ЕСЕИТЕ
/продълЖение от миналия брой/
Из книгара на Данаан Пари
„The Essen Book of days – 1993”
Eжедневното физическо единение на есеите
От голямо значение за есеите било духовният свят да бъде интегриран със света на плътта. Те ежедневно практикували не само умствено, но и физическо настройване с вибрациите на висшите сили.
Комбинирани с дневната медитация, тези настройвания биха могли да бъдат използвани за по-тясно свързване на трите свята, съществуващи в нашите тела - на духа, на ума и физическия свят.
СЪБОТА - Началото на седмицата било посветено на храната и осъзнаването на нейното значение. Ако е възможно, отделете този ден за постене. Приемайте само вода или плодов сок и билков чай. Ако не е възможно да се пости всяка седмица, консумирайте малко храна, толкова, колкото е необходимо и съзнавайте качеството и ползата от нея.
НЕДЕЛЯ - Ден, посветен на грижа за Замята. В дух на възраждане, лечение и изобилие, отдайте колкото може повече време за творческа работа. Това може да бъде задният ви двор, общата ферма, розовите ви храсти или малка част от градинския парк, които плачат за любящи грижи. Фокусът е върху ролята ви на стопанин на планетата и върху ученето как да усвоявате жизнена енергия от растенията и да я отдавате обратно на света.
ПОНЕДЕЛНИК - Ден за мълчание и тишина. Не променяйте нищо в дневния си ред освен спиране на говоренето. Оставете светът да приеме мълчанието ви и напълно осъзнайте как вие се отнасяте към него.
Размишлявайте за многото алтернативни начини за свързване и общуване и как средствата на речта понякога размиват интензитета на нашите взаимоотношения. Записвайте в дневник изживяванията си.
ВТОРНИК - Ден за прост размисъл върху радостите на живота и пълнотата на вашето благословение. След утринната медитация и закуска направете продължителна мълчалива разходка сред природата. Избягвайте разсейването и се съсредоточете върху цветовете, уханията и състоянията на природата по това време на годината. Ако не ви е възможна утринна разходка, направете я по друго време на деня. Фокусът е върху създаване на мълчалива медитативна връзка с природата и ставането ви едно с околната среда.
СРЯДА - Тук фокусът е върху Слънцето. Позволете на неговата сила и светлина да навлязат в тялото ви. Станете рано и отидете на място, където можете да наблюдавате изгрева му. Започнете утринната медитация, когато първите слънчеви лъчи облеят тялото ви. Ако е възможно, нека слънчевите лъчи хранят голото ви тяло през този ден, даже и когато времето е хладно.
ЧЕТВЪРТЪК - Ден за очистване на всичките ви тела. Внесете в медитацията си духа на чистенето. Окъпете тялото си в приятна, безгрижна атмосфера на съзерцание. Осъзнайте връзките между собствената ви вода - кръвта и водите на живота. Помислете за сока на дърветата, за реките, езерата и океаните, циркулационната система на Майката Земя. Ценни са продължителни потапяния в горещи и студени вани /басейни/, както и клизми от време на време за вътрешно очистване /един път месечно, ако не се препоръчва друго/, за лекуване на конкретно състояние.
ПЕТЪК - Размишлява се за вдишването и издишването на вселената, като се правят дълги периоди на контролирано дишане. По време на медитация сменяйте последователно лявата и дясната ноздра и вдишвайте по десет пъти през всяка. През деня постоянно осъзнавайте своето дишане и често правете дълбоки вдишки. Размишлявайте за неподвижната точка /моментът между издишване и вдишване/. Това е времето, в което ние „умираме” при всяко издишване и „се раждаме” наново с всяко вдишване. Запишете всичко в дневника си.
ОТ ЕПОХА КЪМ ЕПОХА
В много дребни духовни традиции съществува идеята за епоха. Тя трае около 2000 години и винаги отбелязва конкретен процес на промяна, който се извършва през този период на еволюция. Обикновено съвпадение ли е, че преди 2000 години есеите работеха в духовни общности и подготвиха пътя за нещо, което щеше да промени хода на човешките събития завинаги? И сега ние, в етапа на раждане на едно ново хилядолетие, чувстваме подтик за нещо съвсем ново, за една нова парадигма.
