Живите линии
Размишление.
Ще прочета 1 гл. от посланието към Ефесяните, от 14 ст. до края.
Тема за следния път: „Защо човек мисли, чувства и действа?“
Едно важно правило за живота: Не говори, докато не си обмислил това, което ще кажеш. Не говори, докато не си почувствал това, което ще кажеш. Ако говориш преди да си мислил и чувствал, ще приличаш на пукната стомна. И така можеш да говориш, но не по собствения си ум, по собственото си сърце и по собствената си воля. Речта е права и истинна, когато говориш по собствения си ум, сърце и воля. Да говориш отделни думи – любов, мъдрост, светлина, живот, ядене, това не е реч. Думите трябва да се съчетават по известни правила и закони в едно цяло; само така те придобиват съдържание и смисъл. Какво ще разберете, ако напишете отделни букви и срички? Като се съединят буквите в срички, и сричките в думи, тогава си съставяме понятие за нещата. Това, което си учил в първо отделение – букви, срички и отделни думи е изживяло своето време. Ще вървиш напред. Някога майка ти те е повивала в пелени, люлеела те е, обличала и хранила, носела на ръце, но днес ти сам ще вървиш, сам ще се храниш и обличаш, сам ще се грижиш за всичко. – Мъчен е животът. – Когато животът на човека стане мъчен, това показва, че той се грижи сам за себе си. Когато близките му се грижат за него, животът му е лек и радостен. Религиозният се пита, защо Бог е направил света така. Светският се пита, защо хората постъпват така. Това са човешки разбирания. Всеки мисли, че постъпва право. Даже и като греши, той пак мисли, че е прав. Като се намери в затруднение, той се оправдава с условията, с окръжаващата среда и т. н. Друг се оправдава с хората, те го заставяли да постъпва по един, или по друг начин. Обаче, стане ли въпрос да направи добро, той казва: Не съм в състояние да направя това добро. Питам: Как можеш да грешиш, а не можеш да правиш добро? Това е старо разбиране. Ще се откажеш от старото и ще служиш на новото, в което доброто е основа на живота.
– Коя мисъл наричаме добра? – Която гради. – Кое чувство е добро? – Което доставя материал за градеж. – Коя воля е добра? – Която помага за развитието на човека. За да познаеш, кога мисълта, чувствата и постъпките ти са прави, оглеждай се често в огледало. Правата мисъл предава светлина на лицето; правото чувство осветява тялото, а правото действие хармонизира движенията. Ако ходиш и се клатиш като гемия на една и на друга страна, в тебе има нещо неуравновесено. Защо пияният залита като върви по улицата? Защото виното го води, а не той сам. – Виното му диктува, накъде да върви. Докато се водиш по чужд ум и се блъскаш на една и друга страна, вината е във виното. Ти не си господар на себе си, други те управляват.
Сегашните хора искат да живеят охолно, всичките им работи да бъдат уредени. Това е механическо разбиране на живота. Когато детето е изопачено от родителите си, външният свят ли е виновен за това? В семейството има нещо развалено. Щом се махне причината, домът е хубав, животът в него е приятен. Светът, в който живеем, е красив, уреден, но във вас има нещо неуредено. За оправдание на това, казвате, че външният свят е лош. Не, светът, създаден от Бога е добър. Ако Той живее във вас, и вашият живот ще бъде добър. Бог е неизменен. Следователно, ако някога грешиш, причината на това се крие в неразбирането на Божията мисъл. – Измъчих се. – Много естествено, носиш товар, който не е за твоите сили. Лакомията, да спечелиш пари, те кара да работиш много. Какво си спечелил? В края на краищата, нищо особено не си спечелил. – Тогава да бъдем добри. – Това е стара мисъл. Ако отсега нататък искаш да бъдеш добър, закъснял си много. Трябва да съзнаваш, че си добър. Че си кален, това лесно се оправя. Че си престъпил нещо, и това се изправя лесно. Турил си някои камъни не на място. Ще ги поставиш на мястото им, и престъплението ще се изправи. Казано е в Писанието: „Господ ще заличи всичките ви престъпления.“ За онзи, който разбира нещата, грехът лесно се измива. Любовта изправя всички погрешки. Някой ти казал една обидна дума, и ти я помниш цял живот. Случва се, кракът ти се счупва. След време оздравяваш и всичко забравяш, но обидната дума носиш в сърцето си. Защо и нея не забравиш? – Защото не обичаш човека, който ти я казал. Ако го обичаше, от тази дума помен нямаше да остане. Повечето хора помнят лошите, обидните думи, а добрите забравят. Какво представя обидната дума? – Земя с голямо пространство – богатство. Бъди умен да използваш това богатство. Не допущай лошото в ума си. Стреми се към новото.
