ЗАКХЕЙ
„Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом, защото и той е син Авраамов.“
От Лука 19: 9
Евреем: гл. 1
По съдържание този стих е един от обикновените. Не трябва да презираме цветята, защото и те имат своето благоухание. Важни са думите: „Днес стана спасението на този дом.“ Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза – да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т.е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота, и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората, той си казал: „И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза: „Помилвай ме, Господи“, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник.“ Христос казал на Закхей: „Ти днес стана причина на твоето спасение.“ Коя е била причината за неговото спасение? Макар и богат, той бил нисък на ръст, т.е. в телесно отношение не бил някаква представителна личност. Но в него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пътя и се качва на нея. Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: „Слез долу, днес ще бъда в твоя дом.“ У този човек имаше не само желание да се качи нависоко, но в него имаше и дух на справедливост и той каза: „Давам половината си богатство на сиромасите и ако съм обидил някого в нещо с клевета, ще отдам четверократно.“ Тогаз каза Христос: „Днес стана спасението на този дом.“ И вие трябва да се качите на едно високо дърво във вашата душа – трябва да се качите в най-високото положение. Докато ходите заедно с хората, докато споделяте техните възгледи и действате като тях, вие никога не може да намерите Царството Божие. Когато казвам, че не можете да го намерите, има си причини за това. Царството Божие представлява един възвишен живот с други закони. То не е за простосмъртни, то е място за безсмъртни хора, за хора, които искат да служат на Господа. Следователно, който иска да мине от живота на смъртта в безсмъртния Живот, той трябва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромасите, а на обидените от него да се отплати четверократно. Само тогава човек ще мине от смърт към Живот. Докато не се индивидуализира, човек е един молец. Що е индивидуализиране? То е състояние на жертване. Който иска да се издигне в един по-възвишен живот, трябва да намери начини за това. Начините, с които хората си служат на Земята, стават само за нея, но не стават за Небето, защото това, което е полезно за Земята, не е полезно и за Небето. Това, което е полезно за червея, не е полезно и за дървото, защото когато червеят влезе в него, то изсъхва. Това, което е полезно за нашия личен живот, не е полезно и за обществения живот. Човек не трябва да бъде нито червей, нито молец, нито паразит. Сега, забележете, че Закхей беше нисък човек. Когато човек иска да влезе в Царството Божие, колкото е по-малък, толкова е по-добре. Когато Христос казва, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, нежели богат да наследи Царството Божие, това е много вярно. За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи. Когато една мома се жени, тя не тръгва със старите си дрехи, със съдраните си обуща, а хвърля всичко и се облича с чисто нова премяна. Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. Онези от вас, които са стари, не трябва да се докачват. Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно. Бъдещето е на младите, защото те са с идеали. Закхей беше такъв млад човек. Макар и да беше богат, той се качи горе на черницата. Ако вие бяхте на мястото на Закхея, щяхте да започнете да обсъждате какво ще кажат хората, щяхте да си мислите, че заемате такова и такова положение и няма да успеете. Закхей не искаше да знае какво ще кажат хората. И когато Христос мина, видя го на черницата и му каза: „Слез долу, ти си човекът, който в бъдеще ще даде пример. Слез, в бъдещите векове хората от твоята постъпка ще се учат на урок, макар и да си един митар.“ За да оправдае това, Закхей каза: „Половината от имането си давам на сиромасите и за обидите ще се отплатя четверократно.“ Питам вас, които ме слушате, колцина сте готови да дадете половина от имането си на сиромаси и за обидите да платите четверократно? Мнозина искате много евтино да влезете в Царството Божие. Който казва, че евтино се влиза в Царството Божие, той не казва Истината. Човек трябва да бъде млад и в него трябва да има дух на себеотричане, на себепожертване, да бъде честен, да изпълнява думата си, да не се отрича от това, което веднъж е казал. Ако днес хората изпълняваха честно своята дума, деветдесет на сто от съвременните злини биха изчезнали. Трябва честно да се постъпва, честно да се говори, честно да се продава, да няма двусмисленост в нещата! А ние какво вършим? Щом направим погрешка, търсим начин да се извиним. Не, признай и кажи тъй: „Направих това така.