Работна среда на електронния архив
РАБОТА НА ПРИРОДАТА
„Бог царува на небето. Бог царува в живота Да бжде благословено името Му". Размишление. Какво разбирате под думитй „Бог да бжде идеал в живота ви" ? Бог може ли да бжде идеал ? От обективно гледище, какво разбирате под думата „идеал"? Отговорете на въпроса от гледището на живата природа, а не от това, какво хората мислят. Идеал е гръцка дума. Идеал и идея е едно и сжщо нйщо. Идеитй произлизат от идеала. Идеята става идеал, когато се оформява. Идеята е форма на нйщо, тя сама по себе си не е нйщо живо. Нйкой казва: Аз имам нЯкаква идея. — Каква идея имаш? — Да стана учен чов-йк. — Какво от това, че ще станеш учен човйк? Нима свйтът не е пълен с учени хора ? Каква е задачата на ученитй хора ? Да изучават, как се е създала земята ? Нйкой учени казват, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голймина, която днес виждаме. Питам: тия учени присжтствували ли сж при създаването на земята ? Това, което тй казват за създаването на земята, сж научни предположения само. Тй могат да бждат в-йрни, а могат и да не сж в"йрни~ Досега не се е явила нито една научна теория, нито в официалната наука, нито в окултизма, която да обяснява точно, как е създадена и образувана земята. Мойсей, който бил запознат с египетската мждрост, пише в Битието: „В начало Бог създаде небето и земяга". Знаете ли, какво означава думата „създаде" ? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ ? Човйкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървйло паралелно съ развитието на чов-йка. Ако земяга не представяше история на човйшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята". Небето подразбира висшето начало въ чов-йка. Земята — низшето начало въ човйка. Човйкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мйста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душигй, има единъ кржгъ обши- ренъ, но твърдъ. Този кржгъ има 12 врати. Когато нйкоя душа трйбва да атйзе на земята, духовет-й, които я носятъ, обикалятъ земята три пжти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тй врати. Вейка врата оп- редйля пжтя, по който чов-йкъ ще върви, като сгтйзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине чов-йкъ. Отъ
223'
голЯмо значение за човйка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Яко по погрйш- ка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нЯкаква животинска форма. Яко некой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цйлъ животъ той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бжде на щрекъ, да не дойде отнйкж- де нЯкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човекъ требва да бжде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния пжть, ц-кпъ жизотъ ще плаща погрешната си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човйкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бйше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница.
Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понй- кога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трйбва да постави за основа на бжцещето знание. Вземете, напримйръ, въпроса за вй- рата. Казано е за учениците Христови, че сж се обърнали къмъ Христа съ думите: „Придай ни вера". Това показва, чете не сж знаели, какво въ сжщность представя верата. Верата не е нещо механическо, което се да
224'
ва ; вйрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вйрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вйрата, като синаповото зърно, расте въ човйка. Изпитанията, мжчнотиитй и страданията въ живота на човйка сж необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вйра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вйрата на човйка. Велики- тй, светитй хора сж имали силна вйра и положителни знания, вследствие на което сж могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнигй адепти, какво н-йщо е Господъ, но вмйсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излйзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срйдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нйщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя.
Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човйшкото тйло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срйдата остава твърдата материя — човйкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човйшкото тйло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човйка, на човйшкото гйло съ керемидата е трудна за разбиране. По- лесно е на чов-йка да изяде една круша и
225'
да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нйкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я накара да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нйщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цйло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитй, тайнитй на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вжтрешнитй закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитй по цЯлия свйтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитй на природата и да владйятъ нейнитй сили.
Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тй искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нйкой индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цйлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, вейки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и раз- витъ чрезъ закона на вйрата, т. е. чрезъ по- следователнитй процеси на растене, завързване и узрйване. Всички Божествени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Вейки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло-
15
226'
вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримкръ, метода, до който съвременните учени сж дошли при изкуственото излуп- ване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Н-йма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излу- пени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, ча въ тия яйца липсва нйщо сжщесгве- но — животъ липсва.
