Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно, бр. 5 / 2000 г.
Боголмилство и богомили
Епископ Симеон
Този текст от Епископ Симеон, с неизвестните до момента исторически факти, дава възможност да надникнем през булото на тайната , да усетим величавото откровение на Духа чрез светлата и неустрашима мисъл на първите богомилски епископи, неизчерпаемата енергия, която проявяват за да променят света, да възвърнат исконната чистота , дълбочина и свя-тост на християнството, трагичната им саможертва и безстрашие пред смъртта.
Кой е Епископ Симеон? Нямаме точен отговор на този въпрос. Редакционната колегия има основания да предполага, че зад този псевдоним се крие личността на Николай Райнов.
Цар Симеон Велики от своя първи брак има син Михаил, който става монах, а от втория брак със сестрата на Георги Сурсувул има синове Петър, Иван, Бениамин-Боян и дъщеря Зоя. Бениамин-Боян, като наследник на престола, е пратен да учи в Магнаурската школа. Още шестнадесетгодишен той знае ключа на Великото дело. Пътува на изток с двама сирийци, които го придружават навсякъде - и във Византия, и в Преслав. След като се установява в България, той измолва от патриарх Стефан манастира „Св. Параскева“ за усамотение и молитва. Това става през 928 година. Патриарх Стефан напуска трона си и става богомилски епископ. Може би след време ще бъдат направени разкопки на северозапад от сегашния град Преслав, където се крият подземните коридори на манастира.
На 12 април 928 г. Боян извиква чрез патриарх Стефан презвитер Йеремия - Богомил и му съобщава, че двамата сирийци следващата вечер ще пристигнат там. На 13 април 928 година те идват и намират в подземната зала Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски. (името на седмия не е споменато). Двамата непознати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефанити Инхилат и първообраза на Иоановото евангелие. Те слагат върху олтара на подземната зала едно старо изваяние на петолъчна звезда, около което се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесетте часа, което изваяние обладава голяма магическа мощ. Това е тяхното последно идване в България. Благославят присъствуващите и си отиват.
На 12 април 928 Боян изпраща на проповед първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан отива във Венеция. Той обикаля за три месеца Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава църкви и оставя свои ученици да ги ръководят под негова опека. Умира на 11 юли 929 г. Оставя 29 листа пергамент „Слово на чудесата“, които се намират в голямото книгохранилище на о. Малта.
Във Византия е изпратен Никита Странник, книгохранител на Константин VII, а после и на Роман Лакатин. Там той има над триста ученика и пътува из Изтока. Неговото творчество се състои от 17 „Посветителни слова“, от които се пазят само две, и 109 „Увещателни слова“, от които се пазят само 4. Симеон Антипа в своята „История“ изброява 17-те „Посветителни слова“ и можем да си съставим представа за изчезналите 15:
1. Две посветителни слова на Малта, в които се разкриват езотеричните тайни на Червенокосите.
2. Три посветителни слова на Лемнос, в които се говори за първото творчество и за реда, в който се явили на архетипното небе първите Богове на античното постигане.
3. Две посветителни слова за Бащата, произнесени във Византия, в които се дават старо-кабалистическите предания, от които малка част е достигнала до Елевзис и Делфи.
4. Четири посветителни слова на Египет, в които се излага езотеризма на погребалния египетски ритуал.
5. Четири посветителни слова на Мемфис, в които се разкриват магическите церемонии на примитивната херметична доктрина.
Между първите апостоли ясно се откроява една млада жена Макрина, която още 16 годишна приема кръщение. Тя е известна под името Михаил Унгарец. През 928 г. Боян я изпраща заедно с Богомил в Унгария. Те основават църкви в Липиска, Марсилия и Париж.
Михаил Унгарец е писал много. В Малта се пазят няколко негови книги, подвързани с желязо и кожа. В „Книга на Означенията“ се търси паралел между богомилските ключове на Таро и старите свещени атлантски начертания. Излагат се 22-та аркана на атлантското Таро в тяхната египетска редакция, после известното днес като „мексикански ключове“ атлантско Таро, след това кабалистичното Таро на есеите и най-после богомилското Таро. Михаил Унгарец пише по кабалистичните елементи на Богомилството в книгата си „За петела и Млечния път“. Запазена е книгата „За тирса и багреницата“, където се разкриват седемте пътя на богомилското посвещение. В друга книга - „За стареца и планината“ намираме онези дълбоки истини, които ясно ни показват връзката между Атлантида и Богомилството. В законите и речите на Вотан (атлантски посветен и бог) ясно се подразбират думите, които и Боян е отправял към своите вътрешни ученици. От значение са двете посветителски легенди:
„Змията на Дървото“ и „Конете на Елиас“. Те показват строго познаване на есейството и гностиката, защото Михаил Унгарец се е срещал с Алтотас и е научил много от него.
