Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА
Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 година. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?" - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка. "Дайте да свалим кюнците!" - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре!"
"Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи" - усмихнаха се приятелите. За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.