1926

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1926г.

ОТ 1926 ГОДИНА ДО НАШИ ДНИ

През тази година съборът за първи път се провежда в София, но участниците с носталгия си спомнят за Търново. Ето какво пише Елена Андреева: „Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук (бел. състав. – в София) идваха от града други, странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани – с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше." („Изгревът" на Бялото Братство", т.1, София, 1993, стр. 584). И действително, всички си спомнят за особената, мистична атмосфера на съборите в Търново, а тя се е проявявала дори в изпълнението на песните: „Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите." (пак там, стр. 533)

Търновските събори остават като един етап в Школата. Те ще се запомнят с гостоприемството на търновци. Галилей Величков, хвалейки изгревяни, си спомня и за Търново: „Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.78) Ще се запомнят с проявената голяма религиозност от старите приятели, или както по-късно д-р Методи Константинов ще обобщи: „Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителя го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителя отначало толерираше. Но в последствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр. 458-459)

Учителя споменава този търновски етап така: „Години наред приятелите изживяваха своето пробуждане. Едни усещаха развитието на делото, а други се примиряваха с несгодите. В тези години не можеше да се говори за устройствен подем [за място като „Изгрева"]. Търновските събори откриха новите хоризонти на делото." („Изгревът" на Бялото Братство", т. IV, София, 1995, стр.82)

ПОСЛЕДНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

София, Изгрев, 18.06.1926 г.

Любезна Еленке,

Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот.

Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.

Поздрави всички приятели.

С Божията Любов ваш:

Подпис

• * *

София, 24.12.1926 г.

Любезна Елена,

Желая всички да бъдете весели, бодри и да се радвате на живота и здравето, което Господ ви дава.

Поздрав на всички приятели.

Господ да ви даде мир и подтик да работите усърдно вътрешно за делото. Четете беседите и ги разбирайте добре. Те носят Божията светлина, любов и свобода за душите ви.

Само Божията Любов.

Подпис

• * *

София, 2.01.1928 г.

Любезна Еленке,

Пиша ви тия няколко реда за Новата година. Любете Бога, любете и ближните си.

Като малките деца.

Вяра, надежда, любов.

Милосърдие, кротост.

Поздрав на всички.

Подпис

• * *

София, 28.05.1928 г.

Любезна Елена,

Вашето писмо получих. Пътникът не трябва да обръща внимание на ветровете. Всеки да носи в себе си Божественото. На думи и съблазни не се подавайте.

Ще бъдете тъй добри да изпратите с бр. Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек. Сумата, каквото струва, ще ви я изпратя.

Моят поздрав вам и на всички приятели.

Подпис

• * *

София, 7.11.1929 г.

Любезна Елена,

Съзнателният Живот носи всякога мир в душата. Съзнателното живеене е връзка на Божия Дух с вечното начало.

Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, всяко добро действие иде от свише. Животът на душата е Живот на Бога.

Изучавайте щателно Словото на живота. Непреривно дръжте връзка. Молете се да имате Небесната виделина, за да ходите в светлината.

Поздрав на всички приятели. Само Божията Любов.

Подпис

• * *

София, 12.10.1930 г.

Любезна Елена,

Изпращам ви обратно банкнотите. Те не вървят, пресрочили са своето време. Може да си ги държите за спомен.

Надявам се да сте добре. На добрите и разумните Бог всякога помага.

Поздрав на всички приятели.

Подпис

• * *

София, Изгрев, 11.11.1930 г.

Любезна Елена,

Получих вашето последно писмо и сумата за книги. Ти засега трябва да употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата. Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява душата. Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната. Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот. Само по този начин може да се помогне на страдующите души. Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.

С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне на своите ближни.

Ти пиши на брата си Асена, поздрави го нарочно от мен. Аз ще се постарая да му помогна в пътя на живота. Той да бъде бодър духом. По-после може да му пиша. Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх. Ти му изпращай своите добри мисли, Бог да го избави.

Поздрав на всички приятели, поздрав и вам. Само Божията Любов.

