Работна среда на електронния архив
ОСНОВНИ МИСЛИ
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благо- словено името Му!" Размишление. Чете се темата : „Най-лесниятъ въпросъ". Питамъ: кой е най-лесниятъ въпросъ? Най-лесниятъ въпросъ, който болниятъ може да зададе, е кой, какъ и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесниятъ въпросъ за ученика?— Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесниятъ въпросъ за гладния? — Въпросътъ за хлЪба. — Кой е най-лесниятъ въпросъ за бедния? — Въпросътъ за парите. Значи, лесните въпроси сж отъ различни категории. Ученикътъ лесно може да запита, ще свърши ли училището успешно, но той самъ не може да си отговори. Обикновено единъ запитва, другъ отговаря. Запитването и отговорътъ сж две различни неща. Който запитва, той не е длъженъ да отговаря. Освенъ това, ако нЪ- кой зададе въпросъ, това не значи, че веднага требва да му се отговори. Тъй щото, както въпросите биватъ различни, така и отговорите могатъ да бждатъ различни. За следния пжть пишете върху темата : „Категории на лесните въпроси". Както виждате, мжчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарните
109
работи объркватъ човека. Затова, именно, човекъ требва да започне съ разбиране на елементарните неща. Ето, вижте въ музиката, напримеръ: можете ли да разместите тоновете безъ ущърбъ на хармонията? Можете ли въ некоя гама да вземете тона с1о вместо тона ге ? Не може. Значи, сжществува единъ великъ законъ, който регулира всички неща. Ако единъ тонъ въ некое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които сж свързани съ него, се изменятъ. За да не се изменятъ, и те требва да се пови- шатъ съ толкова, съ колкото се е повишилъ първиятъ тонъ. Сжщиятъ законъ се отнася и до обществата. Когато хората въ едно общество сж наредени по известна гама, щомъ стане промена съ основния тонъ на тази гама, изменятъ се и всички останали тонове. Такъвъ е законътъ на хармонията. Некой казва, че не се интересува отъ този законъ. Да каже некой, че не се интересува отъ този законъ, това е равносилно тонътъ ск>, напримеръ, да каже, че не се интересува отъ другите тонове. Тонътъ с1о не може да не се интересува отъ останалите, защото най-малката промена съ него нарушава целата хармония. Важностьта на некой тонове се определя отъ други, отъ които те се намиратъ въ зависи- мость. Съ единъ тонъ музика не става. Въ този случай българите казватъ: „Съ единъ камъкъ кжща не става". Съ една мисъль човекъ ученъ не става. Съ едно добро желание човекъ добъръ не става. Следователно, когато говоримъ за основни мисли или
110
желания, разбираме основните тонове, отъ които започватъ промените на всички останали тонове.
Сега, като говоря за хармония въ музиката, имамъ предъ видъ сжщия законъ и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. Въ първо време майката възпитава дегето си, но дохожда моментъ въ неговия животъ, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва презъ такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния животъ. Следъ тази фаза идатъ другите страни на духовния животъ. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човекъ, това е велика наука. Въ първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после го започва само да се облагородява. Яко майката и бащата сж внесли въ детето си елеменчъ на благородство, неговата работа е по-лека. То пакъ ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-големи резултати. Обаче, ако родителите не сж внесли въ детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя съ мжчнотиите на живота. Това не требва да ви обезсърд- чава. На каквито мжчнотии да се натъквате, съ усилие на волята си, съ разумна работа ще можете да ги преодолеете. Когато благородството отсжтствува отъ характера на човека, това показва, че неговите деди и прадеди не сж работили въ това направле
• 111
ние, и днесъ на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството въ себе си. Когато математиката не се подава на никого, причината затова е сжщата: неговите деди и прадеди сж работили съ всичко друго, но не и съ математика ; всички центрове, всички способности сж развили въ. себе си, но този центъръ специално не сж развили. Когато музикалното чувство въ никого не е добре развито, това показва, че редъ поколения преди него не сж работили въ областьта на музиката. Всека способность, всеко чувство, които човекъ има въ себе си, говорятъ за една предварителна работа Нищо не се цава на готово. Всичко се придобива съ работа, съ трудъ, съ усилие на волята.