За какво подготвяха те пътя преди 2000 години? Традицията им говори за Месия, понятие, идващо от още по-древните корени на теологията на Мелхиседек. Днес ни е познат християнският термин Месия и той означава Спасител. Но древното значене не се е отнасяло за някаква личност, а за една енергия. Месията бил енергийно поле, съзнание, което навлиза в земния план всеки две хиляди години, или при всяка нова епоха. Ако Земята е готова да приеме тази енергия за разширяване на човешкото съзнание, тогава енергията ще „слезе” върху земния план и човешкото съзнание ще започне да се разширява, за да я поеме. Ако Земята не е готова, енергията идва наново по-късно. Кога? Разбира се, след 2000 години.
Точно преди една епоха есеите помогнали на нашия свят за идването на Месията; те били, така да се каже, ефекта на „стотната маймуна” за епохата. Те навярно са чувствали, че не се изисква всички да подготвят пътя. Необходима била много съсредоточена, осъзната маса. По това време липсвала енергията на Месията и есеите спомогнали за внасянето й. Какво било качеството на тази енергия, която разширила съзнанието преди 2000 години? И какво общо има тя днес с нас?
За да го разберем, трябва да осъзнаем, че духовните традиции, говорещи за „Епохите”, са казвали също, че се изискват цели 2000 години за пълното интегриране на новата, навлизаща в материалния свят енергия. С други думи, онова, което е дошло преди 2000 години, едва сега бива съзнателно възприето на широк план. Необходима е била цяла епоха, за да го придобием. Според астролозите навлизащата тогава епоха била тази на Рибите - на любовта, братската и сестринската любов, „Адаре”. Обич отвъд притежанието, любов на едно човешко същество към друго. Тази любовна енергия, която липсвала по онова време и която донесъл Христос в нашия свят, промени хода на човешкия живот завинаги.
Както сте забелязали, ние, хората работим за това почти 2000 години и все още не сме го постигнали. Задачата ни е да възприемем напълно тази енергия преди новото хилядолетие. И с увеличаване и ускоряване на родилните мъки преди епохата на Водолея, съществуват хора, вътрешно призвани да засилят обичта към ближния, без разлика. Сега започваме да се отваряме за нашите братя и сестри навсякъде по света. Към края на хилядолетието ние трябва вече да сме създали тази маса от любовна енергия. Тя е необходима за следващото нахлуване на енергията на Месията. Не сме ли ние есеите за следващата епоха? Струва си да помислим за това с бързото наближаване на 2000-та година.
Какво ще бъде качеството на това ново „напояване” с енергията на Месията? Преди 2000 години тя донесе посланието: „Всички мъже и жени са ваши братя и сестри; обичайте се един друг.” Този път посланието се разширява до: „Вие и Аз не сме само братя и сестри, ние сме ЕДНО.” Преди 2000 години светът едва ли бе чувал мъдрите думи „Обичайте се един друг”. Това нещо се борихме да постигнем цели 2000 години. Сега поне една критична маса от хора започва да разбира тази мъдрост и да подготвя пътя за следващото учение, което ни казва, че всъщност няма „друг”, ние сме едно. Преди 2000 години есеите помогнаха да се внесе радикалната идея, че всички сме свързани и трябва да се обичаме така, както обичаме себе си. Днес ние подготвяме пътя за идеята, която сепва интелекта, че „другият” е една илюзия. Вие и аз сме едно съзнание, отразено в безкрайната дъга на привидното разнообразие и различия. Зад илюзията, всички сме едно цяло. Всички. Без изключение!
В тази светлина става ясен и нашият път. Когато усвоим мъдростта на предишната епоха, ние същевременно подготвяме нашия свят за новото, което го очаква. Ще се учим да „обичаме другия като себе си”.
Превод: Минка Петрова