Подпис

• * *

София, 9.12.1930 г.

Любезна Елена,

В тия времена на големи противоречия потребни са насърченията. Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва да бъде силен в Дух. Любов непрестанна трябва да пълни сърцето на човека. Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.

Моят поздрав вам и на всички приятели. Любете и живейте.

Само Божията Любов.

Подпис

• * *

София, 5.05.1941 г.

Любезна Елена,

От дълго време не съм ви писал. Това е с оглед да се реализира всичко онова, което по-рано ви е дадено. Животът на земята има своите изисквания. Мъчнотии, препятствия, спънки; но това става с оглед за съществени придобивки. Трябва човек да живее за Бога, за своите ближни, а най-после и за себе си. Да се научи да живее добре, това е цяло изкуство.

Сега е време, когато трябва да се работи.

Моят поздрав вам и на Надежда, и всички други приятели.

Подпис

Заглавие на раздел

СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА

Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен това, тате през всичкото време работеше в печатарницата в Нова Загора и поддържаше учащите се Косьо и Танка. А мама беше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Преди да предложат на Марин и на мене решението за освобождаването на старите, братята от комуната отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново, във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, дето през август, същата година (1926) щеше да се състои съборът.

Наистина Учителя одобрил тяхното решение – да се махнат старите. И въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите: „Не щем старите! Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това е казал Учителя." Ние с Марин останахме в недоумение! Не допускахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново при него.

Отидохме. Учителя каза:

– Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Казанлък. А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата.

– Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза:

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след триста години, когато първата група от Шестата раса слезе на земята.

Заглавие на раздел

Запитахме го: — Ами дотогава как ще живеем? Учителя каза: — Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще заживеят всред природа¬ та на групи от по няколко семейства — на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си. Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тате и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: — Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната. — Нищо, — каза Учителя — те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат, Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат да поработят с конете и каруцата в София. Мама и тате отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София. Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителя сам я развали. Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да жертва, а не само да взема. Нямаше я Любовта, за която пеем...

---

I* Делиорман - турско име на Лудогорието (бел. ред.)336

Заглавие на раздел

| Спомени на Ъорис. Ми&яов 1926 година СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66) Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА В. Търново, ул. „Зеленка" 28 От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом — югоизточната — и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и 1аха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха юго хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един [ен Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще •ана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене каза: „Тя мисли кога ще стане голяма." Аз се чудех как е разбрал той какво мислех, азбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко както трябва да мисля само добро. Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събра-а ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, рия Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. :ед смъртта на баща ми през 1929 г. събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В. Търново имаше 26 декара дарения — лозя, овощни градини и ниви & двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара звощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара нозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и -жена му Венета даряват три декара нозе непосредствено до вилата. СПОМЕНИ НА ПАВЛИНА ДАСКАЛОВА В. Търново, ул. „Сергей Румянцев" 43 През 1939 г. мама ме заведе в София при Учителя на Изгрева. Учителя постави за няколко минути ръцете си над главата ми. Стояхме на Изгрева повече от седмица. Ходихме с Учителя на Витоша. Помня, че на отиване брат Цеко ме носи на гръб върху няколко раници. На връщане излезе буря с дъжд. Една сестра се приближи до Учителя и каза: „Учителю, с нас има малки деца. Спрете, моля ви, дъжда!" След това мама разказваше: „Той се отстрани, направи някакви движения и дъждът веднага спря." Когато се прибрах¬ме в София, отново заваля проливен дъжд.

22. Всемировият учител...

