Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПИСМОТО НА БРАТ БОЕВ
16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София.
На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и братя от Изгрева и града. Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: „Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), „Ще се развеселя" — с флейта, „Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета „Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и „Страшен беше вятърът" — от Учителя.
Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: „Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!" Погледна ме в очите: „После елате при мене с брата!" Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо.
Влязохме в приемната стая, където останахме до късно. Учителят ни очакваше.
— Ти много добре си подредила номерата си!
Учителят стана прав и показа някои движения, които съм правила по време на пеенето си. Показа ми и други движения...
— Учителю, аз несъзнателно правя тия движения.
Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза:
— Това движение дето го правиш е хубаво, като че ли посаждаш семе в сърцата им. Високите ти тонове от ДО нагоре, слизат от много висши светове.
Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен.
— Каденците и разработката на Паневритмията бяха много хубави! Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около главата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни! Ти пееше с душата си! Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността.
— Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт.
— Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: „Скъпо име", представи си че пееш за Господа!
— Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си душа да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми.
Учителях помисли малко и каза:
— Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай.
После вдъхновено ме попита:
— Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след като си пяла?
— Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен.
— Вие там в операта пеете с движения, играете на сцената. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един музикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответства.
— Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна?
— Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония. Ти трябва да се оградиш с три магически кръга със силните формули! Да черпиш сили само от Горе!...
Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша. Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и сирене, като ни каза:
— Хапнете си, рекох, това!
С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ради го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мaлко пях!
След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на „Ел шадай" — Витоша. Отделно на „Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред трупа сестри и братя. На „Ел шeдай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието:
"Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза:
„Тя пя много хубаво!"
На един брат Учителят каза:
„Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала „България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина!"
Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворци.
09.06.1942 година. С братски поздрав — Б. Боев.