Космичната обич
Като слушате думите космична обич, на пръв поглед, може да ви се види странно и да се запитате: Как е възможно обичта да бъде космична? – Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на вселената и отива към периферията, а думата обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта – процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам обичта проявена в своята велика дейност, т. е. представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената. Ще ви моля, за момент, да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно, както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна.
Аз говоря за обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на обичта. Мнозина говорят за любов и обич, но ги смесват. Любовта твори, а обичта съгражда. В много случаи, обаче, любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това, вие знаете, как я изяжда – не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях. И ни се вижда много странно, как тъй котката, която е образец на чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае, как да яде. Мнозина и от хората имат навика на котката – не знаят, как да се хранят. Когато един човек погълне в ума си една мисъл с всичките й нечистотии – с кожата, червата, стомаха и пр. – това показва, че той не знае, как да се храни. Такъв човек има лакомството и любовта на котката. И ние, когато колим и изяждаме животните, с това изразяваме любовта към тях. Ако животните ни биха запитали, защо ги колим и изяждаме, ние би трябвало да им отговорим, че това вършим от голяма любов към тях – искаме да ги турим вътре в себе си, да не ги гледаме само отвън. Любовта казва: Аз не признавам никакво друго съществувание, освен моето, и всяко друго същество, което се намира извън мене, трябва да влезе в мене. Тъй са разбирали любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие.
В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна любов, от която всекиму се е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя, без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може, като тази жена, да имате много вълна, като човеци може да сте богати, търговци, философи, учени, проповедници, всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т. н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на космичната обич и се пробуди у нас космичната сила, или както съвременните философи казват, когато се пробуди у нас висшето съзнание, и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не.
Ще кажете, че моята мисъл е малко странна. Странна е, действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени, нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в тъй наречената първа раса на боговете, живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: — Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно – да бъда в състояние да се превръщам, в каквато форма и да пожелая, в грамаден размер, да ставам голям колкото слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички. Мъдрецът казал на ученика си: — Да бъде според желанието ти. Ученикът се много зарадвал и си рекъл: Научих най-после тази велика тайна – да бъда видим от всички, и сега ще бъда най-щастливото същество. Той, обаче, забравил да пита учителя си, как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходил навсякъде сам и се чувствувал много самотен. Всички го виждали необикновено голям, и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: – Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички, и аз изпълних желанието му. При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: – Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света. Мъдрецът изпълнил и неговото желание, и ученикът станал много малък – невидим. Но и той като първият, забравил да попита, как би могъл да се върне в първото си положение, затова, след като станал невидим и слязъл до най-големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад. Тези двама ученика съставят двата противоположни полюса в света – единият образува големите светове, а другият малките, т. е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими. от никого, и мъчат днес хората. След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: – Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на виделината и топлината, да бъда едновременно и видим като светлината, и невидим, като топлината; видим като светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по земята. Учителят му отговорил: – Да бъде според желанието ти. И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора искат да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи: те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си; но главното не са научили – изкуството да организират хората, обществата, като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш, още не значи възпитание, да даваш образование, още не значи да учиш на закона на обичта. Следователно, когато говорим за виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание, а под топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а топлината – процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам светлината артериална кръв, а топлината – венозна. Затова обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че обичта лекува. Светлината и топлината, т. е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим живота, трябва да го изучаваме тъй, както природата го е създала, а не както ние го виждаме днес.
Сегашните хора може да спорят, дали има душа или не – то е въпрос на разбиране. Щом човек има съзнание, има и душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. Може ли да видите предмет, който се топи, без да помислите за топлината? Може ли да видите осветлен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенки, които са хвърлени върху нас; затова ние трябва да хвърлим повече светлина и топлина върху си, за да направим прогреса видим. За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът за вас не щеше да бъде интересен. Аз искам да направя истината достъпна за вашите умове, затова ще си послужа с езика, с който разполагаме. В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при великия учител на мъдростта и му казала: – Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мене; същевременно. искам, щото сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича, и да стой постоянно вкъщи, за да не ми пречи. Мъдрецът и отговорил: – Да бъде според желанието ти. Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: – Аз съм царската дъщеря! Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи, всичко, каквото срещнала по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си, кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с роговете си и да се борят, кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите също. Дигнал се страшен шум и бой, и животните, едно по едно, започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала, колко криво схващала живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: – Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление.