337

ЕО ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново По време на войната в Търново бяха евакуирани Министерството на железниците и др. В тях работеха няколко наши приятели от Изгрева. Всяка вечер молитвите ставаха у нас, обаче ние, децата, често се смеехме отзад, затова ни изпъждаха навън да не пречим. След 9.09.1944 г. въпреки изказаните от Учителя в беседите мисли за болшевизма никой не можеше да си представи на какви психични мъки ще бъде подложено Братството. Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя да помог¬не на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" — и разказа какво й се е случило. В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от прия¬телите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела ек сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год. имаше за децата двадесет дневно лятно училище организирано от Братството. От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров — Ролавд и Игор и детето на Нено Тотев — Иванчо Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти -Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата — Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразе¬на духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирех¬ме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама от страх хвърли в печката романите на Любомир Лулчев да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска. През 1953 год. завърших института за детски учителки във В. Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка. През 1956 г. започнах работа в детската градина „Димитър Благоев" във В. Търново с директор Янка Константинова. Един ден снахата на сестра Христина, Миланка, като се върнала в къщи, съобщила на свекърва си, че започват акции против религиозните хора, включително и Бялото Брат¬ство. Сестра Христина получаваше народна пенсия. Тя отишла при директорката ми, която живееше в нейната махала, и казала: „Янке, ще 'започнат да преследват Павлина Даскалова за нейните убеждения. Моля те, направи всичко възможно да й помогнеш." И действително, когато извикали директорката в МВР, тя казала, че нейната канцелария е до моята занималия и че се чува всичко, което преподавам на децата, че не е чувала да споменавам думата „Бог" и пр. По това време началник на градския отдел „Просвета" беше Венелин Друмев. Той ми беше директор в прогимназията и поддържахме добри взаимоотношения. Извика ме при 338

\Спо(пени на УТав&ина Фас^ацова 1926 година ОЗ си, заключи вратата и ме помоли да не се занимавам с Бялото Братство. 'Гой самият, >аче, на младини е бил вегетарианец и толстоист. Каза ми: „Павлина, чети каквото :каш, но мълчи и не ходи при Стамат Тодоров. Работи си индивидуално." На 6 декември 1957 г. в 4 ч.с. пристигнаха четирима души от МВР. Димитър [остов ми показа заповед за обиск и изземване литературата на П. К. Дънов, но не ми ;аде заповедта, а я прибра. Татко беше на работа, а мама — в болницата. Написаха ютокол и взеха 190 тома беседи и лекции. Знам, че бяха от четири различни отдела, .илиционерът беше с шмайзер. Представителят на КДС взе едно томче, разгърна го, 'зачете се и каза: „Много хубави работи пише в тая книжка." Аз му казах: „Върни ми я тава." И той ми я върна. Той четеше наред и казваше: „Защо ги прибираме тия книги к ми е ясно, никаква политика няма в тях." Поисках му да върне още книги, но той ;аза: „Много искаш!" След като излязоха от дома, веднага отидох у брат Стамат. Исках да го предупредя за >иска. Намерих го съкрушен. Каза ми, че са прибрали цялата библиотека: „Дойдоха шест ,уши при мен. Отнесоха се много грубо." Отворили шкафовете на библиотеката и смъкна -всичко в чували. Напълнили шест чувала. След това направили обиск и си заминали. Веднъж през 1986 г. пътувах с един от онези, които са правили обиска при брат .Стамат. Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван — на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пен¬сия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато съба¬ряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впос¬ледствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре. След 10 ноември 1989 г. веднага подвързах книгите, направих библиотечни шкафове и така се създаде Окръжна библиотека на Бялото Братство. Част от литературата на гр. В. Търново подарих на Окръжната библиотека на Брат¬ството в Разград с ръководител Ясен Даскалов. Там се основа нова група през 1987 г. Да се върнем към годините след 9 септември 1944 г. С всяка измината година трудностите на Братството ставаха все по-големи. През 1959 г. ме назначиха музикален ръководител на всички детски градини, поради липса на по-подходяща колежка. Аз имах хубав глас и пеех в Оперетата, свирех и на акордеон. Впоследствие завърших задочно музикална педагогика в гр. Русе. На новата служба работех по четири часа на ден и имах много свободно време на разположение. Брат Стамат Тодоров, ръководител на Братството в Търново, се издържаше от земе¬делие. Покрай Севлиевското шосе, близо до сегашната бензиностанция, имахме 19.5 дека¬ра лозя, овощни градини и ниви. През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стова¬рихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимо-надени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена. 339

