от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.2 1999


стр.26-27


БИОфОТОНИТЕ


Преглед на изследванията, извършени през последните седемдесет години върху излъчването на ултраслаба електромагнитна радиация от човешките клетки

Хуго НИГЛИ Звучи невероятно, но нашето тяло из-лъчва светлина, която идва от неговите поне 60 билиона клетки. Това, че всяка една клетка излъчва светлина, днес може да бъде засечено с чувствителни фотоум-ножителни системи. Широко известно е, че една част от тази светлина е резултат от реакциите между радикалите, но се смя¬та, че и клетъчните яд¬ра допринасят за улт-раслабата радиация на живите клетки. Въпре¬ки че е съвсем слабо, това излъчване на светлина може успеш¬но да бъде индуцирано при облъчване с ултра-виолетови лъчи. Първи¬те биологични изследва¬ния на това лъчение са били направени в нача¬лото на двадесетте го¬дини на нашия век от руския учен Александър Гурвич, който е установил такова излъч¬ване от клетките на корен от лук. Някои лаборатории се опитаха да потвърдят те¬зи резултати, но използваните от тях фи¬зични методи не дадоха ясни доказателс¬тва за съществуването на такава улт¬раслаба емисия, и в края на краищата ре¬зултатите на Гурвич бяха отречени от американците Холендер и Клаус точно пре¬ди Втората световна война. Поради то¬ва интересът в тази област намаля през следващите десетилетия. Наличието на биологично лъчение бе¬ше изследвано наново след изобретяването на фотоумножителните тръби в средата на петдесетте години от Фачини и сътрудниците му в Италия. В следващото десе¬тилетие повечето тру¬дове върху ултраслабо-то фотонно излъчване бяха представени от руски учени, а на запад някои пионери като Ку-икенден в Австралия, Поп в Германия и Ина-ба в Япония разработи¬ха, независимо един от друг, методи за измер¬ване на ултраслабото фотонно излъчване от различни клетъчни видове, с помощта на свръхелаби шумове, и системи за фотонно отчитане с висока чувствителност, което позволи да се из-ползват максимално потенциалните въз-можности на фотоумножителя.


26 житно зърно ••••••••••••••••••••••••••


Най-много трудове В областта на тези слаби лъчения има Фриц Поп. Той създаде и термина "биофотони" за ултраслабите фо-тонни излъчвания от клетките, които имат специфични биологични функции, но са нор¬мални фотони и могат да се измерват от фотоумножителите, използвани във физика-та. Аз се срещнах с Фриц Поп през август 1988 и ние проведохме биологични експери¬менти с клетки от бозайници. Тази среща стана благодарение на моя приятел Йоха¬нес Ведер, син на антрополога Карл Хътер /1912 - 1961/. Карл Хътер, роден 6 Герма¬ния, беше създал много интересна филосо¬фия за човешкия живот, която дълбоко ме впечатли. В нея той хвърляше мост между естес-твените науки, психологията и религията. Например той пръв описа връзката между конституционалните човешки типове и раз-витието на човека от трите зародишни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма - отк-ритие, което междувременно беше потвър-дено от психолозите Кречмър и Шелдън. Въпреки че Хътер не бе с академично обра-зование, а самоук, той впечатляваше учени като Вирхов и Хекел. В своята философия Хътер твърдеше, че материята е енергия, факт, който се по-твърждава от съвременната физика. Той брилянтно извеждаше тезата, че материя¬та не се състои само от статична и дина¬мична енергия, но е носител и на духовна енергия. Модерният физик от Франция Ша-рон включи тази хипотеза в края на седем-десетте години в своята комплексна тео¬рия на относителността. Аз проведох множество интересни екс-перименти в лабораториите на Фриц Поп, показващи, че клетките на бозайници, и спе-циално човешките клетки, излъчват много слаба енергийна емисия, което вярвам, че потвърждава предположенията на Фриц Поп за наличието на ефективен вътреклетъчен механизъм за фотонно поглъщане. Ние пре-дположихме, че нуклеиновите киселини на ДНК вероятно играят роля на светопоглъ-щател, подобно ролята на витамин А в ре-тинната изометризация, участващ в зри¬телния процес, и че тази светопоглъщаща система може да повлиява метаболитните и клетъчни процеси посредством пускови ме¬ханизми на умножаване и да дава начало на фотохимични процеси. Това откритие потвърждава древното знание на човечеството, че светлината е много важна за човешкото тяло и че акти-вирането на духовната енергия е най-важ¬ния метод за преодоляване на стреса в на¬шите модерни времена.

Препечатано от сп. "Нетуърк", бр. 68,