Ще се похваля
Размишление.
„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам "Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство." (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповевдитв на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекженато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат петь-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си <и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобно
- ) I. Послание към Коринтяните, 1 гл.
76
вява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.
„А ние проповядваме." Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което сверзва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушит ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.
И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще
77
бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.
Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа." Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се
78
казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вера, разбираме онази вера, която сверзва човешката душа с Бога за въчни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Верва-щият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли верве-щият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, верата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли бол-ният? Не яде ли неразположеният ? Който работи, не яде ли? Следователно, както бол-ният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.
Сега, като слушате Словото Божие, ис-кам да зная, какво ядене желаете да ви се приготви от него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбит не са за препоржчване. Като ядете гореща чорба
79'
глечьта на зъбит се пука, и т скоро се развалят. Но растителната храна, в сравнение с месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако останат частици от месото между зъбитт-, образува се гниене,, което руши глечьта на зъба. Децата обичат да дъвчат сакъз и така, несъзнателно, чи-стят зъбит си от остатъцит на храната. Родителите им забраняват да дъвчат сакъзт г но с това ги лишават от две естествени здравословни състояния на организма: от една страна, зъбит се чистят от остатъцитт. на храната, особено при месоядцит; от друга страна, при дъвченето приижда повече кръв в вънцит, и така зъбитт» се хранят и засилват.
Както сакъзът се препоръчва на физиче~ ския свет, така се препоржчва и в духовния свет. Ако и в духовния свет не ядете сакъз, зъбит ви ще се развалят. След това трябва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човек да дъвче храната си с изкуствени зъби. За да познаете, кой човек има естествени и кой – изкуствени зъби, дайте му да яде бъла халва с оръхи. Ако зъбитт» са естествени, той ще изяде халвата, без да ги разклати; ако са изкуствени, ще се раз-клатят, а може и да паднат. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Т представят помагала
80
на любовта, а устата – врата на любовта. От нея излизат всичкит добри и лоши нища. Устата е инспектор или ревизор на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза от нея, като каса, която приема и дава всичко. Понйкога ревизорът се подкупва. За няколко хиляди лева ревизорът се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побълъла от учене. Дали е побълъла, или не, ще учите. Онзи свет не е мЬсто на невежи, но на учени хора в трит света: физическия, духовния и умствения. Истински учен е онзи, който живве правилно, мисли и чувствува право и лесно се справя с мъчнотиитв си. За да стане учен, човек трябва да прилага любовта като ме-тод на работа. И наистина, човек лесно изучава това, което обича. Щом не обича нъ-кой предмет, той не се занимава с него. Като обичаш никого, искаш да знаеш историята на неговия живот; не го ли обичаш, не се интересуваш от живота му. Който обича Бога, иска да знае, как е създал светът. Той изучава с интерес всичко, което Бог е създал: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излЬзло от ръката на Бога, го интересува. Мнозина мислят, че учениг не са. вярващи. Напротив, тт> са. крайно верващи, но никога не произнасят Божието име на-праздно. Т говорят за Божиит дeла и ги изучават в подробности. ОнЪзи, които ми-
81
яават за верващи, само се очудват на Бо жия свет, но, като ги запитат, как е съз-даден, т отговарят: Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дeла. Не е така. Знание е нежно и на верващиг, и на безверницит. То ще ги доведе при Бога. Не « достатъчно да кажете, че еди-кой си напи-сал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всъка ценна книга е граматика, която трвбва да се изучава. – Може и без граматика. – Не може без граматика. Първата граматика, която човек из>чава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които до-пълват онова, което майката не е написала. Често хората искат знамения. Ако са. безвврници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безвЬрницит, знанието – за сил-яит, а любовта – за слабит. Слабият, болният, обезсърдченият, бедният да се държат за любовта. Който се оплаква, че няма близък човек в живота си, да се държи за любовта. Натъкваш се на мъчнотии и противоречия, които не можеш сам да раз-решиш – потърси любовта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излъзеш от мъчнотиитв на живота. Останалит нъща – сила, знамение, знание ще дойдат впоследствие. Тв представят външната страна на земния живот.
6
82
„Който се хвали, с Господа да се хвали.1* (– 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползуваг от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуж-даем от нея. "Г са на погръшен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов ? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене^ Щом огладн^еш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цъл живот не може да се справи. Да-се отдълиш от любовта, това значи, дч се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не вер-ва в това, сам се спъва.