“ Правото си е право, кривото си е криво. Всичко това има и по-дълбок смисъл. Малкият човек Закхей не беше снажен, но беше благороден по ум и по душа. И казва Христос: „В този дом настана днес спасение.“ Един древен гръцки цар, който много мразел престъпленията, издал заповед, според която на всеки, заварен в блудство, да му се извадят и двете очи. За нещастие уловили в блудство царския син и го довели при баща му. Царят казал: „Ще извадите едното око на мен и едното на сина ми“... Това е човек, който държи на думата си. Който върши престъпления, трябва да ги плати. Същото направи и Закхей: той даде половината от имането си, което е едното око. За съвременните хора богатството е техният живот и да им вземеш богатството, означава да им вземеш живота. Днес парите правят хората – който е богат, той е и хубав, и добър. Често момите казват за някой момък: „Глупав да е, но да е богат“; така казва и момъкът за момата: „Глупава да е, но да е богата.“ А после се питат защо не върви животът им, защо имат толкова нещастия. Защото и двамата са богати, но са глупави. Когато се чувствате недоволни от света, това значи, че сте глупави. Вие искате от Бога пари и богатство, но същественото не искате. Проповедникът иска да го слушат много хора, но никой не желае да го слуша един. Човек трябва да е готов като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидите четверократно. Питате как да намерите Христос. Приложете този закон – качете се на черницата. Много пъти съм наблюдавал как покрай овчар, който пасе голямо стадо, минават всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори ¢. Това показва, че тя му е любима овца. И той ¢ дава едно любимо име, например някой път ¢ вика Маро и тя му отговаря. Това показва, че от всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарят си я познава. По същия закон и ние трябва да се индивидуализираме. Трябва да се простим с всички свои стари навици и стари привички. Това е целта на съвременната култура. Всяка наука има за цел да преустрои човешкия ум. Науката работи в ума, а религията работи в сърцето – те са два метода за изправяне на човешката душа, за подготовка към пътя на възвишения Живот. Защото гордостта се явява от ума, а злото – от сърцето. Понякога мислите, че може да оправите света, или ви е мъчно, че хората не ви зачитат. Гордостта се явява, когато човек започва да се индивидуализира. Сега, препоръчвам ви да държите един пост от пет-шест дни, за да опитате колко е вашата сила. Обикновено минат ли два-три дни от поста, повече не издържате. Христос опита Своя живот – Той пости четиридесет дни, за да узнае Своята душа. Ако не можете да гладувате, значи нямате Сила и не може да намерите Христа. Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият, и са станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникът също от сутрин до вечер само разпореждания дава какво и как да се приготви за ядене; и колко слуги са наказвани с бой само за това, че не са приготвили яденето хубаво и навреме – дохожда първосвещеникът и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалът, към който хората се стремят. Не ме разбирайте погрешно, не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота. Сега например дават по четвърт килограм хляб на човек (едно време това не ставаше, но днес и с толкова се минава). Онзи ден срещнах един господин, на когото дали от фурната всичко три четвърти килограм хляб. Той се чудеше как ще задоволи цялото си семейство, след като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше: „Какви времена дойдоха!“ Казвам: трябва да се качиш на черницата. И днес Христос минава през света, около Него всички се тълпят. Това е едно брожение и Христос иска да види колко души ще бъдат горе на черницата. Този образ трябва да се разбира вътрешно. Докато душите ви не минат през онзи голям път на себеотрицание, вие не може да влезете в Царството Божие. То е място за силни хора. Казано е: „Който победи“ – да победиш, значи да дадеш. Злото в света произлиза от това, че ние искаме само за себе си. Бог ни е изпратил не да завладяваме нещата, не да завладяваме природните сили, защото всичко принадлежи Нему. Да завладяваш, значи да управляваш разумно. Ще дойде един ден, когато собствеността, която имате, ще ви се вземе. Къде ще бъдат вашите тела след двадесет-тридесет години? Ще дойдат, ще ви изпъдят и ще ви кажат: „Излезте си!