произтича от употребата на някоя мъчносмилаема храна, от която у вас се набират известни утайки. Друг път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи: например обичате и мразите едновременно и тогава в сърдечната област ще почувствате шишове. Казвате: „Имам бодежи!” Как няма да имаш, премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат! Друг път някой може да се нахвърли с мислите си върху вас, с което да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се ограждате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост: дължите му пари, той идва при вас, изплащате му полицата, но забравяте да си я вземете. На другата година идва пак при вас и казва: „Ти мислиш, че си платил? Не, плащай!” Следователно от него трябва да си вземете полицата. Някога, преди двадесет години си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след двадесет години пак идва дяволът и казва: „Плащай!” Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд!” От това у вас настъпва терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои криви. Има неща морални и неморални, има прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши и криви постъпки навън, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само опитностите.
Реплика: Ние ще се освободим, но ако те не ни освобождават?
Ще ви напуснат. В това Училище трябва много да се работи, а понякога хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с Вяра, със Знания. Трябва да богатее човек! Едно време хората са ходили в манастири, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат.
Една задача, която можете да изпълните, е следната: всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности, затова гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Сега всинца имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за погасяване и всинца вие започвате да търсите пари, за да изплатите полиците си. Това са все нови дългове.
Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извърши по една работа, да изучи по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други – по-малко, едни – в едно отношение, други – в друго отношение. На всинца все Духът говори по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва.
Когато говорим за запалена свещица, ние подразбираме друг смисъл. У човек е запалена свещица, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ и издават миризма; после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва – горението в тези лампи е по-силно; най-сетне има и газове, на които им се вкарва допълнително въздух – те изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Следователно умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене.
Гледайте да намерите вашата душа и да се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще почувствате една вътрешна пълнота, а сега чувствате празнота и всеки ден отивате назад. И когато вземате нещо, и когато не вземате, винаги се усещайте пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взема отвътре, а сте извор, който взема отвънка, и всеки ден се изчерпва по малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.”
Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, последният чувства това говорене в ума, сърцето и волята си. То навсякъде прониква, то е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Тогава вие ще почувствате дълбоко в душата си една Радост, която само този знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка – изгубваш я и идваш до обикновеното си състояние; после пак чуеш този гласец и пак се повдигаш. Най-мъчното е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате.
Реплика: Как може да го задържим?
За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията Любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина”? Любовта казва ли ви: „Аз съм Любов”? Ако каже това, тя се ограничава. Това, което е Любов, няма да каже, че е Любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?” Който живее, той чувства, прави добрини – той живее, разбира се.
Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли и не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне и да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости?” Нима вятърът, който вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че нима ти, който си слушал някого и го осъждаш, много право говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се от мисълта, че един е по-умен, а друг е по-глупав. Вие се лъжете, по-умни и по-глупави хора в света няма – в даден момент си умен, а в друг момент си глупав. Ще се стремите вътре в Духовния свят, пред Бога да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за теб, остави го. Този, който прави глупости, трябва да научи нещо, да придобие опитности.
Ето в какво стоят глупостите: да допуснем, че сте облечена с хубава, бяла, копринена рокля; дойде някоя с нечисти ръце и опита каква е роклята, дойде друга – също. Ще кажете: „Ех, че глупаво е това!” Питам ви защо се опетнихте? – „Е, дойде една, дойде друга и ме опетниха.” Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите ви са нечисти. В дадения случай твоята рокля не бива да бъде оцапана. Като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие изпадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан, помежду им започва конкуренция и те не могат да се търпят. Така и вие изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те да си продадат стоките, а като дойде ред и за вас, ще продадете колкото можете, а което остане непродадено, ще го върнете назад. А вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари!” и състезанието започва.
Реплика: Всичко е от това, че не можем да се търпим.
Търпението произтича от Обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон и трябва да бъдете съобразителни в следното: да допуснем, че сте гладували три дни, а аз ви казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.” Вие се нервирате. Тогава ви казвам: „Хайде, иди си!”, а после се оплаквам, че не искате да ме слушате. Аз не влизам в положението ви, че сте гладни, че три дни не сте яли. Човек трябва първо да каже, че е гладен, а след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост. Вие можете да работите навън. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън – вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще попитате: „Да кажа ли това?” И в света има много работници. Вярвайте, че всичко в света върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате – връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора. Затова може да отидете без противене. Тъй че, и като се противите, и като не се противите, пак ще свършите работата си.
Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действат добре, а лошите мисли действат зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите? Ще има кихане. Тези правила са верни, Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.”
Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукаваго? Тъй, както днес е той, нищо не може да стане. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат много утайки, Господ ще го повдигне, ще отстрани водата и ще го направи градини, полета, планини. Така ще стане с морското дъно.
Вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казваш, че си лоша. Да, когато действаш, по воля си лоша.
Реплика: За да намерим душата си, трябва ли еволюция, или това зависи от волята на субекта?
Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
Ако ви дадат везни, с които да мерите течностите и твърдите материали, и ако спазвате правилата при измерването, всичко ще върви напред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са чувствителни, ние ще ви дадем други”; тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да поставите на Божествените везни и по тях да мерите – тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, тя ще ви създаде неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, Той им говори разумно. Има два начина на говорене от Бога: единият е с физически разум, а другият – с разумно Слово.
Ако вие дойдете в съгласие и в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него. Той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосърдни!” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам!” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?” – „Е, Господ да ти помогне!” Не, спри се, помогни на сестра си, кажи й: „Господ и на теб, и на мен ще помогне!”, кажи й: „Ще бъде!” Аз мога да ви направя добро, но често се въздържам по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посети? Ако нивите ви са посети, поискайте, аз съм готов да ви пратя всичко – ще ви пратя дъжд колкото искате.
