УЧИТЕЛЯТ
Беше най-Големият ден в годината. Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро беше раздавало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше дъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия обичан Учител, на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита:
–Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа.
Учителят дълго време мълча и после каза:
– Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: "Изяж този хляб и ще имаш полза."
Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги изведе при извора, оттам да почерпят. За мене казват: "Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм. Ти ще гледаш, доколко може да се ползваш от мене. Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори. Някой казва: "Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е.
Желая да просветнат делата на тези, върху които е работено. Следвайте не мене, но Божията Любов.
Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта.
Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хората имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име.
Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви проповядвал. Засега само ви подготвям.
Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам на Слънцето, движа се с бързина, по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешкото око не прониква. След това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца.
Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това, от вас се иска разумност.
Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е Наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат.
Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Без Учител ученикът не може нищо да постигне. Ако обичаш професора си и той те обича, предава ти знанието и ти го разбираш. Ако не го обичаш, колкото и да ти говори, ти не го разбираш. Той може да те обича, но ти, ако не го обичаш, не може да ти предаде знанието.
Ако можете да приложите една стотна от това Учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна. Днес всички можете да бъдете щастливи. Как? Като повярвате в моите думи. Достатъчно е да живеете с мене една година, за да научите повече, отколкото ако само ме слушате. Ако искате да разберете милостта на Бога, трябва да живеете с мене хиляда години, за да ви уча и да ви проповядвам. Това не е лесна работа.
Като отида при Онзи, който ме е проводил, ще ме попита: "Извършихте ли работата, която ви възложих?" Ако има нещо, което не съм довършил, ще дойда пак. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: "Добре свърши работата си."
Ако говорите за земната обич, аз не ви обичам с тази обич. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича душите ви така, както аз ги обичам. Желая и вие така да обичате човешките души.
Някой ме пита: "Ти познаваш ли Христос?" Познавам Го, говоря с Него. Много пъти съм разговарял с Него.
За да се прояви един Велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него.
Царят трябва да се облече в най-скромна дреха, за да не бие в очи.
Някои искат да противодействат на новите идеи. Ето какво ще ви кажа: когато Божественото Учение се приложи навсякъде, ще се яви огън от 35 милиона градуса. Тази е последната програма, дадена от Бога, която донесох от горния свят.
Веднъж един брат запита:
– Учителю, защо ви интернираха през 1917 година? Учителят каза:
– Преди повече от тридесет години казах, че в 1914 година ще има война, и че Германия ще я загуби. По-късно предупредих управляващите да сключат мир, колкото се може по-скоро, но те ме интернираха. Казах, че иде втора световна война и казах, кои градове ще пострадат. Викаха ме в Обществената безопасност, казах им: "Ако искам, мога и да не дойда, но аз почитам законите и затова идвам. По този път, по който вървите, нищо няма да остане от София. Вие престъпвате Божиите закони и ще видите, че аз не говоря от себе си. И ако говоря вярно, вие ще понесете последствията. За българите иде нещо страшно."
А сега с България ще стане това, което е станало с един поп. Той пътувал с каруца. Конете се подплашили, каруцата се обърнала и попът паднал върху една къртичина. И понеже къртичината е мека, не се повредил. Наблизо имало един камък. Ако главата му бе паднала върху камъка, щеше да загине, това ще стане и с България. Тя ще мине през изпитания, но ще падне, като попа, върху къртичината и ще мине леко.
За България предстоеше голяма катастрофа. Щяха да я сполетят големи нещастия, ако не бях й помагал досега. Ако в България бяха ме послушали, ако бяха послушали Божественото, тя можеше да мине и без тези страдания. Аз поех върху себе си девет десети от страданията, които предстоят на българите, на тях остава само една десета. Затова българите ще минат по-леко.
Върху останалата една десета от страданията на българите само Бог има право. Те не могат да се намалят.
Един брат запита:
– Учителю, миналата есен всеки ден отивахте на Витоша, каквото и да беше времето. Защо с такова постоянство възлизахте на планината?
Учителят каза:
– За да построя пътища и мостове, да дойде Справедливостта в света. С това построявам Нов Път - Пътят ни към Бога.