Чувството любовь къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата къмъ Бога. Когато се говори за любовь къмъ хората, това подразбира пакъ първото чувство на човека — любовь къмъ Бога. Има случаи, когато при първа среща съ човека, вие го обиквате, безъ да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва следъ дълга дружба съ некой човекъ, вие го обиквате. И въ първия, и въ втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по- устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато въ ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие къмъ него, нито въ сърцето ви некакво лошо чувство. Това значи идейна любовь. Такава е лю-
112
бовьта на Бога къмъ насъ. Каквото да правиме, Богъ никога не е допусналъ една лоша мисъль, или едно лошо чувство по отношение на насъ. Такава требва да бжде и вашата любовь. Яко не спазите този све- щенъ законъ на Любовьта, страданията неизбежно ще ви следватъ. Човекъ може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. Яко рече да се самоосжжда, това не разрешава въпросите. — Яма азъ съмъ грешенъ човекъ. — Този човекъ не знае, че грехътъ може да не е неговъ. Много сж причините за греховните състояния на хората. Запримеръ, некой лега вечерь разположенъ, доволенъ, като че е на седмото небе, но сутриньта става убитъ духомъ, изгубилъ всекакво разположение, чувствува, като че въ ада е сле- зълъ. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото беше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия животъ се завъртело тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попадналъ въ единъ дисхармониченъ животъ. Той требва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: некой лега вечерь съ тежко, мрачно разположение, а става добре разположенъ, доволенъ, щастливъ. Това сж промени въ състоянията, които се отразяватъ и върху съзнанието на човека.
Всички се стремятъ къмъ благодатьта — къмъ състоянията на благодатьта, които, оба
113
че, иматъ две противоположни посоки. Напримеръ, благодать е за човека да му се из- тъкнатъ погрешкитЪ, съ цель да се поправи; благодать е за човека да му се каже нещо хубаво, да се изрази известно разположение къмъ него. Нима учительтъ не може да каже погрешкигЬ на своя ученикъ? Лко не каже погрешкиттЬ му, той го излага на голяма опас- ность. Учительтъ ще каже на ученика си приятелски, че тонътъ, съ който си служи, не е в-Ьренъ, че мислите и постжпките му не сж прави. Ученикътъ требва да знае, че отъ учителя си, който го обича, може да получи най-добъръ съветъ. Любовьта никога не оскърбява. Любовьта рани никога не отваря. Мнозина казватъ, че любовьта отваряла рани» Това не е верно. Онази сила, която отваря рани, не е любовьта. Споредъ мене, по мека рж~ ка отъ ржката на любовьта не сжществува. Който се оплаква отъ ржката на любовьта, той нема нищо благородно въ себе си, той не е разбралъ живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щомъ искате да разберете този въпросъ, ще повикате всички хора, съ които- сте свързани, и заедно съ техъ ще разрешите въпроса. Самъ никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено отъ стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души требва да се събератъ на едно место и заедно да ре- шатъ въпроса, требва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ въ природата, който определя отношенията
8
114
между хората, и споредъ него, човекъ самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човекъ требва да живее за себе си, т. е. за Божественото въ себе си, това подразбира, че той требва да е миналъ вече фазата на самовъзпитанието и да е дошълъ до положение, на жертвата. Отъ това, доколко човекъ е стигналъ въ самовъзпитанието, зави- сятъ и неговите прояви като истински човекъ.