Казвамъ: природата не търпи бързигй процеси. Въ бързигй процеси всйкога ставатъ погр-йшки. Често младитй бързатъ да изжи- вйятъ всичко. ТЯ казватъ: Да изживкемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае чов-йкъ всичко да опита още въ младинитЯ си, това значи преждевременно да остар-йе. Чов-йкъ тр-йбва да остави н-йкои н-йща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нЯщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-гол-ймъ интересъ и любознателность има чов-йкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има чов-йкъ, толкова по-голйма е възмо- жностьта за продължаване на неговия животъ. Идеигй въ човйка сж яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ чов-йкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тйхъ. Ще кажате: Лми ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили?
227'
Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е требвало да придобиете много нещо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати ?
Казвате, че всичко чрезъ Него стана. — Лко, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека вейки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана", се отнася до висшето въ човека, което дава потикъ, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ста- ватъ, но конечните, временните не ста- ватъ чрезъ Него. Въ конечните работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророците изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророците, но не всичко, което те говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намерилъ въ големи противоречия, единъ отъ еврейските пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пжтя ми като мечка?" На друго место сжщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга ?" Пророкътъ искалъ да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ
228'
точно мисъльта си, вследствие на което е вне- сълъ известно заблуждение въ умоветй на хората. Ето защо, когато нйкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човйкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитй за изправяне на по- грйшкигй, на престъпленията, се намиратъ въ ржцетй на човйка. Когато нивата на зе- медйлеца не даде своитй плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пжтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човйшки умъ.
Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нйкой съжалява, че влйзълъ въ духовния пжть, това показва, че той ималъ нй- каква користолюбива мисъль, да спечели много нйщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитй, нито професоритй заставатъ на сила ученицитй си да следватъ училище или университетъ. — Яма не сме придобили много. - Това зависи отъ самитй васъ. Има причини, заради които не- видимиятъ свйтъ не ви дава онйзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нйща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитй неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бжде онзи, който, за нищо и никакво, се гнйви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама ан
229'
гличани се обидятъ взаимно, гЬ не търсятъ нито сждъ, нито защита отъ некого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ ржка, сбо- гуватъ се и си заминаватъ. Какъ постжпватъ окултнитЯ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нйкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трЯбва да се изключи отъ Школата. Едно требва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не требва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човекъ ще бжде полезенъ и на себе си, и на другите. Законътъ е такъвъ. Не може човекъ да прави опити съ другите, ако не е правилъ съ себе си. Некой пропо- ведвалъ на единъ свой приятель, че требва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да пропо- ведва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сжщата работа. Ето защо, човекъ требва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се при- добиватъ.
Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сж готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сж готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение ? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на
230'
кладата и да изгорятъ за своитй убеждения ? Обаче, трйбва да знаете, че хората, които истински служатъ на новото учение, не изга- рятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримйръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бйха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорйха. Пророкъ Данаилъ бйше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тй не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора б-йха тй. Сжщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато вейки ще се постави на такъвъ из- питъ, да се провйри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нйща, той има вйра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолйе.
Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тйхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието : „Изучавайте духоветй" ! Значи, човйкъ трйбва да изучава своитй мисли и чувства, да ги различава, да знае тйхния про- изходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитй мисли и чувства, чов-йкъ ще дойде до положение да разбира мислитй и чувствата и на другитй хсра, и по този начинъ да се пази и отъ чуждигй влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срйщате н-йкой чов-йкъ, въодушевилъ се отъ нйщо,.
231'
иска да направи нЯкакво добро. На другия день го сртйщате, иска да направи нйкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото.
Сега, за да се предпазва отъ лошигй влияния, чов-йкъ тр-йбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лйга, човйкъ трйбва да се огради добре: кжщата си, леглото си, гйлото си, както и всички удове на организъма си. Т ова сж правили хората и отъ най-старигй. времена, било съ молитви, било съ п"йсни. Днесъ вие си лйгате и казвате формулата: „Н-йма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь". Яко любовьта е въ човйка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ н-ймамъ намерение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситй. Напротивъ, азъ искамъ да ви на- мйстя на релсигй. За тази цель, вие тр-йбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сж вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сжщества ще ви бждатъ въ услуга. И най-лошъ човйкъ да сте, гй ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мжче- ния и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на вейки човйкъ. Трйбва да бждетр см-йли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пжтя си, не се безпокойте. Ще се качите на н-йкое дърво и ще
се спасите отъ нея. — Ами, ако нЪма дърво? — Ще се качите на нЬкой голймъ камъкъ.— Ако и камъкъ нЪма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрЯлъ. Обаче, това сж. все методи за страхливците. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстжпи настрана, понеже е срещнала човекъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нЯ- що, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиозните правятъ. Това е преживяване. Следователно, човйкъ не требва да бжде ре- лигиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъ- ленъ съ вжтрешни преживявания.