Ю ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство. На многократните молби на Ръководството беше даден отговор, че не могат дори да ни оставят парцел за строителство. Текстът гласеше: „С общия регулационен план на тая част на В. Търново не се отрежда в Квартал втори специален терен за нуждите на поменатата верска общност Бяло Братство. Съоб¬щаваме ви, че част от имотите на Братството, съставляващи парцели от 12 до 19 от кв. 2 по Регулационния план на града, са отчуждени по чл. 55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение №8 от протокол №1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов." Според акт №2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В. Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Бал-ванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново — дворното място се състои ДВ план №266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. — всичко 3060 кв.м. Акт № 2163 за Държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. В. Тър¬ново, ул. „П.К.Яворов" №55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Вън¬шните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В. Търново — общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В. Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация. По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях. На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година." През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов. Брат Стамат си взе багажа, но когато пристиг¬нал на софийската гара, му станало лошо. Закарали го в ЖП Болница, където починал на 10 декември 1964 г. Аз пътувах със следващия влак. Когато пристигнах в София, не го намерих. Започнах¬ме да го търсим. Служители на МВР намерили в паспорта му телефонния номер, на който аз щях да бъда. Съобщиха ни за неговата смърт и Братският съвет в София ми помогна да направим погребението. От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варнен¬ско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново. Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, про-вериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно 340

| Яр^ивът 1926 година О& се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след нап¬равения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги. МВР караше своите хора да ни следят. Кънчо Димитров, обущар, мой съсед, на стари = години ми призна следното: „През 1957 г. ме повикаха в МВР и ме попитаха дали позна -

вам Павлина Даскалова. След това ме смъкнаха в мазата и ме заключиха там. Цяла нощ

те псувах, като мислех, че по твоя вина съм затворен. На сутринта ме извикаха горе и ми наредиха да следя всички хора, които ходят при Стамат Тодоров и лично да ходя да докладвам каквото разбера." Същото ми признаха и други хора. През 1980 г. двама души от МВР отишли в дома на художника Лальо Минков, който идваше на нашите събрания, и го разпитвали повече от час за мен. Главното било давам ли беседи и лекции, т.е. томовете на П. К. Дънов, на млади хора. Той разтреперан дойде при мене, за да ми съобщи, ако имам някои томове налице, да ги скрия. Следяха ни и други наши съседи — кой влиза и кой излиза от моя дом. Това непрекъснато следене ме травматизираше, още повече, че хората избягваха да идват в дома ми. Викаха ме по домовете си. И въпреки това в моя дом редовно се четяха беседи и лекции: сряда — Общия ^клас и неделя - Неделните беседи. Трима човека никога не пропускаха лекциите — Йовка Николова Кирова, Павлина Даскалова и Лальо Минков. Много от другите приятели се изплашиха. Например, Надка Иларионова през 1957 г. са я викали в МВР и са я разпитвали за брат Стамат. Оттогава тя престана да идва у нас. Предаде книгите си на сестра Йовка. . АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. 341

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова. Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново. В тази библиотека остават подвързани тези томчета и всички документи, касаещи търновското Братство. Във връзка с търновския архив на Бялото Братство в том 2 на „Изгревът" Надежда Иларионова, осиновената дъщеря на сем. Иларионови, се обвинява, че била унищожила много френологични карти от страх от полицията. Първо, самата Елена предава архива си през 1946 г. на съхранение на Цанка Дойнова и после Надка Иларионова, която е жива и до днес, над 86 годишна и е със запазена памет, ми каза: „Никога не съм виждала такова количество френологични карти. Нищо от Учителя не съм унищожила, нито ред. Нито от беседи, списания и т.н., нито от каквото и да било във връзка с Братството. Аз знам, че ще отговарям и много внимавах в това." ИСТОРИЯТА- РАЗКАЗ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ В увода на първи том писах, че нямаше кой да се заеме с написването на историята на Бялото Братство в Търново. Аз никога в живота си не съм писала нищо подобно, но ми се наложи, понеже съм връзката между старото и новото поколение и знаех много исторически факти. Обичам историята. Вторият том затрудни много съставителите, защото освен протоколи и спомени на приятели от съборите, съдържа резюме на всички публикувани съборни беседи от 1919 до 1925 г., материали по проблема 342