Питам ви: Ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас, и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисълът на живота? – Не. Ако, вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертвуваме. Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си – какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т. н., в името на което се събираме на банкет и казваме: Това е философията на живота! Отговарям: Това е философията на стомаха. Казвате: Да уредим обществения живот. Да, да уредим обществения стомах – това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройва се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар, като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философствува и политиканствува. Видях преди години в трамвая, връщайки се от с. Княжево, един банкер и чувам го да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен ди пие по малко мляко. Другарят му го пита: – Ами защо така, нали ти си господар на себе си? – Да, но разстроен ми е стомахът. – Е, като е така, ще носиш последствията. Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия: Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия.
Космичната обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума съответни мисли, на сърцето съответни желания, на волята съответни действия. Но обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава обич, чрез своята обич на самопожертвуване. И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои: Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона на самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане. Когато ми кажат за някого, че не вярва, че има ексцентрични възгледи, аз запитвам: Тези възгледи повдигат ли го, повдигат ли обществото? Ако да, тогава е безразлично, макар да минава в очите на хората за невярващ. Ако аз нося запалена свещ, а друг носи незапалена, питам ви: Кой от двама ни е правоверен? – Правоверни са ония, които носят запалени свещи. Когато видите, че някой носи незапалена свещ, кажете му да си запали свещта; тогава той ще стане правоверен. Казвам и на свещеници, проповедници, граждани, социалисти, комунисти, на всички да запалят свещите си, за да станат правоверни. Запалете свещите си всички, от най-големия до най-малкия, да не остане някой с незапалена свещ, защото светът се нуждае от светлина! Като блесне светлината, ще дойде и топлината в сърцето, а с това всичката омраза, която сега съществува, и стремлението да станем малки и големи, ще изчезне. В космичното съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. Всеки баща и всеки учител, който обучава деца, трябва да прилага сполучливо новите методи на възпитание и образование, за да може да помогне на питомците си. Бащите и майките, които пращат своите деца на училище, пращат ги не само да събират знания, но и да могат да приложат тези знания практически. Учителите трябва да учат децата най-напред, как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги научат, как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под „въздух” аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават, стимул и благороден подтик на човешката душа. Не мислете, че искам да ви направя правоверни. Свободни сте да мислите и действувате, както щете. Аз искам само да ви дам нови методи в живота, за да не се намерите някога в противоречие. Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеница, която се храни с листа. Но настанал е периодът, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тогава? – Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и вади сокове из цветовете. Съвременното общество, по закона на еволюцията, минава от едно състояние в друго. Не мислете, че вие ще живеете така по старому. Не, Господ ви е лишил вече от листата – така е писано в Божествения закон. Бог не позволява вече да се храните с листа, когато е настанал за вас периодът на пеперудите, да хвърчите и събирате сокове – когато вече трябва да употребите своя хобот. С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това учение носи новата култура, която ще създаде и новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по добродетели, по справедливост, по любов, по мъдрост, по истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите без страх пред тях, няма да има нужда да ви пазят стражари и войски; те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения, та няма да има и сегашните противоречия. Нова култура ще бъде тогава. Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум. С това не ви укорявам, но ви казвам да знаете, че туй е един велик закон, който природата прилага безпощадно, защото тя в своите действия е напълно справедлива. Когато постави човека в известна фаза на развитие, тя иска резултати, и няма тя да го чака, а той трябва нея да чака.
Като ви говоря така, не мислете, че е от желание да ви направя адепти на това учение, но ви казвам, че за вас иде голяма катастрофа; че, ако вие се залъгвате и останете още десет години в положението на гъсеници, за вас няма да останат листа. Съветвам ви 10 дни по-рано да се превърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начин. Ако оставите една болест да напредне много и кръвта по цялото ви тяло се отрови, какво ще рече лекарят? Късно е вече, трябваше да ме повикате по-рано. Много политици сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши, както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго. Не, хора, хора са необходими, за да управляват, както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. Аз гледам на живота много от широко. За мене човешкият и общественият живот представят едно голямо дърво, а дървото само един лист, един цвят ли има? Не, хиляди клончета, големи и малки, хиляди листа, големи и малки, хиляди цветове, големи и малки, а също и хиляди плодове. Ако бих имал време, щях да ви говоря подробно, на какво прилича всяка една партия. Всяка една партия, със своите възгледи и желания, съответствува на едно клонче, лист и плод от едно голямо дърво. Колко може да живее един лист от това дърво без клонче? Дойде есен, увехне, или дойде вятър, отнася го. Падналите листа, наистина, пак живеят, но вече живеят по силата на вятъра – подухне ги, мръднат.