Когато познава законите и силите, които работятъ въ разумната природа, човекъ може да се справи съ всички мжчнотии въ живота. Ето, сега, напримеръ, минава кола по улицата, дрънка, дига шумъ, пречи на вниманието ви. Какъ мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларьтъ знае ли, че ви смущава? Коларьтъ нищо не знае, но задъ него седятъ сжщества отъ низка култура, съ низъкъ моралъ, които специално устройватъ тази работа. Те иматъ за цель да внесатъ смутъ въ душите ви, да пречатъ на вашата работа. Въ случая, колата е изкушение за васъ. Обаче, вие требва да знаете, че изкушенията ви не се създаватъ сега. Те сж предвидени отъ черната ложа отъ преди неколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датиратъ отъ вчера, оть днесъ. Не, голе- мо изкуство, голЬма дипломация се крие въ начина, по който изкушенията ви се даватъ. Те сж замислени отдалечъ, съ известенъ планъ, та като се натъквате на техъ, да изглеждатъ тъй естествени, като че сж въ реда на нещата. Това, което днесъ вършите, е замислено отдавна, а днесъ само се реализира. И
115
затова, когато казваме, че некой неща сж неизбежни, това значи, че те сж замислени преди хиляди години. Какъ иде спрете водата отъ планинския връхъ? Слънцето силно грее, снеговете се топятъ, и водата неизбежно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъвъ моралъ не може да й се чете, че тя н"Ьма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва : Лзъ не искамъ да зная, че вие сте се разположили тукъ, и требва да мина покрай васъ. Моятъ пжть е оттукъ, даденъ ми е на- клонъ и направление, което по никой начинъ не мога да изменя. По-рано бехъ тиха, спокойна вода, сед-Ьхъ на едно место, но днесъ искамъ да атЪза долу.
Вие требва да знаете, че нищо въ живота не е случайно. Това, че салонътъ ни е по- ставенъ на улицата, дето се вдига голЪмъ шумъ, е отдавна предвидено. Сжщо гака отдавна е предвидено нещо по-добро, и по-хубаво, което въ бждеще ще ви се даде. Прозорците на този салонъ сж обърнати на северъ — къмъ истината. Отгоре има единъ тавански прозо- рецъ, който показва, че имате врата и къмъ Божествения свЪтъ. На западъ и на югъ нЪма никакви прозорци. Югъ е свързанъ съ доброто, но и съ гжстата материя. Който обича юга, той е мързеливъ човекъ; той обича широкия животъ, съ удобства. Който обича запада, той върши работите си вечерь. Той взима, но не дава; говори, безъ да мисли много. Като каже нещо, следъ това вижда, че е сбъркалъ и казва: Не требваше да казвамъ това не
116
що. Той самъ си пакости. Тръгне на пжть и току вижъ, спъналъ се, падналъ н-Ькжде. Защо ? Не вижда чов^кътъ, вечерь пжтува. Велика наука е да познава човекъ силите на своя организъмъ и да се справя съ техъ. Въ това отношение, окултната наука иде да улесни човечеството въ неговия пжть. Астрологията, напримЪръ, показва гамата, въ която човекъ се движи, както и нейниятъ осно- венъ тонъ. Това значи : астрологията изучава планетите, които влияятъ върху човека Казано е въ Писанието, че Богъ създалъ слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощьта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалите планети указватъ влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тези хора иматъ особени прояви. Такива хора се наричатъ лунатици. Въображението въ техъ е силно развито, вследствие на което те преувеличаватъ нещата. Турците обичатъ да преувеличаватъ. Те казватъ, че султанътъ ималъ на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша некой българинъ, той ги пита : Де ще се събере този народъ? Орехи да сж, земята не би могла да ги побере. Хора, хоито се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сж жизнерадостни, весели, не отпа- датъ духомъ. Животътъ въ техъ тече като изворъ. Те сж щедри, обичатъ музиката, поезията, изкуството. Луната е матката на идеите, те въ нея зачеватъ и се развиватъ, докато единъ день се родятъ. Луната се е създала въ четвъртия день, когато на земята е
117
сжществувала вече известна култура. Лко слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде. И преди техъ е сжществува лъ животътъ, и преди тЪхъ е жив^лъ чов-&къ, но при много трудни условия. Докато човекъ не се е нуждаелъ отъ слънце и отъ луна, те не съществували. Въ който моментъ, обаче, човекъ е почувствувалъ нужда отъ слънцето и отъ луната, Богъ ги е създалъ да бждатъ въ негова помощь. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Богъ веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. Въ бждеще слънцето нема да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пъкъ самъ Богъ ще бжде Слънцето на живота.
Следователно, човекъ требва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко въ света предстои на промена. Тъй както виждаме днесъ света, той не е абсолютенъ, не е неиз- мененъ. Божествениятъ Духъ постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбе- женъ законъ.