Съвременните хора страдат от малко-вера и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен про-изход, че Бог живее в него. Дойде ли до другит хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и тт> са от Божествен произход, че и в тях живее Бог, За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и верва в това. За другитв не желае същото и не мисли, че и т могат да бъдатъ-
83
като него. Това, именно, внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата създава мъчнотии и страдания. Като не търсят причината за страданията, мъчнотиит и погръшкит в себе си, хората се запитват, защо Бог създаде злото. – Бог създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откак влъзе в света, злото донесе страданията и мъчнотиит. На-пример, ти си търговец на ориз. За да спечелиш повече, туряш малко пЪсък в ориза. Щом допуснеш тази фалшификация, ти си пуснал вече злото в своя живот. И след това се чудиш, отде идат страданията. Щом продаваш ориз, продавай го в чисто състояние, без никакви примеси. Започнеш ли да се извиняваш, че примъсът е малко, че и пъсъкът, и оризът са все от Бога дадени, ти вече отваряш вратата си за страданията.
Отиваш при един търговец да си купиш вълнен плат. Той показва различни платове, от които избираш един. Питаш: Вълнен плат ли е това ? – Чист вълнен. Взимаш плата, занасяш го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памук. Значи, търговецът е казал на половина истината. Търговец, който казва половина истина и половина лъжа, сам се излага на страдания. И памукът се употребява като вълната, но когато плащаш, трябва да знаеш, памук ли купуваш, или вълна. Вълната е лош про-
84
водник на топлината, а памукът – добър. Памучнит дрехи се носят лътно време, а вълненит – през зимата. През лътото чо-вък се нуждае от хладина, а през зимата – от топлина. Следователно, погрeшката не е нито в памука, нито в вълната, но в търговеца, който не казва истината. Има платове от чиста вълна; има платове от памук и вълна, от коприна и памук или вълна. Всички платове са ценни, но търговецът трябва да казва истината, а купувачът – да знае, какво купува и колко пари дава. Всеки трябва да знае истинската стойност на нъщата. Каз-ваш, че обичаш Господа, но основата на твоята обич е памук, а вътъкът вълна; или основата ти е памук, а вътъкът коприна. Обичьта и любовта трябва да бъдат абсолютно чисти, без никакви примъси.
И тъй, който проповъдва, трябва да бъде облъчен с памучни дрехи, като добър про-водник на топлината. Той трябва да бъде щедър, да дава изобилно от себе си. Вълната и коприната са лоши проводници на топлината. Който се облича отгоре додолу с коприна, е егоист, мисли само за себе си. Може да носиш нещо копринено, но да не бъдеш изцъло облъчен в коприна. Най-здравословни дрехи са памучнит. Вълната стои по-високо от коприната. Тъй щото, когато говориш на хората за любовта, трябва да знаеш, кой език да приложиш: ези-кът на памука, на вълната или на коприната.
85
Някой говори или пише нещо за любовта, изнася я толкова красиво, безпогрешно и логически, че ти е приятно да слушаш или че-теш. Това е изнасяне на любовта с езика на коприната. Казваш, че човек трябва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щом дойде до приложението, виждаш, че не можеш да изпълниш гова, което говориш или пишеш. Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоре-тизира, м/ьчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще да-деш вкусната баница на един беден, не-щастен човек, който е гладувал три деня? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се яамъри да дойде този човек ? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другит. Когато хората ви прие-мат студено, вие казвате: И аз ще постъп-вам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постлшвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината с студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.
86
И тъй, Божественият закон – зако-път на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в чо-въка, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният чо-вък няма свой свет, в който свободно да се движи и разполага. Ангелит имат свой свет, свободни са от гръха и престъпленията. Т са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два света: светът на злото и светът на доброто. Съществата от първия свет стоят отлъвата страна и нашепват: Живъй и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си съз-дадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. Отдъсната страна стоят съществата на доброто и нашепват : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаяваш Божията воля, всичкитв ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертву-ваш за Господа и за своя ближен. Ти слу-шаш, какво се говори от двет страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двет страни е права.
Съществата, които стоят отдъсната страна, с на прав път. Т служат на Бога
87
«по закона на любовта. Онъзи, които стоят ютлъвата страна, са. на крив път. И т служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са. положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде лъкой при вас да иска нЬщо по един от положителнит методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нвщо от аас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старит българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойницит са успъвали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойницит и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползувате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И до-бриг, и лошиг хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя -ближен.
Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. – В какво се заключава задачата на човека ? – В изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той вевкога е ща-
88
стлив. При това, той влиза в положението» на нещастния и му помага. Както щастливият влиза в положението на нещастния, така и-богатият трябва да влиза в положението на бедния. Ако бедният може да влъзе в положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влвзе в положението му, бедният трябва да бъде разумен. Богатство, разумност и знание са условия, чрез които можеш да влвзеш в положението на човека на физическия, в духовния или в умствения свет. Дето е богатството, разумността и знанието» там е и любовта. Следователно, любовта е връзка между душит. Без любов никаква връзка не може да се създаде.