Питам ви сега, как искате да живеете, горе на дървото или долу на земята? Казват за някого: Този човек живее! Живее той, но долу на земята и по волята на вятъра. Човек, който има живот в себе си, е всякога жизнерадостен. Когато някой каже, че не е разположен, то значи, че е паднал от дървото долу. Той е паднал, за да се обнови, да се изсмучат соковете му от корените на дървото и отново да се прероди като нов, млад лист. Това е прераждането, от което мнозина се смущават и оспорват. Христос е казал: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие”. Това значи: Ако не се преродите, няма да влезете в новата култура, няма да станете членове на тази велика раса, която носи условия за развитие и живот на всички. В тази култура е Царството Божие. В това Царство няма да има умрели, опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички Паисиевци, Ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи – ще бъдат носители на ново учение. Казват: Ботева го, наистина, няма, но духът му е тук. Где е духът му? Какво трябва да се разбира под дух?
Известен е основният закон на Лавуазие, че нищо в природата не се губи, затова всяко нещо, което се е проявило, живее. Някои неща може да се проявят за едного, а за другиго да не се проявят, но значи ли, че ако аз не видя нещо, то не съществува? Ред богослови, философи разглеждат този въпрос: съществува ли Бог или не – един отвлечен въпрос. За мене има Господ – Той е обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря с Него. Този Господ живее у вас. Няма човек, у когото да не живее Господ. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито аз за вас, защото у мене и у вас живее Господ, против Когото не може да се говори лошо. Ако у вас нямаше тази обич, аз не бих дошъл да ви говоря. Туй, дето сте дошли да ме слушате, показва, че Господ е дошъл с вас.
Това, което ви говоря, не е нещо ново, вие го имате в себе си от векове. Някои казват: г-н Дънов проповядва ново учение. То е ново само за времето, през което се проявява. Пътувам например, с трен от София до Търново, и предметите летят бързо пред моите очи. Едни от тях стават минали, други– настоящи, а трети – бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо, миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. Онези, които са се поминали, тези, които сега живеят, и онези, които ще дойдат в бъдеще, също са една реалност. Ще оставя този въпрос, него вие има 350,000 години да го разрешавате, и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя, как сте го разрешили. Сега няма да го разрешаваме, защото изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение.
Съвременни въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, хигиенични жилища и т. н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците, да се бият жените, които създават раздори и други пакости, да отворим войни на неприятелите, за да им отмъстим. Нима досега жените не са бити, нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? – Да сменим съдиите. – Нима новите съдии ще са по-добри? Има нещо друго, което куца. Ако аз се напия и виждам нещата по-особено, то е защото моя личен свят е такъв, пиянски, а не защото всичко в света върви по моите стъпки. Ние приличаме на оня българин Иван, който отишъл на гости на едно място и му предложили да пие. Пил той, колкото могъл, но по едно време почнали да го карат, да пие и за хатъра на майката, на големия син, на голямата дъщеря, и Иван пил за хатъра на всички и се напил дотолкова, че едва отишъл до чешмата да напои коня си. Когато конят пил вода и престанал, Иван настоял: – Пий за мой хатър. Ала конят се отдръпнал и застанал настрана. Тогава Иван му казал: – Ти по-добре разбираш от мене живота, – за ничий хатър не пиеш повече. Като Ивана постъпваме и ние: съберем се някъде, че хайде за хатъра на някоя партия, за хатъра на някое женско движение, за хатъра на жената и т. н. правим отстъпки след отстъпки, докато заприличаме на пияния Иван, и след това казваме, че нищо не сме разбрали.
