Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ
Изкачването ни за Седемте рилски езера, отначало минаваше през Сапарева Баня и хижа Скакавица. Точно под хижата се издига стръмен баир, по който почти нямаше пътека, само някакви следи от такава. Това място беше най-трудното за конете, натоварени с багажите. Те вървяха пред нас на малка дистанция, ние бяхме неголяма група, сред която беше и Учителя. Някои от сестрите носеха малко ръчен багаж, а моите ръце свободни и от добро чувство, на няколко пъти посягах да поема от тях и аз нещо, но Учителя така ще направи, че аз все не успявах. Това не можех да си го обясня, но го приех и повече не правих опити. Като стигнахме точно до този баир и конете почнаха да го изкачват с лек скок на предните крака, обемистият багаж, вързан на самарите, се залюляваше и заедно с тях се изхлузваше един след друг. Янко, нашият опитен коняр, беше изпратил двама свои роднини и те уж познаваха конете, но в случая бяха безсилни. Конете един по един събаряха багажите със самарите и плахо се озъртаха. Стигна се до тревожно положение. Аз разбрах причината за тези провали - долните колани на самарите не бяха добре притегнати, бяха хлабави. Конярите почнаха грубо да ругаят конете. Аз изтичах до тях и им казах: "Спрете конете на място! Те не са виновни, ами вие не сте затегнали долните колани на самарите!" Спряхме върволицата от коне. Най-напред натоварихме отново тези, които бяха съборили багажа, като здраво притегнахме долните колани на самарите, после и останалите. Така реорганизирани, те тръгнаха отново и никакво произшествие не последва. Горе пред хижата беше Учителя, погледна ме и по леката Му усмивка разбрах: "Видя ли, защо трябваше да ти бъдат ръцете свободни!" Оттам до бивака на второто езеро, аз бях неотлъчно до конския керван. Така стигнахме благополучно.