И тъй, вие требва да изучавате планетите и техните влияния върху човека. Това требва да става отъ любовь. Човекъ требва да обича слънцето, луната и звездите, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечерь, когато спятъ. Затова те затварятъ прозорците, пу- щатъ пердетата и така се запазватъ отъ нея. Луната изсмуква силите на човека. Има племена въ Индия, които толкова се плашатъ
178
отъ луната, че не смЪятъ да я гледатъ. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошите, нечистите влияния. Обаче, като изсмуква лошите влияния, съ гЪхъ заедно изсмуква и добритЯ. Затова човекъ требва да бжде буденъ. Който е неразположенъ духомъ, добре е да се разхожда вечерь, на лунно осветление, но требва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху васъ при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тези опити сж необходими, за да се усили верата ви, да видите, че наистина планетите влияятъ върху човека. Правете сжщите опити и съ слънцето, да видите влиянието му върху човека. Има хора, които не могатъ да издържатъ силното слънце. Други пъкъ обичатъ изгреващото слънце. Всичко това говори за любовьта и разположението на човека къмъ слънцето.
Като изучавате науката за небесните светила, съ нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представятъ бждеща- та култура на човечеството. Засега свещените книги сж затворени за хората. Нема ла мине много време и, тайните, които те кри- ятъ въ себе си, ще излезатъ на яве, ще станатъ достжпни, ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремятъ къмъ техъ. За тази цель вие требва да се приготвите, да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползувате отъ знанията, които днесъ имате бж- дещите знания ще представятъ нещо по-мжч- нодостжпно за умовете ви. Днесъ всички
119
хора говорятъ за внушението, едни го препо- ржчватъ, други го отричатъ. Това показва, че като сила, като законъ, хората още не го познаватъ и не могатъ разумно да си служатъ съ него. Прави сж хората, когато се боятъ отъ внушението. Те сж забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаятъ, какъ да приложатъ този законъ. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Гогава нито той тръбва да внушава на другите, нито другит-Ь — на него. Въ такива моменти човекъ требва да се огражда отъ внушението така, както военните, съ редъ крепости, се ограждатъ отъ своите неприятели. Както виждате, законътъ на внушението е съвремененъ въпросъ, и въпреки това, хората не сж се научили още да си служатъ съ него. Питамъ: ако те не могатъ да се ползуватъ отъ днешното знание, какъ ще се ползуватъ отъ бж- дещето ? Лко не се ползуватъ отъ днешното знание, те ще изпадатъ въ илюзии, въ заблуждения въ преувеличаване на нещата.
Съвременните хора преувеличаватъ нещата, вследствие на което създаватъ помежду си големи неприятности и страдания. Като знаете това, бждете внимателни, първо проверявайте, какво го ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. Съ бързане работа не става. Важните въпроси съ бързане не се решаватъ. Помнете следното нещо: каквото и да става въ живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички
220
случаи, които се представятъ въ живота ви, требва да се радвате, защото въ тчЬхъ се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това, именно, показва, че разумните сжщества отъ невидимия св^тъ се интересуватъ отъ васъ и се радватъ, когато вие правилно използувате случаите, които ви се даватъ въ живота за работа. Те се радватъ така, както вие се радвате, когато имате въ градината си некоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нещо представяте и вие за разумните сжщества отъ невидимия светъ. За техъ вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидатъ, все за васъ разправятъ. Радвайте се, че има кой да се интересува за васъ. Никой не живее за себе си, никой не е самъ въ света.