Други две книги са свързани по форма и по съдържание: „Одежди на Сиянието“ и „За небесната жена“, в които се трактува един въпрос - очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои пред дверите на чистотата и една жена му дава седемте „одежди на Сиянието“, като му говори какво означават те тук долу, на Земята. Както се знае, аналогията между младежа и духовнородения почива върху три факта: Първо - една жена трябва да пробуди към узряване младежа, второ - един Учител трябва да разбуди тайната сила в новородения. И в двата случая узряването започва от основата на гръбначния стълб, движи се нагоре, като се спира в цялата нервна система, главно в половата и симпатико-нервната област. Трето - усилването на живия импулс и неговото темпо зависят главно от непознатите тайни на пола. В първия случай узрява оплодявашата физическа енергия. Във втория случай - духовно оплодяващата енергия. При любовта жената оплодява младежа, за да я оплоди той, когато узрее като мъж, а при духовния живот същото върши Учителят. Ето защо раждането на Христа в човека се символизира от брака и неговите атрибути. На тази основа е създадена Соломоновата „Песен на песните“. На нея почива и Апокалипсиса, където виждаме Разпътницата да блудствува със земните царе, т. е. посветените. Оригиналите на двете книги са изгорени, понеже са търсени като порнографски.
В Малта се пази един препис от Симеон Антипа и още два други.Само първият минава за единствено вярно копие. То е украсено с 13 миниатюри, изобразяващи Небесната жена в чертозите на Слънцето, а после - нощ след нощ - под балдахина на 12-те царе на Зодиака. Тук се изясняват всички мистични подробности на Великото дело във Всемира, на онова, което наричат Брак на Слънцето и Луната, което в мистериите на Изис се нарича „шествието на сребърната лодка“. Като миров празник са разгърнати пред нас сложните шествия през вековете. Това е опит да се предаде на слаб човешки език онова, което няма нито език, нито линия, нито измерение. На заглавния лист в преписа са изобразени: Дървото на живота, Змията, Небесният мъж, Небесната жена.
Във Византия работи Василий Византиец, който преписва на Боян някои ръкописи още докато Боян учи в школата. Впоследствие той има доверието на Боян и влиза между учениците му. Василий е изпратен в Кипър, където делото има нечуван успех между гърци и островитяни. Той минава често през Александрия, Крит и Малта, където има три църкви, ръководени от негови близки ученици. Кипърската общност скоро достига висока ревност в делото и на два пъти е посетена от Боян и Богомил. Василий не е писал нищо. Той не е бил писател, но умело е разяснявал. В Малта се пазят майсторски изработени копия на всички Боянови легенди, както и на богомилските беседи.
Теодор Преславец, епископ Средецки, прочут като ритор и писател, става най-предан помощник на Богомил. Той обикаля цяла Западна и Южна България, като основава центрове в Охрид, Прилеп, Солун, Атина, Коринт. Написал е 42 беседи, наречени „Тълкуване на Исусовите притчи“, 13 катехизически поучения, назовани „Думи по притчи Соломонови“, 4 беседи по начертанията на Апокалипсиса. Те се пазят в оригинал в Малта, записани от един негов ученик, Марк Средецки, отпосле презвитер на Солунската църква. Всичко тук е иносказателно - онова, което лъха като пророчество, както и онова, което свири като разрушаващ самум. Без преувеличение те могат да се сравнят с острата меланхолична реч на Йере-мия, библейският пророк.
Наред с него работи и Петър Осоговец, отпосле Доростолски епископ. Той обикаля Северна и Източна България. Основава църкви в Доростол и година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена. Там работата му се сплита с тази на Симеон Антипа и мъчно би било да се определи кое кому принадлежи. Знае се, че споменатите църкви са основани от него, но там е работил предимно Симеон Антипа.