историята — разй&з с продължение 1926 година за борбата на църквата, за Пентаграма и др. В някои моменти преобладават спомените пред Словото на Учителя. Тъй като сега няма възможност да се публикува пълният текст на беседите от търновските събори 1919-1925 г., то, за да се създаде по-ясна представа за атмосферата през тези години и особено за огромната работа, извършена до отварянето на Школата през 1922 г., съставителите избраха тематично онези части, които показват най-актуалните проблеми и задачи за работа през съответната година. При бъдещо преиздаване ще се публикува отделно пълният текст на Словото на Учителя, а двата тома (протоколи и спомени), ще се съберат в един. Не се съмняваме, че в бъдеще ще се открият много материали за търновските събори. Не можахме да проникнем в църковните архиви в Търново, а сигурно за 1922 и за другите години в тях има материали. Не можах да открия наследниците на търновците Драган и Здравка Попови, които са се изселили в София, както и подробности за сем. Иван и Венета Дивитакови и др. Още след публикуването на първия том до нас бяха изпратени нови материали, които допълват, а на места опровергават някои детайли. Например откри се тефтерче на П.Киров, от което се разбира, че сестра Мария Казакова не само е присъствала на годишната среща през 1903 г. (в първи том сме писали, че не е), но и тогава е избрана за касиерка, докато Учителя е избран за деловодител на групата. Друг материал, който получихме, доказва, че първото обяснение на Учителя за Пентаграмът не е от 1911 г., когато го раздава, а от 1910 г. пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28. Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес: 5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова 343

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново БИБЛИОГРАФИЯ непублиКуВани материали 1. Боев.Боян: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г. 2. Борисов, Тодор: няколко спомена* 3. Военен архив, В.Търново: Азбучник на, офицерите 4. Даскалова, Павлина: „Биографии на бележити търновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно", сборник* 5. Дойнов, Николай: „За Пентаграма", интервю* 6. Държавен архив, В.Търново: Ф 988К „Колекция от документи на политически партии, дружества и организации във Великотърновски окръг", оп.1, а.е. 89, 90, 91, 92, 93, 94; Ф 52К, оп.1, а.е.111 7. Иларионова, Елена: „Бележки за Учителя", тетрадка със спомени* 8. Иларионова, Елена: лично тефтерче* 9. Камбуров, Петър: „Моят живот с Учителя. Спомени, преживявания, опитности, Арбанашката комуна."*

10. Николов, Жельо: няколко спомена* 11. Отец Асен: проучвания; Исторически музей В.Търново, отдел „Възраждане", инв. Мо 102, стр. 395, 425 12. „Пентаграма", неизвестен автор, разпространявана в братските среди* 13. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1910 г.** 14. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1911 г.** 15. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1912 г.** 16. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1914 г.** 17. Протоколи на годишната среща на Веригата в Търново, 1915 г.** 18. Събев, Георги: няколко спомена* 19. Учителя: „Обяснение на Пентаграма", дадено на 12 ученика през 1910 г., предоставено от Йорданка Попова 20. Учителя: Писма до Мария Казакова 1900-1908 г.** 21. Учителя: Писма до сем. Иларионови 1904-1941 г.*** 22. Гръблев, Никола: лична тетрадка със спомени.*

• - от архива на Павлина Даскалова
  • - от архива на НиЬола Нан1сов, предоставени от Г. ПетЬов от Габрово
    • - от архива на Вергилий Кръстев

344

1

Съборната вила в 1965 год. преди да бъде съборена от Жилфонд. Южната страна на вилата.

Северната врата с мостчето. а) Всяка заран Учителят е влизал през нея — спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. 345

Югозападната част - вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата.

Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая. 346

Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка по мъж Тотева Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов.