Мнозина мислятъ, че сж изоставени, че никой не се интересува отъ техъ. Обаче, ако те разбираха отношенията, които сжществу- ватъ между всички живи сжщества, въ душата имъ щеше да цари пъленъ миръ и хармония. Отношенията, вжтрешните връзки между сж- ществата сж такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодать, която да ги тегли нагоре. Богъ никого не изоставя. И при най-лошите условия на живота, за всеко сжщество Той е предвидилъ единъ планъ, който хората не знаятъ. Добре, че те не знаятъ плана, който Богъ е определилъ за всички живи сжщества. Те требва само едно нещо да знаятъ, а
121
именно: Всичко, което Богъ е намислилъ, е добро. Какви сж Божиите мисли, какъ ще се реализиратъ, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Богъ е предвидилъ условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставилъ единъ специфиченъ кржтъ на деятелносгь, изключително за васъ, въ който Той никога не се намесва. Когато вие работите въ този кржгъ, Той поглежда отдалечъ, какво правите, и веднага следъ това се отегля. Това е областьта, въ която човекъ е свободенъ да прави, каквото иска. Вънъ отъ този кржгъ, човекъ не е свободенъ. Щомъ излезе отъ този кржгъ и влЪ- зе въ другъ некой, той се усеща вече огра- ниченъ. Дойде ли до кржга на великия животъ, тамъ Богъ поставя граница и казва на човека: Оттукъ нататъкъ не можешъ да мръднешъ. Морето, това е великиятъ животъ, предъ който Богъ поставя граница на човека и казва: Само до брега можешъ да дой- дешъ, по-нататъкъ не е позволено. Можешъ да философствувашъ, колкото искашъ; можешъ да плачешъ, да викашъ — всичко ще остане гласъ въ пустиня. Щомъ дойдешъ до брега, ще се върнешъ назадъ. Това, което днееъ ви е дадено въ живота, е достатъчно. За другъ животъ други работи ще се разкри- ятъ предъ васъ. Много неща предстоятъ за работа. Съвременните хора се занимаватъ съ чужди работи, а своите изоставятъ.
Напримеръ, върви пжтникъ съ колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава средъ пжтя. Събиратъ се около
122
него 10—15 души и започватъ да разискватъ върху въпроса, защо се е счупйла колата на този човекъ, и какво требва да се направи, за да се поправи. Говорятъ, окайватъ го, но нито колата поправятъ, нито своята работа вършатъ. Щомъ дойде некой, който разбира отъ тази работа, веднага разпръсви събралите се около колата хора и казва: Моля, нека останатъ тукъ само онези, които мо- гатъ да помогнатъ, а останалите да се раз- отидатъ. Сжщо така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, безъ да вършите работа. Обаче, когато майсто- рътъ дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиватъ, да седятъ около колата, макаръ и безъ работа. Не, свободните, които нематъ работа, нека вървятъ на- предъ, и то на такова разстояние единъ отъ другъ, да не вдигатъ никакъвъ прахъ. Колкото разстоянието между единъ човекъ и другъ, както и между една кола и друга, е по големо, толкова по-добре.
Като ученици на окултна школа, вие сте минали и презъ други училища—отделения, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различните действия съ техъ. Щомъ е така, вие познавате дробите, знаете, какво н^що е числитель и какво — знаменатель. Напримеръ, въ дробите '/). 2/ь 3Л. 4А„ и 5/ь, числителите показ- ватъ, какъвъ е капиталътъ, съ който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2
123
3, 4, 5 сж скачени сждове. Скачените сждове пъкъ представятъ пжтя, по който идеите вър- вятъ и се развиватъ. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човека, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично ц"кпо. Хармоничните идеи иматъ единъ и сжщъ знаменатель. ВсЬка идея съдържа въ себе си сила, която дава потикъ на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любовь. Всеко любовно чувство е признакъ, че любовьта иде, но самата любовь е далечъ н^кжде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате никого, това още не е любовь. Колкото любовьта е по-далечь отъ формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Напримеръ, имате приятель, когото обичате. Обаче, единъ день приятельтъ ви умира. Се га вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовьта къмъ приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри чърти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Ва- шиятъ приятель може да бжде мжжъ или жена — безразлично. Въ дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовьта. Тази любовь е идейна. Когато духовното въ човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, безъ да опорочи съ нещо любовьта. Тамъ, додето съвременниятъ човекъ е достигналъ, любовьта не може за дълго време да се запази въ своята чистота. Не че той не желае това, но
124
условия за тази любовь въ самия него още не сжществуватъ. Единъ день, когато тия условия се подобрятъ, и любовьта ще се прояви въ всичката си чистота.