Новото разбиране има степени на прояви. То не се изявява чрез вкуса, но чрез стомаха. Новото разбиране не се изявява чрез чувствата, но чрез сърцето. Новото разбирани не се изявява чрез мислите, но чрез ума. Вкусът се изменя, чувствата се изменят и мислите се изменят. Следователно, те водят човека към погрешките. Обаче, стомахът, сърцето и умът са неизменни. Те са мярка в живота. Стомахът, умът и сърцето никога не грешат. Като говоря така, аз имам предвид онзи стомах, онова сърце и онзи ум, които Бог първоначално е създал. В създаденото от човека има нещо покварено. Човешкото сърце се е отклонило от правия път, затова греши. Това, което Бог е създал, е чисто, неизменно и красиво. В човешкото, обаче, има нещо изопачено. Мразиш някого и на лицето ти се отпечатва омразата. Ти правиш различни гримаси, които показват твоята омраза. Чудя се, отде сте научили тези гримаси. – Какви гримаси правим, когато обичаме някого? Любовта и обичта имат израз. Те никога не се предават с гримаси. – Какъв е изразът на любовта? – Това не се предава с думи. Някои неща имат външен израз и по тях лесно се чете. Например, ако ръката ти е студена, това показва преодоляващото влияние на ума; ако е топла, преодоляващо влияние има сърцето; ако ръката ти е в движение, преодоляващо влияние има волята.
Външният израз на нещата определя вътрешното им съдържание и смисъл. Например, приближаваш се към огъня и казваш: Много е горещо, не ми е приятно да седя до него. Някога огънят е равномерен – приятно ти е да седиш до него. Същото се отнася и до ръката. Пипнеш една гореща ръка, не ти е приятно, има нещо болезнено в този човек. Пипнеш друга ръка, приятно ти е – здрав е този човек. Някога ръката е гореща и суха, или гореща и влажна, или гореща, без да е суха или влажна. Това са човешки състояния. Добре е, ръката да бъде мека и пластична, да изтича от нея живот и енергия. Няма да се впускам в подробности, но казвам, че трябва да смекчите кожата си. Вашата кожа е доста огрубяла. От нея се съди за мислите и чувствата на човека, както и за неговите прояви. Когато бият хората, когато страдат, това става с цел, да им се предаде повече мекота. Мислят, че меката кожа на ръката е признак на мързел. Не е така. Мързеливият няма мека ръка. Мързелив ли е този, който мисли за любовта? Той е видял нещо изопачело в любовта, но това му дава повод да мисли за нея. Казват за него, че е захласнат. Не е захласнат, мисли човекът. Какво ще кажете за онзи, който няма никаква идея и по цели часове се рови в живота на хората, като къртица. Трудолюбив ли е той?
Днес хората се делят на две партии: Първата гледа на труда като на мъчение, а втората го нарича свещен труд. Същото се отнася и за работата. Само онзи работи, който има силна мисъл. Като започне да работи, с мисълта си той извиква стотици хиляди хора, да работят заедно с него. Ако гледаш на работата като на мъчение, ти нямаш силна мисъл. Ти всякога ще работиш сам, и работата ти ще бъде безрезултатна. Докато живееш на земята, твоите мисли, чувства и постъпки трябва да имат отзвук. Това наричам акустика на живота. Ако твоите мисли, чувства и постъпки нямат отзвук, те не са прави. Трябва да имаш отзвук отвън и отвътре. Тогава ти пръв ще одобряваш своите мисли, чувства и постъпки. Тогава твоят живот ще има отзвук и в Божия. Ако с твоята крива мисъл искаш да обърнеш внимание на Бога, ти си в положението на дете, което, при всички условия, иска да бъде обичано. Как ще обичаш едно изопачено дете? Ако вършиш Божията воля, и мисълта, и чувствата ти са съгласни с Неговите мисли и чувства, ти си на прав път. Бог всякога ще те обича. Казваш: Трябва да обичам някого. Какво разбираш под „обич“? Да обичаш някого, това значи, да го озариш с мисълта и чувствата си, както слънцето ни озарява със своята любов. Какво прави слънцето? – Осветява целия свят. Докато слънцето грее, всичко наоколо е светло. Това е любов. Като срещнеш човека, намери в него нещо светло, красиво. Тогава тази среща е приятна и на тебе, и на него. Той никога няма да те забрави. Посочете ми един човек, който да се радва, че ви е срещнал. Аз не очаквам отговор, само задавам въпроса. Вие казвате, че сте срещнали някого, че сте се разговаряли повече или по-малко време, но аз не виждам лицето ви да е озарено. Такива срещи са отживели времето си. Да срещнеш един човек и да се зарадваш, това не значи, да го спреш на пътя и да се разговаряш. Може да го срещнеш и да се разминеш, както прави светлината. Тя отделя за всеки човек по една триста хилядна част от секундата. И това задоволява всички. Никой не измерва, никой не следи, колко време е седяла светлината при него, но е доволен. За този кратък момент, светлината дава толкова много на човека, че с години той мисли за нея. За този кратък момент, тя изминава един километър път.