Съвременният човек трябва да разбира задачите си към обществото, да му служи както трябва. Като попитат някого: Ти българин ли си? Отговаря: – Да, защото говоря един и същ език както всички българи и изповядвам една и съща вяра с тях. Не се познава по това българинът. Според мене, той трябва да бъде честен и справедлив, умен и добър. Има ли тези четири качества, той е българин, няма ли ги, не е българин. Някой казва: Той е свещеник. Питам аз: Честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е; ако има тези качества, свещеник е. Може някой да е адвокат, майка, баща, учител или какъв и да е, трябва да отговаря на тези четири качества, защото те са една безусловна необходимост в обществения живот. Бих желал всички българи да са такива, и ако са такива, ще ги поздравя. Всички да са облечени отвън и отвътре светло – телом и духом чисти, както природата краси цветята с пъстрота и чистота.
Казах: Ние трябва да бъдем честни и справедливи, умни и добри, в пълния смисъл на тези думи, именно, по душа, ум, дух и сила. Трябва да имаме и силно влечение да си помагаме. Космичната обич вие може всякога да имате в себе си. Нещастни сте, детето ви умряло или изгубили сте имане. Защо сте нещастни? – Защото космичната обич у вас не работи. Някой полудял, друг се обезсърчил. Защо? – Защото са изгубили космичната обич. Когато дойде тази обич у нас, ние ще станем мощни, да вършим всичко. Човек, у когото действува тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия са сенки в живота. Не се плашете от тези сенки. Нещастията в живота аз уподобявам на следното: Представете си едно голямо дърво с хиляди листа, които си живеят мирно и тихо; дойде буря и те започват да се бутат и да се карат. – Защо си толкова груб, че се буташ? Премине бурята, те заживяват отново тихо и мирно. Тук причината за тяхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше великия закон на космичната обич, да избягва скарването, то щеше постепенно да се превърне на животно, и животното, ако разбираше космичната обич, щеше да се превърне на човек, човекът – на ангел. А когато човек се облече в тази по-висша форма, той ще може да владее природните сили и да се справя лесно с всички нещастия. Вие трябва да се научите на този закон от вашите малки деца. Какво правят те, когато искат от майка си нещо? Прегръщат майка си, започват да я милват, да я целуват и да казват нежно: Мамо, а това прегръщане какво означава? С лявата си, ръка детето внася своята обич, а с дясната – своя ум. По този начин то внася в майка си своята сила, и тя е готова да направи за него всичко. Затова децата са обични. А възрастните казват: Дали да целуна, няма ли да се заразя? Децата не философствуват. Ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна; не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо.
Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар. Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове. Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои взимат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо. Когато служа, ще трябва да служа с обич. Когато дойдете дома, ще ви приема добре, ще ви нахраня, ще ви умия ръцете и краката, ще ви дам всички средства, ще ви окажа всички услуги, като на приятел. Това изисква новата култура. А сега, като дойде някой от път, отива за един ден на гости някъде, но после трябва да си вземе стая в хотел. „Хан ери, баба ери” –казват турците. Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора. Започват много добре, само че, като си излезеш, веднага те улавят и ти казват: Трябва да платиш. Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с пример. Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и, излизайки от банята, поглежда, че няма пет пари в джоба си, да плати. Тогава той се обърнал към баняджията и му казал: – Благодаря, – и си заминал. – Чакай, ами пари? – го пита баняджията. – Нямам. – Тогава защо си дошъл? Дервишът се видял в чудо, отправил се с мисълта си към Бога и казал: – Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня. В този момент се чува голям шум, банята не се съборила и баняджията притърчал да види, какво става. И дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа, че се моли и му казал: – Аз зная, за какво се молиш – за пари. Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега напечатала толкова много пари, банкноти, но где е ефективът? Трябва ефектив. Това, обаче, което природата дава, е ефектив. Има ли жито, плодове, картофи, има култура; без тях няма култура.
Културата се обуславя от космичната обич, която ни се изпраща отгоре. Не мислете, че Слънцето и другите планети не взимат участие в нашия живот. Слънцето най-много се интересува за нас и всяка година изпраща милиарди кредит на България. Ако отидете на Слънцето, ще видите, че тамошните жители имат много милиарди енергия за културата на България, за обич, за религиозни вярвания и за повдигане в пътя на истината. А сега, насочим телескопа и казваме: Слънцето е огън. Аз оспорвам това, защото огънят е слаба енергия. На слънцето има енергия, но не е огън. То е нещо по-силно, което няма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тяло, а тяло на грамадна енергия. Няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия, да обяснявам, как се е развила тя и т. н. Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мене, доколко съм искрен. Питате се, дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето! Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия, и^тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене.