Днесъ всички хора плачатъ за изгубената си любовь. Питамъ: любовьта може ли да се изгуби ? Любовьта никога не се губи, но токъгъ на любовьта, който минава презъ човека, може да се прекжсне. Който разбира законите на любовьта, той може да възстанови своите първи отношения къмъ любовьта, и по този начинъ отново да я придобие. Който не разбира законите на любовьта, той ще съжалява, че я изгубилъ, и ще казва: Едно време, като младъ, имахъ любовь, но сега остарехъ и изгубихъ любовьта си. Питамъ: когато Яковъ обикна сина си Иосифа, младъ ли беше? Защо го обичаше повече отъ другите? Казва се, че Яковъ направилъ на Иосифа пъстра дрешка, съ която той и външно го отличилъ отъ братята му. Казватъ, че Яковъ ималъ слабость къмъ Иосифа. Споредъ мене, слабостьта на Якова не беше въ любовьта му къмъ Иосифа, но въ това, че изказа любовьта си къмъ него външно, предъ другите. Яковъ не требваше да прояви любовьта си къмъ Иосифа предъ братята му; те не трЬбваше да знаятъ за неговата любовь. Въ това, именно, се заключаваше неговата грешка. Братята на Иосифа не можаха да разбератъ, защо баща имъ го обича повече отъ другите си синове. Причината, задето Яковъ обичаше Иосифа повече отъ дру- -гите си синове, се дължи на любовьта му
125'
къмъ Рахила. Той обичаше Рахила, и въ лицето на Иосифа виждаше нея. Яковъ обичаше Рахила, но Лаванъ му даде за жена първо Лия, по-голЪмата си дъщеря, а после Ра- хиль. Това показваше, че Иосифъ, когото Ра- хиль роди, ще преживее н-Ьщо особено.
И тъй, отъ единия до другия край, животътъ на съвременнит-Ь хора представя скачени сждове. Ето защо, те требва да изучаватъ законите за скачените сждове, да знаятъ, какви требва да бждатъ техните отношения. Сегашниятъ животъ не требва да се отрича, но къмъ него требва да се приложи нещо ново, да се подобри, както земеделе- цътъ подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрезъ наторяване. Ще кажете: земеделеиътъ лесно може да подобри нивата си: ще вземе торъ и ще го нахвърля отгоре. Но ние какъ можемъ да подобримъ живота си? И най-бедниятъ животъ може да се натори. Съ какво? Съ знания. Човекъ требва да знае, какъ да постжпва, какъ да се справя съ всички условия на живота. Какво струва на човека да бжде лю- безенъ, да има широко сърце ? Некой казва: днесъ не съмъ разположенъ, никой да не ме докосва. — Какво отъ това, че не си разположенъ? Твоето неразположение не е нищо друго, освенъ барометъръ, който показва, че времето се е развалило малко. Какво отъ това, че времето се е развалило ? Требва ли да считаме, че времето е виновно въ нещо, или че барометърътъ е виновенъ, задето по
126'
казва лошо време? Нито времето, нито барометърътъ сж въ състояние да изменятъ естеството на човека. Утре времето ще се подобри, и барометърътъ ще се повдигне. Значи, при промяна на времето, барометърътъ требва да се повдига и спада, но човекъ требва да знае, че при всички тия промени на неговия барометъръ, естеството му остава неизменно. На неизменното въ себе си, именно, той требва да разчита. Яко барометърътъ на некой човекъ показва само лошото време, той не е здравъ човекъ. Барометърътъ на здравия човекъ показва и добро, и лошо време. Лко барометърътъ ви показва само лошото време, вие мязате на часовникъ, който има единъ-два счупени зжбии, вследствие на което цъка, • но стрел ките не се движатъ, не показватъ времето. Този часовникъ требва да се поправи, да показва точно времето.
Едно се изисква отъ васъ: да бждете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които ставатъ въ васъ. Вие немате право да се оплаквате, че белъ день не сте видели въ живота си. Яко сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека сж определени толкова страдания, колкото и радости. Когато некой казва, че не е виделъ белъ день въ живота си, това показва, че той е билъ по-чувствителенъ, по-отзивчивъ къмъ скърбите и страданията, вследствие на което радостите сж. минали незабелязано покрай него, безъ да ги използувалъ, както требва. За
127'
тази цель, човЬкъ требва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбитЪ. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорятъ за низходещите промени на неговия барометъръ. При всеко подобно положение, умътъ на човека требва да бжде буденъ, да схваща и възходещите състояния на своя барометъръ. Който приема радостите въ живота, той требва да приема и скърбите.