Често питате, какво да работите. За онези, които искрено желаят това, нека изучават лицето си. Така те ще се научат да мислят и чувстват правилно. Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. – Коя мисъл е Божествена? – Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася подтик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълкова семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се съмняваш в нея? Като опиташ нещата, ще се освободиш от подозрението си. Никога не подозирай баща си и майка си. Ама в Писание било писано, че в грях те заченала майка ти. Ако, наистина, майка ти те е заченала в грях, имаш право да я подозираш. Но ако си човек, който търси истината и трябва да я намери, ти си роден от майка и баща безгрешни. Тогава нямаш право да ги подозираш.
И тъй, когато в ума ти се ражда лоша, престъпна мисъл, знай, че вината е в тебе. Ти си се отклонил от правата и чиста мисъл. Помни: Твоята мисъл трябва да бъде права; твоето чувство трябва да бъде право, и твоята постъпка трябва да бъде права. В дадения случай, ти си баща и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вината е в тебе. Кажи си: Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя – от мене зависи. Щом стана съдружник на дявола, мога да извърша големи престъпления. Ако се откажа от това съдружие, никакво престъпление няма да направя. Знай, че ти си фактор на твоя живот, тебе държат отговорен. Като направиш връзка със зъл човек, зло ще правиш; като направиш връзка с добър човек, добро ще вършиш. Трябва ли да се оправдаваш за злото със слабата си воля? Такава философия не се позволява. Щом имаш воля да правиш добро, ще имаш воля и да не правиш зло. Аз не ви упреквам, но като погледна лицето на някого, чета, колко пъти е бил в съдружие с дявола, и колко пъти е бил в съдружие с Бога; колко пъти е бил слуга на дявола, и колко пъти – слуга на Бога. И когато се оплакваш от господаря си, казвам: Лош е твоя господар, защото е дявол. Ако е добър господарят ти, Той е Бог. Питаш: Защо някога съм добър, а някога лош? При добрия господар ти си добър слуга; при лошия господар, ти си лош слуга. Какъвто е господарят, такъв ще бъде и слугата.
За да определите посоката на вашата мисъл, служете си с отвеса, т. е. с перпендикуляра. Този отвес аз наричам живот. Той показва пътя, по който разумните същества се изявяват. Ако не знаете този път, никакво добро не можете да направите. Това е тъй нареченият „тесен път“. Щом влезете в този път, вие вече знаете как да постъпвате. Там всяко нещо е строго определено. Например, ако лицето ти е 18 см. дълго какви трябва да бъдат ушите ти? Какво е отношението на ушите спрямо отвеса на лицето? Какво е отношението на носа и устата спрямо този отвес? Между лицето, очите, ушите, устата, коса трябва да има хармонично съчетание. Дето има външна хармония, там и вътрешните прояви са хармонични. Там заблужденията са изключени. Невъзможно е да живееш в дисхармония и да си добър. Може да те нахранят добре, да си задоволен, но това е временно състояние. Това не показва, че си добър. Ще бъдеш по-близо до истината, ако, след като ти причиня някаква пакост, ти запазиш доброто си разположение.