И тъй, ако искаш да предадеш едно Божествено благо на никого, ти непремънно трябва да го обичаш. Любовта е път, по който благата слизат от Божествения в човешкия свет. Любовта сверзва съществата от физическия свет с тези от духовния и от умствения свет. Не е достатъчно да виждате тези същества. Важно е да чувате тяхния говор. Като се намърите в мъчнотия или затруднение, тв започват да ви на-шепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте, каквото ви казват. Т ще ви кажат точно, кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влезете в връзка с тях и ще се ползувате от съветит им. Не питай, как ста~
89'
ват нещата. Докато не ги разбираш, приеми* ги, както стават. В бъдеще ще разбереш това, което днес става. Гладен си и след няколко часа на масата си намираш хлЬб, Не питай, как е дошъл хлЪбът. Вземи го в ръката си, начупи го, яж и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи същества. – Не разбирам, отде дойде хлЪбът. – Че не разбираш, това не значи, че нещата не са втурни. Не всичко,. което разбираш, е вярно; и не всичко, което не разбираш, е невврно. Ако искате да разберете всичко, как ще си обясните случая, когато Христос нахранил с пет хлЬба нЪ-колкохиляден народ?
Много обяснения се дават на този факт, близки, или далеч от истината. Толстой, като' реалист, казва: Невъзможно е пет хлЬба да нахранят нЪколкохиляден народ. Но, след като няколко от учениците дали своит пет хлъба за народа, сърцата на останалите ученици и приежтетвуващи се отворили, и всЬки извадил от торбата си, каквото имал. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вт>рно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правил , Христос. Както мисълта трябва да се преверне в чувство, и чувството в посгжпка, така и проявит на Христа се нуждаят от нЬколко обяснения. Само така т стават раз-
90
брани. Възможностит на Христа се простирали не само до физическия свет, но и извън него. Човек се нуждае от знание, сила и любов. Като приложи знанието, силата и любовта си, той всичко може да постигне.
Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова." И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и свобода. Всичко друго, вън от лю-бовьта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя с страданията. Нвма ли любов, страданията се превръвдат в мъчения. Който има любов и разбира Божиитв пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе са. Любовта внася нвщо велико в страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любов. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човека. Горчиво е страданието само за онзи, който нвма любов. – Вврно ли е това, или не? – Опитайте го-Докато не направите опш, да приложите любовта, не можете да говорите. Любовта е сила, която може да издържи цълата вселена. Ако тя издържа на гърба си цвлата вселена, колко по-лесно ще се справи с страданието. Дойде ли любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. Напусне ли го любовта, той изгубва герой-
91
ствого си и се поддава на всички мъчнотии и препятствия.
Мъж и жена се разхождали в гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна от мъжа си; тя настоявала да й -купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало й да носи старит дрехи. Мъжът слушал, какво иска жена му, и мъл-чал, не знаел, какво да й отговори. По едно време от вътрешността на гората се задала мечка. Жъжът извикал: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно от близкитв дървета. В бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освен да се качи на дървото. Мечката минала покрай тях, подушила ги отдалеч и си заминала. Като слъзли от дървото, жената забравила, че искала от мъжа си нови дрехи и обуща. Единствената й мисъл била, че се спасила от мечката. Какво представя мечката ? – Смъртта. Значи, всички временни, преходни нЬща отстъпват пред смъртта. ВЬчното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота.
Търсете същественото, въчното в живота. Търсете любовта и като я намърите, бъдете вниматглни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни нъща, които ру-шат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари с стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще
92
видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсанит ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблЬче старит ви дрехи и ще ви облвче в нови. – Как ще стане това ? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрЬшкит, противоречията и заблужденията на хората и създава от тт»х нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това ? – Още днес, до обЪд. Но вера е нежна за това – абсолютна ввра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в чо-въка, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и на-вън. Вътрешното знанне на човека се проектира и вън от него.
Помнете: Всички велики и красиви нЬща идат отвътре и после излизат навън. Така действува законът на любовта. Вярвайте в силата на любовта, за да я възприемете отвътре и предадете навън.
„Който се хвали, с Господа да се хвали." Това значи: Който се хвали, с любовта да се хвали.
– Божият Дух носи всичкит блага на живота.
21. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 февруарий, 1936 г. 5. ч. с. София. – ИзгрЬв.