Животътъ се движи между контрасти. Затова, онези, които изучаватъ астрологията, ви- ждатъ, какво големо влияние указватъ слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човекъ требва да познава своя темпераментъ, свойствата на своя организъмъ, а оттамъ и влиянието на планетите върху себе си. Яко организъмътъ на некой човЬкъ е доброкачественъ, слънцето ще му влияе по единъ начинъ. Яко организъмътъ е долнокачественъ, слънцето ще му влияе по другъ начинъ. Отъ качеството на организъма зависи и влиянието на планетите върху него. Въ това отношение, задачата на човека е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думите, че човекъ е творецъ на своята сждба. Отъ него зависи бждещето му. Бждещето на човека пъкъ зависи отъ това, какъвъ организъмъ той ще си изработи, и какво самиятъ организъмъ ще изработи.
Днесъ всички хора говорятъ за подобряване на своя организъмъ, на своето тело. Прави сж те, защото телото не е нищо друго, освенъ организирана материя. Органи
128'
зирането на тази материя се постига съ редъ усилия, съ съзнателна и непреривна работа отъ страна на човека. Лпостолъ Павелъ казва : „Има т-Ъло естествено, има т%ло духовно". Естественото т-кло е не организираното, неоформеното още тЪло, въ което съзнанието не взима участие. Духовното ткпо е организираното тело, въ което съзнанието на човека взима участие и го прави буденъ за всичко онова, което го заобикаля. Такъвъ човекъ се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимиятъ св^тъ му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, въ които е поставенъ.
Изпейте упражнението „Изгрева слънцето".
Когато се говори за новата философия на живота, азъ' имамъ предъ видъ онова съзнание, което показва на човека миналото и бждещето му. Той требва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той требва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бждеще. Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Некой отъ пръстите показватъ миналото на човека; други показватъ настоящето, а трети — неговото бждеще. Тия неща не могатъ да се обясняватъ, защото ще уплашатъ човека. Понекога хората се плашатъ отъ големите благословения. На единъ турчинъ, отъ Цариградъ, му се падналъ на лотария единъ големъ английски параходъ. Като го въвели въ парахода и му казали, че е неговъ, отъ радость той полуделъ.
129'
Следователно, човекъ требва да бжде готовъ да се ползува разумно отъ благата, които природата му е определила. Ако не е готовъ да се ползува отъ техъ, те ще бждатъ тежесть за него. Затова, именно, много отъ своите блага природата е скрила отъ ония, които не сж готови; за готовите тя всеки день разкрива своите тайни. Въ природата лицеприятие нема. Готовъ ли си, тя вдига завесата предъ тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готовъ, тя всичко затваря предъ тебе съ деветь ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той требва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човекъ изпада въ еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човекъ мисли върху едно и сжщо нещо по единъ и сжщъ начинъ, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до некой водопадъ и се вслушвате въ монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Сжщо така човекъ може да заспи и подъ монотонното удряне на некой чукъ. Еднообразието обикновено докарва човека въ сънно състояние.
Единъ баща често водилъ детето си на воденицата и забелезалъ, че подъ звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщалъ у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсилъ причината за безсънието на детето, бащата разбралъ, че това се дължи на от- сжтствието на воденичния шумъ. Детето
130'
заспивало на воденицата лесно, подъ влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щомъ чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиватъ човека. Понекога те сж потребни, но щомъ дойде въпросъ до мисъль, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не сж потребни. На- противъ, те сж опасни и требва да се из- бегватъ. Те сж потребни, само когато човекъ требва да заспи. Вънъ отъ това положение, те сж вредни. Когато искате лесно да заспите, четете некоя неинтересна книга. Само че въ това време около васъ требва да се навърта некой, да изгаси свещьта, да не стане некаква пакость, некакво нещастие. Индусите иматъ разни методи за заспиване, но тези методи на западъ сж неприложими. Достатъчно е човекъ да концентрира мисъль- та си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западниятъ човекъ по този начинъ не може да заспи. Хората на западъ иматъ съвсемъ други методи за заспиване отъ тези на индусите.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
37. Лекция отъ Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.