347

Цветана Щилиянова Семейство Щилиянови 348

Анастасия Петрова Джамджиева със съпруга си и дъщеря си Цветана Щилиянова, нарисувала портрета на Учителя - внучки на Велчо Атанасов Джамджията от сина му Петър.

Ръководители на групите - 1922 год. Отдясно наляво - с брадата Н. Ватев - Русе, К. Иларионов - В. Търново, Тончев - Казанлък, П. Епитропов - Пловдив, Тодор Стоименов --Бургас, Димитър Добрев - Сливен, Иван Давидков - Търново, Ковачев - Ст. Загора, неразпознат, Иванов - Варна.

Сестри отдясно наляво: М. Вълчанова - Габрово, Здравка Др. Попова -София, неразпозната, Зорица Рашкова Петкова - В. Търново, Тереза Кермекчиева - София (майка на стенографката Савка Кермекчиева, починала и съживена от Учителя - виж стр. 169), неразпозната, Стефанка Симеонова -В. Търново. Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова-Бойнова - В. Търново, Н. Ватев - Русе, сестрата на Зорница Попова. 349

Константин Петров Борисов Иван Дойнов Кехайов — ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год. Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си — дарява 12 декара лозе. 350

ТърНО! Боян I нея С( Алексг

Найд< Стамг

Търновската група - 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов - Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров.

Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова. 351

Съдър^цние СЪДЪРЖАНИЕ вместо увод 914 7 Спомени на Елена Иларионова 8 Писма до семейство Иларионови 8 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 12 • 915 67 Спомени на Иван Данаилов 68 Спомени на Борис Николов 68 Спомени на Любомир Лулчев 69 Писма до семейство Иларионови .'. 69 Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян Кръстев и Петър Тулешков -. 74 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 75 1916 109 Спомени на Надежда Иларионова 109 Писма до семейство Иларионови 109 1917 112 Спомени на Елена Иларионова 112 Спомени на Иван Радославов г 112 Писма до семейство Иларионови 114 Наряд за 1917-1918 г 117 1918 118 Спомени на Борис Николов 118 Писма до семейство Иларионови 118 1919 122 Биографични справки на Константин Петров Борисов 124 Райна Калпакчиева 125 Спомени на Жельо Николов 125 Спомени на Галилей Величков 126 Спомени на Елена Иларионова 127 Спомени на Райна Калпакчиева 127 Спомени на Надежда Иларионова 127 Спомени на Илия Узунов 128 Писма до семейство Иларионови 128 2? Всемирозият учител... 353

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново СЪБОРНО СЛОВО 1919 г 131 за събитията и общественият живот 131 за учениците 134 за работата през годината 137 методи за приложение 138 1920 140 Биографични справки: Надежда Иларионова 141 Петър Камбуров 142 Христина Антонова 142 Спомени на Борис Николов 143 Спомени на Петър Камбуров 147 Спомени на Марин Камбуров 148 Спомени на Паша Тодорова 148 Спомени на Христина Антонова 149 Писма до семейство Иларионови : 149 Образуване на един клас 150 Картините в горницата 153 трите картини 154 четирите картини 155 живата картина 156 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г 157 за събитията и църквата 157 за учениците 161 за работата през годината 162 гимнастически упражнения 165 1921 167 Биографична справка за Кина Попова Маркова 168 Спомени на Петър Камбуров 168 Спомени на Николай Дойнов 169 Спомени на Михаил Иванов 170 Спомени на Никола Гръблев 170 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов 172 Писма до семейство Иларионови 178 Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров 181 СЪБОРНО СЛОВО 181 за учението и Учителя 181 ръководителите и организацията 183 работа за годината 184 за учениците 196 за събитията 202 1922 204 Спомени на Петър Камбуров 205 Спомени на Христина Александрова 206 Спомени на Борис Николов 207 354