Не всякога самочувствието е вярно. В него все може да се яви известно отклонение. Искаш, като срещнеш някой познат, да те погледне с усмивка и разположение. Ако те погледне строго, мрачно, ти не си доволен. Че кое лице е мрачно, и кое е разположено? Всякога ли усмивката е свързана с доброто разположение на човека? Според някои физиономисти, едно лице е мрачно, но всъщност, не е така. Това е само отношение между сенки и светлини. Добрият човек има нещо неизменно в лицето си, една неизменна линия, която при всички случаи трябва да разпознавате. Човек трябва да знае каква поза да заема при всеки даден случай. Приятна поза е тази, която е в хармония с отвеса на живота. Като спазвате тази поза, постепенно ще се приближавате към правия път. От тази точка нещата се виждат ясно и определено. Докато си при отвеса на живота, ти си далеч от всички смущения и противоречия. Отдалечиш ли се от него, губиш всяка опора в живота си. Ставаш страхлив, неуверен.
Като ученици, изучавайте хармоничните движения. Ако не разбирате видимия свят, с всички съзнателни и несъзнателни движения, как ще разберете невидимия? Седиш замислен и стискаш устата си. Какво ще постигнеш с това? По-добре да отвориш устата си, като паток, отколкото да я стискаш. – Не искам да бъда глупав паток. – Не е глупав патокът. Един паток хванал плъх и го гуркал във водата дотогава, докато го удавил. Защо направил това? – За да запази малките си. Глупав ли е той? Животните са азбука на великата природа. Патокът е една от буквите на тази азбука. Щом е на мястото си, той има велико предназначение. Гълъбът, кокошката са букви от същата азбука. Кокошката обича да рови. С това тя иска да каже на човека: Рови, докато намериш нещо ценно! Тя е символ на щедрост. Дай на кокошката една крина жито и виж, какво ще направи. Тя ще разрови житото, ще се нахрани и оставя за другите, с което казва: Като се нахраниш, остави и за другите. Тя рови с краката си, които са символ на добродетелите. Значи, рови с доброто, т. е. работи с доброто, за да го развиваш.
Казано е: „Познай себе си!“ Как ще се познаеш, ако не си изучавал органите на лицето си? Достатъчно е да изучиш ухото си, за да познаеш какъв си. Същевременно ще познаеш и своите деди и прадеди. Ще разбереш къде са направили те отклонение в своя живот и къде ти си направил. Ще извикаш дядо си и ще му кажеш: Ти си направил отклонения в умствения свят. Трябва да се върнеш назад да ги изправиш. – Как ще извикаш дядо си? – По телефона. Има един вътрешен телефон в човека, чрез който той се съобщава със съществата от невидимия свят. Тези съобщения стават много бързо. В духовния свят телефоните работят бързо. Щом туриш слушалката и започнеш да се молиш, веднага ще получиш отговор.
Една млада сестра разказваше, че един момък от високо произхождение, гледал на нея като на свой идеал. Но един ден се разсърдил нещо и изказал недоволство от нея. Тя го запитала: Как може да ти бъда идеал и да си недоволен от мене? Значи, той се усъмнил в нея. Как е възможно, човек да се съмнява в своя идеал? Идеалът никога не се изменя. Мислиш ли, че като обичаш някого, ще изгубиш нещо? Ако мислиш така, ти не разбираш живота. Човек е колективно същество. Следователно, като обичаш едного, същевременно ти обичаш и онези същества, които са свързани с него. И те ще те обичат. – Аз се излъгах в любовта си. – Ти не разбираш любовта. Единственото нещо, в което човек никога не се лъже, е любовта. Ако не обичаш, това е друг въпрос. Радвай се, че обичаш. И този, когото обичаш, също трябва да се радва. Искаш да заставиш насила някого да те обича. Това е невъзможно. И да ти каже, че те обича, това е само на думи. Любовта не търпи нито насилие, нито тълкуване.