Знания, знания, днес толкова знания имате! Върху това, което съм казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне една стотна част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбираме.” Да, но не го прилагате. Знайте, че в света има повече живи същества, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви.
Започнете да работите нещо за този Христос, за този Господ, когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам свършете, подразбирам да свършите нещо съзнателно, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа.
Християните имат сила. Ако се съберат четири-пет или десет хиляди души в една мисъл и се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес могат да помогнат на теб, утре – на друга, после – на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посети, пожънати. А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват, защото се е демагнитизирал. Затова се пазете – когато почнете да не виждате в никого добро, вие сте демагнитизирани и малко хора ще ви обичат.
Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата.” Понякога аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде по-много, друг по-малко и след това ще ви нахокам. Неправилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Така трябва да се учите!
Реплика: От какво се явява голямата радост?
От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се е въздържал, въздържал, придохожда голяма Радост. Това състояние се наблюдава у всички хора. Радостта често слиза към физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е Радост на душата.
Ще ви дам един пример, за да видите къде стои лошото: да кажем, че вашият извор е чист, но чашата, с която подавате вода, е нечиста и човекът е недоволен. Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от осем хиляди години насам постоянно се проповядват.
Сега, ще минете с един стадий по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека, тя е една икономия на Природата. Това са два тока: горната устна е положителният полюс, а долната – отрицателният полюс; когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти обаче този закон се изпълнява правилно? Ръкуването е същият закон: и чрез него става вътрешна обмяна на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване.
Разширете си сърцето, гледайте в очите света, благодарете за всичко, стремете се към Чистота! Първото необходимо нещо за вас е вътрешна, душевна Чистота. Да се запазиш в Чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога и с добри хора. Нужни ви са нови опитности, за да се измени настроението ви. Когато минете тази Школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствате вибрациите на техните мисли и желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да го утаявате и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу!”
Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат. Както в Природата всеки отправя погледа си на разни страни, или както на обедна трапеза всеки си избира какво ще яде, така и в размишленията всяка да се вглъби в себе си и да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите – кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се изисква голяма стая, в която да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии.
Стремете се към повече свобода, да нямате ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанете със самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Понякога може да си представите някого като модел и да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои пред вас толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали стоите толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в Живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативни методи, за да развие у вас концентрация: когато намразите някого, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей и вие се концентрирате. Корем ви боли, глава ви боли – това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото и всички хубави желания да се отделят от лошите.
Когато работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит – само наглед може да е дефицит. Религиозните форми, осъждането, морализирането спъват много. Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно.
Понеже се намирате в различни състояния, някой казва: „Неразположен съм.” Ние не разбираме тази философия и когато се сближаваме, не се спогаждаме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път той се намира в състоянието на едно дърво, на което всички листа и цветове са окапали, а вие казвате: „Изменихме мнението си за него.” Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече.
Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!” Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш така? Хората са такива егоисти и мислят, че си направен от желязо, така че и двадесет и пет часа да им работиш, няма да ти кажат: „Стига”. Никой не трябва да упражнява влияние – ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвие. Идва някой и казва: „Тъй трябва да се постъпи”; ами той знае ли как трябва да се постъпи? – Съвременното общество така препоръчвало. Че съвременното общество да не е идеално – и то си има своите недъзи. Най-важното: започнете с Любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея.
Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек съгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе, в Невидимия свят. Не мислете другояче, всички души са дошли тук, на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като й дойде на ум за някоя грешка, душата трябва да си поплаче, за да се освободи от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието – такъв човек е в Пътя на обновлението.
Понякога те зоставят, за да се развиваш. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога кратко, някога с дни, след което се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в някои случаи той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в други случаи отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има Живот в себе си, много лесно се изчиства от тези състояния и ако си оцапа ръката, лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи нечистотията на трите си пръста.
Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте Любовта си към всички – към слаби, към немощни, към деца! Щом станете тъжни, идете някъде при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочетете биографията на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване.
А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование. Когато се родиш, всички се радват. Първата година всички треперят като над цар – каквото заповядваш, всички те слушат, каквото кажеш, всичко ти дават. Но после постепенно те детронират: на третата година ставаш княз, на петата – министър, после – началник, докато най-сетне станеш слуга, пращат те долу и казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете!” Дават ти мотиката и хайде на лозето. В Духовния свят Господ започва по обратен път: най-първо те поставя слуга, а най-накрая – цар. Затова сега на Земята ви шибат. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у вас при баща ти, знаеш ли кой съм аз!”, а след няколко години ти е претрил врата. Казваш, че не обичаш мъжа си – има причини за това. Друг път обичаш някого, защото ти е направил добро; минат няколко дни, това състояние се сменя и ти вече не го обичаш – защо? Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж!” Мъжът пък казва: „Аман от тази карма! Мразя те, двадесет години заради теб лежа в затвор, двадесет години от живота ми отидоха напразно!” Сменя се после картината: идваш в друг живот, поправяш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвора няма да те туря.” Това е един закон, който се върти като колело. Когато станете ясновидци, ще се пренесете в епохата на някогашния си живот в Египет или другаде, ще видите сцени от него, ще разберете каква роля сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах каква съм била!” Затова като станете ясновидци, като се повдигнете, това ваше положение ще ви стане ясно и приятно. Така животът на всички хора може да стане приятен.
Ще се стремим да поправим Живота си тъй, както Бог го е наредил, и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини.
1 Беседата „Работете с Любов” е държана по желание на сестрите преди отпътуване на Учителя от София за провинцията.
Беседи пред Сестрите 10.05.1920 Понеделник, София
Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3