“ Защо? Ако бяхте се качили на черницата, Христос щеше да ви каже: „Днес стана спасението на този дом“ – Закхей няма да бъде изпъден от никого. Онзи, който изпъжда хората от света, не е Господ. Когато Бог изпрати човека на Земята, даде му слуги да му служат, но човек ги разврати и днес те го изпъждат. Микробите са тези, които го развалят и го изпъждат. И право казват хората, че както човек изяжда другите, така и те го изяждат. Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият. Често пъти само една мисъл е в състояние да убие човека; една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. Знаете ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цял пожар в света. И затова, когато станем господари, трябва да се пазим от злото, да се пазим от тези фалшиви монети, които развалят света. Това са паразити, които храним в себе си. Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе (казват, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майките си). Ако такива лоши мисли и желания действат като живи във вашата душа, те ще ви проядат и вие ще умрете. Тогава цялото изкуство на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва. Спасението става само тогава, когато Христос влезе в този дом. Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание. И така, не може да стане спасение в света, без да влезе Христос. Както болният не може да оздравее, ако в къщата му не влиза светлина, така, ако не влезе Христос във вашия ум, няма спасение. Спасението е прерогатив само на Бога. За да се спасиш, трябва да разбираш, трябва да владееш тези Сили. Може да кажеш, че имаш стремеж, че знаеш – опитай се да видиш колко знаеш. Един френски офицер искал да се противопостави на един закон, но преди това отишъл при един приятел и му казал: „Бий ме, колкото искаш!“ Когато му ударили две яки тояги, той казал: „Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа в това, което съм намислил“... Ако не можете да победите една лоша мисъл или желание, как ще можете да победите света? Ако не можете да владеете своя език, няма да владеете и света. Някой казва: „Дъщеря ми е станала много лоша“ – тя не е станала лоша сега, аз зная, че беше такава още преди да се роди и ти трябваше да знаеш каква ще бъде тя. Това, което виждаме сега, е вътре в нас, не е външно. Ще попита някой защо Господ позволява тези велики изпитания. Той е един Велик учител и ни изпитва. Той употребява тоягата и казва: „Прострете го този син на земята, ударете му двадесет и пет тояги!“ И ако този син стане и прегърне баща си, значи познава законите. Господ казва: „Всичките ви желания, мисли и действия, всичките ви стари дрипи не ги искам, това не е бит пазар.“ Тази работа не става нито с молитви, нито с четения. Много чудни са хората! Дохожда при мен един господин и ми казва: „Моля ти се, повлияй да спечеля на лотария петдесет хиляди лева, от които двадесет и пет хиляди ще дам на църквата и за благотворителни дела.“ Не, Царството Божие не е лотария. Трябва рязко и ясно да се определи защо Христос отделя козите от овцете. Христос сега отделя хората един от други, тъй както в химията едно съединение се разлага и един елемент се отделя от друг. Вие трябва да вземете или положението на Закхей, който е човекът на бъдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бъдещето. Закхей е колективно същество – хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг, това е Закхей. Аз съм посещавал църквите (макар че ме обвиняват, че не ходя на църква), зная всички хора и всички свещеници, тъй както зная себе си. Ще уподобя съвременните религиозни хора на онзи цар, който преди да тръгне на едно дълго пътешествие, повикал десетте си министри и разделил царството си на десет части, за да ги управляват всеки от тях, докато се върне. Когато се завърнал, царят се преоблякъл като беден просяк, отишъл при първия си министър и му казал: – Беден съм, няма ли какво да ми дадете? – Жено, дай му скъсаните ми панталони, та да се отърва от тях – казал министърът. – Благодаря – отговорил просякът. – Ще благодариш, разбира се – отвърнал министърът, – те за теб са добри. После царят отива при втория министър: – Синко, нямаш ли някоя дрешка да ми дадеш? – Жено, дай му съдраната дреха! Отива при третия министър – и там му дават скъсана риза. При четвъртия министър му дават скъсана шапка, при петия – скъсани обуща, и т.н. Всички му дали по нещо. Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. „Какви ли подаръци ни носи царят?“ – помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царят започва да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория – палтото, на третия – шапката, на четвъртия – ризата, и т.н. Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща. Сега ще кажете: „Слава Богу, ние не сме от тях.“ Не зная, има един стих, който казва: „И мислите им ходят след тях...“ Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всички овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: „Какво голямо нещастие ни сполетя и двама – на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и мляко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си вземам понякога по една овца.“ Овчарят рекъл: „Защо плачеш, нищо, че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели.“ А вълкът казал: „Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи...“ Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие – да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета: този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му казва: „Не бой се, аз всякога ще ти давам от овцата, когато я заколя, само ти не кради!“ И Христос влезе в дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христос влезе във вашата душа, Той ще ви повдигне. Ако Христос влезе и каже: „Днес ще бъде спасението на този дом“, вие ще станете знатни за всички Ангели, за всички хора. За тогавашните хора Закхей не стори нещо необикновено, но за нас той е един идеал – той направи една благородна постъпка. Аз бих желал и у вас да се яви този стремеж и бих желал Христос да ви намери на тази черница. Някои питат какво ще правят, когато умрат. Гледайте да ви намери Христос на черницата и да ви каже: „Ела, Закхей, днес стана спасението на твоя дом.“ И когато дойде Христос, не трябва да се криете, но трябва да кажете: „Давам половината си богатство на сиромасите и ще се стремя да поправя всички свои погрешки.“ Колко години трябва да се чака, за да станат хората благородни? Ако имате смелостта на Закхея, можете да станете благородни за един ден, т.е. в един живот. Ако нямате тази смелост, ще минат много дни, много животи, но все пак ще трябва да се качите на черницата, т.е. на Божественото дърво. Змията се качи на едно дърво и излъга Ева, а Закхей се качи на Дървото на Живота и Христос го повика. Сега и вие трябва да се качите на Дървото на Живота. Кое е това дърво? То е съзнателният Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото. Старото е една ненужна и отровна храна за нас. С какво сте пълни сега? Ако ви разчепкам, ще намеря във вашите килери и гостилници завист, омраза, гняв, песимизъм, маловерие, неблагоразумие. Ще кажете, че това е обидно. Аз бих желал да надникнете и в моите килери, за да видите какво има там. Всеки човек трябва да отвори своята душа, за да види светът какво има там, тъй както Природата всяка пролет отваря своята душа. Всеки трябва да отвори душата си, да отвори извора си и да покаже какво има. Сега, казват за някоя мома: „Не я мириши, защото носът ще ти окапе“; или за някой момък казват: „Като го помиришеш, носът ще ти окапе.“ Вчера срещнах в Борисовата градина един млад момък и една млада мома, които се разговаряха, но и там те бяха нещастни – момъкът стоеше отляво на момата и тя му каза: „Изменил си се, не си както по-рано.“ Ако те отсега са се изменили, какво остава за по-нататък, когато се оженят? Христовото учение не е такава наука. В тази наука и мъжът, и жената трябва много добре да се познават. Ако познавате мъжа си, само тогава ще намерите любовта му. Не се ли познавате, не се женете. Не познаваш ли мъжа си, не се жени; не познаваш ли жена си, не се жени; не познаваш ли детето си, не се жени. Ако искаш да се жениш, качи се на черницата. И когато се жениш, гледай да намериш момъка или момата на черницата и те да кажат: „Половината си богатство давам на теб и четверократно ще ти се отплатя, ако съм те обидил.“ Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите. Иска ли някой да е съдия, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; иска ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата. Тогава Христос ще каже: „Слез долу, днес ще бъда в твоя дом.“ В този случай деветдесет на сто от вашия избор ще бъде правилен. Мислете за Дървото, за което ви говоря – то е великолепно, то е Дърво на Спасение и всеки, който се качи на него, ще се спаси. Човек трябва отвисоко да разглежда какви са Божиите закони, какви последствия ще имат постъпките ни не само засега, но и след хиляди години, какво последствие ще имат моите думи в бъдеще. Затова ще продължавам да ви говоря. Не искам нито един от вас да ме упрекне, че не съм ви казвал какво трябва да правите. Когато ви срещна един ден, където и да е, ще ви кажа: „Аз ви говорих всичко, което трябваше да направите.