Науката и възпитанието
3. Вътрешният характер на възпитанието
1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:
– всички майки и бащи, всички възпитатели трябва да изучават човешкото естество във всякакъв план;
– всички те трябва също така да проучват условията, при които се пробуждат и развиват определени добри или лоши качества.
Това именно е основата на доброто възпитание.
2. Необходимо е да се знае:
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те;
– кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби;
– кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.
3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от самосебе си.
4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава.
6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности. В сложния мозъчен лабиринт всяка сила и способност има свой собствен център, чрез който проявява вродената й деятелност.
7. От преобладаването на една или друга сила у нас, на една или друга наклонност, нашият характер придобива определени черти и до голяма степен определя живота ни. Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв човек предстои да станем.
8. Това, разбира, се зависи твърде много от първоначалния подтик, който получават нашите наклонности и сили вътре в клетките ни, т.е. от това, какво направление ще вземем – съзнателно или несъзнателно. Тези вътрешни подбудителни мотиви окончателно решават нашата участ.