И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь требва да бжде непреривна и неизменна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сжщества. Любовьта къмъ хората може да се мени, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човешкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човешката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сжща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промени ставатъ съ малките поточета и реки, такива
233'
промйни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мйни. Вследствие на кривитЯ и прибързани заключения на хората се съз- даватъ и противоречията въ тйхния животъ. Нйма човйкъ въ свйта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнйви, сърди или обижда, чов-йкъ трйбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда.
Казвамъ: стари и млади, всички тр-йбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човйкъ ще бжде смйлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по ка- къвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всйко време и мйсто. Не може да се помага на чов-йкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ чов-йкъ, невидимиятъ свйтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, чов-йкъ не може да се л-йкува. Яко дървото е посадено на м-йсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полйе. Яко не е посйто на мйсто, това дърво ще изсъхне. То трйбва да се премйсти нйкжде, дето всички ще го виждатъ. Хри- стосъ казва: „Вейка пржчка, която не дава
234'
плодъ, отрЯзва се и въ огъня се хвърля". Това не значи, че вие сте такива пржчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всЯки трЯбва да си зададе въпроса, какво той е на- правилъ за Господа ? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человЯци- тЯ, за да видятъ славата Божия". Това се изисква отъ човЯка.
НЯкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но сиъртьта не разрешава въ- проситЯ. Другъ пъкъ иска да живЯе. — И желанието за животъ не разрешава въпро- ситЯ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да жи- вЯе, той иска да придобие нЯщо. Има смисълъ да умре човЯкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нЯщо, тази смърть не е на мЯстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човЯкаь да се лиши отъ живота си, но той трЯбва да дойде до сжщественитЯ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нЯща човЯкъ не е опиталъ и разбралъ, а трЯбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца ? Животътъ подразбира ползуване на човЯка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвЯтъ на цвЯтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ не-
235'
говитй мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвйтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролйть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвйтя. Който опита соковетй на тия цвйтя, той трйбва да благодари за тйхъ. Презъ есеньта тази градина е пълна съ сладки, зрйли плодове. Т-й не сж за пеперудата. Тя трйбва ра махне хо- бота си, да се приближи до човйка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кжса единъ следъ другъ плодоветй, ще се разговаря съ тйхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Пари- тй не могатъ да бждатъ връзка. Знанието не може да бжде връзка. Тй сж само условия. Само вЯчната Божия Любовь може да бжде връзка между душитй. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитй. Само Той знае, кога една душа трйбва да влйзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветй взаимно да проявятъ енергиитй си. Така трйбва да се групиратъ душитЯ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитй качества. Въ Божествения свйтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския — по хиляда; въ човйшкия свйтъ — по сто души. Затова е казано : „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ- И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде". Едно трйбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате вси
236'
чко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиите блага пресъхва.
Като ученици, вие трЯбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите." Христосъ, единъ отъ Великите Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята". Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ ? Доколкото вЯрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работите ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работите ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работите на човека, и като лега, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всеки день има по една малка придобивка.
Казвате: Животътъ е непостояненъ, вре- мененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава сь спокойствие. Като легашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичките ти работи сж въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работите си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работите си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грешни
237'
хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Няколко хиляди години трйбваше хорала да рабо- тятъ на земята, за да дойде Христосъ между тйхъ Не се слиза лесно на земята.
И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие трйбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трйбва да бждете по смйли, по-решителни отъ ученицигй на миналитй епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трйбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влйзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бжде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситй. Знанието, разбирането на нйщата изключва всйкаква критика. Истинскиять му- зикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-чънкитй тонове. Добрата пйвица различава тоноветй, правилни ли сж, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учени ятъ различава нйщата въ най-малкитй имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нйкаква критика ? Човйкъ не трйбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва
Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като
238'
млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дЯдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитЯ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вЯрватъ въ Господа. ТЯ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вЯрвахме, но остарЯхме. Въ Господа вЯрвахме, но очитЯ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ ?
Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултати- тЯ. Яко дадете добри съвети на тия стари хора, тЯ ще ви бждатъ благодарни презъ цЯлия си животъ.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
43. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.