Една млада мома турила китка на лявото си ухо. Може да я тури и на дясното си ухо. Някога китката е червена, някога синя, жълта. Хората тълкуват защо турила китката на лявото ухо, защо на дясното; защо китката е червена, защо бяла и т. н. Червената китка показва, че момата има живот в себе си. Жълтата китка показва, че е умна. Като влезе в дома на своя възлюбен, ще внесе ред и порядък. Краските на цветята имат определено значение. Затова жените, особено, менят цветовете на своите дрехи. Старата жена казва: Дотегна ми черният цвят. – Носи светли дрехи. Яж повече спанак и коприва, и косата ти ще се почерни. Тялото е интересен обект за изучаване. То е малка вселена, в която стават различни промени. Човешкото тяло е синтез на всички процеси в природата. Ако познаваш тялото си, ще познаваш видимия и невидимия свят. Ако познаваш окръжаващите, ще разбереш цялата вселена. Ако не разбираш хората, ангелите още по-мъчно ще разбереш. Външно, ангелите си приличат, а вътрешно, коренно се различават. Хората външно се различават, а вътрешно си приличат. Следователно, ще започнеш от хората. Първо, тях ще изучаваш. Казваш: Този човек е добър. – Как позна, че е добър? – По ухото. Лявото му ухо е добре оформено. – Значи, сърцето му е добро. Ако и дясното му ухо е оформено, умът му е добър. Щом умът и сърцето са добри, и волята е добра. Горната част на ухото има отношение към ума; средната има отношение към сърцето, а долната – към волята. Често волята разваля работата. Затова, като сгрешиш, дръпни долната част на ухото си. Ако си болен, дръпни долната част на едното и на другото си ухо и кажи: Ще оздравея.
Като ученици, работете върху хармонията между ума, сърцето и волята. Само така ще служите на хората, само така ще служите и на Бога. Ако си слуга, ще гледаш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си с тези на своя господар. Тогава, каквото пожелаеш, той ще бъде готов да го изпълни. На същото основание, казвам: Хармонизирай своите мисли, чувства и постъпки с тези на Господа. Само така молитвата ти може да бъде чута.
В миналите лекции говорих за ухото, за носа, за устата. Сега наблюдавайте челото си. Горната крива линия на челото наричам линия на въображението. Между веждите, при горната част на носа, се намират понякога една, две или три отвесни линии. Който има една линия, показва, че е крайно справедлив в дребните работи. Ако има да ти дава пет пари, непременно ще ти ги върне; ако имаш да му даваш пет пари, ще си ги вземе. Който има две успоредни линии, показва, че личните чувства у него са добре регулирани. Той е честен. Някога тези линии са наклонени под ъгъл. Изобщо, дали имаш една, две, или три линии, това е една придобивка. Някои хора нямат нито една линия; у други са в проект. Ако не прилагате честността, двете линии постепенно изчезват. Ще кажете, че имате много линии на лицето си. Да, но тези линии са признак на безпокойство. Безпокоиш се за вятъра, който духа. Безпокоиш се, че работите не се оправят. Не се безпокой, след две-три години ще се оправят. Светът е едно голямо предприятие, управлявано от Бога. Ти си чиновник в това предприятие. От тебе се иска само едно: да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно. Щом спазваш това, работата ти е оправена. Ако не спазваш, непременно ще закъсаш. Знай, че светът никога не може да фалира.
Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека. Спирай вниманието си на Божественото в човека, а човешкото остави настрана. Няма по-мъчно нещо от това, да оправяш човешкото. В това отношение, аз имам много опитности. С човешкото мъчно се работи, а с Божественото – лесно и приятно. Дойдеш ли до човешките разбирания, прати ги при дядо си и баба си. – С какво да работя тогава? – С новото, за което сега ви говоря. Тури го в торбата си и върви напред. Досега си сял стари семена, отсега ще сееш новото семе на живота. – Ние очакваме да дойде Христос на земята, да оправи работата. – Това е механично разбиране. Христос казва: „Аз съм с вас до окончанието на века.“ Защо Го очаквате сега да дойде? Вие се страхувате от дявола, но и той работи на земята. Приложи своите добри мисли, чувствай постъпки и ще успееш. Божествената наука е достъпна само за онези, които разчитат на своя светъл ум, на своето добро сърце и на разумната си воля.
Какво е нужно на художника? Първо, той се нуждае от едно чисто платно. Ако има четка и бои, а платно няма, той нищо не може да нарисува. И вие, като художника, ще създадете в съзнанието си чистото платно и ще започнете да рисувате. Останалите неща – четка, бои са на ваше разположение. Рисувайте красиви образи, за да разберете, какво представя истинският човек. В него ще видите вложените от Бога добродетели. Така ще познаете човека външно и вътрешно. Във външните, видимите черти има изключения; във вътрешните, невидимите няма никакво изключение. Като уповаваш на невидимите черти, всичко можеш да постигнеш и тогава смело ще кажеш: Всичко в живота е постижимо.
Т. м.
34. Лекция от Учителя, държана на 10 май, 1933 г. София. – Изгрев.