И тъй, космичната обич казва: Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво. Космичната обич казва още: Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа. Космичната обич довършва: Бъди смел и решителен в живота и в борбите, които ти се явяват и не считай борбата като нещастие, а като процес на труд, да разбереш вътрешния смисъл на живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т. н., за да може да ги организираш правилно. За да се прояви обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Тези условия ние ги имаме в живота, те ни са дадени. Ако не ги използуваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж 22–23 годишен и започнал да го рисува. Образът излязъл доста сполучлив. След 3–4 години у художника се породила мисълта да нарисува и Юда Искариотски. Тръгнал пак из града, да търси подходящ образ; намерил най-после такъв и му предложил да го рисува за Юда. Младежът учуден се обърнал към художника и му казал: – Господине, има нещо много чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да ви служа като модел за Юда. Този младеж през последните 3–4 години живял толкова порочен живот, че изопачил своя образ дотолкова, че художникът не могъл да го познае. Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас, и то не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане.
Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Казах вече: Докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска; от нея зависи да създаде добри или лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с космичната обич, тя не може да създаде онова що желае. Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди, кой. е причина за извращение на детето й. Майката е причина. Тя не е създала условия за съграждане на нещо добро. Ако децата са способни и благородни, то е, защото майката е разбирала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използува. Характерът и силата се предават от бащата, а умът – от майката; честността се предава от бащата, а справедливостта – от майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни; само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, тона показва, че майката и бащата са работили съобразно космичната обич и са вложили тези качества в детето си.
Космичната обич е една отлична работница, и каквото й се даде, такова изкарва, такава вълна изприда, и казва: – Това ми дадохте, това направих. За пояснение на мисълта си, ще направя едно сравнение със следния разказ. При един богат търговец слугувал млад човек, на име Стоян. Слугата работил честно, но едно – всичко, което изкарвал, 60 лв. месечно, раздавал на бедните. Господарят му, като виждал какво върши слугата, постоянно му правел бележки да скъта и за себе си нещо, защото ще дойдат старини, и не ще има, кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал: „Добър е Господ”. Един ден, господарят заспал дълбоко и видял много жив сън: Разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязал чудесна вила. Запитал някои от присъствуващите там: – Чия е тая вила? – На твоя слуга – му отговорили. – Ами той е беден, от где взе толкова пари, да си купи такава хубава вила? – Той е беден, наистина, но каквото изкара на земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила. Като се разхождал по-нататък господарят и минал към по-сухи, пустинни места, видял една малка, бедна колибка и пак запитал: – Чия е тази колибка? – Тази е твоята, защото нищо не си помогнал на нуждаещите се – му отговорили. Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова и ще вземе и ще си съгради в разумния свят или хубава вила, или малка колибка. Ако тя е щедра в своята обич към детето си, ще има палат. Под палат аз разбирам човешкия характер. Ако внесем в съвременния живот този нов закон, много нещастия ще изчезнат.
Ще завърша беседата си с още един пример, за да изтъкна от какво имаме нужда. В турско време, при един майстор грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил, и той се отделил. Българинът започнал работа, правил грънци, сушил ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: –Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта. Майсторът му рекъл: – Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мене още три години. Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че, като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне: „Ху!” Слугата тогава си рекъл: – Е, за едно „ху” аз трябваше да работя още цели три години! Всички сте турени в пещта и, ако ви извади от нея майстор, никаква повреда с вас няма да стане, но ако ви извади новак, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие. Пещта представляват мъчнотиите в света. Майсторът, това е вашият дух. Стоян или Иван, това е вашата душа, която се учи да гради.
Следователно, ако не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо няма да излезе. Да свивате юмрука си, това значи, да дадете възможност на вашата воля да действува по всички правила на закона. Всеки от вас да застане пред пещта и да каже на майстора: Моля ти се, духни. – Духането е обич. Ако се внесе космичната обич във вас, вашият дух ще преобрази тялото ви. Тогава ще бъдете достойни членове на новата култура, на новата раса.
Бих желал всички да ви поздравя с тази нова култура като нейни членове, да й служите с радост – да бъдете носители и работници на космичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете космичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго чисто, и ние, като хора на новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята.
Беседа от Учителя, държана на 24 август 1919 г. неделя, в гр. В. Търново по случай срещата - на учениците от Бялото Братство.