“ Било като грешен или добър, аз пак ще ви срещна. Но не искам тогава да приличате на онзи американец, за когото ще ви разкажа. През 1895 г. в Америка се явил един виден човек от американски произход, на име Шлятер. Обхванат от Божествен дух, той тайно минавал за пратеник Христов и успешно лекувал много хора. Един ден той тръгнал за Сан Франциско и се срещнал по пътя с един болен просяк. Шлятер имал в себе си само десет долара, но половината от тях дал на просяка. Преминали заедно през една река, отседнали в хотела на един град, а през нощта просякът откраднал парите и гащите на американеца и избягал. Събужда се оня и вижда, че дрехите му ги няма. Но след един месец Шлятер пак се срещнал с просяка, който пак бил болен... Колко пъти и вие сте задигали парите и гащите на Христа и после Той ви е намирал пак бедни, болни и страдащи. Трябва да се оставите от стария навик да крадете, от стария навик на користолюбие – той е причина за нещастията. Когато Христос дойде и раздели с вас парите Си, не Му задигайте гащите. Да ограбиш един беден човек, значи да му вземеш гащите; да продадеш къщата на бедната вдовица, значи да ¢ вземеш гащите. Виждам мнозина, които продават гащите на Христа – това е старата култура. Новата култура иска друго нещо: не само че не трябва да вземаме гащите на Христа, но трябва и десет нови да Му дадем. Христос може да се яви у вас като ваше дете, като брат, като сестра, като приятел или неприятел, а вие Го очаквате да дойде от Небето. Щом ви намери като просяк, Той ще ви каже: „Е, приятелю, пак ли си болен?“; ако ви намери като царски министър, ще ви каже: „Ето вашите подаръци.“ Казвам: идва Христос. Някои твърдят, че не му е времето. Не зная дали му е времето, но когато цветята цъфтят и ухаят, време му е. За това, че Христос е дошъл в света, няма и съмнение, но дали ще Го видите, е друг въпрос. Казвайки света, аз разбирам вашия свят. Когато Христос дойде с Ангелите, които са носители на добри мисли и идеи, тогава ще имаме нова култура, ще имаме благото, което очакваме. Мнозина очакват Христос да дойде отвън, но Той няма да дойде по този начин. Може да ме наречете еретик, това е ваша работа. Когато Христос дойде като син на един дърводелец, не Го признаха, а днес Му кадят тамян. След две хиляди години намират, че е велик, а след четири хиляди години ще бъде още по-велик. И когато срещнете този Христос, трябва да бъдете на черницата. Нека Закхей оживее у вас, нека всеки да бъде Закхей – дребен по тяло, но велик по сърце и ум. Колко е приятно да срещнете човек с просветен ум и с благородно сърце, какво мощно влияние има той! Какво благословение е, когато съществува хармония в този свят и когато има спасение в такъв дом! Тук е Христос. Дървото, за което ви говоря, е толкова голямо, че всички може да се качите на него. Всички можете да цъфнете като цвета на това дърво и тогава ще ви посетят Божествени пчели, ще завържете, ще станете плодове и тогава Христос ще каже: „Тук ли си, Зак-хей?“ – „Тук съм, Господи.“ – „Ела, днес ще стане спасението на този дом.“ Сега вие какво намирате в този плод? Намирате семенца и правите каквото искате с тях – най-често ги давате на кокошките, хвърляте ги, не ги цените. Но когато дойде Христос, Той ще тури това богатство в една кутийка и тогава ще почувствате неговия вътрешен и дълбок смисъл. Сега, аз се старая да ви говоря половинчато, защото ако направя мисълта си ясна, ще ослепе-ете – както Павел ослепя и не можа да види Христа, и трябваше да мине много време, за да паднат люспите от очите му. Вие казвате: „Г-н Дънов говори, но работата не е точно така“ – имате право, люспи имате на очите си. Някои казват: „Щом си излезем оттук, пак ще си бъдем каквито сме си.“ Опитвайте, аз не искам нищо да приемате, без да сте го проверили, без да сте приложили думите ми на опит. Това, което проповядвам, е едно учение на Божествените закони, учение на Ангелите, на светиите, на благородните хора – опитайте го. Вие не можете да дадете богатството си някому, докато у вас не се роди тази Любов, тази мисъл. Момата не си дава сърцето, докато не се роди у нея любов. Старите хора често казват: „Вие се оженете, пък любовта после ще се появи“ – това е лъжливо учение. Докато не любите, не се женете; докато не обичате една мисъл, едно желание и едно действие, не го извършвайте. Нека всеки подтик в Живота ви да е подтик на Любов и тогава вие ще бъдете в Божествения път, и това, което извършите, ще се благослови. Не искам безусловно да приемете моето учение като истина – проверете го и после го приемете. Приемете това, което е Божествено, а което не е Божествено, не го приемайте. Моите думи са опаковани – хвърлете опаковките и вникнете в съдържанието им. Днес, когато слушате, вие не сте сами, с вас са вашите близки от Небето – Ангелите. Те всички ви гледат и следят как ще приложите тази задача – те си казват: „Чакай да видя аз дали моят познат ще се качи на черницата.