Съдържание Спомени на Михаил Иванов 207 Спомени на Гена Папазова 207 Спомени на Георги Попов 208 Спомени на Георги Овчаров 208 Писма до семейство Иларионови 209 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" 210 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква -взаимоотношения върху сцената на обществения живот (историко-философски обзор от Елеотон) 212 Интервюта, дадени на събора, от Учителя 223 ПЕНТАТРАМЪТ 228 Същност 229 Външен кръг 231 формулата 231 сабя, нож 232 чаша 233 книга 233 свещ, светилник 234 жезъл, скиптър 234 буквите 235 колело с крилца 236 подписът 236 Средният кръг 237 пет върха 238 широката врата към истината 238 Учителя — към правдата 240 тясната врата — към Любовта 240 окото — към Мъдростта 241 дървото на живота - към Добродетелта 242 добродетелите, техните цветове и числа 242 Централният кръг (най-вътрешен) 243 Видове пентаграми 244 черно-белият Пентаграм 244 цветният Пентаграм 245 музикалният Пентаграм 247 Пентаграмът в Паневритмията 249 Пентаграмът медальон 250 човекът-Пентаграм 252 Влияние на Пентаграма и работа с него 252 отплатата 252 как се поставя Пентаграм 252 предупреждения за последиците 253 последователност на движението 254 как се чертае Пентаграмът 255 работа с Пентаграма 255 Свещенна фигура 258 Библиография 259 355

ВсемироВият Учител Беинса Дуно-и Велико Търново СЪБОРНО СЛОВО ........................................................................................................ 261 отваряне на Школата ........................................................................................................ 261 Учителя и учениците ......................................................................................................... 266 класове и задачи .................................................................................................................. 272 организация, работа ............................................................................................................ 276 работа за фонда .................................................................................................................... 278 те и светът ............................................................................................................................... 279 молитви и формули ............................................................................................................ 282 гимнастически упражнения ...................................... : .................................................... 284 окултна музика ..................................................................................................................... 288 1923 292 Биографична справка за Стамат Тодоров Михойлов .................................... 292 Спомени на Петър Камбуров .................................................................................... 293 Спомени на Атанас Добревски ................................................................................. 293 Спомени на Елена Иларионова ................................................................................ 293 Писма до семейство Иларионови ... ......................................................................... 293 1924 297 Биографична справка за Марин Камбуров ........................................................ 298 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси ...298 Спомени на Гена Папазова ........................................................................................ 303 Спомени на Елена Иларионова ................................................................................ 303 Писма до семейство Иларионови ............................................................................ 303 1925 306 Спомени на Гена Папазова ........................................................................................ 307 Спомени на Боян Боев ................................................................................................. 308 Спомени на Павлина Даскалова ............................................................................. 308 , Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна .................. . ...... 308 Спомени на Михаил Иванов ..................................................................................... 310 СЪБОРНО СЛОВО ........................................................................................................ 3 1 1 две свещенни положения ................................................................................................ 311 молитвата ................................................................................................................................. 316 упражнения ............................................................................................................................. 317 наряди ........................................................................................................................................ 320 ЗАБРАНАТА НА СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ТЪРНОВО ....................................................................................................................... 324 Биографична справка за владиката Филип .......................................................... 324 Спомени на Елена Иларионова ................................................................................... 325 Спомени на Борис Николов .......................................................................................... 326 Статия от в-к „Борба" — „Новите богомили", 12.09.1925 г ........................ 326 Мисли за съдбата-кармата ............................................................................................. 327 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя .................................... 328 Спомени за търновските събори .............................................................................. 329 356

1926 332 Последни писма до Елена Иларионова '. 333 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна 335 Спомени на Борис Николов 337 Спомени на Надежда Иларионова 337 Спомени на Павлина Даскалова 337 Архивът на Братството 341 Историята — разказ с продължение 342 Библиография 344 357

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ВЕЛИКО ТЪРНОВО Документална хроника Том II Първо издание Издателство „Адфиола" Формат 16 70x100 Печатни коли Печатница „Абагар", Велико Търново 15ВМ 954-8139-10-3

Цветния пентаграм, внесен в Горницата 1922 г. (Дарение от чужбина)

Знамето на Бялото Братство, изразяващо човешката еволюция.

7-25стр.