Църквата във Варсавия (Варшава) се знае, че също е основана от него. Той проповядва явно, по улици, площади, църкви, събрания. Понасял е презрението на тълпата, упреци и често е бил затварян, особено в Севастопол и Рига. За да стане ученик, изоставя жена и две деца, които един болярин отглежда по настояване на Боян. Петър Осоговец не е владеел онова, което епохата нарича „хитрословие“. Оставил е две книги, които се пазят в Малта. Първата е „Деномесечен указател“ - това бихме нарекли сега „Богомилска Астрология“. Там на 25 април намираме въпросите, които Пилат задава на Исуса. На всяка страница се срещат рисунки, които уясняват мистичното на деня: ред сфери се кръстосват грубо, свързват се с магични фигури, библейски лица, растения, животни, апокалиптични атрибути. Книгата е работена за някакъв руски дворянин. За него е работена и втората книга „Митарствата на душата“. Исус слиза в ада, пазен от Големия Змей, за да посети местата на митарствата. Над всяка врата стои съответен надпис, разясняващ стадия, през който минава душата. Всички врати са 21 - толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи да извърши човешкия дух. На второто митарство, под фигурата стои текст: „Ти знаеш ли как яйцето става петел, а петела - жена? И ето, ти не знаеш тия работи.“ На седмото митарство пише: „Аз минах Вратите, Господи Йесусе, аз свърших. Мъртъв труп е душата ми, а Духът ми е при Твоите нозе. Аз умрях. И ето, аз минах вратите.“ На един от последните листа стои надпис: „Божията Милост над Маслинописците излива Светлина. Зората носи вятър, а ти не знаеш отде иде и накъде отива. Божията Милост да бъде над Синовете на Разрушението.“ Като окултни паметници тези две книги са неоценими, защото никога повече българска ръка не е докосвала тези теми с такъв прост, но пронизващ поглед.
Херемон Дубровнишки, или както по-често го наричат - Камерун Дубровнишки е от Александрия. Учен, дълбоко посветен, той става епископ на Дубровник, където стои затворен в едно истинско усамотение. Учениците му идват при него. Той е лишен от някои качества да организира и ръководи, но уяснява, тълкува, просветлява. Умира млад, но написва много. Характерно за него е това, че той се приближава доста до Платон и първите неоплатоници. В Малта се пази само една книга, написана от самия него. Другите са преписи на Симеон Антипа. Техните оригинали той изгаря сам, като вижда,че учението ще остане неразбрано и поругано.
Първата книга „За тайната вечеря“ повествува два предмета: за тайната вечеря на човека и за тайната вечеря на вселената. В Библията има записани много моменти на тайната вечеря: Когато Ева изяжда плода на познанието, когато Авраам приема двамата странници, когато Мелхиседек посреща Авраам, когато Мойсей снема скрижалите втория път и др. Камерун Дубровнишки тънко разглежда двата образа на тайната вечеря: митът за Равноденствието и Везните върви успоредно с мистиката на двойното самооплодяване у Божествения зародиш. Другата книга, „Енигми за чашата“, трактува тайните на първия момент от Великото дело - Слизането на Христос в ада. В ред въпроси и отговори между Кумската сибила и Тарквиний Горди се развива картината на странния произход на вътрешните качества. Небесният Гарван, излязъл от яйцето, се връща и носи хляб. Но чашата не е още готова и той умира от жажда. Тарквиний пита Сибила: Що е чаша? - Сибила отговаря: Чашата е девствената утроба на хаоса, която носи деветте Реда. - Кои са тия редове? - Яйцето, Гарванът, Езикът, Посоката, Чашата, Звездата, Чертата, Кръгът, Квадратът. Тарквиний пита: Как Редовете произлизат от Хаоса? - Чрез насърчението. - Що е насърчението? - Среда на Словото. - Що е Словото? - Онова, което обитава в хаоса и държи под власт неродените Редове. - Как Словото се ражда? - Из утробата на пътя на лъча. -Що е лъч? - Следа на Светлината. - Що е Светлина? - Огнището на първото Искане. - Що е Искане? - Устрем за Сливане. - Как Искането се появява? - Заспалият в себе си се пробужда в себе си и вижда себе си вън: Ето устремът да осъществи себе си, да се прояви. Първата му дума такава е: „Да бъде“. Тарквиний пита на друго място: Какво ще налееш в чашата? - Небесната течност. - От какво е съставена тази течност? - Тя е спермата на небесната червена змия. - Какви свойства има? - Разтапя всичко. - Но в какво ще я държиш? - Чашата трябва да е от течността, само че втвърдена, защото мъдрите са казали някога, че Змията изяжда децата си, но не иска да изяде своето яйце. - Как ще втвърдиш Течността , за да образуваш чашата? - Чрез Светлина, Мълния и Земен централен