“ Защото, ако не се качите на черницата, не можете да намерите Христа. Той ще мине и ще замине, ще отиде при други хора, които Го приемат, и ще им даде името да се наричат Синове Божии. Тази черница е във вашата душа. Всички ваши прадеди ще ви следят и ще гледат дали ще излезете от калпака. Ще кажете, че това се отнася само до мъжете – в това учение няма мъже и жени, за мен има само души. Казват за някого: „Той е проповедник, свещеник, офицер и т.н.“ – не трябва да се мамим от нашето звание; днес може да си майка, а утре може да си друго нещо. Всеки трябва да е Закхей и да каже: „Господи, аз давам половината си имане на сиромасите.“ Само когато постъпвате така, ще настане Мир. Аз познавам хората – за новото учение те имат и нови имена, но всяко име трябва да има и съдържание. Ние трябва да бъдем богати в мисли и в чувства. Когато излезете оттук, всички ще трябва да се замислите и да започнете да гледате на този свят като на училище. И трябва да мислите, че това училище е само за вас, не е за другите, защото, ако вие станете Закхей, в света ще появи един по-добър работник и положението ще се подобри. У евреите се намери само един Закхей. Когато Господ посети Авраама, преди да унищожи Содом и Гомор, той го запита: „Ако намериш десет като Закхея, ще изгориш ли тези градове?“ Господ обаче не намери и толкова, поради което градовете пострадаха. Закхей беше само един. Добре би било в България да има повече от един Закхей. Ако отидете във Франция, Англия, Германия и другаде, колко Закхеи ще намерите? Днес Христос гледа колко Закхеи има по света. Днес се разиграва една велика драма, драма на страдания и сълзи. Защото, ако у евреите имаше десет Закхеи, нямаше да ги сполетят тези нещастия. Евреите – това са всички сегашни народи. Хората, които знаят само да се бият и да се трепят, са братята ви, които се наричат културни – това са все християнски народи. Христос не одобрява постъпката на евреите и намира, че всички са виновни. Той ще дойде да тури ред на Земята и да наложи Божествения закон. И тогава ще познаете може ли Той да наложи този Мир, или не. Христос си запазва още две неща, с които ще наложи Мира в света, ако хората сами не разрешат този въпрос: ако не настане Мир, ще дойде много голям глад, какъвто никога не е бил по Европа, и ще настане голямо земетресение, което ще разтърси цял свят. Тогава ще дойде Христос, ще изтрие сълзите на дъщери, на майки, на бащи, на сестри и ще каже: „Какво правите вие, стари евреи?“ Тогава ще замлъкнат оръдията, ще престане това бучене и хората ще заживеят тъй, както Христос иска. Но казвам: всеки от нас трябва да бъде един Закхей. И когато казвам тези думи, това е решението на Небето. Земята и Небето ще преминат, но това, което е казал Господ, няма да премине. Доброто в света ще възтържествува, Закхей на Бялата раса ще дойде да се качи на черницата и Христос ще каже: „Ще дойде спасението на този дом.“ Аз бих желал всички свещеници да заговорят на този език и тогава ще видят народите дали Господ работи, или не. Господ се е събудил, Той дава още една година време на Съглашението и на Централните сили7, за да се реши този въпрос. До 1921 година той ще се реши окончателно. Това е новият Дух. Всички Ангели идват да въздействат и светът ще усети това, което никой не е усещал. Въпросът е в какво състояние ще намерят нас? Един ден ние ще напуснем тази Земя и с какво ще посрещнем Христа? Аз ви оставям с мисълта да бъдете истински братя и сестри, да се обичате, да знаете, че имате един Баща, един Брат, който ви обича. Имате един Закхей и трябва да го последвате. Мъже, жени, деца, братя, сестри – всички трябва да го последвате. Това е Новото учение – учение на възраждане, с което се внася Радост и веселие в страдащата душа. Да, на това Дърво бих желал България да има повече от един Закхей. Това, което ви казвам, идете и го разкажете – разкажете го на себе си! Иде Христос за вас – иде, иде и ще дойде, ще чуете гласа Му. На едни, като Закхея, Той ще каже: „Ела с Мен“, а другите ще остави. Тези, при които Христос ще дойде, са отгоре, а тези, които ще остави, са отдолу. През тези, които са отдолу, Той ще мине и ще ги остави, тъй както изворни води минават през някоя местност и отминават. Днес да бъде спасението на вашия дом! 26 ноември 1916 г., София