огън. - Откъде вземаш Светлината? - От Слънцето, от палеца, от пъпа (слънчевия възел). -Откъде вземаш мълнията? - От Златото, от Очите, от гръбначното основание. - Откъде вземаш Земния огън? - От светкавицата, от фа-луса, от ктеиса, от женската гръд, от сърцето на праведника. В третата част на книгата Тарквиний пита Сибила: Как ще уловиш Змията? - Змията яде опашката си, върти се в кръг. Ти я пазиш от централната точка, от средното място. - Как ще я видиш у себе си? - Трябва да я целунеш между веждите, да я погълнеш, разтопиш, разтвориш в кръвта си и да я чакаш седем дни докато кипне и почне сражението на квасната кръвна смес. - Как познаваш това време? - Сместа става тъмнозелена и постепенно преминава в златното вещество. - По що се познава това в природата? - Там дава червената боя на киновара. - По що се познава змията в човека? - Коремът и гърбът й са жълти, а главата й тъмна и зеленикава. Четирите й крака са четири стихии. Трите й уши са трите изпарения, повдигащи се нагоре, раздиплящи се нагоре, разпадащи се настрани. - Какви са тези начала, по които върви това разтапяне? -Първата змия предава на вътрешната змия в човека своята кръв; тя е заченала и ражда. - По що се вижда, че е намерил човек Змията? - Тя се е простряла пред вратите на прага, тя пази мълчаливо, с втренчен поглед вратите на храма. - Как ще я победя? - Кажи й трите чети-рисрични думи, убий я, одери кожата й, одери я до костите на гръбнака, направи от нея стълба - стъпала до вратите на високия Храм. Влез и ще намериш. Жрецът е бил меден, но се е променил в лунен (сребърен). След четири дена ти можеш да го обърнеш в слънчев (златен). - Какви са трите четирисрични думи? - Трите първи имена Божии, четени обратно и произнесени с висок глас.
„Книга за домовете“ разглежда 12-те зодиакални дома и техния митичен и алхимичен образ. Пълни с прелест са разказите за раждането на Иесус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). Той бива воден на Голгота като на празник. От 12 града Му пращат дарове. Но когато Го приковават на кръста, Той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, Духът Му посещава 12-те кръга на Ада. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: Да се предадат на българската легенда горещите отсенки на първите гностически митове. Адът по разпределение наподобява голяма човешка фигура и неговите области се заемат от колената на Яков.
Като пояснителна е „Книга за кръговете“. Тайните на кръга са тайните на шестте сестри на Сепфора. И когато Израил върви подръката на Исус Навин към обещаните страни, Мойсей съзерцава на планината гордото шествие на Слънцето на шестте кръга, чието отражение през Диафантата са 12-те кръга на Ада. Защото 7=4+3 - това, отразено, дава 12=4x3, тъй като знакът за събиране +, отразен, дава знака за умножение х.
Същият легендарен тон е запазен за „Царицата на Сабах“ - подражание на Бояновата леганда.
„Посоху“ е книга без легенда и мит, едно чисто поглеждане на архитайните направления.
Книгите на Дубровнишкия епископ са писани за неговите ученици в града, защото той до никъде не е отправял писма.
Светомир Македонец работи из Южна Македония, но пътува непрекъснато и основава църкви на далечни места. Той е комитопул (вожд на племе). Съсловието около трона на Борис I се е наричало „златно болярство“, или вътрешно. Оттук и думата „златен болярин“ в българските народни песни. А племенните водачи, кметовете на македонските славяни, присъединени при Борис и Симеон към българската корона, образували външното болярство. Те се наричали „комити“, т. е. водачи, вождове. Светомир Македонец има двама братя. За управлението на областта се грижи баща му, който е комит на племето сагулати, по долни Вардар. За 30 години Светомир Македонец основава много църкви: в Мадрид, Флоренция, Неапол, Равена, Ипон, Скорция, на остров Милет, Сиракуза, Пиза, Аргос, Лемнос, Перховиц (Южна Русия), Ростов на Дон, Генуа, Тулуза, Лисабон, Филипопол, Лима, Алхабад в Индия, Макайа на о-в Цейлон и в много градове на Германия, които сега не съществуват, под Берлин, Дрезден, из цяла Западна Европа. Дори в сегашно време това би било подвиг. Той намира време и да пише. Малта пази подвързани в шест книги неговите 493 писма към разни църкви. Те са послания на истински пастир, който бди, учи, наказва строго и не допуска заблуждение да размътва потока на живата вода. Всичките му шест книги имат 6320 листа по космогония, алхимия, магия, херметика. Пазят се в оригинал. Тонът е спокоен, отмерен, съсредоточен, напомнят по език посланията на апостол Яков.
(следва)